Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 19.07.2021 Град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд Първи граждански състав
На четиринадесети юли Година две хиляди двадесет и първа
В публичното заседание в следния състав
Председател: Генчо А.
Секретар Живка Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията А.
гражданско дело номер 845 по описа за 2021 година.
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София твърди, че на 19.06.2018г. между него и Д.П.Г. бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +...за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 30,99 с неограничени нац.мин и роуминг в зона ЕС" със стандартен месечен абонамент в размер на 30,99 лв. (25,82 лв. без ДДС). Г. не изпълнил задълженията си по договора в общ размер 182,28 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.08.2018г. - 24.11.2018г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора мобилният оператор начислил неустойка в размер на 77,46 лв., която не надвишавала три месечни абонаментни такси. Горепосочените задължения били индивидуализирани в следните фактури: фактура № **********/25.09,2018г. за отчетен период 25.08.2018г. - 24.09.2018г., срок за плащане - 10.10.2018г., издадена за сумата от 217.78 лв., представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +..., от която се претендират 75,21 лв. поради извършено частично плащане в размер на 142,57 лв.; фактура № **********/25.10.2018г. за отчетен период 25.09.2018г. - 24.10.2018г., срок за плащане - 09.11.2018г., издадена за сумата от 76,09 лв., представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +...; фактура № **********/25.11.2018г. за отчетен период 25.10.2018г. - 24.11,2018г., срок за плащане - 10.12.2018г., издадена за сумата от 30.98 лв., представляваща неплатена абонаментна такса за предпочетен номер +...; фактура № **********/25.01.2019г. за отчетен период 25.12.2018г.-24.01.2019г., срок за плащане - 09,02.2019г., издадена за сумата от 77.46 лв., представляваща неустойка за предпочетен номер +.... С оглед на гореизложеното на 29.09.2020г. „Теленор България“ ЕАД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Девня срещу Д.П.Г., в което се претендирали: главница в размер на 259,74 лв. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Районен съд - Девня изпратил делото по подсъдност на Районен съд - Стара Загора. Образувано било ч.гр.д. № 4571/2020. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора и издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че има следните вземания срещу Д.П.Г., а именно: суми в общ размер на 259,74 лв., представляващи неплатени месечни абонаменти, използвани услуги и неустойка по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +...; законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Моли съда да осъди Д.П.Г. да му заплати сторените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 4571/2020 и по настоящото производство.
Ответникът Д.П.Г., чрез назначения му особен представител – адв.Х.П., оспорва предявените искове. Сочи, че нито в сключения договор, нито в приложените общи условия е предвидена възможността за начисляване на законна лихва върху дължимата неустойка. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение по ч.гр.д.№ 4571/2020г. С издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4571/2020г. в полза на ищеца било присъдено адвокатско възнаграждение в размер 360лв., като от приложения договор за правна помощ било видно, че същото е с включено ДДС в размер на 60лв. Липсвало основание за присъждане на адвокатско възнаграждение с ДДС доколкото не била представена фактура с начислен ДДС. Задължението за издаване на фактура възниквало по силата на ЗДДС, а тя, от своя страна, удостоверявала дължимостта за неговото заплащане. Моли съда да намали адвокатския хонорар до размера му от 300лв. без ДДС. Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 4571/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 260619/09.11.2020 г. за сумата 259,74 лева за главница, от които: 182,28 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 25.08.2018г. до 24.11.2018 г. и 77,46 лв., представляваща неустойка, която не надвишава три месечни абонаментни такси, и законната лихва от 01.10.2020 г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
В заповедното производство е представен договор за мобилни услуги № *********/19.06.2018 г., по силата на който „Теленор" ЕАД, гр.София се е задължило да предоставя на ответника електронни съобщителни услуги по абонаментен план „Тотал 30,99 с неограничени нац. мин. и роуминг в зона ЕС” с месечна абонаментна такса в размер на 30,99 лв. за срок от 24 месеца.
Ищецът е издал фактури **********/25.09,2018г. за отчетен период 25.08.2018г. - 24.09.2018г.; № **********/25.10.2018г. за отчетен период 25.09.2018г. - 24.10.2018г. и фактура № **********/25.11.2018г. за отчетен период 25.10.2018г. - 24.11,2018г., в които са отразени задължения на ответника за разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги и месечни еднократни такси на обща стойност 182,28 лв. с ДДС. Ответникът не е представил доказателства, от които да се установява, че е заплатил на ответника предоставените му услуги, поради което следва да се приеме установено, че ответникът дължи на ищеца претендираната сума в размер на 182,28 лв. за предоставени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги № *********/19.06.2018 г.
Ищецът претендира и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *********/19.06.2018 г. в размер на 77,46 лева, начислена във фактура № **********/25.01.2019г. Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вреди от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По своята същност неустойката е едно предварително и доброволно установяване на размера на обезщетението за вреди, които изправната страна ще претърпи от пълното неизпълнение или неточното изпълнение на задълженията на неизправната страна. Фактическият състав на отговорността за неустойка включва установяване на неизпълнено от неизправната страна договорно задължение и на вина за неизпълнението.
В процесния договор е предвидено, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по вина на потребителя, последният дължи неустойка, която не може да надвишава трикратния размер стандартните месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок. Посочената клауза е съобразена изцяло с постигната спогодба между ищеца и КЗП по гр. дело № 15539/2014 г. по описа на Софийския градски съд, предвиждаща, че размерът на нестойката не може да надхвърля трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, приложима за заварени и бъдещи договори на оператора с клиентите-физически лица. При тези обстоятелства, доколкото виновното неизпълнение на ответника е довело до предсрочното прекратяване на договорното правоотношение, същият дължи и заплащането на уговорената неустойка.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като бъде признато за установено по отношение на ответника вземането на ищеца за сумата 182,28 лева за предоставени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги № *********/19.06.2018 г., сумата 77,46 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *********/19.06.2018 г. и законната лихва върху тези суми от 01.10.2020 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 260619/09.11.2020 г. по ч. гр. д.№ 4571/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.
Неоснователни са доводите на ответника за недължимост на законна лихва върху вземането за неустойка, доколкото неустойката е уговорена не за забавено изпълнение /договорна лихва/, а представлява обезщетение за вредите от предсрочното прекратяване на договорното правоотношение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 385 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, и направените в настоящото производство разноски в размер на 625 лв., представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на особен представител.
Неоснователно е възражението на ответника за намаляване по реда на чл.78, ал.5 ГПК на възнаграждението на адвоката на заявителя в заповедното производство. Възнаграждението е определено в минималния размер от 300 лева, съобразно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и тъй като представляващият заявителя адвокат е регистриран по ДДС /удостоверение от 23.12.2011 г. – л.61 от делото/, на основание §2а от ДР на Наредбата е добавен ДДС върху сумата.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.П.Г. *** съществуването на вземането на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, район ”Младост”, ж.к. ”Младост 4”Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от Джейсън Кристос Кинг, за сумата 182,28 лева за предоставени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги № *********/19.06.2018 г., сумата 77,46 лева за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № *********/19.06.2018 г. и законната лихва върху тези суми от 01.10.2020 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 260619/09.11.2020 г. по ч. гр. д.№ 4571/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Д.П.Г. *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, район ”Младост”, ж.к. ”Младост 4”Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от Джейсън Кристос Кинг, сумата 385 лева, представляваща разноски в заповедното производство, и сумата 625 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Присъдените суми могат да се приведат по банкова сметка ***: ***.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: