№ 1505
гр. Пловдив, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300502079 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Й. П. К.,
ЕГН:**********, от гр. Пловдив, бул. ***, чрез пълномощника й по делото
Т. В., против решение № 1971/05.05.2023 г., постановено по гр.д. № 5490/2022
г., по описа на Пловдивски районен съд, VІ гр.с., с което е извършена делба на
петнадесет поземлени имота,находящи се в землището на село Л., Община
Р., Пловдивска област, разпределени между съделителите Й. П. К., ЕГН
********** и А. Й. Ж., ЕГН **********, по реда на чл.353 от ГПК.
Оплакването на жалбоподателката е, че при определяне на дяловете
същата е ощетена със 112 кв.м. площ, като и е разпределен дял с площ по-
малка от равностойността на полагащата й се 1/3 идеална част. Иска се
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново от
въззивния съд, с което дял ІІ на Й. К. се уравни в пари. От жалбоподателката
се настоява и за отмяна на първоинстанционното решението в частта, с която
е осъдена да заплати на насрещната страна 1/3 ид.ч. от определеното
възнаграждение за вещо лица, а именно 200 лв., като се поддържа, че сумата
не се дължи поради невярно заключение на вещото лице, като и поради това,
че е изразила готовност и предложила на другата страна постигане на
спогодба.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата А. Й. Ж., ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото
адв. В., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява
1
за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо
При проверка за неговата правилност съдът констатира следното:
Производството по настоящето дело е по съдебна делба във фаза по
извършването й, след като с влязло в сила Решение № 3690/09.11.2022 г.,
постановено по гр. д. № 5490/2022 г. по описа на ПРС, VІ с-в, е допуснато
извършване на съдебна делба между А. Й. Ж., ЕГН ********** и Й. П. К.,
ЕГН **********, при квоти 2/3 ид.ч. за първата и 1/3 ид.ч. за втората, на
петнадесет поземлени имота по КККР на село Л., община Р., област
Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18- 60/30.06.2017г. на ИД на АГКК
След влизане в сила на решението по допускане на делбата, започва
втората фаза, която има за цел да определи начина на ликвидиране на
съсобствеността. При извършването на делбата съдът е длъжен да се подчини
на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата и да я
извърши между посочените лица, на посочените имоти и при посочените
квоти.
Съгласно нормите на Глава ХХІХ от част ІІІ на ГПК, касаещи втора
фаза на съдебната делба, ликвидирането на съсобствеността става чрез
изготвяне на разделителен протокол и теглене на жребий, чрез разпределение
по реда на чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК и чрез
изнасяне на публична продан.
Основен принцип за извършване на делбата,установен в чл. 69 ал.2 от
ЗН е при възможност всеки съделител да получи дял в натура. За да е
възможен този принцип следва броят на допуснатите до делба имоти да е
равен или по- голям от броя на съделителите или броя на колената,като
в този случай делбата се извършва чрез съставяне на разделителен
протокол за теглене жребии, а ако това се окаже невъзможно или
неудобно се извършва разпределението между съделителите по реда на чл.
353 от ГПК.
В конкретния случай са допуснати до делба петнадесет на брой
поземлени имота -ниви, ливади,иглолистна гора, друг вид
недървопроизводителна горска площ , с различни размери, площ, и различна
пазарна оценка, допуснати до делба между двама съделители, които не са с
равни дялове. Това обстоятелство изключва съставянето на разделителен
протокол и тегленето на жребий, тъй като неравенството на дяловете прави
този способ невъзможен. Предвид на това, че имотите са повече от
2
съделителите и в този смисъл всеки от тях може да получи реален дял, то не
са налице предпоставките за изнасянето на имотите на публична продан. При
тези данни подходящият способ за ликвидиране на съсобствеността е чрез
разпределение на имотите по чл. 353 от ГПК , правилно възприет и от
първоинстанционния съд.
Така с обжалваното решение в дял на съделителката А. Й. Ж., ЕГН
**********, първоинстанционният съд е поставил девет на брой поземлени
имота при общата стойност в размер на 21 613 лв., а в дял на съделителката
Й. П. К., ЕГН **********, е поставил шест на брой поземлени имота при
общата стойност в размер на 10 806 лв., а тъй като стойността на получените
в изключителна собственост имоти не се различава от паричната
равностойност на участието на отделните съделителите в съсобствеността, то
не е постановил парично уравнение на дяловете.
Жалбоподателката Й. П. К., ЕГН **********, изразява несъгласието си
с първоинстанционното решение, като твърди, че при определяне на дяловете
е ощетена със 112 кв.м. площ, тъй като получава в дял имоти, чиято стойност
е по-малка от нейното участие в общността, и настоява това имуществено
неравенство в дяловете от 112 кв.м. да бъде уравнено в пари.
Въззивният съд намира възражението на жалбоподателката за
неоснователно.
Паричното уравнение на дяловете следва в онези хипотези, когато
стойността на дяловете е различна, както и когато частите на всеки един от
съделителите в общата сънаследствена маса са различни. Никой от тях не
може да получи реален дял - обект на правото на собственост, чиято пазарна
стойност превишава стойностното изражение на дела му от общата маса и
обратното, никой от съделителите не може да получи реален дял - обект на
правото на собственост с пазарна стойност, която е по – ниска от
стойностното изражение на дела му от общата сънаследствена маса, без
разликата между стойността на получения дял и тази на стойностния дял от
общото имущество да бъде допълнена с пари чрез присъждането им за
уравнение на дяловете . В тази смисъл са Решение № 279/05.07.2010г. по
гр.д.№350/2009г. на ВКС, второ гр. отд. и Решение № 151/07.01.2020г. по
гр.д.№235/2019г. на ВКС, второ гр. отд., в които е прието, че стойностното
уравнение на дяловете , при възлагане на делбения имот и уравнение с имот и
/или пари, както и при разпределение на делбените имоти, с различна
стойност, се извършва на базата на съпоставка на стойността на получения в
собственост имот и стойностното изражение на дела от общата делбена маса ,
изчислена също с парична стойност.
В процесния случай делбата е допусната при права на съделителите 2/3
идеални части за А. Й. Ж. и 1/3 идеална част за Й. П. К.. Пазарната стойност
на петнадесетте имота е общо 32 419 лева . Стойностното изражение на 2/3
ид.част от общата пазарна стойност на имотите е сума от 21613 лв. или А. Й.
Ж. има от общото имущество 2 дяла равни по стойност на 21613 лева, а Й. П.
К. има 1 дял равен по стойност на сумата 10 806 лв.
С обжалваното решение при поставянето в дял на имотите на
3
съделителите по реда на чл.353 от ГПК, съделителката Й. П. К. е получила
имоти на стойност 10806 лв., а съделителката А. Й. Ж. е получила имоти на
стойност 21 613 лева. Тъй като получените от съделителите имоти не
надвишават стойността на техните дялове от общото имущество, то липсва
основание за стойностното/паричното/ уравнение на дяловете им , в който
смисъл възраженията на жалбоподателката са неоснователни.
Неоснователни са й възраженията на въззивницата, че не следва да
участва в разноските за възнаграждението на вещо лица В.Р. ,за изготвената
и приета в първоинстанционното производство СТЕ. Съделителите заплащат
съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези
разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и възнаграждение за
последните и други съдопроизводствени действия, които са направени по
повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост.В
процесния случай определеното от съда възнаграждение в размер на 600 лева
на вещото лице В.Р. за изготвената СТЕ досежно поделяемостта и пазарната
стойност на допуснатите до делба имоти, е било внесено от ищцата по
делото, поради отказ от страна на ответницата да изпълни доброволно своето
задължение.Следователно първоинстанционния съд правилно и в
съответствие с разпоредбата на чл.355 от ГПК, е осъдил жалбоподателката да
й възстаноив сумата от 200 лева- припадащата й се част от стойността на
възнаграждението на вещото лице.Доводите на жалбоподателката , че не
дължи разноските , тъй като вещото лице е изготвило невярно заключение
също са неоснователни. Даването на невярно заключение от вещо лице пред
съд или пред друг надлежен орган на властта, независимо дали е съзнателно
или по непредпазливост, е въздигнато в престъпление от общ характер против
правосъдието - чл. 291, ал. 1 и ал. 2 от НК. Процесуалният способ за
установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение
пред наказателния съд или с уважен установителен иск за факта на
престъплението по чл. 124, ал. 5 от ГПК, каквито доказателства по делото-
влязла в сила присъда или уважен иск не са представени по делото.
Същевременно жалбоподателката макар формално да е оспорила
експертното заключение на вещото лице В.Р., не е поискала назначаване на
повторна или тройна съдебно-техническа експертиза нито пред първата, нито
пред въззивната инстанция, поради което се налага извод, че заключението на
вещото лице е обосновано и липсва основание съдът да се съмнява в неговата
правилност. Доводите на жалбоподателката, че не дължи разноски, тъй като е
изразила готовност и предложила на другата страна постигане на спогодба,
също са неоснователни. Отговорността за разноските в съдебната делба не е
уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал
в правилата на чл. 78 ГПК, тъй като при наличие на съсобственост върху
вещи и вещни права, съдебната делба е винаги възможна и предявяването на
такъв иск не зависи от поведението на другата страна. В делбеното
производство страните имат двойно качество – те са и ищци, и ответници
един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил разноските да се понасят
от страните съобразно стойността на дяловете им.
Доколкото липсват други оплаквания в подадената въззивна жалба,
4
съдът намира същата за неоснователна, поради което обжалваното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото пред настоящата инстанция и с оглед
претенцията за разноски на въззиваемата страна, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК,
такива следва да й бъдат присъдени.
Страната доказва направени по делото разноски в размер от 1300 лева
за заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност
релевирано от въззивницата съдът намира за обосновано, тъй като
действителната фактическа и правна сложност на спора по настоящото дело
не надхвърля минималната за този тип дела, поради което и размерът на
възнаграждението, следва да се съизмери с минималния такъв от 750 лева,
предвиден с чл. 7, ал. 4 НМРАВ.
За разликата над сумата 750 лева искането по чл. 78 ГПК следва да бъде
отхвърлено.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1971/05.05.2023 г., постановено по гр. д.
№ 5490/2022 г. по описа на РС-Пловдив, VI гр. състав.
ОСЪЖДА Й. П. К., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, бул. ***, да
заплати на А. Й. Ж., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ул. ***, сумата от
750 лева-разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на А. Й. Ж., ЕГН **********, за присъждането
на разноски по делото за разликата над сумата 750 лева до сумата 1 300 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5