РЕШЕНИЕ
№ 2138
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110202103 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59, във връзка с чл. 58д, т. 1 и
следващите от Закона за административните надушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по жалба на Т. СВ. АН., ЕГН **********, с постоянен
адрес: г, против наказателно постановление № НП-130/10.11.2021 г., издадено
от Председателя на Комисията за противодействие н корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 35, ал. 1, т.
2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество (ЗПКОНПИ) и на основание чл. 173, ал. 1 от
ЗПКОНПИ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1600
лева.
В жалбата се посочва, че НП е неправилно и незаконосъобразно,
издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи
се, че не е било налице основание за прилагане на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Жалбоподателят твърди, че не е бил надлежно канен за съставяне на АУАН
1
по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя,
нарушавало неговото право да направи писмено възражение по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН. На следващо място, счита се, че наказващият орган неправилно и
незаконосъобразно е определил наказанието в размер, надвишаващ в пъти
минимално определения в закона размер. Моли се НП да бъде отменено, респ.
да се измени като се намали размерът на глобата до законоустановения
минимум.
Административно-наказаното лице инициирало настоящото
производство, в което има качеството на въззивник, редовно призовано в
съдебно заседание, не се явява лично и не изпраща представител.
Административно-наказващият орган в качеството му на въззиваема
страна – председателя на КПКОНПИ, редовно призован, се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител-юрисконсулт В.. В
съдебно заседание излага, че счита жалбата за недопустима, като подадена
след изтичане на законоустановения двуседмичен срок. В случай, че се
приеме, че е подадена в срок, сочи че същата е неоснователна, като се излагат
съображения в тази насока. Моли се глобата да остане в размера, в който е
наложена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно
постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и
функционално компетентен съд на основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.
Депозирана е от лице притежаващо активна процесуална легитимация и
правен интерес. Подадена е в рамките на законоустановения срок.
С оглед на твърдението на жалбоподателя, че е било налице нередовно
връчване на НП, съдът намира следното: чл. 58 от ЗАНН урежда реда за
уведомяване на нарушителя за изготвено наказателно постановление, а чл. 64
от ЗАНН лимитира хипотезите, при които то влиза в сила. Разпоредбата на
чл. 84 от ЗАНН препраща към прилагане на НПК, доколкото липсват особени
правила за връчване на призовки и съобщения, и за съдебното производство
по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления. Разпоредбата на
чл. 58, ал. 1 от ЗАНН императивно урежда начина на връчване на
наказателните постановления, а именно-срещу подпис, което в случая не е
2
изпълнено. Тази разпоредба цели да гарантира правото на нарушителя да
узнае за какво нарушение е наказан и да му бъде осигурена възможност да
обжалва наказателното постановление, ако счита същото за
незаконосъобразно. Освен срещу подпис в разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от
ЗАНН е предвидена и друга възможност, приравнена на редовно връчване на
НП-ако нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му
адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
Следователно, за да се приложи чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е необходимо да са
налице две предпоставки: нарушителят да не е намерен на посочения от него
адрес и новият му адрес да е неизвестен. Касае се за кумулативно предвидени
в хипотезата на правната норма предпоставки, поради което, за да се прояви
фактическият състав по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице
редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на
посочения адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е
неизвестен. Предвидената възможност за връчване представлява санкция
срещу недобросъвестното поведение на нарушителя, който е променил адреса
си и не е изпълнил задължението си да заяви новия си адрес. Наказателното
постановление в настоящия случай не е било редовно връчено по реда на чл.
58, ал. 2 от ЗАНН, за да се приеме, че същото е влязло в законна сила към
датата на подаване на настоящата жалба. Касае се за едновременното наличие
на двете предпоставки. От доказателствата по делото не се установява
жалбоподателят да е бил търсен повече от два пъти за връчване на издаденото
НП. Освен това изискването на закона не може да бъде изпълнено само с две
изпращания на писмо, с което нарушителят се призовава за връчване на НП,
особено когато това писмо не е било получено от нарушителя, видно от
обратни разписки за връщане на писмото в цялост. В случай, че са налице
предпоставките на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН административно-наказващият орган
може да приложи тази разпоредба. В НП обаче не е посочено, че е приложена
тази разпоредба. В хипотезата, в която нарушителят не е намерен на
посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, върху НП се посочва
дата на връчване. Наказващият орган отбеляза това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. След като
изтече двуседмичен срок върху НП се отбелязва, че то е влязло в сила, като се
посочва и съответната дата. В настоящия случай, липсват данни както НП да
3
е било връчено чрез писмо с обратна разписка, така и да се приложена
хипотезата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Процесуалният представител на
административно-наказващия орган посочва,че жалбата е просрочена, но не
представя никакви доказателства, за срока от който е започнал да тече
двуседмичният срок за обжалване. Излага се единствено твърдение за дата на
връчване, което връчване не е потвърдено с никакви доказателства. Предвид
изложеното съдът приема, че не е налице редовно връчване на
наказателното постановление. С оглед на това, съдът приема, че жалбата е
подадена в срок. Сезиращият съда документ съдържа и изискуемите по закон
реквизити. Ergo жалбата се определя като редовна и процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 07.07.2021 г. в дирекция „Публичен регистър” на КПКОНПИ е
направена проверка на получените и вписаните в регистрационните дневници
декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по
ЗПКОНПИ да подават декларации за имущество и интереси по чл. 37, ал. 1, т.
1-6, т. 9, т. 12-14 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ в едномесечен
срок от встъпването в длъжност. При проверката е установено, че Т.А.,
заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, не е
подал в срок декларация по образец съгласно чл. 35, ал. 1, т. 2 във връзка с чл.
38, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ. С писмо вх. № ЦУ01-9815/20.05.2021 г.,
подписано от началника на политическия кабинет на министър-председателя
до КПКОНПИ, последната е информирана, че считано от 14.05.2021 г. Т.А. е
назначен на длъжността заместник-министър на регионалното развитие и
благоустройството. С оглед разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ
лицето следва да подаде декларация за имущество и интереси в едномесечен
срок от заемането на висшата публична длъжност. Следователно, Т.А. е имал
задължение да подаде декларация за имущество и интереси пред КПКОНПИ
съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ до 14.06.2021 г.
Административно-наказателното производство е образувано на
29.07.2021 г., със съставяне на Акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) № ПР-171/29.07.2021 г., от ХР. Г. Т., на длъжност
„Главен специалист” в дирекция „Публичен регистър“ на КПКОНПИ. АУАН
е съставен в присъствието на двама свидетели: М М М и Г Н Т /също
служители на КПКОНПИ/, в отсъствието на нарушителя на основание чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН, срещу който той е съставен, за това, че с така посочените
4
действия Т. СВ. АН. е нарушил разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 35,
ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ.
АУАН е предявен и връчен на жалбоподателя, на 10.09.2021 г., който го
подписал. В него последният е вписал, че няма възражения. В срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят не е направил писмени възражения пред
наказващия орган.
Въз основа на така съставения акт, на 10.11.2021 г. С С Ц, на длъжност
„Председател“ на КПКОНПИ, издал обжалваното НП № НП-130/10.11.2021
г., с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя. С него на основание чл. 173, ал. 1 от ЗПКОНПИ, му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 600 лева, за
нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приложените по преписката писмените доказателства, както и въз основа
на гласните доказателствени средства-показанията на свидетелката ХР. Г. Т.
/актосъставител/.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Т.. Същите се
потвърждават и са съответни на събрания по делото писмен доказателствен
материал. Свидетелката потвърждава, че е актосъставител на АУАН. Посочва
нарушението, за което той е съставен и излага накратко в какво се изразява
последното.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният
състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни,
поради което е безпредметно подробното им анализиране.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 58д и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че актът и наказателното постановление са издадени от
компетентни за всяко от действията съответни органи (съобразно
5
разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от ЗПКОНПИ и съобразно приложено заверено
копие от Заповед № РД-06-425/27.05.2021 г. на председателя на КПКОНПИ
относно компетентността на актосъставителя Т.), в предвидената от закона
писмена форма, съдържащи необходимите реквизити на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН при спазване на установения ред и в преклузивните срокове,
предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Както вече съдът посочи не е налице редовна процедура по връчването
на НП, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към
началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
Декларацията по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ бива три вида и те са
посочени в чл. 38, ал. 1, т. 1 - 4 ЗПКОНПИ: встъпителна декларация по т. 1,
ежегодна декларация по т. 2, декларация след освобождаване от публичната
длъжност, която се подава двукратно - в едномесечен срок от освобождаване
на длъжността по т. 3 и в едномесечен срок след изтичане на една година от
подаване на декларацията по чл. 38, ал. 1, т. 3 по т. 4 от ЗПКОНПИ.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПКОНПИ вменява в задължение
декларация за имущество и интереси да се подава в едномесечен срок от
заемане на висшата публична длъжност. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 2 от
ЗПКОНПИ конкретизира вида на декларацията, а именно за имущество и
интереси.
По делото безспорно е установено, че Т.А. е задължено лице по смисъла
на ЗПКОНПИ, тъй като попада в обхвата на чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ и в
качеството си на заместник-министър на регионалното развитие и
благоустройството е задължен да подава ежегодна декларация по образец за
имущество и интереси.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка кореспондира с
приетата за установена от настоящия съдебен състав. Правилно наказващият
орган е подвел фактите под посочената в НП материално-правна норма. Това
произтича от обстоятелството, че в нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от
ЗПКОНПИ, жалбоподателят като лице заемащо публична държавна
длъжност, не е изпълнил задължението си за обявяване на имущественото си
състояние, чрез подаване на декларация за имущество и интереси пред
6
КПКОНПИ в едномесечен срок от заемане на длъжността. Видно от
събраните по делото доказателства А. е заел тази длъжност на 14.05.2021 г.
Следователно, считано от тази дата в едномесечен срок е трябвало да подаде
декларация за имущество и интереси. Последното е следвало да се извърши
до 14.06.2021 г.
От субективна страна, нарушението е извършено виновно, при вид и
форма на вина пряк умисъл, като жалбоподателят е съзнавал наличието на
задължение и срок за изпълнение, но въпреки това не е депозирал декларация
за имущество и интереси в срок.
Съдът намира, че случаят не може да се приеме за маловажен. На първо
място, следва да се изтъкне естеството на засегнатите обществени отношения,
а именно разкриване на имущественото състояние на лица, заемащи висши
държавни длъжности, което е предпоставка, както за ефективно упражняване
на функциите на Сметната палата и други контролни и правозащитни органи,
така и за доверието на обществото към съответното лице, което в настоящия
случай, предвид заеманата от жалбоподателя длъжност – заместник-
министър, е от особена важност. На следващо място, настоящият случай не
разкрива особености, които да го отличават от обичайните случаи на
нарушения от този вид, в насока снижаване на обществената опасност на
извършеното. Нещо повече, констатира се, че декларацията за имущество и
интереси е подадена едва осем месеца след изтичане на срока.
Последното действие-на попълване и подаване на декларация за
имущество и интереси, макар и след срока, съдът намира, че обуславя
възможността размерът на наложената глоба да бъде намалена до нейния
законоустановен минимум. За така осъществения състав на нарушение, чл.
173, ал. 1 от ЗПКОНПИ, предвижда да се наложи наказание „глоба” в размер
от 1000 до 3000 лева. Санкцията както жалбоподателят е изложил е
определена над минималния размер. Предвид правомощията на съда в
настоящото производство, когато същата е наложена над минималния
възможен размер, съдът има право да я редуцира. Съдът намира, че
наказателното постановление следва да бъде изменено в частта на
наложеното за нарушението санкция.
Поради горните причини съдът намира, че жалбата срещу наказателно
постановление № НП-130/10.11.2021 г., е основателна в частта за намаляване
7
размера на наложеното наказание.
С оглед изхода на делото в полза на АНО следва да бъдат присъдени
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120
лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № НП-130/10.11.2021 г.,
издадено от Председателя на Комисията за противодействие н корупцията и
за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), с което на
жалбоподателя Т. СВ. АН., ЕГН **********, на основание чл. 173, ал. 1 от
ЗПКОНПИ, за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 2 от
ЗПКОНПИ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1600
лева, като НАМАЛЯВА „глобата“ на размер 1000 /хиляда/ лв.
ОСЪЖДА Т. СВ. АН. ЕГН ********** да заплати в полза на
КПКОНПИ направените разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120/сто и двадесет/лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. София в 14 - дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8