РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 11.01.2019
г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на тридесет и първи октомври през
две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10381 по описа за 2016
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът
К.Л.В. твърди, че спрямо него било незаконосъобразно повдигнато и поддържано
обвинение /ДП № 256/2004 г. на СДВР/ в престъпление по 215, ал.2, т.1 от НК, по
което бил признат за невиновен с присъда от 04.11.2014 г. по НОХД № 2429/2011
г. на СРС, НО, 94 с-в, потвърдена с Решение от 17.05.2016 г. по ВНОХД №
1252/2016 г. по описа на СГС, ІІ въззивен състав.
Твърди,
че във връзка с незаконното обвинение продължило около десет години претърпял
значителни неимуществени вреди, които описва подробно. Поддържа, че същите се
изразяват в притеснения и страдания довели и до здравословни проблеми- високо
кръвно налягане, мозъчен инсулт, остър генерализиран парадонтит; честта и
доброто му име в обществото били уронени.
Ищецът
твърди, че ответникът П.НА Р.Б.следва да отговаря имуществено за повдигнатото
обвинение и претендира обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в размер на 55000.00 лв.-главница, ведно със
законната лихва от 17.05.2016 г. /дата на влизане в сила на оправдателната
присъда/ до окончателно погасяване на задължението.
В срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК
ответникът П. на Р. Б. изразява следното становище:
Оспорва,
като нередовна исковата молба с изложени възражения по отношение на
представителната власт.
Оспорва
по основание и размер претенцията. Прави възражение, че същата е завишена по
размер; не е съответна на продължителността на наказателното производство;
липсват доказателства за действително претърпени неимуществени вреди от
посочения характер, в т.ч. че здравословното състояние на ищеца се е влошило в
резултат на незаконното обвинение.
Поддържа
твърдения, че през същия период спрямо ищеца е било повдигнато и поддържано
обвинение по ДП № 253/2004 г. , по което същият бил оправдан с присъда, влязла
в сила на 31.03.2014 г. /НД № 1821/2013 г. на ВКС по чл.339 НК/. Вредите, които
ищецът твърди, че е претърпял във връзка с това наказателно производство били
предмет на разглеждане по гр.д.№ 4290/2016 г. на СГС, ГО, 1-19 с-в /пр.пр.№
8107/2016 г. на ВКП/. Твърденията на ищеца по това производство били идентични.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните
съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди,
претърпени вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление.
Съдът намира, че са налице
основанията по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
за ангажиране отговорността на държавата за причинени на ищеца вреди от
незаконните действия на нейни органи. Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на
изрично предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от
наличието на вина /виновно поведение/ от страна на конкретното длъжностно лице,
причинило с поведението си вредата – чл.4 от ЗОДОВ, докато деликтната
отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД е виновна отговорност – обусловена е от
виновно поведение на причинителя на вредата, вкл. в хипотезата на
обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД, като вината се предполага до
доказване на противното, съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, П. или съда, при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това че деянието
не е извършено от лицето, или че извършеното деяние не е престъпление, или,
поради това че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В хода на производството
безспорно се установи от представените
материали по НОХД № 2429/2011 г. по
описа на СРС, НО, 94 с-в, че срещу К.Л.В. е било образувано на 06.10.2004 г. наказателно
производство за престъпление по чл.215, ал.2, т.1 във вр. ал.1 от НК /ДП № ЗМ
253/2004 г. на СДВР/. за
това, че на неустановена по делото дата за времето от 08.08.2004г. до
06.10.2004г. в с.********в гаражна клетка, с цел да набави за себе си имотна
облага, укрил чужда движима вещ л.а.„Тойота - Рав 4", с номер на рама*********,
на стойност 24 640 /двадесет и четири хиляди и шестстотин и четиридесет/ лева,
собственост на Е.Д., за която е предполагал, че е придобита от друго,
неустановено по делото лице, чрез престъпление по чл.346, ал.1 от НК.
Установява
се, че с влязла в сила на 06.07.2016 г. присъда от 04.11.2014 г. по НОХД № 2429/2011
г. по описа на СРС, НО, 94 с-в, К.Л.В. е бил признат за невиновен в извършване
на посоченото престъпно деяние.
Чрез
представената справка за съдимост от 16.11.2016 г. издадена от РС Велико
Търново се установява, че К.Л.В. не е осъждан.
Чрез
представеното решение от 20.07.2017 г. по гр.д.№ 4290/2016 г. на СГС, ГО, 19
с-в се установява, че в периода 06.10.2004 г. до 31.03.2014 г. срещу ищеца е
водено и друго наказателно производство за престъпление по чл.339, ал.1 НК, за
което е оправдан с влязла в сила на 31.03.2014 г. присъда, постановена по ВНОХД
1670/2013 г. на СГС, ІV въззивен състав, НО. Установява се, че с постановеното
решение по гр.д.№ 4290/2016 г. на СГС в полза на К.Л.В. е присъдено обезщетение
за причинените му неимуществени вреди от неоснователното обвинение на основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ в размер на 15000.00 лв.
Поради това, съдът намира
че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на
отговорността на ответника П. на Р. Б..
В този смисъл, съдът приема за
установени, чрез приложените писмени доказателства фактическите твърдения на ищеца,
че е бил привлечен като обвиняем за извършване на
престъпление от общ характер, за което е бил оправдан.
Чрез показанията на свидетеля А.Т.Ц.
се установява, че ищецът е ремонтирал автомобили в село Кокаляне, където живее
и всички го познавали. След случая, в който в центъра, където К.В. живее имало
много полиция и образуваните дела срещу него – едното за това че е ремонтирал
крадена кола и второто – свързано с патрони спрял да контактува с него, за да
не го сочат хората с пръст. Свидетелят сочи, че след този случай и ищецът спрял
да работи. От своя страна К. станал по-затворен. Не контактувал като преди това,
не излизал. Получил удар или инфаркт /свидетелят не заявява с точност/.
Свидетелят сочи, че преди този случай К. се ползвал с добро име, защото работел
от тъмно до тъмно.
Чрез констатациите на приетата
в производството СМЕ се установява, че оплакванията на ищеца по-скоро насочват
към диагноза „гингивит“, а предприетите спрямо него лечебни процедури към
„обострен хроничен парадонтит“. От своя страна, според експерта, в случая не
може да бъде направен еднозначен и категоричен извод, че причина за възникване
на парадонтит е стресът, който ищецът е преживял във връзка с неоснователното
обвинение. Действително заболяването „обострен хроничен парадонтит“ може да
бъде в резултат на получения стрес, за разлика от заболяването „гингивит“.
Липсата на достатъчно медицинска документация с оглед поставяне на точна
диагноза и проследяване състоянието на ищеца са пречка за даване на отговор на
поставените въпроси.
Според приетата в
производството КСМЕ и приложената медицинска документация се установява, че през
2011 г. ищецът е претърпял исхемичен мозъчен инсулт. Според експертите
продължителното психично напрежение и стрес могат да предизвикат чрез
автономната нервна система /симпатиковия
дял/ отделяне на хормони водещи до постепенно повишаване на артериалното
налягане. Промените в мастния профил-дислипидемията, която е в основата на
развитие на преживения исхемичен инсулт не може с категоричност да бъде
свързана с неприятните изживявания от продължителния съдебен процес.
Установява се, чрез СПЕ /част
от КСМЕ/, че воденото наказателно производство без съмнение представляват
стресогенно събитие в живота на ищеца. През това време той се е чувствал
застрашен, изпитвал е напрежение, несигурност, безпокойство, тревожност,
депресивитет. Нарушено било психологичното му благополучие за продължителен
период от време във всичките му аспекти- преживял негативни емоции, личностово
разколебаване, нарушен бил баланса в семейните му отношения, засегнати били
приятелските и социалните му контакти, почувствал се злепоставен пред
обществения му кръг, работата му била повлияна негативно. С поред експерта,
негативните изживявания, които са във връзка с воденото срещу ищеца наказателно
производство са допринесли в съществена степен за неговото психическо състояние
в момента, но те не могат да бъдат разглеждани като единствена причина за него.
Факторите, които оказват влияние са комплексни и включват и нагласи, умения за
справяне с проблемни ситуации и кризи, допълнителни обстоятелства влияещи върху
личните отношения, успешно управление на бизнеса, приятелски и социални
взаимоотношения.
В с.з. на 28.03.2018 г. вещо
лице З. /специалист психолог/ допълва, че и двете водени срещу ищеца
наказателни дела са стресогенни фактори /събития/, които са свързани и не може
да бъде направено разграничение доколкото преживения стрес, безпокойство,
напрежение от пострадалия се дължат на едното или на другото производство.
При така установеното, съдът
намира следното от правна страна:
По искът за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди:
С дадените разяснения с т. 3
от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието,
че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Според установената задължителна съдебна практика на
Върховния касационен съд по приложението на чл.2 ЗОДОВ и на чл.52 ЗЗД,
държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на
причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и
претърпените вреди, и се определя по справедливост. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под
внимание при определяне на размера, след като обуславят вредите. Както е
посочено, в мотивите си съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства
и значението им за размера на неимуществените вреди- конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател.
По правният въпрос за
приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл.4 и с чл.2, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ е постановено решение № 296 от 19.10.2015 г. по гр.д. № 6559/2014 г., Г.
К., ІV Г. О. на ВКС, с което е възприето становище, че съдът определя размера
на обезщетението за неимуществени вреди след извършване на преценка на всички
установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на тяхното значение като критерии за точното прилагане
на принципа за справедливост.
Съобразно това становище и
дадените разяснения с ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва
да съобрази най- напред каква е тежестта на повдигнатото обвинение, неговата
продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на
неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки за
процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв
интензитет са извършените действията по разследването с участието на
обвиняемия, ефектът на всички тези действия върху ищеца и средата му. От
значение са продължителността на наказателното преследване, личността на
увредения и притежаваният от него авторитет в обществото, настъпилите промени в
отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са се
отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото
наказателно производство върху душевното му състояние, дали незаконно обвинение
за умишлено престъпление е в област, която е професионалната реализация на
обвиняемия. Съдът следва да вземе предвид данните за личността на увредения,
начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот,
положението му в обществото, работата му, публичното разгласяване на
обвинението и др. под.
В този смисъл, в доказателствена
тежест на ищеца беше
да установи претърпените от него болки и страдания от незаконното му обвинение, чрез пълно и главно доказване. Преценката на съда не може да се основава на предположението,
за това че обвиненията за тежки по своя характер престъпления обичайно водят до
стрес, промяна в начин на живот, влошаване на отношенията в семейството и на здравословното състояние.
От своя страна с дадените
разяснения по т.11 от ТР №3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. №3/ 2004 г., ОСГК
е възприето, че държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица
от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на
причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и
претърпените вреди.
Като база за определяне
паричния еквивалент на неимуществените вреди при неоснователно обвинение следва
да служи още и икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната
към датата на увреждането в какъвто смисъл са изразените становища в Решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012
г. на IV-то гр. отд. на ВКС и Решение № 145 от 06.07.2017 г. по гр.д. №
4132/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, които настоящият състав изцяло възприема.
В същите е посочено, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на
обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната
практика ориентир, относим към аналогични случаи.
Поради това, според съда, обективно съществуващи са фактите
относно продължителността на наказателното преследване, наложената мярка за
неотклонение, нейният срок и
продължителността на периода, през който ищецът е
търпял ограничението, както и обстоятелството дали през същия период спрямо ищеца
са били водени други наказателни производство.
Такива са, според съда и
обстоятелствата, свързани с извършване преценка личността на увредения и
притежаваният от него авторитет в обществото, както и дали незаконното
обвинение за умишлено престъпление е в област, която е професионалната
реализация на обвиняемия, както и дали обвинението е било публично разгласено.
От своя страна, субективното
отношение на ищеца към тях, отражението им върху неговото психическо
състояние, семейна среда, както и моралните му страдания, изразяващи се в
негативна промяна в неговия живот и емоционални страдания, които е претърпял,
като пряка последица от наказателното преследване подлежат на доказване в
производството.
Такива, според съда, са и
установените обстоятелства за настъпилите промени в отношенията в семейството,
допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на
лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство
върху душевното му състояние. За установяването им, съдът следва да вземе
предвид данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната
среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата
му и др. под.
По
отношение на обективно съществуващите факти:
В случая неоснователното
обвинение срещу К.Л.В. е продължило от 06.10.2004 г. до 06.07.2016 г. или единадесет
години години и девет месеца.
Установи се, че незаконното
обвинение срещу ищеца е било за извършване на тежко престъпление по см. на
чл.93, т.7 от ДР на НК, тъй като предвиденото в закона наказание за
извършването му е лишаване от свобода от три до десет години.
Като обуславящ по-висок размер
обезщетение, съдът съобрази наложената мярка за неотклонение „подписка”.
От своя страна в субективно
отношение се установи, че ищецът е понесъл във връзка с неоснователните
обвинения морални вреди изразили се в тревоги, притеснения, грижи за
обвинението в извършване на соченото тежко престъпление от общ характер;
негативни емоции и притеснения от
обвиненията и това което предстои за него и семейството му, за неговата работа след
приключване на производството. Несъмнено сочените обстоятелства се установяват
чрез показанията на свидетеля А.Т.Ц..
В субективно отношение, като
обуславящ по-нисък размер на обезщетение, съдът съобрази обстоятелството, че в
същият период 2004 г.-2014 г. е било водено и друго наказателно производство
срещу К.Л.В. за извършване на
престъпление по чл.339, ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила на
31.03.2014 г. присъда.
Съдът, съобрази и възрастта на
ищеца, както и обстоятелството, че същият е с изградена семейна среда, социални
контакти и работа.
Проведеното наказателно
производство – в досъдебната и съдебната фази (повече от 11 години) надвишава
разумния срок за провеждане на това производство. Както последователно се
поддържа в практиката на ВКС, неимуществените вреди от незаконно обвинение
обхващат не само отрицателните психически преживявания на увредения, но и
обективното по своя характер лишаване от блага и ценности, към които всяка
личност се стреми. Справедливостта като законов критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди включва освен тяхната общовалидна значимост за
всяко човешко същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която
те са имали за личността на увредения. В този смисъл е и практиката на ВКС,
формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 55/11.03.2013 г. по гр. д. №
1107/2012 г., ІV г. о., ГК, която се възприема от настоящия състав.
С дадените разяснения по т.11
от ТР №3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. №3/ 2004 г., ОСГК и постановеното по
реда на чл.290 ГПК решение №554/12/06.03.2013 г. по гр. д. №266/ 2012 г., ІV
г.о., ВКС е застъпено становище, че щом по едно и също време е имало
наказателно производство, по което страната е била привлечена като обвиняем по
няколко обвинения, причинените ѝ от това неимуществени вреди са във
връзка с всички обвинения. Когато се преценява кои вреди са причинени и какво
обезщетение се дължи за незаконното обвинение, съответно за незаконното
осъждане, задължително трябва да се извърши съпоставката, която тълкувателното
решение изисква. В посочения смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение
№ 151 от 23.06.2016 г. по гр.д. № 508/2016 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, което
настоящия състав възприема.
С оглед така установеното, при
отчитане на всички тези критерии настоящият
състав приема за справедлив размер на обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди сумата 7000.00 лв., което би било достатъчно за пълно обезщетяване на всички неимуществени
вреди, търпени от него като последица от неоснователно повдигнатото срещу него
обвинение, доказани по несъмнен начин в производството. За разликата над тази
сума до пълния му предявен размер от 55000.00 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
Според настоящият състав размерът
на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, който
включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за
справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в
съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Според отправеното искане при
съобразяване дадените разяснения с т.4 от ТР №3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк.
д. №3/ 2004 г., ОСГК, върху присъденото обезщетение се дължи законна лихва от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 06.07.2016 г. до
окончателно погасяване на задълженията.
По разноските:
При този изход на спора и на
основание чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски за държавна такса 10.00 лв.
В полза на адв. Я.В.С. от САК
следва да се присъди на основание чл.38, ал.2 ЗА вр.чл.78, ал.1 и чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сумата 277.45 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ, П. на Р. Б. да заплати на К.Л.В., ЕГН **********, действаща чрез адв.Я.В.С.
от САК с адрес ***, сумата от 7000.00
лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги,
притеснения, грижи във връзка с обвинението в извършване на престъпление от общ
характер; негативни емоции и притеснения от
обвиненията и това, което предстои за неговия живот, семейството и работа след
приключване на производството; негативно отражение на обвинението върху
социалното му общуване - семейна и близка среда, всичките вреди претърпени от
незаконно обвинение водено срещу него в периода от 06.10.2004 г. до 06.07.2016
г. по НОХД № 2429/2011 г. по
описа на СРС, НО, 94 с-в, /ДП № ЗМ 253/2004 г. на СДВР/ за извършено
престъпление по чл.215, ал.2, т.1 във вр. ал.1 от НК, в това, че на
неустановена по делото дата за времето от 08.08.2004г. до 06.10.2004г. в с.********в
гаражна клетка, с цел да набави за себе си имотна облага, укрил чужда движима
вещ л.а.„Тойота - Рав 4", с номер на рама JTEHH20V800078671, на стойност
24 640 /двадесет и четири хиляди и шестстотин и четиридесет/ лева, собственост
на Е.Д., за която е предполагал, че е придобита от друго, неустановено по
делото лице, чрез престъпление по чл.346, ал.1 от НК, за което бил признат за невиновен
с влязла в сила на 06.07.2016 г. присъда от 04.11.2014 г. по НОХД № 2429/2011
г. по описа на СРС, НО, 94 с-в, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 06.07.2016 г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ
за разликата над сумата 7000,00 лв. до пълния предявен размер от 55000,00 лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.10, ал.3, изр.
второ от ЗОДОВ, П. на Р. Б. да заплати на К.Л.В., ЕГН **********, действаща
чрез адв.Я.В.С. от САК с адрес ***.00 лв.-разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл.10, ал.3, изр.
второ от ЗОДОВ, П. на Р. Б. да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв във
вр.чл. 38, ал. 1 т. 3 ЗАдв на адв.Я.В.С. от САК сумата от 277.45 лева
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: