№ 111
гр. Силистра, 15 октомври 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията адм. д № 163 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във
вр. с чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от 24. 02. 2015 г. за прилагане на мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г.
Постъпила е жалба от Г.В.Р. с ЕГН – ********** ***,
против Уведомително писмо с изх. № 02-190-6500/3503 от 02. 06. 2020 г. за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г.,
издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което му е
отказано изплащане на субсидия за
кампания 2018 г. в размер на 3713. 73 лева относно парцел с идентификатор
43894-149-4-1 с площ от 2. 58 ха по подаденото от него заявление за подпомагане
с УИН: 19/150518/28744.
Жалбоподателят излага оплаквания за постановяването на
административния акт в нарушение на закона и процесуалните правила. Изтъква, че
не е бил уведомяван от органа за наличието на двойно заявени площи. Счита, че
периодът на преход относно заявените площи не е изтекъл, поради което не са
били налице предпоставки за постановяване на отказ за подпомагане. Моли за
отмяна на акта в оспорената част и за връщане на преписката на органа за ново
произнасяне по подаденото заявление.
Ответникът Заместник изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ гр. София, чрез процесуалния си представител - гл.
юрисконсулт Л. Ж. (пълномощно - л. 4 от
делото), оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Изтъква,
че отказът за субсидиране относно парцела е свързан с обстоятелството, че са
надвишени минималните периоди на преход към биологично производство съгласно
изискванията на Регламент на Комисията (ЕО) № 889 / 2008 г., като посочва, че
това е отбелязано в колона 11 на страница 4 от уведомителното писмо и
кореспондира с отбелязването в колона 9 от таблицата на стр. 6 от акта. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на жалбоподателя и моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Началото на
административното производство по издаване на оспореното Уведомително писмо е
поставено с подадено от жалбоподателя, в качеството му на земеделски
производител, общо заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с УИН 1915051828744,
с което е поискано финансово подпомагане по няколко схеми и мерки, в това число
и по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г., направление „Биологично
рестениевъдство“. В представляващата
неразделна част от подаденото заявление Таблица на използваните парцели 2018 г.
(л. 47-48) е посочен всеки блок на земеделско стопанство (БЗС) и землището, в
което се намира, като заявителят е отбелязал, че кандидатства по мярка 11 с два
парцела – съответно с № 43894-149-4-1 с
площ от 2. 58 ха и с № 43894-149-4-2 с площ от 1. 62 ха, с код БРП3, обозначаващ
дейността биологично растениевъдство в преход – трайни насаждения, лозя и
маслодайна роза, съгласно Приложение № 1
към чл. 7, ал. 1 от Наредба № 4 от 24. 02. 2015 г. за прилагане на мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4 / 2015
г.).
По подаденото общо заявление за
подпомагане, в частта относно мярка 11"Биологично земеделие", направление
„Биологично рестениевъдство“ е постановен отказ за финансово подпомагане за единия
от заявените парцели с № 43894-149-4-1 с площ от 2. 58 ха, което е станало чрез
Уведомително писмо с изх. №
02-190-6500/3503 от 02. 06. 2020 г., издадено от Заместник изпълнителния директор
на ДФЗ. Като причина за отказа на първа страница на писмото са отбелязани
следните мотиви: „2018 година е трета година от последно поетия от Вас ангажимент
по това направление.“ На четвърта страница от писмото (л. 17 делото) е
публикувана таблица със 17 колони, касаеща площите с неспазени базови и други
изисквания, в която фигурира парцел № 43894-149-4-1; под таблицата са изложени
разяснения по нейното съдържание. Видно
е, че основното несъответствие е констатирано в колона 11 от таблицата, указваща,
че за парцела не е спазено изискването да не се надвишават минималните периоди
на преход, съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 от 24. 02. 2015 г. В
поясненията към таблицата са посочени
алтернативни мотиви, имащи отношение към неспазени изисквания от различно
естество, като относимите към колона 7 са следните: Проверката за спазване на
изискването да не се надвишават минималните периоди на преход се извършва чрез
различни административни проверки – съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 от
24. 02. 2015 г. и съгласно Методика за намаляване и отказване на плащанията по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД
09-453 от 10. 05. 2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, след
изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство съгласно
чл. 36, параграф 1, чл. 37, ал. 1 и чл.
38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила
за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство
и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното
производство, етикетирането и контрола- не се предоставя финансово подпомагане
за площите, животните и пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност
за преминаване към биологично земеделие (период на преход), като установения
размер се изключва от избираемия за подпомагане.
В
колона 9 от таблицата на стр. 6 от писмото (л. 19 от делото), в която се
съдържа изчислението на финансовото подпомагане, е посочено, че санкционираната
площ за неспазени базови изисквания е 2. 58 ха, а в
колона 15 от същата таблица е посочено,
че за неспазени базови и други изисквания редукцията е 3713. 83 лева. Въз
основа на това в колона 24 е посочена стойността на субсидията за изплащане
само за парцела от 1. 62 ха. В поясненията към колона 9 е посочено:
Санкционирана площ съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за
направленията от мярка 11 „БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020“ буква „а“ Направление
„Биологично растениевъдство“, буква А) „Базови изисквания“ от Методика за
намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-453 от 10. 05. 2019 г., издадена от Министъра на земеделието, храните и горите на
основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24. 02. 2015 г. В поясненията към колона 15 съответно е посочено: Санкцията в лева,
наложена съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по
управление за направленията от мярка 11 „БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020“ буква „а“
Направление „Биологично растениевъдство“, буква А) „Базови изисквания“ от Методика
за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-453 от 10. 05. 2019 г., издадена
от Министъра на земеделието, храните и
горите на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24. 02. 2015 г.
Оспорването на посоченото по-горе
Уведомително писмо с изх. № 02-190-6500/3503 от 02. 06. 2020 г. е станало повод за
инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на
чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му,
спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, ДФЗ
е акредитиран за единствената разплащателна агенция за Република България за
прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно чл.
46, ал. 1 от Наредба № 4 / 2015 г., ДФЗ - Разплащателна агенция, одобрява,
намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване
на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията
за подпомаганите дейности. По силата на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният
директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. В това
си качество той организира и ръководи дейността на разплащателната агенция и я
представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 3 от ЗПЗП изпълнителният директор може да делегира със
заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане
на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане и
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда. В настоящия случай, видно от т. 1
и 2 на представената по делото Заповед № 03-РД/2891 / 23. 06. 2019 г. (л. 27) Изпълнителният
директор на ДФЗ е делегирал на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ – Петя
Димитрова Славчева правомощието да издава и подписва всички уведомителни писма
по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане, както и да издава и подписва уведомителни писма за
одобрените и неодобрените за участие парцели, животни или пчелни семейства,
както и за неизпълнени ангажименти по
мярка 214 АЕП, мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично
земеделие“. Изложеното налага извода, че оспореният административен акт, чийто
издател е зам. изпълнителният директор на ДФЗ, е издаден от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия.
Оспорената заповед като административен
акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК следва да отговаря на изискванията за
съдържание и форма, определени в чл. 59 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите
и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване
на закона е административният акт да е мотивиран.
Фактическите и правни основания за
издаване на отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви на
административния орган, се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително
писмо, включително и в разясненията по колони на самите таблици. Тези
разяснения по съществото си и според утвърдената съдебна практика,
представляват мотивите за постановяване на отказа.
Видно от съдържанието на уведомителното
писмо, административният орган е приел, че за парцел 43894-149-4-1 не е спазено
изискването да не се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11,
ал. 5 от Наредба № 4 от 24. 02. 2015 г., което е отразил в колона 11 от
таблицата на страница 4 от уведомителното писмо. Същевременно е мотивирал
крайния си извод да откаже финансово подпомагане за 2.58 ха от заявените площи с данните в
колони 9 и 15 от таблицата на стр. 6 от
писмото, отразяващи неспазени базови изисквания, без обаче в друга таблица или
в допълнителните пояснения да е посочил конкретни факти, сочещи на неспазени
базови изисквания. Не може да бъде споделено изразеното становище от
процесуалния представител на ответника в проведеното съдебно заседание, че отбелязаното
в колона 11 на страница 4 от
уведомителното писмо кореспондира с отбелязването в колона 9 от таблицата на
стр. 6 от акта. Лимитирането на срока на плащанията за преминаване към
биологично земеделие до посочените
минимални периоди на преход съгласно чл.
36, чл. 37, пар. 2 и чл. 38, пар. 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 е
регламентирано в чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 / 2015 г., а базовите изисквания са
определени нормативно в Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 на същата
наредба. Докато лимитирането на срока е част от въведените с наредбата
финансови условия за подпомагане, базовите изисквания установяват стандарти за
конкретните дейности по отделните направления, подпомагани по мярка 11, поради
което липсва нормативна основа за корелация помежду им. Подобна връзка не би
могла да се извлече и от поясненията към колони 9 и 15 от таблицата на стр. 6,
препращащи към раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за
направленията от мярка 11 „БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020“ буква „а“ Направление
„Биологично растениевъдство“, буква А) „Базови изисквания“ от Методиката за намаляване и отказване на
плащанията по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020. Посоченият
раздел от методиката не съдържа препратка към условието по чл. 11, ал. 4 от
Наредба № 4 / 2015 г. Такава препратка се съдържа в раздел IV от методиката, като съвсем отделен е въпросът, че това
финансово условие не попада в предметния обхват на методиката, регламентиран от
чл. 13 от наредбата.
Нещо повече – методиката, утвърдена със Заповед №
РД 09-453 от 10. 05. 2019 г. на министъра на земеделието и храните, има
характер на подзаконов нормативен акт (чл. 75, ал. 1 от АПК). Съгласно чл. 14,
ал. 1 от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по
изключение, а в случай, че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт, както
е в случая, обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз
основа на който е издаден – чл. 14, ал. 2 от ЗНА. В нарушение на тези
императивни законови норми органът е придал обратно действие на Методиката, приемайки
че е приложима и по отношение на подадени заявления за предходната 2018 година
(в този смисъл Решение № 6766 от 5.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14644/2019
г., V о., Решение № 5041 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8208/2019 г., V
о. и др.)
В заключение следва да посочи, че в
оспорения акт липсва конкретизация кои точно базови изисквания, послужили като
основание за редукция на субсидията, не са спазени от жалбоподателя. Те не биха
могли да бъдат изведени посредством препратка от акта към друг документ,
съдържащ се в преписката. В същото време в акта се съдържат данни за неспазено финансово
условие за подпомагане, за което обаче не е отбелязано, че е намерило отражение
при изчислението на субсидията. В този
смисъл издаденото уведомително писмо е противоречиво и непълно мотивирано по
отношение на фактическите и правни основания за издаването му. Нарушението е
съществено доколкото се отразява на възможността за извършване на преценка и
контрол за наличието, респективно липсата, на основания за подпомагане.
Констатираната по-горе липса на ясни
мотиви за издаването на уведомителното писмо не би могла да се санира от
приложеното по делото становище от директора на дирекция „Директни плащания“ до
директора на ОД на ДФЗ – Русе (л. 30-32). Посоченото писмо не би могло да изпълни ролята
на мотиви на оспорения административен акт, съобразно възприетото с ТР № 16 от
31.03.1975 г. на ОСГК становище, че мотивите за издаване на административния
акт могат да бъдат изложени отделно от самия акт най-късно до изпращането на
жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съпроводително писмо
или друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия
административен орган, издал акта. На първо място писмото не изхожда от издателя
на акта, а от друг орган в системата на ДФЗ. Освен това писмото не е адресирано
до съда, а до директора на ОД на ДФЗ-Русе, като съдържанието му не преодолява
непълнотите и противоречията в мотивите на оспорения акт, констатирани по-горе.
В заключение на изложеното съдът намира,
че процесното уведомително писмо в обжалваната му част е немотивирано, с оглед
на което не може да се прецени съответствието му с материалноправните норми.
Тази констатация налага отмяната му и необходимостта от връщане на преписката
на административния орган за произнасяне по заявлението на жалбоподателя,
съобразно изложените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона,
като бъде определен 1-месечен срок, считано от получаване на преписката след
влизане в сила на настоящото решение.
Предвид изхода на делото, както и на основание
чл.143, ал. 1 АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски пред настоящата
инстанция. Съгласно представения списък общият размер на разноските възлиза на 510.
00 лева, като същите са формирани от платена държавна такса и платено
адвокатско възнаграждение. Неоснователно е направеното възражение от
процесуалния представител на органа относно прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният
размер на възнаграждението по граждански и административни дела за една
инстанция при интерес от 1000 до 5000 лв. е 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв., т.
е. възлиза на 489. 97 лева, предвид размера от 3713. 83 лева на отказаната
субсидия. В този смисъл уговарянето на адвокатско възнаграждение, което само с
10 лв. надвишава минимума, не може да се счете за прекомерно. Ето защо
юридическото лице, в структурата на което е административния орган, следва да
бъде осъдено да заплати на жалбоподателя пълния размер на направените по делото
разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, чл. 173 и чл. 174 АПК Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 02-190-6500/3503 от
02. 06. 2020 г., издадено от заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“,
с което е отказано изплащане на субсидия
за кампания 2018 г. по подаденото заявление за подпомагане с УИН:
19/150518/28744 за парцел с идентификатор
43894-149-4-1 с площ от 2. 58 ха в размер на 3713. 73 (три хиляди седемстотин и
тринадесет лв. и седемдесет и три ст.) лева по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от програмата за развитие на
селските райони 2014 – 2020 г.
ВРЪЩА делото като преписка на заместник
изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по заявление за подпомагане с
УИН: 19/150518/28744, подадено от Г.В.Р. с ЕГН – ********** ***, за кампания 2018 г. по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от програмата за развитие на
селските райони 2014 – 2020 г., в частта
относно парцел с идентификатор 43894-149-4-1 с площ от 2. 58 ха, в 1-месечен
срок, считано от получаване на преписката след влизане в сила на настоящото
решение, и съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие", Разплащателна агенция –гр. София да заплати на Г.В.Р. с
ЕГН – ********** ***, направените по
делото разноски общо в размер на 510. 00 (петстотин и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: