О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ / 17.01.2019 година, гр.
ВАРНА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД- гражданско отделение, в закрито заседание, проведено на 17.01.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Бажлекова
в.ч.гр.дело № 2738 по описа за 2018 година на гражданско отделение на съда, за
да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на Технически университет- Варна, ЕИК 00083626, представляван
процесуално от адв. П.Гонов
и адв. М.Басаров- ВАК.
Обжалва се определение № 12293/ 29.10.2018г., постановено по гр.д. №
9659/2018г., по описа на ВРС, в частта, с която е оставена без уважение молбата
на частния жалбоподател с правно основание чл.248 ГПК за изменение на прекратително определение №10817/27.09.2018г. в частта за
разноските, които жалбоподателят е осъден да заплати на ответника в размер
585,40лв., представляващи възнаграждение за процесуално представителство.
Твърди се, че минимумът на адвокатския хонорар, присъден в полза на „Енерго-Про
Продажби“ЕАД, следва да се съобрази с правилата на чл.9 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото реално извършените
от прецесуалния представител на „Енерго-Про продажби“
АД действия се изразяват само в изготвяне на писмен отговор. Оспорва се изводът
на съда, че „Енерго-Про продажби“ЕАД не е дало основание за завеждане на
делото. Излага, че предвид действащите ПИКЕЕ, операторът на мрежата предоставя
информация за извършена корекция на крайния снабдител и доставчик или търговец,
а те от своя страна търсят сумата по корекция от своите клиенти, поради което и
в случая претенцията за стойността на допълнително начислената електроенергия е
следвало да бъде заявена от „Енерго-Про продажби“АД. Признанието на доставчика
на електроенергия, че няма парична претенция за процесната
стойност според жалбоподателя представлява признание на иска. По изложените
съображения, молбата е въззивният съд да отмени
определението в обжалваната част.
В срока по
чл. 276, ал.1 от ГПК, ответната страна „Енерго-Про продажби“АД, чрез адв. Н.Георгиев е депозирала писмен отговор. Излага
подробни аргументи в посока неоснователност на частната жалба, с молба за
оставянето й без уважение.
Настоящият състав на съда, за
да се произнесе взе предвид следното:
С влязло в сила определение № 10817/27.09.2018г., ВРС е
прекратил производството по делото образувано по искова молба на Технически
университет Варна срещу „„Енерго-Про продажби“АД, предвид направено от ищеца
искане за замяна на страна, насочване на
иска срещу „Електроразпределение Север“ АД и отказ от иска срещу първоначалния
ответник „Енерго-Про продажби“АД. Със същото определение ищецът е осъден да
заплати на „Енерго-про продажби“ АД сумата от
1164лв., представляваща съдебни разноски на основание чл.78, ал.4 ГПК. С молба
от 10.10.2018г. Технически университет Варна е
поискал от ВРС да измени постановеното по делото определение
№10817/27.09.2018г. в частта му за разноските, като се приеме, че не са налице
условията на чл.78, ал.4 ГПК и на първоначалния ответник не следва да се
присъждат разноски по делото, евентуално същото да се намали поради
прекомерност до минималния размер по Наредба №1/2004г. В срока по чл. 248, ал.
2 от ГПК, ответникът е представил отговор на молбата, в който е направил
възражения, че разноските са дължими поради прекратяване на делото в хипотеза
на отказ от иска спрямо него. Претендира, че разноските са действително
извършени.
С
обжалваното понастоящем определение, ВРС е уважил молбата на Технически
университет Варна, в частта, с която е направено искане за намаляване на
размера на адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК до размера
на 585,40лв., отчитайки фактическата и
правна сложност на делото и невъзприемайки възраженията и исканията на
Технически университет Варна за прилагане на чл.9 от Наредба №1/2004г. и липса
на предпоставките по чл.78, ал.4 ГПК.
Нормата
на чл. 78, ал.4 от ГПК, предвижда възможността на ответника да иска присъждане
на разноски, вкл. и при прекратяване на делото, по което е направил такива във
връзка с организиране на защитата си. С отговора на исковата молба ответникът „Енерго про продажби“ АД е поискал
присъждане на разноски и е представил пълномощно, договор за правна защита и
съдействие от 29.06.2018г., в който е отразен размер на договорено адвокатско
възнаграждение от 1164лева, фактура от 04.07.2018г., установяваща заплащане на
договореното възнаграждение. Съдът намира за неоснователен доводът на
жалбоподателя, че „Енерго-Про Продажби“АД е дало повод за завеждане на иска,
тъй като от твърденията в исковата молба е видно, че още при сезирането на съда
и предявяване на исковата претенция ищецът е бил уведомен за извършената
корекция от „Електроразпределение Север“АД и това дружество е начислило сумата
по процесната фактура. Въпреки изложените твърдения
ищецът е насочил претенцията си към друго лице – „Енерго-про
продажби“АД. С депозирания отговор „Енерго- Про Продажби“АД е изложил твърдения, че не е титуляр на
вземането по процесната фактура и е оспорил иска като
недопустим. Изложените в отговора твърдения, не могат да се приемат за
признаване на иска.
Настоящият
състав на съда, намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно
в частта, с която е прието за частично основателно възражението за
прекомерност. Действително, процесуалните действия извършени от упълномощения
от ответника адвокат се свеждат до подаване отговор на исковата молба. Вярно е,
че по същество този отговор е аргументиран подробно и задълбочено. Същевременно
обаче не може да се приеме, че делото се характеризира с някаква особена правна
и фактическа сложност. В този смисъл не може да се приеме, че организирането на
защитата е струвало особени усилия за процесуалния представител на страната
/пр. по проучване на казуса и снабдяване с документи/. Съобразно чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая възлиза
на сумата от 585,40лв.
Неоснователни
са възраженията на частния жалбоподател, че минималния размер на адвокатското
възнаграждение в случая следва да се определи по чл.9 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, тъй като видно от представените
пълномощни и договори за правна помощ се установява, че възнаграждението е
договорено и заплатено за цялостно процесуално представителство по делото, а не
за изготвяне и подаване на отговор по исковата молба. С оглед на това, така
определеното адвокатско възнаграждение в размер на 585,40лв., настоящият състав
намира, като отговарящ в пълна степен на действителната фактическа и правна
сложност на делото, както и на извършените от процесуалния представител
действия по охрана правата на доверителя му.
Затова
обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 12293/ 29.10.2018г., постановено по гр.д. №
9659/2018г., по описа на ВРС, в частта, с която е оставена без уважение молбата
на Технически университет Варна с правно основание чл.248 ГПК за изменение на
определение №10817/27.09.2018г. в частта за разноските, които жалбоподателят е
осъден да заплати на „Енерго- про
продажби“ АД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.