Номер 137510.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 28.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
Секретар:Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20203100502674 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 53898/07.08.2020 г. на
„ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, гр. София, действащо чрез
пълномощника си адв. П. П.Д.а, срещу Решение № 3268/17.07.2020 г.,
постановено по гр.д. № 8400/2019 г. по описа на ВРС, XVI-ти състав.
В жалбата си въззивникът „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
обосновава подробно оплаквания за недопустимост, неправилност и
необоснованост на решението в цялост. На първо място, излага, че са нарушени
правилата за родова подсъдност, доколкото цената на исковете от 28 055.64
лева определяла за компетентен Варненски окръжен съд да разгледа спора като
първа инстанция. Като се позовава на определение от 03.06.2020 г. по в.ч.т.д. №
205/2020 г. на Варненски апелативен съд, постановено по повдигнат за спор за
подсъдност по идентичен казус, претендира обезсилване на обжалвания акт и
изпращане делото на първоинстанционен състав на ВОС за решаване. Без да
оспорва изводите на първата инстанция досежно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Пожар и други опасности“,
сключена с „ТЕБСА“ ООД, качеството му на потребител на ел. енергия, факта
на получено уведомление за настъпило застрахователно събитие, по което е
образувана щета и т.н., изразява несъгласие с мотивите на съда, че ответното
дружество не отговаря за щетите, причинени от повреди в ел. мрежа, тъй като
не се доказала вината му за прекъсване на ел. захранването. Счита, че
районният съд неправилно интерпретирал заключението на вещото лице по
проведената СТЕ, от което можело да се изведат всички релевантни факти за
формиране извод за основателност на заявените регресни искове. Положителни
изводи за начина на настъпване на повредата и оттам за отговорността на
1
ответното дружество можело да се изведат и от събраните гласни
доказателства. Във връзка с приетата по делото справка за консумация на ел.
енергия, жалбоподателят твърди нарушение на концентрационното начало в
процеса, като изтъква липсата на възражение в депозирания отговор на исковата
молба относно липсата на консумация на ел. енергия. Поради това, моли за
изключване на посочения документ от доказателствата по делото, а отделно
изтъква и неотносимостта му, доколкото е налице несъответствие с
индивидуализиращите данни на процесния имот. Претендира обезсилване на
решението, респективно отмяна в цялост и постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат уважени и да се присъдят разноски за двете
инстанции.
В срока за отговор по чл.263, ал. 1 от ГПК е постъпил такъв от
въззиваемата страна „ЕЛЕКТРО-РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, в която
заявява становище за неоснователност на жалбата както по отношение
твърдението за недопустимост на решението на ВРС поради родова
неподсъдност на делото, така и по отношение доводите по приложението на
материалния закон. За правилен счита извода, че ищецът не е доказал
предпоставките за ангажиране регресната отговорност на дружеството.
Позовавайки се на събраните в хода на първоинстанционното производство
писмени и гласни доказателства, и заключенията по експертизите изтъква, че не
се установяват виновно причинени щети, дори и процесната климатична
система да е била повредена следствие липса на снабдяване с ел.енергия, а от
там и причинно следствена връзка между поведението на ответника и
настъпилите вреди за „Тебса“ ООД. Отправя искане за потвърждаване на
решението и присъждане на разноски.
Отговор на подадената въззивна жалба е постъпил от третото лице
помагач на страната на ответното дружество – ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, с
който се оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че компетентният
първоинстанционен съд е бил районният, доколкото цената на всеки от
предявените искове е под 25 000 лв. По същество, намира постановеното
решение за правилно и законосъобразно, като твърди, че не се е доказала
причинната връзка между настъпилите вреди и поведението на ответника. В
тази връзка, излага, че задължението на електроразпределителното предприятие
за осигуряване на непрекъснатост на електроснабдяването не е безусловно, за
което се позовава на разпоредбите на чл.122, ал.2, т.1 и т.2 ЗЕ, както и на чл.
122, ал.4 от същия закон. Твърди, че не бил спазен реда за реализиране на
отговорността за причинените вреди, уреден в чл. 56 от ОУДПЕЕЕМ. Като се
позовава на установената по делото нулева консумация на ел. енергия за
процесния период, намира за недоказана вината на ответното дружество за
настъпване на повредата, както и за недоказан фактическият състав на
регресната отговорност, поради, което моли за потвърждаване на
първоинстанционния съдебен акт.
В проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалният
представител на ищеца поддържа изложеното във въззивната жалба и
2
отправените искания към съда.
Въззиваемите оспорват жалбата и претендират потвърждаване на
обжалвания съдебен акт.
Въззивният съд в настоящия си състав, след преценка доводите на
страните и като съобрази, че правото на обжалване е упражнено от
легитимирано чрез правен интерес лице в законоустановения по ГПК срок, дава
следното разрешение от фактическа и правна страна на спора:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но е недопустимо
като постановено от родово некомпетентен съд. Съображенията за това са
следните:
Производството пред Варненския районен съд е образувано въз основа
на искова молба, подадена от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, гр. София,
с която е предявен регресен иск с правно основание чл. 213 от КЗ /отм./ против
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, гр. Варна за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата в общ размер на 28 055. 64 лева, съставляваща сбор
от заплатени суми по договор за застраховка № 11022044864/22.10.2011 г. с
„Тебса" ООД във връзка с настъпило на 09.02.2012 г. застрахователно събитие,
както следва: сумата от 16863.56 лв. с ДДС, представляваща присъдено и
изплатено на „Тебса" ООД, ЕИК ********* застрахователно обезщетение,
съгласно договор за застраховка № 11022044864/22.10.2011 год. за настъпило на
09.02.2012 год. замръзване на система „Дайкин-Алтерма", ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до деня на окончателното
изплащане на сумата; сумата от 2218.88 лв. , представляваща законната лихва
върху главницата от 16863,56 лв., дължима от датата на предявяване на иска -
09.02.2015 год. до окончателното изплащане на задължението - 26.04.2016 год.,
присъдена и изплатена на „Тебса" ООД, ЕИК *********, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до деня на окончателното
изплащане на дълга; сумата от 5070,82 лв., представляваща присъдена и
изплатена на „Тебса" ООД мораторна лихва, изчислена върху главницата от
16863,56 лв. за периода от 01.03.2012 год. до 09.02.2015 год., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до деня на
окончателното изплащане на дълга; сумата от 3887.38 лв., представляваща
присъдени и изплатени в полза на „Тебса" ООД разноски, извършени по гр.д. №
1456/2015 год., XIV състав, ВРС и по в.т.д. № 267/2016 год., ВОС, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до деня на
окончателното изплащане на сумата; както и сумата от 15.00 лв.,
представляваща разноски по ликвидация на преписка по щета №
11020311200795, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до деня на окончателното изплащане на сумата.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
213, ал. 1 от КЗ /отм./, и се основава на твърденията на ищцовото
застрахователно дружество, че с влязло в сила Решение № 4785/27.11.2015 г. по
гр. дело № 1456/2015 г. по описа на ВРС е осъдено, на основание чл. 208 от КЗ
(отм.), да заплати на „Тебса" ООД, ЕИК ********* горепосочените суми.
3
Ищецът обосновава правния си интерес от провеждане на исковата защита с
твърдения, че е заплатил изцяло присъдената сума в размер на 28040.64 лева,
заедно с разноски по ликвидация на преписката по щетата в размер на 15 лева,
от което по отношение на него се е породило регресно право да претендира
възстановяване от деликвента на извършената престация.
Макар претендираното парично притезание да съставлява сбор от
няколко заплатени суми по договор за застраховка /застрахователно
обезщетение, мораторна лихва и разноски/, искът за неговото присъждане е
един, доколкото произтича от един самостоятелен правопораждащ факт, а
именно заплащане на присъдено в полза на застрахования обезщетение по
имуществена застраховка. Основанието на предявеният иск не е
застрахователното правоотношение, а възниква по силата на даденото от закона
право на регрес с факта на изплащането на сумата от застрахователя.
Отговорността на застрахователя е договорна и застрахованият черпи правата
си от сключения договор за имуществена застраховка, за разлика от
отговорността на деликвента към увредения за причинените му вреди, която е
на деликтно основание. Същото важи и за регресната отговорност на
деликвента към обезщетилия увреденото лице застраховател, основаваща се на
плоскостта на извъндоговорните правоотношения, което следователно
обособява неговото задължение от първоначалното, произтичащо от договора
за застраховка между ищеца и застрахования. Горното налага
безпротиворечивия извод, че исковата претенция с правно основание чл. 213,
ал. 1 от КЗ /отм./ за възстановяване на заплатените в полза на последния суми
има различен правопораждащ факт – заплащане на цялото задължение и
разноските по застрахователния договор, което обуславя и неговия единен и
самостоятелен характер, като в посочения смисъл е и разрешението, прието с
т.14 от ППВС № 7/1977г., в което не се прави разграничение между платеното
обезщетение като главница и лихва, като се приема че се касае за едно единно
вземане.
Предвид гореизложеното, Варненският районен съд се е произнесъл по
един иск с цена от 28 055, 64 лева, която предопределя по силата на чл. 104, т. 4
от ГПК родовата компетентност на окръжния съд като първа инстанция. В
контекста на изложеното първоинстанцинното решение ще бъде обезсилено
като недопустимо, а делото - задържано за разглеждане от ВОС. Твърденията на
възиваемите страни, че възраженията за недопустимост на решението, основани
на родова неподсъдност са преклудирани не намират законова опора в чл. 119
ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора и по аргумент на чл. 81 от ГПК, предвид факта,
че с настоящото решение не се прекратява висящността на производството, не
следва да бъдат присъждани разноски, а същите подлежат на разпределение
между страните с решението по същество от родово компетентентния
първоинстанционен съд,
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 3268/17.07.2020 г., постановено по
гр.д. № 8400/2019 г. по описа на ВРС, XVI-ти състав.
ЗАДЪРЖА делото за разглеждане от Варненския окръжен съд на
предявения от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, гр. София, регресен иск
с правно основание чл. 213 от КЗ /отм./ против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР" АД, гр. Варна за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
общ размер на 28 055. 64 лева, съставляваща изплатено застрахователно
обезщетение, лихви и разноски на застраховано лице по силата на влязло в сила
решение № 4785/27.11.2015 г. по гр.д. № 1456/2015 г. по описа на Районен съд
Варна.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето-лице помагач ЗАД
„Алианц България“, ЕИК *********, гр. София.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5