№ 60
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Емилия Колева
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура-София
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600856 по описа за 2021 година
С присъда № 260079 от 18.05.2021 г. на СГС, НО, 12 състав, постановена по НОХД №
925/2020 г. по описа на същия съд, подсъдимият Г. П. Г., с установена самоличност и с ЕГН
********** е признат за НЕВИНОВЕН в това за времето от 07.12.2007 г. до 17.01.2008 г. в
гр. София в качеството на представляващ „Рем Груп“ ЕООД при условията на
продължавано престъпление противозаконно да е присвоил чужди движими вещи - леки
автомобили марка “Сузуки”, модел “Grand Vitara 1,9 D” и модел “Swift 1.6 GLXC”, на обща
стойност 79 055. 62 лв., собственост на търговско дружество “Миркат” ООД,
представлявано от управителя Е. А., които владеел на основание сключени договори за
финансов лизинг на автомобил, като деянието е в особено големи размери, представляващо
особено тежък случай както следва:
1.На 07.12.2007 г. в град София противозаконно да е присвоил чужда движима вещ - лек
автомобил, марка “Сузуки”, модел “Swift 1.6 GLXC”, рама №TSMMZA31S00 401404, с
регистрационен номер ********, на стойност 36 031.02 лв., собственост на търговско
дружество “Миркат” ООД, представлявано от управителя му Е. А., която владеел в
качеството на представляващ „Рем Груп“ ЕООД на основание сключен договор за финансов
лизинг на автомобил с № 2007-12-1030/07.12.2007 г. със срок на договора 71 месеца, като
обсебването е в големи размери и
2.На 17.01.2008 г. в град София противозаконно да е присвоил чужда движима вещ- лек
автомобил марка “Сузуки”, модел “Grand Vitara”, рама № JSAJTD44VOO270933 с
1
регистрационен номер:********, на стойност 43024.60 лв., собственост на търговско
дружество “Миркат” ООД, представлявано от управителя Е. А., която владеел в качеството
на представляващ „Рем Груп“ ЕООД на основание сключен договор за финансов лизинг на
автомобил с № 2008-01-0012А/17.01.2008 г. със срок на договора 36 месеца, като
обсебването е в големи размери, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по
обвинението за извършено престъпление по чл. 206, ал.4, вр.ал.3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от
НК.
Със същата присъда подсъдимият Б. Г. К., с установена самоличност и с ЕГН ********** е
признат за НЕВИНОВЕН в това за времето от 02.11.2007 г. до 15.05.2008 г. в гр. София в
качеството на представляващ „Бото Комерс“ ЕООД при условията на продължавано
престъпление противозаконно да е присвоил чужди движими вещи - леки автомобили марка
“Сузуки”, модел “Grand Vitara 1,9 ”, на обща стойност 129 073.80 лв., собственост на
търговско дружество “Миркат” ООД, представлявано от управителя Е. А., които владеел на
основание сключени договори за финансов лизинг на автомобил, като деянието е в особено
големи размери, представляващо особено тежък случай както следва:
1.На 02.11.2007 г. в град София противозаконно да е присвоил чужда движима вещ - лек
автомобил марка “Сузуки”, модел “Grand Vitara 1,9 D”, рама № JSAJTD44V00258317 с
регистрационен номер ******** на стойност 43 024.60 лв., собственост на търговско
дружество “Миркат” ООД, представлявано от управителя Е. А., която владеел в качеството
на представляващ „Бото Комерс“ ЕООД на основание сключен договор за финансов лизинг
на автомобил с № 2007-11-0903А/02.11.2007 г. със срок на договора 36 месеца, като
обсебването е в големи размери;
2. На 09.04.2008 г. в град София противозаконно да е присвоил чужда движима вещ-лек
автомобил марка “Сузуки”, модел “Grand Vitara 1,9”, рама № JSAJTD44V00277846 с
регистрационен номер ******** на стойност 43024.60 лв., собственост на търговско
дружество “Миркат” ООД, представлявано от управителя Е. А., която владеел в качеството
на представляващ „Бото Комерс“ ЕООД на основание сключен договор за финансов лизинг
на автомобил с № 2008-04-0210А/09.04.2008 г. със срок на договора 36 месеца, като
обсебването е в големи размери и
3. На 15.05.2008 г. в град София противозаконно да е присвоил чужда движима вещ-лек
автомобил марка “Сузуки”, модел “Grand Vitara 1,9”, рама № JSAJTD44V00219777 с
регистрационен номер ******** на стойност 43024.60 лв., собственост на търговско
дружество “Миркат” ООД, представлявано от управителя Е. А., която владеел в качеството
на представляващ „Бото Комерс“ ЕООД на основание сключен договор за финансов лизинг
на автомобил с № 2008-04- 0267А/15.05.2008 г. със срок на договора 36 месеца, като
обсебването е в големи размери, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по
обвинението за извършено престъпление по чл. 206, ал.4, вр.ал.3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от
НК.
Със същата присъда подсъдимият М. Г. М., с установена самоличност, е признат за
2
НЕВИНОВЕН в това за времето от 09.01.2008 г. до 18.03.2008 г. в гр. София в качеството на
представител на „МГ-Транс“ ЕООД при условията на продължавано престъпление
противозаконно да е присвоил чужди движими вещи - леки автомобили марка “Сузуки”,
модел “Swift ”, на обща стойност 65 950. 45 лв., собственост на търговско дружество
“Миркат” ООД, представлявано от управителя Е. А., които владеел на основание сключени
договори за финансов лизинг на автомобил, като деянието е в особено големи размери,
представляващо особено тежък случай както следва:
l. Ha 09.01.2008 г. в град София противозаконно да е присвоил чужда движима вещ - лек
автомобил марка “Сузуки”, модел “Swift 1,6 GLXC”, рама №TSMMZA31S00404969 с
регистрационен номер ******** на стойност 36 031.02 лв., собственост на търговско
дружество “Миркат” ООД, представлявано от управителя Е. А., която владеел в качеството
на представител на „МГ- Транс“ ЕООД на основание сключен договор за финансов лизинг
на автомобил с № 2008-01-1090/09.01.2008 г., със срок на договора 71 месеца, като
обсебването е в големи размери и
2. На 18.03.2008 г. в град София противозаконно да е присвоил чужда движима вещ - лек
автомобил, марка “Сузуки”, модел “Swift 1,6 GLXC”, рама № TSMMZA31S00404969 с
регистрационен номер **********, на стойност 29 919.43 лв., собственост на търговско
дружество “Миркат” ООД, представлявано от управителя Е. А., която владеел в качеството
на представител на „МГ- Транс“ ЕООД на основание сключен договор за финансов лизинг
на автомобил с № 2008-03-0149/18.03.2008 г. със срок на договора 47 месеца, като
обсебването е в големи размери, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по
обвинението за извършено престъпление по чл. 206, ал.4, вр. ал.3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от
НК.
Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест от прокурор при СГП с
оплаквания, че е неправилна. Прокурорът счита горепосочената присъдата за неправилна
поради обстоятелството, че с нея подсъдимите са признати за невиновни за извършени от
тях деяния по текста от НК, по който им е повдигнато обвинение, при условие, че са събрани
и приобщени по законовия ред всички необходими доказателства, въз основа на които е
изяснена в пълнота фактическата обстановка, като по този начин са доказани извършените
от подсъдимите престъпления. В протеста се изразява несъгласие с извода на градския съд,
че не са събрани доказателства за виновността на подсъдимите К., Г. и М., като напротив –
подалият протеста прокурор застъпва становище, че от показанията на разпитаните в хода
на съдебното следствие свидетели, както и от приобщените по делото писмени
доказателства и приетата в хода на съдебното следствие съдебно-счетоводна експертиза се
налага безспорен и категоричен извод, че всеки един от подсъдимите е извършил деянието,
за което е привлечен към наказателна отговорност.
Воден от тези съображения и на основание чл. 318, ал. 1 и 2, чл. 319 и чл. 320 от НПК
прокурорът от СГП предлага Софийски апелативен съд на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК
да отмени като неправилна атакуваната присъда от 18.05.2021 г. на СГС, НО, 12-ти състав
по НОХД № 925/2020 г. и да постанови друга, с която да признае Б. Г. К. за виновен в
3
извършване на престъпление по чл.206, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, Г. П. Г. за
виновен в извършване на престъпление по чл.206, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и
М. Г. М. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.206, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр.
чл.26, ал.1 НК, като им бъдат наложени справедливи наказания.
В постъпилото допълнение към въззивния протест прокурорът от СГП мотивира становище,
че събраните по делото доказателства дават основание подсъдимите Б. Г. К., Г. П. Г. и М. Г.
М. да бъдат признати за виновни в извършени престъпления по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 3, вр.
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК или при установените факти /да бъдат признати/ за виновни в
извършване на деяния, които могат да се квалифицират като престъпление по чл. 211, вр. чл.
201, ал.1, т. 5, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Поддържа се заявеното вече становище, че постановената оправдателна присъда спрямо
подсъдимите е неправилна, тъй като противоречи на събраните доказателства по делото. В
тази връзка прокурорът от СГП счита, че в хода на досъдебното производство и проведеното
съдебното следствие са се събрали достатъчно категорични доказателства в подкрепа на
повдигнатото обвинение. Изготвилият допълнението към протеста прокурор намира в
частност, че събраните доказателства по делото категорично установяват факта, че в нито
един момент подсъдимите не са владели процесните автомобили, придобити в резултата на
договорите за лизинг; че не са изпълнили нито едно от задълженията си по подписаните
договори; както и че автомобилите не са били придобити от подсъдимите в лично качество,
а в качеството им на управители на дружества. Твърди се, че по делото не е било събрано
нито едно доказателство за реално осъществявана дейност на дружествата, а напротив -
събраните доказателства сочат, че дружествата са били фиктивно вписани на адреси, на
които никога не са се намирали, не са имали назначени служители, като две от тях не са
извършвали реална дейност. Според прокурора от СГП безспорно установени факти по
делото са, че няма осчетоводяване на придобитите от управителите на дружествата
автомобили; че не са заплащани лизингови вноски и че никога не са начислявали
амортизационни отчисления във връзка с експлоатацията им. Относно извода на градския
съд, че автомобилите са били застраховани се сочи, че същият противоречи на събраните
доказателства по делото. Според прокурора фактът, че автомобилите никога /и в нито един
момент след предаването им на лизингополучателите/ не са били застраховани от тях се
установява не само от показанията на св. Г. А. П., но и от приложени по делото писмени
доказателства. Поддържа се становище, че при правилна оценка на събраните доказателства
следва да бъде направен изводът, че по делото са били събрани доказателства,
установяващи, че в резултат на извършените действия от подсъдимите е бил осъществен
съставът на престъплението, за което им е било повдигнато обвинение или друго по-леко
наказуемо престъпление. Според изготвилият допълнението към протеста прокурор
събраните по делото доказателства категорично установяват извършването на съзнателни
действия в деня на сключване на всеки един от договорите, а не в който и да е следващ
момент. Сочи се, че установеният безспорен факт на лично придобиване на владение върху
автомобилите въз основа на сключените договори за лизинг от всяко едно от лицата на
4
датите, посочени в обвинението; липсата на последващи действия по завеждането им като
актив на дружествата, управлявани от Г., К. и М. /за които задължението по договора
възниква на датата на придобиване на владението/; липсата на сключени застраховки
/задължение, което също възниква в деня на сключване на договорите/; незаплащането на
дължимите лизингови вноски /които, макар и със срок на отлагане също могат да бъдат
заплатени без отлагане на деня на придобиване владението на автомобилите/;
регистрирането и посочването в договора на фиктивни адреси на дружествата; укриването
на лицата и невръщането на вещите въпреки неизпълнението на нито едно от условията на
подписаните договори са все обстоятелства, които не могат да бъдат интерпретирани от
съда като липса на доказателства за умисъл за извършване на престъпление. В тази връзка
прокурорът намира, че за доказване умисъла на подсъдимите за извършване на
престъпленията към момента на придобиване на вещите са ирелевантни предприетите
действия от дружеството-лизингодател след изтичане на определен срок, доколкото съдът в
мотивите си се позовава на клаузите на сключените договори. Твърди се, че съгласно
клаузите на договорите от лизингополучателя се дължи незабавно връщане на веща при
неизпълнение на което и да е задължение по договора /при несключване на застраховка
например, при незаплащане на лизингови вноски по план и т. н /.
Изготвилият допълнението към протеста прокурор не приема и аргументите на градския
съд, че от предприемането на действия от страна на лизингодателя за връщане на вещите
възниква задължение на подсъдимите за предаване на автомобилите. Изтъква се, че
предприетите от „Миркат“ ООД действия по прекратяване на договорите за лизинг и
издирване на автомобилите е право, вече възникнало в резултат на неизпълнение на
договора от страна на трите дружества-лизгополучатели, както и че няма основание да бъде
възприет аргументът на СГС, че задължението за връщане се поражда едва след
предприемане на действия от страна на лизингодателя, тъй като, според прокурора, такова
задължение възниква за всяка неизправна страна незабавно и то единствено по силата на
неизпълнение на която и да е от клаузите по договорите.
Сочи се, че по делото е било категорично доказано, че всеки един от подсъдимите никога не
е имал намерение да изпълни което и да е от задълженията си по договора или да използва
веща във връзка с търговската дейност на дружествата, както и че дружествата не са
осъществявали реална дейност или дейност в мащаб, изискващ придобиването на един или
повече автомобили на лизинг. В този смисъл прокурорът от СГП намира, че ако съдът
приема, че при разследването и в хода на съдебното следствие не са били събрани
достатъчно доказателства за престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 , вр. чл. 26, ал.
1 т НК, а такива за извършено престъпление, което може да се квалифицира като деяние по
чл. 211, вр. чл. 210, ал.1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за всеки един от
подсъдимите, то съдът дължи произнасяне, без да се налага изменение на обвинението
/доколкото няма изменение на нито един от установените факти по делото/. С оглед на това
се претендира, че в тази част присъдата също страда от порок, тъй като при изложените от
СГС мотиви подсъдимите е следвало да бъдат оправдани за липса на умисъл за извършване
5
на престъплението обсебване и съответно да бъдат признати изцяло за виновни за доказани
умишлени действия, осъществяващи състава на квалифицирана измама в деня на сключване
на договорите за лизинг.
Предвид така изложеното подалият протеста прокурор счита, че постановената присъда не
кореспондира със събраните доказателства и че допуснатото нарушение на закона при
постановяване на оправдателната присъда следва да бъде отстранено.
В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът при Софийска апелативна прокуратура
не поддържа протеста. Не счита, че правната квалификация по повдигнатото обвинение, по
което е постановена оправдателна присъда, е правилна и законосъобразна. В тази насока
излага съображения, че в обвинителния акт е посочено, че обсебването е осъществено на
дата, която съответства на датата на сключване на договорите, но че не може да се приеме,
че при един договор за лизинг, когато възникват задължения за внасяне на съответните
вноски в определен срок, още от момента на сключване на договора лицата са длъжни да
започнат да погасяват лизинга и че още от този момент те са имали това намерение да
обсебят вещта - да се разпоредят с нея в свой или чужд личен интерес, при положение, че
към този момент я владеят на правно основание. Твърди, че такова задължение за тях би
възникнало или по силата на договора след изтичане на съответния срок за погасяване на
задължението или когато надлежно са били уведомени от лизингодателя, че в резултат на
неизпълнение те трябва да върнат вещта. Изтъква, че в почти всички случаи, когато
лизингодателят е решил да упражнява правото си, с което да волеизявява, че договорът
следва да бъде прекратен, получавайки съобщение, че съответните фирми не са на адреса,
който са посочили в договорите, лизингодателят отново е изпращал на два или на три пъти
писма на същия адрес. Заявява, че поради тази причина следва да се приеме, че в конкретния
случай лизингополучателите не са били уведомени. Наред с това прокурорът от САП е на
мнение, че съвсем правилно в мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че ако
следва да се търси отговорност за престъпление, то не следва да е за обсебване, а евентуално
за едно друго престъпление – за наличие на измамливо намерение към момента на
сключване на договорите, за което говорят и последващите действия на подсъдимите -
продаване на автомобилите, продаване на дялове от фирмите, местене на адреси. Заявява
обаче, че дори и да има такива данни и обстоятелства за престъпление измама
прокуратурата пред първата инстанция не се е възползвала от правомощието си да измени
обвинението. По този повод твърди, че в самия протест- в петитума на протеста се иска от
въззивния съд отмяна на оправдателната присъда и признаване на подсъдимите за виновни
по обвинението, което им е повдигнато. Намира, че въззивната инстанция не разполага с
правомощието да осъди подсъдимите за престъпление измама така, както е изписано в
допълнението на протеста. С оглед така изложеното счита, че повдигнатото обвинение е
несъставомерно.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия
Г. П. Г. – адвокат Ц. Т. – изразява съгласие с изложените от прокурора от САП аргументи и
мотиви. Сочи, че мотивите на първоинстанционния СГС са правилни и аргументирани във
6
всяко едно отношение и поради тази причина заявява становище, че деянието, по което е
обвинен подсъдимият Г. П. Г., пък и останалите, е несъставомерно, което резонно е довело
до постановяване на оправдателна присъда. Предвид така изложеното счита, че протестът е
неоснователен, поради което моли да бъде оставен без уважение и да бъде потвърдена
присъдата на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция служебният защитник на подсъдимия Б. Г.
К. – адвокат К. К. – заявява, че изцяло се присъединява към становището на представителя
на прокуратурата. Намира протестираната оправдателна присъда за правилна и
законосъобразна. Счита, че първоинстанционният съд е извършил пълен, всестранен и
задълбочен анализ на събраната доказателствена маса, като е достигнал до единствения
възможен извод, че извършеното от К. е несъставомерно с оглед на повдигнатото му
обвинение. Твърди, че по делото не са налични никакви данни за това, че Б. Г. К. е
осъществил противозаконно разпореждане или отказ за връщане на взетите от него
лизингови вещи, за да може да бъде осъществен състава на престъплението обсебване. По
тези съображения моли да бъде потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция адвокат И. Е., упълномощен защитник на
подсъдимия М. Г. М., не се явява и не взема становище по основателността на протеста и по
правилността на атакуваната присъда. В лична защита подсъдимият М.М. моли да бъде
потвърдена произнесената от СГС оправдателна присъда.
В последната си дума пред настоящата инстанция всеки един от подсъдимите Г. П. Г., Б. Г.
К. и М. Г. М. моли да бъде потвърдена постановената спрямо него оправдателна присъда.
След като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с изложените
от страните съображения и като сам служебно провери правилността на атакуваната
присъда, Апелативен съд-София намери следното:
Като инстанция с правомощие да установява факти и в частност да проверява верността на
установените от първоинстанционния съд фактически положения и при неправилност на
същите да приема нови, различни от вече установените, въззивният съд направи свой
собствен анализ на всички събрани и проверени в хода на първоинстанционното съдебно
следствие доказателствени материали, в резултат на което възприема описаната по долу,
относима към предмета на делото, фактическа обстановка.
Подсъдимият Г. П. Г. е роден на ******** г. в гр. ***. Живее в гр. ***, ул.“***”, бл. **, вх.
”*”, ет. *, ап. **. Същият е българин, с българско гражданство, с висше образование, не е
осъждан, разведен, с ЕГН **********.
Подсъдимият Б. Г. К. е роден на ******** г. в гр. ***, живее в гр. ***, ж.к. “***” бл.**,
вх.”*”, ет.*, ап.**. Същият е българин, с българско гражданство, женен, със средно
образование, неосъждан, пенсионер, с ЕГН **********.
Подсъдимият М. Г. М. е роден на ******** г. в с. ***, общ. ***, обл. ***, живее в гр. ***,
ул. “***” № **, ет. **, ап. **. Същият е българин, с българско гражданство, със средно
образование, разведен, неосъждан, с ЕГН **********.
7
С решение на СГС от 09.02.1996 г. по ф.д. № 2444/1996 г. било регистрирано търговско
дружество „РЕМ ГРУП“ ЕООД с едноличен собственик на капитала С. Г. С., който
представлявал и управлявал дружеството. Седалището на дружеството било в гр. София, а
адресът му на управление бил в същия град. С решение на СГС № 4/01.11.2002 г.,
постановено по горепосоченото фирмено дело, в регистъра за търговските дружества по
партидата на „РЕМ ГРУП“ ЕООД били вписани промени относно: прехвърлянето на
дяловете от капитала на дружеството от страна на С. Г. С. на Н. В. Х.; заличаването на С. Г.
С. като едноличен собственик и управител на дружеството; вписването на Н. В. Х. като
едноличен собственик, като управител на дружеството и като представляващ същото. С
решение на СГС № 6/06.08.2007 г. по горепосоченото фирмено дело в Регистъра за
търговските дружества по партидата на „РЕМ ГРУП“ ЕООД били вписани промени
относно: прехвърлянето на дружествените дялове от Н. В. Х. на Х. В. Д.; заличаването на Н.
В. Х. като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството; вписването на Х.
В. Д. като едноличен собственик на капитала, като управител на дружеството и като
представляващ същото; както и преместването на седалището и адреса на управление на
дружеството, а именно - от гр.София, район „Красно село“, бул.“Гоце Делчев“ № 27А, вх.Г,
ет.4, ап.66 в гр.София, район „Лозенец“, ул.“Криволак“ № 38. С решение на СГС №
7/05.10.2007 г. по същото фирмено дело в Регистъра за търговските дружества по партидата
на „РЕМ ГРУП“ ЕООД били вписани промени относно заличаването на Х. В. Д. като
управител на дружеството и вписването на Г. П. Г. с ЕГН ********** като управител на
дружеството и представляващ същото. След вписването на тези промени дружеството „РЕМ
ГРУП“ ЕООД продължавало да бъде със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Лозенец“, ул.“Криволак“ № 38.
На 07.12.2007 г. между „Миркат“ ООД, представлявано от управителя Е. А., в качеството му
на лизингодател, от една страна, и „РЕМ ГРУП“ ЕООД с адрес гр. София, район Лозенец,
ул. „Криволак“ № 38, представлявано от управителя му Г. П. Г., в качеството на
лизингополучател, от друга страна, бил сключен Договор № 2007-12-1030 за финансов
лизинг на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Суифт 1.6 GLXC“, с рама №
TSMMZA31S00 401404, с рег. № ******** /том 1, папка 1 от ДП/. Уговорената между
страните по договора лизингова цена била в размер на 18 422.37 евро с левова
равностойност 36 031.02 лева, като същата следвало да бъде плащана на части по сметката
на лизингодателя или на каса съгласно Приложение № 1, което е неразделна част от
договора. Срокът на така сключения договор за лизинг на описания лек автомобил бил 71
месеца считано от предаването на автомобила. В т.4 от договора било предвидено, че при
изтичането на срока на същия лизингополучателят има право да придобие собствеността
върху автомобила, предмет на договора, на цена в размер на 260 евро и след изрично
волеизявление в този смисъл. Съгласно т.7 от договора встъпителната вноска била в размер
на левовата равностойност на 259.47 евро. В т.8 от договора било уговорено, че неразделна
част от него /договора/ били общи условия за лизинг на автомобил; декларация на клиента
за избор на застраховател; приложение № 1 - погасителен план; приемо-предавателен
протокол; записи на заповед - 70 бр.; наръчник на потребителя; книга за гаранции и
8
поддръжка; застраховки и пълномощно за управление. Погасителният пан по лизинговия
договор /Приложение № 1а/ е предвиждал заплащането на общо 71 вноски, като след
встъпителната вноска следвало да бъдат заплатени други 70 вноски, първата от които била
дължима на 07.01.2008 г., втората на 07.02.2008 г., третата на 07.03.2008 г., четвъртата на
07.04.2008 г., петата на 07.05.2008 г. и т.н., а последната на 07.10.2013 г.
Съобразно т.6.1 от Общите условия и с цел да бъде гарантирано изпълнението на
задължението на лизингополучателя да плаща лизинговата цена в деня на подписването на
договора за лизинг /07.12.2007 г./ лизингополучателят издал в полза на лизингодателя 70
броя записи на заповед в съответствие с погасителния план – за сумите по всяка една от
дължимите вноски, а именно левовата равностойност на 259.47 евро и с падеж – падежа на
всяка една от вноските. Записите на заповед били подписани за „издател“ от подсъдимия Г.
П. Г. като представляващ лизингополучателя „РЕМ ГРУП“ ЕООД.
Съгласно т.6.5. от Общите условия за лизинг на автомобил лизингополучателят бил длъжен
в 5-дневен срок да върне на лизингодателя автомобила при прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя. Според т.8.2/а от Общите условия за лизинг на автомобил
договорът за лизинг можело да бъде прекратен предсрочно от страна на лизингодателя при
забавяне на плащанията, посочени в Приложение № 1 към договора, и при спазване на
следната процедура: лизингодателят изпраща писмо с обратна разписка или телеграма до
лизингополучателя; от 7-ия ден на забавеното плащане започва да се начислява законна
лихва; и в случай, че задължението не бъде изпълнено в срок до 3 месеца от падежа
лизингодателят има право да прекрати договора.
Съобразно погасителния план по лизинговия договор /Приложение № 1/ първоначалната
сума, която трябвало да се внесе, за да бъде получен автомобила, била в размер общо на
3297.12 лева, от които 507.48 лева е първата вноска по договора; 270 лева е допълнително
оборудване на автомобила; и 2 519.64 лева са такси, данъци и застраховки. От тази дължима
сума в размер на 3 297.12 лева в случая било платено капаро в размер на 2 000 лева, като
останали за доплащане 1 297.12 лева.
С приемо-предавателен протокол към Договор за лизинг № 2007-12-1030 от същата дата, на
която е подписан и самият договор - 07.12.2007 г., лекият автомобил марка „Сузуки“, модел
„Суифт 1.6 GLXC“, с рама №TSMMZA31S 004014, с рег.№ ********, предмет на договора
за финансов лизинг, бил предаден на лизингополучателя „Рем Груп“ ЕООД, представлявано
от подсъдимия Г. П. Г.. Така в качеството си на представляващ дружеството-
лизингополучател Г. получил фактическата власт върху лизингованата вещ, като се
задължавал да се грижи за приетия автомобил като добър стопанин, както и да носи пълна
отговорност съгласно подписания договор.
След като подсъдимият Г. в качеството си на управител и представляващ дружеството-
лизингополучател лично приел на датата 07.12.2007 г. гореописания лек автомобил през
следващите няколко месеца представляваното от него дружество „РЕМ ГРУП“ ЕООД не
заплатило нито една от дължимите лизингови вноски на лизингодателя „Миркат“ ООД. По
9
тази причина на 24.06.2008 г. лизингодателят „Миркат“ ООД изпратил чрез куриерска
фирма „Спиди“ с обратна разписка писмо /с изх. № MF 2806-073A/23.06.2008 г./ до
лизингополучателя „РЕМ ГРУП“ ЕООД, с което уведомявал последното /„РЕМ ГРУП“
ЕООД/ и в частност подсъдимия Г., че за отдадения им с договор за лизинг № 2007-12-1030
автомобил дружеството-лизингополучател дължи 6 лизингови вноски на обща стойност
1 556.82 евро с левова равностойност 3 044.88 лева и неустойка за просрочено плащане в
размер на 77.84 евро с левова равностойност 152.24 лева или общо сумата в размер на
3 197.12 лева. Със същото писмо се отправяла и покана до лизингополучателя, респ. до
подсъдимия Г. да се явяват в офиса на „Миркат“ ООД за изясняване на договорните им
отношения и за изплащане на задълженията. като е отправено и предупреждение, че ако
дължимите лизингови вноски не бъдат заплатени ще бъдат предприети незабавни действия
по принудителното прибиране на лизинговото имущество или сумата, която е станала
изискуема съгласно издадените записи на заповед №№ от 2 до 7 включително за периода от
месец януари до месец юни 2008 г. включително. Посочено е също, че в противен случай ще
бъде изискано предсрочно плащане на всички лизингови вноски съгласно чл. 71 от ЗЗД.
Обърнато е и внимание, че лизинговите вноски са с падеж всяко 7-мо число на съответния
месец. Пратката с горното писмо била изпратена до адрес: гр.София, бул.“Гоце Делчев“,
бл.27А с получател: фирма „Рем Груп“ ЕООД, име: Н. Х., като не била доставена на
получателя, респ. не била получена от „РЕМ ГРУП“ ЕООД на посочения адрес, който не бил
адрес на управление на това дружество. Така на практика горното писмо не било получено и
от подсъдимия Г.Г.. Пратката била върната с отбелязване, че адресът е грешен. Към този
момент /24.06.2008 г./ дружество „Рем Груп“ ЕООД било със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Лозенец“, ул.“Криволак“ №38, който адрес бил посочен и в
самия договор за лизинг № 2007-12-1030.
Тъй като дружеството-лизингополучател продължавало да не извършва никакви плащания
по посочения договор за лизинг, на 08.09.2008 г. лизингодателят „Миркат“ ООД изпратил
чрез куриерска фирма „Спиди“ с обратна разписка ново, второ по ред писмо /с изх. № ML
2809-139A/05.09.2008 г./ до лизингополучателя „РЕМ ГРУП“ ЕООД, с което уведомявал
последното /„РЕМ ГРУП“ ЕООД/ и в частност подсъдимия Г., че за отдадения им с договор
за лизинг № 2007-12-1030 автомобил дружеството-лизингополучател дължи 8 лизингови
вноски на обща стойност 2 075.76 евро с левова равностойност 4 059.83 лева и неустойка за
просрочено плащане в размер на 103.79 евро с левова равностойност 202.99 лева или общо
сумата в размер на 4 262.83 лева. Със същото писмо лизингодателят „Миркат“ ООД
съобщавал на лизингополучателя, че едностранно прекратява договора за лизинг съгласно
чл.8, т.2, б.“а“ от Общите условия към него, като същевременно го приканвал да плати
посочената сума в 5-дневен срок и го уведомявал, че в противен случай ще се обърне към
прокуратурата за образуване на наказателно производство и ще изиска предсрочно плащане
на всички лизингови вноски съгласно чл. 71 от ЗЗД.
Пратката с това второ писмо била изпратена отново до адрес гр.София, бул.“Гоце Делчев“,
бл.27А с получател фирма „Рем Груп“ ЕООД, като в полето за „получател“ този път не било
10
упоменато конкретно име на физическо лице. И тази пратка не била доставена на
получателя, респ. не била получена от „РЕМ ГРУП“ ЕООД на посочения адрес, който не бил
адреса на управление на това дружество. Така на практика и второто писмо не било
получено нито от дружеството-лизингополучател, нито от подсъдимия Г.Г. в качеството му
на управител и представляващ същото. Пратката била върната с отбелязване, че адресът е
неточен. Към този момент /08.09.2008 г./ дружество „Рем Груп“ ЕООД продължавало да
бъде със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, ул.“Криволак“ №38,
който адрес бил посочен и в самия договор за лизинг № 2007-12-1030.
Във връзка с отношенията, възникнали от договора за лизинг № 2007-12-1030, с писмо с изх.
№ ML 2811-187A от 25.11.2008 г. лизингодателят „Миркат“ ООД уведомявал
лизингополучателя „Рем Груп“ ЕООД и в частност подсъдимия Г. като управляващ и
представляващ дружеството, че за отдадения им с договор за лизинг № 2007-12-1030
автомобил дружеството-лизингополучател дължи 71 броя лизингови вноски на обща
стойност 18 422.90 евро с левова равностойност 36 032.06 лева, неустойка за просрочено
плащане в размер на 921.15 евро с левова равностойност 1 801.60 лева и данък превозно
средство в размер на 283.36 лева или общо сумата в размер на 38 117.02 лева.
В същото писмо, изготвено от лизингодателя „Миркат“ ООД, се съдържали и твърдения, че
договорът за лизинг е бил прекратен още на 05.09.2008 г. и че след тази дата
лизингополучателят нито е върнал автомобила, предмет на договора за лизинг, нито е
заплатил лизинговите вноски, поради което с тези действия е бил осъществен състава на
чл.206 и сл. от НК. С това писмо лизингодателят приканвал лизингополучателя да заплати
незабавно сумата в размер на 36 032.06 лева, представляваща стойността на 71 неизплатени
лизингови вноски от месец януари до края на лизинговия период, както и сумата от 2084.96
лева, представляваща неустойка за забавено плащане и данък превозно средство. Пратката с
това писмо била обработена от куриера на 28.11.2008 г., като и тази пратка не била
получена от „Рем Груп“ ООД, респективно от подсъдимия и била върната на изпращача с
отбелязване, че адресът е непълен, а посоченият телефон на получателя е грешен. Към този
момент дружеството „Рем Груп“ ООД продължавало да бъде с адрес и седалище на
управление гр.София, район „Лозенец“, ул.“Криволак“ № 38, който адрес бил посочен и в
договора за лизинг.
Междувременно, макар лизингополучателят „РЕМ ГРУП“ ЕООД да не бил платил първата
дължима вноска по договора за лизинг № 2007-12-1030, която била с падеж 07.01.2008 г.,
десет дни след падежа на тази неплатена вноска - на 17.01.2008 г. - между „Миркат“ ООД,
представлявано от управителя Е. А., в качеството му на лизингодател, от една страна, и
„РЕМ ГРУП“ ЕООД с адрес гр. София, район Лозенец, ул. „Криволак“ № 38, представлявано
от управителя му Г. П. Г., в качеството на лизингополучател, от друга страна, бил сключен
втори договор за финансов лизинг на автомобил, а именно - Договор № 2008-01-0012А за
финансов лизинг на автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара 1.9 Дизел“, с рама №
JSAJTD44VOO 270933, с рег.№ ******** /том 2, папка 9 от ДП/. Уговорената между
страните по този договор лизингова цена била в размер на 21 998.13 евро с левова
11
равностойност 43 024.60 лева, като същата следвало да бъде плащана на части по сметката
на лизингодателя или на каса. Договорено било също /в т.2/, че срокът на плащане по
договора е с три месеца гратисен период считано от предаването на автомобила, съгласно
Приложение № 1, което е неразделна част от договора. Срокът на така сключения договор за
лизинг на описания лек автомобил бил 36 месеца считано от предаването на автомобила. В
т.4 от договора било предвидено, че при изтичането на срока на същия лизингополучателят
има право да придобие собствеността върху автомобила, предмет на договора, на цена в
размер на 5 377 евро и след изрично волеизявление в този смисъл, като е било предвидено,
че така посочената сума може да бъде разсрочена до 24 месеца. В т.7 от договора било
договорено, че встъпителната вноска е дължима на 17.05.2008 г. и че тя е в размер на
левовата равностойност на 666.61 евро. Съгласно т.8 от договора неразделна част от него
били Общи условия на договора /за лизинг на автомобил/; декларация на клиента за избор
на застраховател; приложение №1 - погасителен план; приемо-предавателен протокол;
записи на заповед – 33 бр.; наръчник на потребителя; книга за гаранции и поддръжка;
застраховки и пълномощно за управление. Погасителният пан по лизинговия договор
/Приложение № 1/ е предвиждал заплащането на общо 33 вноски, като първата от тях е
встъпителната вноска с падеж 17.05.2008 г., втората била дължима на 17.06.2008 г., третата
на 17.07.2008 г., четвъртата на 17.08.2008 г., петата на 17.09.2008 г. и т.н., а последната на
17.01.2011 г.
Съобразно т.6.1 от Общите условия и с цел да бъде гарантирано изпълнението на
задължението на лизингополучателя да плаща лизинговите вноски на уговорените падежи в
деня на подписването на договора за лизинг /17.01.2008 г./ лизингополучателят издал в
полза на лизингодателя 33 броя записи на заповед в съответствие с погасителния план – за
сумите по всяка една дължимите вноски, а именно левовата равностойност на 666.61 евро и
с падеж – падежа на всяка една от вноските. Записите на заповед били подписани за
„издател“ от подсъдимия Г. П. Г. като представляващ лизингополучателя „РЕМ ГРУП“
ЕООД.
Съгласно т.6.5. от Общите условия за лизинг на автомобил лизингополучателят бил длъжен
в 5-дневен срок да върне на лизингодателя автомобила при прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя. Според т.8.2/а от Общите условия за лизинг на автомобил,
договорът за лизинг можело да бъде прекратен предсрочно от страна на лизингодателя при
забавяне на плащанията, посочени в Приложение № 1 към договора, и при спазване на
следната процедура: лизингодателят изпраща писмо с обратна разписка или телеграма до
лизингополучателя; от 7-ия ден на забавеното плащане започва да се начислява законна
лихва; и в случай, че задължението не бъде изпълнено в срок до 3 месеца от падежа
лизингодателят има право да прекрати договора.
Съобразно Погасителния план по лизинговия договор /Приложение № 1/ първоначалната
сума, която трябвало да се внесе, за да бъде получен автомобила, била в размер общо на 4
481.92 лева, които включвали различни застраховки /„КАСКО“, „Фин. Риск“, „Гражданска
отговорност“/; допълнително оборудване на автомобила; такси и данъци. От тази дължима
12
сума в размер на 4 481.92 лева в случая били авансово платени 2 000 лева, като останали за
доплащане 2 481.92 лева.
С приемо-предавателен протокол към Договор за лизинг № 2008-01-0012А от същата дата,
на която е бил подписан и самият договор - 17.01.2008 г., лекият автомобил марка „Сузуки“,
модел „Гранд Витара 1.9 Дизел“, с рама № JSAJTD44VOO 270933, с рег.№ ********,
предмет на договора за финансов лизинг, бил предаден на лизингополучателя „Рем Груп“
ЕООД, представлявано от подсъдимия Г. П. Г.. Така в качеството си на представляващ
дружеството-лизингополучател Г.Г. получил фактическата власт върху лизингованата вещ,
като от името на дружеството се задължавал да се грижи за приетия автомобил като добър
стопанин, както и да носи пълна отговорност за него съгласно подписания договор.
След като на датата 17.01.2008 г. подсъдимият Г. в качеството си на управител и
представляващ дружеството-лизингополучател лично приел и получил от лизингодателя
гореописания лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара 1.9 Дизел“, с рама №
JSAJTD44VOO 270933, с рег.№ ******** нито той /като физическо лице/, нито
представляваното от него дружество „РЕМ ГРУП“ ЕООД заплатили на лизингодателя
„Миркат“ ООД дължимите лизингови вноски с падежи 17.05.2008 г. и 17.06.2008 г.
По тази причина на 24.06.2008 г. лизингодателят „Миркат“ ООД изпратил чрез куриерска
фирма „Спиди“ с обратна разписка писмо с изх. № MF 2806-075/23.06.2008 г. до
лизингополучателя „РЕМ ГРУП“ ЕООД, с което уведомявал последното /„РЕМ ГРУП“
ЕООД/ и в частност подсъдимия Г., че за отдадения им с договор за лизинг № 2008-01-012А
автомобил дружеството-лизингополучател дължи 2 лизингови вноски на обща стойност 1
333.22 евро с левова равностойност 2 607.55 лева, неустойка за просрочено плащане в
размер на 66.66 евро с левова равностойност 130.38 лева и данък превозно средство в размер
на 292.56 лева, или общо сумата в размер на 3 030.49 лева. Със същото писмо се отправяла
и покана до лизингополучателя, респ. до подсъдимия Г. да се явяват в офиса на „Миркат“
ООД за изясняване на договорните отношения и за изплащане на задълженията, като е
отправено и предупреждение, че ако дължимите лизингови вноски не бъдат заплатени ще
бъдат предприети незабавни действия по принудителното прибиране на лизинговото
имущество или сумата, която е станала изискуема съгласно издадените записи на заповед
№№ 1 и 2 за месеците май и юни 2008 г. включително. Посочено е също, че в противен
случай ще бъде изискано предсрочно плащане на всички лизингови вноски съгласно чл. 71
от ЗЗД. Обърнато е и внимание, че лизинговите вноски по този договор са с падеж всяко 17-
то число на съответния месец.
Това писмо било изпратено със същата пратка, с която било изпратено и писмото изх. № MF
2806-073A/23.06.2008 г. относно договора за лизинг № 2007-12-1030 - пратката била
изпратена до адрес: гр.София, бул.“Гоце Делчев“, бл.27А с получател: фирма „Рем Груп“
ЕООД, име: Н. Х., като не била доставена на получателя, респ. не била получена от „РЕМ
ГРУП“ ЕООД на посочения адрес, който не бил адрес на управление на това дружество.
Пратката била върната с отбелязване, че адресът е грешен. Към този момент /24.06.2008 г./
дружество „Рем Груп“ ЕООД било със седалище и адрес на управление гр.София, район
13
„Лозенец“, ул.“Криволак“ №38, който адрес бил посочен и в самия договор за лизинг №
2008-01-0012А.Така на практика и писмо с изх. № MF 2806-075/23.06.2008 г. относно
договора за лизинг № 2008-01-012А не било получено нито от „РЕМ ГРУП“ ЕООД, нито от
подсъдимия Г.Г..
Тъй като дружеството-лизингополучател продължавало да не извършва никакви плащания и
по втория договор за лизинг - № 2008-01-012А, във връзка с този договор на 08.09.2008 г.
лизингодателят „Миркат“ ООД изпратил чрез куриерска фирма „Спиди“ с обратна разписка
ново, второ по ред писмо /с изх. № ML 2809-141 от 05.09.2008 г./ до лизингополучателя
„РЕМ ГРУП“ ЕООД, с което уведомявал последното /„РЕМ ГРУП“ ЕООД/ и в частност
подсъдимия Г., че за отдадения им с договор за лизинг № 2008-01-012А автомобил
дружеството-лизингополучател дължи 5 лизингови вноски на обща стойност 3 333.05 евро с
левова равностойност 6 518.88 лева, неустойка за просрочено плащане в размер на 166.65
евро с левова равностойност 325.94 лева и данък превозно средство в размер на 292.56 лева,
или общо сумата в размер на 7 137.38 лева. В това писмо се съдържало и изявление на
лизингодателя „Миркат“ ООД, че със същото едностранно прекратява договора за лизинг
съгласно чл.8, т.2, б.“а“ и чл. 3.1, т.1 и т.2 от Общите условия към него. Същевременно с
писмото лизингополучателят бил приканван да плати посочената сума в 5-дневен срок и
съответно бел уведомяван, че в противен случай лизингодателят ще се обърне към
прокуратурата за образуване на наказателно производство и ще изиска предсрочно плащане
на всички лизингови вноски съгласно чл. 71 от ЗЗД.
Това писмо било изпратено със същата пратка, с която било изпратено и писмото изх. № ML
2809-139A/05.09.2008 г. относно договора за лизинг № 2007-12-1030 - пратката била
изпратена отново до адрес гр.София, бул.“Гоце Делчев“, бл.27А с получател фирма „Рем
Груп“ ЕООД, като в полето за „получател“ този път не било упоменато конкретно име на
физическо лице. И тази пратка не била доставена на получателя, респ. не била получена от
„РЕМ ГРУП“ ЕООД на посочения адрес, който не бил адреса на управление на това
дружество. Пратката била върната с отбелязване, че адресът е неточен. Към този момент
/08.09.2008 г./ дружество „Рем Груп“ ЕООД продължавало да бъде със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Лозенец“, ул.“Криволак“ №38, който адрес бил посочен и в
самия договор за лизинг № 2008-01-012A.Така на практика и второто писмо относно
неизпълнението на договора за лизинг № 2008-01-012A не било получено нито от
дружеството-лизингополучател, нито от подсъдимия Г.Г. в качеството му на управител и
представляващ същото.
Във връзка с отношенията, възникнали от договора за лизинг № 2008-01-012А, с писмо изх.
№ ML 2811-189 от 25.11.2008 г. лизингодателят „Миркат“ ООД уведомявал
лизингополучателя „Рем Груп“ ЕООД и в частност подсъдимия Г. като управляващ и
представляващ дружеството, че за отдадения им с договор за лизинг № 2008-01-012А
автомобил дружеството-лизингополучател дължи 33 броя лизингови вноски на обща
стойност 27 375.13 евро с левова равностойност 53 541.10 лева и неустойка за просрочено
плащане в размер на 233.31 евро с левова равностойност 456.31 лева, или общо сумата в
14
размер на 53 997.42 лева.
В същото писмо, изготвено от лизингодателя „Миркат“ ООД, се съдържали и твърдения, че
договорът за лизинг е бил прекратен още на 05.09.2008 г. и че след тази дата
лизингополучателят нито е върнал автомобила, предмет на договора за лизинг, нито е
заплатил лизинговите вноски и че с тези действия е бил осъществен състава на чл.206 и сл.
от НК. С това писмо лизингодателят приканвал лизингополучателя да заплати незабавно
сумата в размер на 53 541.10 лева, представляваща стойността на 33 неизплатени лизингови
вноски от месец май 2008 до края на лизинговия период, както и сумата от 456.31 лева,
представляваща неустойка за забавено плащане.
Това писмо било изпратено със същата пратка, с която било изпратено и писмото изх. № ML
2811-187A/25.11.2008 г. относно договора за лизинг № 2007-12-1030. Пратката била
обработена от куриера на 28.11.2008 г., като и тази пратка не била получена от „Рем Груп“
ООД, респективно от подсъдимия и била върната на изпращача с отбелязване, че адресът е
непълен, а посоченият телефон на получателя е грешен. Към този момент дружеството „Рем
Груп“ ООД продължавало да бъде с адрес и седалище на управление гр.София, район
„Лозенец“, ул.“Криволак“ № 38, който адрес бил посочен и в договора за лизинг № 2008-01-
0012А,.
На 22.07.2009 г. нотариус Х. В. с рег.№ *** в РНК, с район на действие РС-София,
направила опит да връчи на „Рем Груп“ ЕООД нотариална покана, изходяща от „Миркат“
ООД, с която лизингодателят приканвал дружеството-лизингополучател да върне взетите на
лизинг автомобили поради едностранно прекратяване на договорите за лизинг, считано от
датата на получаване на нотариалната покана. Поканата следвало да бъде връчена на адрес
гр.София, район „Лозенец“, ул.“Криволак“ № 38, който се явявал и последният адрес на
„Рем Груп“ ЕООД, посочен в Търговски регистър. Отивайки на място, нотариус В.
установила, че на въпросната улица няма самостоятелен номер „38“, а вместо това има №
34-38, на който се намира жилищен блок. Поради това не могла да връчи нотариалната
покана и приложила екземпляр от нея, предназначен за адресата, в книгата за нотариалните
покани.
Описаните по-горе два автомобила, предмет на договорите за лизинг № 2007-12-1030 и №
2008-01-0012А, не били върнати от лицингополучателя, респ. от подсъдимия Г. на
дружеството-лизингодател, като не били заплатени и дължимите лизингови вноски за тях.
С решение на ОС-Перник № 879/12.07.2004 г. по т.д. № 422/2004 г. в Търговския регистър
било вписано еднолично дружество с ограничена отговорност „Бото Комерс“ ЕООД с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Перник, кв.“Тева“ 87/14А.
Едноличен собственик на капитала на дружеството, негов управител и представляващ бил
подсъдимият Б. Г. К. с ЕГН **********.
На 02.11.2007 г. между „Миркат“ ООД, представлявано от управителя Е. А., в качеството му
на лизингодател, от една страна, и „БОТО КОМЕРС“ ЕООД с адрес гр. Перник, ж.к. Тева,
бл. 87, вх. А, ет. 5, ап.14, представлявано от собственика и управителя му Б. Г. К., в
15
качеството на лизингополучател, от друга страна, бил сключен Договор № 2007-11-0903А за
финансов лизинг на лек автомобил марка „Сузуки“, модел “Гранд Витара 1,9 Дизел”, рама
№ JSAJTD44VОО 258317, с регистрационен номер ******** /том 2, папка 2 от ДП/.
Уговорената между страните по договора лизингова цена била в размер на 21 998.13 евро с
левова равностойност 43024, 60 лева, като същата следвало да бъде плащана на части по
сметката на лизингодателя или на каса. Договорено било също /в т.2/, че срокът на плащане
по договора е с три месеца гратисен период считано от предаването на автомобила, съгласно
Приложение № 1, което е неразделна част от договора. Срокът на така сключения договор за
лизинг на описания лек автомобил бил 36 месеца считано от предаването на автомобила. В
т.4 от договора било предвидено, че при изтичането на срока на същия лизингополучателят
има право да придобие собствеността върху автомобила, предмет на договора, на цена в
размер на 5 377 евро и след изрично волеизявление в този смисъл. В т.7 от договора било
уговорено, че встъпителната вноска е дължима на 02.03.2008 г. и че тя е в размер на
левовата равностойност на 666.61 евро. Съгласно т.8 от договора неразделна част от него
били Общи условия на договора /за лизинг на автомобил/; декларация на клиента за избор
на застраховател; приложение №1 - погасителен план; приемо-предавателен протокол;
записи на заповед – 33 бр.; наръчник на потребителя; книга за гаранции и поддръжка;
застраховки и пълномощно за управление. Погасителният пан по лизинговия договор
/Приложение № 1/ е предвиждал заплащането на общо 33 вноски, като първата от тях е
встъпителната вноска с падеж 02.03.2008 г., втората била дължима на 02.04.2008 г., третата
на 02.05.2008 г., четвъртата на 02.06.2008 г., петата на 02.07.2008 г. и т.н., а последната на
02.11.2010 г.
Съобразно т.6.1 от Общите условия и с цел да бъде гарантирано изпълнението на
задължението на лизингополучателя да плаща лизинговите вноски на уговорените падежи в
деня на подписването на договора за лизинг /02.11.2007 г./ лизингополучателят издал в
полза на лизингодателя 33 броя записи на заповед в съответствие с погасителния план – за
сумите по всяка една от дължимите вноски, а именно левовата равностойност на 666.61 евро
и с падеж – падежа на всяка една от вноските. Записите на заповед били подписани за
„издател“ от подсъдимия Б. Г. К. като представляващ лизингополучателя „БОТО КОМЕРС“
ЕООД.
Съгласно т.6.5. от Общите условия за лизинг на автомобил лизингополучателят бил длъжен
в 5-дневен срок да върне на лизингодателя автомобила при прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя. Според т.8.2/а от Общите условия за лизинг на автомобил,
договорът за лизинг можело да бъде прекратен предсрочно от страна на лизингодателя при
забавяне на плащанията, посочени в Приложение № 1 към договора, и при спазване на
следната процедура: лизингодателят изпраща писмо с обратна разписка или телеграма до
лизингополучателя; от 7-ия ден на забавеното плащане започва да се начислява законна
лихва; и в случай, че задължението не бъде изпълнено в срок до 3 месеца от падежа
лизингодателят има право да прекрати договора.
Съобразно погасителния план по лизинговия договор /Приложение № 1/ първоначалната
16
сума, която трябвало да се внесе, за да бъде получен автомобила, била в размер общо на 4
289.10 лева, която включвала различни застраховки /„КАСКО“, „Фин. Риск“, „Гражданска
отговорност“/; допълнително оборудване на автомобила; такси и данъци. От тази дължима
сума в размер на 4 289.10 лева в случая били авансово платени 1000 лева, като останали за
доплащане 3 289.10 лева.
С приемо-предавателен протокол към Договор за лизинг № 2007-11-0903А от същата дата,
на която е бил подписан и самият договор - 02.11.2007 г., лекият автомобил марка „Сузуки“,
модел „Гранд Витара 1.9 Дизел“, с рама № JSAJTD44VОО 258317, с регистрационен номер:
********, предмет на договора за финансов лизинг, бил предаден на лизингополучателя
„БОТО КОМЕРС“ ЕООД, представлявано от подсъдимия Б. Г. К.. Така в качеството си на
представляващ дружеството-лизингополучател Б.К. получил фактическата власт върху
лизингованата вещ, като от името на дружеството се задължавал да се грижи за приетия
автомобил като добър стопанин, както и да носи пълна отговорност за него съгласно
подписания договор.
След като на датата 02.11.2007 г. подсъдимият Б.К. в качеството си на управител и
представляващ дружеството-лизингополучател лично получил и приел от лизингодателя
гореописания лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара 1.9 Дизел“, с рама №
JSAJTD44VОО 258317 и с регистрационен номер ********, нито той /като физическо лице/,
нито представляваното от него дружество „БОТО КОМЕРС“ ЕООД заплатили на
лизингодателя „Миркат“ ООД дължимите лизингови вноски с падежи от 02.03.2008 г. до
02.11.2008 г. включително.
Междувременно на 03.11.2008 г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията по
партидата на „Бото Комерс“ ЕООД били извършени вписвания относно обстоятелствата: -
прехвърляне на дружествените дялове на дружеството от Б. Г. К. на В. Б. А. с ЕГН
**********; вписване като едноличен собственик на капитала на „Бото Комерс“ ЕООД на В.
Б. А. с ЕГН **********, както и вписването му като управител и представляващ
дружеството; заличаването на Б. Г. К. като управител на дружеството; вписване промяна на
адреса и седалището на дружеството, което вече било със седалище и адрес на управление:
гр.София, СО, район „Надежда“, ж.к. „Връбница“, бл.637, вх.А, ет.2, ап.4.
Поради това, че до месец ноември 2008 г. включително лизингополучателят „Бото Комерс“
ЕООД не бил заплатил на „Миркат“ ООД нито една от лизинговите вноски по Договор за
лизинг № 2007-11-0903А/02.11.2007 г. на 27.11.2008 г. лизингодателят „Миркат“ ООД
изпратил чрез куриерска фирма „Спиди“ с обратна разписка писмо с изх. № ML 2811-
196/26.11.2008 г. до лизингополучателя „БОТО КОМЕРС“ ЕООД, с което уведомявал
последното /„БОТО КОМЕРС“ ЕООД/ и в частност подсъдимия К. /в качеството му на
управител и представител на това дружество съгласно данните при сключването на договора
за лизинг/, че за отдадения им с договор за лизинг № 2007-11-0903А автомобил
дружеството-лизингополучател дължи 8 лизингови вноски на обща стойност 5 332.88 евро с
левова равностойност 10 430.21 лева, неустойка за просрочено плащане в размер на 266.64
евро с левова равностойност 521.51 лева и данък превозно средство в размер на 292.60 лева,
17
или общо сумата в размер на 11 244.32 лева. Със същото писмо се отправяла и покана до
лизингополучателя, респ. до подсъдимия К. да се явяват в офиса на „Миркат“ ООД за
изясняване на договорните им отношения и за изплащане на задълженията, като е отправено
и предупреждение, че ако дължимите лизингови вноски не бъдат заплатени в 7-мо дневен
срок ще бъдат предприети незабавни действия по принудителното прибиране на
лизинговото имущество или сумата, която е станала изискуема съгласно издадените записи
на заповед №№ от 2 до 9 за месеците от април до ноември 2008 г. включително. Посочено е
също, че в противен случай ще бъде изискано предсрочно плащане на всички лизингови
вноски съгласно чл. 71 от ЗЗД. Обърнато е и внимание, че лизинговите вноски по този
договор са с падеж всяко 2-ро число на съответния месец.
Пратката с това писмо била изпратена на адреса на „БОТО КОМЕРС“ ЕООД, посочен в
Договор № 2007-11-0903А за финансов лизинг на лек автомобил като адрес на дружеството-
лизингополучател - гр. Перник, ж.к. „Тева“, бл. 87, вх. А, ет. 5, ап.14. Пратката с писмото не
била обаче получена на този адрес, който бил посочен в договора за лизинг като адрес на
дружеството, доколкото считано от 03.11.2008 г. едноличен собственик на капитала на
„Бото Комерс“ ЕООД, управител и представляващ дружеството бил вече В. Б. А. с ЕГН
********** и доколкото адресът и седалището на дружеството били променени и считано
от 03.11.2008 г. актуалните седалище и адрес на управление на „Бото Комерс“ ЕООД били
гр.София, СО, район „Надежда“, ж.к. „Връбница“, бл.637, вх.А, ет.2, ап.4. Затова пратката
била върната, като на практика въпросното писмо не било получено нито от „Бото Комерс“
ЕООД, нито от подсъдимия Б.К..
Тъй като дружеството-лизингополучател „Бото Комерс“ ЕООД продължавало да не
извършва никакви плащания по договора за лизинг № 2007-11-0903А по този повод и във
връзка с изпълнението на този договор на 11.12.2008 г. лизингодателят „Миркат“ ООД
изпратил чрез куриерска фирма „Спиди“ с обратна разписка ново, второ по ред писмо /с изх.
№ ML 2812-237 от 10.12.2008 г./ до лизингополучателя „БОТО КОМЕРС“ ЕООД, с което
уведомявал последното /„БОТО КОМЕРС“ ЕООД/ и в частност подсъдимия К. /в качеството
му на управител и представител на това дружество, съгласно известните на лизингодателя
данни при сключването на договора за лизинг/, че за отдадения им с договор за лизинг №
2007-11-0903А автомобил дружеството-лизингополучател дължи 33 лизингови вноски на
обща стойност 27 375.13 евро с левова равностойност 53 541.10 лева, неустойка за
просрочено плащане в размер на 333.00 евро с левова равностойност 651.29 лева и данък
превозно средство в размер на 292.60 лева, или общо сумата в размер на 54 484.99 лева. В
това писмо се съдържало и изявление на лизингодателя „Миркат“ ООД, че със същото
едностранно прекратява договора за лизинг съгласно чл.8, т.2, б.“а“ от Общите условия към
него. Същевременно с писмото лизингополучателят бил приканван да плати незабавно
посочената сума, а именно – 33 лизингови вноски от месец март 2008 г. до края на
лизинговия период, всяка от по 666.61 евро с включен ДДС и 5 377 евро остатъчна стойност,
или общо 53 541.10 лева, както и сумата от 943.89 лева, представляваща неустойка за
забавено плащане и данък превозно средство. В заключение в писмото е отправена покана за
18
доброволно изплащане на дължимите към „Миркат“ ООД суми.
Пратката с това второ писмо също била адресирана до „Бото Комерс“ ЕООД на адрес
гр.Перник, кв.“Тева“, бл.87, вх.А, ет.5, ап.14, който бил посочен в Договора за финансов
лизинг на лек автомобил № 2007-11-0903А като адрес на дружеството-лизингополучател. И
това писмо не било получено от адресата на посочения адрес, който считано от 03.11.2008 г.
не бил вече актуален адрес на управление на дружеството, доколкото от посочената дата
новият адрес на „Бото Комерс“ бил гр.София, СО, район „Надежда“, ж.к. „Връбница“,
бл.637, вх.А, ет.2, ап.4. Затова пратката била върната в цялост невръчена. На практика и
това писмо не било получено от подсъдимия К.. Същият не бил вече собственик и
управител на дружеството-лизингополучател, което считано от 03.11.2008 г. се управлявало
и представлявало от В. А..
Впоследствие на 22.12.2008 г. бил съставен Протокол за прекратяване на договор, в който
било отбелязано, че на визираната в него дата на основание чл.8, т.2, б.“а“ от Общите
условия „Миркат“ ООД едностранно прекратява Договора за финансов лизинг № 2007-11-
0903А/02.11.2007 г., касаещ автомобил марка „Сузуки“, модел “ Гранд Витара 1,9 Дизел”,
рама № JSAJTD44VОО 258317, с регистрационен номер ********. Съгласно този протокол
лекият автомобил марка „Сузуки“, модел “ Гранд Витара 1,9 Дизел”, рама № JSAJTD44VОО
258317, с регистрационен номер ******** бил приет от „Миркат“ ООД с талон №
********* от неустановено лице. В протокола е посочено също, че към момента на
подписването му „Бото Комерс“ ЕООД дължи 9 неизплатени лизингови вноски от м. април
2008 г. до м. декември 2008 г. включително – 11 733.98 лева; неустойка за забавено плащане
– 586.70 лева и данък превозно средство за 2008 г. – 292.60 лева, или всичко 12 613.28 лева.
Междувременно, макар лизингополучателят „Бото Комерс“ ЕООД да не бил платил първите
две дължими вноска по договора за лизинг № 2007-11-0903А, които били с падежи
съответно на 02.03.2008 г. /встъпителната вноска/ и на 02.04.2008 г. /следващата съгласно
погасителния план/, седем дни след падежа на втората вноска – на 09.04.2008 г. - между
„Миркат“ ООД, представлявано от управителя Е. А., в качеството му на лизингодател, от
една страна, и „Бото Комерс“ ЕООД с адрес гр. Перник, ж.к. Тева, бл. 87, вх. А, ет. 5, ап.14,
представлявано от собственика и управителя му Б. Г. К., в качеството на лизингополучател,
от друга страна, бил сключен втори договор за финансов лизинг на автомобил, а именно -
Договор № 2008-04-0210А за финансов лизинг на лек автомобил марка „Сузуки“, модел
“Гранд Витара 1,9 Дизел”, с рама № JSAJTD44V00 277846, с регистрационен номер
******** /т.2, папка 7 от ДП/. Уговорената и по този договор лизингова цена била в размер
на 21 998.13 евро с левова равностойност стойност 43 024, 60 лева, като същата следвало да
бъде плащана на части по сметката на лизингодателя или на каса. Договорено било също /в
т.2/, че срокът на плащане и по този договор е с три месеца гратисен период считано от
предаването на автомобила, съгласно Приложение № 1, което е неразделна част от договора.
Срокът и на този договор за лизинг на описания по-горе лек автомобил бил 36 месеца
считано от предаването на автомобила. В т.4 от договора било предвидено, че при
изтичането на срока на същия лизингополучателят има право да придобие собствеността
19
върху автомобила, предмет на договора, на цена в размер на 5 377 евро и след изрично
волеизявление в този смисъл, като е било предвидено, че тази сума може да бъде разсрочена
до 24 месеца. В т.7 от договора било уговорено, че встъпителната вноска е дължима на
09.07.2008 г. и че тя е в размер на левовата равностойност на 666.61 евро. Съгласно т.8 от
договора неразделна част от него били Общи условия на договора /за лизинг на автомобил/;
декларация на клиента за избор на застраховател; приложение № 1 - погасителен план;
приемо-предавателен протокол; записи на заповед – 33 бр.; наръчник на потребителя; книга
за гаранции и поддръжка; застраховки и пълномощно за управление. Погасителният пан по
лизинговия договор /Приложение № 1/ е предвиждал заплащането на общо 33 вноски, като
първата от тях е встъпителната вноска с падеж 09.07.2008 г., втората била дължима на
09.08.2008 г., третата на 09.09.2008 г., четвъртата на 09.10.2008 г., петата на 09.11.2008 г. и
т.н., а последната на 09.03.2011 г.
Съобразно т.6.1 от Общите условия и с цел да бъде гарантирано изпълнението на
задължението на лизингополучателя да плаща лизинговите вноски на уговорените падежи в
деня на подписването на договора за лизинг /09.04.2008 г./ лизингополучателят издал в
полза на лизингодателя 33 броя записи на заповед в съответствие с погасителния план – за
сумите по всяка една от дължимите вноски, а именно за левовата равностойност на 666.61
евро и с падеж – падежа на всяка една от вноските. Записите на заповед били подписани за
„издател“ от подсъдимия Б. Г. К. като представляващ лизингополучателя „БОТО КОМЕРС“
ЕООД.
Съгласно т.6.5. от Общите условия за лизинг на автомобил лизингополучателят бил длъжен
в 5-дневен срок да върне на лизингодателя автомобила при прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя. Според т.8.2/а от Общите условия за лизинг на автомобил
договорът за лизинг можело да бъде прекратен предсрочно от страна на лизингодателя при
забавяне на плащанията, посочени в Приложение № 1 към договора, и при спазване на
следната процедура: лизингодателят изпраща писмо с обратна разписка или телеграма до
лизингополучателя; от 7-ия ден на забавеното плащане започва да се начислява законна
лихва; и в случай, че задължението не бъде изпълнено в срок до 3 месеца от падежа
лизингодателят има право да прекрати договора.
Съобразно погасителния план по лизинговия договор /Приложение № 1/ първоначалната
сума, която трябвало да се внесе, за да бъде получен автомобила, била в размер общо на 5
644.18 лева и включвала различни застраховки /„КАСКО“, „Фин. Риск“, „Гражданска
отговорност“/; допълнително оборудване на автомобила; такси и данъци. От тази дължима
сума в размер на 5 644.18 лева в случая били авансово платени 2 000 лева, като останали за
доплащане 3 644.18 лева.
С приемо-предавателен протокол към Договор за лизинг № 2008-04-0210А от същата дата,
на която е бил подписан и самият договор - 09.04.2008 г., лекият автомобил марка „Сузуки“,
модел „Гранд Витара 1.9 Дизел“, с рама № JSAJTD44V00 277846, с регистрационен номер
********, предмет на договора за финансов лизинг, бил предаден на лизингополучателя
„БОТО КОМЕРС“ ЕООД, представлявано от подсъдимия Б. Г. К.. Така в качеството си на
20
представляващ дружеството-лизингополучател Б.К. получил фактическата власт и върху
тази лизингована вещ, като от името на дружеството се задължавал да се грижи за приетия
автомобил като добър стопанин, както и да носи пълна отговорност за него съгласно
подписания договор.
След като на датата 09.04.2008 г. подсъдимият Б.К. в качеството си на управител и
представляващ дружеството-лизингополучател лично получил и приел от лизингодателя и
втория автомобил - гореописания лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара 1.9
Дизел“, с рама № JSAJTD44V00 277846, с регистрационен номер ********, нито той /като
физическо лице/, нито представляваното от него дружество „БОТО КОМЕРС“ ЕООД
заплатили на лизингодателя „Миркат“ ООД дължимите лизингови вноски с падежи от
09.07.2008 г. до 09.11.2008 г. включително.
Поради причина, че до месец ноември 2008 г. включително лизингополучателят „Бото
Комерс“ ЕООД не бил заплатил на „Миркат“ ООД нито една от лизинговите вноски по
Договор за лизинг № 2008-04-0210А на 27.11.2008 г. лизингодателят „Миркат“ ООД
изпратил чрез куриерска фирма „Спиди“ с обратна разписка писмо с изх. № ML 2811-
198/26.11.2008 г. до лизингополучателя „БОТО КОМЕРС“ ЕООД, с което уведомявал
последното /„БОТО КОМЕРС“ ЕООД/ и в частност подсъдимия К. /в качеството му на
управител и представител на това дружество съгласно данните при сключването на договора
за лизинг/, че за отдадения им с договор за лизинг № 2008-04-0210А автомобил
дружеството-лизингополучател дължи 5 лизингови вноски на обща стойност 3 333.05 евро с
левова равностойност 6 518.88 лева и неустойка за просрочено плащане в размер на 166.65
евро с левова равностойност 325.94 лева, или общо сумата в размер на 6 844.82 лева. Със
същото писмо се отправяла и покана до лизингополучателя, респ. до подсъдимия К. да се
явяват в офиса на „Миркат“ ООД за изясняване на договорните им отношения и за
изплащане на посочените задължения, като е отправено и предупреждение, че ако
дължимите лизингови вноски не бъдат заплатени в 7-мо дневен срок ще бъдат предприети
незабавни действия по принудителното прибиране на лизинговото имущество или на
сумата, която е станала изискуема съгласно издадените записи на заповед №№ от 1 до 5 за
месеците от юли до ноември 2008 г. включително. Посочено е също, че в противен случай
ще бъде изискано предсрочно плащане на всички лизингови вноски съгласно чл. 71 от ЗЗД.
Обърнато е и внимание, че лизинговите вноски по този договор са с падеж всяко 9-то число
на съответния месец.
Това писмо било изпратено със същата пратка, с която било изпратено и писмото изх. № ML
2811-196/26.11.2008 г. относно договора за лизинг № 2007-11-0903А - пратката била
изпратена до адрес гр.Перник, кв. “Тева“, бл.87, вх.А, ет.5, ап.14, който бил посочен в
договора за лизинг като адрес на дружеството. Както бе вече посочено по-горе, тази пратка
не била обаче получена на упоменатия адрес, доколкото междувременно, считано от
03.11.2008 г., едноличен собственик на капитала на „Бото Комерс“ ЕООД, управител и
представляващ дружеството бил вече В. Б. А. с ЕГН ********** и доколкото адресът и
седалището на дружеството били променени и считано от 03.11.2008 г. актуалните седалище
21
и адрес на управление на „Бото Комерс“ ЕООД били гр.София, СО, район „Надежда“, ж.к.
„Връбница“, бл.637, вх.А, ет.2, ап.4. Затова пратката била върната и на практика въпросното
писмо не било получено нито от „Бото Комерс“ ЕООД, нито от подсъдимия Б.К..
Дружеството-лизингополучател „Бото Комерс“ ЕООД продължавало да не извършва
никакви плащания по договора за лизинг № 2008-04-0210А. С оглед на това и във връзка с
изпълнението на този договор лизингодателят „Миркат“ ООД изготвил ново, второ по ред,
писмо /с изх. № ML 2812-247 от 11.12.2008 г./ до лизингополучателя „БОТО КОМЕРС“
ЕООД, с което уведомявал последното /„БОТО КОМЕРС“ ЕООД/ и в частност подсъдимия
К. /в качеството му на управител и представител на това дружество, съгласно известните на
лизингодателя данни при сключването на договора за лизинг/, че за отдадения им с договор
за лизинг № 2008-04-0210А автомобил дружеството-лизингополучател дължи 33 лизингови
вноски на обща стойност 27 375.13 евро с левова равностойност 53 541.10 лева и неустойка
за просрочено плащане в размер на 196.00 евро с левова равностойност 383.34 лева, или
общо сумата в размер на 53 924.44 лева. В това писмо се съдържало и изявление на
лизингодателя „Миркат“ ООД, че със същото едностранно прекратява договора за лизинг
съгласно чл.8, т.2, б.“а“ от Общите условия към него. Същевременно с писмото
лизингополучателят бил приканван да плати незабавно посочената сума, а именно – 33
лизингови вноски от месец юли 2008 г. до края на лизинговия период, всяка по 666.61 евро с
включен ДДС, и 5 377 евро остатъчна стойност, или общо 53 541.10 лева, както и сумата от
383.34 лева, представляваща неустойка за забавено плащане. В заключение в писмото е
отправена покана за доброволно изплащане на дължимите към „Миркат“ ООД суми. Не се
установява това писмо да е било изпратено на дружеството-лизингополучател и съответно
да е било получавано от него и в частност от подсъдимия Б.К..
Макар към датата 15.05.2008 г. лизингополучателят „Бото Комерс“ ЕООД да не бил платил
на лизингодателя „Миркат“ ООД нито една от първите три дължими вноска по първия
сключен между тях договор за лизинг - № 2007-11-0903А, които вноски били съответно с
падежи на 02.03.2008 г. /встъпителната вноска/, на 02.04.2008 г. /следващата съгласно
погасителния план/ и на 02.05.2008 г., на така посочената дата - 15.05.2008 г. - между
„Миркат“ ООД, представлявано от управителя Е. А., в качеството му на лизингодател, от
една страна, и „Бото Комерс“ ЕООД, представлявано от собственика и управителя му Б. Г.
К., в качеството на лизингополучател, от друга страна, бил сключен трети договор за
финансов лизинг на автомобил, а именно – Договор № 2008-04-0267А за финансов лизинг
на лек автомобил марка „Сузуки“, модел “Гранд Витара 1,9 Дизел”, с рама № JSAJTD44V00-
219777, с регистрационен номер ******** /том 2, папка 10 от ДП/. Уговорената и по този
договор лизингова цена била в размер на 21 998.13 евро с левова равностойност 43 024, 60
лева, като същата следвало да бъде плащана на части по сметката на лизингодателя или на
каса. Договорено било също /в т.2/, че срокът на плащане и по този договор е с три месеца
гратисен период считано от предаването на автомобила, съгласно Приложение № 1, което е
неразделна част от договора. Срокът на този договор за лизинг на описания по-горе лек
автомобил също бил 36 месеца считано от предаването на автомобила. В т.4 от договора
22
било предвидено, че при изтичането на срока на същия лизингополучателят има право да
придобие собствеността върху автомобила, предмет на договора, на цена в размер на 5 377
евро и след изрично волеизявление в този смисъл, като е било предвидено, че тази сума
може да бъде разсрочена до 24 месеца. В т.7 от договора било уговорено, че встъпителната
вноска е дължима на 15.08.2008 г. и че тя е в размер на левовата равностойност на 666.61
евро. Съгласно т.8 от договора неразделна част от него били Общи условия на договора /за
лизинг на автомобил/; декларация на клиента за избор на застраховател; приложение №1 -
погасителен план; приемо-предавателен протокол; записи на заповед – 33 бр.; наръчник на
потребителя; книга за гаранции и поддръжка; застраховки и пълномощно за управление.
Погасителният пан и по този лизингов договор /Приложение № 1/ е предвиждал
заплащането на общо 33 вноски, като първата от тях е встъпителната вноска с падеж
15.08.2008 г., втората била дължима на 15.09.2008 г., третата на 15.10.2008 г., четвъртата на
15.11.2008 г., петата на 15.12.2008 г. и т.н., а последната на 15.04.2011 г.
Съобразно т.6.1 от Общите условия и с цел да бъде гарантирано изпълнението на
задължението на лизингополучателя да плаща лизинговите вноски на уговорените падежи в
деня на подписването на третия договор за лизинг /15.05.2008 г./ лизингополучателят издал
в полза на лизингодателя 33 броя записи на заповед в съответствие с погасителния план – за
сумите по всяка една от дължимите по този договор вноски, а именно за левовата
равностойност на 666.61 евро и с падеж – падежа на всяка една от вноските. Записите на
заповед били подписани за „издател“ от подсъдимия Б. Г. К. като представляващ
лизингополучателя „БОТО КОМЕРС“ ЕООД.
Съгласно т.6.5. от Общите условия за лизинг на автомобил лизингополучателят бил длъжен
в 5-дневен срок да върне на лизингодателя автомобила при прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя. Според т.8.2/а от Общите условия за лизинг на автомобил
договорът за лизинг можело да бъде прекратен предсрочно от страна на лизингодателя при
забавяне на плащанията, посочени в Приложение № 1 към договора, и при спазване на
следната процедура: лизингодателят изпраща писмо с обратна разписка или телеграма до
лизингополучателя; от 7-ия ден на забавеното плащане започва да се начислява законна
лихва; и в случай, че задължението не бъде изпълнено в срок до 3 месеца от падежа
лизингодателят има право да прекрати договора.
Съобразно погасителния план по този трети лизингов договор /Приложение № 1/
първоначалната сума, която трябвало да се внесе, за да бъде получен автомобила, била в
размер общо на 4 503.18 лева и включвала различни застраховки /„КАСКО“, „Фин. Риск“,
„Гражданска отговорност“/; допълнително оборудване на автомобила; такси и данъци. От
тази дължима сума в размер на 4 503.18 лева в случая били авансово платени 2 000 лева,
като останали за доплащане 2 503.18 лева.
С приемо-предавателен протокол към Договор за лизинг № 2008-05-0267А от същата дата,
на която е бил подписан и самият договор - 15.05.2008 г., лекият автомобил марка „Сузуки“,
модел „Гранд Витара 1.9 Дизел“, с рама № JSAJTD44V00-219777, с регистрационен номер
********, предмет на този трети договор за финансов лизинг, бил предаден на
23
лизингополучателя „БОТО КОМЕРС“ ЕООД, представлявано от подсъдимия Б. Г. К.. Така в
качеството си на представляващ дружеството-лизингополучател Б.К. получил фактическата
власт и върху тази лизингована вещ, като от името на дружеството се задължавал да се
грижи за приетия автомобил като добър стопанин, както и да носи пълна отговорност за него
съгласно подписания договор.
След като на датата 15.05.2008 г. подсъдимият Б.К. в качеството си на управител и
представляващ дружеството-лизингополучател лично получил и приел от лизингодателя и
третия автомобил - гореописания лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара 1.9
Дизел“, с рама № JSAJTD44V00-219777 и с регистрационен номер ********, нито той /като
физическо лице/, нито представляваното от него дружество „БОТО КОМЕРС“ ЕООД
заплатили на лизингодателя „Миркат“ ООД дължимите лизингови вноски с падежи от
15.08.2008 г. до 15.11.2008 г. включително.
Така, поради причина, че до падежа през месец ноември 2008 г. лизингополучателят „Бото
Комерс“ ЕООД не бил заплатил на „Миркат“ ООД нито една от лизинговите вноски по
Договор за лизинг № 2008-05-0267А на 27.11.2008 г. лизингодателят „Миркат“ ООД
изпратил чрез куриерска фирма „Спиди“ с обратна разписка писмо с изх. № ML 2811-
199/26.11.2008 г. до лизингополучателя „БОТО КОМЕРС“ ЕООД, с което уведомявал
последното /„БОТО КОМЕРС“ ЕООД/ и в частност подсъдимия К. /в качеството му на
управител и представител на това дружество съгласно данните при сключването на договора
за лизинг/, че за отдадения им с договор за лизинг № 2008-05-0267А автомобил
дружеството-лизингополучател дължи 4 лизингови вноски на обща стойност 2 666.44 евро с
левова равностойност 5 215.10 лева, неустойка за просрочено плащане в размер на 133.32
евро с левова равностойност 260.76 лева и други в размер на 20.00 лева, или общо сумата в
размер на 5 495.86 лева. Със същото писмо се отправяла и покана до лизингополучателя,
респ. до подсъдимия К. да се явяват в офиса на „Миркат“ ООД за изясняване на договорните
им отношения и за изплащане на посочените задължения, като е отправено и
предупреждение, че ако дължимите лизингови вноски не бъдат заплатени в 7-мо дневен
срок ще бъдат предприети незабавни действия по принудителното прибиране на
лизинговото имущество или на сумата, която е станала изискуема съгласно издадените
записи на заповед №№ от 1 до 4 за месеците от август до ноември 2008 г. включително.
Посочено е също, че в противен случай ще бъде изискано предсрочно плащане на всички
лизингови вноски съгласно чл. 71 от ЗЗД. Обърнато е и внимание, че лизинговите вноски по
този договор са с падеж всяко 15-то число на съответния месец.
Това писмо било изпратено със същата пратка, с която били изпратени и писмата с изх. №
ML 2811-196/26.11.2008 г. /относно договора за лизинг № 2007-11-0903А/ и с изх. № ML
2811-198/26.11.2008 г. /относно договора за лизинг № 2008-04-0210А/. Пратката била
изпратена до адрес гр.Перник, кв. “Тева“, бл.87, вх.А, ет.5, ап.14, който бил посочен и в
трите договора за лизинг като адрес на дружеството. Както бе вече посочено по-горе, тази
пратка не била обаче доставена на упоменатия адрес, доколкото междувременно, считано от
03.11.2008 г., едноличен собственик на капитала на „Бото Комерс“ ЕООД, управител и
24
представляващ дружеството бил вече В. Б. А. с ЕГН ********** и доколкото адресът и
седалището на дружеството били променени и считано от 03.11.2008 г. актуалните седалище
и адрес на управление на „Бото Комерс“ ЕООД били гр.София, СО, район „Надежда“, ж.к.
„Връбница“, бл.637, вх.А, ет.2, ап.4. Затова пратката била върната. Така на практика и
писмото относно третия договор не било получено нито от „Бото Комерс“ ЕООД, нито от
подсъдимия Б.К..
Дружеството-лизингополучател „Бото Комерс“ ЕООД продължавало да не извършва
никакви плащания по третия договор за лизинг – с № 2008-04/05/-0267А. С оглед на това и
във връзка с изпълнението на този договор на 11.12.2008 г. лизингодателят „Миркат“ ООД
изпратил чрез куриерска фирма „Спиди“ с обратна разписка ново, второ по ред, писмо /с
изх. № ML 2812-248 от 11.12.2008 г./ до лизингополучателя „БОТО КОМЕРС“ ЕООД, с
което уведомявал последното /„БОТО КОМЕРС“ ЕООД/ и в частност подсъдимия К. /в
качеството му на управител и представител на това дружество, съгласно известните на
лизингодателя данни при сключването на договора за лизинг/, че за отдадения им с договор
за лизинг № 2008-05-0267А автомобил дружеството-лизингополучател дължи 33 лизингови
вноски на обща стойност 27 375.13 евро с левова равностойност 53 541.10 лева, неустойка за
просрочено плащане в размер на 157.00 евро с левова равностойност 307.07 лева и други в
размер на 20.00 лв., или общо сумата в размер на 53 868.17 лева. В това писмо се съдържало
и изявление на лизингодателя „Миркат“ ООД, че със същото едностранно прекратява
договора за лизинг съгласно чл.8, т.2, б.“а“ от Общите условия към него. Същевременно с
писмото лизингополучателят бил приканван да плати незабавно посочената сума, а именно –
33 лизингови вноски от месец август 2008 г. до края на лизинговия период, всяка по 666.61
евро с включен ДДС, и 5 377 евро остатъчна стойност, или общо 53 541.10 лева, както и
сумата от 327.07 лева, представляваща неустойка за забавено плащане. В заключение в
писмото е отправена покана за доброволно изплащане на дължимите към „Миркат“ ООД
суми.
Това писмо било изпратено със същата пратка, с която било изпратено и писмото с изх. №
ML 2812-237/10.12.2008 г. относно договора за лизинг № 2007-11-0903А. Пратката с двете
писма била изпратена до адрес гр.Перник, кв. “Тева“, бл.87, вх.А, ет.5, ап.14, който бил
посочен и в двата договора за лизинг като адрес на дружеството. Както бе вече посочено по-
горе, тази пратка не била обаче доставена на упоменатия адрес, доколкото междувременно,
считано от 03.11.2008 г., едноличен собственик на капитала на „Бото Комерс“ ЕООД,
управител и представляващ дружеството бил вече В. Б. А. с ЕГН ********** и доколкото
адресът и седалището на дружеството били променени и считано от 03.11.2008 г. актуалните
седалище и адрес на управление на „Бото Комерс“ ЕООД били гр.София, СО, район
„Надежда“, ж.к. „Връбница“, бл.637, вх.А, ет.2, ап.4. Затова пратката била върната
невръчена. Така на практика и това писмо /относно третия договор/ не било получено нито
от „Бото Комерс“ ЕООД, нито от подсъдимия Б.К..
На 15.07.2009 г., нотариус Х. В. с рег.№ *** в РНК, с район на действие РС-София,
направила опит да връчи на „Бото Комерс“ ЕООД нотариална покана, изходяща от
25
„Миркат“ ООД, с която лизингодателят приканвал дружеството-лизингополучател да върне
взетите на лизинг три броя автомобила поради едностранно прекратяване на договорите за
лизинг от страна на лизингодателя, считано от датата на получаване на нотариалната
покана. Поканата следвало да бъде връчена на адрес гр.София, ж.к. „Връбница“, бл.637,
вх.А, ет.2, ап.4., който бил последният адрес на „Бото Комерс“ ЕООД, посочен в Търговски
регистър. Посещавайки този адрес на място, нотариус В. установила, че същият се обитава
от семейство П.. При разговор с Б. Б. П. последната е заявила, че „Бото Комерс“ ЕООД
никога не се е помещавало на този адрес, както и че не познава едноличния собственик на
капитала на дружеството В. Б. А.. Поради това нотариус В. приложила в книгата за
нотариалните покани екземпляр от нотариалната покана, предназначен за адресата.
През 2013 г. свидетелят М. Б. И. стопанисвал кафене „Мокарико“, находящо се в
гр.Сапарева баня. Там се запознал с мъж от гр.Перник, който идвал в кафенето да пие кафе и
който се представял с имената А. К.. Последният /А. К./ идвал до кафенето на свидетеля И. с
лек автомобил марка „Сузуки“, модел “Гранд Витара 1,9 Дизел”, с регистрационен номер:
********. При тези посещения свидетелят М. И. видял автомобила и го харесал, като
споделил това с А. К.. Тогава К. му заявил, че автомобилът е собственост на „Миркат“ ООД,
което дружество е представител на „Сузуки“ за България, както и че изплаща лизингови
вноски за превозното средство, като му оставали да изплати още малко такива. Предложил
на свидетеля И. да му даде автомобила срещу сумата от 10 000 лева, като при прехвърлянето
на собствеността върху МПС-то М. И. да му заплати още 10 000 лева. Двамата постигнали
договорка в този смисъл и на неустановена дата през 2013 г. на бензиностанция „ОМВ“,
находяща се на изхода на гр.Дупница, свидетелят М. И. и А. К. се срещнали. На тази им
среща свидетелят И. платил на А. К. в брой сумата 10 000 лева, а К. от своя страна дал на И.
малкия талон и ключа за автомобила. Свидетелят И. разполагал с телефонния номер на А.
К., но известно време след като получил от него автомобила К. спрял да отговаря на
телефонните му обаждания.
На 21.11.2014 г., докато управлявал лекия автомобил марка „Сузуки“, модел “Гранд Витара
1,9 Дизел”, с регистрационен номер ******** свидетелят И. бил спрян от полицейски
служители на изхода на Благоевград, тъй като карал с превишена скорост. Съставен му бил
фиш, с който му била наложена глоба, заплатена от него по банков път в гр. Сапарева баня.
Известно време след този случай св. М. И. отишъл до офиса на „Миркат“ ООД, за да се
осведоми какъв е проблемът с лизинговите вноски на управлявания от него автомобил. Там
с изненада разбрал, че автомобилът марка „Сузуки“, модел “Гранд Витара 1,9 Дизел” с
регистрационен номер ******** се издирва от МВР. Затова с приемо-предавателен протокол
от 16.12.2014 г. свидетелят И. предал доброволно лекия автомобил марка „Сузуки“, модел
“Гранд Витара 1,9 Дизел” с регистрационен номер ******** на Д. И., който бил служител в
„Миркат“ ООД.
Впоследствие с договор за покупко-продажба от 19.02.2015 г. лекият автомобил марка
„Сузуки“, модел “Гранд Витара 1,9 Дизел” с рама № JSAJTD44V00-219777 и с
регистрационен номер ******** бил продаден от „Миркат“ ООД на свидетеля К. Б. К.. На
26
23.02.2015 г. свидетелят К. отишъл в КАТ да пререгистрира закупения автомобил на свое
име, но там узнал, че автомобилът се издирва. С протокол за доброволно предаване от
23.02.2015 г. К. предал лекия автомобил марка „Сузуки“, модел “Гранд Витара 1,9 Дизел”, с
регистрационен номер ******** на служител при 01 РУ-СДВР. След това позвънил на
служителя в „Миркат“ ООД Д. И., който дошъл на място и с телеграма № 5032/23.02.2015 г.
автомобилът бил снет от издирване.
С решение на ОС-Перник № 1008/12.10.2005 г. по ф.д. № 529/2005 г. в Търговския регистър
на същия съд било вписано еднолично дружество с ограничена отговорност „МГ-Транс“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Перник, ул.“Трън“ № 6. Едноличен
собственик на капитала на дружеството, негов управител и представляващ бил подсъдимият
М. Г. М. с ЕГН **********.
На 09.01.2008 г. между „Миркат“ ООД, представлявано от управителя Е. А., в качеството му
на лизингодател, от една страна, и „МГ - ТРАНС“ ЕООД с адрес гр. Перник София, ул.
„Трън“ № 6, представлявано от управителя му М. Г. М., в качеството на лизингополучател,
от друга страна, бил сключен Договор № 2008-01-1090 за финансов лизинг на лек
автомобил марка „Сузуки“, модел “Swift 1,6 GLXC”, рама № TSMMZA31S00 404969, с
регистрационен номер ******** /том 2, папка 6 от ДП/. Уговорената между страните по
договора лизингова цена била в размер на 18 422.37 евро с левова равностойност 36 031.02
лева, като същата следвало да бъде плащана на части по сметката на лизингодателя или на
каса съгласно Приложение № 1, което е неразделна част от договора. Срокът на така
сключения договор за лизинг на описания лек автомобил бил 71 месеца считано от
предаването на автомобила. В т.4 от договора било предвидено, че при изтичането на срока
на същия лизингополучателят има право да придобие собствеността върху автомобила,
предмет на договора, на цена в размер на 260 евро и след изрично волеизявление в този
смисъл. Съгласно т.7 от договора встъпителната вноска била в размер на левовата
равностойност на 259.47 евро. В т.8 от договора било уговорено, че неразделна част от
същия са: общи условия за лизинг на автомобил; декларация на клиента за избор на
застраховател; приложение №1 - погасителен план; приемо-предавателен протокол; записи
на заповед - 70 бр.; наръчник на потребителя; книга за гаранции и поддръжка; застраховки и
пълномощно за управление. Погасителният пан по лизинговия договор /Приложение № 1а/ е
предвиждал заплащането на общо 71 вноски, като след встъпителната вноска следвало да
бъдат заплатени други 70 вноски, първата от които била дължима на 09.02.2008 г., втората
на 09.03.2008 г., третата на 09.04.2008 г., четвъртата на 09.05.2008 г., петата на 09.06.2008 г.
и т.н., а последната на 09.11.2013 г.
Съобразно т.6.1 от Общите условия и с цел да бъде гарантирано изпълнението на
задължението на лизингополучателя да заплаща лизинговата цена в деня на подписването на
договора за лизинг /09.01.2008 г./ лизингополучателят издал в полза на лизингодателя 70
броя записи на заповед в съответствие с погасителния план – за сумите по всяка една от
дължимите вноски, а именно за левовата равностойност на 259.47 евро и с падеж – падежа
на всяка една от вноските. Записите на заповед били подписани за „издател“ от подсъдимия
27
М. Г. М. като представляващ лизингополучателя „МГ-ТРАНС“ ЕООД.
Съгласно т.6.5. от Общите условия за лизинг на автомобил лизингополучателят бил длъжен
в 5-дневен срок да върне на лизингодателя автомобила при прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя. Според т.8.2/а от Общите условия за лизинг на автомобил
договорът за лизинг можело да бъде прекратен предсрочно от страна на лизингодателя при
забавяне на плащанията, посочени в Приложение № 1 към договора, и при спазване на
следната процедура: лизингодателят изпраща писмо с обратна разписка или телеграма до
лизингополучателя; от 7-ия ден на забавеното плащане започва да се начислява законна
лихва; и в случай, че задължението не бъде изпълнено в срок до 3 месеца от падежа
лизингодателят има право да прекрати договора.
Съобразно погасителния план по лизинговия договор /Приложение № 1/ първоначалната
сума, която трябвало да се внесе, за да бъде получен автомобила, била в размер общо на 3
542.70 лева, от които 507.48 лева е първата вноска по договора; 270 лева е допълнително
оборудване на автомобила; и 2 765.22 лева са такси, данъци и застраховки. От тази дължима
сума в размер общо на 3 542.70 лева в случая било платено капаро в размер на 2 000 лева,
като останали за доплащане 1 542.70 лева.
С приемо-предавателен протокол към Договор за лизинг № 2008-01-1090 от датата, на която
е подписан и самият договор - 09.01.2008 г., лекият автомобил марка „Сузуки“, модел
„Суифт 1.6 GLXC“ с рама № TSMMZA31S00 404969 и с регистрационен номер ********,
предмет на договора за финансов лизинг, бил предаден на лизингополучателя „МГ-ТРАНС“
ЕООД, представляван от подсъдимия М. Г. М.. Така в качеството си на представляващ
дружеството-лизингополучател М. лично получил фактическата власт върху лизингованата
вещ, като се задължавал да се грижи за приетия автомобил като добър стопанин, както и да
носи пълна отговорност съгласно подписания договор.
След като на датата 09.01.2008 г. подсъдимият М. в качеството си на управител и
представляващ дружеството-лизингополучател лично приел гореописания лек автомобил
през следващите няколко месеца представляваното от него дружество „МГ -ТРАНС“ ЕООД
не заплатило нито една от дължимите лизингови вноски на лизингодателя „Миркат“ ООД.
По тази причина на 23.06.2008 г. лизингодателят „Миркат“ ООД изготвил писмо /с изх. №
MF 2806-078/23.06.2008 г./, с което уведомявал лизингополучателя „МГ-ТРАНС“ ЕООД и в
частност подсъдимия М., че за отдадения им с договор за лизинг № 2008-01-1090 автомобил
дружеството-лизингополучател дължи 3 лизингови вноски на обща стойност 778.41 евро с
левова равностойност 1 522.44 лева, неустойка за просрочено плащане в размер на 38.92
евро с левова равностойност 76.12 лева и данък превозно средство в размер на 267.00 лева,
или общо сумата в размер на 1 865.56 лева. В същото писмо се отправяла и покана до
лизингополучателя, респ. до подсъдимия М. да се явяват в офиса на „Миркат“ ООД за
изясняване на договорните им отношения и за изплащане на задълженията, като е отправено
и предупреждение, че ако дължимите лизингови вноски не бъдат заплатени ще бъдат
предприети незабавни действия по принудителното прибиране на лизинговото имущество
или сумата, която е станала изискуема съгласно издадените записи на заповед №№ от 4 до 6
28
включително за периода от месец април до месец юни 2008 г. включително. Посочено е
също, че в противен случай ще бъде изискано предсрочно плащане на всички лизингови
вноски съгласно чл. 71 от ЗЗД. Обърнато е и внимание, че лизинговите вноски са с падеж
всяко 9-то число на съответния месец. По делото липсват данни това писмо да е било
изпратено до адреса на дружеството-лизингополучател, както и да е било получено от това
дружество и в частност от подсъдимия М..
Тъй като дружеството-лизингополучател продължавало да не извършва никакви плащания
по посочения договор за лизинг, на 17.09.2008 г. лизингодателят „Миркат“ ООД изготвил
ново, второ по ред, писмо /с изх. № ML 2809-153/17.09.2008 г./ до лизингополучателя „МГ-
ТРАНС“ ЕООД, с което уведомявал последното и в частност подсъдимия М., че за
отдадения им с договор за лизинг № 2008-01-1090 автомобил дружеството-
лизингополучател дължи 6 лизингови вноски на обща стойност 1 556.82 евро с левова
равностойност 3 044.88 лева, неустойка за просрочено плащане в размер на 77.84 евро с
левова равностойност 152.24 лева и данък превозно средство в размер на 267.00 лева, или
общо сумата в размер на 3 464.12 лева. Със същото писмо лизингодателят „Миркат“ ООД
съобщавал на лизингополучателя, че едностранно прекратява договора за лизинг съгласно
чл.8, т.2, б.“а“ и чл. 3 т.3.1.1 и т.3.1.2 от Общите условия към него, като същевременно го
приканвал да плати посочената сума в 5-дневен срок и го уведомявал, че в противен случай
ще се обърне към прокуратурата за образуване на наказателно производство и ще изиска
предсрочно плащане на всички лизингови вноски съгласно чл. 71 от ЗЗД. По делото липсват
данни и това второ писмо да е било изпратено до адреса на дружество „МГ-Транс“ ЕООД и
съответно да е било получено от дружеството и в частност от подсъдимия М..
Междувременно, макар лизингополучателят „МГ -ТРАНС“ ЕООД да не бил платил
първите две вноски по предходния договор за лизинг - № 2008-01-1090, които били с падеж
09.02.2008 г. и 09.03.2008 г., на 18.03.2008 г. между „Миркат“ ООД, представлявано от
управителя Е. А., в качеството му на лизингодател, от една страна, и „МГ-ТРАНС“ ЕООД,
представлявано от управителя му М. Г. М., в качеството на лизингополучател, от друга
страна, бил сключен втори договор за финансов лизинг на автомобил, а именно - Договор
№ 2008-03-0149 за финансов лизинг на автомобил марка „Сузуки“, модел “Swift 1,6 GLAD”,
рама № TSMMZC91S00 355590 с регистрационен номер ******** /том 2, папка 4 от ДП/.
Уговорената между страните по този договор лизингова цена била в размер на 15 297.56
евро с левова равностойност 29 919. 43 лева, като същата следвало да бъде плащана на части
по сметката на лизингодателя или на каса съгласно Приложение № 1, което е неразделна
част от договора. Срокът на така сключения договор за лизинг на описания лек автомобил
бил 47 месеца считано от предаването на автомобила. В т.4 от договора било предвидено, че
при изтичането на срока на същия лизингополучателят има право да придобие
собствеността върху автомобила, предмет на договора, на цена в размер на 326 евро и след
изрично волеизявление в този смисъл. В т.7 от договора било уговорено, че встъпителната
вноска е в размер на левовата равностойност на 325.48 евро. Съгласно т.8 от договора
неразделна част от него били Общи условия на договора /за лизинг на автомобил/;
29
декларация на клиента за избор на застраховател; приложение №1 - погасителен план;
приемо-предавателен протокол; записи на заповед – 47 бр.; наръчник на потребителя; книга
за гаранции и поддръжка; застраховки и пълномощно за управление. Погасителният пан по
лизинговия договор /Приложение № 1/ е предвиждал заплащането на общо 47 вноски, като
след встъпителната вноска следвало да бъдат заплатени други 46 вноски, първата от които
била дължима на 18.04.2008 г., втората на 18.05.2008 г., третата на 18.06.2008 г., четвъртата
на 18.07.2008 г., петата на 18.08.2008 г. и т.н., а последната на 18.01.2012 г.
Съобразно т.6.1 от Общите условия и с цел да бъде гарантирано изпълнението на
задължението на лизингополучателя да заплаща лизинговите вноски на уговорените падежи
в деня на подписването на втория договор за лизинг /18.03.2008 г./ лизингополучателят
издал в полза на лизингодателя 47 броя записи на заповед в съответствие с погасителния
план – за сумите по всяка една от дължимите вноски, а именно левовата равностойност на
325.48 евро и с падеж – падежа на всяка една от вноските. Записите на заповед били
подписани за „издател“ от подсъдимия М. Г. М. като представляващ лизингополучателя
„МГ-ТРАНС“ ЕООД.
Съгласно т.6.5. от Общите условия за лизинг на автомобил лизингополучателят бил длъжен
в 5-дневен срок да върне на лизингодателя автомобила при прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя. Според т.8.2/а от Общите условия за лизинг на автомобил
договорът за лизинг можело да бъде прекратен предсрочно от страна на лизингодателя при
забавяне на плащанията, посочени в Приложение № 1 към договора, и при спазване на
следната процедура: лизингодателят изпраща писмо с обратна разписка или телеграма до
лизингополучателя; от 7-ия ден на забавеното плащане започва да се начислява законна
лихва; и в случай, че задължението не бъде изпълнено в срок до 3 месеца от падежа
лизингодателят има право да прекрати договора.
Съобразно погасителния план по втория лизингов договор /Приложение № 1/
първоначалната сума, която трябвало да се внесе, за да бъде получен автомобила, била в
размер общо на 3 474.42 лева и включвала първа вноска в размер на 636.58 лева,
допълнително оборудване на автомобила и такси, данъци и застраховки /“КАСКО“,
„Финансов риск“, „Гражданска отговорност“/. От тази дължима сума в размер на 3474.42
лева в случая били авансово платени 1000 лева, като останали за доплащане 2 474.42 лева.
С приемо-предавателен протокол към Договор за лизинг № 2008-03-0149 от датата, на която
е бил подписан и самият договор - 18.03.2008 г., лекият автомобил марка „Сузуки“, модел
“Swift 1,6 GLAD”, рама № TSMMZC91S00 355590 с регистрационен номер ********,
предмет на договора за финансов лизинг, бил предаден на лизингополучателя „МГ-ТРАНС“
ЕООД, представляван от подсъдимия М. Г. М.. Така в качеството си на представляващ
дружеството-лизингополучател М.М. лично получил фактическата власт върху
лизингованата вещ и от името на дружеството се задължавал да се грижи за приетия
автомобил като добър стопанин, както и да носи пълна отговорност за него съгласно
подписания договор.
След като на датата 18.03.2008 г. подсъдимият М. в качеството си на управител и
30
представляващ дружеството-лизингополучател лично приел гореописания лек автомобил
през следващите месеци представляваното от него дружество „МГ -ТРАНС“ ЕООД не
заплатило нито една от дължимите лизингови вноски на лизингодателя „Миркат“ ООД.
На 06.10.2008 г. подсъдимият М.М. депозирал молба до дружеството-лизингодател
„Миркат“ ООД, с която пожелал правата и задълженията по договора за лизинг № 2008-03-
0149/18.03.2008 г. да бъдат прехвърлени на „Ариста-Трейд“ ЕООД с МОЛ Д. Ц. М..
На 08.10.2008 г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията били вписани ново
седалище и адрес на управление на дружеството „МГ-Транс“ ЕООД, а именно: гр. София,
СО, район „Люлин“, ж.к. „Люлин“, бл.917, вх.В, ет.3, ап.51. Двадесет дни по-късно, на
28.10.2008 г., в Търговския регистър при Агенция по вписванията били извършени
вписвания и относно обстоятелствата: - прехвърляне на дружествения дял от М. Г. М. на
Д.К. Г. с ЕГН **********; вписване като едноличен собственик на капитала на „МГ-Транс“
ЕООД на Д.К. Г. с ЕГН **********, както и вписването му като управител и представляващ
дружеството; заличаването на М. Г. М. като управител на дружеството.
Междувременно на 21.10.2008 г. подсъдимият М. подал втора молба до „Миркат“ ООД, с
която изразил желание правата и задълженията по договора за лизинг № 2008-03-
0149/18.03.2008 г. да бъдат прехвърлени на „Марио 2007“ ЕООД.
През 2014 г. свидетелката Т. В. била управител на „Инфо-Авто плюс“ ЕООД със седалище в
гр.Пловдив. Предметът на дейност на това дружество бил търговия /покупко-продажба/ на
леки автомобили. През месец август 2014 г. свидетелката В. видяла в сайта „Мобиле.БГ“
обява за продажба на автомобил марка „Сузуки“, модел “Swift 1,6 GLAD” с регистрационен
номер **********. Този автомобил се предлагал за продажба от „Миркат“ ООД, като по
делото липсват данни по какъв начин въпросният автомобил е попаднал отново във
фактическата власт на дружеството-лизингодател. По повод тази обява на 20.08.2014 г. Т. В.
посетила офиса на „Миркат“ ООД в гр.София, видяла автомобила, харесала го и тъй като
продажната цена /1 000 лв./ й се сторила „повече от разумна“ решила да го закупи. За целта
заедно със служителя на „Миркат“ ООД И. Й. посетили нотариус М. И. с рег.№*** в РНК, в
кантората на която бил подписан и нотариално заверен договора за покупко-продажбата на
посочения автомобил. По този начин В. закупила от „Миркат“ ООД лекия автомобил марка
„Сузуки“, модел “Swift 1,6 GLAD”, рама № TSMMZC91S00 355590 с регистрационен номер
**********, който през 2008 г. бил предоставен във фактическа власт на подсъдимия М.
съгласно договора за лизинг № 2008-03-0149/18.03.2008 г. На 03.09.2014 г. свидетелката В.
посетила КАТ-Пловдив, за да пререгистрира така закупения автомобил и там с изненада
установила, че той е обявен за общодържавно издирване. С телеграма № 20108/05.09.2014 г.
лекият автомобил марка „Сузуки“, модел “Swift 1,6 GLAD”, рама № TSMMZC91S00 355590,
с регистрационен номер ********** бил снет /свален/ от издирване. Впоследствие с договор
за покупко-продажба от 11.09.2014 г. свидетелката Т. В. чрез пълномощника си И. В.
продала въпросния лек автомобил марка „Сузуки“, модел “Swift 1,6 GLAD”, рама №
TSMMZC91S00 355590, с регистрационен номер **********, пререгистриран с рег.№
********, на гръцкия гражданин Й. К..
31
От заключението на назначената от градския съд ССчЕ /л.292-297 от първоинст. дело/ се
установява:
- в справки № 2 Амортизируеми активи към ГДД /годишна данъчна декларация/ по чл. 92
ЗКПО за 2007 г. и за 2008 г., подадени от „Рем Груп“ ЕООД, дружеството не е декларирало
данъчна амортизируема стойност на амортизируеми активи, не е начислило данъчна
амортизация и данъчна стойност на активите, в т.ч. и за категория 5 по чл. 55 ал.1 от ЗКПО
– автомобили.
- в справка № 4 – Данък върху разходите към ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2007 г. „Рем Груп“
ЕООД не е декларирало разходи, свързани с експлоатацията на превозни средства;
- в част VII – Данък върху разходите към ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2008 г. „Рем Груп“
ЕООД не е декларирало разходи, свързани с експлоатацията на превозни средства;
- липсва дневник за покупките на „Бото Комерс“ ЕООД за данъчните периоди – ноември
2007 г., април 2008 г. и май 2008 г., поради което е невъзможно да се установи включването
в дневника за покупки на доставки от доставчик „Миркат“ ООД за тези данъчни периоди.
- в справка 2 - Амортизируеми активи към ГДД /годишна данъчна декларация/ по чл. 92
ЗКПО за 2007 г. „Бото Комерс“ ЕООД е декларирало в частта за категория 5 – Автомобили:
данъчна амортизируема стойност на амортизируемите активи - 65 983.48 лв., годишна
данъчна амортизация за 2007 г. - 16 495.87 лв., начислена данъчна амортизация – 26 630.99
лв. и данъчна стойност на активите – 39 352.49 лв., като липсва аналитична информация за
вида, количеството, отчетната стойност, начислените амортизации и балансовата стойност
на отделните автомобили, включени в категорията „Автомобили“ на данъчния
амортизационен план.
- в част VII от същата ГДД – Данък върху разходите за данъчен период 01.01.2007 г.
31.12.2007 г. „Бото Комерс“ ЕООД не е декларирало разходи, свързани с експлоатацията на
превозни средства.
- в справка 2 - Амортизируеми активи към ГДД /годишна данъчна декларация/ по чл. 92
ЗКПО за 2008 г. в частта за категория 5 – Автомобили „Бото Комерс“ ЕООД не е
декларирало данъчна амортизируема стойност на амортизируемите активи, годишна
данъчна амортизация за 2008 г., като не е начислена данъчна амортизация и данъчна
стойност на активите.
- в част VII от същата ГДД – Данък върху разходите за данъчен период 01.01.2008 г.
31.12.2008 г. „Бото Комерс“ ЕООД не е декларирало разходи, свързани с експлоатацията на
превозни средства.
- липсва дневник на покупките на „МГ-Транс“ ЕООД за процесните периоди, поради което е
невъзможно да се установи включването в дневника за покупки на доставки от доставчик
„Миркат“ ООД.
- в справка 2 - Амортизируеми активи към ГДД /годишна данъчна декларация/ по чл. 92
ЗКПО за 2008 г. в частта за категория 5 – Автомобили „МГ - Транс“ ЕООД не е декларирало
32
данъчна амортизируема стойност на амортизируемите активи, годишна данъчна
амортизация за 2008 г., като не е начислена данъчна амортизация и данъчна стойност на
активите.
- в част VII от същата ГДД – Данък върху разходите за данъчен период 01.01.2008 г.
31.12.2008 г. „МГ - Транс“ ЕООД не е декларирало разходи, свързани с експлоатацията на
превозни средства.
- в документите по делото и за трите дружества /„Рем Груп“ ЕООД, „Бото Комерс“ ЕООД,
„МГ - Транс“ ЕООД/ липсва счетоводен амортизационен план или данъчен амортизационен
план, като липсва и счетоводна справка за направените счетоводни записи в счетоводствата
на дружествата във връзка със сключените от тях договори за лизинг с „Миркат“ ООД; и за
трите дружества липсват документи, които да обосновават извършени от тях разходи за
гориво, резервни части, масло и смазочни материали, консумативи и извършени ремонти на
процесните лизинговани автомобили.
Въззивният съд изведе описаната фактическа обстановка след свой собствен анализ на
събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства, в резултат на
който /анализ/ не достигна до съществени различия във фактическите изводи относно
значимите за предмета на делото обстоятелства в сравнение с фактическите изводи, приети
от първостепенния съд. Така, относно гореизброените и установени в настоящото решение
обстоятелства приетите от АС-София фактически положения не се различават твърде
съществено от описаните в мотивите на протестираната присъда, като във възприетата от
настоящата инстанция релевантна фактология само са допълнени, прецизирани и
детайлизирани някои от обстоятелствата, касаещи предмета на делото.
Гореизложената релевантна фактическа обстановка се установява от следните
доказателствени източници и способи на доказване:
- гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Г. А. П. /частично/, Ц. Х. А.
/включително и прочетените по реда на чл.281, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК/, Т. Г.а В.
/включително и приобщените на основание чл.281, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК/, В. Й. Я.
/включително и прочетените по реда на чл.281, вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК/, М. Б. И. – частично
/включително и прочетените по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т. 1 и т.2 НПК/ и К. Б. К.
/частично/;
- писмени доказателства и доказателствени средства: справки за МПС с peг. № ******** и
№ ******** /л.135-139 от първоинст. дело/; СД и ГДД за „Рем Труп“ ЕООД, „Бото Комерс“
ЕООД и „МГ-Транс ЕООД /л.156-214 от първоинст. дело/; документи от Агенция по
вписванията за „Рем Труп“ ЕООД, „Бото Комерс“ ЕООД и „МГ-Транс“ ЕООД /л.216-243 от
първоинст. дело/; справки за родствени връзки на подсъдимия Б. Г. К. /л.274-277 от
първоинст дело/; договор за покупко-продажба на МПС от 11.09.2014 г. /л.285 от първоинст.
дело/; справки за регистрирани МПС-та на имената на подсъдимите /л.327-335 от
първоинст. дело/; справка от СДВР относно обявяването на инкриминираните МПС-та за
общодържавно издирване и съответно относно снемането им от такова / л.338-355 от
33
първноинст. дело/; приемо-предавателен протокол /л.60, папка 5, т.10 от ДП/; протокол за
доброволно предаване /л. 136, папка 5, т.10 от ДП/; договор за финансов лизинг на лек
автомобил „Сузуки Суифт“ с рег. № ********, сключен от подсъдимия Г. П. Г. в качеството
му на представляващ „Рем Груп“ ЕООД и други документи във връзка с този договор за
лизинг /папка 1, т.1 от ДП/; договор за финансов лизинг на лек автомобил „Сузуки Гранд
Витара“ с рег.№ ********, сключен от подсъдимия Б. Г. К. в качеството му на
представляващ „Бото Комерс“ ЕООД и други документи във връзка с този договор за лизинг
/папка 2, т.2 ДП/; договор за финансов лизинг на лек автомобил „Сузуки Суифт“ с рег.№
********, сключен от подсъдимия М. Г. М. в качеството му на представляващ „МГ-Транс“
ЕООД и други документи във връзка с този договор за лизинг /папка 4, т.2 от ДП/; договор
за финансов лизинг на лек автомобил „Сузуки Суифт“ с рег.№ ********, сключен от
подсъдимия М. Г. М. в качеството му на представляващ „МГ-Транс“ ЕООД и други
документи във връзка с този договор за лизинг /папка 6, т.2 от ДП/; договор за финансов
лизинг на лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег.№ ********, сключен от подсъдимия
Б. Г. К. в качеството му на представляващ „Бото Комерс“ ЕООД и други документи във
връзка с този договор за лизинг /папка 7, т.2 ДП/; договор за финансов лизинг на лек
автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег.№ ********, сключен от подсъдимия Г. П. Г. в
качеството му на представляващ „Рем Груп“ ЕООД и други документи във връзка с този
договор за лизинг /папка 9, т.2 от ДП/; договор за финансов лизинг на лек автомобил
„Сузуки Гранд Витара“ с рег.№ ********, сключен от подсъдимия Б. Г. К. в качеството му
на представляващ „Бото Комерс“ ЕООД и други документи във връзка с този договор за
лизинг /папка 10, т.2 ДП/; изходящи от подсъдимия М. Г. М. молби от 06.10.2008 г. и
21.10.2008 г. за прехвърляне на лизинговото задължение за л.а. „Сузуки Суифт“ с peг.
№******** на „Ариста – Трейд“ и на „Марио 2007“ /л.33-34, папка 7, т.10 ДП/; справки за
съдимост на подсъдимите.
- заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза /л.292-297 от
първоинстанционното дело/.
Изброените доказателствени материали са приобщени по реда и начина, предвиден в НПК,
като с оглед на това същите са напълно годна доказателствена основа за обосноваване на
относимите към предмета на делото, а с оглед на това и подлежащи на доказване факти и
обстоятелства.
Въззивният съд счита, че при извеждането на значимите за правилното решаване на делото
факти, които на практика се възприемат и от настоящата инстанция, първостепенният съд е
извършил подробен, обстоен и логически издържан анализ на приобщените доказателствени
източници и способи на доказване, съпоставяйки ги и оценявайки ги във връзка с другите
събрани по делото доказателствени материали, като вследствие на тази задълбочена
преценка правилно е приел, че в своята цялост приобщените доказателствени източници
следва да се ползват с доверие като неопорочени и отговарящи на обективната
действителност. В тази връзка при оценката съдържанието на събрания доказателствен
материал СГС по същество правилно е констатирал наличието на известни противоречия
34
между някои доказателствени източници, преодоляването на които правилно е било
извършено по реда на чл. 305, ал.3, изр.2 от НПК чрез излагане на изрични съображения за
мотивите, довели до кредитирането или некредитирането на съответната част от
противоречащите си доказателствени източници. Отделен е въпросът, а това е отчетено и от
градския съд, че установените противоречия не касаят съществени и значими за правилното
решаване на делото обстоятелства.
В оценъчната част от доказателствената си дейност СГС е обсъдил с необходимата
прецизност и аналитичност както относимостта на отделните доказателства и
доказателствени източници към включените в предмета на доказване обстоятелства, така и
съответния "принос" на всеки един от доказателствените източници за установяването на
конкретните релевантни на обвинението факти и обстоятелства. Т.е., първият съд изрично е
посочил какви факти и обстоятелства се установяват въз основа на отделните
доказателствени източници, като тази негова дейност не страда от пороци.
Изхождайки от естеството на инкриминираната престъпна дейност, градският съд правилно
е определил и значението на отделните видове доказателства и доказателствени източници,
респективно способи на доказване, за установяването на относимите към предмета на делото
обстоятелства. В тази връзка уместно и съобразно принципите и правилата на доказването в
наказателното производство СГС е обърнал особено внимание на писмените доказателства
и доказателствени средства, както и на подкрепящите ги гласни доказателствени източници,
като с необходимата задълбоченост е разгледал и анализирал поотделно различните групи
доказателствени средства. В рамките на тази си дейност /по оценка на доказателствата/
първоинстанционният съд е извършил подробен, задълбочен и прецизен анализ на всички
свидетелски показания, които на практика се явяват едни от значимите за изясняването на
делото доказателствени средства и в резултат на това е дал своята вярна оценка за
достоверността на същите и за годността им да установят подлежащите на изясняване
обстоятелства. А след собствена оценка на дадените от свидетелите показания настоящият
състав напълно споделя изложения от първостепенния съд анализ на тези доказателствени
източници.
Първостепенният съд е подложил на внимателен анализ и приобщените писмени
доказателства /документи/, като след правилната преценка, че са истински и с вярно
съдържание и след съпоставянето им с останалите доказателствени материали по делото и
извършената въз основа на това вярна преценка, че те по никакъв начин не се оборват и
опровергават от тях, градският съд с основание е приел, че следва да бъдат приети с доверие
и да бъдат кредитирани изцяло.
Напълно правилна е и преценката на СГС да не изслушва и да не приобщава към
доказателствения материал по делото изготвената в хода на досъдебното производство СОЕ
относно стойността на всеки един от инкриминираните по делото автомобили. САС споделя
изцяло изложените в тази връзка съображения и мотиви, поради което не е необходимо те да
бъдат повтаряни.
С нужното внимание и задълбоченост градският съд подробно е разгледал заключението на
35
приетата ССчЕ, като умело е съпоставил установените от това заключение обстоятелства с
данните, съдържащи се в цялата останала доказателствена съвкупност, като в резултат на
тази си дейност е достигнал до верни и обосновани фактически изводи.
Освен това в доказателствената си дейност първоинстанционният съд не е извършил
нарушения при интерпретацията на относимите доказателствени материали, като отделните
доказателствени източници /вкл. и многобройните писмени/ са възприети съобразно
действителното им съдържание, без да е допуснато изопачаване или неточна, респ.
неправилна интерпретация на същите, което да е довело до необоснованост на установените
фактически констатации.
Предвид гореизложеното апелативният съд намира, че СГС не е допуснал никакви
нарушения в процеса на оценъчната си дейност /нито на процесуалните правила, нито на
правилата на мисленето и в частност на логическата рационалност, показваща как от
определени изходни предпоставки (от определени източници на информация) при спазване
на логическите правила следват истинни и верни умозаключения относно изследваните и
установени факти/, поради което споделя без резерви изложените в тази връзка
съображения. Което, от своя страна, в крайна сметка не обуславя процесуална необходимост
от тяхното повторно излагане в настоящото решение.
Давайки своята правна оценка на гореизложената безспорно установена фактическа
обстановка, въззивният съд намира, че във фактическите рамки на повдигнатите им
обвинения /съобразно обстоятелствената част на обвинението/ нито един от подсъдимите
Г.Г., Б.К. и М.М. не е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
инкриминираното от прокурора в ОА продължавано престъпление по чл.206, ал.4 вр. ал.3
вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, в какъвто смисъл се явява и крайният решаващ извод на
първата съдебна инстанция. Т.е., при безспорно установените релевантни фактически
констатации въззивният съд изцяло се съгласява с решаващите доводи на СГС относно
приложението на материалния наказателен закон, а именно, че в обхвата на фактите на
обвинението нито един от подсъдимите не е извършил инкриминираното му престъпление
обсебване.
За да е налице съставът на престъплението обсебване на чужда вещ, следва да е установено,
че чуждата движима вещ, върху която деецът упражнява фактическата власт, е получена от
него на някакво правно основание от лице, което е или неин собственик, или действащо от
негово /на собственика/ име, или от лице, което в момента на получаването я владее /в този
смисъл са решение № 410 от 24.10.2013 г. по н. д. № 1251/2013 г., н. к., 3 н. о. на ВКС и
решение № 176 от 22.03.2013 г. по н. д. № 219/2013 г., н. к., 3 н. о. на ВКС/, или пък е
получена от него в изпълнение на възложена му поръчка в качеството на пълномощник,
когато е придобил фактическата власт от името и за сметка на възложителя и същевременно
упълномощител - по силата на договор за поръчка и упълномощаване съгласно чл. 292 ал.1
вр. чл. 280 от ЗЗД /в този смисъл виж решение № 464 от 02.02.2011 г. по н. д. № 455/2010 г.,
трето Н.О. на ВКС/. Правното основание за получаването на фактическата власт върху
движимата вещ може да има различен характер, като то може да е и договор, по който
36
субектът е страна. По силата на това правно основание чуждата движима вещ се намира във
фактическата власт на дееца временно, като той или дължи нейното връщане на
правоимащия субект, или трябва да се разпореди с нея по определен начин. Освен това
предметът на престъплението /движимата вещ/ трябва да е конкретно поверен на дееца, при
което е необходимо с акта на поверяването да е и уточнено какви точно действия той може
да осъществява с вещта /виж проф. Ал.Стойнов, Наказателно право, Особена част –
Престъпления против собствеността, изд. Сиела, 1997 г., стр. 64/.
За да е налице класическото обсебване, е необходимо също така от обективна страна деецът
да е осъществил някоя от формите на изпълнителното деяние – акт на противозаконно
фактическо или юридическо разпореждане с чуждата движима вещ в свой или в чужд
интерес. Т.е., от обективна страна следва да е осъществена присвоителна дейност на дееца
по отношение на вече намиращия се у него предмет на престъплението – чуждата движима
вещ, при което разпореждането с чуждата вещ да е осъществено без съгласието на
правоимащия субект - собственика на вещта или владелеца, който я е предоставил на дееца.
В правната теория и в съдебната практика е общоприето, че изпълнителното деяние на
класическото обсебване може да се осъществи както чрез действие, когато деецът
въздейства пряко върху предмета на посегателството, така и чрез бездействие, когато деецът
не предаде /откаже да предаде/ предмета на правоимащия правен субект при условие, че е
правно задължен да стори това. Като при втората от посочените форми на изпълнителното
деяние отказът да се върне чуждата вещ трябва да бъде противозаконен - поведението на
дееца следва да е несъвместимо с конкретното правно основание, на което му е
предоставена фактическата власт върху тази вещ. /Р № 472 по н.д. № 1541/2013 г., І н.о. на
ВКС; Р № 46/2014 г. по н.д. № 2218/13 г., II НО на ВКС, Р № 231/2001 г. на I НО на ВКС, Р
№ 35/2009 г. на III НО на ВКС/. Следователно противозаконният отказ на дееца да върне
чуждата вещ след отпадане на основанието, на което той упражнява фактическата власт
върху нея, и след поискването й от правоимащия субект представлява акт на имуществено
разпореждане, сочещ на присвоителна дейност.
В изключителните правомощия на прокуратурата е да повдига обвинение срещу определено
лице във връзка с негово поведение, квалифицирано като осъществяващо признаците на
състав на престъпление, както и да избира формата на изпълнителното деяние и времето на
извършване на престъплението, което ще инкриминира. Т.е., изцяло в правомощията на
прокурора е да квалифицира като престъпление конкретно поведение на дадено лице и да го
индивидуализира във времето и по този начин да определя момента на извършване на
твърдяното престъпление.
Изхождайки от фактическите рамки на обвинението, очертани от обвинителния акт,
АС-София намира, че прокуратурата е повдигнала и на тримата подсъдими обвинение за
престъпление обсебване, извършено при форма на изпълнителното деяние „действие“, а
именно – посредством пряко въздействие върху предмета на посегателството, осъществено
чрез акт на противозаконно фактическо разпореждане с процесните автомобили в чужд
интерес. В случая в обвинителния акт като съставомерно по чл. 206 ал.1 от НК /класическо
37
обсебване/ е инкриминирано поведение на подсъдимите по фактическото им разпореждане с
получените от тях на основание договорите за лизинг процесни леки автомобили, което
разпореждане е извършвано на датите на сключването на договорите за лизинг, когато са
придобивали и фактическата власт върху автомобилите, чрез предаването на тези
автомобили на трети неустановени по делото лица. Точно в този смисъл са изложените в
обстоятелствената част на ОА фактически твърдения, че „в деня на получаване на
автомобилите, документите и ключовете към тях обвиняемите се разпореждали с вещите,
като ги предавали на трето неустановено при разследването лице“, че „след като придобил
владението на автомобила Г. напуснал офиса на дружеството и предал автомобила и
ключовете на неустановено по делото лице“ /стр. 3 от ОА/; че „след като подписал приемо-
предавателен протокол за автомобила и получил ключовете Г. взел вещта и я предал на
неустановено до момента на разследването лице“ /стр. 4 от ОА/; че „веднага след като
получил вещта, ключовете и документите К. се разпоредил с нея, предавайки я на трето
неустановено по делото лице“, че „веднага след придобиване на владението К. се
разпоредил с вещта, без да я ползва, като предал автомобила на трето лице“, че
„придобивайки владението върху вещта в качеството на представляващ „Бото Комерс“
ЕООД веднага след получаването й се разпоредил, предавайки я на трето неустановено по
делото лице“ /стр. 5 от ОА/; че „след подписване на необходимите документи и получаване
на владението върху вещта М. я предал на неустановено при разследването лице..“ /стр. 6 от
ОА/; че „след подписване на договора и документите към него М. получил владението върху
автомобила, като го предал на неустановено при разследването лице“, че „..знаел, че се е
разпоредил с вещите непосредствено след тяхното получаване“, „незабавното разпореждане
с нея след придобиване на владението“ /стр. 7 от ОА/.
В действителност в ОА са изложени и фактически твърдения, че след получаването на
процесните автомобили от подсъдимите представляваните от тях дружества-
лизингополучатели, както и самите те като физически лица не са извършили никакви
плащания на лизингови вноски по сключените договори за лизинг; че въпреки
незаплащането на нито една от лизинговите вноски дружествата-лизингополучатели не са
върнали автомобилите на лизингодателя, макар при подписването на договорите
подсъдимите като управители на тези дружества да са поели задължения да сторят това; че
лизнигодателят „Миркат“ ООД е изпратил искания до всеки един от подсъдимите в
качеството му на управител на съответното дружество-лизингополучател за връщане на
автомобилите или за заплащане на дължимите суми по договорите за лизинг, след което
лизингодателят обявил всеки един от процесните договори за лизинг за развален; че
обвиняемите /понастоящем подсъдими/ се укрили и че автомобилите били обявени за
издирване. Обвиненията срещу тримата подсъдими за класическо обсебване с предложена
правна квалификация по чл. 206 ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, така както са
формулирани в обвинителния акт, включително и предвид индивидуализацията на
отделните деяния във времето, без никакво съмнение не се основават на така описаните /в
настоящия абзац/ факти, за които /факти/ се твърди да са настъпили във времето след
съответните дати, на които е било осъществено инкриминираното поведение на всеки един
38
от подсъдимите.
С оглед на това се налага изводът, че в случая претендираното престъпление с правна
квалификация по чл. 206 ал.1 НК /класическо обсебване/ не се обосновава с поведението на
подсъдимите по неплащане на лизинговите вноски по договорите за лизинг, по
възпрепятстване на контактите с лизингодателя чрез укриване на самите подсъдими и на
получените автомобили и по отказ да бъдат върнати лизингованите вещи на собственика им.
Същевременно не е налице противоречие в обвинителния акт /било то в самата
обстоятелствена част или между обстоятелствената и заключителната му части/ относно
формата на изпълнителното деяние. Както бе посочено, макар в обвинителния акт и по-
конкретно в обстоятелствената му част да е описано и поведение на подсъдимите по
неплащане на лизинговите вноски по договорите за лизинг, по укриване на същите и
възпрепятстване на контактите с лизингодателя, както и невръщане на лизингованите вещи
на собственика им, то на практика не са въведени фактически твърдения противозаконното
разпореждане с процесните автомобили от страна на подсъдимите да е било осъществено
именно чрез неправомерен отказ от тяхна страна да върнат лизингованите вещи на
собственика им „Миркат“ ООД.
В обобщение, повдигнатите от прокуратурата обвинения срещу тримата подсъдими са за
присвоителни деяния, извършени на датите на сключване на отделните договори за лизинг,
на които дати подсъдимите са получавали фактическата власт върху самите автомобили, и
при форма на изпълнителното деяние действие, изразяващо се в противозаконно фактическо
разпореждане от страна на подсъдимите с процесните лизинговани автомобили чрез
предаването им на трети неустановени по делото лица.
От данните по делото безспорно се установява, че подсъдимият Г. П. Г. в качеството
си на управител и представляващ „Рем Груп“ ЕООД е сключил два договора за финансов
лизинг с „Миркат“ ООД. На основание първия договор за лизинг с № 2007-12-
1030/07.12.2007 г. в деня на подписването му – на датата 07.12.2007 г. – в качеството си на
управител и представляващ дружеството-лизингополучател Г.Г. получил от „Миркат“ ООД
фактическата власт върху лизингованата вещ - лек автомобил марка „Сузуки“, модел
„Суифт 1.6 GLXC“, с рама №TSMMZA31S 004014, с рег.№ ********. На основание
втория договор за лизинг с № 2008-01-0012А/17.01.2008 г. в деня на подписването му -
17.01.2008 г. - подсъдимият Г. отново в качеството си на управител и представляващ „Рем
Груп“ ЕООД получил от „Миркат“ ООД фактическата власт върху лек автомобил марка
„Сузуки“, модел „Гранд Витара 1.9 Дизел“, с рама № JSAJTD44VOO 270933, с рег.№
********, предмет на посочения втори договор за лизинг.
Фактическото обвинение срещу подсъдимия Г. е за това, че на датите на сключване
на посочените два договора за лизинг – 07.12.2007 г. и 17.01.2008 г. - е присвоил процесните
леки автомобили марка „Сузуки“, модел „Суифт 1.6 GLXC“, с рама № TSMMZA31S 004014,
с рег.№******** и марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара 1.9 Дизел“, с рама №
JSAJTD44VOO 270933, с рег.№ ********, като фактически се е разпоредил с тях в полза на
39
неустановени по делото трети лица, предавайки ги именно на тези трети лица. Но както
правилно е приел и СГС, от събраните по делото доказателства въобще не се установява на
посочените в договорите за лизинг дати, непосредствено след сключването на договорите и
след получаването на фактическата власт върху автомобилите, подсъдимият Г. да е
извършил фактическо разпореждане с тези лизинговани вещи, предоставяйки ги на трети
неустановени по делото лица, в какъвто смисъл са изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт твърдения. Правилно е и заключението на градския съд, че от
доказателствата по делото изобщо не се установява подсъдимият Г. да се е разпореждал с
процесните вещи по посочения начин, включително и на дата, различна от
инкриминираната.
Единствено в сферата на вероятностите и предположенията е дали изобщо
подсъдимият Г. е извършил акт на фактическо или юридическо разпореждане в полза на
трети лица с процесните лизинговани автомобили или тези вещи са останали в негова
фактическа власт /били са задържани от него/ и не са върнати на дружеството-лизингодател,
въпреки неизпълнението на условията по договорите за лизинг и неплащането на нито една
лизингова вноска след фактическото получаване на автомобилите. Но предвид забраната на
чл. 303 ал.1 от НПК присъдата да не почива на предположения, то е очевидно, че горните
вероятности и предположения не са от естество да породят правни последици във връзка с
ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия Г..
Въззивният съд напълно споделя и доводите на СГС, че макар и да не се установява
описаните по-горе леки автомобили, предмет на договорите за лизинг, да са били
заприходени в счетоводството на дружеството „Рем Груп“ ЕООД, както и да са били
декларирани от това дружество като разход, свързан с експлоатацията на превозни средства,
то това обстоятелство не е годно априори да обоснове извод, че подсъдимият Г. се е
разпоредил с лизингованите вещи в полза на трети лица именно на датите на сключване на
договорите за лизинг.
В теоретичен /научен/ план не съществува съмнение, че по силата физичните закони всяко
едно човешко деяние като конкретна проява на дееца настъпва в определено време.
Изхождайки от това принципно положение, САС счита, че очевидно въз основа на
вътрешното си убеждение относно приетите за установени факти при формулирането на
фактическото обвинение относно продължаваната престъпна дейност на Г. П. Г. прокурорът
е посочил, че на точно определени /конкретни/ дати – 07.12.2007 г. и 17.01.2008 г. – този
подсъдим е присвоил двата процесни леки автомобила като фактически се е разпоредил с
тях чрез предаването им на трети неустановени по делото лица. С тази словесна
формулировка относно времето на извършване на претендираните деяния прокурорът ясно е
заявил своята воля по фактите относно времевата индивидуализация на тези деяния, като е
посочил, че присвоителните разпоредителни действия по отношение на въпросните
лизинговани автомобили са били извършени на визираните дати. В случая категорично не е
съществувала процесуална необходимост в ОА да се обосновава на базата на какви точно
факти са били възприети именно тези дати като време на извършване на инкриминираните
40
деяния. Но същевременно е безспорно, че без да са налице категорични доказателства
подсъдимият Г. да се е разпоредил с процесните леки автомобили на датите 07.12.2007 г. и
17.01.2008 г. тезата на прокурора, че присвоителните деяния са извършени точно на тези
дати остава недоказана и има за своя правна последица оправдаването на подсъдимия Г. по
повдигнатото му обвинение, в какъвто смисъл правилно се е произнесъл градският съд.
В изключителните правомощия на прокурора е да прецени необходимостта от изменение на
обвинението по реда на чл. 287 от НПК поради съществено изменение на обстоятелствената
му част, включително и относно времето на извършване на деянието, и да поиска от съда да
се произнесе по измененото обвинение. В настоящия казус досежно обвинението срещу Г.
прокурорът не е приел и отчел такава необходимост в производството пред първата
инстанция, като е поддържал това обвинение във вида, в който е внесено в съда, поради
което и за първоинстанционния съд е било налице задължение да отговори на въпросите по
чл. 301 ал.1 от НПК като се произнесе във фактическите рамки на предявеното с ОА
обвинение.
При липсата на доказателства подсъдимият Г. да се е разпоредил фактически или
юридически с процесните два автомобила в полза на трети лица преди датата 07.01.2008 г.
/за автомобила, предмет на първия договор/ и преди датата 17.05.2008 г. /за автомобила,
предмет на втория договор/, на които дати са били дължими съответно първата редовна /за
първия договор/ и встъпителната /за втория договор/ вноски съгласно погасителните
планове, правилен и обоснован се явява изводът на СГС, че до тези дати подсъдимият Г. на
практика правомерно е осъществявал фактическа власт върху съответните автомобили – до
07.01.2008 г. за автомобила по първия договор; и до 17.05.2008 г. за автомобила по втория
договор. С оглед на това основателни са и аргументите на градския съд, че едва след
настъпването на тези дати, на които са били дължими първата редовна вноска /по първия
договор/ и встъпителната вноска /по втория договор/, и едва след невнасянето им би могло
да се обсъжда наличие на неизпълнение на задълженията на дружеството-лизингополучател,
управлявано и представлявано от подсъдимия Г., по договорите за лизинг, респ. отпадане на
правното основание, на което подсъдимият Г.Г. е получил и упражнявал фактическата власт
върху лизингованите вещи, поради настъпване на обстоятелства, даващи основание за
упражняване на потестативното право на дружеството-лизингодател едностранно да
прекрати договорите за лизинг по вина на лизингополучателя и в частност поради
неизпълнение на задълженията по тези договори за /своевременно/ заплащане на
лизинговите вноски. Т.е., едва във времето след настъпването на горните дати може да се
обсъжда и преценява дали чрез поведението си /в качеството на управител и представляващ
дружеството-лизингополучател/ по неизпълнение на задължението за плащане на
лизинговите вноски и по невръщане на лизингованите вещи на собственика им
подсъдимият Г. е извършил противозаконно фактическо разпореждане с тези вещи като е
отказал да ги върне на правоимащия субект. Но доколкото такова поведение на Г.,
извършено след датите 07.01.2008 г. /за автомобила по първия договор/ и 17.05.2008 г. /за
автомобила по втория договор/, не е включено във фактическото обвинение срещу него, то
41
това поведение като излизащо извън рамките на обвинението категорично не може да е
основание за ангажиране на наказателната му отговорност в настоящото наказателно
производство.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че подсъдимият Б. Г. К. в качеството
си на управител и представляващ „Бото Комерс“ ЕООД е сключил три договора за лизинг с
„Миркат“ ООД. На основание първия договор за лизинг с № 2007-11-0903А/02.11.2007 г. в
деня на подписването му – на датата 02.11.2007 г. – в качеството си на управител и
представляващ дружеството-лизингополучател подсъдимият Б. Г. К. лично получил
фактическата власт върху лизингованата вещ - лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд
Витара 1.9 Дизел“, с рама № JSAJTD44VОО 258317, с регистрационен номер ********. На
основание втория договор за лизинг с № 2008-04-0210А/09.04.2008 г. в деня на
подписването му - 09.04.2008 г. - подсъдимият К. в качеството си на управител и
представляващ „Бото Комерс“ ЕООД лично получил от „Миркат“ ООД фактическата власт
и върху лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара 1.9 Дизел“, с рама №
JSAJTD44V00 277846, с регистрационен номер ********, предмет на посочения втори
договор за лизинг. Впоследствие на основание третия договор за лизинг – Договор № 2008-
04-0267А/15.05.2008 г. в деня на подписването му - 15.05.2008 г. - подсъдимият К. в
качеството си на управител и представляващ „Бото Комерс“ ЕООД лично получил от
„Миркат“ ООД фактическата власт и върху лек автомобил марка „Сузуки“, модел “Гранд
Витара 1,9 Дизел”, с рама № JSAJTD44V00- 219777, с регистрационен номер ********,
предмет на посочения трети договор за лизинг.
Съгласно формулировката на фактическото обвинение срещу подсъдимия К. на същия е
вменено, че на датите на сключване на посочените три договора за лизинг – 02.11.2007 г.,
09.04.2008 г. и 15.05.2008 г. - е присвоил съответно процесните леки автомобили марка
„Сузуки“, модел „Гранд Витара 1.9 Дизел“, с рама № JSAJTD44VОО 258317, с
регистрационен номер ********; марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара 1.9 Дизел“, с рама №
JSAJTD44V00 277846, с регистрационен номер ******** и марка „Сузуки“, модел “Гранд
Витара 1,9 Дизел”, с рама № JSAJTD44V00-219777, с регистрационен номер ********, като
фактически се е разпоредил с тях в полза на неустановени по делото трети лица, предавайки
ги именно на тези трети лица. И по повод обвинението спрямо К. СГС правилно е отчел, че
от събраните по делото доказателства не се установява на инкриминираните дати
/посочените такива в договорите за лизинг/, непосредствено след сключването на
договорите и след получаването на фактическата власт върху автомобилите на същите дати,
подсъдимият К. да е извършил фактическо разпореждане с описаните лизинговани вещи,
предоставяйки ги на трети неустановени по делото лица, каквито твърдения са изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въззивният съд не се съгласява обаче с извода СГС, че от доказателствата по делото изобщо
не се установява каквото и да е разпореждане на подсъдимия К. с процесните вещи по
посочения начин на дати, различни от инкриминираните.
В тази връзка първият съд неправилно е интерпретирал установения по делото факт, че
42
полученият от подсъдимия К. на основание сключения от него договор за лизинг № 2007-11-
0903А/02.11.2007 г. лек автомобил марка „Сузуки“, модел “Гранд Витара 1,9 Дизел”, рама №
JSAJTD44V00 258317, с регистрационен номер ******** е бил приет от лизингодателя
„Миркат“ ООД с талон № ********* от неустановено по делото лице като факт,
необосноваващ „фактическо разпореждане“ с тази лизингована вещ от страна на
подсъдимия К.. В действителност от доказателствата по делото не се установява по какъв
точно начин това неустановено лице е получило автомобила преди да го върне на
лизингодателя и дали същият /автомобилът/ е бил предаден във фактическа власт на това
лице именно от подсъдимия К. на инкриминираната дата 02.11.2007 г. Но при безспорната
установеност на факта, че на 02.11.2007 г. подсъдимият К. лично е получил фактическата
власт върху въпросния лизингован автомобил и при липсата на данни за последващо
неправомерно и противозаконно отнемане на владението /държането/ на автомобила от К.
/доколкото не се твърди такова и доколкото нито лизингодателят, нито правоохранителните
органи са били уведомени за такова/ следва логичният и необорен факт за извършено от
подсъдимия К. фактическо разпореждане с този автомобил чрез предаването му във
фактическа власт на друго - трето неустановено по делото - лице/лица, след като обективно
трети лица са притежавали фактическата власт върху автомобила. А доколкото при
получаването на автомобила К. е бил уведомен, че няма право да преупълномощава трети
лица да управляват лизингованото имущество, то в случая всяко едно предаване на
фактическата власт върху автомобила на трето лице се явява неправомерно фактическо
разпореждане с него без значение на мотивите за това и времетраенето на предоставената
фактическа власт. Но тъй като в крайна сметка липсват доказателства относно
инкриминираните обстоятелства - подсъдимият К. да се е разпоредил с посоченото превозно
средство в чужд интерес чрез фактическото му предаване на трето лице именно на датата на
сключването на договора за лизинг /02.11.2007 г./ - правилен се явява решаващият извод на
СГС за недоказаност на обвинението срещу К. в тази му част.
По аналогични съображения въззивният съд намира за неправилна и предложената от СГС
интерпретация на установеното по делото обстоятелство, че третият лизингован автомобил
марка „Сузуки“, модел “Гранд Витара 1,9 Дизел”, рама № JSAJTD44V00- 219777, с
регистрационен номер ******** е бил „продаден“ на свидетеля М. И. през 2013 г. от лице с
имена А. К. от гр.Перник. Този факт също е отчетен от първия съд като недостатъчен да
обоснове наличието на извършено от подсъдимия Б.К. фактическо разпореждане с
въпросната вещ. И в този случай при безспорната установеност на факта, че подсъдимият К.
лично е получил фактическата власт върху въпросния лизингован автомобил на датата
15.05.2008 г. и при липсата на данни за последващо неправомерно и противозаконно
отнемане на владението /държането/ на автомобила от патримониума на Б.К. /доколкото не
се твърди такова и доколкото нито лизингодателят, нито правоохранителните органи са
били уведомени за такова/ следва логичният и необорен факт за извършено от подсъдимия
К. фактическо разпореждане с този автомобил чрез предаването му във фактическа власт на
друго - трето неустановено по делото - лице/лица. Вярно е, че от събраните доказателства не
се установява лицето с имена А. К., продало въпросния автомобил на св. М. И., да го е
43
получило преди това именно от подсъдимия Б.К.. Но този факт /от кого точно А. К. е
получил автомобила/ в случая е ирелевантнен за преценката дали Б.К. е извършил
фактическо разпореждане с въпросния автомобил, доколкото установеното по делото трайно
/продължително/ притежание на фактическа власт върху автомобила от страна на А. К. е
напълно достатъчно да обоснове извод, че след личното получаване на лизингования
автомобил на датата 15.05.2008 г. впоследствие подсъдимият К. очевидно се е разпоредил
фактически с него чрез предаването му във фактическа власт на друго трето лице, след като
в един по-късен момент този автомобил се е намирал в държане първо на А. К., а след това и
на М. И.. В случая фактът на извършеното фактическо разпореждане с автомобила от страна
на подсъдимия К. не се повлиява и категорично не е в зависимост от обстоятелствата с каква
цел и на какво основание автомобилът е бил предаден на третото лице. Безспорно е, че в
тази ситуация, съобразно правилата на вещното и облигационното право, с предаването на
фактическата власт на третото лице не е било прехвърлено правото на собственост върху
вещта, тъй като Б.К. не е притежавал такова. И доколкото при получаването на автомобила
Б.К. е бил уведомен, че няма право да преупълномощава трети лица да управляват
лизингованото имущество, то в случая всяко едно предаване на фактическата власт върху
автомобила на трето лице се явява неправомерно фактическо разпореждане с него без
значение на мотивите за това и времетраенето на предоставената фактическа власт. Но тъй
като липсват доказателства относно инкриминираните обстоятелства, касаещи обсебването
на този автомобил /подсъдимият К. да се е разпоредил с него в чужд интерес чрез
фактическото му предаване на трето лице на датата на сключването на договора за лизинг -
15.05.2008 г./, в крайна сметка правилен се явява решаващият извод на СГС за недоказаност
на обвинението срещу К. и в тази му част.
Настоящата инстанция споделя доводите на СГС, че макар да не се установява описаните
по-горе леки автомобили, получени от подсъдимия К. по силата на сключените от него
договори за лизинг, да са били заприходени в счетоводството на дружеството „Бото Комерс“
ЕООД и да са били декларирани от това дружество като разход, свързан с експлоатацията на
превозни средства, то това обстоятелство не е годно да докаже по безспорен и категоричен
начин, че подсъдимият К. се е разпоредил с лизингованите вещи в полза на трети лица
именно на датите на сключване на договорите за лизинг.
Както бе упоменато, по силата на физичните закони всяко едно човешко деяние като
конкретна външно обективирана проява на дееца настъпва в точно определено време.
Изхождайки от това принципно положение и въз основа на вътрешното си убеждение
относно приетите за установени факти при формулирането на фактическото обвинение за
продължаваната престъпна дейност на Б. Г. К. прокурорът е счел, че на точно определени
/конкретни/ дати – 02.11.2007 г., 09.04.2008 г. и 15.05.2008 г. – този подсъдим е присвоил
трите лизинговани леки автомобила като фактически се е разпоредил с тях чрез предаването
им на трети неустановени по делото лица. С тази словесна формулировка относно времето
на извършване на претендираните деяния, включени в продължаваната престъпна дейност,
прокурорът ясно е заявил своята воля по фактите относно времевата индивидуализация на
44
тези деяния, като е посочил, че присвоителните разпоредителни действия по отношение на
въпросните лизинговани автомобили са били извършени именно на визираните дати. И в
този случай категорично не е съществувала процесуална необходимост в ОА да се
обосновава на базата на какви факти са били възприети точно тези дати като време на
извършване на инкриминираните деяния. Но същевременно е безспорно, че без да са налице
категорични доказателства подсъдимият К. да се е разпоредил с процесните леки
автомобили на датите 02.11.2007 г., 09.04.2008 г. и 15.05.2008 г. /на които са били сключени
отделните договори за лизинг/ тезата на прокурора, че присвоителните деяния са извършени
точно на тези дати остава недоказана и има за своя правна последица оправдаването на
подсъдимия К. по повдигнатото му обвинение, в какъвто смисъл правилно се е произнесъл
градският съд.
Както бе отбелязано, в изключителните правомощия на прокурора е да предприеме
процесуални действия по изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК поради
съществено изменение на обстоятелствената му част, включително и относно времето на
извършване на деянието, и да поиска от съда да се произнесе по измененото обвинение.
Досежно обвинението срещу К. прокурорът също не е приел и отчел наличието на
необходимост от изменение на обвинението в производството пред първата инстанция, като
е поддържал фактическото обвинение и срещу този подсъдим във вида, в който е внесено в
съда, поради което и за първоинстанционния съд е било налице задължение да отговори на
въпросите по чл. 301 ал.1 от НПК като се произнесе във фактическите рамки на предявеното
с ОА обвинение.
При липсата на категорични доказателства подсъдимият К. да се е разпоредил фактически
или юридически с процесните три автомобила в полза на трети лица преди датата 02.03.2008
г. /за автомобила, предмет на първия договор/, преди датата 09.07.2008 г. /за автомобила,
предмет на втория договор/ и преди датата 15.08.2008 г. /за автомобила, предмет на третия
договор/, на които дати са били дължими встъпителните вноски по трите договора съгласно
погасителните планове към тях, правилен и обоснован се явява изводът на СГС, че до тези
дати подсъдимият К. на практика правомерно е осъществявал фактическа власт върху
съответните автомобили – до 02.03.2008 г. за автомобила по първия договор; до 09.07.2008
г. за автомобила по втория договор и до 15.08.2008 г. за автомобила по третия договор. Този
извод не се променя от направените по-горе от въззивния съд констатации, че обективно е
било извършено фактическо разпореждане от страна на подсъдимия К., в качеството му на
получател на лизингованите автомобили, по отношение на два от тях чрез предаването им
на трети лица, доколкото не се установява по несъмнен и безспорен начин кога точно са
били извършени тези действия на разпореждане. Относно статуса на облигационните
отношения, породени от трите договора за лизинг, сключени от подсъдимия К. в качеството
му на управител на дружеството лизингополучател, правилни се явяват доводите на
градския съд, че едва след настъпването на датите, на които са били дължими встъпителните
вноски по отделните договори, и след невнасянето на тези вноски би могло да се обсъжда
наличие на неизпълнение на задълженията на дружеството-лизингополучател, управлявано
45
и представлявано от подсъдимия К., по договорите за лизинг и отпадане на правното
основание, на което подсъдимият К. е получил и упражнявал фактическата власт върху
лизингованите вещи, поради настъпване на обстоятелства, даващи основание на
дружеството-лизингодател да упражни потестативното си право едностранно да прекрати
договорите за лизинг по вина на лизингополучателя и в частност поради неизпълнение на
задълженията по тези договори за /своевременно/ заплащане на лизинговите вноски. Т.е.,
едва след настъпването на посочените дати може да се обсъжда и преценява дали чрез
поведението си по неизпълнение на задълженията за заплащане на лизинговите вноски и по
невръщане на лизингованите вещи на собственика им подсъдимият К., в качеството на
управител и представляващ дружеството-лизингополучател, е извършил противозаконно
фактическо разпореждане с тези вещи като е отказал да ги върне на правоимащия субект. Но
доколкото такова поведение на К., извършено след датите 02.03.2008 г. /за автомобила по
първия договор/, 09.07.2008 г. /за автомобила по втория договор/ и 15.08.2008 г. /за
автомобила по третия договор/, не е включено във фактическото обвинение срещу него и
въз основа на факти за такова поведение не се обосновава извършване на престъпление, то
това поведение като излизащо извън рамките на обвинението категорично не може да е
основание за ангажиране на наказателната му отговорност в настоящото наказателно
производство.
Безспорно установено е по делото, че подсъдимият М. Г. М. в качеството си на управител и
представляващ „МГ-Транс“ ЕООД е сключил два договора за лизинг с „Миркат“ ООД. На
основание първия договор за лизинг с № 2008-01-1090/09.01.2008 г. още в деня на
подписването му – 09.01.2008 г. – в качеството си на управител и представляващ
дружеството-лизингополучател подсъдимият М.М. лично получил фактическата власт върху
лизингованата вещ - лек автомобил марка „Сузуки“, модел “Swift 1,6 GLXC”, рама №
TSMMZA31S00 404969, с регистрационен номер ********. На основание втория договор за
лизинг с № 2008-03-0149/18.03.2008 г. в деня на подписването му - 18.03.2008 г. -
подсъдимият М. в качеството си на управител и представляващ „МГ - Транс“ ЕООД лично
получил от „Миркат“ ООД фактическата власт и върху лек автомобил марка „Сузуки“,
модел “Swift 1,6 GLAD”, рама № TSMMZC91S00 355590 с регистрационен номер ********,
предмет на посочения втори договор за лизинг.
Фактическото обвинение срещу подсъдимия М. се основава на твърдения, че на датите на
сключване на посочените два договора за лизинг – 09.01.2008 г. и 18.03.2008 г. - е присвоил
съответно процесните леки автомобили марка „Сузуки“, модел “Swift 1,6 GLXC”, рама №
TSMMZA31S00 404969, с регистрационен номер ******** и марка „Сузуки“, модел “Swift
1,6 GLAD”, рама № TSMMZC91S00 355590 с регистрационен номер ********, като се е
разпоредил фактически с тях в полза на неустановени по делото трети лица, предавайки ги
именно на тези трети лица. Относно обвинението спрямо М. СГС също правилно е приел, че
от събраните по делото доказателства не се установява на инкриминираните дати /на които
са сключени договорите за лизинг/, непосредствено след сключването на договорите и след
получаването на фактическата власт върху автомобилите на същите тези дати, подсъдимият
46
М. да е извършил фактическо разпореждане с описаните лизинговани вещи, предоставяйки
ги на трети неустановени по делото лица, каквито твърдения са изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Правилен е и изводът на първия съд, че от
доказателствата по делото изобщо не се установява подсъдимият М. да се е разпореждал с
процесните автомобили чрез предаването им на трети лица, включително и на дати,
различни от инкриминираните.
Първоинстанционният съд правилно е интерпретирал установените по делото обстоятелства,
че на 06.10.2008 г. и на 21.10.2008 г. подсъдимият М. е депозирал две молби до
дружеството-лизингодател, с които е поискал правата и задълженията по първия договор за
финансов лизинг с № 2008-01-1090/09.01.2008 г. да бъдат прехвърлени на друго юридическо
лице, и че относно тези молби липсват данни „Миркат“ ООД да е отговорило. Основана на
тези обстоятелства, правилна се явява преценката на СГС, че депозирането на тези молби до
лизингодателя сочи, че към датите на подаването им подсъдимият М. очевидно не е
променил отношението си към лизингованата вещ, предмет на посочения договор, и е
продължавал да я третира като чужда, отдадена му за ползване срещу заплащане на
съответни лизингови вноски, макар до момента да не е бил заплащал такива. На базата на
тези обстоятелства и на извършената въз основа на тях преценка за субективното отношение
на подсъдимия спрямо лекия автомобил, предмет на лизинговия договор от 09.01.2008 г.,
обоснован и законосъобразен е изводът на СГС, че към датата на получаването на
фактическата власт върху въпросния автомобил - 09.01.2008 г. - подсъдимият М. не е
извършил акт на фактическо разпореждане с този първи автомобил чрез предаването му на
трето лице.
Правилна е и извършената от градския съд интерпретация на фактите, че през месец август
2014 г. лекият автомобил марка „Сузуки“, модел “Swift 1,6 GLAD”, рама № TSMMZC91S00
355590 с регистрационен номер: ********, предмет на договора за лизинг № 2008-03-
0149/18.03.2008 г., е бил във владение на „Миркат“ ООД; че не е установено кога и по какъв
точно начин този автомобил е попаднал отново във владение на дружеството-лизнгодател;
както и че тогава /през август 2014 г./ е бил продаден от дружеството „Миркат“ ООД на
свидетелката Т. В.. Въз основа на тези факти първият съд обосновано е приел, че обективно
не е установено преди да се озове отново във владение на „Миркат“ ООД този втори
автомобил да е бил предаван /предоставян/ от подсъдимия М. на друго трето лице
/доколкото не може да бъде изключена по категоричен начин версията въпросният
автомобил да е бил върнат в „Миркат“ ООД именно от подсъдимия, респективно по негово
разпореждане/. С оглед на това и съобразно данните по делото обоснован се явява
решаващият извод на контролирания съд, че не се установява на датата, на която е сключен
лизинговия договор - 18.03.2008 г., от подсъдимия М. да са извършени действия на
разпореждане спрямо този автомобил в чужд интерес.
Следва да бъдат споделени и съображенията на СГС, че макар и да не се установява
описаните по-горе два леки автомобили, предмет на договорите за лизинг, да са били
заприходени в счетоводството на дружеството „МГ-Транс“ ЕООД, както и да са били
47
декларирани от това дружество като разход, свързан с експлоатацията на превозни средства,
това обстоятелство само по себе си не може да обоснове извод за извършени от подсъдимия
М. действия на фактическо разпореждане с тези лизинговани вещи в полза на трети лица, и
то именно на датите на сключване на договорите за лизинг.
Изхождайки от принципното положение, че всяко едно човешко деяние като конкретна
външно обективирана проява на дееца настъпва в точно определено време и въз основа на
вътрешното си убеждение относно приетите за установени факти при формулирането на
фактическото обвинение относно продължаваната престъпна дейност на М. Г. М.
прокурорът очевидно е счел, че този подсъдим е присвоил двата лизинговани леки
автомобила на точно определени /конкретни/ дати – 09.01.2008 г. и 18.03.2008 г., на които
фактически се е разпоредил с тях чрез предаването им на трети неустановени по делото
лица. Посредством тази словесна формулировка за времето на извършване на
претендираните деяния, включени в продължаваната престъпна дейност, прокурорът ясно е
заявил своята воля по фактите относно времевата индивидуализация на тези деяния, като е
посочил, че присвоителните разпоредителни действия по отношение на въпросните
лизинговани автомобили са били извършени именно на визираните дати. В случая не е
съществувала процесуална необходимост в ОА да се обосновава на базата на какви факти са
били възприети точно тези дати като време на извършване на инкриминираните деяния. Но
същевременно е безспорно, че без да са налице категорични доказателства подсъдимият М.
да се е разпоредил с процесните леки автомобили на датите 09.01.2008 г. и 18.03.2008 г. /на
които са били сключени отделните договори за лизинг/ тезата на прокурора, че
присвоителните деяния са извършени точно на тези дати остава недоказана и има за своя
правна последица оправдаването на подсъдимия М. по повдигнатото му обвинение, в
какъвто смисъл правилно се е произнесъл градският съд.
Както бе отбелязано по-горе, в изключителните правомощия на прокурора е дали да
предприеме процесуални действия по изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК
поради съществено изменение на обстоятелствената му част, включително и относно
времето на извършване на деянието, и да поиска от съда да се произнесе по измененото
обвинение. В настоящия казус прокурорът не е приел и отчел наличието на необходимост от
изменение на обвинението спрямо М. в производството пред първата инстанция, като е
поддържал фактическото обвинение срещу М. относно времето на извършване на деянията
и формата на изпълнителните деяния във вида, в който е внесено в съда, поради което за
първоинстанционния съд е било налице задължение да отговори на въпросите по чл. 301
ал.1 от НПК, основавайки се на фактическите рамки на предявеното с ОА обвинение.
При липсата на категорични доказателства подсъдимият М. да се е разпоредил фактически
или юридически с процесните два автомобила в полза на трети лица преди датата 09.02.2008
г. /за автомобила, предмет на първия договор/ и преди датата 18.04.2008 г. /за автомобила,
предмет на втория договор/, на които дати са били дължими първите редовни вноски по
двата договора съгласно погасителните планове към тях, правилен и обоснован се явява
изводът на СГС, че до тези дати подсъдимият М. на практика правомерно е осъществявал
48
фактическа власт върху съответните автомобили – до 09.02.2008 г. за автомобила по първия
договор и до 18.04.2008 г. за автомобила по втория договор. До тези дати не се установява
да е било извършено каквото и да е фактическо разпореждане от страна на подсъдимия М.
по отношение на получените от него два лизинговани автомобила чрез предаването им на
трети лица.
Относно статуса на облигационните отношения, възникнали от двата договора за лизинг,
сключени от подсъдимия М. в качеството му на управител на дружеството
лизингополучател, правилни се явяват доводите на градския съд, че едва след настъпването
на датите, на които са били дължими първите редовни вноски по отделните договори, и след
невнасянето на тези вноски би могло да се обсъжда наличие на неизпълнение на
задълженията на дружеството-лизингополучател, управлявано и представлявано от
подсъдимия М., по договорите за лизинг и отпадане на правното основание, на което
подсъдимият М. е получил и упражнявал фактическата власт върху лизингованите вещи,
поради настъпване на обстоятелства, даващи основание на дружеството-лизингодател да
упражни потестативното си право едностранно да прекрати договорите за лизинг по вина на
лизингополучателя и в частност поради неизпълнение на задълженията по тези договори за
/своевременно/ заплащане на лизинговите вноски. Т.е., едва след настъпването на
посочените дати може да се обсъжда и преценява дали чрез поведението си по неизпълнение
на задълженията за заплащане на лизинговите вноски и по невръщане на лизингованите
вещи на собственика им подсъдимият М., в качеството на управител и представляващ
дружеството-лизингополучател, е извършил противозаконно фактическо разпореждане с
тези вещи като е отказал да ги върне на правоимащия субект. Но тъй като подобно
поведение на М., извършено след датите 09.02.2008 г. /за автомобила по първия договор/ и
18.04.2008 г. /за автомобила по втория договор/, не е включено във фактическото обвинение
срещу него и въз основа на факти за такова негова поведение не се обосновава извършване
на престъпление, то това поведение като излизащо извън рамките на обвинението
категорично не може да е основание за ангажиране на наказателната му отговорност в
настоящото наказателно производство.
Предвид всичко гореизложено САС приема, че във фактическите рамки на повдигнатите
спрямо подсъдимите Г., К. и М. обвинения не е доказано на инкриминираните дати те да са
осъществили от обективна страна действия на фактическо разпореждане спрямо процесните
автомобили в полза на трети лица и по този начин да са извършили присвояване на тези
вещи.
Предвид недоказаността на инкриминираното поведение на всеки един от подсъдимите
напълно неаргументирано и незащитимо се явява и разбирането на държавното обвинение
за доказан пряк умисъл в действията на подсъдимите за извършване именно на описаните в
ОА престъпления по чл. 206 от НК.
Недоказването, респ. отсъствието на обективен елемент от състава на инкриминираните на
подсъдимите престъпления по чл. 206 ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, какъвто се явява
изпълнителното деяние, както и недоказването и липсата на вина като субективен признак
49
на състава на това престъпление, са обстоятелства, които изключват по несъмнен начин
обективната и субективната съставомерност на инкриминираните деяния по заявената от
държавното обвинение в ОА правна квалификация. А това от своя страна обосновава
решаващият извод на въззивния съд, че подсъдимите не са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъплението, за което на всеки един от тях е повдигнато
обвинение. В този ред на разсъждения въззивният съд също счита, че в рамките на
инкриминираните им факти подсъдимите не са извършили нито разследваните
престъпления по чл. 206 ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, нито пък други
престъпления, поради което приема за напълно правилен и законосъобразен решаващия
извод на СГС на основание чл. 304 от НПК да признае и тримата подсъдими за невиновни и
да ги оправдае по повдигнатите им обвинения.
В постъпилото допълнение към въззивния протест прокурорът от СГП е заявил претенция /в
която по същество се съдържа и искане/, че събраните по делото доказателства дават
основание подсъдимите Б. Г. К., Г. П. Г. и М. Г. М. да бъдат признати за виновни в
извършени престъпления по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК или при
установените факти /да бъдат признати/ за виновни в извършване на деяния, които могат да
се квалифицират като престъпления по чл. 211, вр. чл. 210, ал.1, т. 5, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК. По този повод в допълнението към въззивния протест са изложени
твърдения, че „ако съдът приема, че при разследването и в хода на съдебно следствие не са
били събрани достатъчно доказателства за престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 т НК, а такива за извършено престъпление, което може да се квалифицира
като деяние по чл. 211, вр. чл. 210, ал.1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за всеки
един от подсъдимите съдът дължи произнасяне, без да се налага изменение на обвинението
/доколкото няма изменение на нито един от установените факти по делото/“; както и че „при
изложените мотиви от съда подсъдимите следваше да бъдат оправдани за липса на умисъл
за извършване на престъплението обсебване и признати изцяло за виновни за доказани
умишлени действия, осъществяващи състава на квалифицирана измама в деня на сключване
на договорите за лизинг“.
Искането на прокурора от СГП подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на
деяния, които могат да се квалифицират като престъпление по чл. 211, вр. чл. 210, ал.1, т. 5,
вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, е направено за първи път в допълнението към
въззивния протест, като това допълнение е депозирано едва след изтичането на 15-дневния
срок по чл. 319 ал.1 от НПК, в който може да бъде подаван протест срещу
първоинстанционната присъда. По тези причини въззивният състав счита, че относно
искането подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на деяния,
квалифицирани като престъпление по чл. 211, вр. чл. 210, ал.1, т. 5, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК, протестът е подаден извън предвидения в закона срок за атакуване на
присъдата, поради което като неподаден своевременно /в срок/ в тази му част протестът с
искане за осъждане по посочената нова правна квалификация се явява недопустим. Тук
следва да се отбележи, че възможността до даване ход на делото в съдебното заседание пред
50
въззивния съд да се правят допълнителни писмени изложения не се отнася за възможността
да бъде коригирано и допълвано искането за влошаване положението на подсъдимия, което
се отправя до въззивния съд и което определя съответността на протеста, и в частност за
възможността да бъде формулирано ново такова, каквото до момента не се е съдържало в
протеста, а само за възможността да бъдат допълвани посочените вече в протеста доводи.
Недопустимостта на протеста в обсъжданата част на практика обосновава липсата на
съответен по смисъла на чл. 336 ал.2 от НПК протест с искане за осъждане на подсъдимите
за престъпления по чл. 211, вр. чл. 210, ал.1, т. 5, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
който /протест/ да е годно процесуално основание въззивният съд да упражни
правомощията си по чл. 336 ал.1 т.2 от НПК и да осъди подсъдимите за деяния с тази правна
квалификация.
В правната доктрина и съдебната практика понятието "съответен протест" се тълкува като
протест, в който е направено изрично и еднозначно искане за влошаване положението на
подсъдимия, очертаващо рамките на въззивната проверка и същевременно обвързващо
въззивния съд. В настоящия казус в протеста, който е подаден в предвидения в закона срок
за атакуване на присъдата и който е допустим, не е формулирано изрично и еднозначно
искане за осъждане на подсъдимите за престъпления по чл. 211, вр. чл. 210, ал.1, т. 5, вр. чл.
209, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Както бе посочено по-горе, такова конкретно и изрично
искане е направено едва след изтичането на 15 дневния преклузивен срок за обжалване на
присъдата, което го прави процесуално недопустимо. С оглед на това се налага изводът, че в
случая липсва допустим съответен протест с искане за признаване за виновни и осъждане на
подсъдимите по правна квалификация на деянията им по чл. 211, вр. чл. 210, ал.1, т. 5, вр.
чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Във връзка с изложеното дотук настоящият въззивен състав счита, че първоначално
депозираният протест, който единствено е подаден в срока за обжалване на присъдата,
очертава въззивната проверка в рамките на поддържаната в него правна квалификация по
чл. 206, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и обвързва произнасянето на
въззивния съд в рамките на тази квалификация. Възприемането от страна на въззивния съд
на правна квалификация на деянието извън тази рамка при всички положения би ограничило
съществено правото на защитата на подсъдимия, тъй като би било в нарушение на
изискванията на чл. 6 ал.3 б.“а“ от ЕКПЧ обвиняемият да бъде информиран в подробности
за характера и причините за обвинението срещу него, което предполага той да бъде
осведомяван не само за промяната във фактите /при съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението/, но и за промяната в правната квалификация на
деянието, предмет на обвинението.
Отделно от гореизложеното въззивният съд намира, че разгледано по същество,
обсъжданото искане на прокурора от СГП /за признаване на подсъдимите за виновни и за
осъждането им по правна квалификация на деянията им по чл. 211, вр. чл. 210, ал.1, т. 5, вр.
чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК/ е и неоснователно по следните съображения:
Едно от правомощията на въззивната инстанция в чл. 334, т. 2 във вр. чл. 336 ал.1 т.2 НПК е
51
да отмени първоинстанционната оправдателна присъда и да постанови нова присъда по
обвинение, което е било налично и е съществувало в първата инстанция.
Осъждане с нова присъда от въззивния съд на подсъдим/и по реда на чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК
е възможно не само когато е налице пълно оправдаване по обвинение, което е съществувало
в първата инстанция, но и при постановена оправдателна присъда, когато първостепенният
съд е могъл, но не е преквалифицирал престъпния състав по повдигнатото с обвинителния
акт обвинение срещу подсъдимия/те в същото, еднакво или по-леко наказуемо
престъпление, без да е налице съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението и не се е налагало изменение на обвинението по чл. 287, ал. 1 НПК. Въззивният
съд може да упражни правомощието си по чл. 336 ал.1 т.2 от НПК само ако е имало
съответно обвинение в първата инстанция /както и, разбира се, съответен протест/. А "да е
имало съответно обвинение" по смисъла чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК означава първостепенният
съд да е постановил оправдателна присъда по обвинението съгласно обвинителния акт, или
да е бил длъжен да извърши преквалификация на юридическия състав на престъплението в
друг състав на престъпление (по аналогия с хипотезата на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК), без да е
имало основания за изменение на обвинението, но да не е изпълнил това си задължение.
При наличието на тези предпоставки с новата присъда въззивният съд може (1) да осъди
подсъдимия по формулираното в ОА обвинение; или (2) да упражни своите правомощия за
преквалификация на деянието в рамките на непроменените факти на обвинението, по които
подсъдимият се е защитавал - когато описаното в обвинителния акт от фактическа страна
престъпление е доказано от доказателствената съвкупност по делото, но не осъществява
признаците на квалифицираното от прокурора в обвинителния акт престъпление, а съдържа
признаците на друго - еднакво или по-леко - наказуемо престъпление, което не налага
намесата на прокурора чрез упражняване правомощията за изменение на обвинението. Т.е.,
правомощията на въззивния съд по чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК да осъди оправдания подсъдим
за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление могат да бъдат упражнени само в
хипотезите, при които липсва съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението.
В случая обаче при инкриминираната в ОА и възприета и от двете съдебни инстанции
фактическа обстановка е процесуално недопустимо постановяването на въззивна осъдителна
присъда за престъпление измама /каквото е алтернативното искане на прокурора от СГП/
чрез отмяна на първоинстанционната оправдателна присъда за престъплението обсебване,
тъй като това би довело до съществена промяна във фактическия състав на деянието,
описано в обвинителния акт.
Видно е от съдържанието на обвинителния акт /обстоятелствена част и диспозитив/, че на
подсъдимите не са били предявени елементите от фактическия състав, изпълващ признаците
на престъплението измама. Сред фактите на обвинението въобще не са въведени и посочени
факти подсъдимите да са въвели в заблуждение някого или да са поддържали заблуждение у
някого и в резултат на тези свои действия да са формирали или утвърдили неправилни
представи у измаменото лице относно определени обстоятелства, за да получат
52
фактическата власт върху автомобилите, респективно за да ги предоставят впоследствие на
други трети лица. В тази връзка липсват конкретни твърдения относно какви обстоятелства
е въведено или поддържано заблуждение, както и спрямо кои и какви субекти – физически
лица – са били извършени измамливи действия. Не са въведени и изрични твърдения,
обосноваващи наличието на специалната цел – чрез поведението си подсъдимите да са
целили имотна облага за себе си или за другиго /за да набавят за себе си или за другиго
имотна облага/. В тази връзка САС намира, че описаните в ОА обстоятелства, че
обвиняемите не възнамерявали да изпълняват поетите договорености; че нито един от тях не
възнамерявал да изпълнява задълженията си и че целта им била да придобият владението на
вещите на законно основание не са годна и достатъчна фактическа основа за обосноваване
признаците на престъплението класическа измама по чл. 209 от НК.
С оглед на това въвеждането за първи път с въззивна осъдителна присъда на факти за
измамливи действия на подсъдимите - по възбуждането на заблуждение у някого, респ. по
поддържане на заблуждение у него, за да придобият владението върху процесните МПС, би
променило съществено фактическия състав на инкриминираните деяния. Т.е.,
възприемането от въззивния съд на нови фактически обстоятелства, които не са посочени в
обвинителния акт, би довело до съществено изменение на обстоятелствата на обвинението с
правно значение за съставомерните елементи на инкриминираното деяние - относно
изпълнителното деяние, относно механизма и начина на извършване на посегателството,
както и относно участието на подсъдимите в самото изпълнение на механизма.
Съгласно т. 2 от ТР № 57/84 г. на ОСНК и т. 2 от ТР № 61 от 13.X.1977 г. по н. д. № 60/77 г.
обстоятелствената част на обвинението са отразените в обвинителния акт фактически
предпоставки на извършено престъпление. Това са всички обстоятелства, върху които се
гради обвинението и които имат значение за опреД.е на фактическия състав на
престъплението (обективна и субективна страна), и относно които подсъдимият трябва да
бъде запознат, за да реализира правото си на защита. Изменението на обстоятелствената
част на обвинението е съществено, когато установените нови обстоятелства изменят
фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние, независимо дали предпоставя
прилагане на закон за същото, еднакво, по-леко или по-тежко наказуемо престъпление и
винаги налага намесата на прокурора, който да предяви новото обвинение, по което
подсъдимият не се е защищавал. Следователно, когато са установени такива нови факти,
непосочени в обвинителния акт, те налагат винаги изменение на обвинението от прокурора
в качеството му на единствен процесуален субект, разполагащ с функцията по повдигане и
поддържане на обвинението в наказателния процес. Съобразно това утвърдено тълкуване на
института на изменение на обвинението включването на нови обстоятелства, които
променят фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние, както би се
получило в настоящия казус ако бъде уважено обсъжданото искане на прокурора, би довело
до съществена промяна в описаните от обвинението обстоятелства, които ще са неизвестни
на подсъдимите, респективно до съществено изменение на фактическия състав на описаните
в обвинителния акт деяния на тримата подсъдими.
53
Така, в обобщение, при положение, че на подсъдимите не са били инкриминирани
конкретни измамливи действия, насочени към придобиването на фактическата власт върху
процесните леки автомобили, които действия имат непосредствено наказателноправно
значение за състава на престъплението по чл. 209 ал. 1 НК, въззивният съд не би могъл да
излезе извън пределите на обвинението, да го разшири с нови факти, за да приеме
съставомерност на деянията по чл. 209 ал. 1 НК, нарушавайки правото на защита на
подсъдимите и на справедлив процес по чл. 6 от Конвенцията. По тези съображения
апелативният съд приема, че относно престъплението измама в случая не е налице
съответно обвинение по смисъла на чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК, поради което е недопустимо
влошаване на наказателноправното положение на подсъдимите чрез осъждането им по
обвинение, което не им е било предявено.
Затова САС счита, че признаване на подсъдимите за виновни от въззивната инстанция по
обвинение за престъпление класическа измама, по което те не са били запознати по фактите
и по правото и срещу което реално не са упражнили правото си на защита, би довело до
съществено ограничаване и нарушаване именно на правото им на защита в настоящото
производство.
С оглед всичко така изложено въззивната инстанция намира подадения протест от
прокурор от СГП за напълно неоснователен, а атакуваната присъда, като постигнат краен
резултат, за правилна и законосъобразна.
При служебната проверка на присъдата не бе констатирано наличието на основания за
отмяната или изменението й, поради което и с оглед гореизложеното относно нейната
правилност, законосъобразност и обоснованост същата следва да бъде потвърдена.
По тези съображения и на основание чл. 338 от НПК Апелативен съд-София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260079/18.05.2021 г. на СГС-НО, 12 състав,
постановена по НОХД № 925/2020 г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС на РБ в петнадесет
дневен срок считано от получаване на съобщенията за обявяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
54
55