№ 2587
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря И. Ст. Василева
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело
№ 20241100508657 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 126767/16.04.2024 год. подадена
от Е. Г. В. чрез адв. К. Г.-САК срещу Решение № 5579/28.03.2024 г.
постановено по гр.д. № 51360/2021 г. по описа на СРС, ГО, 158 състав. В
жалбата са развити подробни оплаквания за противоречие на обжалвания
съдебен акт с материалния закон, процесуалните правила и с най - добрия
интерес на детето М.А.К., родена на **** г. Направен е обстоен
доказателствен анализ, като е посочено кои доказателства са били
кредитирани от съда и кои не, като са наведени и твърдения в тази връзка за
превратно тълкуване на доказателствата по делото, изцяло в подкрепа на една
от страните. Проследен е в хронологичен ред и цялостното развитие на
съдебното производство развило се пред първия съд. Отправено е искане за
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което
претенцията й с правно основание чл.127, ал.2 СК да бъде уважена като й
бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на
1
детето М., местоживеенето на малолетното дете да бъде определено при нея,
да бъде определен режим на лични отношения между детето и неговия баща
А. К. в контактен център в присъствието на други лица. Отправено е искане за
присъждане на издръжка, която следва да бъде заплащана от бащата А. К. на
детето си М. чрез неговата майката Е. В. в размер на 300 лева. Постъпили са и
два броя уточнение към въззивната жалба. С въззивната жалба са направени
доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна А. Т. К. чрез адв. Ц. Г.
А.-САК е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба и излага доводи за
нейната неоснователност. Оспорва направените от въззивника
доказателствени искания. Представя писмени документи.
По делото е постъпила и въззивна жалба с вх. № 144834/30.04.2024 год.
подадена от А. Т. К. чрез адв. Ц. Г. А.-САК срещу Решение № 5579/28.03.2024
г. постановено по гр.д. № 51360/2021 г. по описа на СРС, ГО, 158 състав. В
жалбата са развити подробни оплаквания относно родителския капацитет на
майката Е. В.. Отправено е искане за отмяна на съдебното решение в частта, в
която е постановен режим на лични контакти на детето М. К.а с майката Е. В.,
като същият да бъде осъществяван под наблюдение и бъдат провеждани
консултации с психолог.
Във въззивната жалба са направени доказателствени искания.
Приложени са и писмени документи.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
Е. Г. В. чрез адв. К. Г.-САК, с който оспорва въззивната жалба и излага доводи
за нейната неоснователност. Оспорва направените от въззивника
доказателствени искания и представените писмени документи.
В открито съдебно заседание въззивникът и въззиваема страна А. К. –
редовно призован, се явява лично, представлява се от адв. А., като поддържа
въззивната жалба и отговора на въззивната жалба по подробно изложени
съображения. Пледира за изменение на първоинстанционното съдебно
решение в частта за режима на лични контакти между майката й детето.
Претендира разноски, представя списък по чл. 80 ГПК.
В открито съдебно заседание проведено по делото, въззивникът и
въззиваема страна Е. В. – не се явява, представлява се от адв. Г., която
поддържа въззивната жалба и отговора на въззивната жалба. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.
Страните са се възползвали от предоставения от съда срок по чл. 149, ал.
3 от ГПК, като са представили писмени бележки, в които развиват доводи по
2
същество на въззивното обжалване.
Софийски градски съд, в настоящия въззивен състав, участвал в
заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Производството по гр.д. № 51360 по описа на Софийския районен съд,
158 състав е образувано по предявена от А. Т. К., ЕГН **********, срещу Е. Г.
В., ЕГН **********, молба с правно основание чл. 127, ал. 2 СК относно
упражняването на родителските права по отношение на общото на страните
дете - М.А.К., ЕГН **********, местоживеенето и издръжката на същото.
В предоставения от съда срок не е постъпил отговор от ответната страна.
Предявена е насрещна искова молба, постъпила като искова молба с вх. №
59322/27.09.2021 г., по която е образувано гр.д. № 55309/2021 г. по описа на
Софийския районен съд, 37-ми състав, присъединено към гр.д. № 51360 по
описа на Софийския районен съд, 158 състав с определение № 8913/17.11.2021
г. С насрещната искова молба, подадена от Е. Г. В. срещу А. Т. К. е предявена
претенция по чл. 127, ал. 2 СК относно родителските права по отношение на
детето на страните - М.А.К., ЕГН **********, местоживеенето и издръжката
на същото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна по
насрещната претенция /с вх. № 92433/22.11.2021 г./, в който същата се оспорва
изцяло.
С обжалваното съдебно Решение № 5579/28.03.2024 г. постановено по
гр.д. № 51360/2021 г. по описа на СРС, ГО, 158 състав, първият съд е
предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето
М.А.К., ЕГН **********, на бащата А. Т. К., ЕГН **********, на основание
чл. 127, ал. 2 СК.
Определил е местоживеене на детето М.А.К., ЕГН **********, при
бащата А. Т. К., ЕГН **********, на основание чл. 127, ал. 2 СК.
Определил е режим на лични отношения на майката Е. Г. В., ЕГН
**********, с детето М.А.К., ЕГН **********, както следва:
майката има право да вижда и взема детето всяка четна седмица от
годината /като за първа седмица се счита седмицата, включваща първия
четвъртък от календарната година/, за времето от 17:00 часа в петък до
19:00 часа в неделя, както и всяка нечетна календарна седмица от
годината, за времето от 17:00 часа във вторник до 19:00 часа в четвъртък;
този режим не се прилага в периода от 01 юли до 01 септември, по време
на коледните, новогодишните и великденските празници, както и по
време на официалните празници - 03 март, 01 май, 06 май, 24 май, 06
септември, 22 септември, като в тези периоди майката има право да
вижда и взема детето, както следва:
3
- тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на следните два периода във всяка календарна година:
за времето от 10:00 часа на 01 юли до 19:00 часа на 15 юли, и за времето от
10:00 часа на 01 август до 19:00 часа на 15 август;
по време на коледните и великденските празници на всяка нечетна
година, за времето от 10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети
петък, до 19:00 часа на 28 декември, респективно на Светли понеделник;
по време на новогодишните празници на всяка четна година, за времето
от 10:00 часа на 29 декември до 19:00 часа на 02 януари в следващата
календарна година;
по време на следните официални празници през всяка нечетна
календарна година /03 март, 01 май, 06 май/, за времето от 10:00 часа до
19:00 часа на съответния празник;
по време на следните официални празници през всяка четна календарна
година /24 май, 06 септември, 22 септември/, за времето от 10:00 часа до
19:00 часа на съответния празник.
Осъдил е на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143, ал. 2 и чл. 146 СК
майката Е. Г. В., ЕГН **********, да заплаща на детето М.А.К., ЕГН
**********, чрез неговия баща и законен представител А. Т. К., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 250,00 лв., считано от привеждане
в изпълнение на решението в частта относно упражняването на родителските
права до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от деня на забавата до окончателното погасяване, като е отхвърлил
претенцията с правно основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 143, ал. 2 СК за
периода от исковата молба - 02.09.2021 г., до привеждане в изпълнение на
решението в частта относно упражняването на родителските права, като
неоснователна.
Изменил е привременните мерки, обективирани в определение №
18830/27.05.2023 г., като е отменил изцяло мерките относно упражняването на
родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и
издръжката, и е постановил следните привременни мерки:
Предоставил е привременно упражняването на родителските права по
отношение на детето М.А.К., ЕГН **********, на бащата А. Т. К., ЕГН
**********, на основание чл. 127, ал. 3 СК.
Определил е привременното местоживеенето на детето М.А.К., ЕГН
**********, при бащата А. Т. К., ЕГН **********, на основание чл. 127, ал. 3
СК.
Определил в привременно на основание чл. 127, ал. 3 СК режим на
лични отношения на майката Е. Г. В., ЕГН **********, с детето М.А.К., ЕГН
4
**********, както следва:
• майката има право да вижда и взема детето всяка четна седмица от годината
/като за първа седмица се счита седмицата, включваща първия четвъртък от
календарната година/, за времето от 17:00 часа в петък до 19:00 часа в неделя,
както и всяка нечетна календарна седмица от годината, за времето от 17:00
часа във вторник до 19:00 часа в четвъртък;
• този режим не се прилага в периода от 01 юли до 01 септември, по време на
коледните, новогодишните и великденските празници, както и по време на
официалните празници - 03 март, 01 май, 06 май, 24 май, 06 септември, 22
септември, като в тези периоди майката има право да вижда и взема детето,
както следва:
тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на следните два периода във всяка календарна
година: за времето от 10 часа на 01 юли до 19:00 часа на 15 юли, и за
времето от 10:00 часа на 01 август до 19:00 часа на 15 август;
по време на коледните и великденските празници на всяка нечетна
година, за времето от 10:00 часа на 24 декември, респективно на Разпети
петък, до 19,00 часа на 28 декември, респективно на Светли понеделник;
по време на новогодишните празници на всяка четна година, за времето
от 10:00 часа на 29 декември до 19:00 часа на 02 януари в следващата
календарна година;
по време на следните официални празници през всяка нечетна
календарна година /03 март, 01 май, 06 май/, за времето от 10:00 часа до
19:00 часа на съответния празник;
по време на следните официални празници през всяка четна календарна
година /24 май, 06 септември, 22 септември/, за времето от 10:00 часа до
19:00 часа на съответния празник.
Задължил е привременно на основание чл. 127, ал. 3 СК майката Е. Г. В.,
ЕГН **********, да заплаща на детето М.А.К., ЕГН **********, чрез неговия
баща и законен представител А. Т. К., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 250,00 лв., считано от 28.03.2024 г. /датата на постановяване на
решението/.
Осъдил е на чл. 78, ал. 6 ГПК Е. Г. В., ЕГН **********, да заплати в полза
на Софийския районен съд сумата от 360,00 лв., представляваща държавна
такса върху присъдената издръжка.
Задължил е на основание чл. 138а, ал. 3 СК родителите А. Т. К., ЕГН
5
**********, и Е. Г. В., ЕГН **********, да ползват самостоятелно и заедно с
детето М.А.К., ЕГН **********, социални услуги в ЦОП “Славейков” към
ИСДП, с цел преодоляване на родителския конфликт и повишаване на
родителския капацитет, като съответната ДСП по местоживеене на всяко от
ползващите лица да определи конкретната услуга за всяко от тях, както и
нейната конкретна продължителност.
Първостепенният съд е формирал правните си изводи по спорните в
настоящото производство въпроси относно предоставяне на родителските
права на бащата, режима на лични отношения с майката, както и месечната
издръжка на детето, като е съобразил събраните писмени и гласни
доказателства, заключенията на допуснатите по делото експертизи, както и
социалните доклади от компетентните ДСП.
За нуждите на производството пред първия съд са изготвени и депозирани
социални доклади от ДСП-Слатина, ДСП-Оборище и ДСП-Бургас.
В предоставените становища и социални проучвания се посочва, че към
месец декември 2021 г. детето е било при бащата /от 30.11.2021 год./, като
социалният работник е констатирал, че детето е било облечено според пола и
сезона, било е весело, контактно и си играело. Обитаваното от бащата жилище
е констатирано да представлява втори етаж от къща в кв. „Враждебна“, в
който е обособена стая за детето; жилището, обитавано от майката
представлява гарсониера в ж.к. „Христо Смирненски“, в жилището за детето е
обособен детски кът с масичка и столчета, майката е съобщила доходи от „над
средните за страната“, като собственик на фирма „ХФЕ“ ЕООД. Бащата е
съобщил, че разполага с достатъчно свободно време и с финансова
възможност за отглеждане на детето, като управител и автомобилен
състезател в „А. Рейсинг Тийм“, като не е съобщил конкретен размер на
доходите си. Към месец септември 2023 г. е съобщил, че работи в “Тотал техно
БГ” ЕООД на длъжност “ръководител отдел в транспорта” при плаващо
работно време. По случая са организирани мултидисциплинарни срещи, като
на тях са взети решения родителите и детето да ползват социални услуги при
един и същи доставчик.
В ДСП-Оборище е отворена работа по случай на дете в риск, като е
прието, че и двамата родители следва да работят с психолог за преодоляване
на родителския конфликт. При среща с детето на 06.02.2023 г. същото е
заявило, че с татко си ходят да пазаруват, понякога се хранят в “Макдоналдс”,
6
не се е случвало родителите й да го пошляпват, случвало се е да пада и да се
удря, с майка си обичат да си стоят вкъщи, не ходят много често на гости, на
предстоящия си рожден ден били поканени осем деца, но детето нямало да
покани татко си, за да не вдигал скандал. Детето при срещата изглеждало
спокойно, ведро, играело си с играчки. Споделило е, че често се вижда с баща
си, когато е при него, си ляга късно, когато пожелае, с майка си се забавляват,
майката не се кара на детето и не го наранява. Споделило е също, че баща му
го кара да каже, че майката и дядото по майчина линия го биели, което не било
вярно. Отправено е предложение до съда за задължаване на детето и
родителите на основание чл. 138а, ал. 3 СК за ползване на подходящи
социални услуги за период от поне шест месеца, като се препоръчват като
подходящи предлаганите в ЦОП “Славейков” към ИСДП такива, където
бащата ползва социални услуги. И от двамата родители са постъпвали сигнали
във връзка с нарушение на съдебни актове по повод режима на лични
отношения с детето. На 16.06.2023 г. детето е отказало да тръгне с баща си в
присъствие на служители на отдел “Мобилна работа с деца в риск”, тъй като
той я карал да лъже и я водел при социалните и полицията. При пристигането
на бащата, майката е заключила вратата на жилището и не е позволила
социалните работници да го напуснат в продължение на около 50 минути.
Майката не е допуснала и повикан от бащата медицински екип, психолог и
полицейски служители. Отказала да се включи в социална услуга и да получи
издадено й от ДСП-Слатина направление /към м. 07.2023 г./. При среща с
детето на 25.07.2023 г. в дома на бащата детето изглеждало спокойно,
щастливо и комуникативно. На 28.07.2023 г., при осъществена втора среща
със социални работници, същото е заявило, че желае още да остане при баща
си и все още не желае да говори с майка си по телефона, с баща си имали
планове да ходят на море, чувствала се добре при баща си и се забавлявали.
Изразява се становище във връзка с осъществена работа по проведен втори
координационен механизъм, че не са налице основателни причини за
извеждане на детето извън семейството на двамата му родители. На
08.08.2023 г. отново е проведена среща с детето в дома на бащата, при която
детето споделило, че е било на море и на планина заедно с баща си, негов
приятел и детето му. Детето няколко пъти е отказало предложения на
социални работници да говори с майка си по телефона, като казвало “не сега”.
Детето било спокойно, бащата не присъствал на разговора. На 31.08.2023 г.
7
постъпил сигнал от Отдел “Мобилна работа с деца в риск”, че на 30.08.2023 г.
бащата и детето не се явили за неговото предаване на майката, като в
телефонен разговор бащата заявил, че детето било стресирано и не желаело да
бъде при майка си. На 30.08.2023 г. бащата и детето посетили ОЗД към ДСП-
Оборище, като детето било спокойно, облечено с подходящи дрехи, било
чисто и контактувало без притеснение. В проведен с детето разговор без
присъствие на бащата, детето е заявило, че е обядвало баница, че обичало
мусака и баба му В. го научила да яде картофките, искало още да бъде при
баща си и отказало да се обади на майка си по телефон. Към м. септември
2023 г. майката е подала заявление за ползване на услуга - контактен център в
ЦОП “Славейков” към ИСДП, откъдето изразили готовност двамата родители
да бъдат насочени към техния контактен център. На 06.09.2023 г. по сигнал на
майката е посетен домът на бащата, който заявил, че детето не може да излезе,
защото спи, като било установено, че това действително е така. При ставането
си от сън детето било усмихнато, но отказало да слезе и да види майка си,
дори отказало да се покаже на прозореца и да говори с нея, като бащата също
отказал да изведе детето навън под предлог, че то не желае да се види с майка
си и било под стрес. След 28.09.2023 г. във връзка с подаден от майката сигнал
за отсъствия на детето от детско заведение отново е проведена среща с детето,
което отново е отказало да говори с майка си, казало е, че майката го бие по
дупето, когато не иска да яде. На 03.10.2023 г. постъпил сигнал от бащата, че
майката е отвела детето, като е използвано физическо насилие към частен
педагог, който е бил с детето. Към 11.10.2023 г. майката заедно с детето се
установила на територията, обслужвана от ДСП-Бургас, като след 23.10.2023
г. същата е напуснала адреса и местонахождението й заедно с детето е
неизвестно.
Пред първия съд е изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК бащата А. К., който
е заявил, че счита себе си за по-добрия родител, тъй като до навършване на
три години и половина от детето той го отгледал, докато майката била заета
във Фейсбук, да обикаля улиците и да пътува. Оставил и един от бизнесите си,
за да гледа детето М. и другото дете на ответницата. М. тогава била на детска
кухня, на другото дете поръчвал по телефона храна, майка му готвела
домашни ястия, с които се хранели всички. Детето М. имало дерматит, като
най-основните спорове между бащата К. и майката В. били за това, че майката
неглижирала детето и не чистела дома, а единствено я интересувало каква
кола ще кара и с каква количка ще излезе на разходка. Единствената й работа
било да разхожда детето и това й тежало, дори не взимала храната от детската
кухня, а бащата ходел. Не знаела как се пуска пералня, детето идвало при него
мърляво, с неизрязани нокти, било захвърлено при родителите й, които били
осемдесетгодишни. Когато се опитвал да се грижи за детето, ответницата го
криела с месеци, бил пребиван от родителите й, когато се опитвал да вземе
8
детето. Целта на ответницата била да изнудва ищеца за един апартамент,
защото му е родила дете. Същите дела била завела и към предишния си
съпруг. Тя имала апартамент от бившия си съпруг и искала и от ищеца да
получи такъв. Изпитвал отвращение към ответницата и демонстрирал това
отношение пред детето. Казвал му е и добро, но му представял голата истина.
Гледал детето да не става свидетел на скандали. То е казвало, че майка му го
бие. Когато детето казвало, че не иска бащата да го връща, той го снимал, за
да го използва като доказателство.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, майката Е. В. е заявила, че нейната
дъщеря е най- важното нещо в живота й. Късно се родила, ответницата била
много щастлива, че има дъщеря. К. не могъл да понесе, че има отговорности.
Крещял, че всичко тя сама трябва да прави, когато трябвало да се пазарува,
защото тя кърмела, за да може да готви. Отказал да сменят прогнили дъски на
пода от стаята, от които веело, и детето получавало отит, защото имало
течение. Постоянно я обиждал с думите „мършо“, „помио“, „говедо“, не се
съобразявал, че кърми детето и вдигал скандал. Когато направила забележка
на баща му да не пуши в кухнята и банята, и помолила да не се пуши около
бебето, А. К. влязъл в стаята и я пребил. Това продължило две години. Ищецът
не искал да дава пари за мляко, козметика за бебето, не искал да участва в
нищо. Докато живеели в тази къща в кв. „Враждебна“, К. биел майка си
ежедневно, като казвал, че тя разбира само от бой. Майка на К. била с
шизофренно заболяване от 2012 г., което било нелечимо. Детето много пъти е
било оставяно при нея, тя не си пиела лекарствата, а това заболяване било
опасно. Детето казвало, че ако види баща си да я влачи по стълбите, ще му
изреве като един тигър, за да спре. То помнело побоите над нея и над баба си,
и казвало, че не иска баща му да бие баба му. Ответницата не лишавала детето
от контакт с родителите на ищеца, както и с него, но не искала то да става
свидетел на побой. На Т.ден набрала дядо й Т., за да може детето да го
поздрави. Другото й дете - на 19 години, живеело при първия й съпруг, при
нея живяло около четири- пет месеца, но не се чувствало добре. Откакто са
били разделени, ищецът не давал пари за издръжката на М., не се е
интересувал за нуждите на детето, като ответницата не е и искала такава,
страхували се от него, нападал ги, тормозел ги, не знаела кога ще ги нападне.
В името на това нейната М. да има татко, не можела да я остави да става
свидетел на домашно насилие.
От районния съд са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите М.Т.Ц., Т. К.С., Б.П.В., А.А.М. и Г.В.В..
Разпитан пред съда, свидетелят М.Ц. е заявил, че от дълги години
познава страните по делото. В началото на връзката им, според свидетеля,
всичко е било наред. Бащата се грижел за детето и г-жа В., както и за детето й
от предходна връзка. Всички живеели заедно. Споделя за факти и
обстоятелства, които са му били преразказани от А.. Настоящият съдебен
състав ще кредитира показанията на свидетеля Ц. в частта относно личните му
възприятия за отношенията между страните, но не и в частта, в която изнася
пред съда твърдения за събития и факти, които са му били преразказани от А.
К., тъй като свидетелят не е бил очевидец и не е възприел непосредствено тези
действия.
Свидетелят Т. С. е посочил пред съда, че е присъствал на множество
случай при предаването на детето М., като при една от срещите, А. е бил
9
нападнат и бит от майката на Е. с тиган. Свидетелят е запознат с водените
между страните съдебни производства, както и с издадените заповеди, по
силата на които А. е задължен да не приближава г-жа В.. Показанията на този
свидетел са обективно, безпристрастно и добросъвестно депозирани, поради
което съда им се доверява за установяване на релевантните за предмета на
делото обстоятелства.
Свидетелката Б.В. е посочила пред първия съд, че познава Е. от около
22 години, като не съхранява спомен дали някога се е запознавала с А. К..
Присъствала е на рождени дни на детето М., където е бил поканен и бащата
К., като според свидетелката това се е случило след настъпилата между
страните раздяла. На рождения ден на детето, бащата К. е носил букет за г-жа
В. и подаръци за детето. Според свидетелката, майката е тази, която основно е
полагала грижи за детето М.. Настоящият въззивен състав ще кредитира
показанията на посочения свидетел, като добросъвестно и безпристрастно
депозирани.
В показанията си пред първия съд, свидетелката А.М. е споделила за
случка, в която същата е била на работа в болница „Токуда“, а бащата е
посетил болничното заведение с детето М., тъй като била с висока
температура. Свидетелката е предложила на детето да бъде направен бърз тест
за „Ковид“, но бащата е отказал. Свидетелката е насочила бащата към терапия
на детето и медикаменти за понижаване на температурата, след което си е
тръгнал. Малко по-късно майката Е. В. се обадила по телефона силно
притеснена за състояние на детето, като е споделила на свидетелката, че
бащата е отвлякъл М.. Показанията на свидетеля за обективни,
последователни и логични и съда ще кредитира същите в цялост.
По делото е разпитан и свидетелят Г.В. – баща на Е. В., който е
посочил, че е присъствал на случай при предаването на детето М., в които
бащата К. е изричал обидни думи и изрази по адрес на неговата дъщеря, в
присъствие на полицията. Изнася пред съда твърдения за събития, които са му
били преразкани или от дъщеря му или от неговият внук. Твърди, че Е. е тази,
която се грижи и отглежда детето, като същото посещава и детска градина.
Споделя за случай, в който е бил заплашван лично от А., когато е трябвало да
предава детето М., което се е случило в присъствие на социални работници.
Действително, свидетелят Г.В. се намира в близка родствена връзка с
10
ответницата В., но това обстоятелство само по себе си не е основание за
дискредитиране на неговите показания, а единствено за преценката им с оглед
всички данни по делото, предвид възможната заинтересованост (чл.172 ГПК),
като законът и съдебната практика приемат за необходимо същите да бъдат
преценявани с оглед всички други доказателства по делото (в същия смисъл е
решение № 457 от 06.08.2010 г. по гр. д. № 477/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО и мн.
др.).
В първоинстанционното производство е прието заключението на
съдебно- психологична експертиза, изготвена от вещото лице д-р А. А.. Въз
основа на събраната информация, чрез интервюта със страните и детето М. и
резултати от проведените тестове, вещото лице е заключило, че детето М. е
привързано и към двамата си родители, като проявява висока степен на
привързаност и към разширения семеен кръг /баби и дядовци/. Спрямо детето,
бащата проявява разбиране, емоционална топлина и привързаност. Приема
детето такова, каквото е, като вярва в потенциала и възможностите му.
Спрямо детето, майката е склонна да го оставя да проявява инициативност и
самостоятелност, но липсва подходяща степен на проява на емпатия и
отговорност към детето, както и нужния родителски контрол. При
проведеното експертно изследване и разговор с детето М., вещото лице е
посочило, че детето е било инструктирано от майката да даде опредЕ.
информация на експерта, като е повтаряла няколко пъти какво обича да яде,
без да й е бил задаван този въпрос, тъй като „мама е казала да го каже“. При
проведен разговор между вещото лице и майката, бащата и детето, вещото
лице е отразило, че детето е започнало разговора с думите „мама ми каза да
съм сърдита. На тате.“. Майката е заявила пред вещото лице, че детето се
страхува от баща си, в резултат на което, детето е заявило, че не иска да бъде
оставяно насаме с баща си, но когато вещото лице го е завело в друга стая,
детето е било спокойно. По отношение на бащата, вещото лице е посочило, че
при него няма индикации за проблем при осигуряване на базисните
потребности на детето. Същия проявява загриженост и разбиране.
Наблюдавана е емоционална близост и топлина в отношенията между
двамата. По отношение на родителският капацитет на майката, вещото лице е
посочило, че същата подценява и неглижира някои базисни потребности на
детето. Констатирано е и инструктиране от страна на майката спрямо детето
да споделя определен тип информация. Не са налице основания относно
11
майката, от които да може да се допусне, че поставя детето в опасна среда.
При майката са налице индикации за възможни негативни чувства към детето.
По време на експертното изследване, вещото лице не е наблюдавало прояви
на нежност, физическа близост и топло отношение, адекватни за
потребностите на детето в съответния момент. Бащата е заявил ясно разбиране
за нуждите на детето от социални контакти, за разлика от майката, която не е
успяла да осигури на детето посещение в детска градина целодневно, което не
отговаря на потребностите на детето за разнообразен опит и социални
контакти. В заключение е посочено, че детето е манипулирано от майката,
която внушава страх у него от баща му. Вещото лице е заключило, че бащата
притежава добър родителски капацитет, но майката има нужда от
консултиране и стимулиране на развитието на своя родителски капацитет.
По делото е приложено уведомително писмо с изх. № 8/14.10.2022 год.
от ДГ № 175 „Слънчеви лъчи“, от съдържанието на което се установява,
посещения на детето М. в детската градина. В последствие с ново
уведомително писмо е посочено, че от 15.09.2023 год. детето М. не посещава
предучилищна задължителна форма на обучение и отсъства. По делото е
приложена служебна бележка от 04.12.2023 год., от съдържанието на която се
установява, че детето М. посещавало предучилищна подготовка в град Бургас.
По делото е приложено съдебномедицинско удостоверение № 75/2023
год. изготвено от доктор по съдебна медицина, който е констатирал
травматични увреждания след преглед на детето М., което е било заведено по
желание на бащата А. К.. Установените травматични увреждания по тялото на
детето се изразяват в следното: множество обширни и ограничени групирани
кръвонасядания по гърба, дясното седалище и долните крайници. Тези
травматични увреждания са получени в резултат от действие на твърди тъпи
предмети, каквито характеристики имат и части на човешкото тяло, в т.ч. и
върховата част на човешките пръсти, като анализа на установените
репаративни (оздравителни) процеси в областта на същите насочват към
извода, че са получени в период от време между 5 до 10 денонощия. Всяко
едно увреждане е причинило на детето болка и страдание.
Пред първия съд е останало недоказано оспорването автентичността на
съдебно-медицинско удостоверение №75/2023 г., издадено на 19.02.2023 г., в
12
частта относно подписа, положен от доц. д-р А. А., в графа “прегледал”.
По делото са приложените и още два броя съдебномедицински
удостоверения, при които е бил извършен преглед на детето М., доведено от
неговата майка след престои при бащата, като не са установени данни са
травматични увреждания по лицето и тялото на детето.
По делото е приложен Междинен доклад за извършена социална услуга
от фондация „Психологическа подкрепа“ на г-жа Е. В. и детето М.. В
заключение е посочено, че майката е жертва на насилие осъществено спрямо
нея от г-н К., като в резултат на това е започнала да чувства основателен страх
за живота си. Въпреки това е посочено, че г-жа В. може и има капацитет да
осигури здрава и стабилна семейна среда за М.. По време на срещите и
работата с М. е констатирано, че детето има изградена емоционална връзка
със своя баща. Детето е било свидетел на вербална агресия от бащата към
майката и дядото по майчина линия, което приема като част от своя живот, с
която се съобразява. Ставайки свидетел на подобно поведение, се застраша
емоционалното развитие на детето, неговата самооценка, усещане за
благополучие и сигурност в семейната среда.
По делото е приложена психологична оценка изготвена от З.В.М. –
психолог във Фондация „Център отворена врата“ изготвена за детето М. К.а.
При проведен разговор с детето, същото е съобщило следното: „….искам да
стоя повече при мама, но не казвай на тати…Аз когато не спя, мама ме
тупка по дупето, когато не заспивам… мама ме удари с ръчички и дупето ми
стана синьо…тя избира нови татковци по сайтове…“
В заключение е посочено, че има данни за неприемливо отношение на
майката на детето, което се изразява в удряне на детето, което е започнало да
възприема това за норма в отношението на родителя. Детето се страхува да не
бъде отново изоставено от своята майка и това допълнително допринася за
нездравословната емоционална свързаност с този родител. Констатирана е
рискова среда при отглеждащия към момента родител – майката на детето.
Направена е препоръка по отношение на майката да бъде консултирана да
получи специализирана помощ в насока оказване на психологическа подкрепа
и насочване към по-адекватен родителски модел на поведение, който да не
възпрепятства, а да нормализира и поощрява здравословното и
емоционалното развитие на детето.
13
За нуждите на производството пред първия съд е изслушана и приета
тройна съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещи лица д-р Ж.С.Т.,
д-р П.С.Х. и И.Д.М..
При проведено интервю насаме с детето М., вещите лица са посочили,
че детето е подходящо облечено с чисти дрехи. Споделила е за ситуация между
родителите й следното: „сега единия биел другия, другия лъжел и станало
дъндория“ . Споделила е , че с баща си иска да прекарва по половин ден, а с
майка си да прекарва повече време. От психологичното изследване на детето
М., вещите лица са заключили, че тя приема родителите си, но тъй като е
свидетел на конфликтни взаимоотношения помежду им, е загубила доверие в
тях. Емоционалната връзка майка-дете е добре изградена. Детето зачита и
признава баща си. Налице са признаци на емоционално изтощение от
обкръжаващата я дисхармонична семейна среда. Препоръчва се работа с
логопед, тъй като детето не произнася отчетливо всички звуци.
От проведените психологични изследвания, интервюта и тестове с
бащата, вещите лица са заключили, че А. К. притежава добър родителски
капацитет, в съчетание с мнителност и подозрителност относно действията на
другите в това число и на ответната страна. Силно емоционално въвлечен в
недостатъците на другия родител, липсва всякакво зачитане ролята на майката
в отглеждането на детето. Проявява нужното разбиране и зачитане към
потребностите на детето си, като не може да отдели ролята на родител от тази
на партньор. Емоционално близък до детето, подкрепящ родител, с ясно
очертан приоритет за изграждане на успешно и добре възпитано дете, без ясна
представа за осъществяване им.
При бащата на базата на наблюденията и психодиагностичните
изследвания са констатирани високи нива на физическа и вербална агресия.
Няма категорични данни за проява на тази агресия в присъствие на детето.
Тези данни са били споделени от майката. Детето не е съобщило да е било
свидетел или да е запомнило ситуация с проява на агресия от родителите си.
При детето се наблюдава силен страх да не бъде откраднато от бащата.
Вещите лица са акцентирали върху факта, че бащата неодобрява фигурата на
майката, като използва дискредитиращи квалификации и епитети, които обаче
не е установено да са използвани в присъствието на детето.
От проведените психологични изследвания, интервюта и тестове с
14
майката, вещите лица са заключили, че Е. В. има добър родителски капацитет,
при приемане ролята на бащата, като е фиксирана върху агресивните му
прояви и очаква гаранции, че те няма да се проявят, за да може да контактува
системно с детето. Ситуацията, в която е поставена, силно я натъжава и
напряга и това води до сработване на защитни механизми, при които
собствените грешки се отчитат, но изпитва затруднения при тяхното
превъзмогване. Толерантна към промените, бързо се адаптира към нови
условия и среда. Критична към поведения, характеризиращи се с различни от
нейните норми на поведение и ценностна система. Загрижена за изхода от
текущата ситуацията, но не е съгласна на компромиси или различен режим на
контакт между детето и бащата от нейните възприятия. Налице е готовност за
съдействие за ритмичен контакт между детето и бащата, ако той изпълни
назначените му програми за справяне с агресията.
От проведените изследвания с детето се констатира, че тя зачита и
признава както майка си, така и баща си. М. желае да контактува малко повече
с майка си и малко по-малко с бащата, но то има нужда от бащина грижа.
Констатирано е, че вследствие на конфликтните отношенията между
родителите, при М. се наблюдават начални белези на загуба на доверие към
родителите, което вещите са заключили, че представлява сериозна заплаха за
нормалното развитие на детето.
Пред въззивната инстанция и в изпълнение нормата на чл. 59, ал. 6 от
СК е изслушан въззиваемата страна и въззивник А. К., който е заявил, че се
занимава с логистика на особени и опасни товари с плаващо работно време.
Твърди, че детето е било отвлечено от дома му от непознати за него лица, а
бавачката била напръскана с нервнопаралитичен спрей. Няма връзка с дъщеря
си и нейната майка, не знае къде са. Единственото му желание е да вижда
детето си.
Въззивникът и въззиваема страна Е. В. не е изслушана пред въззивния
съд, тъй като същата не се е явила в проведените открити съдебни заседания
по делото, макар да е била редовно призована, без да сочи уважителна
причина за неявяването си.
Съобразявайки предмета на спора, нормата на чл. 195, ал. 1 от ГПК и
задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013
г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивният състав служебно е
допуснал КСППЕ, която не е извършена поради липсата на данни за
местонахождението на майката и детето. Със съдебното определението, с
15
което е допусната експертизата, съдът е предупредил страните, че при
отсъствие на доказателства за внесен депозит, както и при неоказване
съдействие на вещите лица при изготвяне на експертизата, съдът ще цени
поведението им при условията на чл. 161 ГПК.
Със заявление с вх. № 28151/07.03.2025 год., назначените по делото вещи
лица са уведомили съда, че са получили писмо с рег. № 328600-
13222/27.02.2025 год. от Главна дирекция „Национална полиция“, с което ги
уведомяват, че М. К.а и Е. В. са обявени за „Общодържавно издирване“,
съответно с мярка „установяване на местонахождение“ и мярка „задържане“.
Поради изложеното, вещите лица са в невъзможност да изготвят допуснатата
експертиза.
По делото е приложена декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на А. К., от която се установява, че същия има едно дете, а
относно доходите му – освен получаваните трудови възнаграждения в размер
на 3936,27 лева годишно, той и семейството му са получили сумата в размер
на 9249,06 лева от граждански договор за 2024 год. От представена служебна
бележка от фирма „Тотал Техно БГ“ ЕООД е видно, че за месец 03.2024 год. А.
К. е получил 3083,02 лева, за м.05.2024 год. – 3083,02, м. 11.2024 год. – 3083,02
лева – суми по извънтрудови правоотношения. По трудови правоотношения
същият е получил за периода м.11.2023 год. д- м.10.2024 год. – 3936,27 лева.
Пред въззивната инстанция е представен социален доклад от ДСП -
Оборище от 21.11.2024 г., в който детайлно и подробно е описана цялата
хронология на взаимоотношенията между страните, изготвените от тази
Дирекция социални доклади по повод конфликтите между К. и В.,
използваните от страните социални услуги, издадените заповеди за незабавна
защита, образуваните множеството приключили, неприключили и висящи
граждански и наказателни съдебни производства между тях. В заключение е
посочено, че според информация налична в Отдел „Закрила на детето“ към
Дирекция „Социално подпомагане“, детето М. е обявено за издирване от
Върховна касационна прокуратура, като няма постъпила нова информация
относно местонахождението на детето и майката. По данни от Главна
дирекция „Национална полиция“, детето е обявено за общодържавно и
международно издирване. Съгласно информация получена от СРС, НО, в
социалния доклад е посочено, че майката Е. В. е обявена за общодържавно
16
издирване. Констатирани са данни за неглижиране, като не се задоволяват
здравните, образователните и емоционалните нужди на детето М..
С писмо с изх. № 0104-337/30.10.2024 год., както и писмо с изх. №
0319-2/28.01.2025 год. от Министерство на образованието и науката на
Република България е посочено, че за учебната 2023/2024 година детето М. е
била записано в ДГ №175 “Слънчеви лъчи“ – гр. София, но няма данни за
учебната 2024/2025 год. М. не фигурира като записана в Национална
електронна информационна система за предучилищно и училищно
образование – НЕИСПУО. Няма данни и налична информация за детето
относно образование в чужбина в ИСРМ.
По делото е постъпил заключителен доклад от Институт по социални
дейности и практика „Център за обществена подкрепа“ – София в изпълнение
на социална услуга и срещи с А. К.. От съдържанието на доклада се
установява, че бащата А. К. е в състояние да поеме своята отговорност в
грижата за дъщеря си М., като не се поставя под съмнение родителският му
капацитет. Бащата проявява загриженост за дъщеря си, като показва активност
и настоятелност в търсене на контакти с нея и желае да поддържа
емоционалната им връзка. За сериозен риск обаче се счита конфликтните
отношения между него и г-жа Е. В., които поставят в риск детето, използвайки
го като инструмент във войната помежду им. Детето бива редовно
проверявано и от единия и от другия родител след престой с цел откриване на
евентуални следи от насилие. М. е постановена в положение, което може да
доведе до трайни психо-емоционални травми, както и да навреди на процеса
на нормалното й развитие. В заключителният доклад са констатирани
многократните опити за срещи с майката и детето, но такива не са се
осъществили, поради нежелание от страна на майката, както и поради липса
на съдействие от ОЗД Слатина.
По делото са приложени множество съдебни актове по Закон за защита
от домашно насилие, свидетелстващи за силно влошените и конфликтни
отношения между страните по делото.
Други относими към спора доказателства не са събрани от въззивната
инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
17
Въззивните жалби срещу постановеното по делото съдебно решение са
подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от
обжалването и са насочени срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата
на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена и
съдът приема, че въззивните жалби са редовни и допустими, поради което
следва да се разгледат по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Решението е и допустимо в обжалваната му част, тъй като са били
налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата
молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, но служебно правомощие има да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими
към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по
тълкуването и прилагането на закона в т.1 от Тълкувателно решение №
1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Следва, че въззивният съд е
ограничен до въведените с въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, а е задължен единствено да провери
правилното прилагане на релевантните към казуса императивни
материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по
спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни
изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на
18
страните. Т.е. обект на въззивната дейност не са пороците на
първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор,
при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е
само косвен резултат от тази дейност (в този смисъл е приетото в мотивите
към т. 2 от ТР № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Независимо от подадената въззивна жалба от г-жа Е. В. във въззивното
производство, същата е демонстрирала пасивно процесуално поведение (не се
явява за изслушването й по реда на чл. 59, ал. 6 СК, не съдейства за
допуснатата по делото КСППЕ).
1. По спора за упражняване на родителските права и местоживеенето
на детето М., въззивният състав приема следното:
Правилно първоинстанционният съд е предоставил упражняването на
родителските права на бащата, който с оглед на доказателствената съвкупност
в двете инстанции и процесуалното поведение на страните приема, че той е по
- пригодният родител с оглед на критериите, въведени в чл. 59, ал. 4 СК и
утвърдената съдебна практика, обобщена в ППВС № 1/12.11.1974 г. (което не е
загубило силата си и при действието на СК, в сила от 01.10.2009 г.).
Съгласно приетото в ПП № 1 по гр. дело № 3/1974 г. на ВС, което не е
загубило своята актуалност и към настоящия момент, определянето на
родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще става,
като се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на
децата“ по смисъла се включват необходимостта от възпитателски качества на
родителите, като се взема предвид образованието, културата, мирогледът и
другите качества на личността на отделния родител, като същественото е не
тяхното наличие, а конкретното им проявление, от което се определя
авторитетът на родителя в обществото и пред децата. Поради това от значение
е умението на родителя добре да направлява децата в живота, да им дава
положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т. н.
Следва да се държи сметка за грижите и отношение на родителите към
децата, като под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във
връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по
изграждането личността на всяко от децата, като не е полагане на грижи
угаждането и разглезването на децата, създаването у тях на отрицателни
възгледи към труда в семейството и обществото, за живот в излишество и
19
лентяйство.
Следва да се държи сметка и за желанието на родителите да отглеждат
децата, привързаността на децата към родителите, като привързаността е
налице, когато са се развили чувствата на детето поради сериозността и
авторитета на родителя, а не поради угаждане и разглезване.
В случая и двете страни са поискали предоставяне упражняване
родителските права по отношение на детето М..
Законът предвижда едновременното действие на диспозитивното и на
служебното начало, по преценка на съда, воден от интереса на детето.
Интересът на детето е установен като главен критерий при решаването на
спор между родителите относно упражняването на родителските права и
мерките на лични отношения между тях и детето. Като неразделна част от
интереса на детето следва да се приеме и скрепеното в чл.8 от Европейската
конвенция за защита правата на човека (Конвенцията), право на личен и на
семеен живот, вкл. общуването му и с двамата родители. Европейският съд
по правата на човека многократно е отбелязвал в решенията си, че
възможността на родител и дете да бъдат заедно представлява основен
елемент от семейния живот и е защитен по силата на чл. 8 от Конвенцията.
Съгласно чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето
(ратифицирана от Република България през 1991 г.): „Висшите интереси на
детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до
децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции
за социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи.”
В чл. 24 от Хартата на основаните права на Европейския съюз е
постановено: „При всички действия, които се предприемат от публичните
власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на
детето трябва да бъде от първостепенно значение.”. Понятието за висшите
интереси на детето произтича от втория принцип на Декларацията за правата
на детето от 20 ноември 1959 г. на Общото събрание на ООН, който гласи
следното: „Детето ще се ползва от специална защита и на него ще му бъдат
предоставени възможности и улеснения, чрез закона или чрез други средства,
които да му позволят да се развива физически, умствено, морално, духовно и
социално по здравословен и нормален начин и в условия на свобода и
достойнство. При приемането на законите за тази цел най-доброто
20
осигуряване на интересите на детето трябва да бъде най-висше съображение.“
При решаването на въпроса на кого от родителите да бъдат възложени
родителските права, водещ е интереса на детето, който се изразява в
необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване у
детето на трудови навици и дисциплинираност, но без насилие и стрес, при
проява на уважение и зачитане на неговите права. Съдът взема под внимание
и материалните нужди на детето - жилище, битови условия, образователни и
др. потребности.
Съдът, съобразявайки събраните доказателства, приложимото
наднационално законодателство относно висшият интерес на детето и
Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г.,
ОСГК на ВКС, формира извод, че родителските права следва да бъдат
предоставени само на единият родител и това следва да бъде бащата – А. К..
Въззивният съд съобрази приетото пред първия заключение на съдебно-
психологична експертиза, изготвена от вещото лице д-р А. А., заключението
на тройна съдебно-психологична експертиза, изготвена от вещи лица д-р
Ж.С.Т., д-р П.С.Х. и И.Д.М., изслушването на родителите пред първия съд,
изслушването на въззиваемия и въззивник К., както и поведението на майката
Е. В..
Съдът не е могъл да формира лично впечатление от майката Е. В.,
предвид изискването на чл. 59, ал. 4 СК, тъй като същата не се е явила пред
въззивният съд за изслушването й, не е указала и нужното съдействие за
изготвяне на допусната КСППЕ.
Всички тези обстоятелства дават основание на съда да приеме, че в
интерес на детето М. е родителските права върху нея да се предоставят за
упражняване на бащата А. К., при когото да се определи и нейното
местоживеене. За да обоснове този свой извод съдът съблюдавайки най-
добрия интерес на детето М., включващ в най-широк смисъл добруването и
благоденствието му и с оглед конкретните обстоятелства по делото,
установения родителски капацитет на бащата, както и пасивното процесуално
поведение на майката, настоящата инстанция приема бащата за по -
пригодния родител, на който следва да бъде възложено упражняването на
родителските права над детето М..
По делото липсват доказателства бащата с поведението си да поставя в
риск здравето или развитието на детето М., а конфликтните отношения между
21
родителите не следва да водят до негативно засягане правата на детето.
По изложените съображения обжалваното решение в частта за
упражняването на родителските права и местоживеенето на детето М., като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
2. По режима на личните отношения на детето М. с родителя, който не
упражнява родителските права, съдът приема следното:
Правото на всяко дете да общува с неговите родители е основно негово
право, закрепено както във вътрешното ни законодателство - чл. 124, ал. 2 от
СК, така и в международните актове, по които Република България е страна -
чл. 9, §. 1 от Конвенцията за правата на детето (КПД) и чл. 8 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС),
където правото на детето за общуване с двамата му родители е проявление на
правото на семеен живот. В този смисъл е последователната съдебна практика
на ВКС (виж Решение № 480/06.07.2010 г. по гр. дело № 4313/2008 г., III г.о. и
Решение № 51 от 13.03.2018 г. по гр. д. № 4092/2017 г., IV г. о.), както и на
Европейския съд по правата на човека (Margareta a Roger Andersson v. SWE;
Nuutinen v. Finland; Schneider v. Germany; Kosmopoulou v. Greece и Sylvester v.
Austria). Връзката дете-родител, която е признато право от конвенциите цели
да способства за правилното физико-психологично и социално развитие на
всяко дете като личност и да го предпази от развитие на синдром на
родителско отчуждение в случай, че се приоритизира контакта само с единия
родител. Поради изложеното и бидейки задължен да следи служебно за
интереса на детето, съдът следва да установи такъв режим на детето с майката
- родителят, на когото не са възложени родителските права, че да му се даде
възможност за пълноценно общуване с нея.
Едно от проявленията на пълноценното общуване е родителят да
контактува с детето си в контекста на неговите ежедневни нужди, т.е. той да
участва и в делниците, но само в случаите, когато това не се използва за
негативно въздействие чрез детето срещу другия родител, при влошени
отношения между страните.
За решението на съда в частта за режима на лични отношения във
всички случаи отново е значим интересът на детето. Режимът на лични
отношения цели детето на страните да расте и се развива като пълноценна
личност, чувствайки подкрепата и грижата на всеки от двамата родители.
22
Право на всяко дете, произтичащо от неговата естествена потребност, е да
общува с всеки от родителите си. По изложените съображения, мерките за
лични отношения следва да отчитат конкретните обстоятелства и да
предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на
пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права (в същия смисъл е константната
практика на вКс - Решение № 116/16.04.2014г. по гр.д. 5156/2013г., ГК, IV г.о.
и др.).
Съдът приема, че интересът на детето изисква то да има пълноценна
връзка с майка си. Настоящият въззивен състав счита, че не може да се
обоснове извод, че майката има поведение, което представлява риск за живота,
здравето и/или развитието на детето към момента на приключване на
съдебното дирене във въззивното производство.
От доказателствената съвкупност по делото не се установи
необходимост, срещите между майката и детето да бъдат провеждани в
присъствие на психолог или в контактен център. Установеният от съда
конфликт между страните не следва да се проектира върху отношенията
между майката и дъщерята.
От съвкупната преценка на събраните доказателства съдът приема, че
майката има добър родителски капацитет, а детето М. иска да прекарва време
с майка си. От заключенията на експертизите може да се обоснове извод, че
емоционалните реакции на детето към майка му са позитивни.
Доколкото съдебното решение не формира сила на пресъдено нещо, то
при промяна на обстоятелствата (напр. възникване на нови учебни
ангажименти на детето М. или непреодолим конфликт с родителя), всяка от
страните би могла да инициира промяна в определения режим на отношенията
между майката с детето М., в случай, че родителите не постигнат съгласие за
промяна.
Поради изложените съображения, обжалваното решение в частта за
режима на лични отношения следва да се потвърди.
3. По месечната издръжка на детето М., съдът приема следното:
Присъдената от първия съд издръжка, която майката Е. В. следва да
заплаща на детето си чрез неговия баща е в размер на 250 лева, която сума е
23
под минимума заложен в нормата на чл. 142, ал. 2 от СК.
С оглед приложение нормата на чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът не следва
служебно да увеличава размера на месечната издръжка за детето на страните,
тъй като първоинстанционното решение в тази част не е обжалвано от
родителят, комуто е възложено да упражнява родителските права, респ.
положението на жалбоподателя-въззивник не може да бъде влошено с
въззивното решение. Доколкото с първоинстанционното решение месечната
издръжка за детето е опредЕ. в размерите, които са поискани от А. Т. К., то
следва и в тази част решението да бъде потвърдено. В случая от
първостепенния съд не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, тъй като съдът е съобразил диспозитивното начало
в гражданското съдопроизводство и искането на страната.
При изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да
бъде изменена, което би могло да бъде осъществено при съгласие на
дължащия издръжката и без съдебна намеса, а при наличие на спор между
страните, то следва да бъде инициирано съдебно производство (арг. от чл. 150
от СК).
Следва, че първоинстанционното решение в частта за издръжката на
детето е правилно и съдът го потвърждава в тази част.
По разноските в производството съдът приема следното:
Предвид изхода на спора на страните разноски не се следват.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, III
въззивен брачен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно Решение № 5579/28.03.2024 г. постановено
по гр.д. № 51360/2021 г. по описа на СРС, ГО, 158 състав, в обжалваните
части.
Решението в частта за издръжката е окончателно, а в останалата част
може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
24
Членове:
1._______________________
2._______________________
25