Решение по дело №16961/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  №

 

гр. София, 27.09.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV„Д” въззивен състав в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска

                                                                                           мл.с-я Боряна Петрова

                                                                                            

при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Петрова в.гр.д. № 16961  по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 466566 от 08.08.2018г., постановено по гр.д. № 5898/2018г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 49-ти състав, е признато за установено по реда на чл.415 ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че М.А.К. дължи на „Т.С.”ЕАД сумата от 1741.72 лева- главница, представляваща стойност на топлинна енергия за периода от  м.07.2014г. до м.04.2015г. и дялово разпределение, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане и сумата  от 937.11 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2014г. до 15.08.2017г.  и лихва върху дяловото разпределение, като е отхвърлен  предявеният срещу нея на посоченото правно основание за главница за горницата над  1741.72 лева до пълния предявен размер от 3902.48 лева- стойност на топлинната енергия за периода м.05.2013г. до м.06.2014г

С решението ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от  330,33 лева – разноски за исковото производство пред СРС и сумата от 81,25  лева - разноски в заповедното производство, а ищецът „Т.С.” ЕАД е бил осъден да плати на ответника сумата от 357.18 лева – разноски пред СРС съразмерно отхвърлената част от иска.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.

Постъпила е въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт в частта, с която искът за главница за ТЕ срещу М.А.К. е отхвърлен. Жалбоподателят поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че претенцията е погасена по давност. По тези съображения жалбоподателят, прави искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за постановяване на ново, с което искът срещу ответницата да бъде уважен.

Въззиваемата страна, ”Т.С.” ЕАД и третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, уведомени, не взимат становище по подадената въззивна жалба.

Решението в частта, с която искът срещу М.А.К. на „Т.С.” ЕАД е  уважен, за сумата от 1741.72 лева- главница, представляваща стойност на топлинна енергия за периода от  м.07.2014г. до м.04.2015г. и дялово разпределение, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане и сумата  от 937.11 лева-- лихва за забава за периода от 15.09.2014г. до 15.08.2017г.  и лихва върху дяловото разпределение, като необжалвано е влязло в сила.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение посочените си правомощията настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение правилността му, по наведените от ответника с въззивната му жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, въззивният съд приема следното:

С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Не е спорно по делото, а и съгласно задължителните указания на ТР № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, е прието че вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид което същите се погасяват с изтичане на установената в цитираната норма кратка тригодишна давност.

Спорен се явява в случая въпросът, от кой момент започва да тече тази давност за перодичните вземания на ищеца - от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо или от деня, в който е била публикувана общата фактура за отчетния период, съобразно цитираната от въззивника норма на ОУ от 2014г. – чл.33, ал.2, от който момент потребителят изпада в забава и дължи заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху общата фактура.

На първо място следва да се отбележи, че за процесния -  период - м.05.2013г. до м.04.2015г. приложими са както Общи условия -002/07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Дневник“, броя от 14.01.2008г., в които клаузата  на чл.33, ал.2, на която се позовава въззивникът – ищец не фигурира, така и Общи условия от 2014г./в сила от 12.03.2014г./. Дори и формулирана изрично, клаузата на чл.33, ал.2 от ОУ от 2014г. определя моментът на изпадане на забава на длъжника, но не и кога настъпва изискуемостта на задължението му. Промяната в условието за изпадане в забава не променя изискуемостта. Затова, като е приел, че погасителната давност започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо, по аргумент от чл. 114, ал. 1 ЗЗД, първоинстанционният съд е достигнал до правилен и обоснован краен извод, който въззивният съд напълно споделя.

При изложените мотиви  и с оглед съвпадането в изводите на двете съдебни инстанции, решението на СРС в обжалваната му част, като правилно, следва да бъде потвърдено.

 

По разноските

С оглед изхода от спора, право на разноски има въззиваемата страна - ответник. В конкретния тя е представила доказателства за заплатено  адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.  Насрещната страна е направила възражение за прекомерност на така претендираното възнаграждение, което съдът намира за основателно, поради което същото следва да бъде намалено до размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 381,20 лева./т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г., ВКС, ОСГТК/.

По аргумент от чл.280, ал.3,т.1 от ГПК решението не подлежи на касационен контрол.

Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Д въззивен състав,

 

Р   Е   Ш   И   :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 466566 от 08.08.2018г., постановено по гр.д. № 5898/2018г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 49-ти състав, в частта,  е отхвърлен  предявеният от ”Т.С.” ЕАД срещу М.А.К. иск с правно основание чл.415 ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата за горницата над  1741.72 лева до пълния предявен размер от 3902.48 лева, представляваща стойност на топлинната енергия за периода м.05.2013г. до м.06.2014г.

В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в сила.

ОСЪЖДА„Т.С.”ЕАД, ЕИК*******, да заплати на М.А.К., ЕГН**********, сумата от 381,20 лева (триста осемдесет и един лева и двадесет ст.) лева - разноски по делото пред въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от  чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: