Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 09.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1432 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на молителя “Е.Б.” ООД, ЕИК********, за откриване на производство по несъстоятелност на “Е.И.” ООД, ЕИК ********, поради неплатежоспособност и при условията на евентуалност поради свръхзадълженост. Молителят твърди, че има вземания към ответника, произтичащи от търговска сделка, които ответното дружество не било в състояние да изпълни. Твърди, че има вземания към ответното дружество (съдружник в ДЗЗД “Е. - Б.”) в размер на 88 675,89 лева, произтичащи от договор за възлагане, сключен на 30.08.2017 г. и споразумение към договора. Твърди, че по силата на договора молителят е доставил стоки и е извършил строително-монтажни работи на ДЗЗД “Е. - Б.”, в което ответното дружество е съдружник и за чиито задължения ответникът отговаря. Молителят твърди, че е изпълнил точно и в срок договорните си задължения, като е доставил стоки и е извършил възложените строително-монтажни работи, за което са подписани протоколи от 11.10.2017 г., 11.12.2017 г. и 09.01.2018 г. Молителят твърди, че консорциумът и съдружниците в него не са заплатили стойността на доставените стоки и извършени услуги. Твърди, че между страните е постигнато споразумение, като ДЗЗД “Е. - Б.” е признало, че има ликвидни и изискуеми задължения към молителя в размер на 62 272,97 лева – главница и 26 402,92 лева – неустойка, признало е извършената от “Е.Б.” ООД работа и е приело същата по смисъла на чл. 16 от договора за възлагане без забележки. Твърди, че въпреки това ответното дружество не е извършено плащане на дължимите суми.
Молителят твърди, че ответното дружество е с
влошено икономическо състояние, липсват активи, които да обезпечават наличните
задължения към кредиторите и бързоликвидни активи, поради което ответното
дружество се намира в състояние на неплатежоспособност.
Молителят претендира да бъде обявена
неплатежоспособността на ответника и при условията на евентуалност
свръхзадължеността, да бъде определена началната й дата – 21.03.2019 г.
(датата, на която е настъпил падежът на задължението по споразумението от
15.01.2019 г.), да бъде открито производство по несъстоятелност, да бъде
назначен временен синдик и да бъде свикано първо събрание на кредиторите.
Съдът не е приел за разглеждане на този етап
от производството искането на молителя да бъдат включени вземанията му в
списъка на приетите вземания. При евентуално откриване на производството по несъстоятелност
по отношение на ответното дружество, в предвидените от закона преклузивни
срокове по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, респективно чл. 688, ал. 1 от ТЗ се предявяват
от кредиторите в откритото производство по несъстоятелност вземанията към
ответното дружество, възникнали преди откриването на производството по
несъстоятелност. От задължението за предявяване на вземанията в срока и по
реда, предвидени в закона, не са освободени нито молителят, подал молбата по
чл. 625 от ТЗ, нито присъединените кредитори по чл.629, ал. 4 от ТЗ.
Ответникът “Е.И.” ООД в съдебно заседание оспорва подадената молба по чл. 625 от ТЗ като недопустима и излага аргументи във връзка с това, както и в случай, че молбата бъде приета за допустима, оспорва същата като неоснователна. Ответникът сочи, че договорът за възлагане на строителство и споразумението са със страни Консорциум “Е.-Б.”, в който ответникът участва като съдружник. Сочи, че има разлика между страните, които са признали това вземане, от една страна Консорциумът, и от друга страна – страната, срещу която се иска откриване на производство по несъстоятелност, поради което договорът и споразумението не били достатъчни за установяване на задължението. Сочи, че вземането на молителя е спорно и е предмет на исково производство - търговско дело № 923/2019 г. по описа на СГС, ТО, VІ-7 състав, заведено от настоящия молител срещу ответника “Е.И.” ООД. Аргументите, изложени от ответника “Е.И.“ ООД относно недопустимостта на молбата по чл. 625 от ТЗ касаят неоснователността на същата. Качеството на молителя на кредитор се разглежда като предпоставка за уважаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, т.е. касаят нейната основателност и подлежат на разглеждане с акта по същество.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото са
представени от молителя и приети като доказателства Договор за възлагане от 30.08.2017 г. между Консорциум “Е. - Б.”, представлявано от Р.С.М., като възложител
и “Е.Б.” ООД като изпълнител. Макар че представеният
договор не е подписан от страна на “Е.Б.” ООД – молител в производството, то само той
може да направи възражения за валидността на сделката, а такива не са направени
и молителят се позовава именно на този договор в молбата си.
Съгласно чл. 1 от договора, възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да изпълни доставки и строително-монтажни работи по част електро на жилищна сграда с административен адрес в гр. Б., ж.к. “*******, във връзка със сключен договор на възложителя с община Б. за “Изпълнение на инженеринг – проектиране и изпълнение на СМР във връзка с реализацията на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради на територията на община Б.”.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора ориентировъчната стойност на възложените работи е в размер на 73 341,43 лева без ДДС съгласно приложената количествено-стойностна сметка.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, възложителят заплаща стойността на възложените работи по банков път, както следва: 1. Ежемесечни плащания в срок до 15 дни след представяне на подписан от възложителя протокол образец 19 за действително изпълнение работи без забележки и/или отстранени такива и фактура, след пропорционално задължане на заплатения аванс и гаранция за добро изпълнение; 2. Окончателното плащане до 15 дни след подписване и представяне на удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, екзекутивна документация, протокол образец 19 за действително извършени и подлежащи на плащане видове СМР по одобрени цени. От окончателното плащане се приспадат всички суми за неизвършени СМР и начислени неустойки, ако има такива.
Съгласно чл. 23 от договора, при забаване или неточно изпълнение на поетите с този договор задължения изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 0,5% от стойността на договора за всеки просрочен ден, до датата на действителното изпълнение, но не повече от общо 30% от цената на договора.
Представени са подписани от страните протоколи образец 19 от 11.10.2017 г. за СМР на обща стойност от 4 937,33 лева без ДДС, от 11.12.2017 г. за СМР на обща стойност от 27 184,81 лева без ДДС, от 09.01.2018 г. за СМР на обща стойност 12 448,56 лева без ДДС. Представен е и неподписан от страните протокол обр. 19, без дата (стр. 43-45), който не съдържа изявление на страните и не се взема предвид от съда.
Представено е
споразумение от 15.01.2019 г. между Консорциум “Е. - Б.”, представлявано от Р.С.М., като възложител
и “Е.Б.” ООД като изпълнител, в което Консорциум
“Е. - Б.” признава, че във връзка с договор за
възлагане от 30.08.2017 г. има следните ликвидни и изискуеми задължения към “Е.Б.” ООД: 62 272,97 лева с ДДС - главница и
26 402,92 лева – неустойка по чл. 23 от договора.
В чл. 4 от споразумението страните са
договорили, че плащането на задължението за главница следва да се извърши дсо
21.03.2019 г. по следния начин: 1. сума от 22 272,97 лева в срок до
21.01.2019 г. включително; 2. сума от 20 000 лева в срок до 21.02.2019 г.
включително; 3. сума от 20 000 лева в срок до 21.03.2019 г. включително.
В чл. 5, ал. 1 е договорено, че ако възложителят не изпълни задължението си в срок, изпълнителят може да претендира плащането на неустойката по чл. 23 от договора.
След служебно извършена справка в Регистър БУЛСТАТ по партидата на консорциум “Е. - Б.” и с оглед наромата на чл. 8а от Закона за регистър Булстат, се установява, че съдружници в гражданското дружество са ответникът “Е.И.” ООД и “Е. – И.Х.” ООД.
По делото са представени от ответника Годишни финансови отчети на дружеството за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., счетоводен баланс на ответното дружество към 30.09.2019 г., аналитични сметки за периода 01.01.2019 г. - 30.09.2019 г., инвентаризационен опис и сравнителна ведомост за ДМА към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г. и към 30.06.2019 г., както и други счетоводни документи.
Представени са платежни документи за извършени плащания към НАП ТД - София.
Представени са договори, сключени между ответното дружествво като изпълнител и трети за делото лица като възложител.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана и приложена по делото справка от СДВР – Отдел “Пътна полиция”, от която е видно, че в централната база на АИС-КАТ (настояща и бивша собственост) има данни регистрирани моторни превозни средства на името на “Е.И.” ООД. От НАП е получена информация, че върху имуществото на ответното дружество има наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК и няма започнало принудително изпълнение по реда на ДОПК. От служебно извършена справка в електронна система ИКАР - Агенцията по вписванията не се установяват извършени вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на “Е.И.” ООД.
За установяване на финансово-икономическото състояние на ответното дружество по делото са изслушани и приети основно и допълнително заключения на Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й., като вещото лице е анализирало периода 2016 г. – 2018 г. включително и към 30.06.2019 г. Вещото лице дава заключение за структурата на активите и пасивите на ответното дружество и е изчислило показателите за ликвидност, рентабилност, финансова автономност и задлъжнялост на ответното дружество.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от нетекущите активи към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. са дълготрайните материални активи, които представляват 100% от нетекущите активи. С най-голям относителен дял от краткотрайните активи към 31.12.2016 г. са вземания на дружеството, представляващи 52,5% от краткотрайните активи, към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г са материалните запаси, които към 31.12.2017 г. са 4144 хил.лв., представляващи 56,7% от краткотрайните активи и към 31.12.2018 г. са 5005 хил.лв., представляващи 49,8% от краткотрайните активи.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от краткосрочните задължения на ответното дружество към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. са по получени аванси, които към 31.12.2016 г. са 2255 хил.лв., представляващи 72% от всички задължения, към 31.12.2017 г. са 4630 хил.лв., представляващи 63,9% от всички задължения и към 31.12.2018 г. са 4832 хил.лв., представляващи 48,2% от всички задължения.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент за обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът за обща ликвидност е, както следва: 1,0061 за 2016 г., 1,0081 за 2017 г., 1,0029 за 2018 г., 1,4552 към 30.09.2019 г.
Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 0,6771 за 2016 г., 0,4362 за 2017 г., 0,5036 за 2018 г., 1,1045 към 30.09.2019 г.
Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти съгласно ССчЕ е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът за абсолютна ликвидност имат със следните стойности: 0,1494 за 2016 г., 0,1576 за 2017 г., 0,0232 за 2018 г., 0,0109 към 30.09.2019 г.
Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за ответното дружество: 0,0294 за 2016 г., 0,0166 за 2017 г., 0,0155 за 2018 г., 0,4722 към 30.09.2019 г.
Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва: 34,054 за 2016 г., 60,400 за 2017 г., 64,677 за 2018 г., 2,1178 към 30.09.2019 г.
Вещото лице дава заключение, че коефициентът на обща ликвидност към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. е на границата на референтната стойност, а коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са извън референтните стойности. Към 30.09.2019 г. коефициентите на обща и бърза ликвидност са в референтните стойности, а коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са извън референтните стойности.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. коефициентът на финансова автономност е под 0,33, а задължнялостта е над единица и показва превишаване на задълженията над собствения капитал. Към 30.09.2019 г. коефициентът на финансова автономност има стойност 0,4722, т.е. 47% от задълженията се покриват със собствен капитал.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г. и към 30.09.2019 г. общата балансова стойност на всички активи – дълготрайни и краткотрайни, притежавани от ответното дружество, са били достатъчни за покриване на всички негови задължения – текущи и нетекущи.
Вещото лице дава заключение, че последните плащания от ответното дружество за погасяване на краткосрочно задължение по търговска сделка е извършено на 22.08.2019 г. към контрагент “А.К.Е.Б.” ЕООД в размер на 39 594,88 лева. Последните плащания към НАП са извършени, както следва: на 16.07.2019 г. в размер на 16 247 лева с основание “частично по ИД ********* от 2019 г.”; на 01.08.2019 г. с основание “частично по ИД ********* от 2019 г.”, на 02.09.2019 г. в размер на 81 988 лева с основание “ИД ********* от 2019 г. - частично”.
Вещото лице е
изготвило алтернативен вариант при включване в пасива на баланса към 31.12.2018
г. на задължението към молителя в размер на 89 хил.лв. и задължението към НАП в
размер на 307 хил.лв., т.е. общо 396 хил.лв. При алтернативния вариант към 31.12.2018 г.
коефициентът на обща ликвидност е 0,9648, коефициентът на бърза ликвидност е 0,4845,
коефициентът на незабавна ликвидност е 0,0224, коефициентът на абсолютна
ликвидност е 0,0224. Вещото лице дава заключение, че при алтернативния вариант
коефициентът на обща ликвидност е приблизително единица, а коефициентите на
бърза, незабавна и абсолюютна ликвидност са извън референтните стойности.
При изготвения алтернативен
вариант в допълнителното заключение с включване в пасива на баланса към
31.12.2018 г. и към 30.09.2019 г. само на задължението към молителя в рацчел на
89 хил.лв., коефициентите имат следните стойности: към 31.12.2018 г. коефициентът
на обща ликвидност е 0,9941, коефициентът на бърза ликвидност е 0,5992,
коефициентът на незабавна ликвидност е 0,0230, коефициентът на абсолютна ликвидност
е 0,0230, коефициентът на финансова автономност е 0,0153, коефициентът на задлъжнялост
е 65,2516; към 30.09.2019 г. коефициентът на обща ликвидност е 1,4331,
коефициентът на бърза ликвидност е 1,0877, коефициентът на незабавна ликвидност
е 0,0108, коефициентът на абсолютна ликвидност е 0,0108, коефициентът на
финансова автономност е 0,4650, коефициентът на задлъжнялост е 2,1505.
Вещото лице дава заключение, че към
30.09.2019 г. ответното дружество отчита в баланса парични средства в размер на
63 хил.лв., от които 14 хил.лв. в брой и 49 хил.лв. в банкови сметки.
Представяне от молителя с
писмените бележки след приключване на съдебното дирене на писмено доказателство
– споразумение от 05.08.2019 г., е недопустимо поради настъпила процесуална
преклузия и не се взема предвид от съда. Поради това не се
разглежда от съда и заявеното от ответното дружество в писмените бележки
оспорване на документа.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на
спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца. В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от кредитор, който се явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът “Е.И.” ООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане,
или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече
от два месеца.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови възнаграждения при законоустановените предпоставки.
Търговски са сделките, сключени от търговеца при и по повод на
извършване на занятието му, а също така и абсолютните търговски сделки,
изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са установени в ДОПК и
са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи, независимо от това дали се
касае за задължение по търговска сделка, или за такова от публичен характер,
следва да се установи, че същото е действително и съществува към момента на
произнасяне на съда по молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Задължението следва да е изискуемо, т.е. падежът му да е настъпил, за което се
прилагат общите правила на гражданското право.
В случая съдът е сезиран от молителя “Е.Б.”
ООД, който твърди, че има вземания от ответното дружество.
Твърди, че по
силата на договора от 30.08.2017 г., сключен между молителя като
изпълнител и
КОНСОРЦИУМ “Е.
- Б.” като възложител, молителят
е доставил стоки и е извършил строително-монтажни работи, които са приети от възложителя. От справка в Регистър Булстат
се установява, че ответното дружество е съдружник в ДЗЗД “Е. - Б.”.
Гражданското дружество по ЗЗД не е
юридическо лице. То е форма на обединяването на две или повече лица за постигане
на обща стопанска цел. Отношенията между съдружниците се уреждат с договор съгласно чл. 357 от ЗЗД. При гражданското дружество правата и
задълженията се придобиват от съдружниците, които действат в рамките на
гражданското съучастие. Страни по сделките с трети лица
не е гражданското дружество, а отделния съдружник, респ. съдружници. Ако
съдружникът е действал от името на всички съдружници в гражданското дружество,
в качеството му на управител или като пълномощник, всички съдружници са
кредитори и могат да упражняват правата по сключените от тяхно име и за тяхна
сметка сделки. В отношенията с трети лица съдружниците в гражданското дружество
не са солидарно отговорни, тъй като законът не предвижда такава солидарна отговорност. Солидарност за задължения съдружниците
могат да уговорят в договора за гражданско дружество или в договора с третото
лице (така в Решение № 131/21.03.2014 г. по т.д. № 1121/2011
г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.).
Няма пречка
при управление на дружествените работи съгласно чл. 360, ал. 2 от ЗЗД,
съдружник да сключи търговска по своя характер сделка. По делото не е
представен договорът за консорциум и съответно не се установява друго, поради
което съдът приема, че всеки от съдружниците в гражданското дружество може да
управлява, по аргумент от нормата на чл. 360, ал. 2 от ЗЗД. И договорът за
възлагане на СМР от 30.08.2017 г., и споразумението от 15.01.2019 г. са
подписани от страна на възложителя от Р.С.М..
Видно от справка в поле “История” по партидата на ответното дружество в
Търговския регистър в периода от 15.09.2015 г. до 08.05.2018 г. Р.М.е вписана
като управител на “Е.И.” ООД, действаща заедно с другия управител – В.К.Б..
На 08.05.2018 г. Р.М.е заличена като управител на ответното дружество.
Доколкото ответникът не е оспорил представителната власт на Р.М.да подпише Договора
от 30.08.2017 г. и Споразумението от 15.01.2019 г. и не се е противопоставил на
действията веднага след узнаването, т.е. най-късно до края на първото по делото
съдебно заседание, то следва да се приеме, че същите са потвърдени от него
съгласно чл. 301 от ТЗ.
Съгласно нормата на чл. 286, ал. 1 от ТЗ,
търговска е сделката,
сключена от търговец и свързана с упражняването от него занятие. Съгласно ал. 3 на чл. 286 от ТЗ, при съмнение се смята,
че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. Безспорно
е, че ответното дружество е търговец, поради което следва да се приеме, че е
налице субективният критерий по чл. 286, ал.
1 от ТЗ. Следва да се изследва дали е налице обективният критерий, за да се
определи сделката като търговска – сделката да е част от упражняваната от
търговеца дейност въобще, респективно с икономическото обезпечаване или
функциониране на ответното дружество. В случая следва да
се приеме, че сключената сделка е свързана с упражняваното от ответното
дружество занятие, има търговски характер и вземанията на молителя за доставка и извършване на СМР могат да служат
като основание за иницииране на производство по несъстоятелност
При договора за изработка изпълнението на възложената работа и нейното предаване на възложителя
обуславя правото на изпълнителя да претендира
съответното договорено възнаграждение съгласно чл. 266,
ал. 1 от ЗЗД, която норма предвижда, че поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа. За установяване на изпълнените и приети СМР молителят представя подписани
между страните и неоспорени по делото протоколи образец 19 от 11.12.2017
г., 11.10.2017 г. и 09.01.2018 г. на обща стойност
от 44 570,70 лева без ДДС или 53 484,84 лева с ДДС. С оглед на
горното, тези вземания могат да послужат за материално-правна легитимация на
молителя по молбата по чл. 625 от ТЗ.
Молителят се позовава на вземане и за неустойка по чл. 23
от договора за СМР. За да възникне вземане на молителя за неустойка, следва да
е налице валидно уговорена клауза за плащане на неустойка поради
неизпълнение на конкретно договорно задължение. Цитираният текст от договора предвижда неустойка в полза на възложителя на
работата, ако е налице забава или неточно изпълнение на поетите задължения от
страна на изпълнителя. В тази норма не е предвидена неустойка в полза на
изпълнителя молител. С оглед на това не се установява молителят да има вземане
за неустойка по чл. 23 от договора в сочения размер от 26 402,92 лева.
Ответникът, който носи доказателствената тежест за установяване на факта на евентуално погасяване на вземанията на молителя за изпълнени и приети СМР, не представи доказателства в тази насока.
С оглед на горното съдът
намира, че е налице материално-правна легитимация на молителя да поиска откриване на производство по
несъстоятелност за ответното дружество.
При изчисляване на коефициентите на ликвидност, на финансова автономност и на задлъжнялост, така както са представени вземанията и задълженията по счетоводни документи на ответното дружество, се установява, че коефициентите за обща ликвидност са в референтните стойности през целия изследван период - към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г. и към 30.09.2019 г. Като се съпостави коефициентът за обща ликвидност с останалите коефициенти за ликвидност (бърза, незабавна и абсолютна) и анализиран заедно с тях, се налага изводът, че през изследвания период ответното дружество може да посреща краткосрочните си задължения с краткотрайните активи.
Доколкото се установява по делото, че изискуемите вземания на молителя не са намерили отражение в баланса на ответното дружество като краткосрочни задължения, то при преценка на финансово-икономическото състояние на ответното дружество следва да се приеме алтернативен вариант на изчислените коефициенти при корекция на балансите на ответното дружество към 31.12.2018 г. и към 30.09.2019 г. Поради изложените по-горе съображения относно вземанията на молителя, претендирани в молбата по чл. 625 от ТЗ, при изчисляването на коефициентите за ликвидност на ответното дружество следва да се включи в пасива на баланса вземане на молителя в общ размер на 53 484,84 лева с ДДС. С оглед на това съдът не кредитира заключенията на вещото лице в частта на алтернативните варианти с включени вземания на молителите над този размер.
С оглед на горното и при отчитане в пасива на баланса на ответника на неосчетоводените вземания на молителя в в общ размер на 53 484,84 лева с ДДС, показателите на ответното дружество са следните: 1) към 31.12.2018 г. коефициентът на обща ликвидност е 0,9976, коефициентът на бърза ликвидност е 0,5009, коефициентът на незабавна ликвидност е 0,0231, коефициентът на абсолютна ликвидност е 0,0231; 2) към 30.09.2019 г. коефициентът на обща ликвидност е 1,4419, коефициентът на бърза ликвидност е 1,0944, коефициентът на незабавна ликвидност е 0,0108, коефициентът на абсолютна ликвидност е 0,0108.
Дори и да се приеме изчисления от вещото лице алтернативен вариант с
включени вземания на молителя в общ размер на 89 хил.лева, коефициентът за обща
ликвидност е на границата на референтната стойност през целия изследван период,
а към 30.09.2019 г. е над референтната
стойност от единица. Поради това се налага изводът, че ответното дружество може
да посреща краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи.
Коефициентът на финансова автономност и коефициентът на задлъжнялост показват финансово-икономическата автономност на дружеството в дългосрочен план и възможността за разплащане с кредиторите за един по-дълъг период от време. Тези показатели са индиция за евентуално настъпване на наплетежоспособността на дружеството в бъдеще (така в Решение № 164/30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.).
Изчислените от вещото лице коефициенти на финансова автономност са под реферернтните стойности към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. и показват превишаване на задълженията над собствения капитал в дългосрочен план, а задлъжнялостта показва превишаване на задълженията над собствения капитал. Към 30.09.2019 г. коефициентът на финансова автономност е в рамките на референтната стойност и показва, че 47% от задълженията на ответното дружество се покриват със собствен капитал.
През целия изследван период ответното дружество е реализирало печалба от дейността си. Коефициентите на рентабилност са с положителна величина през целия изследван период, от което следва извода, че дружеството е рентабилно и капитализирано. Ответникът представи по делото и доказателства за извършени плащания за публични задължения през последните месеци в размер на над 240 000 лева.
След съвкупния анализ на събраните писмени доказателства и приетите заключения на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че затрудненията на ответника за извършване на плащанията имат временен характер и съответно че същият разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите.
При така установеното съдът намира, че не са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “Е.И.” ООД, поради неплатежоспособност. Налице е хипотезата на чл. 631 от ТЗ и молбата на “Е.Б.” ООД в тази част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Поради това е налице процесната предпоставка за разглеждане на предявеното при условията на евентуално искане за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество поради свръхзадълженост.
За разлика от неплатежоспособността, свръхзадължеността е основание за откриване на производство по несъстоятелност само за определена категория търговци, изрично визирани в чл. 607а, ал. 2 от ТЗ - търговски дружества, които осъществяват търговска дейност под формата на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции.
Предвид правно организационната форма на ответника “Е.И.” ООД - дружество с ограничена отговорност, то попада сред кръга на визираните в чл.607а, ал.2 от ТЗ търговци.
Според легалната дефиниция на чл. 742, ал. 1 от ТЗ, едно търговско дружество е свръхзадължено, когато неговото имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения. В съдебната практика се приема, че под “имущество” по смисъла на чл.742 от ТЗ следва да се разбира съвкупността от имуществени активи на дружеството, в т. ч. дълготрайни и краткотрайни, притежавани към началния момент на свръхзадължеността. В производството по чл. 625 и сл. от ТЗ преценката за наличие или липса на свръхзадълженост се извършва чрез съпоставяне на общия размер на съществуващите към твърдяната начална дата на свръхзадълженост парични задължения на търговеца, които може и да не са изискуеми, но трябва да е установено възникването им, със стойността на имуществото му към същия момент.
От изслушаната
и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към
31.12.2016 г., към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г. и към 30.09.2019 г. общата
балансова стойност на всички активи – дълготрайни и краткотрайни, притежавани
от ответното дружество, са били достатъчни за покриване на всички негови
задължения – текущи и нетекущи. Нетният оборотен капитал е положителна величина
за 2017 г., 2018 г. и към 30.09.2019 г. С оглед на това може да се направи
извод, че дружеството разполага с имущество за покриване на всичките си задължения
с наличните активи.
Както е прието по-горе, затрудненията на ответното дружество имат временен характер и същото разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите, по аргумент от чл. 631 от ТЗ.
При така установеното съдът намира, че не са налице изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “Е.И.” ООД, поради свръхзадълженост и молбата на “Е.Б.” ООД в тази част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
Ответникът не е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК до приключване на съдебното дирене и не е направил искане за присъждане на разноски по делото, поради което такива не му се присъждат в настоящото производство.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна предявената от “Е.Б.” ООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, офис 24, против “Е.И.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, буква “И”, ет. партер, офис 2, молба с правно основание чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на “Е.И.” ООД, ЕИК ********, поради неплатежоспособност, както и предявената при условията на евентуалност молба по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на “Е.И.” ООД, ЕИК ********, поради свръхзадълженост.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – София в седмодневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ :