Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 11 октомври 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският Районен съд, втори състав в публично заседание на 25.09.20176 г. /Двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година / в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря М.М>
като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 224 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е трудов спор и е образувано по искова молба на Н.К.Н., ЕГН ********** ***, с която е предявила против работодателя си „А.К.” ЕАД, ***, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Иван Тодоров Андреев, обективно съединени искове за изпълнение на задължение по чл. 33, ал. 2 от Колективен трудов договор за 2013-2014 г. и по чл. 38, ал. 3 от Колективен трудов договор за 2015-2016 г. два пъти годишно да й бъде увеличена ОМЗ /основна месечна заплата/ за периода 2014-2016 г., както следва: за месеците от януари до юни 2014 г. с по 52.91 лева; за месеците юли до ноември 2014 г. с по 60.66 лева; за месеците януари и февруари 2015 г. с по 121.67 лева; за месеците март до юни 2015 г. с по 130.00 лева; за месеците юли до декември 2015 г. с по 294.58 лева; за месеците януари до юни 2016 г. с по 467.75 лева и за месеците от юли до декември 2016 г. с по 659.16 лева. Претендира и обезщетение за забавено плащане на всяко увеличение на месечното трудово възнаграждение, както следва: върху увеличението за месеците януари до юни 2014 г., считано от 01.01.2014 г. до датата на завеждане на иска, в размер на 101.34 лева; върху увеличението за месеците юли до ноември 2014 г., считано от 01.06.2014 г. до датата на завеждане на иска, в размер на 100.90 лева; върху увеличението за месеците януари и февруари 2015 г., считано от 01.01.2015 г. до датата на завеждане на иска, в размер на 166.11 лева; върху увеличението за месеците март до юни 2015 г., считано от 01.06.2015 г. до датата на завеждане на иска, в размер на 310.40 лева; върху увеличението за месеците януари до юни 2016 г., считано от 01.01.2016 г. до датата на завеждане на иска, в размер на 325.74 лева и върху увеличението за месеците юли до декември 2016 г., считано от 01.06.2016 г. датата на завеждане на исковата молба, в размер на 291.71 лева. Претендира и законната лихва от датата на предявяване на исковете, както и направените по делото разноски.
В съдебни заседания ищецът участва лично и поддържат исковете.
Ответникът в срока и по реда на чл.131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете и иска да бъдат отхвърлени по съображения, които подробно излага.
В съдебни заседания за ответника се явява юристконсулт В.Б., която оспорва исковете и иска да бъдат отхвърлени по съображенията изложени подробно в писмения отговор, които доразвива в писмена защита.
В хода на съдебното дирене по делото са събрани писмени доказателства, като тези имащи отношение към предмета на спора са: Трудов договор и допълнителни споразумения към него на ищеца; Колективен трудов договор за 2013-2014 г., Колективен трудов договор за 2015-2016 г.; три броя заявление от ищеца до работодателя, че се присъединява и е страна по двете КТД; фишове за получени трудови възнаграждение на ищеца за процесния период 2014 – 2016 г. Приети са две заключения на съдебно-счетоводна експертиза изготвени от вещото лице Т.А. за размера на ОМЗ на ищеца за процесния период, за увеличенията на ОМЗ на ищеца за същия период, за индекса инфлация за процесния период и за индекс на повишаването на производителността на труда в страна за процесния период /2014 - 2016 г./.
Съдът приема за установени от
фактическа страна следните обстоятелства:
Ищецът Н.К.Н. работи по безсрочен трудов договор при ответника от 01.06.2011 г. на длъжност „Специалист отчитане на труда” срещу уговорено трудово възнаграждение. За периода от месец януари до месец юни 2014 г. тя е получавала ОМЗ в размер на по 1 100 /хиляда и сто/ лева. За периода от месец юли 2014 г. до месец февруари 2015 г. ОМЗ е било увеличено по съгласие между страните на 1260 /хиляда двеста и шестдесет/ лева. За периода от месец март 2015 г. до месец декември 2016 г. ОМЗ на ищеца е било увеличено по съгласие на страните по трудовото правоотношение на 1350/хиляда триста и петдесет/ лева. Тези факти се установяват по безспорен начин от приложения в делото трудов договор и допълнителни споразумения към него на ищеца, от фишовете за получените от нея трудови възнаграждения за периода 2014-2016 г. и от заключението на вещото лице. Страните не спорят по тези факти.
По делото е безспорно и страните не спорят и, че през 2014 г. е действал /до 31.12.2014 г./ сключен с ответника работодател „А.К.” ЕАД Колективен трудов договор 2013-2014 г. надлежно вписан в Инспекция по труда, а в периода 2015 - 2016 г. е действал нов Колективен трудов договор също надлежно вписан в Инспекция по труда.
В чл. 33, ал. 2 на КТД 2013-2014 г. страните са уговорили, че работодателя се задължава минимум 2 пъти годишно да предоговаря ОМЗ, едновременно с коефициента във „Вътрешни правила за работна заплата” в „А.К.” ЕАД, които са неразделна част от КТД, отчитайки инфлацията, повишаването на производителността на труда в страната, както и необходимостта от реално повишаване на стандарта на живот на персонала на „А.К.” ЕАД.
В чл. 38, ал. 3 на КТД 2015-2016 г. страните са уговорили, че работодателя се задължава минимум 2 пъти годишно да предоговаря ОМЗ, едновременно с коефициента във „Вътрешни правила за работна заплата” в „А.К.” ЕАД, които са неразделна част от КТД, отчитайки инфлацията, повишаването на производителността на труда в страната, както и необходимостта от реално повишаване на стандарта на живот на персонала на Дружеството.
Ищецът твърди, че работодателя не е изпълнил по отношение на нея като работник поетото в чл.33, ал.2 от КТД 2013-2014 г. задължение през 2014 г. два пъти да й увеличи ОМЗ. Твърди и, че работодателя не е изпълнил по отношение на нея поетото в чл.38, ал.3 от КТД 2015-2016 г. задължение през 2015 г. и през 2016 г. два пъти всяка от годините да й увеличи ОМЗ, поради което е предявила на основание чл.59 КТ обективно съединен искове за изпълнение на тези задължения от работодателя. В исковата молба и в становище вх. № 1989/21.04.2017 г. е направила изчисления на всяко месечно увеличение на ОМЗ, което претендира за периода 2014 – 2016 г. и на обезщетението за забавеното плащане. Уточнила е, че изчисленията е направила отчитайки процента инфлация съгласно ПМС № 249/31.10.2013 г., ПМС № 419/17.12.2014 г., ПМС № 139/04.06.2015 г. и ПМС № 375/28.12.2015 г.
Ответникът
оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва фактите, че е в трудово
правоотношение с ищеца, нито уговорките по чл.33, ал. 2 КТД 2013-2014 г. и по
чл.38, ал.3 КТД 2015-2016 г. Не оспорва и факта, че ищеца като работник се е
присъединила и се ползва от уговореното с двете КТД. Не оспорва и, че не е
увеличавал два пъти всяка година през периода 2014 – 2015 г. ОМЗ на ищеца на
основание разпоредбите на КТД. Твърди, че няма такова задължение, тъй като в чл.33,
ал.2 КТД 2013-2014 г. и в чл.38, ал.3 КТД 2015-2016 г. ясно е уговорено
задължението на работодателя да „предоговаря ОМЗ”, но не и задължение да
„увеличава ОМЗ” както твърди ищеца. Твърди и, че не са налице основанията
уговорени в двете разпоредби на КТД за увеличение на ОМЗ, който са инфлация,
повишаване на производителността на труда в страната, както и необходимостта от
реално повишаване на стандарта на живот на персонала на Дружеството. По
отношение претенцията за увеличаване ОМЗ на ищеца за месеците януари и февруари
2014 г. и на обезщетения за забавено плащане на тези увеличения е навел доводи за погасителна давност на основание чл. 358,
ал. 1 т.3 КТ вр. чл.111 ЗЗД.
Съдът е приел заключение, включително допълнително на съдебно - счетоводна експертиза изготвено от вещото лице Т.А., които кредитира изцяло като обективни и обосновани, и изцяло съобразени със събраните по делото писмени доказателства. Страните не оспорват заключенията на вещото лице. Вещото лице е изчислило и съобразило безспорните факти по делото, както следва: за процесния период от месец януари до месец юни 2014 г. тя е получавала ОМЗ в размер на по 1 100 /хиляда и сто/ лева. За периода от месец юли 2014 г. до месец февруари 2015 г. ОМЗ е било увеличено по съгласие между страните на 1260 /хиляда двеста и шестдесет/ лева. За периода от месец март 2015 г. до месец декември 2016 г. ОМЗ на ищеца е било увеличено по съгласие на страните по трудовото правоотношение на 1350/хиляда триста и петдесет/ лева. И трите увеличения на ОМЗ на ищеца не са на основание разпоредби на колективен трудов договор. За процесния период от месец ноември 2014 г. /и за цялата 2014 г./ до месец декември 2016 г. не е налице инфлация, напротив по официални за страната данни на НСИ /Национален статистически институт/ средно годишния индекс на инфлация и за трите години е отрицателен, а именно: -1.4% за 2014 г., -0.1% за 2015 г. и -0.8% за 2016 г., или за трите години е налице дефлация.
Според допълнителното заключение на вещото лице повишаването на производителността на труда в страната по официални данни на НСИ отчитан на тримесечие за процесния период от м.11.2014 г. до 31.12.2016 г. е както следва: за последното четвърто тримесечие на 2014 г. е 102.4; за първото тримесечие на 2015 г. е 103.1; за второто тримесечие на 2015 г. е 102.9; за третото тримесечие на 2015 г. е 103.7 и за последното четвърто тримесечие на 2015 г. е 103.3. За първото тримесечие на 2016 г. е 102.6; за второто тримесечие на 2016 г. е 102.0; за третото тримесечие на 2016 г. е 104.2 и за последното четвърто тримесечие на 2016 г. е 102.9.
Съдът като съобрази безспорно установените
по делото изложени по-горе обстоятелства подкрепени от доказателствата по
делото и доводите на страните, приема от правна страна следното:
Предмет на спора са обективно съединени искове с правно основание чл.59 КТ – осъдителни искове за реално изпълнение на задължение на работодателя поето и уговорено с КТД 2013-2014 г. – чл.33, ал.2 и с КТД 2015-2016 г. – чл.38, ал.3.
Съгласно чл. 59 КТ "При неизпълнение на задълженията по КТД искове пред съда могат да предявяват страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото КТД се прилага". Искове по чл. 59 КТ могат да се предявяват за неизпълнение на всеки вид КТД - на равнище предприятие, отраслов или браншови КТД. Под "неизпълнение на КТД" по смисъла на чл. 59 КТ следва да се разбира неизпълнение на поети с КТД задължения на страна по КТД, в случая на работодателя. С исковете по чл. 59 КТ се претендира реално изпълнение на поети от работодателя по КТД задължения и се търси отговорност за причинени вреди. Фактическото основание и размерът на иска във всеки отделен случай е от неизпълнение на такива задължения, за които може да се претендира реално изпълнение на поети задължения. За конкретния случай ищеца като работник претендира неизпълнение на задължение на работодателя за увеличаване два пъти в годината за периода 2014 – 2016 година на ОМЗ, уговорено с чл.33, ал.2 КТД за 2013-2014 г. и с чл.38, ал.3 КТД за 2015-2016 г.
На първо място, за да може да предяви тези искове ищеца като работник следва да докаже, че е член на синдикална организация, която е страна по двете КТД, от които черпи права, или че се е присъединила към същите КТД, за да действат те по отношение на нея и да може да претендира права от клаузите на същите две КТД. В този смисъл съдът е дал на ищеца изрични указания и тя в изпълнение на същите е представила две заявления за индивидуално присъединяване към КТД. Първото е от 03.10.2014 г., с което тя е заявила чрез работодателя, че желае да се присъедини към КТД 2013 – 2014 г. и второто заявление е от 22.01.2015 г., с което тя е заявила чрез работодателя желание да се присъедини към КТД 2015-2016 г.
От тук следва, че ищеца безспорно се е присъединила съгласно условието на чл.7, ал.3 от колективния договор и по отношение на нея действат разпоредбите на КТД 2015-2016 г. за целия срок на колективния договор от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. – Параграф 1 от ЗР на КТД 2015-2016 г. и чл.6 от същото КТД.
По отношение
КТД 2013-2014 г. както съдът изложи по-горе ищеца представя заявление
приложение № 1 към КТД 2013-2014 г. подадено от нея на 03.10.2014 г., с което
заявява че се присъединява към същото КТД. Т.е. тя не твърди и няма
доказателства да е член на синдикална организация страна по това КТД, а твърди,
че се е присъединила към последното. В чл.3, ал. 2 КТД 2013-2014 г. изрично е
уговорено т.нар. индивидуално присъединяване на работници, които не са членове
на синдикални организации страна по КТД към същото КТД с подаване на заявление
по образец Приложение № 1. Именно това заявление представя ищеца. В чл.3, ал.2
т.6 КТД 2013-2014 г. страните изрично са уговорили, че присъединяването е в
сила от началото на месеца, в който е подадено заявлението. Така за конкретния случай ищеца е подала
заявлението си на 03.10.2014 г. и по отношение на нея КТД 2013-2014 г. има
сила, действа и тя може да се ползва от неговите разпоредби считано от
01.10.2014 г. /колективния договор е в сила до 31.12.2014 г./. В този смисъл
претенцията на ищеца по отношение ответника за периода от 01.01.2014 г. до
30.09.2014 г. е неоснователна само поради факта, че за този период по отношение
на нея не действа КТД 2013-2014 г. и тя не може да претендира от разпоредбите
на този колективен трудов договор изгодни за себе си права. Поради това съдът
само на това основание следва в тази част да отхвърли исковете на ищеца без да
разглежда възражението за погасителна давност за част от този период /месеците
януари и февруари 2014 г./ заявено своевременно – с писмения отговор на
исковата молба от ответника.
По делото е безспорно и страните не спорят, че с чл. 33, ал.2 КТД 2013-2014 г. работодателя, ответник е поел задължението минимум 2 пъти годишно да предоговаря ОМЗ, едновременно с коефициента във „Вътрешни правила за работна заплата” в „А.К.” ЕАД, които са неразделна част от КТД, отчитайки инфлацията, повишаването на производителността на труда в страната, както и необходимостта от реално повишаване на стандарта на живот на персонала на „А.К.” ЕАД. Безспорно е и, че с чл. 38, ал. 3 КТД 2015-2016 г. работодателя ответник е поел същото задължение, минимум 2 пъти годишно да предоговаря ОМЗ, едновременно с коефициента във „Вътрешни правила за работна заплата” в „А.К.” ЕАД, които са неразделна част от КТД, отчитайки инфлацията, повишаването на производителността на труда в страната, както и необходимостта от реално повишаване на стандарта на живот на персонала на Дружеството.
Претенцията на ищеца е, че задължението на работодателя е да увеличава два пъти годишно ОМЗ както е уговорено с двете КТД. Ответника не оспорва, че не е увеличавал два пъти годишно на основание тези разпоредби на КТД през периода 2014 - 2016 г. ОМЗ на ищеца.
Съдът не
споделя възражението на ответника, че доколкото и двете цитирани по-горе
разпоредби на дете КТД е уговорено задължение „да предоговаря ОМЗ” не следва
задължение „да увеличава ОМЗ”. Това е така, тъй като при тълкуване волята на
страните следва да се съобрази от една страна предмета на колективния трудов
договор уреден в разпоредбата на чл.50 КТ – с него се уреждат въпроси на
трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са
уредени с повелителни разпоредби на закона и той не може да съдържа клаузи,
които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в
закона или в друг колективен трудов договор, с който работодателя е обвързан.
Така ако съда приеме тезата на ответника, че под предовоговаря в КТД следва да
се има предвид и правото да намалява ОМЗ, то това би било в противоречие с
предмета на КТД уреден в чл.50 КТ. На следващо място и двете разпоредби ясно е
записано, че при предоговарянето следва да се отчитат инфлацията, повишаването
на производителността на труда в страната, както и необходимостта от реално
повишаване на стандарта на живот на персонала на Дружеството. Така следвайки логиката, че се отчитат
повишаване на показатели, очевидно страните са имали предвид единствената
възможност работодателя да предоговаря ОМЗ само и единствено като го увеличава
съобразно посочените показатели.
И накрая в контекста на изложеното, и в двете разпоредби на КТД, на които се позовава ищеца, които са с идентично съдържание е записано, че работодателя се задължава минимум 2 пъти годишно да предоговаря ОМЗ, едновременно с коефициента във „Вътрешни правила за работна заплата” в „А.К.” ЕАД, които са неразделна част от КТД, отчитайки инфлацията, повишаването на производителността на труда в страната, както и необходимостта от реално повишаване на стандарта на живот на персонала на Дружеството. Или за да възникне това задължение на работодателя следва комулативно /едновременно/ да са налице три критерия - инфлацията, повишаването на производителността на труда в страната, както и необходимостта от реално повишаване на стандарта на живот на персонала на Дружеството, като в тежест на ищеца е да докаже наличието им. Съда приема, че критерия реално повишаване на стандарта на живот на персонала на Дружеството винаги е налице и следва от предмета на КТД. По отношение другите два критерия съда приема заключенията на вещото лице, от които са доказва по безспорен начин, че за процесния период от м. ноември 2014 г. до месец декември 2016 г. не е налице инфлация, напротив по официални за страната и задължителни за съда данни на НСИ /Национален статистически институт/ средно годишния индекс на инфлация и за трите години е отрицателен /-1.4% за 2014 г., -0.1% за 2015 г. и -0.8% за 2016 г./, т.е. налице е дефлация. Така при липсата само на един от трите изискуеми задължителни критерия записани в разпоредбите на КТД е налице основание на ответника да не изпълни задължението си по чл.33, ал.2 КТД 2013-2014 г. и на чл.38, ал.3 КТД 2015-2016 г.
Според допълнителното заключение на вещото лице другия критерии - повишаването на производителността на труда в страната по официални и задължителни за съда данни на НСИ за процесния период от м.11.2014 г. до 31.12.2016 г. отчитан на тримесечие е налице, т.е. отчетено е макар и минимално увеличение, но при доказаната липса на другия критерии – инфлация, не е налице основание да предовоговаряне чрез увеличаване на ОМЗ на ищеца за процесния период.
Предвид на изложените съображения съда намира, че следва да отхвърли исковете изцяло, а като последица от изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 ГПК ищеца следва да заплати на ответника сторените от него разноски за юристконсулско възнаграждение изчислени съгласно чл.37 от закон за правната помощ вр. чл. 23 т.1 от Наредба за заплащане на правна помощ в размер на 150.00 лева.
Останалите сторени съдебни разноски по арг. чл.359 КТ остават за сметка на съда.
Водим от изложените съображения,
Козлодуйски районен съд, Втори състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни и недоказани обективно съединените искове на Н.К.Н., ЕГН ********** *** против работодателя си „А.К.” ЕАД, ***, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Иван Тодоров Андреев, за изпълнение на задължение по чл. 33, ал. 2 от Колективен трудов договор за 2013-2014 г. и по чл. 38, ал. 3 от Колективен трудов договор за 2015-2016 г. два пъти годишно да й бъде увеличена ОМЗ /основна месечна заплата/ за периода 2014-2016 г., както следва: за месеците от януари до юни 2014 г. с по 52.91 лева; за месеците юли до ноември 2014 г. с по 60.66 лева; за месеците януари и февруари 2015 г. с по 121.67 лева; за месеците март до юни 2015 г. с по 130.00 лева; за месеците юли до декември 2015 г. с по 294.58 лева; за месеците януари до юни 2016 г. с по 467.75 лева и за месеците от юли до декември 2016 г. с по 659.16 лева. Претендира и обезщетение за забавено плащане на всяко увеличение на месечното трудово възнаграждение, както следва: върху увеличението за месеците януари до юни 2014 г., считано от 01.01.2014 г. до датата на завеждане на иска, в размер на 101.34 лева; върху увеличението за месеците юли до ноември 2014 г., считано от 01.06.2014 г. до датата на завеждане на иска, в размер на 100.90 лева; върху увеличението за месеците януари и февруари 2015 г., считано от 01.01.2015 г. до датата на завеждане на иска, в размер на 166.11 лева; върху увеличението за месеците март до юни 2015 г., считано от 01.06.2015 г. до датата на завеждане на иска, в размер на 310.40 лева; върху увеличението за месеците януари до юни 2016 г., считано от 01.01.2016 г. до датата на завеждане на иска, в размер на 325.74 лева и върху увеличението за месеците юли до декември 2016 г., считано от 01.06.2016 г. датата на завеждане на исковата молба, в размер на 291.71 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК Н.К.Н., ЕГН ********** *** да
заплати на „А.К.” ЕАД ***, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор Иван Андреев, направените по делото разноски за юристконсулско
възнаграждение в размер на 150.00 лева.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: