РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Монтана, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Търговско дело №
20221600900008 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 625 от ТЗ.
Молителят „М.Б.“ ЕООД, представлявано от управителя К. Х., твърди в
молбата си, че на основание чл. 17, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието
е заместил арендодатели по договори за аренда, сключени със „З. - *“ ЕООД,
след като е придобил правото на собственост върху арендуваните земеделски
земи. Също така между страните съществуват договори за наем на земеделски
земи, вписани в АВ. За периода от стопанската 2016/17 до стопанската
2020/21 година длъжникът не е изпълнил задълженията си да плати
годишните арендни плащания, сътов. наемната цена по договорите, като
общият размер на задълженията възлиза на 51 286,92 лв. Плащанията по
договорите са годишни и с изтичането на сроковете за плащане за всяка
стопанска година длъжникът е изпаднал в забава, поради което върху
посочената сума се дължи и обезщетение за забавено плащане, което също
има характера на вземане по търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал.1, т. 1
от ТЗ. Като твърди, че длъжникът е неплатежоспособен, тъй като е в
невъзможност да изпълни посочените изискуеми и ликвидни задължения по
търговски сделки, то моли да се обяви неговата неплатежоспособност,
евентуално свръхзадълженост, да бъде определена начална дата на
неплатежоспособността 31 декември 2020 г., да бъде открито производство по
несъстоятелност и назначен временен синдик на дружеството.
Длъжникът „З. - *“ ЕООД, представлявано от управителя З. И., оспорва
исканията на кредитора за откриване на производствопо несъстоятелност. На
първо място прави възражение за погасяване на част от вземанията по
1
давност: 3-годишният давностен срок по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД по отношение
вземанията за стопанските 2015/16, 2016/17 и 2017/18 години е изтекъл преди
предявяване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. За
част от задълженията в размер на 23 670 лв твърди, че са погасени чрез
плащане. Твърди, че не съществува вземане на молителя, поради което
искането за откриване на производство по несъстоятелност е неоснователно.
Развива доводи, че не е налице състояние на неплатежоспособност, тъй
като макар да има спиране на плащания към отделен кредитор, не е налице
трайно състояние на невъзможност длъжникът да обслужва задълженията си.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е заключение по
съдебно-счетоводна експертиза. МОС обсъди доводите на страните във
връзка със събраните доказателства и приема за установено следното:
„З. - *“ ЕООД е регистрирано през 2009 г. с основен предмет на дейност:
производство и реализация на селскостопанска продукция. Капиталът на
дружеството е 5000 лв. Дружеството има качеството търговец по смисъла на
чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ.
Отношенията между молителя и длъжника се основават на договори за
наем на земеделски земи и за аренда на земеделски земи. Те са сключени в
кръга на упражняваната от тях дейност, поради което имат характера на
търговски сделки.
Молителят „М.Б.“ ЕООД се легитимира като кредитор на длъжника по
договори от 18.07.2013, 20.07.2016, 14.07.2017, 28.07.2017, два договора от
23.07.2018, 19.07.2019 и от 24.07.2020. Кредиторът е встъпил в договорите за
аренда като арендодател след като е придобил право на собственост върху
имотите-предмет на тези договори.
От представените 5 бр. платежни нареждания от 24.01.2022 г. и от
25.01.2022 г. се установява, че задълженията по двата договора от 23.07.2018
г. са платени по банков път. Фактът на плащане не е оспорен от кредитора, но
той твърди, че е налице забава на изпълнението, поради което е възникнало
задължение за обезщетение за забавено плащане без да посочва размера му.
Доколкото плащанията по договорите за аренда стават изискуеми с
изтичане на стопанската година, както е уговорено между страните, то е
налице забава в изпълнението от страна на длъжника, което е породило
задължение за плащане на мораторна лихва. Макар да е платено основното
задължение, то налице е акцесорно задължение за обезщетение за забавено
плащане, което не е погасено, а от това следва, че „М.Б.“ ЕООД има срещу „З.
- *“ ЕООД изискуемо вземане по търговска сделка, което обосновава
активната му легитимация по чл. 625 от ТЗ.
По давност са погасени вземанията на молителя за стопанските 2016/17
и 2017/18 години. Арендните плащания се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок. Те стават изискуеми след изтичане на
календарната година, т.е. най-късно възникналото вземане е с падеж 1 януари
2019 г. и до предявяване на иска на 10 януари 2022 г. е изтекъл период по-
2
дълъг от три години.
Неплатеният остатък от задълженията към молителя е 8 430 лв
За да бъде открито производство по несъстоятелност, трябва да е
констатирана неплатежоспособността на длъжника по смисъла на чл. 608, ал.
1 от ТЗ (евентуално да се прогласи свръхзадължеността му съгласно чл. 742,
ал. 1 от ТЗ), както и да се установи, че затрудненията на длъжника не са
временни, а състоянието на неплатежоспособност е обективно и трайно и
имуществото на длъжника да не е достатъчно за покриване на задълженията
му (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).
По делото е установено наличието на неплатени задължения в размер на
87 004 лв по търговски сделки от страна на „З. - *“ ЕООД към доставчици, 3
371 лв задължения към кредитори, 600 886 лв задължение по банкови
кредити, както и задължения към персонала. Съгласно чл. 608, ал. 3 от ТЗ при
спиране на плащанията неплатежоспособността се предполага. Тази законова
презумпция обаче е опровергана в процеса с констатациите на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, която посочва, че коефициентът
за обща ликвидност на длъжника е 1,35, коефициентът за бърза ликвидност е
1,10, коефициентите за незабавна и за абсолютна ликвидност са 0,06.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на
способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с
наличните текущи активи.
Коефициентът на обща ликвидност отчита съотношението между
текущите активи и текущите задължения и общоприетата минимална
стойност е 1. В случая този коефициент е 1,35, което означава, че текущите
активите надвишават задълженията. Тъй като обаче за платежоспособността е
от съществено занчение търговецът да е в състояние да покрие задълженията
си в срок, то важно е активите да бъдат и реализируеми. В този смисъл
показателен е коефициентът за абсолютна ликвидност, който отчита
способността на предприятието с наличните си пари да изплати незабавно
към даден момент краткосрочните си задължения. Препоръчително е
стойността му да не пада под 0,3, т.е. за да е ликвидно предприятието, във
всеки момент трябва да поддържа парични наличности, покриващи около
30% от текущите му задължения. Вслучая коефициент на абсолютна
ликвидност на длъжниковото предприятие – 0,06, покзва, че „З. - *“ ЕООД
разполага с бързоликвидни активи - финансови активи, краткосрочни
вземания и материални запаси, които при необходимост могат да се
трансформират в пари за относително кратко време.
Коефициент на финансова задлъжнялост е 13,71 и изразява
съотношението на пасивите към собствения капитал.
При изследване финансовото състояние на дружеството съдът намира,
че следва да ползва коефициентите, предложени от вещото лице в основното
заключение, а не тези по допълнителното, в което са взети предвид
неосчетоводени вземания за неустойка.
3
Посочените по-горе коефициенти не са динамични величини, а
отразяват моментно състояние, докато неплатежоспособността като
основание за откриване на производство по несъстоятелност представлява
обективно, трайно финансово състояние на длъжника.
Съдът намира, че „З. *“ ЕООД продължава да развива стопанска
дейност, за което се съди по наетия персонал и наличните договори за аренда.
От това следва, че дружеството е в състояние да получава средства от
дейността си. Освен това разполага с дълготрайни материални активи, като
само придобитие през финансовата 2021 г. са на стойност 421 771 лв лв.
Текущите задължения към доставчици са 232 000 лв, а към финансови
институции – 44 000 лв, възнагражденията за труд и дължимите
осигурителни вноски се плащат регулярно.
Констатира се достатъчно имущество у длъжника за покриване на
задълженията му, а интересите на кредиторите не са подложени на риск.
Налице са условията на чл. 631 от ТЗ за отхвърляне на молбата за откриване
на произовдствопо несъстоятелност.
При условията на евентуалност в молбата за откриване на производство
по несъстоятелност се твърди наличие на свръхзадълженост.
Свръхзадължеността е специално основание за откриване на производство по
несъстоятелност, приложимо само за капиталовите търговски дружества,
чиято легална дефиниция се съдържа в чл. 742, ал. 1 от ТЗ. Дружеството е
свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие
паричните му задължения. Такова състояние е налице, когато паричните
задължения в пасива, включително и неизискуемите, надхвърлят
имуществото в актива, състоящо се от краткотрайните и от дълготрайните
активи. Нетното имущество на дружеството е с отрицателна стойност, когато
собственият капитал е ликвидиран поради загубите от дейността на
предприятието и когато то работи с привлечен капитал и именно затова
негово имущество не е достатъчно да се платят паричните му задължения.
Необходимо е активите да не могат да покрият паричните задължения на
дружеството, като не се изисква задълженията на дружеството да са
изискуеми. В случая не е налице превишение на парични задължения над
имуществото на търговското дружество.
Наблюдава се повишаване на печалбата като за 2020 г. тя е била 60 000
лв, а з аследващата финансова година нараства до 200 000 лв. Едновременно с
това коефициентът на задлъжнялост намалява при съпоставянето му през
2020 г. и 2021 г.: от 13,71 на 4,63. Задълженията по банкови кредити се
обслужват в срок.
С оглед на изложеното, съдът намира, че не е налице състояние на
неплатежоспособност, нито на свръхзадълженост, тъй като неплащането на
задължения на търговеца не е в резултат на трайна и обективна негова
невъзможност да покрива паричните си задължения, поради което съдът
отхвърля молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „З. - *“
4
ЕООД.
В тежест на молителя следва да се присъдят сторените от ответника
разноски в размер на 2 520 лв съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Възражението за прекомерност, заявено от пълномощника на ищеца, е
неоснователно. С оглед предмета и сложността на делото договореният
хонорар е съответен и не са налице предпоставки за намаляването му.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба на „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище в гр. *, ул.
„*“ № *, представлявано от К.Х., за откриване производство по
несъстоятелност на „З. - *“ ЕООД, ЕИК *, със седалище в гр. *, ул. „*“ № *,
представлявано от З. И.
ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *, да плати на „З. - *“ ЕООД, ЕИК *, 2
520 лв разноски по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
5