РЕШЕНИЕ №1068
гр. Пловдив, 24.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от
младши съдия Дъбова възз. гр. д. № 358/2019 г. по описа на Окръжен съд -
Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С
Решение № 547/28.12.2018 г., постановено по гр.д. № 844/2016 г. по описа на
Районен съд – Асеновград, II граждански
състав, са отхвърлени предявените от С.Б.С. против Л.М. М. кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове по чл. 23, ал. 1 СК за приемане за установено, че ищецът е
единствен собственик на следните недвижими имоти, придобити по време на брака
между страните: 1. СОС с ИД № 00702.518.8.2.2, последно изменение със Заповед –
няма издадена заповед за изменение в КК и КР, адрес на имота: гр. ****, обект
2, който СОС се намира в сграда № 2, разположена в ПИ с ИД № 00702.518.8, предназначение на СОС за
търговска дейност, брой нива – едно, посочена в документа площ 64, 24 кв.м.,
прилежащи части, избено помещение № 17, състоящо се от 6.69 кв.м. и 6.195%
ид.ч. от общите части на сградата; 2. СОС с ИД № 00702.513.148.10.11 по КК и КР
на гр. ****, одобрен със Заповед № 300-5- 52/08.07.2004 г. на ИД на АК, гр. ****,
последно изменение със Заповед – няма издадена заповед за изменение на КК и КР,
адрес на имота: гр. ****, който СОС се намира в сграда № 10 в ПИ с ИД №
00702.513.148, с предназначение на СОС жилище, апартамент, брой нива на обекта
– едно, посочена в документа площ 97. 50 кв.м., прилежащи части: изба № 3,
таван № 3, 10.49 % ид.ч. от общите части на сградата; 3. на 28 973/112 410
ид.ч. от имот: СОС с ИД № 00702.515.1.1.7 по КК и КР на гр. *****, одобрен със
Заповед № 300-5- 52/08.07.2004 г. на ИД на АК гр.****, последно изменение със
Заповед КД-14-16-591/25.11.2009г. на Началника на СГКК гр.****, с адрес на
имота: гр. ****, който СОС се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с ИД №
00702.515.1, предназначение на СОС – за търговска дейност, брой нива на обекта
едно, с площ 54.85 кв.м., прилежащи части 1.753% ид.ч. от общите части на
сградата; 4. на 14 684/56 970 ид.ч. от имот СОС с ИД № 00702.515.1.1.6 по КК и
КР на гр.****, одобрен със Заповед № 300-5- 52/08.07.2004 г. на ИД на АК гр.****,
последно изменение със Заповед КД-14-16-591/25.11.2009 г. на Началника на СГКК
гр.****, адрес на имота: гр. ****, който СОС се намира в сграда № 1,
разположена в ПИ с ИД № 00702.515.1, предназначение на СОС – за търговска
дейност, брой нива на обекта – едно, посочена в документа площ 27.80 кв.м.,
прилежащи части 0.888% ид.ч. от общите части на сградата.
С първоинстанционното решение е отхвърлен и
предявения при условията на евентуалност, ако съдът отхвърли предявеният иск с
правно основание чл. 23, ал. 1 СК, иск да се приеме за установено на основание
чл. 23, ал. 1 СК, че е индивидуален собственик на 11 000/36 000 ид.ч. от имота,
посочен в пункт 2, както и исковете за приемане за установено на основание чл.
29, ал. 1 СК, че ищецът е собственик на 9/10 ид.ч. от имуществото, придобито в
режим на СИО, поради значително по-голям принос в придобиването му, а именно:
от описаните имоти, респективно ид.части от същите, съгласно изложените: 25 000/36
000 ид.ч. от имота по п. 2 – в случай, че съда не уважи претенцията му, че е
собственик на целия имот; 83 437/112 410 ид.ч. от имот описан в п. 3; 42 286/56
970 ид.ч. от имота, описан в п .4; 2 641 ид.ч. от 66 % ПИ с ИД № 00702.515.1
описан в п. 5, имота описан в п. 6 по молбата и имотите описани в п. 7 по молбата,
както и искът за установяване, че ищецът има по-голям дял, а именно 9/10 ид.ч.
от цялото имущество, описано в молбата, за което съдът не е приел, че е негова
индивидуална собственост в същото съотношение.
Първоинстанционното решение е обжалвано от ищеца С. Б.С.
с твърдения, че последното е постановено при допуснато нарушение на материалния
и процесуални закон и при липса на задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в пълнота
всички представени по делото писмени доказателства, доказващи основателността
на предявените искове. При постановяване на решението не са обсъдени и
съпоставени гласните доказателствени средства, събрани чрез показанията на
разпитаните в производството свидетели. Сочи се, че съдът е цитирал практика на
Върховния касационен съд избирателно и единствено в интерес на насрещаната
страна, без да съобрази постановките на Тълкувателно решение № 5/2013 г. на
ОСГК на ВКС, имащо задължителен характер. Счита, че съдът е следвало да остави
исковата молба без движение с указания за посочване и на движимите вещи от
имуществото, представляващо СИО, след като било необходимо и неговото
посочване. Намира за неправилен извода на съда, че всички средства от трудова
дейност, вложени в недвижимо имущество, обуславят възникване на СИО по
отношение на това имущество. Доходите на ищеца, придобити в А., представлявали
лични средства, придобити при липсата на принос от страна на неговата бивша
съпруга. Посочва, че съгласно разпоредбите на новия Семеен кодекс спестяванията
на съпрузите са тяхна лична собственост. Обезщетението, получено от ищеца при
пенсионирането му също било лична собственост, като част от него - в размер от
11 000 лв., била вложена при закупуване на имота, посочен в т. 2 от исковата
молба. Сочи се, че липсата на общо домакинство в периода от 01.02.2004 г. до
23.12.2013 г., в който ищецът е бил в А., изключва приноса, изразяващ се в
поддържане на домакинството, а под грижи за отглеждане на децата законодателят
има предвид единствено непълнолетните деца, но не и навършилите пълнолетие. Първоинстанционният
съд не е възприел и грижите, които ищецът е полагал за децата – както в грижата
за последните, така и за тяхната издръжка, в който смисъл били показанията на свидетелите
Г., Р. и Ф. Неправилно съдът не е възприел извънсъдебното признание на
ответната страна в подписната от нея декларация, че вложените средства в
закупуването на апартамента по т. 2 са лични на нейния съпруг. По иска с правно
основание чл. 29 СК следвало да се вземе предвид и обстоятелството, че
кредитите били изплащани със средства на ищеца С., доколкото бракът не
представлявал средство за неоснователно обогатяване на другия съпруг. По
изложените съображения се моли за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
В законоустановения за това срок по чл. 263, ал. 1 ГПК
е депозиран отговор на въззивната жалба от Л.М.С. с доводи за нейната
неоснователност.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията
на въззиваемия.
Въззивните
жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирани страни против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално
допшустими.
По силата на правната норма, уредена в чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно само относно валидността и допустимостта
на решението, а относно неговата правилност е ограничен до посочените в жалбата
основания - т. е. по действащия ГПК, по който се развива настоящото съдебно
производство, въззивният съд действа като апелация (т.нар. „ограничен въззив”).
Следователно, предметът на решаващата дейност на
въззивната инстанция е очертан не с наведените фактически доводи и правни
съображения в исковата молба, а с релевираните във въззивната жалба основания
за неправилност на обжалвания съдебен акт – по отношение на неговата
обоснованост, респ. по отношение на обстоятелството дали първоинстанционният
съд е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон или е постановил
решението си в нарушение на материалния закон.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно
обективно съединени положителни установителни искове по чл. 23, ал. 1 СК за
приемане за установено, че ищецът е единствен собственик на следните недвижими
имоти, придобити по време на брака между страните: 1. СОС с ИД № 00702.518.8.2.2, последно изменение със Заповед –
няма издадена заповед за изменение в КК и КР, адрес на имота: гр. ****, който СОС се намира в сграда
№ 2, разположена в ПИ с ИД №
00702.518.8, предназначение на СОС за търговска дейност, брой нива –
едно, посочена в документа площ 64, 24 кв.м., прилежащи части, избено помещение
№ 17, състоящо се от 6.69 кв.м. и 6.195% ид.ч. от общите части на сградата; 2. СОС с ИД № 00702.513.148.10.11 по КК
и КР на гр. ****, одобрен със Заповед № 300-5- 52/08.07.2004 г. на ИД на АК,
гр. ****, последно изменение със Заповед – няма издадена заповед за изменение
на КК и КР, адрес на имота: гр. ****,
който СОС се намира в сграда № 10 в ПИ с ИД № 00702.513.148, с предназначение
на СОС жилище, апартамент, брой нива на обекта – едно, посочена в документа
площ 97. 50 кв.м., прилежащи части: изба № 3, таван № 3, 10.49 % ид.ч. от
общите части на сградата; 3. на 28 973/112 410 ид.ч. от имот: СОС с ИД
№ 00702.515.1.1.7 по КК и КР на гр. ****, одобрен със Заповед № 300-5-
52/08.07.2004 г. на ИД на АК гр.****, последно изменение със Заповед
КД-14-16-591/25.11.2009г. на Началника на СГКК гр.****, с адрес на имота: гр. ****, който СОС се намира в сграда
№ 1, разположена в ПИ с ИД № 00702.515.1, предназначение на СОС – за търговска
дейност, брой нива на обекта едно, с площ 54.85 кв.м., прилежащи части 1.753%
ид.ч. от общите части на сградата; 4. на
14 684/56 970 ид.ч. от имот СОС с ИД
№ 00702.515.1.1.6 по КК и КР на гр.****, одобрен със Заповед № 300-5- 52/08.07.2004
г. на ИД на АК гр.*****, последно изменение със Заповед КД-14-16-591/25.11.2009
г. на Началника на СГКК гр.****, адрес на имота: гр. *****, който СОС се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с ИД
№ 00702.515.1, предназначение на СОС – за търговска дейност, брой нива на
обекта – едно, посочена в документа площ 27.80 кв.м., прилежащи части 0.888%
ид.ч. от общите части на сградата
При условията на евентуалност, ако съдът отхвърли
предявеният иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК, да се приеме за установено
на основание чл. 23, ал. 1 СК, че е индивидуален собственик на 11 000/36 000
ид.ч. от имота, посочен в пункт 2, и ако съдът приеме, че частта в цената на
имота, която представлява тегления кредит от ДСК, а именно 25 000 лева, спрямо
цялата стойност на имота от 36 000 лева за възникнала СИО.
При условията на евентуалност, ако съдът отхвърли
главните искове по чл. 23, ал. 1 СК, да се приеме за установено на основание
чл. 29, ал. 1 СК, че собственик на 9/10 ид.ч. от имуществото, придобито в режим
на СИО, поради значително по-голям принос в придобиването му, а именно: от
описаните имоти, респективно ид.части от същите, съгласно изложените: 25 000/36
000 ид.ч. от имота по п. 2 – в случай, че съда не уважи претенцията му, че е
собственик на целия имот; 83 437/112 410 ид.ч. от имот описан в п. 3; 42 286/56
970 ид.ч. от имота, описан в п .4; 2 641 ид.ч. от 66 % ПИ с ИД № 00702.515.1
описан в п. 5, имота описан в п. 6 по молбата и имотите описани в п. 7 по
молбата. В случай, че не се уважи изцяло или част от исковите претенции,
отразени в петитума на молбата, относно имотите по п. 1 - 4 включително, предявява
иска за установяване, че има по-голям дял, а именно 9/10 ид.ч. от цялото
имущество, описано в молбата, за което съдът не е приел, че е негова
индивидуална собственост в същото съотношение.
По главните искове с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за установяване на пълна трансформация на имущество, придобито по време на
брака, в лично имуществото само на единия съпруг, съдът намира следното:
Страните са сключили граждански брак на 05.09.1982
г. – при действието на Семейния кодекс от 1968 г. и е прекратен на 29.01.2015
г. с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 5587/2014 г. по описа на
Районен съд – Пловдив. За заварени бракове от новия СК се прилага законовият режим на
съпружеска имуществена общност щом съпрузите не са уредили отношенията си с
брачен договор, или не са избрали режим на разделност.
Доколкото бракът е прекратен по време на действието
на новия Семеен кодекс, отношенията между страните следва да се регулират от
посочените правни норми, към момента на разглеждане на предявените искови
претенции. И новия
СК предвижда възникване на съпружеска общност при възмездно придобиване по
време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване
на противното. През време на брака при законов режим на общност по СК,
съпрузите могат да придобиват вещи и права върху вещи като лични - чл. 22 СК и
в съпружеска имуществена общност – чл. 21 СК.
От брака си страните имат
родени две деца – Б. С. С., родена на *** г. и М. С. С., роден
на *** г. След сключването на граждански брак страните живeeли на квартира и
нямали собствено жилище, което обстоятелство се установява от събраните по
делото гласни доказателствени средства, като между страните няма спор относно
това обстоятелство.
Презумпцията на чл. 21, ал.
3 СК е оборима. Искът по чл. 23 СК е коректив на съпружеската общност, като
режим на имуществени отношения по СК и на съвместният принос, като нейно
основание и обяснение. Приносът е изключен и е основание за пълна, или частична
трансформация, съгласно предвидената възможност в чл. 23 СК, когато вещите и
вещните права са придобити по време на брака, но със средства, или права,
придобити по дарение, наследство, или с друго лично имущество по смисъла на чл.
22 СК.
С Договор от 18.09.1991 г.
за продажба на държавен недвижим имот от Военно жилищния фонд, по реда на
наредба за държавните имоти, страните са придобили апартамент в гр.*****, състоящ
се от две стаи и кухня, със застроена площ от 64.241 кв.м., ведно с избено
помещение № 17, с площ 6.69 кв.м., ведно със 6.195% ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху терена. Не е спорно в отношенията между
страните, че собствеността върху процесния имот е придобита по време
на брака им, в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/.
Ищецът твърди, че този имот е изцяло негова
собственост, тъй като бил заплатен от него чрез средства, получил от неговия
баща по силата на дарение.
От събраните в производството по делото
доказателства, се установява, че този апартамент е закупен от Министерството на
народната отбрана, предоставено на ищеца, в качеството му на военен, за сумата
от 12 857 лв. Договорът е сключен със С.Б.С. и Л.М.С.. В последния е
отбелязано, че продажната цена е заплатена от купувачите, като последната е
поета чрез лични средства на последните. Представено е писмо на Държавна
спестовна каса – гр. **** до КЕЧ – ****, че С.Б.С. е направил пълно стойностно
покритие, като е внесъл сумата от 12 857 лв. на 10.12.1990 г. и сумата от 129
лв. за режийни разноски на 13.12.1990 г. Това доказателство, като
удостоверителен документ, изходящ от длъжностно лице при съответния орган – ДСК
– ****, следва да се цени като удостоверяващо посочените в последното
обстоятелства, а именно, че продажната цена по сключения договор е била
заплатена от ищеца С.С.. Съдът, в противовес на извода, до който е достигнал
първоинстанционният съд, намира за усрановено, че тези средства са били дарени
на ищеца от неговия баща. Наистина не следва да бъде ценена едностранно
подписаната от бащата на ищеца декларация от 08.11.2000 г., доколкото
последната не съставлява годно доказателствено средство по смисъла на ГПК, като
е видно, че последната е съставане 10 години след заплащане на цената по
сделката. Това правнорелевантно обстоятелство обаче се установява от
показанията на свидетелката Х. Г., сестра на ищеца, които съдът цени на
основание чл. 172 ГПК, доколкото се подкрепят в тази им част от останалите
събрани в производството доказателства. Съдът в настоящия съдебен състав
намира, че посочените средства са били дарени на двамата съпрузи за финансиране
на семейството, което към онзи момент е имало две малолетни деца, с които са
живеели в апартамент под наем. До този извод съдът достигна при преценка на
гласните доказтелствени средства в тяхната съвкупност. Установява се, че така
закупеният апартамент е бил семейното жилище на съпрузите, в което последните
са живеели до момента на закупуване на друг апартамент с по-голяма квадратура.
Съдът намира, че младите родители са били подпомогнати от своите родители чрез
средства за осигуряване на дом за отглеждане на техните деца. За закупуване на
апартамента са получили дарение от бащата на ищеца за сумата, необходима за
покриване на стойността на имота, а за обзавеждане на жилището съобразно
нуждите на семейството – от родителите на ответната страна, които им подарили
сумата от 1 500 лв. и закупили част от мебелите. Тези обстоятелства се
установяват от показанията на свидетелката Е. М. – майка на ответната страна, които
съдът цени на основание чл. 172 ГПК, като последователни и житейски логични.
През 2001 г. страните са променили предназначението
на обекта, като са извършили преустройство от апартамент в „магазин за
промишлени стоки, булчински рокли и офис”, като този обект се ползва като
търговски. Установява се, че за преустройството на апартамента ищецът вложил
средства, получени от него като обезщетение при прекратяване на трудовото му
правоотношение, поради пенсионирането му, както и личен труд. Тези
обстоятелства съдът установи от показанията на свидетелите Г. Д. и М. Р.
Влагането на средства в преустройството
на апартамента от жилище в търговски обект не рефлектира върху придобивната
стойност на правото на собственост, която е релевантна при спор по чл. 23 СК,
поради което тези обстоятелства са ирелевантни за основателността на предявения
иск. В този смисъл е практиката на Върховния касационен
съд, обективирана в Решение № 14/16.02.2017 г. по гр. д. № 2691/2016 г., ГК, ІІ
г. о. на ВКС
По така изложените правни съображения въззивният
съд намира, че така предявеният иск за трансформация на този имот, следва да бъде
отхвърлен.
Апартамент, представляващ
СО в сграда с идентификатор 00702.513.148.10.11 с площ 97.50 кв.м., находящ се
в гр. **** е придобит от страните по силата на нотариален акт
№ 48/09.05.2001 г., том III, рег. № 2870 по нот.д. № 357/2001 г. на нотариус С.
К. от двамата съпрузи за сумата от 36 000 лв. В нотариалния акт е обективирано,
че сумата от 8 600 лв. е заплатена по сметката на продавачите, сумата от 2 400
лв. – в брой при сключване на договора и сумата от 25 000 лв. чрез кредит,
изтеглен от купувачите при Банка “ДСК” ЕАД. Ищецът твърди, че сумата от 11 000
лв. била заплатена от него чрез средствата получени като обезщетение за
прекратяване на трудовото му правоотношение, а останалата част чрез кредит,
който бил погасяван от него. От приложеното по делото Удостоверение с рег. №
1718/11.03.2014 г., издадено от Оперативния архив на Българската армия се
установява, че С.С., при прекратяване на договора си за кадрова военна служба
на 14.03.2001 г., е получил обезщетение за прослужени години в размер на 20
заплати от 16 691 лв. или нетно сумата от 13 743, 22 лв., както и сумата от
771, 59 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. От показанията
на свидетелката Г. се установява, че ищецът е превел част от полученото
обезщетение за закупуване на този апартамент, поради което се установява, че
тази сума е била използвана от последния за влагане в закупуване на това
недвижимо имущество. Не следва обаче да се приеме, че тази част от имота –
съответна на внесената сума от ищеца, се е трансформирала в негова лична
собственост. Това е така, тъй като не се установи презумпцията за принос по чл.
21, ал. 3 СК да е оборена. Към този момент съпругата на ищеца е полагала грижи
за семейството и общото домакинство, доколкото в този период бившите съпрузи са
живеели заедно. Ответната страна се е грижила и за техния син, който към
момента на придобиване на това недвижимо имущество все още не е навършил
пълнолетие. Останалата част от продажната цена в размер на сумата от 25 000 лв.
била заплатена с кредитни средства, отпуснати от Банка “ДСК” ЕАД, като кредитът
е погасяван съвместно от двамата съпрузи с превес на участието на съпруга –
ищец, което обстоятелство се установява от допуснатата и изслушана по делото
съдебно-счетоводна експертиза. Кредитните средства за придобиване на недвижимо
имущество по време на брака на съпрузите винаги са основание за възникване на
съпружеска имуществена общност, доколкото и задължението за погасяване на заема
е на двамата съпрузи солидарно. Този извод не се променя и при изплащане на
средствата само от единия съпруг, доколкото отговорността е солидарна. Със задължителните за
правосъдните органи разяснения, дадени с т. 4 от Тълкувателно решение № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в случаите на придобиване на
недвижим имот през време на брака с договор за покупко-продажба на името на
двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично
имущество, на основание чл. 23, ал. 1 и, ал. 2 СК /чл. 21, ал. 1 и, ал. 2 СК
отм./. Прието е също така, че придобиването през време на брака, независимо на
чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло
или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването -
изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивана сделка. Плащането
на цената в брой при сключване на договора сочи, че съпрузите са разполагали с
паричните средства в момента на придобиването, както и че трансформацията е
възможна при доказване произхода на средствата. Облигационни отношения между
съпрузите възникват при плащане на цената със заемни средства, когато задължението
за връщането им е поето солидарно от двамата за нуждите на семейството – чл. 32,
ал. 2 СК. Само в този случай изплащането на заема с лични на единия съпруг
средства не променя възникналото в съпружеска общност вещно право.
По така изложените
съображения като неоснователни правилно са отхвърлени както предявеният главен
иск по чл. 23, ал. 1 СК, така и евентуалния за частична трансформация до
размера от 11 000/26 000 ид.ч. от посочения недвижим имот.
Досежно следващите два иска
съдът намира, че следва да се произнесе едновременно, доколкото, макар и
насочени към два имота, досежно основателността на последните са относими едни
и същи факти и обстоятелства.
От нотариален акт за
покупко-продажба на право на строеж № 75 от 07.11.2007 г., том 10, рег. № 8833
по нот.д. № 1792/2007 г. на нотариус С. К. се
установява, §е ответната страна Л.С. е придобила от “ИДМ – 94” ЕООД правото на
строеж по отношение на магазин за промишлени стоки № 2, с площ от 27, 80 кв.м.,
находящ се в гр. **** за сумата от 3 490 лв. В нотариалния акт е
посочено, че сумата е изплатена изцяло и в брой от купувача на продавача при
сключване на договора. По силата на договор за строителство на жилищна сграда
от 07.11.2007 г. Л.С. е възложила на “ИДМ – 94” ЕООД строителството на магазина
за сумата от 56 970 евро, платима както следва: 22 788 евро при подписване на
договора, 17 091 евро при бетониране на етажна плоча на кота +0.00 метра,
сумата от 17 091 евро при издаване на Акт – Образец № 15 за приемане на
извършените строително-монтажни работи.
Този имот е с идентификатор
№ 00702.515.1.1.6 по КК и КР на гр. ****, одобрен със
Заповед № 300-5- 52/08.07.2004 г. на ИД на АК - гр. ****, последно изменение
със Заповед КД-14-16-591/25.11.2009 г. на Началника на СГКК гр. ****, адрес на
имота гр. *****, който имот се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с ИД №
00702.515.1, предназначение на СОС – за търговска дейност, брой нива на обекта
– едно, посочена в документа площ 27.80 кв.м., прилежащи части 0.888% ид.ч. от
общите части на сградата.
От нотариален акт за
покупко-продажба на право на строеж № 74 от 07.11.2007 г., том 10, рег. № 8832
по нот.д. № 1791/2007 г. на нотариус С. К. се
установява, §е ответната страна Л.С. е придобила от “ИДМ – 94” ЕООД правото на
строеж по отношение на магазин за промишлени стоки № 1, с площ от 54, 85 кв.м.,
находящ се в гр. *****” за сумата от 2 000 лв. В нотариалния акт е
посочено, че сумата е изплатена изцяло и в брой от купувача на продавача при
сключване на договора. По силата на договор за строителство на жилищна сграда
от 07.11.2007 г. Л.С. е възложила на “ИДМ – 94” ЕООД строителството на магазина
за сумата от 112 410 евро, платима както следва: 44 964 евро при подписване на
договора, 33 723 евро при бетониране на етажна плоча, сумата от 33 723 евро при
издаване на Акт – Образец № 15 за приемане на извършените строително-монтажни
работи.
Този имот е с идентификатор
№ 00702.515.1.1.7 по КК и КР на гр. ****, одобрен със
Заповед № 300-5- 52/08.07.2004 г. на ИД на АК гр.****, последно изменение със
Заповед КД-14-16-591/25.11.2009г. на Началника на СГКК гр.****, с адрес на
имота: гр. ****, който СОС се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с ИД №
00702.515.1, предназначение на СОС – за търговска дейност, брой нива на обекта
едно, с площ 54.85 кв.м., прилежащи части 1.753% ид.ч. от общите части на
сградата.
Ищецът твърди, че за сключване на процесните
договори за строителство е следвало да бъде заплатено капаро, което той поел
изцяло с лични средства от трудовата му дейност във В., където заминал да работи
на 01.02.2004 г. и пребивавал до 23.12.2013 г. Твърди, че с две преводни
нареждания от А. на 25.09.2007 г. заплатил сумата от 32 249, 66 английски
паунда и 7 645 английски лири. За останалата част от сумата, която следвало да
се преведе на строителя съпрузите изтеглили кредит от “Българо-американска
кредитна банка” АД, който бил изплащан от ищеца със средствата му, придобити от
трудова дейност във В.
От показанията на свидетелите Х. Ф. и М. Р. се
установява, че ищецът е полагал труд във В., от която своя дейност придобил
значителни средства. В този период децата на страните били навършили вече
пълнолетие. Ответната страна развивала дейност като едноличен търговец, като се
занимавала с търговия на стоки – продажба на сувенири. От събраните в
производството по делото доказателства не може да се установи, че ищецът е
едноличен собственик на твърдените от него идеални части от процесните
магазини. Установява се, че последните са придобити със заемни средства, които
са връщани приоритетно от страна на ищеца, като тези обстоятелства се
установяват от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. По делото е
представена вносна бележка от 25.09.2007 г. за превод по сметка в Първа
инвестиционна банка на сумата от 7 645 английски лири и основание “deposit for shops № 1, № 2 and
apartment № 2. Не се установява обаче тази сума да е постъпила по
сметката на продавача по сключените договори за продажба на право на строеж и
за строителство. Същевременно се установява, че в периода, в който ищецът е
работил във В., ответната страна е покривала сама всички режийни разноски от
нейна сметка, открита в “Банка ДСК” ЕАД, което обстоятелство се установява от
приетата по делото експертиза. Макар ищецът да не е пребивавал в семейното
жилище, ищцата е поддържала последното, като е полагала грижи и е осигурявала
спокойна среда за работа на ищеца. Установява се, че макар страните да са
живеели разделно, последното е било необходимо, предвид трудовата дейност на
ищеца в друга държава. Доколкото връзката между съпрузите все още не е била
прекъсната не може да се приеме, че последните не са имали общо домакинство,
каквото представлява семейното им жилище, в което ищецът се е прибирал
периодично през годините на работа във В.
По така изложените съображения съдът намира, че презумпцията по чл. 21, ал.
3 СК не е оборена и по отношение на тези два имота. Тази презумпция е оборена,
когато е установено влагането на лични средства на един от съпрузите към
момента на придобиването на вещта. Средствата, получени по договор за кредит не
съставляват лични средства, макар и да са получени от единия от съпрузите, тъй
като задължението им за връщане е солидарно за двамата съпрузи по силата на
закона - чл. 32, ал. 2 СК. Без значение за оборване на презумпцията по чл. 21,
ал. 3 СК е и начинът на последващо погасяване на заемните средства, вложени в
покупката на общата вещ. Изплащането на кредита със средства на един от бившите
съпрузи води до облигационни отношения, но не и до промяна на правата им в
съсобствеността.
По предявените при условията на евентуалност искове
за установяване на по-голям принос в придобитото по време на брака имущество на
основание чл. 29 СК съдът напълно споделя правните и фактически изводи на
първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към тях
и те стават част от правосъдната воля на въззивния съдебен състав.
В практиката на ВКС по чл.
290 и сл. ГПК се приема, че за изменение на установеното от закона равенство на
дяловете, следва да се имат предвид както доходите на съпрузите, така и
полаганият от тях труд в домакинството, грижите за отглеждането на децата от
брака, както и всички други обстоятелства, които са от значение за
благополучието на семейството, без на финансовата форма на принос да се отдава
по-голяма тежест. Така например - Решение №
136/11.07.2016 г. по гр. д. № 607/2016 г., ГК, І г. о. на ВКС.
С т. 8 на Постановление №
5/1972 г. на Пленума на Върховния съд, което в съответстващите му части е
приложимо и при действието на новия Семеен кодекс, е прието, че не е налице
основание за определяне на по-голям дял от общото имущество по реда на чл. 14,
ал. 4, изр. 2 СК от 1968 г. (отм.), когато и двамата съпрузи са изпълнявали
задълженията си посредством взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно
със своите възможности, имущество и доходи са осигурявали благополучието на
семейството. Основанието за изменяване на установеното от закона равество на
дяловете трябва да се установи не само чрез съпоставяне трудовото
възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания от тях труд
в домакинството на семейството, за отглеждането на децата от брака, за
създадената спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори и за
всички други обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиванията на
общите вещи и изграждане благополучието на семейството.
Същевременно с Решение № 73/13.07.2015 г. по гр.д.
№ 4874/2014 г., ГК, І г. о. на ВКС е прието, че значителността на приноса,
която е основание за определяне на по-голям дял, следва да се отнася за
всичките му проявни форми, и означава отклонение от обичайното, което да сочи
на изключителност. Такава
изключителност в настоящия случай не се установява. Наистина финансовия принос
на съпруга за издръжката на семейството е бил със значителен превес в сравнение
със средствата, придобити от неговата съпруга, осъществявала дейност като
едноличен търговец.
Наистина законодателят е установил, че родителите
дължат, съобразно със своите възможности, издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца. След навършването на пълнолетие обаче за родителите остава
моралното задължение за осигуряване на децата, съобразно техните възможности. В
случая доколкото се установява, че след навършване на пълнолетие, ответната
страна е продължила да полага грижи за децата, като в началото след
заминаването на съпругът й във Великобритания, се грижила за тях и
домакинството на семейството им, осигурявала е спокойствието на всички членове
на разширеното семейство, като пълнолетните деца са успели да се съсредоточат
върху своето образование, а съпругът й – върху допълнителната му трудова
дейност.
Поради това и със създаването на спокойна обстановка на другия
съпруг, за да може последният пълноценно да работи, съпругата е допринесла в
равна степен за придобиване на процесното имущество и след навършване на
пълнолетие на родените от брака деца. До навършване на пълнолетие на децата,
съпругата е поела основната грижа за тях, както и за домакинството, като
същевременно е полагала труд. Съдът приема за устсановено,
че ищецът също е допринасял за грижата за децата, но последната е била
приоритетно поета от страна на съпругата – ответна страна.
По така изложените съображения, неоснователни са и
предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 29, ал.
1 СК.
С
оглед обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция
достигна съответстват на правните съображения на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.
При
този изход на правния спор, в полза на въззиваемата следва на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, да бъдат присъдени сторените от последната разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 3 600 лв. – за адвокатско
възнаграждение. В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на
въззивния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от въззиваемата, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Това е така,
доколкото съдът е бил сезиран с четири главни иска и три, предявени при
условията на евентуалност, като по всеки един от тях и на основание чл. 2, ал.
5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Така определен общият размер на минималното адвокатско
възнаграждение по всички предявени искове е в размер на сумата от 5 347,
54 лв. По първият иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК, посочен в п. 1,
дължимият размер на адвокатското възнаграждение, определен на основание чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредбата е в размер на 1 158, 85 лв.; по втория иск по чл.
23, ал. 1 СК – п. 2, определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата е в
размер на 1 177, 20 лв.; по предявения при условията на евентуалност иск
по чл. 23, ал. 1 СК, ако съдът отхвърли иска по п. 2 - определен на основание
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата е в размер на 925, 51 лв.; по третия иск по чл.
23, ал. 1 СК – п. 3, определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата е в
размер на 869, 33 лв.; по четвъртия иск по чл. 23, ал. 1 СК – п. 4, определен
на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата е в размер на 616, 65 лв. и по
двата евентуални иска по чл. 29, ал. 1 СК, възнаграждението, определено на
основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата е от по 300 лв. за всеки иск.
С оглед цената на иска по
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК при обосноваване на предпоставките за
допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, Окръжен съд - Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 547/28.12.2018 г., постановено по гр.д. № 844/2016 г. по описа на Районен съд
– Асеновград, II граждански състав.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК С.Б.С., ЕГН **********, с адрес ***. да заплати на Л.М. М.,
ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес *** 600 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, сторени в
производството по възз.гр.д. № 358/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от
връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.
1 – т. 3 или ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.