Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: 260046, 17.02.2021г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На четвърти февруари през 2021 година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юлияна Цонева
Секретар: Анна Василева,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове
с правно основание чл.422
във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.3 от ГПК и евентуални
осъдителни искове с правно основание чл.79,
ал.1 във вр. с чл.99 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба вх.№
101/13.01.2020г., уточнена с молби вх.№ 362/29.01.2020г. и вх.№
2701/29.07.2020г., от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда “Лабиринт”, ет.2, офис № 4, представлявано от изпълнителен директор
Димитър Бориславов Бончев, действащ чрез упълномощен юрисконсулт К.В. против А.Р.Ш., ЕГН-********** ***, като
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество следните суми, дължими по Договор за стоков кредит
№ 2984641 от 23.11.2017г. и присъдени с издадената срещу него Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 711/2019г. на
РС-гр.Исперих, а именно:
- 3 290.34 (три
хиляди двеста и деветдесет лева и 34 ст) лева, представляващи главница за 24
броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.12.2017г. до
14.11.2019г., по отношение на които, на основание чл.16, ал.2, б.“а“ от Общите
условия към договора за кредит, е обявена предсрочна изискуемост, считано от
17.05.2019г. (дата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост);
- 493.14
(четиристотин деветдесет и три лева и 14 ст) лева, представляващи възнаградителна
лихва за периода от 14.12.2017г. до 20.07.2018г. (датата на прехвърляне на
задължението);
-
328.35 (триста двадесет и осем лева и 35
ст) лева, представляващи лихва (обезщетение) за забава за периода от
14.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда,
-
законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за горните вземания до окончателното погасяване на дълга. В
условията на евентуалност, в
случай, че бъдат отхвърлени изцяло или частично горепредявените установителни
искове, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, в
качеството му на Кредитополучател по Договора за потребителски кредит № 2984641
от 23.11.2017г., да заплати на ищеца неизплатените по договора суми, а именно:
- 3 290.34 (три хиляди двеста и деветдесет
лева и 34 ст) лева, представляващи главница за 24 броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 14.12.2017г. до 14.11.2019г., които
вноски към момента на входиране на исковата молба са с настъпил падеж;
- 493.14
(четиристотин деветдесет и три лева и 14 ст) лева, представляващи възнаградителна
лихва за периода от 14.12.2017г. до 20.07.2018г. (датата на прехвърляне на
задължението);
-
467.15 (четиристотин шестдесет и седем
лева и 15 ст) лева, представляващи лихва (обезщетение) за забава за периода
от 14.12.2017г. до датата на подаване на настоящата искова молба в съда, както
и
- законната лихва върху главницата, считано от последната дата до
окончателното погасяване на дълга, като съдът приложи разпоредбата на чл.235,
ал.3 от ГПК в съответствие с дадените указания по т.9 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС и вземе под внимание всички падежирали вноски до приключване на
съдебното дирене, настъпването на които падежи се явяват нововъзникнали факти
от значение за спорното право. Моли в съответствие с трайната практика на
съдилищата, настоящата искова молба да се счита за волеизявление за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем чрез връчването й на ответната страна и по
отношение на сумите, формиращи претенцията по евентуалните осъдителни искове.
Претендира за присъждане на направените разноски в настоящото исково
производство, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 350.00 лева, на
основание чл.78, ал.8 от ГПК.
В
срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът А.Р.Ш.,
ЕГН-********** ***, не е намерен на посочения адрес, установен като негов
постоянен адрес в страната, с настоящо местоживеене в Турция, неизвестен адрес.
Назначеният му, при условията на чл.47, ал.6 от ГПК, особен представител адв.А.М.,***,
представя писмен отговор, като счита предявениете искове за допустими, но ги
оспорва като неоснователни и недоказани.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: Ищцовото дружество е цесионер, съгласно Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
Към исковата молба
са приложени и 2 броя Уведомителни писма, съответно изх.№ УПЦ-П-УКФ/2984641 от 03.08.2018г. и изх.№ УПЦ/УПИ-С-УКФ/2984641 от 01.03.2019г., адресирани до ответника А.Р.Ш., ЕГН-**********, с които ищецът, действайки като пълномощник на цедента „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД-гр.София, ЕИК *********
(съгласно представено Пълномощно № ПЛ-18-00119-1 от 20.07.2018г.), уведомява
ответника за извършената цесия и че цесионерът „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД-гр.София е новият кредитор на вземанията срещу него. Определен е
и 15-дневен срок от получаване на поканата за погасяване на дължимите суми към
новия Кредитор. Писмата са изпратени на официално регистрирания в страната
постоянен и настоящ адрес на ответника (установен по делото чрез служебна
справка от НБД „Население”), но не са получени. Първото писмо се връща в цялост
с отбелязване върху Обратната разписка (Известие за доставяне) на „Български
пощи” ЕАД, че пратката не е потърсена от получателя. Второто Уведомително писмо
е изпратено за връчване чрез ЧСИ, рег.№ 912 с район на действие Окръжен
съд-гр.Разград, като длъжникът-ответник не е намерен на адреса. При проведеното
еднократно посещение е установено, че адресатът е напуснал адреса и живее в
чужбина, поради което е предприето връчване чрез залепване на уведомление на
17.05.2019г. и е удостоверото от ЧСИ извършено връчване по реда на чл.47, ал.5
от ГПК на 31.05.2019г.
Същите
Уведомителни писма, като част от приложенията към исковата молба, са връчени
лично на назначения от съда по настоящото дело особен представител на
ответника.
По силата на Договора
за стоков кредит от 23.11.2017г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД, ЕИК *********, и приетите Общи условия към този договор, ответникът
получил паричен кредит в размер на 3 018.00 лева, като в счетоводството на
Кредитодателя е отразен превод на сумата за откриване на кредитна карта в
„Уникредит Булбанк“ АД на името на клиента А.Ш., въз основа на която е
извършена покупка на съответни стоки от ответника и издадена Фактура за
осъществената сделка. За стойността на кредита ответникът получил лично
закупените стоки, съответно: 1 брой телевизор LCD
SONY UHD UD, на
стойност 1 899.00 лева и 1 брой GSM SAMSUNG GALAXY S7 EDGE, на стойност 1 119.00
лева, общо за 3 018.00 лева, от магазин на „Технополис България“ ЕАД в
гр.Русе (издадена Фактура № ********** от 23.11.2017г.). Тези обстоятелства се установявят и от заключението вх.№ 260396/27.01.2021г. на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза (т.1 и т.2).
Между страните е уговорено издължаване от ответника на чистата
стойност на кредита от 3 018.00 лева, ведно със заплащане на
застрахователна премия в размер на 272.34 лева по сключена застраховка към
кредита, включена и разпределена към месечните вноски за погасяване на дълга –
общо 24 броя равни месечни погасителни вноски, в
размер на 175.61 лева всяка, платими на 14-то число на съответния месец,
първата от които платима на 14.12.2017г. и краен срок за погасяване на дълга –
14.11.2019г., съгласно Погасителен план, посочен в Договора за кредит. В този
Погасителен план са посочени падежната дата на всяка вноска, размер на
вноската, включваща главница и лихва, и оставащатото задължение, отделно
оставащата част от главницата. Посочени са фиксиран годишен лихвен процент
25.00 % и Годишен процент на разходите – 28.07 %), при определен общ
размер на подлежащия за връщане дълг на Кредитополучателя от 4 214.64
лева.
Съгласно
чл.13, ал.1 от Общите условията към Договора за кредит, при забава в плащанията
на дължимите суми, Кредиторът има право да получи от потребителя, освен всички
просрочени и неизплатени месечни суми, но и обезщетение в размер на годишната
законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочената дължима главница. Начисляването на това обезщетение не изключва
заплащането на договорената лихва, която се дължи и начислява ежедневно върху
просрочената главница за всеки ден забава.
Съгласно
чл.13, ал.2, б.“а“ от същите Общи условия, Кредиторът има право да прекрати
едностранно кредитното правоотношение и да обяви всичките си вземания по
предоставения кредит, в това число изтекли и непогасени вноски, остатъчна
главница, остатъчни лихви, лихвите за забава, такси и комисионни, за предсрочно
изискуеми в пълен размер, при допуснато просрочие и/или неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита (главница и лихви).
Според заключението на съдебно-счетоводна експертиза (т.4), ответникът не е
изплащал дължимите погасителни вноски на уговорените падежните дати, няма и
извършени закъснели плащания, като към момента на изготвяне на заключението
няма отразени в счетоводството на Кредитора погасени суми. Отразена е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, считано от 17.05.2019г., по повод на
изпратеното до длъжника Уведомително писмо чрез ЧСИ, обсъдено по-горе, като
посочената дата е датата на залепване от ЧСИ на Уведомлението до длъжник за
получаване на Уведомителното писмо в кантората на ЧСИ, в двуседмичен срок от
17.05.2019г. (датата на залепване на Уведомлението) – т.5 и т.6 от експертното
заключение.
Съдът констатира, че
обсъжданото Уведомително писмо до длъжника, връчено чрез ЧСИ, освен уведомяване
за извършената цесия на вземанията от ответника в полза на ищеца-нов Кредитор и
за размера на дълга, не съдържа изявление, че Кредиторът упражнява правото си да обяви
настъпила предрочна изискуемост на кредита в целия му размер и поради какви
обстоятелства.
При продължаващото неиздължаване от ответника на дължимите суми
по същия Договор за стоков кредит, ищцовото дружество, в качеството си вече на
Цесионер на вземанията срещу ответника, предприело постъпки и със Заявление
вх.№ 3742/11.09.2019г. сезирало заповедно производство по ч.гр.д.№ 711/2019г.
по описа на РС-гр.Исперих, по което и по реда на чл.410 от ГПК се снабдява със
Заповед от 12.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
неизплатените парични задължения, възлизащи в размер на 3
290.34 (три хиляди двеста и деветдесет лева и 34 ст) лева, представляващи главница по
Договора за стоков кредит № 2984641 от 23.11.2017г., 493.14 (четиристотин деветдесет и три лева и 14 ст) лева - възнаградителна
лихва за периода от 14.12.2017г. до 20.07.2018г. (датата на прехвърляне на
задължението с Договора за цесия); 328.35
(триста двадесет и осем лева и 35 ст) лева - обезщетение за забава за
периода от 14.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда –
11.09.2019г., законната лихва върху
главницата, считано от последната дата до окончателното погасяване на дълга, както и направени по делото разноски – заплатена ДТ в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева и дължимо
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 125.00
(сто двадесети пет) лева. Кредиторът се е позовал на предсрочна изискуемост
на цялото непогасено задължение по кредита, на основание чл.16, ал.2, б.“а“ от Общите
условия към Договора за кредит (допусната забава в плащанията по погасяване на
дълга при неплатени три последователни погасителни вноски по кредита), считано
от 17.05.2019г., посочена като дата на получаване на Уведомителното писмо,
връчено чрез ЧСИ.
В исковата молба
ищецът също се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на дълга по
кредита, при условията на цитираната клауза - чл.16, ал.2, б.“а“ от Общите условия към Договора
за кредит (неплатени три последователни погасителни вноски по кредита), но
приложените по делото Общи условия към Договора за кредит,
представени в оригинал на л.110-112 от делото, съдържат общо 15 клаузи. Както
беше обсъдено, по-горе, правото на Кредитора за обявяване на предсрочна
изискуемост на дълга в пълен размер, е регламентирано в чл.13, ал.2, б.“а“ от Общите
условия, при допуснато просрочие и/или неплащане на две последователни
погасителни вноски по кредита (главница и лихви).
Тъй като
издадената Заповед по чл.410 от ГПК била връчена на длъжника (ответника по
настоящото дело) при условията на чл.47,
ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК и по указание на съда, дадено по реда на чл.415,
ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК (изм. ДВ бр.86/27.10.2017г., в сила от 31.10.2017г.) с Разпореждане
от 22.11.2019г., ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на
вземането си.
Съдебно-счетоводната експретиза изчислява в заключението
си (т.7) останалите неизплатени и изискуеми задължения на ответника по
процесния Договор за стоков кредит, като по отношение на задължението за главница:
- за исковия период (т.7.1., предл.3
от заключението), считано от 14.12.2017г. (дата на падежа на първата погасителна вноска) до
14.11.2019г. (дата на падежа на последната погасителна вноска), установява дължима главница в размер на исковата сума от 3 290.34
лева, а
- за периода от 14.12.2017г. (дата на падежа на първата погасителна вноска) до датата на последната
падежирала вноска преди подаване на
Заявлението от 11.09.2019г. за издаване на Заповед за изпълнение – определя
дължима главница в размер на 2 784.72 лева (т.7.1.,
предл.4 от заключението).
По отношение размера на дължимата възнаградителна (договорна) лихва,
определя задължение:
- за исковия период от 14.12.2017г. (дата на падежа на първата погасителна вноска) до 20.07.2018г. (датата на
извършената цесия в полза на ищеца) – в размер на исковата сума от 493.14
лева (т.7.1.,
предл.3 от заключението), а
- за периода от 14.12.2017г. (дата на падежа на първата погасителна вноска) до датата на последната
падежирала вноска преди подаване на
Заявлението от 11.09.2019г. за издаване на Заповед за изпълнение – в размер на
903.09 лева (т.7.1., предл.4 от заключението).
Експертизата
изчислява и дължимото обезщетение за забава, начислено върху дължимата главница,
за следните периоди (т.7.2. от заключението):
- считано от деня, следващ датата на
настъпилата изискуемост, отразена в счетоводството на Кредитора (17.05.2019г.),
т.е. считано от 18.05.2019г. до датата на подаване на Заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение – 11.09.2019г. – дължимото обезщетение за забава е в
размер на 106.02 лева, отделно - до датата на подаване на исковата молба
13.01.2020г. (посочената от ищеца крайна дата по евентуалния осъдителен иск) –
в размер на 219.36 лева;
- за претендирания от ищеца период
по установителния иск - от 14.12.2017г. (дата на падежа
на първата погасителна вноска) до датата на подаване
на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 11.09.2019г., дължимото
обезщетение за забава върху главницата е в размер на 262.44 лева и
- за претендирания от ищеца период по
евентуалния осъдителен иск - от 14.12.2017г. (дата на
падежа на първата погасителна вноска) до датата на
подаване на исковата молба 13.01.2020г., дължимото обезщетение за забава върху
главницата е в размер на 375.78 лева.
Назначената по делото съдебно-техническа експертиза на
документи, с представено заключение по Протокол № 66 от 29.12.2020г. (вх.№
260291/21.01.2021г. по Вх.регистър на съда) – л.132-134 от делото, изследва
печатния текст в процесния Договор за стоков кредит № 2984641 от
23.11.2017г. (състоящ се от 1 страница), ведно с Общите условия към него (състоящи се от 3 страници), както и
придружаващите го документи – Съгласие за директен дебит (1 страница),
Декларация за приемане на застраховане (състояща се от 4 страници) и Уведомление Договор № 2984641 (1 страница). Според експертното заключение,
шрифтът, с който са отпечатани посочените документи е еднакъв по вид и форма,
но различен по размер. Констатира, че шрифтът е на кирилица, безсерифен (без
допълнителни декоративни чертички по краищата си), формат „HerbarDoubleCondensed“, като печатният текст над таблицата
в Договора е с размер 12, цифровият текст в таблицата – с размер 10, печатният
текст под таблицата – с размер 10, Общите условия към Договора – с размер 12, също и Съгласието за директен
дебит, Декларацията за
приемане на застраховането – с размер 9.5 и Уведомлението Договор № 2984641 – с размер 8.
В производството по настоящото дело
ищцовото дружество е направило съдебни и деловодни разноски в общ размер на
831.61 лева, включващи: заплатена ДТ в общ размер на 231.61 лева, от които
82.24 лева заплатени при образуване на заповедното производство по ч.гр.д.№
711/2019г. на РС-гр.Исперих и дължимата разлика от 149.37 лева – доплатена при
образуване на исковото производство; 200.00 лева – заплатено възнаграждение за
особен представител на ответника, 200.00
лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза и 200.00 лева - заплатено
възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Отделно са
възнагражденията за юрисконсулт, от които 125.00 лева е присъденото
юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство и претендирано
възнаграждение за юрисконсулт по исковото производство в размер на 350.00 лева,
дължимо на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.13, т.2 и чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащането на правната помощ. Ответникът не е направил
разноски по делото.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи: С исковата молба са предявени в условията на обективно
съединяване иск с правно основание чл.422
във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.3 от ГПК – за установяване
на парично вземане, произтичащото от договорно правоотношение с ответника и
цедирано в полза на ищеца и евентуални
осъдителни искове с правно основание чл.79,
ал.1 във вр. с чл.99 от ЗЗД – за защита на правото на Кредитора да получи
дължимата сума по погасяване на кредит по договор, сключен с ответника, което задължение е цедирано в полза на ищеца,
съобразно уговореното между страните при сключване на договора, когато реалното
изпълнение е все още възможно и има интерес от него и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на
обезщетение за забава, с което кредиторът да бъде обезщетен за вредите от
закъснялото изпълнение на паричното задължение.
Предявеният иск за установяване на парично вземане по
чл.422 от ГПК е допустим. Същият е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК в
спазване указанието на РС-гр.Исперих по Разпореждането от 22.11.2019г. по
ч.гр.д.№ 711/2019г. по описа на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото
производство „Агенция за събиране на вземания” ЕАД-гр.София, ЕИК
*********. При условията на чл.422, ал.1 от ГПК искът
се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 11.09.2019г.
Разгледан по същество –
установителният иск е частично основателен.
Правопораждащият факт, от който ищецът черпи правата си по
отношение на процесните вземания и обосновава правен интерес от съдебното им
установяване, е Индивидуалният
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
По отношение на договорното правоотношение – Договора за
стоков кредит от 23.11.2017г., от което произтичат цедираните вземания, сключен
между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД-гр.София, ЕИК *********,, като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ и ответника, като физическо
лице - потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, за предоставяне на финансова услуга
(§ 13, т.12 от ДР на ЗЗП), по своята правна същност е Договор за потребителски
кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит (ЗПК), а по
силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК –
и в Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма за улеснение на плащане. Законът въвежда императивни
изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в
разпоредбата на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени
изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът
за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на
посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на
икономически по-слабите участници в оборота, съдът е длъжен да следи служебно
за тяхното спазване и дължи произнасяне дори, когато нарушаването на тези норми
не е въведено като основание (в този смисъл са задължителните указания, дадени
в т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГК на ВКС).
Въз
основа на горното, съдът прецени преди всичко, че процесният Договор за стоков кредит от 23.11.2017г.,
представен по делото в оригинал – в писмен вид, на хартиен носител, ведно с
всички приложения,
съставляващи неразделна част към Договора, изследвани от съдебно-техническата експертиза, не отговаря на
изискванията на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит. Цитираната
разпоредба изисква всички елементи
на договора да бъдат представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, а според
заключението на посочената експертиза, обсъдено в обстоятелствената част на
решението по-горе, категорично се доказа, че това изискване не е изпълнено.
Освен посочения формален порок, съдът служебно
следи и за наличието на нищожни поради противоречие с императивните норми на
ЗПК, неравноправно договорени от доставчика
на финансова услуга и в нарушение на добрите нрави,
клаузи в Договора. Така, в текста на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК е посочено, че в договора за
потребителски кредит трябва да се посочи лихвения процент на кредита, условията
за прилагането му, както и условията и процедурите за промяна на лихвения
процент. В процесния договор лихвеният процент е посочен общо на годишна база
като процентна величина. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че
уговорката за лихвения процент съответства на закона. В процесният договор не е
посочен текущия (месечен) лихвен процент, с който ще се олихвява кредита. Не са
посочени условията за прилагането на лихвения процент по кредита.
На следващо място в договора е посочен годишен
процент на разходите (ГПР), но единствено като абсолютна процентна стойност.
Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисление на
ГПР по определения в Приложение № 1 от закона начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишния процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения ГПР, което води до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 от ЗПК). По процесния Договор е предвидено цената на
сключената застраховка (застрахователна премия) да се кумулира към
погасителните вноски, като по този начин се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по
този начин към погасителните вноски, цената на застраховката на практика се
явява добавък и представлява сигурна печалба за заемодателя. В случая липсата
на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.
Предвид
изложеното съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е
сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10 от ЗПК, поради което
същият е недействителен по силата на чл.22
от ЗПК. Тази разпоредба от една страна е насочена към осигуряване защита
на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.
Последиците
от обявяване на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва и други разходи
по кредита.
Във връзка с горното, съдът приема, че в
конкретния случай чистата стойност на дължимата и неизплатена главница, възлиза
в размер на 3 290.34 лева, изчислена в заключението на
съдебно-счетоводната експертиза (т.7.1., предл.3 от
заключението), за заявения с исковата претенция период от 14.12.2017г.
(дата на падежа на първата погасителна вноска) до крайния срок на Договора за кредит – 14.11.2019г.
(дата на падежа на последната погасителна вноска). От събраните по делото доказателста, категорично се
установи, че в качеството си на Кредитополучател и поради неплащането на
уговорените падежни дати на дължимите
месечни погасителни вноски, ответникът е дал основание на Кредитора да
предприеме постъпки на събиране на вземането си, което претендира в условията
на настъпила предсрочна изискуемост при
неплатени три поредни погасителни вноски. Според съда, в хода на делото не беше
доказано Кредиторът да е упражнил правото си при уговорените договорни условия
да обяви кредита за изискуем и което негово волеизявление да е достигнало до
длъжника–Кредитополучател преди подаване на Заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение. Както беше обсъдено в обстоятелствената част на решението,
изпратените до длъжника Уведомителни писма, вкл. и връченото чрез ЧСИ, освен
уведомяване за цесията, не съдържат изявление за упражняване правото на
Кредитора да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението
на Кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й (в този смисъл Тълкувателно решение № 4/2013г. по тълкувателно
дело № 4/2013г. на ОС на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, т.18).
Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова
институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ,
даденото разрешение за
необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника
изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно
и следва да намери приложение по аналогия. Не съществуват правно-логически
аргументи, които да послужат като основание за различно третиране на
предсрочната изискуемост на кредитите (заемите), отпускани от небанкови
финансови институции и тези, отпускани от търговските банки. Няма основание
Кредитодателят, който е финансова институция да бъде поставян в привилегировано
положение спрямо банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми
за своя сметка и на собствен риск. Респ. липсва основание за поставяне на
кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции, в
по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.
В случая,
видно от Погасителния план към Договора, към настоящия момент срокът за
изпълнение на задълженията е изтекъл за всички вноски (последната с падеж
14.11.2019г.), поради което съдът не следва да обсъжда доводите за настъпила
предсрочна изискуемост на задълженията по Договора за стоков кредит. С Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019г. на
ВКС по тълк. д. № 8/2017г., ОСГТК е прието, че предявеният по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Разрешението следва
да намери приложение по аналогия и за отпускани кредити от небанкови
институции, снабдили се със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, какъвто е
процесният случай. От Погасителният план към процесния Договор за стоков
кредит от 23.11.2017г., се
установява, че последната вноска е била с падеж 14.11.2019г., поради което е
настъпил падежът на всички вноски към момента на приключване на съдебното
дирене и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, този факт, настъпил
след датата на предявяване на иска – 11.09.2019г., следва да се вземе предвид
като имащ значение за правилното решаване на спора. По делото не се събраха
доказателства, установяващи извършени от ответника плащания по погасяване на
задълженията по процесния договор (според съдебно –счетоводната експертиза).
При
това положение, съдът приема, че относимият период за определяне на дължимата в
отношенията между страните чиста стойност на дължимата главница по кредита, е
този, заявен с исковата молба - от
14.12.2017г. до крайния срок на Договора за кредит – 14.11.2019г., в размер,
обсъден по-горе, съобразно изчисленията на съдебно-счетоводната експертиза -
3 290.34 лева. От този размер следва да се приспадне посочената
в договора застрахователна премия от 272.34 лева, която според посоченото в
договора е включена и разпредвелена като част от месечните погасителни вноски.
По този начин чистата стойност на главница по кредита остав в дължимия размер
от 3 018.00 лева.
До
този размер следва да бъде уважен и предявеният от ищеца установителен иск
поради недължимост на останалите вземания, на основание чл.23 от Закона за
потребителския кредит.
По същите
съображения, следва да бъдат отхвърлени и осъдителните искове за присъждане на
същите вземания, предявени в условията на евентуалност в случай, че бъдат
отхвърлени установителните искове.
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи заплащане
на направените от ищцовото дружество съдебни и деловодни разноски в настоящото
производство, вкл. и тези по заповедното производство – арг. от ТР № 4/2013 от
18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12), съразмерно на
уважената част от исковете. Тези разноски са доказани, обсъдено по-горе, в
общия размер от 831.61 лева, в това число разноските по заповедното и по исковото
производство, като към тях следва да се прибавят и присъденото възнаграждение
за юрисконсулт по заповедното производство в размер на 125.00 лева и претендираното юрисконсулско възнаграждение по
исковото производство, което съдът прецени, че следва да бъде определено при
условията на чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в максимално допустимия размер от 300.00
лева, съобразно материалния интерес на делото. По този начин общият размер
на ищцовите разноски възлиза на 1 256.61
лева. Съразмерно на уважената част от исковете същите следва да бъдат
присъдени до размера от 922.33
(деветстотин двадесет и два лева и 33 ст) лева.
Воден от
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА за недействителен, на основание чл.22 във вр. с
чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от
Закона за потребителския кредит, Договора за стоков
кредит № 2984641 от 23.11.2017г., сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД-гр.София, ЕИК *********, в качеството му на Кредитодател и А.Р.Ш.,
ЕГН-********** *** качеството му на
Кредитополучател (Потребител), вземанията по който Договор за цедирани от
Кредитора в полза на ищеца – Цесионер «Агенция
за събиране на вземания” ЕАД-гр.София,
ЕИК *********, съгласно Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.3 и ал.4 от ГПК, по отношение на ответника А.Р.Ш.,
ЕГН-********** ***, че същият дължи
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано
от изпълнителен директор Димитър Бориславов Бончев, сумата от 3 018.00
(три хиляда и осемнадесет) лева, представляваща
главница – чистата стойност на кредита по Договора
за стоков кредит № 2984641 от 23.11.2017г., сключен между
ответника и „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД-гр.София, ЕИК *********, в качеството му на Кредитодател, което вземане е прехвърлено в полза на ищеца «Агенция
за събиране на вземания” ЕАД-гр.София,
ЕИК *********, съгласно Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
ОТХВЪРЛЯ иска В ОСТАНАЛАТА МУ
ЧАСТ за признаване за установено, че ищцовото дружеството има парично вземане
от ответника, произтичащо от същия Договор
за стоков кредит № 2984641 от 23.11.2017г., за разликата над 3 018.00 лева до
първоначално претендирания за установяване размер на главницата от 3
290.34 (три хиляди двеста и деветдесет лева и 34 ст) лева, представляващи 24 броя
неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.12.2017г. до
14.11.2019г., както и за акцесорните вземания от 493.14
(четиристотин деветдесет и три лева и 14 ст) лева, представляващи възнаградителна
лихва за периода от 14.12.2017г. до 20.07.2018г. (датата на прехвърляне на
задължението); 328.35 (триста двадесет и
осем лева и 35 ст) лева, представляващи лихва (обезщетение) за забава за
периода от 14.12.2017г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за същите вземания, както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за горните вземания до окончателното погасяване на дълга,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради недължимост на задълженията, на основание чл.23 от Закона
за потребителския кредит.
ОТХВЪРЛЯ
предявените в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда “Лабиринт”, ет.2, офис №
4, представлявано от изпълнителен директор Димитър Бориславов Бончев, против А.Р.Ш., ЕГН-********** ***, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца неизплатените в договорните отношения
помежду им суми, а именно:
- за разликата над 3 018.00 лева до първоначално претендирания за
присъждане размер на главницата от 3
290.34 (три хиляди двеста и деветдесет лева и 34 ст) лева, представляващи 24
броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.12.2017г. до
14.11.2019г., които вноски към момента на входиране на исковата молба са с
настъпил падеж, дължими по
Договор
за стоков кредит № 2984641 от 23.11.2017г., сключен между
ответника и „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД-гр.София, ЕИК *********, в качеството му на Кредитодател, вземанията по който са прехвърлени в полза на
ищеца «Агенция
за събиране на вземания” ЕАД-гр.София,
ЕИК *********, съгласно Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
- 962.58 (деветстотин шестдесет и два лева и 58 ст) лева – договорна (възнаградителна)
лихва, дължима за периода от 05.06.2018г. (падеж на първа неплатена погасителна
вноска) до 05.07.2020г. (падеж на последна погасителна вноска);
-
257.23 (двеста петдесет и седем лева и 23
ст) лева – лихва (обезщетение) за забава, дължима за периода от
06.06.2018г. до датата на подаване на исковата молба в съда, както и
- законната лихва
върху главницата, считано от последната дата до окончателното погасяване на
дълга, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради недължимост на
задълженията, на основание чл.23 от Закона за
потребителския кредит.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът А.Р.Ш., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД-гр.София, ЕИК *********, представлявано от изпълнителен
директор Димитър Бориславов Бончев, сумата от 922.33
(деветстотин двадесет и два лева и 33 ст) лева – направени общо разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 711/2019г.
на РС-гр.Исперих и по настоящото исково производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в
сила на съдебното решение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 711/2019г.
на РС-гр.Исперих с оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: