№ 200
гр. Плевен , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Методи Н. Здравков
Жанета Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Здравков Въззивно гражданско
дело № 20214400500480 по описа за 2021 година
Производството е по чл.435 ал.2, т.6 ГПК.
Постъпила е жалба от длъжниците АЛ. Г. Д. и АН. Г. Д., двамата от
гр.Плевен, против Отказа от 10.05.2021г. за прекратяване на изпълнително
дело № 940/2012г. по описа на ЧСИ Ц.Н., рег. № 756 при КЧСИ с район на
действие района на ПлОС, изразен в съобщение за такси - л.95 от изп. дело.
Твърдят, че взискателя е поискал писмено още през 2014г. прекратяване
на изп. дело, а те самите са подали молба от 20.04.2021г. до ЧСИ за това. Към
момента на подаване на молбата им не са искани и извършвани повече от две
години валидни изпълнителни действия – ЧСИ е следвало да прекрати делото
поради настъпила перемпция на осн. чл.433 ал.1, т.8 ГПК и служебно да
вдигне наложените запори и възбрани. Навеждат доводи, че съгласно чл.433
ГПК изпълнителното производство се прекратява по силата на Закона поради
непоискване от страна на взискателя да бъдат извършени изпълнителни
действия в продължение на две години и поради това ЧСИ е следвало да
прогласи прекратяването в постановление. Предприетите действия от този
момент нататък за събиране на дълга, в т.ч. и неплатени такси, които в
конкретния случай се търсят от съдебния изпълнител считат, че са лишени от
правно основание, доколкото са извършени след като изпълнителното дело е
прекратено.
От друга страна навеждат доводи, че съгласно разпоредбата на чл.79,
ал.1, т.1 от ГПК - разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато делото се прекрати на осн. чл.433 отТПК. В
1
конкретния случай именно на това основание - чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
делото се е прекратило и те не следва да заплащат търсените такси по
изпълнението. %
Молят съда да постанови решение, с което да отмени Отказа на ЧСИ да
прекрати изпълнителното дело, като незаконосъобразен и да бъдат отменени
наложените обезпечителни мерки по изпълнителното дело, както и да им се
присъдят и сторените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата Райфайзен България ЕАД гр.София, ЕИК
********* – взискател по изп. дело – не изразява становище - л.99 от изп.
дело.
Третата длъжница Й. АЛ. Д. от гр.Плевен не изразява становище – не й е
връчван препис от жалбата.
С жалбата е постъпило становище от ЧСИ – л.8 от делото, в което се
сочи, че след образуване на изп. дело е направено плащане, с което
длъжниците са погасили задължението си и поради чл.79 ал.1 ГПК
длъжниците дължат пропорционална такса върху събраната сума. Длъжникът
АЛ. Г. Д. е получил съобщението за вдигане на запор на трудовото си
възнаграждение лично в кантората на ЧСИ и е имал възможност да се
запознае с изпълнителното дело и дължимите по същото такси още през
2013г. Твърдението, че взискателят не е предприемал изпълнителни действия
за период по-дълъг от две години не е релевантно в дадения случай, тъй като
същият е изцяло удовлетворен и не може да се очаква да инициира
изпълнителни действия.
По отношение на твърдението, че ЧСИ не се е произнесъл по искането
на взискателя изпълнителното производство да бъде прекратено, същото не
кореспондира с реалността. Видно от резолюцията на молбата от 20.11.2014г.
- л.94 от делото, ЧСИ се е произнесъл че делото ще бъде прекратено, след
събиране на дължимите по изпълнението такси - депозираната жалба за
процесуално допустима, тъй като е депозирана в предвидения в ГПК срок, но
е напълно НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази доводите на жалбоподателите, представените по
делото писмени доказателства поотделно и в съвкупност и по реда на чл.235
ГПК, намира за установено следното:
Предвид конкретното развитие на изпълнителното производство видно
от приложеното съобщение до длъжниците – л.95 от изп. дело – същите са
получили съобщение за резолюцията, с която е отказано да бъде прекратено
изп. дело от 10.05.2021г. на осн. чл.433 ал.2, т.8 ГПК, на 12.05.2021г.
2
Жалбата е подадена на 17.05.2021г. чрез ЧСИ, допустима е и следва да
бъде разгледана по същество.
ЖАЛБАТА е неоснователна.
Съгласно чл.433 ал.2, т.8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Според т.10 от ТРОСГТК № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на
ВКС на РБ, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433 ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Обявено е за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на
Върховния съд.
От мотивите на същата т.10 на соченото ТРОСГТК се установява, че
искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на Закона, давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение.
По делото е представено Споразумение от 21.11.2012г. между Банката и
длъжниците, последвало от молба от взискателя от 28.11.2014г. – л.94 от изп.
дело същото да се прекрати след заплащане на всички съдебни такси.
С резолюция на ЧСИ е разпоредено прекратяване след събиране на
дължимите такси.
От горните данни се установява, че взискателят не е бездействал, а е
подавал молби с посочени изпълнителни способи и искания за Справки от ТД
на НАП и банките за установяване на имущество на длъжниците, а
погасяването на задълженията е станало чрез плащане след образуване на изп.
дело.
При тези данни резолюцията за отказ за прекратяване на
3
изпълнителното производство по соченото изп. дело по описа на ЧСИ е
законосъобразна, а жалбата неоснователна.
Не е осъществена хипотезата на чл.433 ал.2, т.8 ГПК и молбата за това
на длъжниците до ЧСИ правилно е оставена без уважение като
неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл.437 ГПК съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на АЛ. Г. Д., ЕГН ********** и
АН. Г. Д., ЕГН ********** двамата от гр.Плевен, против Отказа от
10.05.2021г. за прекратяване на изпълнително дело № 940/2012г. по описа на
ЧСИ Ц.Н., рег. № 756 при КЧСИ с район на действие района на ПлОС,
изразен в съобщение за такси - л.95 от изп. дело, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4