НОХД № 781/2010г.
МОТИВИ:
Обвинението повдигнато от страна
на Пазарджишка районна прокуратура е, както следва:
1. против подсъдимия И.К.Я. ***, ЕГН **********, за това, че
на 20.01.2010г. в с.Юнаците, обл. Пазарджик в
съучастие като съизвършител с В.С.А. е отнел чужди
движими вещи - 50кг. алуминиева тел, 5бр. алуминиеви табли, 1бр. алуминиева
тава, 1бр. медна гръбна пръскачка, 1бр. меден котел и
1бр. меден тиган, всичко на обща стойност 325.00/триста двадесет и пет/ лева от
владението на Г.И.З., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено при условията на повторност
и случаят не е маловажен - престъпление
по чл.195 ал.1 т. 7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК.
2. против подсъдимия В.С. ***, ЕГН **********, за това, че
на 20.01.2010г. в с. Юнаците, обл. Пазарджик в съучастие
като съизвършител с К.Я. е отнел чужди движими вещи -
50кг. алуминиева тел, 5бр. алуминиеви табли, 1бр. алуминиева тава, 1бр. медна гръбна пръскачка, 1бр. меден котел и 1бр. меден тиган,
всичко на обща стойност 325.00/триста двадесет и пет/ лева от владението на Г.И.З.,
без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура гр. Пазарджик поддържа обвинението срещу
подсъдимите, така като е внесено за разглеждане с обвинителния акт. Пледира за
постановяване на осъдителна присъда, като по отношение на наказанието на
подсъдимия Я., счита че същото следва да се изтърпи ефективно, с приложение
разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК. По отношение на подс.
А. навежда доводи за налагане на наказание с приложението на чл. 66 от НК. В
тази насока излага подробно съображенията си.
По делото е приет за разглеждане граждански
иск за сумата от 325 лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието
имуществени вреди. Конституираният граждански ищец – пострадалият Г.И.З., моли
искът му да бъде уважен, така както е предявен.
В съдебно заседание подс.И.Я. и дава подробни обяснения и в правото си на
последна дума изразява съжаление.
Подс. В.А. също дава обяснение,
изразявайки съжаление за станалото в правото си на последна дума.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, като ги съобрази поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл. 301 НПК, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 20.01.2010г. около 20.30ч. подс.И.Я., по прякор „Шаката"
и подс.В.А., минавайки покрай къщата на св.Г.З.,***,
забелязали, че в двора на същата има оставени медни вещи, които могат да
откраднат и предадат за вторични суровини. В изпълнение на това свое решение,
двамата подсъдими влезли вътре, като минали през отвор на оградната
мрежа, след което започнали да слагат в чували следните вещи: 50 кг. алуминиева тел, 5 бр.
алуминиеви табли, 1 бр. алуминиева тава, 1 бр. медна гръбна
пръскачка, 1 бр. меден котел и 1 бр. меден тиган. Впоследствие двамата
подсъдими, заедно и с общи усилия, изнесли описаните движими вещи от двора на
пострадалия З. и ги занесли в дома на подс.А., където
ги смачкали, за да изглеждат като отпадъци. На другия ден, 21.01.2010г.,
подсъдимите помолили св.З.Я. да ги закара с личния му автомобил - „Фолксваген
Голф 2" с ДК № РА 5543 АВ до гр.Пазарджик, тъй като имат да предават
отпадъци. Св.Я. се съгласил, след което натоварили чувалите с инкриминираните
вещи и ги закарали в пункта за изкупуване на вторични суровини, намиращ се на
ул. "К.Величков" № 101 в гр.Пазарджик, собственост на св.Д.С.. Св.С. приел
въпросните вещи, като ги притеглил и заплатил. Същевременно бил съставен
покупко-разплащателен документ на името на подс.Я.,
подписан от него и приложен по делото.
В хода на разследването е
назначена съдебнооценъчна експертиза, от чието
заключение е видно, че стойността на отнетите чужди движими вещи е 325.00
/триста двадесет и пет/ лева.
Видно от свидетелството за
съдимост на подс.Я., същият със споразумение от
24.01.2008г. по НОХД № 155/08г. на РС гр.Пазарджик е осъден за престъпление по
чл.195 ал.1т.4 и 5 вр. чл.194 ал.1 НК, като му е
наложено наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, чието
изтърпяване е отложено на основание чл.66 ал.1 НК за срок от три години.
Подс.И.К.Я. е роден на ***г***, живущ
***, българин, български гражданин, неженен, неграмотен, безработен, с
негативни характеристични данни, осъждан, ЕГН: **********.
Подс. В.С.А. е роден на ***г***,
живущ ***, българин, български гражданин, неженен, неграмотен, безработен, с
положителни характеристични данни, неосъждан, ЕГН: **********.
Привлечени и разпитани в
качеството им на обвиняеми във фазата на досъдебното
производство по делото, същите се признават за виновни по предявените им
обвинения и дават обяснения за случилото се, включително и пред съдия по реда
на чл.222 от НПК.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът прие въз основа на обясненията на подсъдимите Я. и А.,
показанията на свидетелите Г.З., Д.С., Н.Х., от заключението на вещото лице Р.К.,
както и от приобщените по надлежния ред към доказателствения материал по
делото, събрани в хода на ДП №107/2010г. на РУ МВР Пазарджик, доказателства, а
именно: предварителни материали, докладна записка, жалба, протоколи за разпит
на свидетели, протоколи за разпит на обвияеми лица,
оценъчна екпертиза, характеристични справки,
свидетелства за съдимост, ДСМПИС, както и всички останали приложени по делото.
Всички те са несъмнени касателно авторството на
деянието, начина и обстоятелствата, при които е извършено.
Между наличните по делото
доказателствени материали не съществуват противоречия досежно
фактите, включени в предмета на доказване. От тях по несъмнен и безспорен начин
се установява извършването на деянието, времето и мястото на реализирането му,
както и авторството на подсъдимите лица.
При така установената и възприета
фактическа обстановка, обуславяща се от
събраните по делото доказателства, съдът намира, че с деянието си подсъдимият И.К.Я. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.195 ал.1 т. 7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК, като на 20.01.2010г. в с.Юнаците, обл. Пазарджик в съучастие като съизвършител
с В.С.А. е отнел чужди движими вещи - 50кг. алуминиева тел, 5бр. алуминиеви
табли, 1бр. алуминиева тава, 1бр. медна гръбна
пръскачка, 1бр. меден котел и 1бр. меден тиган, всичко на обща стойност
325.00/триста двадесет и пет/ лева от владението на Г.И.З., без негово съгласие
и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при
условията на повторност и случаят не е маловажен,
предвид на което същия бе признат за виновен по него.
В настоящият казус се касае за
извършено престъпление против чуждата
собственост, а именно: от обективна страна подсъдимият Я. е отнел чужди движими
вещи от владението на другиго, без неговото съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои, като с действието си е прекратил фактическата власт върху вещите
от собственика и е установил своя такава, като деянието е извършено при
условията на повторност. Освен това с оглед
доказателствата по делото и като съобрази критериите по чл. 93 т.9 НК във вр. с чл. 195, ал.1 т.7 НК, съдът стигна до правният извод,
че както деянието по първото осъждане на подсъдимия Я. за престъплението по чл.
195, т.4 и т.5 НК, така и това по настоящото дело - не представлява маловажен
случай по смисъла на закона. В случая степента на обществената опасност и
морална укоримост, в зависимост от отражението на
деянието в обществото, както и от подбудите и мотивите за неговото извършване,
които обуславят квалифицирането му като маловажен случай, не са по-ниски от
обикновените случай на престъпления от този вид.
От субективна страна деянието е извършено с
форма на вината пряк умисъл – чл. 11 ал.2 от НК – подсъдимият Я. е
съзнавал общественоопасния
характер на своето деяние, а именно, че върши престъпление, отнемайки чужди
движими вещи от владението на другиму без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, както и факта, че действа заедно и в съучастие с подс.А., като същевременно е предвиждал общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Налице са и субективните и обективни
признаци, характеризиращи съучастието – две лица, дейността на които се намира
в причинна връзка с настъпилия престъпен резултат. Налице е общност на умисъла.
При така установената и възприета
фактическа обстановка, обуславяща се от
събраните по делото доказателства, съдът намира, че с деянието си подсъдимият В.С.А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.194 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК, като на 20.01.2010г. в с.Юнаците, обл.
Пазарджик в съучастие като съизвършител с И.К.Я. е
отнел чужди движими вещи - 50кг. алуминиева тел, 5бр. алуминиеви табли, 1бр.
алуминиева тава, 1бр. медна гръбна пръскачка, 1бр.
меден котел и 1бр. меден тиган, всичко на обща стойност 325.00 /триста двадесет
и пет/ лева от владението на Г.И.З., без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, предвид на което същия бе признат за виновен по
повдигнатото му обвинение.
От обективна страна подсъдимият А.
е отнел чужди движими вещи от владението на другиго, без неговото съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като с действието си е прекратил
фактическата власт върху вещите от собственика и е установил своя такава.
От субективна страна деянието е
извършено с форма на вината пряк умисъл – чл. 11 ал.2 от НК – подсъдимият А. е
съзнавал общественоопасния
характер на своето деяние, а именно, че върши престъпление, отнемайки чужди
движими вещи от владението на другиму без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, както и факта, че действа заедно и в съучастие с подс. Я., като същевременно е предвиждал общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Налице са и субективните и обективни признаци, характеризиращи съучастието –
две лица, дейността на които се намира в причинна връзка с настъпилия престъпен
резултат. Налице е общност на умисъла.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия И.Я., съдът прецени
следните обстоятелства: взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите
на наказанието и на чл.54 от НК относно неговата индивидуализация. Съдът
отчете степента на обществена опасност
на деянието по чл.195 ал.1 от НК, което е в раздел І - ви на глава V - та на НК
"Престъпления против собствеността".
Съдът прецени и обществената
опасност на подсъдимият Я., която е сравнително висока, същият е осъждан към
момента на извършване на деянието, и има негативни характеристични данни.
Съдът отчете като смекчаващи
отговорността направеното самопризнание, изразеното съжаление, особеностите на
личността и характеристиките на младата му възраст. В този смисъл съдът, изграждайки
вътрешното си убеждение намира, че са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства, при което и най-лекото предвидено в закона наказание, би се
оказало несъразмерно тежко, поради което приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1
т.1 НК и определи наказание под най-ниския предел за това престъпление, а
именно в размер на четири месеца “лишаване от свобода”. Изводът, че са налице многобройни
смекчаващи обстоятелства не се опровергава от установеното за наличието и на
други обстоятелства, които по своя характер отегчават отговорността му. Ето
защо и на основание чл. 195, ал.1 т.7 във вр. с чл.
194 , ал.1 от НК във вр. с чл. 28, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2
във вр. с чл. 55 ,ал.1 т.1 от НК определи
наказание от четири месеца “лишаване от свобода”.
На основание чл. 61 т.3 от ЗИНЗС
съдът постанови наказанието от четири месеца “лишаване от свобода” подсъдимият Я.
да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг
режим.
Тъй като по настоящето делото
спрямо подсъдимия И.Я. е налице хипотезата на чл. 68 ал.1 от НК, съдът на основание горната
разпоредба постанови същият да изтърпи ефективно, отделно и изцяло наложеното
наказание в размер на три месеца “лишаване от свобода” по НОХД № 155/2008 г. по
описа на Районен съд Пазарджик. На основание чл. 61 т.3 ЗИНЗС съдът определи
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо
общежитие от закрит тип.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия В.А., съдът взе
предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 от НК относно неговата индивидуализация. Съдът отчете степента на обществена
опасност на деянието по чл.194 ал.1 от НК, което е в раздел І - ви на глава V -
та на НК "Престъпления против собствеността".
Съдът прецени и обществената
опасност на подсъдимият А., която е сравнително ниска - същият не е осъждан към
момента на извършване на деянието, и има добри характеристични данни.
Отегчаващи обстоятелства не се установиха.
Предвид на това съдът намира, че
у подсъдимия не са създадени трайни престъпни навици. Ето защо съдът, като се
съобрази с изложените по-горе обстоятелства, като се съобрази с разпоредбата на
чл. 54 ал.1 от НК, прие че на подсъдимия следва да се наложи наказание от три
месеца “лишаване от свобода” за извършеното престъпление по чл. 194 , ал.1, във
вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
Така наложеното наказание
“лишаване от свобода”, с оглед осъществяване целите на специалната и генерална
превенция на закона и съобразено с разпоредбата на чл. 36 от НК съдът прие, че
подсъдимия не следва да изтърпи ефективно, предвид на което приложи разпоредбата
на чл. 66, ал.1 от НК. Съобразно наличието на предпоставките за приложението на
институтът на условното осъждане, съдът намира, че следва за отложи
изпълнението на така наложеното наказание на подс. А. за
изпитателен срок от три години.
По отношение на предявения граждански иск: Съдът намира, че с доказване на
обвинението, предявения граждански иск от страна на пострадалия Г.И.З. се явява
основателен и доказан за размера от 325 лева, представляващ обезщетение за
причинени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
20.01.2010г. до окончателното изплащане на сумата. Налице е виновно противоправно поведение, вредоносен резултат и причинна
връзка между тях. От заключението на приета по делото съдебно оценъчна
експертиза се установява, че общата стойност на движимите вещи, предмет на
престъплението възлиза на 325 лева по пазарни цени, като е приспаднато
овехтяването им, към датата на извършване на престъплението. С оглед на
гореизложеното подсъдимите И.К.Я. и В.С.А. бяха осъдени да заплатят солидарно на пострадалия Г.И.З. сумата от 325 лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
подсъдимите бяха осъдени да заплатят в полза на Държавата, по сметка на бюджета
на съдебната власт направените по делото разноски в размер на 55 лева за експертиза, както и
сумата от 50 лева държавна такса, с оглед уваженият граждански иск, платими в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия: