№ 17
гр. Шумен, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Азадухи Ов. Карагьозян
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213600500526 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Г. Г. И., чрез пълномощника адв. Ц. Д. от
ВТАК срещу решение № 607/17.11.2021 г. по гр.д. № 556/2021 г. по описа на ШРС, с което
са отхвърлени предявените от нея искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Жалбоподателката намира решението за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано по съображения, подробно изложени в жалбата й, поради което моли
въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да признае уволнението й със
заповед № ЧР-16/26.07.2021 г. на директора на РИОСВ – Шумен за незаконно и го отмени,
да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност – главен специалист в дирекция „
АФПД „ при РИОСВ – Шумен и да осъди РИОСВ – Шумен да й заплати обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ за периода 26.08.2021 г. – 26.02.2022 г., в размер на 5 460.00 лева, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата, както и извършените по делото разноски и минималния размер на дължимото
адвокатско възнаграждение за оказаната й безплатна адвокатска помощ, за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият РИОСВ – Шумен, представлявана от
директора Д.П.Б., чрез пълномощника Н.Ф.Г. - служител с юридическо образование,
директор на „ АФПД „ при РИОСВ – Шумен е депозирал отговор на жалбата, в който я
оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
1
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна, поради следното:
Гр.д. № 556/2021 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на
жалбоподателката срещу въззиваемия, с искания за признаване на уволнението й със
заповед № ЧР-16/26.07.2021 г. на директора на РИОСВ – Шумен за незаконно и отмяната
му; за възстановяването й на предишната й работа „ главен специалист „ в дирекция „
АФДП „ при РИОСВ – Шумен и за осъждане на работодателя РИОСВ – Шумен да й
заплати, на основание чл.225, ал.1 от КТ обезщетение за времето, през което е останала без
работа заради уволнението, но не за повече от 6 месеца, за периода от 26.08.2021 г. до
26.02.2022 г., в размер на 5 460.00 лева. Ищцата е навела възражения: 1/ че при уволнението
е нарушен чл.297 от ГПК, тъй като не е била допусната до реално изпълнение на
предишната й работа; 2/ че длъжностното и поименното щатно разписание от 03.01.2020 г.,
посочени в уволнителната заповед не са били в сила към датата на уволнението, тъй като са
били отменени от последващи и 3/ че е налице злоупотреба с право от страна на
работодателя, тъй като не е извършен подбор между нея и другият служител, заемащ
длъжността „ главен специалист „ в дирекция „ АФПД „ – И.П., който я изпълнява и към
момента.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е оспорил предявените
искове като изцяло неоснователни.
С протоколно определение от 05.11.2021 г. съдът е допуснал изменение размера на
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, като същият да се счита предявен за периода
26.08.2021 г. – 05.11.2021 г. за сумата от 2 192.27 лева, и е прекратил производството по
делото по отношение на претенцията по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за сумата над 2 192.27 лева.
Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, като с решението си ги е отхвърлил
изцяло като неоснователни и недоказани.
Решението се обжалва изцяло от ищцата.
След проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е
валидно и допустимо.
По същество, от събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в
съвкупност се установява и не се спори от страните, че ищцата е заемала длъжността „
главен специалист „ в дирекция „ АФПД „ като със заповед № ЧР-5/03.01.2020 г. на
директора на РИОСВ- Шумен трудовото й правоотношение е било прекратено на основание
чл.325, ал.1, т.12 от КТ, считано от 03.01.2020 г., поради определяне на нейната длъжност за
заемане от държавен служител. Видно от посоченото в заповедта, уволнението е било
извършено въз основа на одобрено от министъра на МОСВ и утвърдено от директора на
РИОСВ – Шумен длъжностно разписание на РИОСВ – Шумен и утвърдено поименно
2
разписание на длъжностите и заплатите на служителите в РИОСВ – Шумен, в сила от
03.01.2020 г.. Ищцата е обжалвала заповедта за прекратяване на трудовото й
правоотношение и същата е била отменена, с влязло в сила на 07.06.2021 г. решение №
170/01.10.2020 г. по в.гр.д. № 305/2020 г. по описа на ШОС, което е било обжалвано пред
ВКС, но не е допуснато до касационно обжалване с определение № 60459/07.06.2021 г. по
гр.д. № 183/2021 г., ІV г.о. на ВКС. Въз основа на влязлото в сила решение на ШОС и
подадено от служителката заявление вх. № АД – 583/20.07.2021 г. е била издадена заповед
№ 15/26.07.2021 г. на директора на РИОСВ - Шумен, с която се възстановява трудовото
правоотношение на ищцата на длъжност „ главен специалист „ – секретар, деловодител,
архив / на позиция 9 от Поименно разписание на длъжностите в РОСВ – Шумен, действащо
към 02.01.2020 г. /, с шифър по Класификатора на длъжностите 3359-3026 в дирекция „
АФПД при РИОСВ – Шумен, считано от 26.07.2021 г.. Заповедта е била връчена на
служителката на 26.07.2021 г., в 9.25 часа. В 9.32 часа на същата дата на ищцата е била
връчена и заповед № 16/26.07.2021 г. на директора на РИОСВ – Шумен, за прекратяване на
трудовото й правоотношение по договор № 59/01.09.2011 г. и допълнителните споразумения
към него, последното с № ЧР-62/25.03.2019 г., за посочената по-горе длъжност, считано от
26.07.2021 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради това, че, съгласно одобреното от
министъра на околната среда и водите и утвърдено от директора на РИОСВ – Шумен
длъжностно разписание на персонала и заплатите на РИОСВ – Шумен, в сила от 03.01.2020
г., длъжността „ главен специалист „ – секретар, деловодител, архив е съкратена от щата на
дирекция „ АФПД „ на РИОСВ – Шумен и към 26.07.2021 г. щатът за длъжността не
съществува. Със заповедта е било разпоредено на служителката да се изплатят обезщетения
по чл.220, ал.1 от КТ – за неспазване едномесечен срок на предизвестие, в размер на едно
месечно брутно трудово възнаграждение към 03.01.2020 г. и по чл.224, ал.1 от КТ – за
неизползван платен годишен отпуск за периода 03.01.2020 г. – 26.07.2021 г..
Съгласно посоченото в трудовия и договор и допълнителните споразумения към
него, последното от които от 25.03.2019 г. и решението на ШОС, след отмяна на
незаконното й уволнение на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, ищцата е била възстановена
на длъжност „ главен специалист „ в дирекция „ АФПД „ при РИОВС – Шумен, с шифър по
класификатора на длъжностите 3359-3026.
Съгласно длъжностното разписание на РИОСВ – Шумен в сила от 19.03.2019 г.,
одобрено от министъра на МОСВ и утвърдено от директора на РИОСВ – Шумен, в
дирекция „ АФПД „ са съществували 1 бр. за длъжността „ директор дирекция „, 1 бр. за
длъжността „ главен юрисконсулт „, 1 бр. за длъжността „ главен счетоводител „, 3 бр. за
длъжността „ главен експерт „, 1 бр. за длъжността „ младши експерт „, служебно
правоотношение, код по НКПД 2422-5040, длъжностно ниво по КДАКДД 11, наименование
на длъжностното ниво по КДАКДД експертно ниво 7, образователна степен професионален
бакалавър, ранг V мл. и 2 бр. за длъжността „ главен специалист „ на трудово
правоотношение, с код по НКПД 3356-3026, длъжностно ниво от КДАКДД 11,
наименование на длъжностното ниво по КДАКДД специалист 1, образователна степен –
3
средно, трудов стаж – 2 години.
Съгласно заповед № ЧР-4/03.01.2020 г. на директора на РИОСВ – Шумен, с която са
утвърдени длъжностното разписание на РИОСВ – Шумен и поименно разписание на
длъжностите, в сила от 03.01.2020 г., длъжността „ главен специалист „ намираща се на
позиция 9 в поименното разписание, действало до 02.01.2020 г. / заемана от ищцата / е била
трансформирана в длъжност „ директор на дирекция „ към дирекция КПД, с длъжностно
ниво 6А в Класификатора на длъжностите в администрацията и определена за заемане от
държавен служител. Със същата заповед е било постановено, че трудовите функции на
трансформираната длъжност „ главен специалист „ в пълен обем ще бъдат изпълнявани от
държавен служител „ младши експерт „ – експертно ниво 7, в дирекция „ АФПД „,
намираща се на позиция 8 в поименното разписание.
Съгласно длъжностното разписание на РИОСВ – Шумен, в сила от 03.01.2020 г.,
утвърдено от министъра на околната среда и водите и утвърдено от директора на РИОСВ –
Шумен, за посочената по-горе длъжност „ главен специалист „ в дирекция „ АФПД „ е
предвидена 1 бройка, като за останалите длъжности в Дирекцията бройките не се променят.
Според поименното разписание на длъжностите в РИОСВ – Шумен в сила от 03.01.2020 г.,
длъжността „ главен специалист „ в дирекция „ АФДП „ се заема от лицето И.Й.П., а
длъжността „ младши експерт „, експертно ниво 7 – от лицето С.П.С.. Считано от
15.06.2020 г. в РИОСВ – Шумен е действащо ново щатно разписание, с което не са
извършени промени на наименованието, характеристиките и числеността на длъжностите в
дирекция „ АФПД „ към 03.01.2020 г..
На л. 115 – 117 от делото е приложено поименно разписание на длъжностите в
РИОСВ – Шумен в сила от 07.07.2021 г., видно от което длъжността „ главен специалист „ в
дирекция „ АФПД „ се изпълнява от лицето И.Й.П.. Според същото разписание, длъжността
„ младши експерт „ в дирекция „ АФПД „ е премахната и заменена с длъжността „ старши
експерт „, служебно правоотношение, код по НКПД 2422-6046, длъжностно ниво по
КДАКДД 10, наименование на длъжностното ниво по КДАКДД експертно ниво 7, която се
заема от С.П.С..
Според длъжностната характеристика за длъжността й / л. 16 – 18 от
първоинстанционното дело /, към 20.02.2019 г. преките задължения на ищцата са
включвали: да приема и систематизира входяща и изходяща кореспонденция, да завежда
деловодството, да завежда входящите документи в софтуерен регистър, да проследява
сроковете на входираните преписки, да осъществява организация по подготовка на
ежеседмични и извънредни оперативки, да предоставя протоколи от заседения на ДС на
участниците и да ги архивира, да предоставя лично на физическите и юридически лица
изготвените становища и друга документация, да предоставя ясна, лесноразбираема, пълна и
точна информация на потребителите, да приема и предава документи за подпис от
директора и лични заявления от служителите, да обработва изходяща кореспонденция и
проследява изпращането й на хартиен или електронен носител, да получава и предава
информация на съответните приемо-предавателни устройства / телефон, факс /, да
4
организира телефонните разговори и срещи на директора, да осигурява приема от
директора на служители на инспекцията и външни лица, да изготвя справки за
административно обслужване, да води регистър на заповедите в инспекцията, да съхранява
изходящата кореспонденция и заповедите на ръководството до предаването им в архив, да
ксерокопира необходимите материали, да изготвя справки по постъпилите сигнали и
извършените действия с тях, да отговаря за Системата за управление на качеството в
РИОСВ по предоставяне на административни услуги, да организира и извършва протокола и
сервиза на директора, в т.ч. посрещане на гости, да извършва обслужване на
административно гише при необходимост, др. задачи възложени от директора на РИОСВ,
директора дирекция „ АФПД „ и началниците на отдели.
Според приложената по делото длъжностна характеристика, преките задължения на
заемащия длъжността „ главен специалист „ в дирекция „ АФПД „ И.П. към 08.10.2019 г.
включват: да осигурява надеждна и безаварийна работа, правилна експлоатация и
своевременен ремонт на видовете оборудване, инсталации, машини и приспособления,
преди излизане на път да извършва преглед на МПС, да осъществява превоз на служители на
РИОСВ, да поддържа МПС, при необходимост да извършва ремонт на автомобилите от
автомобилния парк на РИОСВ, да организира извършването на технически прегледи на
автомобилите на РИОСВ, да води пътните книжа на автомобилите, които управлява, да
следи за състоянието и за изправността на предоставената му техника, инструменти и
материали, да следи за работата на устройствата и съоръженията, да извършва технически
прегледи и профилактика, да следи за работата на противопожарните уреди, да следи за
състоянието на сградата и помещенията на РИОСВ, да сигнализира при нужда от ремонт и
аварийни ситуации директора на дирекция „ АФПД „, да извършва дребни ремонти и
текущо стопанско обслужване на работните помещения, да прави заявки за необходимите
материали, консумативи, да локализира и отстранява възникнали повреди в обзавеждането,
да уведомява при невъзможност за отстраняване на възникнали повреди и прави писмени
заявки за съответна външна услуга, при необходимост да изпълнява други задачи, във връзка
с изпълнение на длъжността.
Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „ младши експерт „ в
дирекция „ АФПД „ по щатно разписание от 03.01.2020 г., възложените за същата преки
задължения са напълно идентични с преките задължения, включени в длъжностната
характеристика на ищцата за длъжността „ главен специалист „ по щатно разписание от
19.03.2019 г..
По делото не са представени доказателства относно трудовите функции възложени за
длъжността „ директор на дирекция „ в дирекция „ КПД „ при РИОСВ – Шумен. Видно от
влязлото в сила решение на ШОС по гр.д. № 305/2020 г., съдът е приел, че трудовите
функции за тази длъжност не са идентични с трудовите функции за длъжността, която е
заемала ищцата, като новосъздадената длъжност е коренно различна не само по
наименование, длъжностно ниво и място в структурата на РИОСВ, но и по основните й
трудови функции.
5
Въз основа на така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
При упражнено от работник или служител право да оспори законността на
уволнението си с иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, ищецът следва да докаже наличието на
валидно трудово правоотношение, а работодателят следва да установи, при условията на
пълно и главно доказване, че уволнението е законно.
Съкращаване на щата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2 от КТ представлява премахване
на щатни бройки от щатното разписание на предприятието. Изискванията за законност на
уволнението поради съкращаване на щата са следните: 1/ да е налице премахване, считано от
един определен момент за в бъдеще, на отделни длъжности от утвърдения общ брой на
работниците или служителите в предприятието или учреждението поради преустановяване
на съответстващите им трудови функции; 2/ съкращението да е реално, т. е. съответната
трудова функция действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на
съответстващата й длъжност при запазване характера на извършваната работа; 3/ да е налице
към момента на уволнението – датата на уволнението трябва да съвпада или да следва
датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване и 4/ да е извършено по
съответния ред и от компетентния орган. Промяната на щатните бройки е въпрос на
целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен контрол, като суверенно негово
право е да променя щата както прецени. Това, което е от значение е съкращаването на
съответна щатна бройка да е извършено от лицето или органа, който има право да извършва
промени в щатното разписание и да е реално – да има фактическо /реално/ премахване на
трудовите задължения, които включва процесната длъжност. Според трайната практика на
ВКС и останалите съдилища, съкращаването на щата е реално, когато не само се премахва
определена длъжност като щатна бройка, но и, когато трудовата функция престава да
съществува като съдържание на отделна длъжност, независимо от наименованието й. В този
смисъл, съкращаването на щата е фиктивно, когато длъжността е премахната като
наименование, но трудовата й функция в съществените си права и задължения е запазена
като съдържание на новооткрита длъжност. Реално съкращаване на щата е налице при
запазване на част от трудовите задължения в новосъздадена длъжност, но комбинирани с
други нови трудови задължения; при разпределяне на трудовите задължения между други
работници и служители или възлагане за извършване от лица по граждански договор. Може
да е налице реално съкращаване на щата при запазване или дори увеличаване на щатните
бройки по щатното разписание. Това е така при така нареченото трансформиране на
длъжности. Трансформиране на длъжности е налице, когато се съкращават длъжности и
същевременно се създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната
работа. В този случай, ако работниците или служителите, заемащи съкратени длъжности не
могат по обективни причини (липсва им правоспособност, образование, квалификация и пр.)
или не желаят да заемат новосъздадените длъжности (предложени им от работодателя, без
той да е длъжен да стори това на законово основание), те следва да бъдат уволнени на
основание чл.328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращаване в щата. Уволнението в този случай
ще бъде законно, ако извършеното съкращаване в щата е реално, т. е. ако съответната
6
длъжност, като конкретна трудова функция действително е съкратена или съществено
променена и промяната в щата е извършена по законно установения ред. Преценката за
идентичност на трудовите функции е винаги конкретна и се извършва с оглед естеството на
възложената работа. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само въз основа на
наименованието на длъжността, нито от механичното сравнение на трудовите задължения
по длъжностната характеристика. Една и съща длъжност, в зависимост от предмета на
дейност на работодателя може да има различни трудови функции. Едни и същи трудови
задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в
зависимост от съответната длъжност; от йерархичното й място в структурата на
предприятието; от предмета на дейност и организацията на предприятието. Именно поради
това при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от
естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността – от това има ли
съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената
работа в длъжността. Естеството на работата може да се установява с всички
доказателствени средства – Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело №
3/2011 г., ОСГК, Решение № 246 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1152/2010 г., III г. о.,
ГК, Решение № 174 от 13.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 659/2016 г., ІV г. о., ГК/, Решение №
498 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 7 от 1.04.2011
г. на ВКС по гр. д. № 954/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 13 от 04.04.2017 г. на ВКС по гр.
дело № 2239/2016 г., III г. о., ГК.
Разпоредбата на чл.329 от КТ регламентира правото на работодателя чрез подбор, в
интерес на производството или службата, да уволни работници и служители, чиито
длъжности не се съкращават, за да останат на работа тези, които заемат подлежащи на
съкращение длъжности, но имат по-висока квалификация и работят по-добре. Длъжностите
трябва да съдържат близки или сходни трудови функции, за да може да се извърши
съпоставка. Това право работодателят може да прилага само: при уволнение поради
закриване на част от предприятието; при съкращаване на щата и при намаляване обема на
работата. Изброяването на основанията е изчерпателно. Същността на подбора е да се
извърши преценка и съпоставяне между качествата на работници или служители,
изпълняващи еднакви трудови функции. Подборът в този случай е част от правото на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение на посочените по-горе основания, тъй
като без извършването на такъв, правото на уволнение въобще не може да бъде упражнено.
По аргумент от чл. 329, ал. 1 от КТ се приема, че, когато се извършва уволнение на някое от
посочените в разпоредбата основания, което основание засяга част от служителите на
съответната длъжност, в това число при съкращаване на щата, подборът е задължителен.
Задължение на подбор има и тогава, когато работникът или служителят изпълнява
идентични или несъществено различаващи се длъжностни задължения с лица, които заемат
други длъжности. Преценката за идентичност е винаги конкретна и се прави на базата на
същностните характеристики на отделните видове работа, т. е. тя е в зависимост от
характера и естеството на длъжностните задължения и не зависи от близостта или
съвпадението на наименованията по щата – Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по
7
тълк. дело № 3/2011 г., ОСГК, Решение № 246 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1152/2010
г., III г. о., ГК, Решение № 174 от 13.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 659/2016 г., ІV г. о., ГК,
Решение № 37 от 20.02.2013 г. на ВКС по гр. дело № 724/2012 г., III г. о., ГК, Решение № 76
от 06.03.2015 г. на ВКС по гр. дело № 3768/2014 г., ІV г. о., ГК. Упражняването на правото
на подбор по чл. 329 от КТ подлежи на съдебен контрол. Когато подборът е задължителен,
липсата му води до признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Не подлежи
на съдебен контрол само отказът на работодателя да извърши подбор по чл. 329 от КТ,
когато извършването му не е задължително. Съгласно практиката на ВКС, когато
уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност или на всички щатни бройки с
еднородни трудови функции подборът не е задължителен. В тези случаи извършването на
подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя, като при извършването му се
включват и други работници и служители, които изпълняват близки или сходни длъжности.
В тежест на работодателя е да ангажира доказателства, че е извършил подбор, когато такъв е
бил задължителен. Различията в трудовите функции могат да бъдат установявани с всички
допустими доказателствени средства, а не единствено с длъжностните характеристики,
изготвени от работодателя за съответните длъжности, тъй като в длъжностната
характеристика работодателят определя трудовите задължения за съответната длъжност, но
съдържанието на тези трудови задължения следва от естеството на работата / Решение № 7
от 1.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 954/2009 г., IV г. о., ГК/.
Според практиката на ВКС, при уважаване на иска по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ,
прекратеното трудово правоотношение се възстановява и в този случай работодателят има
задължение да допусне възстановения работник или служител, щом се е явил на работа в
срок. Той обаче няма задължение да му предложи да заеме друга длъжност или да започне
работа в друго поделение на същия работодател, нито да промени действащото щатно
разписание, като възстанови длъжността, заемана преди уволнението – Решение № 327 от
14.11.2013 г. на ВКС по гр. дело № 69/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 106 от 30.03.2015 г.
на ВКС по гр. дело № 5857/2014 г., IV г. о., ГК.
В случая се установи, че ищцата е била възстановена на работа по реда на чл.345 от
КТ, след като уволнението й е било признато за незаконно с влязло в сила съдебно решение.
В деня на явяването й на работа, работодателят е издал едновременно заповед за
възстановяване на трудовото й правоотношение и заповед за прекратяването му на
основание чл.328, ал.1, т.2, пр. 2 от КТ, поради съкращение на щата, позовавайки се на
одобрено и утвърдено по надлежния ред и от компетентните органи щатно разписание, в
сила от 03.01.2020 г..
Изложеното налага да се отговори налице ли е било реално съкращение на щата по
отношение на заеманата от ищцата длъжност и, ако да – било ли е необходимо
работодателят да извърши подбор по чл.329 от КТ, а ако да – осъществен ли е такъв.
По така поставените въпроси, съдът приема за недоказано, че с щатното разписание
на РИОСВ – Шумен в сила от 03.01.2020 г. е извършено реално съкращение на длъжността
на ищцата по смисъла на чл.328, ал., т.2, пр.2 от КТ, тъй като, макар в заповед № ЧР-
8
4/03.01.2020 г. на директора на РИОСВ – Шумен да е било посочено, че длъжността й се
трансформира в друга, която се различава по наименование, трудови функции, изисквания
за заемане и място в организационната структура на предприятието, съгласно същата
заповед вменените за длъжността на ищцата трудови функции и задължения са били
прехвърлени на друга, съществуваща длъжност, без за тази длъжност да са вменени други,
различни трудови функции или задължения, макар да са поставени изисквания за заемане по
служебно правоотношение и за по-висок образователен ценз и ниво, което не представлява
премахване на съответната трудовата функция като съдържание на отделна длъжност в
щатното разписание, а само възлагането й за длъжност с различни наименование и
изисквания за заемане. В тази връзка, счита, че, наличните по делото данни налагат извод
по-скоро за основание за прекратяване трудовото правоотношение на ищцата на основание
чл.328, ал.1, т.6 от КТ, но не и поради съкращаване на щата.
Съдът приема за недоказано също, че работодателят не е бил длъжен да извърши
подбор, доколкото по делото липсват доказателства какви са били задълженията, вменени
на длъжността „ младши експерт „ при дирекция „ АФПД „ по щатно разписание от
19.03.2019 г., респ. какви промени са били въведени по отношение трудовите функции на
тази длъжност със заповед № ЧР-4/03.01.2020 г. на директора на РИОСВ – Шумен, което
препятства възможността за преценка следвало ли е работодателят да извърши подбор
между заемащия я служител и ищцата, като установяването на релевантните в тази връзка
факти е изцяло в тежест на ответника.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че работодателят не доказва твърдението
си, че с последващите щатни разписания, след това от 03.01.2020 г. не са били въведени
промени относно заеманата от ищцата длъжност и тя не е била реално съществуваща към
датата на прекратяване на трудовото й правоотношение с атакуваната заповед.
Въз основа на изложеното, съдът приема за недоказана законността на уволнението
на ищцата, което е основание за отмяната му и уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Уважаването на иска за отмяна на уволнението предпоставя уважаване и на иска по
чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на служителката на заеманата преди незаконното й
уволнение длъжност.
Досежно иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, от приложените по делото регистрационни
карти от ДБТ – Шумен се доказва, че след уволнението й ищцата е регистрирана като
безработна и не е била в трудово правоотношение при друг работодател, а от заключението
на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява, че дължимото й се обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ, считано от 26.08.2021 г. до 05.11.2021 г. възлиза на 2 192.27 лева.
Предвид това, приема, че искът е основателен и доказан по размер и следва да се уважи
изцяло.
В съответствие с изнесените фактически и правни доводи, настоящата инстанция
намира, че първоинстанционното решение следва да се отмени изцяло като неправилно, като
вместо него бъде постановено друго, с което уволнението на ищцата, извършено със заповед
9
№ ЧР-16/26.07.2021 г. на директора на РИОСВ – Шумен да бъде признато за незаконно и
отменено; служителката да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „
главен специалист „ в дирекция „ АФДП „ при РИОСВ – Шумен и работодателят бъде
осъден да й заплати, на основание чл.225, ал.1 от КТ, обезщетение за времето, през което е
останала без работа поради уволнението, за периода от 26.08.2021 г. до 05.11.2021 г., в
размер на 2 192.27 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, въззиваемият следва да заплати на
жалбоподателката извършените от нея разноски за платен адвокатски хонорар, в размер на
690.00 лева, от които 390.00 лева – за първа инстанция и 300.00 лева – за въззивна
инстанция.
На основание чл.38, ал.2, вр. ал.1 от ЗАдв. въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на жалбоподателката адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ в размер на 1 116.92 лева, от които 383.46 лева – за
първа инстанция и 733.46 лева – за втора инстанция.
На основание чл.78, ал.1, вр. чл.83, , ал.1, т.1 от ГПК, въззвиаемият следва да заплати
по сметка бюджета на съдебната власт съдебни разноски в размер на 195.00 лева и държавна
такса за завеждане на делото, в размер на 187.69 лева, както и държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 93.84 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 607/17.11.2021 г. по гр.д. № 556/2021 г. по описа на
Районен съд – Шумен, като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Г. Г. И., ЕГН **********, извършено
на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, със заповед № ЧР-16/26.07.2021 г. на директора на
РИОСВ – Шумен и ОТМЕНЯ същата.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г. Г. И., ЕГН ********** на заеманата преди незаконното й
уволнение длъжност в РИОСВ – Шумен – „ главен специалист „ в дирекция „ АФПД „.
ОСЪЖДА РИОСВ – Шумен, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.
Съединение № 71, ет.3, представлявана от директора Д.П.Б. да заплати на Г. Г. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Ш., ул. №, вх. , ап., сумата от 2 192.27 лева – обезщетение по чл.225,
ал.1 от КТ, за оставането й без работа поради незаконното й уволнение през периода
26.08.2021 г. – 05.11.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата
на завеждане на исковата молба – 23.09.2021 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА РИОСВ – Шумен, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.
Съединение № 71, ет.3, представлявана от директора Д.П.Б. да заплати на Г. Г. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Ш., ул. №, вх. , ап., разноски за платен адвокатски хонорар, в
размер на 690.00 лева, от които 390.00 лева – за първа инстанция и 300.00 лева – за въззивна
10
инстанция.
ОСЪЖДА РИОСВ – Шумен, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.
Съединение № 71, ет.3, представлявана от директора Д.П.Б. да заплати на адвокат Ц.Д. от
ВТАК, личен №, с адрес за призоваване: гр. В.Т., бул. №,ет., ап., .. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в размер на 1 116.92 лева, от които
383.46 лева – за първа инстанция и 733.46 лева – за втора инстанция.
ОСЪЖДА РИОСВ – Шумен, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.
Съединение № 71, ет.3, представлявана от директора Д.П.Б. да заплати по сметка бюджета
на съдебната власт съдебни разноски в размер на 195.00 лева и държавна такса за завеждане
на делото, в размер на 187.69 лева, както и държавна такса за въззивно обжалване в размер
на 93.84 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, при условията на
чл.280 от ГПК, в едномесечен срок, считано от 25.01.2022 г..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11