Р Е Ш
Е Н И Е
№ 176/ 02.04.2018 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На дванадесети март през две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Златка Кеменчеджиева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2718 по описа за 2017
година; взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правни основания чл. 49 от ЗЗД от В.М.С. с ЕГН ********** ***,
пл. „Общински“ № 1, Булстат *********, представлявана от кмета Добри Беливанов.
Ищцата твърди, че паднала върху непочистена улица в гр.
Хасково, в следствие на което претърпяла травма на дясната ръка, като счупила
дясна раменна кост, отговорност за която поради непочистено улично платно носел
ответникът. Това се случило на 08.01.2017 г. около 17,30-18 часа, когато тя се
придвижвала по тротоара на бул. „България“, след кръстовището на пазара в гр.
Хасково, от северния край на реката, след подминаване на китайския магазин, в
посока на театъра. Там й се наложило да пресече ул. „Климент Охридски“,
излизайки от пешеходната зона, направила две крачки на тази улица, малко преди
включването й в бул. „България“. На втората крачка тя се подхлъзнала и паднала
на уличното платно, в следствие на заледена повърхност на улицата, която била
неизчистена от лед и сняг. При падането си тя усетила силна болка в дясната
ръка и била в невъзможност да се изправи. Към нея се притичали група ученици от
Езикова гимназия – Хасково, който й помогнали да се изправи, тя не можела да
помръдне дясната си ръка и да се движи, като чрез телефон 112, на место бил
извикан екип на Спешна помощ. Ищцата била откарана в спешен център, където след
направена й снимка било констатирано счупване на ръката й. На първо време,
ръката й била обездвижена с гипс, но в последствие се е наложила операция с
поставяне на стабилизираща шина. Операцията била извършена по спешност на
11.01.2017 г. в МБАЛ-Хасково АД. За поставянето на шината ищцата заплатила 1
480 лв. Тя била изписана от болницата на 16.01.2017 г. След травмата тя била в
болнични в продължение на 6 месеца от 10.01.2017 г. до 08.07.2017 г., като ръката й била напълно обездвижена в период
от 50 дни. За два месеца съпругът на ищцата прекъснал работа, за да се грижи за
нея. Разпоредбата на чл.29, вр. чл.30 от ЗП, вр. чл.48 т.2 б.“а“ от ППЗП,
възлагала поддържането на общинските пътища на общината. В случая Община
Хасково не изпълнила това си задължение, като не поддържала ул. „Климент
Охридски“ в годен за преминаване вид, като не била почистена от натрупан лед
върху уличното платно. От инцидента ищцата претърпяла неимуществени вреди –
болки и страдания, невъзможност да се обслужва сама, създадено неудобство,
период на възстановяване, претърпени операции. Силни болки и страдания ищцата
търпяла през периода 08.01.2017 г. – 16.02.2017 г. /35 дни след операцията/,
дължимото й обезщетение за които тя определя в размер на 7 000 лв. Тридесет дни
след това тя продължавала да търпи болки и страдания с по-нисък интензитет,
когато ръката й е била обездвижена, не е могла да се обслужва сама и се е
нуждаела от помощ; като започнало възстановяване движенията на ръката;
дължимото й обезщетение за които тя определя в размер на 1 800 лв. Периодът на
пълното й възстановяване съвпадал с изтичане на периода на болничните й, през
който търпяла неудобства, болки и страдания, в т.ч. от очаквана втора операция
за изваждане на поставената шина, която се очаквала в началото на 2018 г., като
отново за продължителен период от време ищцата щяла да остане без работа;
дължимото й обезщетение за които тя определя в размер на 1 200 лв.
Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да постанови
решение, с което осъди ответника, да й заплати сумата от общо 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, както и
сумата от 1 480 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска;
като й присъди и направените по делото разноски.
В допълнително писмено становище по делото, в изпълнение
указанията на съда и по повод ответите възражения, ищцата сочи още, че на
процесната улица, в близост до мястото на инцидента липсвала пешеходна пътека.
Заявява, че няма стари травми, не е чупила кост по тялото си, нямала проблеми с
координацията си. В случая не била налице непреодолима сила, като сама по себе
си усложнената метеорологична обстановка не освобождавала ответника от
задължението му да осигури почистване на пътното платно. Ако такава сила била
налице, движението по пътното платно следвало да се забрани и преустанови,
което не било сторено. Към процесната дата не било обявено и бедствено
положение. В открито съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник,
като поддържа предявените искове и иска уважаването им изцяло като основателни
и доказани, като й се присъдят направените по делото разноски, в т.ч. и да се
присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона
за адвокатурата.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен
срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като счита предявения иск за допустим, но за
недоказан и неоснователен. Ищцата не представила доказателства, установяващи по
безспорен и категоричен начин, че претендираните от нея неимуществени вреди са
настъпили в следствие на противоправно поведение на ответника, не уточнявала, в
какво се изразяват претендираните от нея болки, страдания и неудобство.
Възразява, че обездвижването на ръката само затруднявало, но не правело
невъзможно, обслужването й. Третата част от неимуществените й вреди се търсела
за такива през 2018 г., а търсенето на обезщетение за бъдещи вреди било
недопустимо. Видно от исковата молба, ищцата не е пресичала ул. „Климент
Охридски“ на определените за целта места – по пешеходните пътеки, които на
кръстовищата са продължение на тротоарите - §6 т.54 от ДР на ЗДвП, поради което
не е спазила чл.113 от ЗДвП и допринесла за получените наранявания. Видно от
представената епикриза, се установили придружаващи заболявания – наличието на
други случаи на падане на равна повърхност в жилище по време на свободни
занимания. Това водело до извод, че тя страда от нарушение на координацията си
и възможно било поради тази причина да е паднала, а не поради наличието на сняг
и лед върху пътното платно. Отделно от това, в случая налице била непреодолима
сила, т.к. през зимния сезон на 2016-2017 г. регистрирани били рекордни по
количество снеговалежи, нехарактерни за града, и усложнена метеорологична
обстановка, които представлявали непредвидено обстоятелство от извънреден
характер, независещо от волята на ответника. В такава хипотеза, според
съдебната практика, вкл. Постановление № 17/18.11.1963 г. на ВС, не възниквала
отговорност по чл.49 и 50 от ЗЗД. Предвид изложеното, ответникът иска отхвърляне
на предявените искове изцяло. В допълнително писмено становище по делото, в
изпълнение указанията на съда, ответникът уточнява, че според цитираните
текстове от ЗДвП, пешеходната пътека на кръстовище представлявало продължението
на тротоарите, при което ищцата следвало да пресече ул. „Климент Охридски“, при
включването й в бул. „България“, от единия край на тротоара на булеварда към
другия, което тя не сторила. В открито съдебно заседание ответникът изпраща
свой процесуален представител, който поддържа отговора на исковата молба и иска
отхвърляне на предявените искове изцяло.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
На 08.01.2017 г. ищцата е била
прегледана в Спешно отделение, за което й е бил издаден лист за преглед на пациент в спешно
отделение № 438 от същата дата. Видно от същия, тя е постъпила в 18 часа и е
напуснала отделението същия ден, назначени са й консултация, както и рентгеново
изследване, поставена й е диагноза, посочена е анамнеза – паднала и ударила
дясна ръка, с болка и невъзможни движения в лява мишница. На името на ищцата е
епикриза с И.З. № 581/2017, постъпила на 10.01.2017 г., изписана на 16.01.2017 г.,
издадена й от МБАЛ-Хасково АД. В нея й е поставена окончателна диагноза –
счупване на дясна раменна кост, закрито; с придружаващи заболявания – други
случаи на падане на равна повърхност, жилище, по време на свободни занимания; с
анамнеза по нейни данни- паднала и се ударила в дясна мишница, оплаква се от
болки. В обективно състояние се сочи, че дясната мишница е оточна,
кръвонаседната, силно болезнена с наличие на патологична подвижност и костни
крепитации в средна трета, без съдово-неврологичен дефицит дистално на
крайника. Епикризата съдържа данни за назначените на ищцата изследвания и
терапия. На същата е била извършена операция в спешен порядък на 11.01.2017 г.
за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хемерус; с гладко
протекъл следоперативен период. Ищцата е била изписана с препоръки и назначения
– да прави стерилни превръзки през два дни, конците да се свалят на 14-я ден,
да носи мека имобилизираща превръзка за 60 дни, да не обременява крайника за
три месеца, с назначена медикаментозна терапия за дома. В епикризата се сочи,
че й е бил издаден болничен лист за 37 дни. Представената по делото фактура №
**********/ 11.01.2017 г. е за сума от 1 480 лева за комплект закл.плака за
проксимален хумерус – 1 брой, с получател ищцата и с доставчик „Фарма – СИ
2012” ООД - Хасково, ведно с фискален бон от същата дата за посочената сума.
Ищцата представи по делото множество издадени й от Специализирана
Ортопедо-травматологична ЛКК при „МБАЛ-Хасково” АД – Хасково болнични листове за временна неработоспособност,
всички с диагноза - счупване на дясна раменна кост, закрито; по причина –
злополука нетрудова; с режим на лечение – болничен /частично само първия
болничен лист/ и домашен-амбулаторен /за всички болнични листове/, а именно
болнични листове: № Е20177877686/16.01.2017 г. за 37 дни отпуск в периода
10.01.-15.02.2017 г.; № Е20178333267/17.02.2017 г. за 30 дни отпуск в периода 16.02.-17.03.2017
г.; № Е20178614506/20.03.2017 г. за 30 дни отпуск в периода 18.03.-16.04.2017
г.; № Е20178920198/21.04.2017 г. за 30 дни отпуск в периода 17.04.-16.05.2017
г.; № Е20170420490/21.05.2017 г. за 30 дни отпуск в периода 17.05.-15.06.2017
г.; и № Е20170701114/19.06.2017 г. за 23 дни отпуск в периода 16.06.-08.07.2017
г. От същите се установява местоработата
на ищцата при „Лукс Клининг Тийм“ ЕООД – София, ул. „Индустриална“ № 11,
професия „чистач“, на длъжност „чистач“. Този работодател е издал на ищцата удостоверение с изх.№ 357/26.10.2017
г. за начисляваните й суми по трудови и/или приравнени на тях правоотношения
през периода ноември 2016 г. - октомври 2017 г., а именно – брутен облагаем
доход по ЗДДФЛ от общо 929,39 лв., като през периода февруари – юни 2017 г. не
са й начислявани суми; както и обезщетение за временна нетрудоспособност от 20
лв. за м.01.2017 г.; всичко чиста сума за получаване от 743,80 лв. По искане на
ищцата се изиска и постъпи от Дирекция „Национална система 112”, Районен център
112 – Кърджали, справка с Рег.№ 105850-16, екз. № 2 от 15.01.2018 г. Видно от
нея, на 08.01.2017 г. в 17:37:32 ч е прието повикване от посочен номер с продължителност на
аудиозаписа 01:23 минути от лице, представило се като Т. П.. Приложен е и
компакт диск, за който се сочи, че съдържа цитирания аудиозапис и снимка на
електронен картон на прието повикване от посочения телефонен номер.
В подкрепа на възраженията си по делото, ответникът
ангажира писмени доказателства. Със заповед № 12/06.01.2017 г. на Кмета на
Община Хасково, във връзка с усложнената метеорологична обстановка на
територията на Община Хасково и на основание чл.105 ал.3 от Закона за
предучилищното и училищното образование и чл.44 ал.2 от ЗМСМА, дните 09., 10. и
11.01.2017 г. са обявени за неучебни дни за училищата на територията на Община
Хасково. За тези училища за неучебни са обявени и дните 12. и 13.01.2017 г., по
силата на заповед № РД09-46/11.01.2017 г. на зам.министър на образованието и
науката на основание чл.25 ал.4 от Закона за администрацията и чл.105 ал.1 от
Закона за предучилищното и училищното образование, във връзка със загрижеността
за опазване живота и здравето на учениците, с оглед на екстремните метеорологични
условия, ниските външни температури, рисковата пътна обстановка и доклад с изх.
№ М-0058/11.01.2017 г. на началника на РУО-Хасково. По искане на ответника, по
делото постъпи писмо от БАН, Национален институт по метрология и хидрология –
Филиал Пловдив, Хидрометеорологична обсерватория - Хасково с изх.№ 008/ 22.01.2018
г. Видно от него, първият снеговалеж в началото на 2017 г. в района на гр.
Хасково бил регистриран на 06.01., започнал в 1,05 ч., преминал от дъжд в сняг,
и продължил до 17,10 ч. Общото сумарно валежно количество за този валежен
период от дъжд и сняг било 35,4 л/куб.м. и 18 см снежна покривка. Преди този
валеж е имало налична снежна покривка от 5 см от снеговалежи през периода
28.-31.12.2016 г. На 07.01. бил регистриран следният снеговалеж – след обяд
слаб, като в 07,20 ч. на 08.01. измерени били – 0,8 л/куб.м. и 16 см снежна
покривка. През зимата на 2016-2017 г. в района на Хасково била наблюдавана
непрекъсната снежна покривка в периода 29.12.2016 г. – 20.02.2017 г., с
най-голяма височина на 20.01. – 64 см. Средно статистически за този район били
характерни 2 дни със снеговалежи за декември и 5 дни за януари.
По искане на ищцата, по делото се събраха и гласни
доказателства от разпита на свидетелите М. Т. К. и Т. К. П.. Ищцата живеела на
съпружески начала с бащата на св. К., като и тримата били в едно домакинство.
Инцидентът с нея се случил през зимата на миналата година, на 08.01. Свидетелят
и баща му си били в къщи, когато ищцата се обадила по телефона и казала, че е в
болницата със счупена ръка. Те отишли при нея и видели, че ръката й е счупена –
над лакътя, като все още не й били оказали помощ. Това се случило в центъра на
град Хасково, на отбивката с бул. „България”, между театъра и китайския
магазин. Тя се е движила в посока от пресечката към булеварда и падането
станало точно пред китайския магазин - по-скоро на булеварда, а не на
пресечката, станало е на платното. Ищцата паднала, защото пътят не бил
почистен. Имало много лед и докато е пресичала улицата, се е подхлъзнала на
леда и е паднала. Тогава тя била сама, но минали момичета, които й помогнали - вдигнали
я от пътя и се обадили на Бърза помощ. На ищцата била направена операция и след
това била обездвижена и 6 месеца била в болничен. Докато ръката й била
обездвижена, тя не можела сама да върши обичайните неща. Обездвижването било от
рамото до пръстите на ръката й. Бащата на св. К. си останал вкъщи и й помагал в
обслужването около три месеца. Два месеца тя била в гипс и след това около 4-5
месеца се възстановявала, като се раздвижила с помощта на рехабилитация. Към
настоящия момент възстановена била ръката й, но тя имала страх от сняг и лед.
През време на обездвижването, се променило ежедневието й. По време на лечението
тя изцяло била за обгрижване, тъй като се възстановявала от травмата. Докато се
възстанови, това й пречело да ходи на работа. Счупването било на дясната й
ръка, с лявата ръка тя не можела да прави абсолютно нищо. Било й трудно след
травмата и много по-трудно спяла. Много време след операцията тя изпитвала
болки, даже и по време на рехабилитациите. Самата й ръка се раздвижила много
трудно - повече от половина година след травмата, може би минали 8-9 месеца. Св.
К. посетил мястото на инцидента и му направил снимки, нямало белези да е
минавала снегопочистваща техника. Там имало много лед навсякъде – и по
тротоара, и по платното.
Св. П. е 16-годишна ученичка, която първа се притекла на
помощ на ищцата. Било на 08.01.2017 г. около 17 - 18 часа до китайския магазин
зад театъра, където улицата била еднопосочна. Свидетелката се движела от
китайския магазин към „Мемори” и пресичала пресечката, а не булеварда, когато видяла
ищцата вече паднала по средата на пресечката. Според св. П., ищцата пресичала
тази пресечка от единия на другия тротоар и се е подхлъзнала, т.к. тогава там
имало много лед, който бил доста дебел. По-скоро посоката й на движение била по
бул. „България” покрай театъра, но всъщност отивала към зала „Дружба” и може би
през парка щяло да й е по-близо. Свидетелката била с още двама или трима човека,
а жената била сама. Заедно с още едно момиче я вдигнали, но тя обяснила, че не
си усеща ръката, че не знае къде е. От своя телефон с номер, идентичен с
посочения в справката на Дирекция „Национална система 112”, Районен център 112
– Кърджали; св. П. извикала линейка чрез телефон 112. Такава обаче не дошла 30
минути, след което свидетелката се обадила на мъжа на жената от нейния телефон,
т.к. тя самата не можела да си движи ръката, и си тръгнали.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по
делото, по искане и на двете страни, съдът назначи и изслуша съдебно-медицинска
експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото
лице е коментирало в заключението си горепосочените лист за преглед на ищцата в
спешно отделение и издадената й епикриза, а така също и допълнително представени
му медицински документи. Епикриза № 1091/04.05.2017 г. от СБРехабилитация „Родопи“
– гр. Рудозем е за последици от счупване на горен десен крайник, изписана на
01.05.2017 г. с подобрен функционален капацитет, увеличен обем движения на
дясна раменна става. Етапна епикриза от личния лекар на ищцата била за счупване
на раменна кост; при хипертонично сърце, без застойна сърдечна недостатъчност. Вещото
лице е извършило преглед на ищцата на 02.02.2018 г. Сочи, че тя е свалила
гипсовата имобилизация на 48-я ден, провеждала е рехабилитация, ползвала е 6
месеца болнични, предстояла й операция по снемане на металната протеза, като
движенията на ръката и в частност способността за захват били възстановени. В
заключението се прави извод, че ищцата е получила счупване на дясната раменна
кост, закрито, което увреждане било причинено от действие на твърд тъп предмет
и можело да се получи от падане на терена от височината на собствения ръст.
Пострадалата паднала на дясната си страна, като при падането ръката се оказала
притисната между тялото и неравния терен и се е получило класическо счупване на
тялото на тръбна кост по механизъм на огъване. Причинено било трайно
затруднение в движението на дясната ръка, по смисъла на чл.129 от НК.
Обичайният срок за възстановяване за физически труд бил 5-6 месеца, а за
нефизически труд 3-5 месеца. Нямало данни за предшестващи счупвания или други
травми на същата ръка, както и за заболяване на пострадалата, което да обясни
падането на терена. По време на гипсовата имобилизация, продължила около 48
дни, битовото обслужване на пострадалата било затруднено до степен на
невъзможност за самостоятелно обслужване. При разпита си в открито съдебно
заседание вещото лице уточнява относно описаното в епикризата на ищцата „придружаващи
заболявания – други случаи на падане на равна повърхност“, а именно че това се
отнася до настоящото увреждане на ищцата, а не до предходно такова. Така се
получавало изписано в резултат на ползваната компютърна система за писане на
епикризи, при която обстоятелствата по настъпване на основното заболяване се
изписвали в графа „придружаващи заболявания“, а не в „анамнеза“. Това било
алгоритъм на изготвяне на епикризата. Вещото лице допълва още, че на ищцата бил
поставен гипсово-раменен ръкав, обхващаш цялата й ръка от средата на пръстите й
до рамото включително, като задължително, когато се обездвижвало счупване на
тръбна кост, трябвало да се обездвижат и двете съседни стави – в случая
лакетната и раменната. Гипсът обхващал и част от гръдната клетка. При това
положение невъзможно било поддържането на нормално качество на живот. Обективно
ищцата не можела да се обслужва пълноценно така, както това би следвало да
прави човек без чужда помощ.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига
до следните правни изводи по основателността на предявените искове:
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа; а според чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. За да възникне отговорността по
чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: вреди, причинени
на пострадалия – в случая на ищцата; вредите да са причинени от лице, респ.
лица, на които отговорният по чл.49 от ЗЗД – ответникът е възложил работа;
вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от
ответника. Тази отговорност е за чужди виновни действия и е предвидена от
закона, за да обезпечи по-сигурното лесно и бързо обезщетяване на пострадалия, като отговорността на възложителя е
обективна и гаранционна. Основна предпоставка на отговорността е да са
причинени вреди в резултат от нечие неправомерно поведение, при това според
съдебната практика не е необходимо персоналният причинител да е известен.
Същевременно, няма спор, а и се доказа, че процесното падане е станало в
централната градска част на гр. Хасково, на ул. „Климент Охридски“, малко преди
включването й в бул. „България“. Нито се твърди, нито се установява, този
участък да е едновременно и участък от
републикански или общински път, поради което Законът за пътищата, на основание
чл. 1 ал. 2 т. 1 от същия, не намира приложение. В настоящия случай, собственик на улицата, на основание
чл. 2 ал. 1 т. 2 ЗОС, вр. § 7 ал. 1 т. 4 от ЗМСМА е ответната община, която
съгласно чл. 11 ал. 1 ЗОС, следва да я управлява в интерес на населението в общината
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Според чл.3
ал.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират
движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване.
В аналогичен смисъл са и нормите на чл.167 ал.1 и ал.2 т.1 от същия, според
които лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно
най-кратък срок; като службите за контрол, определени от кметовете на общините,
контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка,
пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране.
По силата на § 6 т.1 от ДР на ЗДвП, улиците са приравнени към пътищата, при
което няма съмнение, че горните задължения се отнасят и до поддържането на
улиците, маркировката им, пътните им съоръжения и пътните им принадлежности.
Законът определя и изискуемия резултат - осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно придвижване през цялата година, според легалната дефиниция на понятието „поддържане
на пътищата” в § 1 т.14 от ДР на ЗП. Затова, каквато и организация да е създала
общината като собственик на пътя (улицата) и лице, на което законът е възложил
ремонтът и поддържането на общинските пътища, ако не е постигнат този резултат,
е налице бездействие, което е противоправно, и при настъпване на вреди тя носи
отговорност. В горния смисъл е постановеното в производство по чл. 290 ГПК решение
№ 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК; а така също
и Р-639-09, І г.о.; Р-1184-08, ІІ г.о.; Р-411-09, ІІІ г.о.; О-10732-09, ІІІ
г.о. Ето защо,
ответната община, която не отрича, че процесният участък на ул. „Климент
Охридски“, малко преди включването й в бул. „България“, в централната градска
част на гр. Хасково, е общинска собственост и се стопанисвана от нея - носи
задължението да поддържа пътя в изправно състояние, така че да може да бъде
ползван по предназначение. Това задължение с още по-голяма сила важи за зимните
месеци от годината, в които поддържането в изправно състояние включва и
дейностите по снегопочистване, разпръскване на противообледенителни материали и
снегоизвозване. Щом за поддръжката на общинските пътища е отговорен
собственикът им, в случая ответната община, която с бездействието на своите
служители, натоварени със задължението да ги почиства от падналия сняг и образувания
лед, следва да се ангажирана отговорността на ответника.
Налице са и останалите кумулативни предпоставки от сложния фактически
състав на предявения иск. По категоричен начин по делото се доказа
реализирането на инцидента по описания в исковата молба начин, довел до
процесните травми на ищцата, които са й причинили сочените неимуществени и имуществени
вреди. Установи се, че на посочения участък от общинска улица, на 08.01.2017 г.
около 17,30-18 часа, ищцата се е движела по тротоара на бул. „България“, като
след подминаване на китайския магазин по посока на театъра, й се наложило да
пресече ул. „Климент Охридски“, малко преди включването й в бул. „България“.
Излизайки от пешеходната зона, направила две крачки на тази улица, но на
втората крачка тя се подхлъзнала и паднала на уличното платно, поради заледена
повърхност на улицата, която не била изчистена от натрупани лед и сняг. Макар и
формално оспорен от ответника, така описаният механизъм на настъпване на
инцидента, а и на получените в резултата на него увреждания на ищцата, се
доказаха по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и от назначената по делото експертиза. Непосредственият
очевидец на случката е св. Петкова, първа притекла се на помощ на ищцата, която
вече била паднала по средата на улицата – докато пресичала се подхлъзнала и
паднала, т.к. тогава там имало много лед, който бил доста дебел. Посоката на движение
на ищцата била по бул. „България” покрай театъра, към спортна зала „Дружба“.
Същата съдът възприема за доказана по делото – тази посока на движение и по
описания начин се поддържа от самата ищца, в каквато насока са и показанията на
очевидеца на инцидента. В тази връзка съдът не дава вяра на показанията на св.
Кирев в частта, че ищцата се е движела по посока от пресечката към булеварда,
като падането било по-скоро на булеварда, а не на пресечката; доколкото в тази
им част възприятията му за това не са преки и непосредствени и остават
изолирани от останалия доказателствен материал. Неоснователно е ответното
възражение, че ищцата не е пресичала ул. „Климент Охридски“ на определените за
целта места – по пешеходните пътеки, които на кръстовищата били продължение на
тротоарите - §6 т.54, вр. т.8 от ДР на ЗДвП, поради което не спазила чл.113 от ЗДвП и допринесла за получените наранявания. От една страна, както се посочи,
доказа се, че в случая ищцата като пешеходец изцяло е съобразила цитираното
законово задължение по пресичане на платното за движение, като е пресичала ул.
„Климент Охридски“ от единия тротоар на бул. „България“, до китайския магазин,
към другия тротоар на същия булевард, към театъра. От друга страна, по делото
ответникът нито твърди, нито доказа, така посоченото продължение на този
тротоар, представляващ пешеходна пътека на кръстовище, да е било разчистено от
натрупан сняг и лед, за разлика от останалата част на ул. „Климент Охридски“,
та ищцата като не е преминала по пътеката, да е допринесла за настъпване на
инцидента. Напротив, ответникът призна, че зимната обстановка е била силно
усложнена, като действително на процесния уличен участък е бил натрупан
значително количество сняг и лед.
Ответникът не доказа и възражението си за наличие на непреодолима сила, която
изключвала отговорността му, т.к. през зимния сезон на 2016-2017 г.
регистрирани били рекордни по количество снеговалежи, нехарактерни за града, и
усложнена метеорологична обстановка, които представлявали непредвидено
обстоятелство от извънреден характер, независещо от волята на ответника. Според
чл. 306 ал.2 от ТЗ, непреодолимата сила е непредвидено или непредотвратимо
събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Макар
и уредена от ТЗ, цитираната разпоредба има общ характер, поради което съдът
намира, че тя намира приложение и за гражданските, а не само за търговските
правоотношения, и то по отношение и на тези от тях, чиито правопораждащ
юридически факт е деликт, а не само сделка. Този извод следва и от
задължителната съдебна практика по въпроса - т.10 от Постановление № 7 от 1959
г. и т.2 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., двете на Пленума
на ВС. От използваната в тях формулировка, че самите вреди са резултат на
непреодолимата сила, може да се направи извод, че на плоскостта на деликтната
отговорност непреодолимата сила следва да се разбира като непредвидено или
непредотвратимо събитие от извънреден характер, което се намира в причинна
връзка с вредите. В конкретния случай причинната връзка между вредите и
поведението на ответника, респ. на лицата, на които е възложил съответните
дейности, ще бъде налице, ако при надлежното им изпълнение вредите не биха
настъпили. И обратно, причинна връзка няма да има, съответно за ответника няма
да възникне деликтна отговорност, ако дори и при стриктното изпълнение на тези
задължения вреди за ищцата пак биха настъпили. Настоящият случай попада в
първата от посочените хипотези. Установи се по делото, че първият снеговалеж за
2017 г. в района на гр. Хасково датира два дни преди процесния инцидент, а
именно от 06.01., започнал в 1,05 ч., преминал от дъжд в сняг, и продължил до 17,10
ч. Общото сумарно валежно количество за този валежен период от дъжд и сняг било
35,4 л/куб.м. и 18 см снежна покривка. В този смисъл, до настъпване на
инцидента на 08.01.2017 г. около 17,30-18 часа, ответникът е разполагал с повече
от два дни и половина, считано от започване на валежа, за да предприеме
съответните действия по снегопочистване, разпръскване на противообледенителни
материали и снегоизвозване. Нещо повече, своевременните му действия в тази
насока е следвало да предприеме незабавно, предвид обстоятелството, че преди
този валеж вече е имало налична снежна покривка от 5 см от снеговалежи през
периода 28.-31.12.2016 г. Същевременно, инцидентът е станал в централната
градска част на гр. Хасково, на кръстовище между пресечка и един от главните булеварди
в тази градска част, които също не са били почистени, а с натрупан дебел слой
лед, установено от свидетелските показания. В деня преди и на инцидента
снеговалежът е бил незначителен – на 07.01. слаб снеговалеж след обяд, като в
07,20 ч. на 08.01. измерени били – 0,8 л/куб.м. и 16 см снежна покривка. Ето
защо, съдът приема, че в случая не е била налице непреодолима сила -
непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, която да е
единствена причина за настъпването на неблагоприятните за ищцата последици и да
изключва ответната отговорност за същите. Настъпилите увреждания на ищцата са в
пряка причинна връзка с противоправното бездействие на ответника по
поддържането на това общинско кръстовище, като го управлява в интерес на
населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин, като в т.ч. осигурява необходимите условия за
непрекъснато, безопасно, удобно, бързо и сигурно придвижване през цялата
година, в т.ч. сигнализира незабавно препятствията по него и ги отстранява във
възможно най-кратък срок, като в т.ч. упражнява контрол за това. Горните изводи
не се променят и от представените от ответника две заповеди за обявяване на
неучебни дни за училищата в Община Хасково, едната от които издадена от кмета
на ответната община, като ирелевантни за настоящия правен спор – по цели,
съдържание и периоди.
Изцяло неоснователно е ответното възражение, че увреждането на ищцата било
по причини у самата нея, т.к. страдала от придружаващи заболявания – наличието
на други случаи на падане на равна повърхност в жилище по време на свободни
занимания; което водело до извод, че тя страдала от нарушение на координацията си
и възможно било поради тази причина да е паднала, а не поради наличието на сняг
и лед върху пътното платно. Същото е изцяло произволно и представлява
единствено защитна позиция, неподкрепена от събрания по делото доказателствен
материал. Действително в представената епикриза на името на ищцата се сочи като
придружаващи заболявания – други случаи на падане на равна повърхност, жилище,
по време на свободни занимания. Такива случаи обаче не се установиха, като
ищцата отрече съществуването на подобни на поставени й от съда въпроси по
чл.145 ал.1 от ГПК. Вещото лице пък посочи, че така отразеното в епикризата
всъщност се отнася до настоящото увреждане на ищцата, а не до предходно такова,
като разминаването се дължало единствено на софтуерен алгоритъм на изготвяне на
епикризата. От заключението му се установи, че няма данни за предшестващи
счупвания или други травми на същата ръка, както и за заболяване на
пострадалата, което да обясни падането на терена.
Относно механизма на получаване на уврежданията на ищцата, тяхното естество
и интензитет – по делото се събраха категорични доказателства. Тя се е
подхлъзнала на уличното платно върху дебелия пласт натрупан лед и е паднала на
дясната си страна, като при падането ръката се оказала притисната между тялото и
неравния терен и се е получило класическо счупване на тялото на тръбна кост по
механизъм на огъване. Получила е счупване на дясната раменна кост, закрито,
което увреждане е причинено от действие на твърд тъп предмет и може да се
получи от падане на терена от височината на собствения ръст. Веднага и на место
тя е получила силни болки и невъзможност на движения с дясната си ръка, до
степен да не може да се придвижи от пътното платно на безопасно място и да не
може да телефонира за помощ, което е сторила едва след като очевидци са й се
притекли на помощ. Откарана е била за преглед в Спешно отделение. На 10.01.2017
г. е постъпила за болнично лечение, като е констатирано обективното й състояние
- дясната мишница е оточна, кръвонаседната, силно болезнена с наличие на
патологична подвижност и костни крепитации в средна трета, без
съдово-неврологичен дефицит дистално на крайника. На същата е била извършена
операция в спешен порядък на 11.01.2017 г. за открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, хемерус; с гладко протекъл следоперативен период. Ищцата е
била изписана с препоръки и назначения – да прави стерилни превръзки през два
дни, конците да се свалят на 14-я ден, да носи мека имобилизираща превръзка за
60 дни, да не обременява крайника за три месеца, с назначена медикаментозна
терапия за дома. За извършената й операция, ищцата е закупила на 11.01.2017 г.
консумативи, а именно - комплект закл.плака за проксимален хумерус – 1 брой, на
стойност от 1 480 лева, за което й е била издадена фактура. За боледуването и
възстановяването си ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност от
6 месеца, а именно през периода 10.01.2017 г.- 08.07.2017 г. В
рамките на този период тя е провела и рехабилитация в специализирана за това
болница, с подобрен функционален капацитет,
увеличен обем движения на дясна раменна става. Назначената по делото експертиза
установи, че ищцата е свалила гипсовата имобилизация на 48-я ден и й предстояла
операция по снемане на металната протеза, като движенията на ръката и в
частност способността за захват били възстановени. Причинено й било трайно
затруднение в движението на дясната ръка, по смисъла на чл.129 от НК.
Обичайният срок за възстановяване за физически труд бил 5-6 месеца, а за
нефизически труд 3-5 месеца. По време на гипсовата имобилизация, битовото
обслужване на пострадалата било затруднено до степен на невъзможност за
самостоятелно обслужване. На ищцата бил поставен гипсово-раменен ръкав,
обхващаш цялата й ръка от средата на пръстите й до рамото включително, като
задължително, когато се обездвижвало счупване на тръбна кост, трябвало да се
обездвижат и двете съседни стави – в случая лакетната и раменната. Гипсът
обхващал и част от гръдната клетка. При това положение невъзможно било
поддържането на нормално качество на живот. Обективно ищцата не можела да се
обслужва пълноценно така, както това би следвало да прави човек без чужда
помощ. В тази насока са освен данните по заключението на вещото лице и
показанията на св. К. – син на съжителстващия с ищцата мъж, като тримата живеят
в едно домакинство. Ето защо и доколкото се касае за дясна ръка, изцяло
неоснователно и недоказано е ответното възражение, че обездвижването на ръката само
затруднявало, но не правело невъзможно, обслужването й. Бащата на свидетеля си
останал вкъщи, да й помага в обслужването около три месеца. Ищцата продължавала
да има страх от сняг и лед. През време на обездвижването и възстановяването, тя
много по-трудно спяла, изпитвала болки, даже и по време на рехабилитациите.
Самата й ръка се раздвижила много трудно - повече от половина година след
травмата, може би минали 8-9 месеца. Установи се по делото, че ищцата понастоящем
е на 56 години, по професия чистач, каквато длъжност заема и при работодателя
си, както по време на инцидента и ползваните болнични, така и понастоящем.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира предявените искове за
обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди – за доказани в своето
основание. Относно размера на първия от тях, съдът кредитира представената по
делото и неоспорена от ответника фактура, сочеща, че за операцията на
увредената си от инцидента ръка, ищцата е разходвала на 11.01.2017 г. именно претендираната
сума от 1 480 лева за закупуването на консумативи - комплект закл.плака за
проксимален хумерус – 1 брой. Ето защо, този иск следва да се уважи изцяло за
посочената сума, със законната лихва от датата на предявяването му 31.10.2017
г. до окончателното изплащане.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди
следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като
характера на увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата,
при които е извършено, причинените морални страдания и пр. /Постановление на
Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г./. Следва да се преценят вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало
ли се е до разстройство на здравето и медицинската прогноза за неговото
развитие /решение № 69/18.03.2014 г. по гр.д. № 4686/ 2013 г. на ВКС, ІV г.о./. Съобразявайки тези указания, съдът
взема предвид, че се касае за 56-годишна, работоспособна и клинично здрава до
инцидента жена, по професия чистач, получила травматичните увреждания, подробно
описани по-горе по вид и интензитет; с период на възстановяване за физически
труд 5-6 месеца, а за нефизически труд 3-5 месеца; че се касае за увреждане,
съответстващо на средна телесна повреда по смисъла на НК; обстоятелството, че
се е наложила оперативна интервенция с приложена анестезия и поставена метална
протеза; болките и страданията при непосредственото претърпяване на увреждането
– неочаквано и непредизвикано падане в градска среда, на уличното платно, в
централната част на града, довело я до безпомощно състояние, наложило помощ от
случайно преминаващи; болките и страданията при възстановяване от травмата,
подробно описани по-горе; периодът на гипсовата й имобилизация и на ползвания
отпуск по болест, през който не е била в състояние да полага труд, в т.ч. и
провежданата рехабилитация; очакваното оперативно снемане на металната й
протеза и свързаната с това нова нейна временна нетрудоспособност; негативното отражение
на всички тези обстоятелства върху ежедневието на пострадалата, както и
безспорното им негативно отражение върху психиката й. Съдът съобрази и факта,
че увреждането е в резултат от бездействието на ответника, който не е спазил
нормативно определени изисквания за безопасността на движение по процесния уличен
участък, находящ се в централната градска част. Предвид изложеното и с оглед нормите на справедливостта,
съдът приема, че сумата от общо 3 300 лв. за претърпяната от ищцата от
инцидента травма ще бъде в състояние да възмезди претърпените от нея неимуществените
вреди – болки и страдания. До този размер искът следва да се уважи, ведно със
законната лихва от датата на предявяването му 31.10.2017 г. до окончателното
изплащане; като за разликата до пълния му предявен размер от 10 000 лв. –
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ответникът следва да бъде осъден /чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК/, да заплати
на ищцата деловодни разноски, съобразно уважения общ размер на исковете и
размера на доказаните по делото разходи от нейна страна /459,20 лв. за държавна
такса и 250 лв. за вещо лице/, а именно – да й заплати сумата от 295,29 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката – пълномощник на
ищцата сумата от 564,60 лв., представляваща възнаграждение за осъщественото от
него процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело,
определено според уважения общ размер на исковете и по правилата на чл.38 ал.2,
вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.2 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Община
Хасково, пл. „Общински“ № 1, Булстат *********, представлявана от кмета Добри
Беливанов; ДА ЗАПЛАТИ на В.М.С. с ЕГН ********** ***; сумата от 1 480 лева, представляваща обезщетение
за претърпените от нея имуществени вреди – заплатена стойност по издадена й
фактура № **********/ 11.01.2017
г. за закупен за извършена й операция комплект закл.плака за проксимален
хумерус– 1 брой; както и сумата от общо 3 300
лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди
– болки и страдания; всички вреди – резултат от претърпяното от нея увреждане -
счупване на дясна раменна кост, закрито; поради падането й на 08.01.2017 г.
около 17,30-18 часа, на заледено и непочистено от лед и сняг улично платно ул.
„Климент Охридски“, малко преди включването й в бул. „България“, находящи се в
гр. Хасково; ведно със законната лихва
върху всяка от главниците от датата на предявяването на исковете 31.10.2017 г.
до окончателното им изплащане; както и сумата от 295,29 лв. деловодни разноски; като искът за неимуществените вреди
за разликата до пълния му предявен размер от 10 000 лв.; ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Община Хасково, пл. „Общински“ № 1, Булстат
*********, представлявана от кмета Добри Беливанов; ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Т. Х.
Т. с адрес в гр. Х., ул. „****” № 24 ет.2 кантора № 10; сумата от 564,60 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар: В.К.