О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 261163 /23,06,2021
г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито заседание на 23,06,2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
разгледа
докладваното от съдия Свиркова в. ч. гр. дело № 728/2021 г. и установи
следното:
Производство
по реда на чл. 274 - 279 от ГПК.
Образувано
по въззивна частна жалба от „БИЛДИНГ ИНВЕСТМЪНТ – КМ“
ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; против определение № 260749/29,01,2021 г.,
постановено по гр. д. № 12980/2017 г. на РС Пловдив V гр. състав, с което е прекратено производството по делото поради
недопустимост на предявените искове. От въззивния съд се иска да постанови
определение, с което да отмени обжалваното като незаконосъобразно и да върне
делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответницикът“БОБЧЕВ“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК
*********; заявява становище за неоснователност на частната жалба и иска
потвърждаване на обжалваното определение.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Частната
жалба е подадена е в срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт,
следователно е допустима.
По
същество:
Производството
е образувано по обективно съединени искове за присъждане на посочени в исковата
молба суми (по описани фактури), представляващи сторени от ищеца разходи при
изпълнение на сключен между страните договор за строителство от 18,12,2014 г.,
които са извън договорената количествено-стойностна сметка и с които ответното
дружество, приело изпълнението по договора, се е обогатило неоснователно за
сметка на ищеца.
Ответникът
е заявил становище за недопустимост на предявения иск поради забраната за
пререшаване на спора.
С
обжалваното определение РС е прекратил производството по делото като е приел,
че предявеният иск е недопустим, тъй като претендираните права са отречени с
влязлото в сила решение по гр. д. 13202/2015 г. на ПРС.
Този
извод не се споделя от настоящата инстанция. Видно от приложеното гр. д. №
13202/2015 . на РС Пловдив, по същото са предявени искове между същите страни
за дължимостта на суми, представляващи сторени от ищеца разходи във връзка с
изпълнение на сключения между тях договор за строителство от 18,12,2014 г., но
извън договорените количества и цени,
чиято дължимост ищецът основава на клаузата на чл. 3 ал. 1 от посочения
договор. С влязлото в сила решение по посоченото дело част от сумите са приети
за дължими, а за друга част исковете са отхвърлени като се приема сумите да не
са дължими на предявеното основание – сочения договор за строителство между
страните.
С
други думи – с влязлото в сила решение по приложеното дело за недължими са
приети суми, заявени като разходи извън договореното, но дължими въз основа на
договора за строителство. В настоящото производство търсените суми се
претендират на различно основание за дължимост – поради обстоятелството, че с
приемане на построеното ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на
ищеца. Формите, чрез които се реализира
обогатяването по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, могат да са свързани с
увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на реални
имуществени ползи за сметка на друго лице или обогатяване, чрез намаляване на
пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат
направени, но са направени от обеднилото се лице. В случая общите за двата иска
факти – разходи при изпълнение на договор но извън договореното, се сочат не
като основание за дължимост, а като обстоятелства, във връзка с които е
настъпило твърдяното разместване на имуществени блага. Сам по себе си договорът
между страните не изключва приложението на правилата за неоснователно
обогатяване. По отношение на правната квалификация на иск за заплащане на СМР,
извършени извън предвидените в договора между изпълнителя и възложителя работи,
ВКС се е произнесъл в решение № 254/13.03.15 г. по т.д.№ 4121/13 г. на І т. о.,
а за заплащане на извършени подобрения в имот, когато договорът за придобиване
на правото на собственост е развален - в решение № 29/04.03.15 г. по гр.д.№
5189/14 г. на ІІ г.о. В посочените решения на ВКС е направено разграничение
относно лицето, в чийто патримониум е настъпил резултатът от извършените СМР и
съответно качеството на лицето, което е направило подобрения на чужд имот.
Правилата за водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60-62 ЗЗД се
прилагат, когато между собственика на имота и извършилия СМР не съществуват
договорни отношения; правилата за неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД,
когато СМР са извършени в имот на възложителя по нищожен договор или извън предмета на сключения договор, а
правилата за подобряване на чужд имот по чл. 74 ЗС, когато СМР са извършени от
владелец.
Следователно
предявеният в настоящото производство спор не е идентичен с този, разрешен с влязло в сила решение по гр. д.
13202/2015 г. и поради това не е преклудиран. Затова обжалваното определение
следва да се отмени и делото да се върне на РС за продължаване на
съдопроизводствените действия. Поради това съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ
определение № 260749/29,01,2021 г., постановено по
гр. д. № 12980/2017 г. на РС Пловдив V гр. състав, с което е прекратено
производството по делото.
ВРЪЩА делото на РС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: