Р Е Ш Е Н И Е
№
260649 02.03.2021 г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-
ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV- ти състав, в публично съдебно заседание
на осемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря: Катя Янева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 7186 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
повод на подадена искова молба от Г.В.Ж. срещу Д.И.К. иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1- во ЗЗД.
Ищецът Г.В.Ж. твърди, че на **** г.
заплатил на ответника Д.И.К. по банков път сумата от 372,42лв. с основание за
плащането „възнаграждение за м.август 2017“ г. и 363,46лв. – „възнаграждение
платен отпуск и обезщетение по чл.224 от КТ за м.септември 2017 г.“. Сочи се,
че заплащането на тези суми е погрешно, поради което ответникът е получил
сумата от 735,88лв. без да е налице правно основание за това. С покана от ****
г. ищецът поканил ответника в 7 –дневен срок да върне сумата, с която
неоснователно се е обогатил, но такова плащане не последвало. Поканата била
върната в цялост с отбелязване „непотърсена“ на **** г. с посочената сума
ответникът се е обогатил, а ищецът се е обеднил, като липсва изначално правно
основание за имущественото разместване, а и не се очаква такова основание да
възникне в бъдеще. С оглед изложеното, моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 735, 88лв., представляваща стойност, с която ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда / 08.05.2019г./ до окончателното изплащане на
сумата. Претендира сторените разноски.
В дадения му срок ответникът е депозирал
отговор на исковата молба. Счита предявеният иск за допустим, но неоснователен.
Заявява, че с „Блясък – ВГ“ ООД, ЕИК *********, чийто ***** и ***** е ищецът,
се е намирала в трудовоправни отношения в периода м.септември 2016 г. –
м.септември 2017 г. Трудовото правоотношение ответницата прекратила с молба –
предизвестие, като изпратила нотариална покана до ищеца в качеството му на *****
на посоченото дружество – работодател. Направила е искане да й се изплатят
всички дължими месечни възнаграждения за периода м.септември 2016 г. –
м.септември 2017 г., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и
обезщетения по чл.220, ал.2, чл.224, чл.226, ал.3 от КТ, както и документите,
дължими при прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи се, че ищецът е
осъществил банков превод, произтичащ от прекратеното трудово правоотношение.
Изтъква се, че бидейки ***** на дружеството, ищецът може да извърши погашение
на дължимите суми към работниците. Заявява, че на основание чл. 271 КТ сумите
са получени добросъвестно, поради което не следва да бъдат върнати / цитира се решение № 623/ 24.06.2002 г. по
гр.д. № 933/ 2001 г., ІІІ ГО на ВКС/. Сочи се, че основанието за плащане
трябва да е липсвало още в момента на извършването му, а работникът да не е
знаел за него. С оглед изложеното, моли съда да отхвърли предявения иск.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
От приобщените по делото доказателствени
материали се изяснява, че между ответницата Д.И.К. и дружество „Блясък-
ВГ” ООД, ЕИК ********* с ***** ищецът Ж. е възникнало валидно трудово
правоотношение по повод на сключен Трудов договор № ***** г. / л. 191/. Фактът
че между управляваното от ищеца дружество и ответната страна е възникнало трудово
правоотношение се потвърждава и от множеството приобщени по делото
доказателствени материали, изискани на основание чл. 192 ГПК от третото,
неучастващо по делото лице- „Блясък- ВГ“ ООД
/ л. 138- 310/. Правоотношението
между „Блясък- ВГ“ ООД и ответната страна е прекратено считано от 16.09.2017г.
по силата на Заповед № *****г. на ***** на юридическото лице- ищецът Ж. / л.
140/.
От представените по делото два броя
платежни нареждания от 29.03.2018г. / л. 6 и л. 7 / се установява, че ищецът Ж.
е превел по банкова сметка ***: сума в размер от 372, 42 лв. с посочено
основание „възнаграждение за м.08/2017“ и сума в размер от 363, 46 лв. с
посочено основание „възнаграж. платен отпуск и обещ. по чл. 224 от КТ за
м.09.2017“.
От приетите по делото два броя платежни нареждания от 29.03.2018г. / л. 60 и
л. 61 / се установява, че дружеството „Блясък- ВГ“ ООД е превело по банкова
сметка ***: сума в размер от 372, 42 лв. с посочено основание „възнаграждение
за м.08/2017“ и сума в размер от 363, 46 лв. с посочено основание „възнаграж.
платен отпуск и обещ. по чл. 224 от КТ за м.09.2017“.
От приетото по делото писмо изх. №
18-005-810 от 25.01.2018г. от ИА „Главна инспекция по труда“ / л. 85- 86/ се
установява, че инспекцията е констатирала дружество „Блясък- ВГ“ ООД да дължи
на ищцата сума в общ размер от 2892, 13 лв. ( към 25.01.2018г.).
От приетото по делото заключение по
изготвената ССчЕ. / л. 95- 97/ се установява, че дружеството „Блясък- ВГ“ ООД е начислило брутно трудово възнаграждение
на ответницата за периода м.10- м.12.2016г. и м.03, м.05, м.07- м.09.2017г. в
размер от 3354, 56 лв. ( нетен размер на възнаграждението- 2723, 97 лв.). При
преглед на ведомостите за заплати в счетоводството на дружеството, вещото лице
е установило, че за целия горепосочен период във ведомостите за заплати не е
полаган подпис от ответницата К.. Посочено е, че на ответницата е изплатено
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер от 168, 16 лв. – с 93. 42 лв. повече
от дължимото. Отразено е, че дължимото на ищцата обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ възлиза на сума в размер от 477, 50 лв. ( брутно) или 429, 75 (нетно). Вещото
лице е посочило и че при задържане на трудовата книжка на ответницата, на
основание чл. 226, ал. 3 КТ би й се дължало обезщетение в размер от 477, 50 лв.
За целите на настоящото производство,
съдът ще цени заключението единствено в частта, в която вещото лице е отразило,
че на ответницата се дължи брутна сума за трудово възнаграждение в размер от
3354, 56 лв. По отношение на тази претенция, вещото лице е установило, че във
ведомостите за заплати липсва подпис на ответницата за получаване на трудовото
възнаграждение за горепосочения период ( тоест, същото не е заплатено ).
Предвид това, изводът на вещото лице за дължимост на тази сума е обоснован. В
останалата си част, заключението почива на вероятност за това да се дължат
сумите, базира се на субективните твърдения на ответницата и поради тази причина
съдът не следва да го кредитира ( не е и предмет на настоящото производство да
установява дължимост на обезщетенията по чл. 224, ал. 1, чл. 220, ал. 1 и чл.
226, ал. 3 КТ ).
По
правните аспекти на спора:
За да бъде уважен предявеният иск с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, то в тежест на ищеца е да
установи, че е налице предаване, съответно получаване на парична престация,
нейният размер, както и пряка причинно- следствена връзка между обогатяването и
обедняването. В тежест на ответната страна е да изясни наличието на валидно правоотношение,
по повод на което е осъществено имущественото разместване.
Безспорно, от представените с исковата
молба платежни нареждания / л. 6- 7/ се установява, че е налице преминаване на
сума в общ размер от 735, 88 лв. от патримониума на ищеца към този на
ответника.
В рамките на настоящото производство, по
един категоричен и несъмнен начин се изясни и че между представляваното от ищеца
Ж. дружество- „Блясък- ВГ“ ООД и ответната страна е възникнало трудово
правоотношение. (същото е обективирано в
Трудов договор № *****г.). Както вече бе
обсъдено по- горе, възникването на посоченото правоотношение се изяснява не
само от представения трудов договор, но и от множеството други материали,
изискани на основание чл. 192 ГПК от „Блясък- ВГ“ ООД. Нещо повече- не
съществува и съмнение, че по силата на посочения трудов договор ответницата К.
е постъпила на работа и е престирала работна сила.
Подробното обследване на възникналото
трудово правоотношение между „Блясък ВГ“ ООД с ***** ищецът и ответницата е от
особено значение, доколкото то внася яснота за основанието, на което са
осъществени процесните плащания. В тази връзка, следва да се посочи, че
претендираната от ищеца сума е заплатена от него по сметка на ответницата, като
е явно, че това е сторено, за да се погасят задължения по трудовото
правоотношение. Без значение е обстоятелството, че преводът на сумите е
осъществен от Г.В.Ж., а не от името на управляваното от него дружество. Това
обстоятелство не обуславя заключение, че К. се е обогатила без основание.
Напротив- изпълнението, извършено от Ж. е напълно валидно и насочено към лице,
което по недвусмислени обстоятелства се явява овластено да го получи. Както
вече бе посочено, за правилното изясняване на процесния казус, не може да не се
държи сметка за съществувалото правоотношение между управляваното от ищеца
дружество и ответната страна. В този порядък, от заключението на вещото лице се
изяснява, че за периода м.10- м.12.2016г. и м.03, м.05, м.07- м.09.2017г.,
дружеството „Блясък ВГ“ ООД дължи на ответницата брутно трудово възнаграждение
в размер от 3354, 56 лв. Тоест, напълно резонно е очакването на ответницата, *****
на дружеството да преведе парични средства по нейна сметка в насока погашение
на задължението. Нещо повече- съобразно нормата на чл. 73 ЗЗД, задължението може
да бъде изпълнено от трето лице дори и против волята на кредитора. В случая,
макар и парите да са преведени по сметка на ответницата от ***** Ж., а не от
„Блясък ВГ“ ООД, то това не лишава паричния превод от основание. Следва да се
посочи и че доколкото ответницата, в качеството си на работник, получава парите
от ***** на дружеството, то тя действа добросъвестно съобразно нормата на чл.
271 Кодекс на труда (след като
работникът има ясното познание, че му се дължат пари по трудовото
правоотношение, то за него е без значение дали в платежното нареждане като
наредител ще фигурира името на ***** или на самото дружество). В тази връзка,
след като се установява, че сумите се дължат на ответницата, то и посоченото с
думи основание в платежното нареждане не е от съществено значение.
Изводът за наличие на основание за
превода не се разколебава и от факта, че дружество „Блясък ВГ“ ООД е превело на
**** г. сума в общ размер от 735, 88 лв./ л. 60- 61/, като вписаното основание
в платежните нареждания е идентично с това, отразено при плащанията от ищеца. Тоест,
в един и същи ден, ответницата е получила две плащания от по 735, 88 лв.- един
път от ***** на дружеството ( ищецът Ж. ) и един път от самото дружество. Това
обаче, не налага извод, че ответницата се е обогатила неоснователно като е
получила една и съща сума два пъти. Вече бе изтъкнато, че дружество „Блясък ВГ“
ООД с ***** ищецът, дължи на ответницата сума в размер от 3354, 56 лв.- брутно
трудово възнаграждение. Предвид това, то дори и след получаването на два
превода от по 735, 88 лв., то на ответницата продължава да й се дължи сума от
1882, 80 лв. Съобразно изложеното, то явно е, че макар и да е налице дублиране
в посочените преводни основания от ищеца и от дружеството, на което е *****, то
съществува валидно основание, което да обуслови имущественото разместване ( в този порядък, произнесено по сходен казус
– Решение № 148/ 10.09.2019г. по гр.д. № 2183/2018г. на ВКС, IV- то г.о.).
Предвид гореизложеното, то липсва
каквото и да било основание сумата в размер от 735, 88 лв. да бъде възстановена
от ответника на ищеца и искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД
следва да бъде отхвърлен изцяло.
По
отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ответника. Доказателства
за такива не са представени, поради което и съдът не дължи допълнително
обсъждане на този въпрос.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Пловдив, в полза на бюджета
на съдебната власт сума в размер от 60лв.- разноски за изготвянето на ССчЕ, предварително
заплатени от бюджета на съда / л. 80 гръб/.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Г.В.Ж., ЕГН: **********, срещу Д.И.К., ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сума в размер от 735, 88 лв. / седемстотин тридесет и пет лева
и осемдесет и осем стотинки /- представляваща стойност, с която ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда / 08.05.2019г./ до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА
Г.В.Ж.,
ЕГН: ********** да заплати по сметка на РС- Пловдив, в полза на бюджета на
съдебната власт, сума в размер от 60лв. ( шестдесет лева ), представляваща
разноски за изготвянето на ССчЕ.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай
Голчев
Вярно
с оригинала!
КЯ