Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 23,01,2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в закрито съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА
гр.д.№6780 по описа на съда
за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД
Пред
ПлРС е депозирана искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***,
чрез юрк.М.К., против В.Г.М., ЕГН **********,***, за признаване за установено
спрямо ответницата на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същата
дължи на ищеца сумата от 300,93 лева, от които 180,99 лева за потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 09,05,2017 г. – 09,11,2017 г.
/по издадени фактури №№*********/12,06,2017 г., *********/12,07,2017 г.,
*********/11,08,2017 г., *********/12,09,2017 г., *********/12,10,2017 г. и
*********/13,11,2017 г./ и 119,94 лева неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителна услуга /за която са издадени сметки
№№*********/15,11,2017 г., *********/15,11,2017 г. и *********/15,11,2017 г./,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410
от ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№5148/2018 г. на ПлРС. Сочи се, че вземането произтича от следните обстоятелства: незаплатена
далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги с
№М5667020/15,05,2017 г. и неустойка за предсрочното му прекратяване. Сочи се,
че ответникът се е съгласил и е приел ОУ на оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги, съгласно които при неплащане на
дължимите суми за ползвани услуги обуславят право на оператора да прекрати
едностранно договора, както и достъпът на абоната до мрежата, и да начисли
неустойка в размер на месечните абонаментни такси до изтичане на срока на
договора. Твърди се още, че съгласно ОУ неполучаването на фактура не освобождава
абоната от заплащане на дължимите суми. Претендират се разноски. В с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявеният иск, като
сочи, че искането за разсрочване формално може да се приеме и като признание на
предявения иск. Изрично се сочи, че не се възразява срещу разсрочване на
сумата.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен
отговор, в който моли съда да отхвърли иска, като се сочи, че е в тежко
здравословно състояние и няма възможност да заплати сумата. С допълнителна
молба от 17,12,2018 г. ответницата моли съда за разсрочване изпълнението на
съдебното решение поради влошено здравословно състояние.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
По
делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет - признаване за установено по
отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в
съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца
следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение между него и
ответника, предоставяне на дължимите по договора/договорите услуги, както и че
задължението по договора е станало изцяло изискуемо. Съдът е указал на страните
доказателствената тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от 29,11,2018
г.
От
приложеното ч.гр.д. №5148/2018 г. на ПлРС се установява, че същото е образувано
на 16,07,2018 г. въз основа на депозирано от ищеца срещу ответника заявление на
основание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за сумата от 180,99 лева
незаплатена далекосъобщителна услуга и 119,94 лева неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, законната лихва върху
главницата, считано от 16,07,2018 г. до изплащане на сумата, както и сумата
25,00 лева разноски по делото и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. В
заповедта е отразено, че сумите произтичат от договор
за електронни съобщителни услуги с №М566020/15,05,2017 г.
Делото е
попълнено с писмени доказателства / Договор
№М566020 от 15,05,2017 г. и Приложение №1 към него, приложение №3 към договора,
Приложение №1 към договор №*********/29,06,2017 г., приемо-предавателен протокол
за закупено крайно устройство, фактура №********** от 12,06,2017 г. с падеж на
плащане 27,06,2017 г. ведно с Приложение А, фактура №********** от 12,07,2017
г. с падеж на плащане 27,07,2017 г. ведно с Приложение А, фактура №**********
от 11,08,2017 г. с падеж на плащане 26,08,2017 г. ведно с Приложение А, фактура
№********** от 12,09,2017 г. с падеж на плащане 27,09,2017 г. ведно с Приложение
А, фактура №********** от 12,10,2017 г. с падеж на плащане 27,10,2017 г. ведно
с Приложение А, фактура №********** от 13,11,2017 г. с падеж на плащане 28,11,2017
г. ведно с Приложение А, сметка №**********/15,11,2017 г., сметка
№**********/15,11,2017 г., сметка №**********/15,11,2017 г./ досежно
наличие на облигационни отношения между страните във връзка със сключените между
ответника и ***договори за предоставяне на гласови и пакетни услуги. Ответникът
не оспорва наличието на сключените договори, а навежда доводи за влошено
здравословно и финансово състояние. Доколкото ответникът не е изтъкнал
възражения относно недължимост на претендираните от ищеца суми, предявеният иск
се явява основателен и доказан и следва да бъде изцяло уважен.
При този
изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото
производство в размер на 75,00 лева за държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
С оглед
разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е
направил разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева. Ето защо следва ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство в общ размер на 75,00 лева.
С молба
от 17,12,2018 г. ответницата е направила искане за разсрочено плащане на
задължението с оглед влошено здравословно състояние /установени от
представената епикриза и решение на ТЕЛК/. При тези данни, съдът намира, че са
налице предпоставките по чл.241 от ГПК, и направеното искане е основателно.
Следователно, изпълнението на общото задължение в размер на 300,93 лева /180,99
лева за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 09,05,2017
г. – 09,11,2017 г. и 119,94 лева неустойка/ и разноските, които за двете
производства възлизат на 250,00 лева, или обща сума за плащане – 550,93 лева,
следва да бъде разсрочено на 10 последователни месечни вноски, първата от които
в размер на 55,93 лева, а останалите 9 – в размер на по 55,00 лева месечно.
Първата вноска е платима на 5-то число на месеца, следващ този, в който
настоящото решение влезе в сила, а останалите – на всяко следващо 5-то число на
месеците, до окончателното изплащане на вземането.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че В.Г.М., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 300,93 лева, от които
180,99 лева за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 09,05,2017
г. – 09,11,2017 г. /по издадени фактури №№*********/12,06,2017 г.,
*********/12,07,2017 г., *********/11,08,2017 г., *********/12,09,2017 г.,
*********/12,10,2017 г. и *********/13,11,2017 г./ и 119,94 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга /за която са издадени сметки №№*********/15,11,2017
г., *********/15,11,2017 г. и *********/15,11,2017 г./, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№5148/2018 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.Г.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на ***, със седалище и адрес на управление ***,
направените разноски в исковото производство в размер на 75,00 лева
за държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.Г.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на ***, със седалище и адрес на управление ***,
направените разноски в заповедното производство в общ размер на 75,00
лева.
РАЗСРОЧВА на основание чл.241, ал.1 от ГПК
изпълнението на решението, с което се установява вземането на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, към В.Г.М., ЕГН **********,***, в общ размер на главница и разноски – 550,93
лева, като постановява ответницата да заплати горепосочената сума на 10 /десет/
последователни месечни вноски, първата от които в размер на 55,93 лева, а
останалите 9 – в размер на по 55,00 лева месечно. Първата вноска е платима на
5-то число на месеца, следващ този, в който настоящото решение влезе в сила, а
останалите – на всяко следващо 5-то число на месеците, до окончателното
изплащане на вземането.
Решението
може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: