О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 24.02.2020 г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 24 февруари
2020 г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 4408 по описа за 2019
година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила
е искова молба от „Топлофикация София” ЕАД в която твърди, че на 16.11.2018г. ищцовото дружество депозирало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. №3089508 срещу Т.И.К.
с ЕГН:********** за сумата от 746,18 лева, от които 593,84 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2015г. до м.04.2016г. за реално потребена енергия, отразена в Общи фактури
с №**********/31.07.2016, 129,20 лева - законна лихва за забава от 15.09.2016.
до 05.11.2018г., както и сума за дялово разпределение за периода м.05.2015 -
м.04.2016 в размер на 18,00 лева - главница и 5,14 лева- лихва от 15.09.2016г.
до 05.11.2018г., като претендират и законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане, постановено по ч.гр. дело
№711/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора, 12 състав, било уважено
искането на ищеца и била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Със
съобщение, получено от ищцовото дружество на 25.07.2019г. съдията-докладчик указал,
че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесат дължимата
държавна такса.
С оглед изложеното, в законоустановения срок
по чл.415, ал. 1 от ГПК, предявяват иск за установяване на съществуването на
вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/
срещу Т.И.К. с ЕГН **********, като клиент на ТЕ, за топлоснабден имот: гр.
София, общ.Надежда, жк.„Надежда“, бл.173, вх.А, ет.8, ап.25 за периода от
м.05.2015г. до м.04.2016г.;
Основанията, обстоятелствата и фактите, от
които произтичали вземането са следните:
Ищецът твърди, че ответницата била клиент на
ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, били клиенти на ТЕ и били длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на
нормативните актове, ответникът бил клиент на ТЕ и за него важали разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ
за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация
София ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвяли от
“Топлофикация София” ЕАД и се одобрявали от Комисията за енергийно и водно
регулиране. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в
един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да било необходимо изричното
им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентирали
търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Ответницата не упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо нея влезли
в сила действащите за процесния период ОУ. За последната в сила били ОУ,
одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г.,
както и ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014 г. В Раздел XI от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ”, чл. 33,
съответно чл. 33, Раздел VIII от ОУ от 2008 г., били определени редът и срокът,
по който купувачите на ТЕ /в т. ч. и ответницата/, били длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ. С ОУ от 2008 г. било установено, че това било в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от нея суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури, бил най-късно до края на месеца,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответницата изпаднала в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
била начислявана законна лихва върху задължението. С ОУ от 2014 г. било
установено, че клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството. Съгласно ОУ от 2014 г. „Топлофикация София” ЕАД начислявала
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
изготвените изравнителни сметки. От 12.03.2014 г. (влизането в сила на ОУ от
2014 г.) дружеството ежемесечно удостоверявало публикуването в интернет
страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се
съставяли констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и
извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез
осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в
масивите на дружеството, който достъп се осъществявал чрез официалната
уеб-страница на „Топлофикация София” ЕАД на адрес: http://toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка.
Ответницата, видно от приложеното извлечение
от сметки за аб. №103067 използвала доставяната от ищцовото дружество топлинна
енергия през процесния период и не погасила задължението си.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал.
1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намирал
топлоснабдения имот била сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Бруната България”.
Въз основа на чл. 139 от Закона за
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда
- етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имат били
начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края
на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - “Бруната България” ООД на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването
(издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от
03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ
бр. 34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот били издадени изравнителни
сметки, които ищецът прилага като доказателство в подкрепа на твърденията, че
сумите за топлинна енергия, били начислени по действителен разход на уредите за
дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на Т.И.К. с ЕГН **********, че
дължи на „Топлофикация София” ЕАД сума в общ размер от 746,18 лева, от които
593,84 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2015г. до м.04.2016г. за реално потребена енергия,
отразена в Общи фактури с №**********/31.07.2016, 129,20 лева - законна лихва
за забава от 15.09.2016. до 05.11.2018г., както и сума за дялово разпределение
за периода м.05.2015 - м.04.2016 в размер на 18,00 лева - главница и 5,14 лева-
лихва от 15.09.2016г. до 05.11.2018г., ведно със законна лихва от 16.11.2018г.
- датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите.
Моля съда, при наличие на предпоставките на
чл. 238, ал. 1 от ГПК, да постанови неприсъствено решение, с оглед
процесуалното поведение на ответника.
Моли да му бъдат присъдени направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от назначения особен
представител на ответницата мл.адв. А.Р., в който твърди, че счита иска за недопустим и
неоснователен.
Твърди, че от обстоятелствената част на
исковата молба се установявало, че дружеството получило съобщение на 25.07.2019
г., с което му било указано, че можело да предяви иск, съгл. чл.415, ал.4 от ГПК, относно вземанията си, в едномесечен срок, като довнесяло дължимата
държавна такса.
Сочи,
че едномесечният срок за дружеството, започвал да тече от датата на получаване
на съобщението, т. е. от 25.07.2019 г. и изтекъл на 26.08.2019 г.,
съгл. чл.60, ал.6 от ГПК, тъй като датата 25.08.2019 г. се падала
неработен ден (неделя).
Според
чл.62, ал.2 от ГПК срокът не се смятал за пропуснат, когато изпращането на
молбата станало по пощата. По въпроса била създадена задължителна съдебна
практика, обективирана в Определение № 375/28.05.2012г. по гр.д. 287/2012г.,
ВКС, I. г.о. и Определение № 714/20.12.20Юг. по гр.д. №635/ 20Юг., ВКС, IV г.о.
В цитираните съдебни актове било прието, че датата на изпращането на жалбата по
пощата можела да се установява не само чрез плика и поставеното на него
пощенско клеймо, но и чрез друг документ, напр. разписка на пощенския оператор.
Прието било, че извършеното от пощенския оператор официално удостоверяване на
датата на подаване на жалбата в пощенската служба доказвало изпращането й на
посочената в разписката дата. Това удостоверяване било от значение за
установяване момента на предаването на съдебни книжа на съответната пощенска
фирма.
Видно
от поставения входящ номер от Районен съд Стара Загора, искът бил входиран на 27.08.2019 г.
По делото не се намирали други доказателства, които да
удостоверяват, дата на изпращане на исковата молба, различна от датата на
входиране на иска в регистратурата на съда.
Твърди,
че по силата на чл.415, ал.4 ГПК, предявяването на установителния иск било
ограничено с преклузивен едномесечен срок, който течал от връчване на заявителя
на указанията на съда по чл.415 ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от
длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. Спазването на установения от
законодателя преклузивен срок било абсолютна процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтичала от
обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в
заповедното производство възражение, подаването на което също било ограничено
със срок. В настоящия случай била налице специална хипотеза, а именно липсата
на връчване на съобщението за издадена заповед за изпълнение. Независимо от
това, ищцовото дружество било обвързано с преклузивния едномесечен срок за
подаване на установителен иск, който започвал да тече от получаване на
съобщението с указания от районния съд.
В
тази връзка, особеният представител на ответницата възразява срещу настоящия
иск, като счита, че бил подаден извън преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК,
което го правил недопустим.
В
случай, че съдът не възприеме гореизложените агрументи, то адв. Р. излага
мотиви за неоснователност на претенцията.
Сочи,
че според твърдяното от ищеца, ответницата Т.К. дължала сумата в общ размер на
746,18 лв. за потребена топлинна енергия и дялово разпределение за периода
м.05.2015 г. до м.04.2016 г., ведно с лихвите за забава.
На
първо място, видно от представените писмени доказателства, не се установявало
по категоричен начин, че К. стопанисвала имота. По делото липсвал нотариален
акт или друг документ за собственост, от който да се виждало, кога бил закупен
апартаментът, за който се водил абонатният № 103067.
При
действието на чл. 138, ал.1 от ЗЕ и чл. 25 от Наредба №16- 334/06.04.2007 г.
присъединяването на потребителните към топлопреносната мрежа се осъществявало
въз основа на писмен договор, какъвто в случая не бил представен. От друга
страна, качеството „потребител“ на топлинна енергия съгласно §1, т.42 от
Допълнителните разпоредби на ЗЕ, не се предполагало, а следва да се доказва във
всеки конкретен случай, с оглед ангажиране на имуществената отговорност. В
цитираната правна норма на §.1, т.42 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ било
предвидено, че потребител било всяко лице, което получавало топлинна енергия и
я използвало за собствени нужди, като ползвало топлоснабдения имот по силата на
вещно или облигационно право на ползване. В този смисъл било Решение № 195 от 17.07.2012 г. по гр. д. № 249 / 2012 г. на I състав на
Окръжен съд - Ловеч.
Поради това, особеният представител на ответницата счита, че
ответното дружество, с представените писмени доказателства по делото, не
доказвало по категоричен начин, че К. била собственик на имота. Не следвало да
бъде индикация за правото на собственост нотариалният акт, с който бил продаден
имота, на чийто адрес се водила процесната партида, нито решението, от което се
правило косвено заключение, че през 2005 г. Т.И. Ганчева владеела имота. По
същата логика и протоколът с дружеството „Бруната България“ ООД не било
доказателство за възникналите правоотношения между Т.К. *** ЕАД.
На
второ място, твърди, че вземанията били погасени по давност.
Сметката
за топлинна енергия представлявала периодично плащане, съответно вземането се
погасявало с тригодишна погасителна давност, съгл. чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
Неправилно било задължението за процесния период да се разглежда, като едно
цяло, най-малкото дължимите суми били установявани с различни фактури, видно от
представените доказателства от ищцовото дружество. С Общите условия от 2008 г.
на „Топлофикация София“ ЕАД, било установено, че клиентите били задължени да
плащат месечно дължимите сметки за топлинна енергия в рамките на 30-дневен
срок, след изтичане на периода за който се отнасяли. Следователно, тригодишната
погасителна давност, на задължението за топлинна енергия, започвала да тече от
месеца, следващ месеца за който се отнасяла фактурата за топлинна енергия.
Според чл. 155 и чл. 156 от Закона за енергетиката потребителите на топлинна
енергия заплащат цената, определена предварително и известна на страните по
договора, на месечни вноски. Предвидени били различни системи за плащане на
действително потребеното количество енергия - на 10 равни месечни вноски и две
изравнителни вноски; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация, като във
всички случаи се касаело за периодични плащания. Т.е. главното задължение се
формирало помесечено и за всяка отделна месечна вноска течала погасителна
давност, като волята на ищеца да издаде в по-късен момент обща фактура за
цялото вземане не можело да промени този периодичен характер на вземането и да
имало за последица по-късна начална датата, от която да тече погасителната
давност - съгласно Решение № 388 от 30.10.2019 г. по
в. гр. д. № 407 / 2019 г. на III състав на Окръжен съд - Перник.
Сочи,
че колебанията в съдебната практика относно приложамата правна норма били
преодолени чрез Тълкувателно решение №3/18.05.2012 г. по т.д.
№3/2011 на ОСГК, където
било постановено, че понятието периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД се характеризирало с повтарящи се задължения за пари или заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпвал през предварително
определени периоди от време, а размерите на плащанията били изначално
определени или определяеми, като не било необходимо периодите да са равни или
плащанията да били еднакви.
Имайки
предвид, че последното задължение на Т.К. било за м.04.2016 г., то тригодишната
погасителна давност на задължението изтекла през м.04.2019 г., или четири
месеца преди подаването на исковата молба. Останалите задължения били за
период, по-ранен от м.04.2016 г., което автоматично водило на заключението, че
и те били погасени по давност.
Във
връзка с гореизложеното, особеният представител на ответницата намира, че в
настоящия случай, давността прекъснала с подаването на исковата молба, т.е.
м.08.2019 г. Мотивите за това били, че не бил спазен едномесечният срок за
подаване на установителния иск по чл.415 от ГПК, следователно не можело да се
приложи презумпцията, че искът се смятал подаден от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Отделно,
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не представлявало
действие по принудително изпълнение, съответно не можел да се приложи чл.116,
б. „в“ от ЗЗД. В подкрепа на това свое твърдение сочи т. 14 на Тълкувателно
решение № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В цитираното
решение се приемало, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на
несъдебно основание по чл. 242 ТПК (отм.) не представлявало предприемане на
действие на принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“. Макар
тълкуванието да касаело изпълнителното производство, счита, че по аналогия можело
да се приложи и в настоящия случай. Според мотивите на тълкувателното решение
„Както при действието на Закона за давността, така и при действието на ЗЗД,
давността се прекъсвала само със започването на производство, в което длъжникът
участвал. Давността не можела да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това.
Всички срокове за съхраняване на документи били съобразени със срока на
погасителната давност. Ако давността можела да прекъсне без знанието на длъжника,
той бил изложен на риска да унищожи или най-малкото да престане да съхранява
документите за плащане на дълга или за погасяването му по друг начин.“.
Заповедното производство също започвало без знанието на длъжника и той узнавал
едва, когато му бъдела връчена заповедта за изпълнение, ако изобщо му била
връчена, какъвто бил настоящия случай.
При
условията на алтернативност, в случай, че съдът не възприеме горните аргументи,
касаещи прекъсването на давността с подаване на исковата молба, а приеме, че
искът бил подаден в срок и давността била прекъсната с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, извършено
през м. 11.2018 г., то вземането на ищцовото дружество било частично погасено
по давност. В този случай задълженията от м.05.2015 г. до м.10.2015, включително били
погасени по давност, тъй като вземането възникнало през
м.10.2015 г. било погасено след изтичането на тригодишната давност през м.
10.2018 г. Това заключение, автоматично изключвало всички вземания възникнали
преди м.10.2015 г.
Моли
съда, да постанови Определение, с което да прекрати производството по гр. дело
№ 4408/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора, на основание чл.130 от ГПК
вр. чл.415 ГПК и да обезсили издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д № 711/2019 г. по описа на
Районен съд Стара Загора, XII с-в, поради недопустимост на иска.
Алтернативно
с това, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения
иск от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, ап.16, представлявано от Кремен
Георгиев - изпълнителен директор против Т.И.К., ЕГН **********,***, като
неоснователен и недоказан.
Алтернативно
с това, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения
иск от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ,Ястребец“ № 23 Б, ап.16, представлявано от Кремен
Георгиев - изпълнителен директор против Т.И.К., ЕГН **********,***, за
заплащане на суми за топлинна енергия и дялово разпределение за периода
м.05.2015 г. до м.04.2016 г., като погасени по давност.
Алтернативно,
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, ап.16, представлявано от Кремен
Георгиев - изпълнителен директор, че Т.И.К., ЕГН **********,*** дължи заплащане
на сумите за потребена топлинна енергия и дялово разпределение за месеците от
м.11.2015 г. до 04.2016 г., а в останалата част да отхвърли претенцията, като
погасена по давност.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба, като им
РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно
уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява;
одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло
в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила;
при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.
НАПЪТВА страните към медиация – доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице
– медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ
за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.
Съдът
счита, че искането за прекратяване на производството по делото поради
недопустимост на предявения иск, тъй като същият бил подаден извън преклузивния
едномесечен срок, за неоснователно, тъй като видно от молба вх. № 24399/27.08.2019 г. ищецът
„Топлофикация София“ ЕАД е представил Искова молба, входирана в РС
Ст.Загора под № 24398/27.08.2019 г.,
като молбата, ведно с исковата молба са изпратени по куриер на 26.08.2019
г./съобщението е получено от заявителя на 25.07.2019 г., а едномесечният срок е
изтекъл на 25.08.2019 г., който е неработен ден –неделя/. По силата на чл.415,
ал.4 ГПК, предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен
едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по
чл.415 ГПК за предявяване на иска с оглед на подаденото от длъжника възражение
срещу заповедта за изпълнение. В случая, съдът намира, че установения от
законодателя преклузивен срок, като абсолютна процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск, е спазен и установителният иск е подаден в
срок.
От изложените в исковата молба обстоятелства се налага
изводът, че предявеният иск е с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя характер
и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за
което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 711/2019 г. по описа на РС
Стара Загора съществува. Страните следва
да докажат всички твърдени от тях факти и обстоятелства в исковата молба и
отговора. Ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. Следва
да докаже, че ответницата е вещен ползвател на процесния имот и че са налице
облигационни отношения със същата. Следва да докаже обема на продадената
топлинна енергия, като представи доказателства за нейното количество, годността
на измервателните уреди с които е измервана, както и разпределението на енергията
в процесния имот.
С предявяване на
исковата молба, ищецът на основание чл. 219, ал.1 от ГПК е поискал привличане
на трето лице помагач – фирмата извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия на процесния имот „Бруната България“ ЕООД гр. София. Привличането и
конституирането на трето лице - помагач е допустимо, когато за това лице
съществува интерес от постановяване на решение в полза на привляклата го
страна, респ. когато привличащата главна страна има право да предяви обратен
иск срещу третото лице или да го обвърже с мотивите към решението за целите на
бъдещ съдебен процес. Интересът от привличане и участие на трето лице - помагач
е абсолютна процесуална предпоставка за основателност на искането по чл. 219, ал. 1 от ГПК и обосноваването на
този интерес е в тежест на страната, която иска привличането.
В случая съдът намира, че такъв интерес за ищеца е
налице, тъй като са въведени твърдения,
че с помощта на привлеченото трето лице се цели да се улесни защитата на ищеца
срещу насрещната страна. Въведените пред първоинстанционния съд твърдения на
ищеца, на които се основава правният интерес от привличането са, че към настоящия момент „Топлофикация
София“ ЕАД има сключен договор при общи условия с фирма „Бруната България“ ЕООД
гр. София за извършване на услугата – „Дялово разпределение на топлинна енергия
между потребители в сграда – етажна собственост“ и тази фирма е остойностявала
топлинната енергия за процесния имот от данни предоставени от нея. Отношенията
между ищцовото дружество и фирмите за дялово разпределение се уреждат с Общите
условия на договорите между „Топлофикация София“ ЕАД и търговец по смисъла на
Закона за енергетиката.
Съдът
счита, че следва да приеме като писмени доказателства приложените към исковата
молба и отговора документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими
по смисъла на ГПК.
Ето
защо, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на особения
представител на ответника К. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск, като
подаден извън едномесечния преклузивен срок, като неоснователно.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото:
Заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. №3089508 от 16.11.2018г.;
Документ за внесена държавна такса за заявление за издаване на заповед за
изпълнение; Извлечение от сметки за дялово разпределение по месеци за процесния
период за абонатен №103067 от което е видно какъв е размера на дължимите суми
за топлинна енергия; Съобщение към фактура с №**********/31.07.2016г.; Договор
между СЕС и „Бтуната“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия № 1944/23.09.2002г.; Протокол от Общо събрание на собствениците
на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на
етажните собственици от 18.08.2002г.; Удостоверение за актуално състояние на
“Топлофикация София” ЕАД; Договор между „Топлофикация София” ЕАД и “Бруната”
ООД; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
“Топлофикация София" ЕАД на потребители в гр. София от 2014г.; Пълномощно;
Нотариален акт №98, том II, рег.№3066, дело №134/2016г.; Решение от
27.07.2005г.; Решение № 388 от 30.10.2019 г. по в. гр. д. № 407 / 2019 г. на
III състав на Окръжен съд – Перник; Решение № 195 от 17.07.2012 г. по гр. д. №
249 / 2012 г. на I състав на Окръжен съд - Ловеч
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 711/2019 г. по описа на РС - Стара Загора.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 219, ал. 1 от ГПК ПРИВЛИЧА като трето лице помагач - “Бруната
България”ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Братя Бъкстон
№ 85 на страна на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА третото лице помагач “Бруната България”ООД да представи всички относими документи, касаещи отчитането и разпределянето
на ТЕ в топлоснабдения имот за процесния период, в това число и изравнителни
сметки, от които е видно каква е разликата между прогнозно начислените в
данъчните фактури от дружеството ни суми за ТЕ и реалния разход на ТЕ за
топлоснабдения имот през отделните месеци от процесния период.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза с вещо
лице специалист-топлотехник, който след като прегледа наличната документация в
"Топлофикация София" ЕАД и “Бруната България” ООД, извършващо
дялово разпределение за абонатен № 103067 и материалите по делото да даде
заключение по следните въпроси:
1.
Да
установи какви са ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС за процесния
период?
2.
Като
вземе предвид отчетите на индивидуалните разпределители, в топлоснабдения имот,
да установи в съответствие с нормативната уредба ли е извършено разпределението
на ТЕ през процесния период, от страна на фирма “Бруната България”ООД?
3.
Да
посочи изравнителни сметки на каква стойност са изготвяни от фирма “Бруната
България” ООД и за какви периоди?
4.
Да
установи какъв е размера на дължимите суми за топлинна енергия, потребена от
ответника през процесния период по месеци, като се посочи и общата стойност и
по компоненти - сума за топлинна енергия за отопление на имот, сума за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация, сума за топлинна енергия за БГВ и сума
за мощност, както и сума за топлинна енергия за общи части на сградата?
5.
Да
установи дали сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетика?
6.
Отчислявани
ли са за сметка на “Топлофикация София” ЕАД технологичните разходи на топлинна
енергия в абонатната станция?
7.
Общия
топломер, монтиран в абонатната станция преминал ли е на първоначалния и
последващи метрологични проверки, съобразно изисквания на Закона за измервания?
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице ДИМИТЪР ДЕНЕВ ДИМИТРОВ.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 200 лв., който да се внесе в 3 дневен
срок от получаването на съобщението от ищеца и в същият срок банковото бордеро
да се приложи по делото.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице след запознаване с
документацията в счетоводството на дружеството и материалите по делото да
отговори на следните въпроси:
1.
Има
ли данни за извършени от ответника плащания на суми за топлинна енергия,
касаещи процесния период и ако има такива, кои задължения са останали
непогасени?
2.
Да
посочи по какъв начин са отразени в информационната система на “Топлофикация
София” ЕАД изравнителните сметки, изготвени от фирма “Бруната България” ООД за
топлоснабдения имот през процесния период, на каква стойност са тези
изравнителни сметки и погасени ли са с тях задължения извън процесния период?
3.
Да
посочи размера на дължимите суми за ТЕ за процесния период - главница, общо и
по отделни пера - сума за ТЕ за отопление, сума за ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, сума за ТЕ за БГВ и сума за мощност, съобразно действащите цени на
ТЕ през процесния период?
4.
Да
посочи размера на законната лихва върху главницата, считано от датата на
изпадане на ответника в забава до 05.11.2018г. общо и за отделните месеци?
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице МИХАИЛ
ДИМИТРОВ МИХОВ.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 200 лв., който да се внесе в 3 дневен
срок от получаването на съобщението от ищеца и в същият срок банковото бордеро
да се приложи по делото.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 31.03.2020
г. от 11 ч., за която дата да се призоват страните, третото лице помагач, вещите
лица след внасяне на депозита, като на ищеца се изпрати копие от отговора. Ответницата
Т.К. да се призове на всички известни по делото адреси, ведно с уведомление.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на
страните.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: