№ 13871
гр. София, 11.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20211110173348 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът С. М. М. твърди, че сумата от 411,36 лв. е начислена от ответника като стойност на
потребени ВиК услуги в описания недвижим имот с открита партида на нейно име и с
клиентски номер ---. Счита, че не дължи заплащането на претендираната сума поради липса
на облигационно отношение с ответника, доколкото не е собственик или ползвател на
жилището и следователно нямала качеството потребител по силата на закона. Оспорва
доставяните от ответното дружество услуги да са на претендираната стойност, като
поддържа извършването на нарушения при периодично извършваните отчети на общия и
индивидуалните водомери в сградата. Навежда възражение за изтекла тригодишна давност
за вземанията, поради което иска да бъде установена недължимостта на сумата от 411,36 лв.,
представляваща стойността на потребени ВиК услуги по фактура № 98870838/08.07.2020 г.,
начислена по партида с клиентски № --- за имот, находящ се в гр. С----.
Ответникът „С----” АД оспорва претенциите, като твърди, че между страните е налице
облигационно правоотношение, доколкото ищцата е собственик на жилището и потребител
на ВиК услуги в него, и дължимите суми за процесния имот са начислени в съответствие с
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите и действащата
нормативна уредба. Поддържа, че оспорената фактура касае потребление за период от
05.11.2016 г. до 08.07.2020 г., част от който не е погасен по давност, поради което
1
възражението на ищцата в този смисъл било неоснователно. Твърди, че процесният имот не
е в сграда етажна собственост, а представлява отделна самостоятелна къща, в която няма
общо потребление за разпределяне, поради което претендираната сума касае индивидуално
потребление в собствения на ищцата имот.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че
претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват. С оглед наведените в
исковата молба основания за недължимост на сумата ответникът следва да установи, че през
процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение, по
силата на което ищецът е бил потребител на ВиК услуги, доставени от ответника, чиято
стойност възлиза поне на претендираната сума, респ. че са налице обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост. Предоставянето на В и К услуги на потребителите
срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2
ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на
услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата).
В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е
ответното дружество, като от представените писмени доказателства е видно, че С. М. М. е
титуляр на 5/8 идеални части от правото на собственост върху къща, находяща се в гр. С- –
видно от изпратените от Столична община, дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП – К-“
нотариален акт, декларация по чл. 14 ЗМДТ и приложения към нея, къщата е била купена от
ищцата и нейния съпруг Г--- по време на брака им на 04.11.1994 г., като след смъртта на
последния на 14.01.2012 г. и вписан отказ от наследството му от единия от законните му
наследници (Б-), правото на собственост върху водоснабдения имот е преминало върху
2
ищцата като преживяла съпруга и тримата низходящи К- М., В-- и Б---- при квоти от 5/8
идеални части за С. М. М. (4/8 идеални части са нейна собственост по договора за продажба
и 1/8 част е наследена от починалия й съпруг) и по 1/8 идеална част за останалите трима
наследници – арг. чл. 5, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 53 ЗН.
С оглед на изложеното, несъмнено е, че ищцата се явява потребител на ВиК услуги в
процесния имот и следователно между нея и ответника е възникнало облигационно
правоотношение за продажба на тези услуги при публично известните общи условия, като
същата дължи 5/8 части от стойността на потребяваните услуги по арг. от чл. 30, ал. 3 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 във връзка с чл. 25 от ОУ на ответното дружество от
2016 г., доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води
се заплаща въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения.
Посочените клаузи съответстват на разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на
МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, като съобразно ал. 4 от тази норма,
отчетените по този начин данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата
на отчитане на индивидуалните водомери и с подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отчитането на показанията
на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на
потребителя или на негов представител (чл. 23, ал. 4 от ОУ от 2016 г.), като клаузата на чл.
24, ал. 1 от ОУ от 2016 г. регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен
и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на
отчети на индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на
точното количество изразходвана питейна вода, а съобразно нормата на чл. 39, ал. 2 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. е допустимо операторът да приема и самоотчет на водомерите от
страна на потребителя при невъзможност в деня на посещение на отчетника да бъде
осигурен достъп до имота.
В настоящия случай по делото не се установява спазване на описаната процедура за
разпределение на количеството доставени В и К услуги в процесния имот и определяне на
дължимата от ищцата цена. Приетото заключение на ССЕ не установява пълно и главно
дължимостта на претендираните за плащане от ищцата суми по партидата, тъй като вещото
лице по нея е работило единствено въз основа на изходящи от ответника частни документи
(извлечение от информационната система на дружеството, фактури и кредитни известия),
които са едностранно съставени от дружеството и не се ползват с материална
доказателствена сила относно констатираните в тях задължения, а същевременно не са и
представени по делото като писмени доказателства по надлежния ред с възможност да бъдат
оспорени от насрещната страна. Видно е, че оспорената сума касае потребление в имота от
05.11.2016 г. до 08.07.2020 г., което първоначално е било начислено по партида с титуляр
съпруга на ищцата Г---, а впоследствие е префактурирано на името на С. М. М., на името на
която е сменена партидата за къщата, но по делото не са представени каквито и да било
3
карнети или документи за самоотчет за посочения четиригодишен период, които да
установяват реално отчитане на монтираните в имота водомери в съответствие с описаната в
нормативните актове процедура. В открито съдебно заседание вещото лице също изяснява,
че не са й представяни карнети за процесния период, като изводите й са направени
единствено въз основа на отразените в информационната система на дружеството-ответник
данни.
Ето защо, предвид изричните възражения на ищцата и липсата на други доказателства в
негова подкрепа, експертното заключение относно количеството доставени В и К услуги и
тяхната стойност не може да бъде кредитирано. Ответното дружество не е представило
каквито и да било писмени или други доказателства в подкрепа на твърдяната от него
доставка на В и К услуги на претендираната стойност, поради което при съвкупна преценка
на събрания доказателствен материал следва да се приеме, че за процесния период
ответникът не е спазил нормативно регламентираната процедура за отчитане и
разпределение на количеството доставени В и К услуги в процесния имот, респ. по делото
не е проведено пълно и главно доказване на твърдяната доставка на ВиК услуги на
претендираната стойност за посочения период, поради което отрицателният установителен
иск за недължимост на оспорената сума от 411,36 лв. за периода от 05.11.2016 г. до
08.07.2020 г. е основателен и следва да се уважи.
С оглед на наведените доводи в исковата молба и за пълнота следва да се отбележи, че дори
и да бъде установена доставката на претендираното количество ВиК услуги през процесния
период въз основа на договорно правоотношение между страните, по делото е доказано
второто предявено основание за недължимост на сумата – вземането е погасено по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, „понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви.” Следователно еднаквостта или различието на размера на задължението за
плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, като единствено е
необходимо той да е предварително определен или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на понятието, поради
което представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се
прилага тригодишен срок на погасителна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от водоснабдителните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
4
Ето защо в настоящия случай оспореното вземане на ответника е погасено по давност –
същото касае период от 05.11.2016 г. до 08.07.2020 г., като към настоящия момент и предвид
липсата на данни за настъпили обстоятелства по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД,
обуславящи спиране или прекъсване на давността, тригодишният давностен срок е изтекъл.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени направените от нея разноски по делото в размер на 50 лв., заплатена държавна
такса, и 400 лв., адвокатско възнаграждение, което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да
бъде присъдено в полза на процесуалния представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. М. М., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. С----, срещу „С----” АД, ЕИК --, със седалище и адрес на управление: гр. С--,
Бизнес център -, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че С.
М. М. не дължи на „С----” АД сумата от 411,36 лв., представляваща стойността на потребени
ВиК услуги за периода от 05.11.2016 г. до 08.07.2020 г. по фактура № 98870838/08.07.2020
г., начислена по партида с клиентски № --- за имот, находящ се в гр. С----.
ОСЪЖДА „С----” АД, ЕИК --, със седалище и адрес на управление: гр. С--, Бизнес център -,
да заплати на С. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С----, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 50 лв., разноски в производството.
ОСЪЖДА „С----” АД, ЕИК --, със седалище и адрес на управление: гр. С--, Бизнес център -,
да заплати на адвокат В. Ф. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38,
ал. 2 ЗА сумата от 400 лв., разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5