Определение по дело №2337/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4168
Дата: 9 ноември 2022 г. (в сила от 9 ноември 2022 г.)
Съдия: Светлана Тодорова
Дело: 20223100502337
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4168
гр. Варна, 09.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502337 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 69705/12.10.2022г., подадена от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, район Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ 25 офис сграда Лабиринт, ет.2 офис 4,
представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез пълномощник ю.к. Ц.П., срещу
Разпореждане № 35604 от 30.09.2022г., постановено по ч.гр.д. № 12949 по описа за 2022
година на ВРС, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника П. Х. И. с ЕГН **********, за присъждане на
парични задължения за горницата над сумата от 237.14 лева до предявените 840.13 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.05.2017г. до 30.09.2022г. - датата на
подаване на заявлението в съда, произтичаща от Договор за потребителски кредит №
********** г., сключен между „4финанс“ ЕООД и длъжника, което вземане е прехвърлено
от „4финанс“ ЕООД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* по силата
на Приложение 1 от 18.11.2021 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 18.11.2021г.
В частната жалба се твърди, че разпореждането в обжалваната чест е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че заповедният съд неправилно е отхвърлил искането, тъй като
размерът на законната лихва е нормативно установен от действащото към този момент ПМС
100/29.05.2012г. за определяне размер на законната лихва по просрочени задължения в
левове и валута. Частният жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното разпореждане
и да се издаде заповед за изпълнение в съответната част.
Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез процесуален представител, срещу
1
акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 12949/2022г. по описа на ВРС е образувано по
заявление, подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев” №25 за издаване на
заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника П. Х. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
*** за следните суми: сумата от 450,00 (четиристотин и петдесет) лв., представляваща
неплатена главница по договор за потребителски кредит № ********** г., сключен между
„4финанс“ ЕООД и длъжника, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на
заявлението – 30.09.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 15,16
лв. (петнадесет лева и шестнадесет стотинки), представляваща договорна лихва до
19.05.2017 г. и сумата от 840,13 лв. (осемстотни и четиридесет лева и тринадесет стотинки),
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода 20.05.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 30.09.2022 г., които вземания са прехвърлени от „4финанс“
ЕООД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* по силата на
Приложение 1 от 18.11.2021 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 18.11.2021г.
Обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са въведени в т.9 и т.12 от
заявлението.
При постановяване на разпореждането си районният съд се е мотивирал, че с оглед
характера на договора за потребителски кредит от 19.04.2017г. на кредитора се следва
мораторно обезщетение по силата на закона (чл.33 от ЗПК). Като е изчислил служебно с
помощта на общодостъпен калкулатор обезщетението за забава върху главницата, по реда на
чл. 33, ал.2 от ЗПК (по размер на законната лихва) е установил, че същата е значително под
заявената сума от 840.13 лева.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните във връзка
с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК абсолютна процесуална
предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата
редовност от външна страна. Според препращата норма на чл.410, ал.2 от ГПК към чл.127,
ал.1, т.4 от ГПК, която е приложима и в заповедното производство, заявителят следва да
изложи обстоятелствата, на които основава искането си, които обстоятелства са различни с
оглед различния характер на конкретното вземане. Това означава, че последният следва да
посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването,
съществуването и изискуемостта на вземането. В т.2.б. на ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК
на ВКС по т.д. № 4/2013 год., което е задължително за съдилищата, е прието, че точната
индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на
2
заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно изискването на чл.410, ал.3 от ГПК, когато вземането произтича от договор,
сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма,
заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако
има такива. Това изискване кореспондира със задължението на заповедния съд да извърши
проверка относно действителността на договора като, в частност, ако установи
неравноправна клауза, на която се основава заявлението, или обоснована вероятност за това,
има правомощието да остави без уважение искането в съответната част, по арг. от чл.411,
ал.2, т.3 от ГПК. Съдът може да откаже издаване на ЗИ и когато прецени, че искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави /чл.411, ал.2, т.2 от ГПК/.
В настоящия случай предявеното вземане е надлежно индивидуализирано от
заявителя чрез подробно посочване на фактите, от които произтича. Приложен е договора за
заем, ведно с погасителен план.
В производството по чл.410 от ГПК съдът е ограничен при преценката си дали
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се уважи, до това да
провери налице ли са положителните предпоставки, изброени в чл.410 от ГПК и липсата на
отрицателните предпоставки на чл. 411 от ГПК.
В съответствие с характера на договора, от който произтичат правата на заявителя,
приложим към облигационното правоотношение е ЗПК.
Обезщетение за забава (ОЛП плюс 10 пункта) се дължи само и единствено при
забава в плащането на месечните вноски, считано от датата на настъпване на просрочието
до пълното погасяване на задължението.
Същата е дължима по силата на общата разпоредба на чл.86 от ЗЗД, респ. и с оглед
нормата на чл.33, ал.1 във вр.ал.2 от ЗПК.
Съгласно поясненията на обстоятелствената част на заявлението претендираната
сума от 840.13 лева е заявена като формирана по размер от законната лихва за забава, т.е. в
съгласие с изискването на чл.33, ал.2 от приложимия ЗПК. Длъжникът не е изпълнил
задължението си по договора да върне заетата сума, поради което дължи връщането й ведно
с обезщетение за забава. Конкретният размер на обезщетението е изчислено при извършена
служебна проверка от съда, и съобразяване с разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС.
Като правилно и законосъобразно постановеното от заповедния съд разпореждане в
обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 35604 от 30.09.2022г., постановено по ч.гр.д. №
12949 по описа за 2022 година на ВРС, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника П. Х. И. с ЕГН
3
**********, за присъждане на парични задължения за горницата над сумата от 237.14 лева
до предявените 840.13 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
20.05.2017г. до 30.09.2022г. - датата на подаване на заявлението в съда, произтичаща от
Договор за потребителски кредит № ********** г., сключен между „4финанс“ ЕООД и
длъжника, което вземане е прехвърлено от „4финанс“ ЕООД на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********* по силата на Приложение 1 от 18.11.2021 г. към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.11.2021г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4