Р
Е Ш Е Н И Е N 72
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Поморие, 15.04.2019год.
ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ ЯПАДЖИЕВА
при участието на секретаря Валентина АтА.сова
като разгледа докладваното от съдия ЯПАДЖИЕВА гр.дело N 596 по описа за 2018год. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството пред ПРС е образувано по повод искова молба подадена от Т.Ж.И. против А.С.Ш.. В исковата молба ищецът твърди, че брака му с ответницата бил прекратен и упражняването на родителските права по отношение на детето Ж. Т. И. е предоставено на ответницата, а режима на лични отношение между детето и бащата бил уреден със споразумение от 27.11.2014г. по в.гр.дело № 1592/2014г. на БОС. Твърди в исковата молба, че първата година ответницата спазвала споразумението и дори след тази година, бащата осъществявал срещите си с детето в присъствието на майката, като ответницата винаги намирала причини да не разреши на детето да остане в дома на баща си с преспиване, както е предвидено в споразумението. Сочи, че през м. септември 2017г. ответницата прекъснала връзката на бащата с детето, като в определените дни за лични отношения категорично отказвала да предаде детето, спряла да отговаря на телефонните обаждания на ищеца и за една година същия осъществил не повече от 5 срещи с детето си, повечето на празненства в детската градина. Въпреки образуваното изпълнително дело, ответницата не изпълнявала споразумението, отказвала срещи със социалните работници от отдел „Закрила на детето“, забранила на детето да говори с него и при среща с детето през м.август 2018г. детето споделило, че ако го види майка му да говори с него ще му се кара, а ищцата след като го видяла започнала да се кара на детето и да му крещи и той започнал да се опасява, че ответницата има сериозни психически проблеми. Счита, че детето се чувства добре с него, страда от невъзможността да общува с баща си, разполага с прекрасни условия за да полага грижи за детето и моли съдът да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права върху детето на него, да осъди майката да заплаща издръжка на детето чрез бащата в размер на 150лв. да определи режим на лични отношения на детето с майката.
Ответницата не представя отговор на исковата молба. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител – адв.М.Д. оспорва иска и моли за неговото отхвърляне. Предлага споразумение.
Предявения иск е с правно основание чл. 59, ал.9 във вр. с чл. 127, ал.2 от СК.
От събраните по делото доказателства се установи следната фактическа обстановка:
Страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с Решение № 162/16.07.2014г. по гр.дело №140/2014год. на ПРС, като упражняването на родителските права по отношение на детето Ж. Т. И. е предоставено на майката – А.С.Ш.. Видно от представения протокол от 27.11.2014г. от с.з. по в.гр.дело № 1592 по описа за 2014г. /л.56/ страните по делото са постигнали спогодба относно режима на лично отношения на бащата с детето в следния смисъл: първите шест месеца всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. до 13.00ч. на съботния ден и от 10.00ч. до 13.00ч. на неделния ден режима на лични отношения на детето с бащата ще се осъществява в присъствието на майката, следващите шест месеца всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. до 18.00ч. за всеки от двата дни без приспиване режима на лични отношения на детето с бащата ще се осъществява в дома на бащата без присъствието на майката и след изтичане на едногодишния адаптивен период режимът на лични отношение ще се осъществява всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. на съботния ден до 18.00ч. на неделния ден с преспиване в дома на бащата, както и един месец през лятото, когато майката не ползва годишния си платен отпуск, който ще бъде разделен на два пъти по 15 дни през месец юли и м.август на календарната година.
По делото е представено постановление от 21.11.2017г. на прокурор при РП Поморие, от което се установява, че са обединени две преписки образуване по жалби на Т.Ж.И. против А.Ш., относно осъществен състав на престъпление по чл. 182, ал.2 от НК. Представено е заверено копие от изп.дело № 862 по описа на БРС с ДСИ Т. М., преобразувано в изп.дело № 52/2018г. по описа на ПРС, образувано със страни Т.Ж.И.и А.С.Ш. от което се установява, че делото е образувано по молба на Т.И. във връзка с неизпълнението на определения режим на лични отношения между детето и бащата с приложен изпълнителен лист в който е възпроизведена постигнатата спогодба между А.Ш.и Т.И.. На ответницата е връчена покА.за доброволно предаване на дете по режим на лични отношения на 30.01.2018г. С Постановление от 26.02.2018г. на А.Ш. е наложена глоба за неизпълнение доброволно на задължението си за предаване на детето Ж.И.. Видно от представения Протокол по изп.дело № 862/2017г. насроченото за 23.03.2018г. свиждане с детето, не се е състояло поради неявяване на майката и детето и с Постановление от 03.04.2018г. на А.Ш. е наложена глоба за неизпълнение на разпореждането държавния съдебен изпълнител. След като делото е изпратено на съдебен изпълнител при РС Поморие, на А.Ш. е изпратена отново Показа за доброволно изпълнение връчена на 04.05.2018г., а по късно с.изпълнител е разпоредил принудителното й довеждане, което не е било изпълнено, поради отказване на съдействие от стрА. на А.Ш.и липсата на достъп на органите на РУ на МВР Поморие до дома на ответницата, за което е съставен протокол. С Постановление съдебния изпълнител е наложил глоба на А.Ш. в размер на 300лв. Представена е служебна бележка от която се установява, че ищецът е трудово ангажиран и получава нетно възнаграждение в размер на средно 240лв. Представено е заявление от ответницата до ДСП Поморие от 26.09.2017г. за искано съдействие.
Представена е Епикриза на ответницата издадена по повод престой в отделение по нервни болести към МБАЛ Бургас от която се установява престой в болницата в периода от 13.11.2017г. до 14.11.2017г. и е поставена диагноза Радикулопатия поясен отдел. Във връзка с изискА. справка от ЦПЗ Бургас се установява, че А.С.Ш. не се води на диспансерен отчет в ЦПЗ Бургас, същата е била доведена от органите на МВР на основание прокурорска преписка за съдебно психиатрично освидетелстване и по време на престоя в ЦПЗ Бургас от 23.01.2019. до 30.01.2019г. и е направено психиатрично и психологично изследване и е поставена диагноза: Шизоидно личностово разстройство.Декомпенсативен период.
От ответницата са представени множество амбулаторни листове за провеждани прегледи на детето и рецепти от които се установява, че заболяванията във връзка с които са извършване прегледите и провежданото лечение на детето са типични за възрастта – остра инфекция на горните дихателни пътища, алергични ренити, тонзилит, назофарингит и не се касае за хронични или редки заболявания от които да боледува детето.
По делото е допусната съдебно психологична експертиза, като вещото лице след проведеното психологично изследване е посочило, че детето е привързано към двамата си родители и емоционалната връзка и с двамата е съхранена. Посечено е, че при детето е налична невротична симптоматика и повишена склонност към тревожно реагиране, дори на слаби стресови въздействия и то е уравновесено, с изявена потребност от общуване, обичайно дружелюбно. В съдебно заседание при изслушването вещото лице е посочило, че емоционалната връзка на детето с бащата е запазена, детето иска да общува с баща си и не е наблюдавано поведение от стрА.на майката, насочено към отчуждаване на детето от бащата, но детето е доста тревожно и объркано. Вещото лице, е посочило, че има положително отношение от стрА.на майката по отношение на базисните потребности за здраве, за хрА., за обичайните неща, но за училище детето е подведено, той като същото е споделило, че е било на гости при дядо си, защото първо бил болен, а после във ваканция. Вещото лице, счита, че дете на седем години би трябвало да е наясно, че ваканциите са краткосрочни и че децата са във ваканция по коледа и нова година.
По делото са разпитани трима свидетели. Свидетелката И. –майка на ищеца, свидетелства, че режима на лични отношения се е изпълнявал до момента в който е трябвало детето да осъществява контакт с бащи си, без присъствието на майката, като след този период майката, отказвала да предава детето, но винаги както е по решението бащата е отивал да вземе сина си. Детето след изтичането на една година от влизане в сила на решението, не било давано, като често дома на ответницата бил заключен и сина й се връщал, без да го е видял. Сочи, че в периода в който бащата е контактувал с детето, то е било много весело и щастливо и не е искало да се разделят, а след като ответницата спряла да дава детето на бащата, бащата и свидетелката посещавали някои от организираните тържества в детската градина, за да видят детето, а по късно вече когато детето започнало да ходи на училище бащата посещавал училището само за да го види, но вече от един месец детето не посещавало училище. Свидетелката сочи, че присъствали на тържество за нова година, на което не присъствала майката детето било с дядо си и то било щастливо и усмихнато като видяло баща си, а след тържеството успели да разговарят, но когато присъствали на едно тържество в детската градина през м.май и след тържеството детето отишло при баща си, майка му го издърпала за ръката и му казала да си тръгва и бащата не можал да разговаря с детето. Сочи, че синът и има добри условия за отглеждане на детето, има стая за детето, работи и има добри доходи и може да разчита на нейната и на съпруга й помощ и желае да упражнява родителските права. От показанията на св. М., се установява, че често е придружавал Т. до дома на ответницата, за да вземе сина си , но детето не му е давано и винаги. Т. ходил с някой приятел, тъй като непрекъснато се стигало до скандали. Сочи, че най често врата била заключена и нямало никой и след като чакат известно време, те се прибирали. Разказва как веднъж след като са чакали пред дома на ответницата и никой не отворил си тръгнали, но се върнали след час и заварили детето да играе на двора, но след като детето започнало до говори с бащата се появила А.започнала да крещи на Т.и прибрала детето в къщи. Свидетелката Ш. – майка на ищцата в показанията си сочи, че от есента на 2017г. определения режим на лични отношения не се изпълнявал, тъй като бащата идвал в уговорения час, чакал пет минути пред вратата и ако до петата минута детето не било предадено си тръгвал, понякога бащата не идвал в определения ден и детето оставало разочаровано, а през лятото на 2018г. един ден видяла детето разстроено, и то и казало, че баща му искал да го снима и да заяви пред камерата, че майка му не го пуска при баща му. Твърди, че често Т. се държал арогантно с нея и тя викала полиция, а детето заявявало, че не желае да отиде с баща си и че същия не е полагал грижи за детето, не му купувал дрехи, играчки, лекарства. Сочи, че детето трудно възприемало дома на бащата, тъй като при едно от посещенията завирало там друго дете и след посещенията в дома на бащата ставало по агресивно. Тъй като по време на посещенията в колата с която било вземано детето, присъствала и бабата и лелята които били непознати за детето, то било подложено на стрес, а веднъж детето и споделило, че било ударено от бащата заради някаква играчка. Твърди, че бащата е проявявал агресия към майката пред детето и то е следвало да изтърпи обидите отправяни от бащата към майката, когато са водили детето на делфинариум и Ж.не желаел да ходи на училище, тъй като баща му ходил в училище и децата ще го подиграват. Относно здравословното състояние на А.сочи, че дъщеря й страда само от сколиоза и силна алергия. Сочи , че сколиозата я сковава и ако не успее да седне на земята тя пада. Твърди, че не е водили детето в отделението където е била настанена дъщеря й в ЦПЗ гр.Бургас, а детето е изчаквало в градинката и там се е видяло с майка си. По делото в съответствие с разпоредбата на чл. 127 ал. 3 от СК, съда е изискал социален доклад от Д „СП” гр.Поморие.
Установява се от представения доклад, че от ОЗД/ДСП от 19.03.2018г. са предприети мерки за закрила на детето в семейна среда, поради констатиран риск от родителско отчуждение във връзка с ограничаване контактите на бащата с детето, но тъй като майката не е съдействала мерките са остА.ли неприложени. Сочи се, че е издадена заповед за насочване на майката и детето за ползване на дългосрочна социална услуга към ЦОП Поморие „Семейно консултиране и подкрепа“ и „Психологическо консултиране“, но поради неоказано съдействие от стрА.на майката заповедта не била изпълнена. Посочено е в доклада, че многократно е търсено съдействие и от родителите на ответницата, но без особен резултат, като и майката и бащата на ответницата са споделяли със социалните работници, че А.е в депресия, получава нервни кризи и че не могат да й въздействат. В доклада е посочено, че от средата на м. октомври, детето Ж.не посещава училище и към 16.11.2018г. има 104 отсъствия, като класния ръководител на детето е посетило майката няколко пъти в дома й и въпреки обещанията от нейна стрА., тя не е осигурила присъствието на детето в училище и е получен сигнал от директора на СУ „Иван Вазов, че детето не посещава училище, а пред социален работник родителите на ответницата са заявили, че същата има психичен проблем. Сочи се в доклада, че на 30.11.2018г. в ОЗД е бил входиран и сигнал от медицинско лице към МБАЛ Поморие с информация, че А. Ш. е изпаднала в нервна криза, след като адреса бил посетен от служител на МБАЛ по подаден сигнал на майката на А.Ш.. Посетилия адреса мед. служител не е успял да осъществи преглед на ответницата, тъй като същата се била заключила в банята, но в дома имало изпочупени вещи и не било отоплено. В доклада е посочено, че битовите потребности на детето се осигуряват от бабата и дядото по майчина линия, но потребностите на детето от образование не са осигурени, поради нежеланието на майката да пуска детето на училище. В доклада е посочено, че за детето не е осигурена сигурна и безопасна среда за развитието му. Относно условията при които живее бащата, е посочено в доклада, че бащата обитава първи етаж от жилищна сграда собственост на родителите му състоящ се от три стаи, баня и тоалетна има обособена стая за детето обзаведена според възрастта на детето и с много играчки, а родителите му обитават долен етаж. Посочено е, че майката на детето не работи и разчита на доходите на родителите си, бащата работи в автосервиз и получава месечно възнаграждение в размер на 530лв. и родителите на страните по делото също са трудово ангажирани. При проучването е направен извод, че детето Ж.е любознателно и схватливо дете, бързо се е приобщил с децата интелектуалното му развитие отговаря за възрастта е с желание е посещавало училище, но от началото на м. октомври детето не посещава училище без конкретна причина. Като заключение в социалния доклад е посочено, че съществува реална вероятност майката да не може да се грижи адекватно за сина си и с поведението си да създава предпоставки да поставя в риск живота и здравето му както и нравственото му развитие. Представен е и социален доклад от Центъра за обществена подкрепа - гр.Поморие, тъй като ответницата е насочена да ползва социална услуга в ЦОП, в който е посочено, че състоянието и поведението на А. Ш. не позволяват на екипа на ЦОП да проведе смислен разговор предвид психо-емоционалната й нестабилност и високия фрустрационен праг на афектно състояние. Изразено е мнение на екипа на ЦОП, че има риск за правилното интелектуално, социално и психическо развитие на детето. В допълнителен доклад от ДЗД /л.190/, е посочено, че е проводена среща на Мултидисциплинарния екип свикан по Координационния механизъм за работа по случай на деца, претърпели насилие или в риск от насилия и е издадено прокурорско постановление за извършване на психиатричен неотложен преглед на А.Ш.. На 25.01.2019г. е посетен дома, в който се отглежда детето и е посочено, че жилищните условия при които се отглежда детето са много добри, детето е започнало отново да посещава училище и на 02.02.2019г. е осъществен и контакт на бащата с детето, като същия е взел детето в дома си, но на следващия ден като отишъл да вземе детето майката вече била в къщи и не го извела, а по късно дядото му се обадил, че с детето са в сладкарница и бащата там се видял с детето.
Съдът е изслушал родителите, като бащата счита, че е по добре той да упражнява родителските права върху детето, че има възможност да се грижи за детето и има от кого да бъде подпомаган. Майката иска да запази родителските права и сочи, че винаги е спазвала определения режим, само не са спазвали „пренощуването“.
При решаване на въпроса за предоставяне на родителските права следва да се обсъдят съвкупност от обстоятелства, които са от значение по делото като интересите на детето са основен и водещ критерий при преценката на съда по този въпрос. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК при изменение на обстоятелствата, съдът изменя постановените по–ранно мерки относно упражняването на родителските права. Тази разпоредба предвижда компетентност на съда да измени вече постановени от самия съд мерки на упражняване на родителски права, когато след първоначалното определяне на същите са настъпили обстоятелства, които, преценени с оглед интереса на детето, налагат такава промяна. Предвид изложеното в производството по чл. 59, ал. 9 СК съдът следва да прецени дали са настъпили нови обстоятелства, поради което промяната на мерките за упражняването на родителските права по отношение на детето се налага с оглед на по–добрия интерес на детето или дали първоначално взетите мерки са ефикасни с оглед този интерес.
Според съда предявения иск е основателен. Така посочените нови обстоятелства, сочени като основание за изменение решението, а именно нарушаване на режима на лични отношения между бащата и детето, наличието на грубо отношение от стрА. на майката към детето по повод контактите му с бащата и психични проблеми на майката се доказаха в настоящото производство.
По делото се установи, че брака на съпрузите е прекратен, като съпрузите са се споразумели упражняването на родителските права да се предостави на майката и е определен режим на лични отношения между детето и бащата, като към момента на сключване на споразумението детето е било на 4 години. Установено е по категоричен начин по делото, че през 2017г. майката е спряла да предава детето на бащата в дните в които той е следвало да осъществява режима на лични отношения. Комуникацията между родителите е трайно нарушена, което това са демонстрира пред детето, като бащата е отивал до дома на майката от където следва да вземе детето, както е предвидено в споразумението, чакал е и детето не му е предавано. Майката дори не се е появявала да даде някакво обяснение, а просто не е отваряла и не е отговаряла на телефонните обаждания или просто не била откривА. в къщи. В случай, че се осъществил макар и краткотраен контакт на детето с бащата, майката го прекъсвала прибирайки детето. Твърденията, че в деня за среща с бащата детето било готово, но бащата не изчаквал достатъчно съдът не кредитира, защото са събрани доказателства за случаи в които бащата по късно се е връщал виждал детето / да играе в двора, на плажа/, но то не му е предавано, а дори доста грубо му е забранявано да контактува с баща си. Налице са доказателства за грубо отношение на майката към детето, само защото то е говорило с баща си. В тази връзка съдът кредитира показанията на св. Иванова и св.М., а решението на бащата винаги да посещава дома на майката с друго познато лице е продиктувано от страховете му за инсцениране на скандали и според съда тези страхове не са без основание при изключително обтегнатите отношения между ищеца от една стрА. и ответницата и нейната майка от друга стрА.. Твърденията, че детето се страхувало от другите хора, които били с баща му при положение, че баща му е с тези хора и че това си баба му, леля му или приятели на баща му, както и че детето било разстроено, защото в дома на баща си завирало друго дете – негов братовчед, са абсурдни. Те обаче показват и невъзможността на родителя или нежеланието да обясни на детето по подходящ начин какви са тези хора и необходимостта да общува с тях. Доказателство, че ответницата е възпрепятствала предаването на детето е образуваното изпълнително дело, по което същата не е изпълнила задължението си, нито след като й е връчена призовка за доброволно предаване на детето, нито след като й е наложена глоба, нито при уведомяването и че е постановеното принудително довеждане. Въпреки ангажираността на отдела за Закрила на детето, дадените предписания, издадената заповед за ползване на социална услуга, ответницата не е изпълнила задължението си да предава детето на бащата и да не възпрепятства изпълнението на съдебното решение, да полза предписА.та социална услуга, която е в интерес на детето. Същата макар да е подала сигнал, с който иска съдействие е игнорирала всички институции ангажирани и целящи да постигнат изпълнение на съдебното решение, които при действията си са целели запазване здравето и емоционалното състояние на детето. Ответницата обаче не се задоволява само с неизпълнението на съдебното решение, игнорирането на ДСП/ОЗД, ЦОП, съдебния изпълнител, но същата спира без основателна причина детето от училище. Установи се, че нито класния ръководител, нито някой друг е бил в състояния да накара майката да заведе детето на училище, като от началото на м. октомври до 23.01.2019г. детето не е посещавало училище, без причина. Прекъснат е учебния процес, прекъснати са контактите на детето с децата и детето е извадено от нормалната и естествена среда, в която следва да бъде на тази възраст – на училище, сред деца на неговата възраст. Това е изключително укоримо поведение, което няма никакво логично обяснение. Както и вещото лице сочи, детето е било подведено от майка си, че е във ваканция. Твърденията на майката и св. Ш. /майка на ответницата/, че детето не искало да ходи на училище, защото баща му ходил в училище и децата му се подигравали, не се подкрепят от другите събрани доказателства, тъй като самото дете пред експерта – психолог е казало, че е бил на гости на дядо си, защото първо е бил болен, а после е бил във ваканция“. Според съда, обаче именно посещенията на бащата в училище са накарали майката да не изпраща детето на училище в стремежа си да прекъсне връзката на детето с бащата. Детето е започнало да посещава училище едва след като майката е отведена принудително въз основа на прокурорско постановление в ЦПЗ Бургас за извършване на преглед и експертиза. Повече от три месеци нито родителите на ответницата, нито служители на ОЗД, нито учители са могли да въздействат на майката на детето да го пусне на училище. Едва след настаняването на ответницата в ЦПЗ Бургас, детето е започнала до посещава училище и е била проведена среща между бащата и детето на 02.02.2019г. На следващия ден обаче ответницата отново е отказала да предаде детето на бащата и същия го е видял в сладкарница със съдействието на дядото.
Настоящия състав счита, че поведението на майката насочено към прекъсване на връзката на детето с бащата и прекъсване на посещението на училище е опасно и вредно за неговото развитие. Същата макар безспорно да задоволява базовите потребности на детето от хрА., дрехи, лечение и т.н. подпомагА. от своите родители, тъй като същата не работи и няма доходи за издръжка на детето, освен получавА.та издръжка от бащата, с поведението си да изолира детето от бащата и роднините по бащина линия, да игнорира всички ангажирани институции, да се кара на детето при всеки контакт с бащата, да изолира детето от нормалната среда за възрастта му и да ограничи контактите му и посещаването на училище вреди на детето. Детето е поставено по волята на майката в изолация и е подведено от същата, че е във ваканция повече от три месеца. От приложените социални доклади и от събраните гласни доказателства се установя, че бащата има капацитет и може да полага грижи за отглеждането и възпитанието на детето и отговорно да упражнява родителските права. Показанията на св.Ш. – майка на ответницата за неполагане на достатъчни грижи, за грубо държание с детето не се кредитират, като съдът счита, че свидетелката е пряко заинтересовА. от изхода на делото, имала е конфликти с ответника и не може да счита за безпристрастна. Освен това съдът констатира многобройни противоречия между показанията на тази свидетелка и други събрани доказателства, като напр. в показанията си пред съда св. Ш. сочи, че съпруга й е „онкоболен“ и не работи и е отразено в соц.доклад, че при разговор със соц. работник е свидетелката е казала, че съпруга й е болен с онкологично заболяване, а същия при разговор със соц.работник е заявил, че е напълно здрав и работи в родния си гр. ПА.гюрище, както и че докато Ж.не бил на училище наемали учител и класния ръководител го посещавал, за да не изтърве материала, като посещенията на класния ръководител са били с цел да бъде убедена майката да води детето на училище, а не да го подпомага. Бащата е трудово ангажиран, но след работа може отделя време за детето си и същия може да разчита на помощта на своите родители. В същото време майката не работи и тя е напълно зависима от своите родители. От съществено значение за решаване на въпроса за родителските права са жилищно-битовите и материални условия, с които страните разполагат, защото те също са важна предпоставка за отглеждането и възпитанието. Бащата на детето има много добри условия за живот в гр.Поморие, в самостоятелен етаж от жилищна сграда, с отделна стая за детето и може да разчита на подкрепата на своите родители. При това положение, се налага изводът, че и двете страни разполагат с добри битови условия за отглеждане на детето и могат да разчитат на помощ на своите родители. Не на последно място следва да се вземе предвид и пола на детето. Детето е момче и за него до сега приоритетно се е грижила ответницата, подпомагА. от майката си, тъй като бащата на ответницата работи и живее основно в ПА.гюрище, а контактите на бащата с детето се ограничават от майката. На тази възраст обаче съдът счита, че е полезно детето да общува по често с бащата, като според съда бащата може отговорно да упражнява родителските права, а за майката да се осигури разширен режим на лични отношения.
Според съда настъпилите нови обстоятелства налагат промяна в упражняването на родителските права и те следва да се упражняват от бащата. Съдът счита, че същия ще има необходими качества за да упражнява родителските правата в интерес на детето, ще спазва определения режим на лични отношения между детето и майката. Въпреки значителния период от време през което бащата не е осъществявал пълноценно връзки с детето, установи се, че не е налице родителско отчуждение и емоционалната връзка на детето с бащата е запазена. При правилен подход на бащата и с помощта на ОЗД, промяната в режима ще може да се осъществи плавно и без сътресения за детето. Промяната се налага с оглед поведението на майката което съдът счита, че е опасно за развитието на детето. Съдът следва да се определи режим на лични контакти на майката с детето така, че контактите да са по чести, тъй като майката е полага до сега грижи за детето и то е било съзнателно изолирано от бащата, като съдът счита, че следва да се регламентират и контактите на майката с детето по време на празниците, като счита, че контактите на майката с детето Ж.следва да са всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца от 17.00ч. на петъчния ден до 16.00ч. на неделния ден с преспиване при майката, 45 дни през лятото когато бащата не ползва платен годишен отпуск, 5 / пет/ дни от зимната ваканция, 3 дни от пролетната ваканция и родителите да редуват помежду си Коледните и Новогодишните празници, като по време на коледните празници на всяка нечетна календарна година детето – Ж. Т. да бъде при майка си, а на Новогодишните празници при баща си и обратно – всяка четна година по време на Коледните празници детето да бъде при баща си, а на Новогодишните празници при майка си. При осъществяване режима на лични отношения майката, следва да взема детето от дома на бащата и да го връща отново там.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Тъй като съдът счита че родителските права следва да се упражняват от бащата, то майката следва да плаща месечна издръжка на детето. Детето е ученик и има разходи свързани с посещението на училище, за развлечение за храни, дрехи и т.н затова и съдът счита, че за месечната издръжката на детето са необходи около 350.00лв. , но тъй като майката не работи, тя следва да заплаща издръжка в размер близък до минималния размер определен от закона. Според съда майката следва да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 150 / сто и петдесет / лева, а остА.лите средства за издръжка да се поемат от бащата.
И двете страни са поискали да им бъдат присъдени направените по делото разноски и са оспорели адв.възнаграждения като прекомерни. В представения от ищеца списък на разноските са посочени заплатените д.такса, депозит за в.лице и адв. възнаграждение в размер на 300 / триста/ лева, което не може да се определи като прекомерно при положение, че ответницата е представила договор за правна защита с посочено платено възнаграждение в размер на 800.00лв. Според съда възнаграждението платено от ищеца не е прекомерно и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 590 / петстотин и деветдесет/ лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ на основание чл. 59, ал.9 във вр. чл. 59, ал. 4 от СК постановеното Решение №162/16.07.2014г по гр.дело № 140 от 2014г. по описа на РС Поморие в частта с която упражняването на родителските парва върху детето Ж. Т. И., ЕГН ********** е предоставено на майката А. С.Ш., ЕГН ********* и е определено местоживеене на детето при майката и *** по описа за 2014г. споразумение с което е определен режим на лични отношение между детето Ж. Т. И. баща му – Т.Ж.И. , ЕГН ********** като:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето – Ж. Т. И., ЕГН ********** на бащата – Т.Ж. И., ЕГН **********, с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето – Ж. Т. И. при бащата.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката – А. С.Ш., ЕГН ********** с детето – Ж. Т. И., ЕГН********** както следва: всяка първа, втора и четвърта седмица от месеца от 17.00ч. на петъчния ден до 16.00ч. на неделния ден с преспиване при майката, 45 дни през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, 5 / пет/ дни от зимната ваканция, 3 /три/ дни от пролетната ваканция и родителите да редуват помежду си Коледните и Новогодишните празници като по време на коледните празници на всяка нечетна календарна година детето – Ж. Т. да бъде при майка си, а на Новогодишните празници при баща си и обратно – всяка четна година по време на Коледните празници детето да бъде при баща си, а на Новогодишните празници при майка си, като при осъществяване режима на лични отношения майката следва да взема детето от дома на бащата и да го връща отново там.
ОСЪЖДА майката А. С.Ш., ЕГН ********** да заплаща на детето Ж. Т. И., ЕГН**********, чрез неговия баща и законен представител Т.Ж.И., ЕГН ********** с адрес ***, месечна издръжка в размер на 150 / сто и петдесет/ лева считано от влизане на решението в сила до настъпването на законни причини за изменението.
ОСЪЖДА А. С.Ш., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Т.Ж.И., ЕГН ********** сумата в размер на 590 / петстотин и деветдесет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок който тече от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: