№ 768
гр. Варна, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20213110116003 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Г. М. Л. срещу Максим Г.
Л. и Ева Г. Л.а, действащи чрез своята майка и законен представител М. Д. Н., с която са
предявени искове както следва: 1) за изменение на размера на присъдената с решение №
3702/14.08.2018 г. по гр. д. № 10836/2018 г. по описа на ВРС, 12 състав, издръжка в полза на
децата Максим Г. Л. и Ева Г. Л.а от 500 лева на 250 лева месечно, считано от датата на
предявяване на иска, на основание чл. 150 СК; 2) за прекратяване заплащането на издръжка
за месеца през лятото, когато бащата упражнява режима си на лични отношения с децата; 3)
за прекратяване заплащането на определената добавка към присъдената с решение №
3702/14.08.2018 г. по гр. д. № 10836/2018 г. по описа на ВРС,12 състав, издръжка в полза на
децата Максим Г. Л. и Ева Г. Л.а, съразмерна на разходите за заплащане на частните учебни
заведения на децата, ако те посещават такива, на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 4 СК.
Съгласно решение по гр. д. № 10836/2018 г. по описа на ВРС, 12-ти състав, е
одобрено споразумение между ищеца и М. Д. Н. по реда на чл. 50 СК, като ищецът е осъден
да заплаща издръжка в полза на децата Максим Г. Л. и Ева Г. Л.а в размер на 500 лева
месечно, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване с падеж 5-то число на месеца. Със
същото решение съдът е одобрил споразумението между страните в частта, в която ищецът
се е задължил да заплаща таксите за частни учебни заведения на децата, ако те посещават
такива. След влизане в сила на съдебното решение са настъпили обстоятелства, водещи до
трайна и съществена промяна във финансовите възможности на ищеца. При одобряване на
споразумението по гр.д. № 10836/2018г. по описа на ВРС г-н Л. е работил като механик на
пасажерски кораб и е получавал възнаграждение в размер на 2000 лева. Понастоящем
1
договорните правоотношения на г-н Л. с корабната фирма са прекратени. До 15.03.2021г.
ищецът не е реализирал доходи, след което на тази дата е сключил трудов договор за
длъжността „автомонтьор“ с основно месечно възнаграждение понастоящем в размер на 850
лева. Тъй като не притежава друга квалификация освен „механик“, е силно затруднен в
намирането на работа. Въпреки липсата на доходи, с финансовата помощ на родителите си
заплаща определената издръжка в полза на ответниците. Навежда, че годишната такса за
посещение на ЧСУ“Юрий Гагарин“ за учебната 2019/2020г. е възлизала на 6110 лева за
всяко от децата и е заплатена от ищеца. 70 % от таксите за 2021/2022г. или сумата от 9786,00
лева е заплатена от бащата на ищеца, поради наличие на материално затруднение.
Допълнително извън таксата, са дължими и суми за транспорт до учебното заведение.
Поддържа, че заплащането на таксите за частно учебно заведение в този размер
представлява изключително затруднение за ищеца и че същият практически е в
невъзможност да ги заплати. Като се позовава на трайно и съществено изменение на
обстоятелствата, при които е определен първоначалния размер на издръжката, както и на
добавката за разходи за образование, настоява за уважаване на предявените искове.
Ответниците оспорват исковите претенции. Възразяват, че ищецът е в
работоспособна възраст, а имуществото и доходите му позволяват да заплаща определената
издръжка, вкл. уговорената добавка за разходи за образование. Не е налице промяна в
обстоятелствата, при които е определен първоначалния размер на издръжката, както и на
добавката за разходи за образование. Напротив, имущественото състояние на ищеца се е
подобрило от тогава. Оспорват всички изложени в исковата молба фактически твърдения,
вкл. че договорните отношения между ищеца и корабната фирма са прекратени от месец
октомври 2020г., както и че до 15.03.2021г. не е работил и не е получавал доходи, че
определената издръжка и таксите за образование са заплащани с помощта на родителите на
ищеца. В заключение настояват за отхвърляне на предявените искове.
В проведеното на 08.02.2023 г. открито съдебно заседание по делото ищецът се явява
лично и с процесуалния си представител– адв. Ц. К., която заявява, че поддържа подадената
искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени. В предоставения от съда срок
представя писмена защита.
Ответниците са представлявани от тяхната майка и законен представител М. Н.,
която се явява се лично и с процесуалния си представител адв. М. П., която поддържа
становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Представя писмена
защита в предоставения от съда срок.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Варна е депозирала
молба от 13.10.2022 г., в която посочва, че предявената молба не кореспондира с интереса на
децата Максим Г. Л. и Ева Г. Л.а, поради което счита, че присъдената издръжка за нуждите
на децата не следва да бъде намалена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
2
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 150
СК и чл. 150 вр. чл. 143, ал. 4 СК.
За успешното провеждане на така предявените искове е необходимо ищецът при
условията на пълно и главно доказване да установи трайно и съществено изменение на
обстоятелствата, послужили при определяне на първоначалния размер на дължимата
издръжка и на добавка за разходи за образование.
Между страните не е спорно, а и от представените удостоверения за раждане на
децата Максим Г. Л. и Ева Г. Л.а, родени съответно на 01.09.2011 г. и 01.05.2015 г., се
установява, че ищецът Г. М. Л. е техен баща. Майка на малолетните е М. Д. Кондова /към
настоящия момент с фамилно име Н./.
С решение № 3702/14.08.2018 г., постановено по гр. д. № 10836/2018 г. по описа на
ВРС, ХII състав, е прекратен бракът между родителите на децата. Утвърдено е постигнатото
между бившите партньори споразумение, по силата на което упражняването на
родителските права по отношение на двете деца е предоставено на майката, като бащата е
осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по 500 лв. в полза на всяко дете. Обявено е
още, че бащата Г. М. Л. се задължава да заплаща сметките в платените частни учебни
заведения на децата, ако те посещават такива.
Ищецът твърди, че финансовото му положение е трайно изменено, доколкото вече не
работи като корабен механик, а работи по трудово правоотношение и заема длъжността
„автомонтьор“ по трудов договор № 007/15.03.2021 г. /л. 23 от делото/ с работодател „МС-
87“ ЕООД, на осем часов работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 650 лв.
С исковата молба ищецът представя удостоверение за работа на борда на кораби от
Дирекция „Морска администрация - Варна“, с превод на български език /л. 19-20 от делото/,
видно от което за времето от 02.07.2004 г. до 15.06.2020 г. е отразено, че същият е работил
на борда на различни кораби, като общият стаж на лицето възлиза на 6 години, 7 месеца и 18
дни.
Съдът намира, че това удостоверение не доказва факта на прекратяване на
правоотношението по представения трудов договор на моряка от 07.12.2016 г. на
длъжността „първи механик“ /л. 16 – л. 17 от делото/, както твърди ищецът, доколкото
същото следва да се тълкува във връзка с удостоверение от Дирекция „Морска
администрация – гр. Варна“ от 17.10.2022 г. /л. 189 от делото/, в което изрично се посочва,
че регистрирането на плавателен стаж на море е право, а не задължение на морските лица.
Приложеният плавателен стаж на лицето Г. М. Л. не означава прекратяване на трудов
договор с чуждестранна пасажерска фирма, тъй като лицето може да продължава да работи
на кораб, без да регистрира плавателния си стаж в ДМА – Варна.
От страна на ответниците /децата на ищеца, чрез тяхната майка/ бяха ангажирани
насрещни доказателства за опровергаване твърденията на ищеца, а именно: трудов договор
на моряка от 20.07.2019 г., с превод на български език /л. 349 от делото/, с начална дата
3
06.10.2019 г., със заплата 68076 евро годишно, дневна ставка – 340.38 евро дневно.
Прави впечатление, че този договор е последващ представения от ищеца такъв от
2016 г. Рангът на ищеца по този втори договор е корабен механик, а не първи механик,
както по предходния от 2016 г., което съответства и на отразяването на работата на борда на
кораби в коментираното по-горе удостоверение от ДМА – Варна, представено от ищеца.
Видно от това удостоверение, за периода 07.01.2020 г. – 15.06.2020 г. ищецът е заемал
длъжността „корабен механик“, както е посочено в договора от м. юли 2019 г., а преди това
е работил като първи механик, както е посочено в договора от 2016г.
Липсват представени доказателства от ищеца, че така сключеният от него договор на
моряка от 20.07.2019 г. е прекратен. Напротив. Ищецът дори не представи този договор, а
ангажира предходния си такъв, за да установи тезата си, че е налице трайно изменение в
обстоятелствата с оглед иска си за намаляване на дължимата от него издръжка.
Отново от страна на ответниците бяха ангажирани надлежни доказателства –
удостоверение от 13.10.2022 г., издадено от сектор „Български документи за самоличност“
при ОД МВР – Варна /л. 190 – л. 191 от делото/, видно от което са регистрирани
нееднократни 3-4 месечни отсъствия на лицето от Република България за времето от края на
2020 г. до м. май 2022 г. Отразени са отсъствия от страната, както следва: от 04.11.2020 г. до
01.03.2021 г., от 02.06.2021 г. до 16.08.2021 г., от 08.10.2021 г. до 16.12.2021 г. и от
17.02.2022г. до 16.05.2022 г. Посочени са и още 6-7 отсъствия от страната с по-кратка
продължителност.
Изискано е трудовото досие на ищеца, видно от което същото е непълно.
Разрешените отпуски надхвърлят законоустановения платен годишен отпуск в размер на 20
работни дни, голяма част от молбите за ползване на платен годишен отпуск са с дати, в
които очевидно лицето не е било на територията на страната и съответно няма как да ги е
подписало – напр.: молби за отпуск от 04.11.2021 г. и 18.04.2022 г., като същите са и
последващи датите на поисканите отпуски. Така например, с молбата от 18.04.2022 г. е
поискано ползването на отпуск, считано от 01.04.2022 г.
Разпитан по делото като свидетел е собственикът и управител на фирмата-
работодател на ищеца „МС-87“ ЕООД – Мартин Стоянов Киров. Не е спорно между
страните, че същият е приятел на ищеца, поради което съдът цени показанията му по реда на
чл. 172 ГПК. Съгласно показанията, от 15.03.2021 г. Г. се води на работа при свидетеля и
работи при него. Имат сключен договор, всичко е оформено и представено. Заплаща му
трудово възнаграждение за работата, която извършва. Работата му е свързана с клиенти,
оглед на автомобили, изготвяне на оферти. Не е ежедневно на работа в офиса. Работи и
онлайн на компютър. Обяснява, че длъжността „автомонтьор“ е за физически извършван
авторемонт, понякога огледи на автомобили. Физически да работи във фирмата се е
случвало, понякога месец не е идвал, като се чуват по телефона и Г. му дава оферти.
Физически ищецът не извършва ремонти, само прави консултации и оферти. Посочва, че не
знае какъв е размерът на платения годишен отпуск на ищеца, но ако му се наложи, би му
позволил да ползва и по-голям платен отпуск.
4
Тези показания съдът преценява като заинтересовани и единствено изложени с цел да
подкрепят тезата на ищеца, че е налице промяна в упражняваната от него трудова дейност.
Вътрешно обаче те са противоречиви, нелогични и не създават в съда увереност, че ищецът
реално полага труд по действително редовно оформения трудов договор от 15.03.2021 г.
Прави впечатление, че дори ищецът никъде в исковата си молба, а и в първото проведено по
делото открито съдебно заседание не наведе твърдение, че основно полага труд онлайн. И
като цяло да се застъпва теза, че заема длъжността „автомонтьор“, но всъщност само изготвя
онлайн оферти за ремонт на автомобили, звучи крайно нелогично и не може да бъде
възприето еднозначно от съда. Още повече като се съпостави и времето, през което лицето е
извън страната. Само за периода през 2021 г. ищецът има отсъствия от страната в рамките
на около 6 месеца, считано от датата на сключването на договора от 15.03.2021 г. Още по-
нелогично е да му бъде разрешено ползването на платен годишен отпуск в повече от
дължимото му по закон и уговореното в договора /20 работни дни/.
В този смисъл за съда е очевидно, че зад така подписания между приятели трудов
договор реално не стои полагането на труд от страна на ищеца.
От страна на ответниците бяха наведени твърдения, че през 2022 г. ищецът е закупил
автомобил и мотор. Последният не възрази, че ползва такива, а единствено, че автомобилът
е на името на баща му, за което представи и съответни доказателства, а моторът е закупен от
майка му.
Бяха ангажирани и съответни доказателства, че в полза на родителите на ищеца
същият е учредил безвъзмездно вещно право на ползване върху притежаваните от него
недвижими имоти, а именно: апартамент № 31, находящ се в гр. Варна, ул. „Димитър
Икономов“ № 36, ет. 3, заедно с паркоместата към него /нотариален акт от 23.10.2020 г. – л.
154 – л. 155 от делото/ и урегулиран поземлен имот ХIII – 617 в кв. 55 по ПУП на с. Горна
Липница, както и върху построените в него жилищна сграда и гараж /нотариален акт от
30.10.2020 г. – л. 196 – л. 197 от делото/.
По делото като свидетел бе разпитана именно майката на ищеца Тодорка Лазарова
Маркова, показанията на която съдът цени при условията на чл. 172 ГПК. Съгласно същите,
Г. пътува в чужбина, има приятелка. Срещат се извън страната, тя не е българка. От 2018-
2019 г. са заедно. Миналата зима били на почивка заедно с нея. В момента очакват дете и
затова той по-често пътува при нея. Г. често отсъства от страната. Посочва, че синът й е
работил на кораб преди, още преди Ковид-а, през 2019 г. Не знае дали е ползвал болнични.
Смята, че е достатъчно възрастен, за да се лекува сам.
По делото бе изслушано и лично детето Максим Габрил Л. в заседание, проведено на
01.02.2023 г. извън сградата на ВРС, а именно в „Синя стая“. Според детето, баща му работи
на някакъв кораб. От м. септември не го е виждал. Чуват се по телефона, по вайбър. Когато
го пита кога ще си дойде, той казва, че е автомонтьор. Казвал му, че работи в София като
автомонтьор и че ще се върне скоро. Обяснява, че майка му се е престорила на друг човек и
е питал приятел на баща му къде е той и този приятел на баща му й е казал, че е на кораба.
5
Според детето, баща му е на кораб, тъй като го няма често за по много време, за по няколко
месеца. Обяснява, че баща му кара кола и мотор, и двете марка „БМВ“. Возил се е и на
колата, и на мотора. Харесват му. Баща му му е казал, че си ги е купил. Днес /01.02.2023 г./
баща му се е върнал и му казал, че ще ходят на ски. Като го пита защо го няма, той му
казвал, че има работа. От може би една година вече баща му има нова приятелка – Биби,
която живее в чужбина. Баща му не му е казвал дали е ходил при нея в чужбина.
След съвкупния анализ на така събраните доказателства, съдът намира, че в случая
не може да се направи обосновано заключение, че е налице някакво трайно изменение във
възможностите на ищеца да заплаща определената чрез утвърденото от съда и подписано
лично от него споразумение издръжка в полза на двете си малолетни деца. Както се посочи
и по-горе в изложението, самото обстоятелство, че не представи трудовия си договор от
2019 г. за заемане на длъжността „корабен механик“ само по себе си е показателно, че
ищецът се стреми да ангажира само доказателства, които по някакъв начин могат да ползват
неговата теза, но не и такива, отговарящи на обективната действителност.
Следва да се отбележи, че доказването в процеса носи ищецът и то следва да е пълно
и главно такова. Вместо това през цялото време се акцентира на обстоятелството, че
ответниците не сочат годни доказателства, установяващи реалното полагане на труд на
борда на кораба от негова страна. В този смисъл съдът намира, че ищецът не ангажира
надлежни доказателства, установяващи твърдението му, че правоотношението му като моряк
е прекратено. Напротив. Справката за влизанията и излизанията от страната е показателна,
че както преди подаване на настоящата искова молба, така и понастоящем ищецът често
отсъства от страната за по около 3 месеца, колкото е ноторно известно, че е
продължителността на корабните рейсове. Детето Максим посочва, че баща му има нова
приятелка от около 1 година, което противоречи на изложеното от майката на ищеца, че
връзката им датира от 2018-2019 г. Но дори да е така, то самият ищец ангажира
доказателства, че в този период също е работил на рейс. Тоест, дори да е поддържал връзка с
тази жена, това не е пречило да изпълнява служебните си задължения. Свидетелката
Маркова посочи още, че ищецът не работи на кораб още преди Ковид-а, което също влиза в
противоречие с представеното от него удостоверение от ДМА – Варна.
Високият жизнен стандарт, който поддържа ищецът, също не съответства на
твърденията му за промяна във финансовите му възможности. Ищецът кара нов лек
автомобил и нов мотор „БМВ“, пътува често в чужбина /дори както самият той твърди по
лични причини/, може да си позволи зимна ски почивка. Обстоятелството, че моторните
превозни средства са придобити на името на майка му и на баща му, както и това, че им е
учредил безвъзмездно вещно право на ползване върху притежаваните от него недвижими
имоти само е показател, че ищецът е направил всичко необходимо, за да се приеме, че
същият не разполага с достатъчно възможности. Такова поведение обаче не може да бъде
толерирано от съда. Житейски нелогично е една майка да закупи мотор на сина си, който е
на близо 40 години. Още по-нелогично е това да е майката на ищеца, която съдът разпита по
делото и за която се убеди лично, че същата възприема сина си като изключително
6
самостоятелен и независим човек. Изключително неприятно е, че отношенията между
бившите съпрузи са ескалирали в неприязън до такава степен, че дори родителите на ищеца
му съдействат в опита да заплаща по-малка издръжка в полза на собствените си деца, които
именно са ответници в настоящото производство, а не тяхната майка.
От страна на ответниците е представен нотариален акт от 16.04.2021 г. /л. 352 – л. 354
от делото/, съгласно който родителите на ищеца са придобили собствеността върху ателие
№ 32, находящо се в гр. Варна, ул. „Димитър Икономов“ № 36, вх. А, ет. 3, за сумата 80000
евро. Действително, съдът в това производство няма задължение да изследва доходите на
родителите на ищеца, което не е и част от предмета на доказване. Самото обстоятелство
обаче, че същите притежават недвижим имот в границите на гр. Варна, в съседство с този на
ищеца, опорочава учреденото безвъзмездно право на ползване върху недвижимостите на
ищеца, доколкото не е налице някаква жилищна нужда на неговите родители.
Не може да бъде споделено виждането на процесуалния представител на ищеца, че
същият се е срамувал да сподели пред детето Максим, че майка му и баща му са му дали
пари за автомобила и мотора. Напротив. Именно обясненията на детето, съпоставени и с
останалия ангажиран в производството доказателствен материал, дават достатъчно
основание съдът да заключи, че тези моторни превозни средства само формално са записани
на имената на родителите на ищеца.
Декларираните от ищеца официални доходи от работата му като автомонтьор
противоречат не само на посочения висок жизнен стандарт, който води, но и на
обстоятелството, че е предприел действия към създаване на ново семейство и съответно
раждането и отглеждането на още едно дете, което без съмнение изисква и определени
финансови възможности, за да може да поеме издръжката на още един човек.
Всички тези заключения дават на съда основание да приема, че в случая не са налице
необходимите предпоставки за намаляване на дължимата в полза на ответниците издръжка.
Следва да се отбележи, че ищецът е млад, в работоспособна възраст, в добро
здравословно състояние, като разполага с необходимите знания, умения, квалификация и
професионален опит, за да реализира високи доходи /над средните за страната/, такива
каквито са посочени в трудовия му договор като моряк от 2019 г.
Съдът намира, че не следва да коментира доказателствата, установяващи нуждата на
децата от издръжка, доколкото същата е ноторно известна и доколкото производството не е
за първоначално определяне на дължимата издръжка или за нейното увеличение, а напротив
– искът е за нейното намаляване.
Само за пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че не е без значение
високата инфлация в страната и нарасналите нужди на децата с оглед възрастта им, поради
което искът за намаляване на издръжката е несъстоятелен и на това основание.
Обстоятелството, че детето Максим има здравословен проблем /хипоплазия на дясна ръка с
амниотични ампутации на II-V пръсти/, за което съдът се убеди и лично при изслушването
му, и получаваните от него социални помощи в тази връзка, за което ищецът ангажира
7
доказателства, е ирелевантно по делото. И това е така, тъй като това е състоянието на детето
още при неговото раждане и съответно същото следва да е отчетено от страните при
подписването на споразумението с оглед уреждане на имуществените последици от
прекратяването на брака. Това обстоятелство по никакъв начин не може да бъде отчетено от
съда в посока искането за намаляване на дължимата издръжка.
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове за намаляване на
издръжката в полза на ответниците от 500 лв. на 250 лв. месечно за всяко дете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователно съдът приема и искането на ищеца да бъде обявено прекратяване на
задължението му за заплащане на издръжка в полза на малолетните за месеца през лятото,
когато бащата упражнява режима си на лични отношения с децата. Съдът споделя изцяло
възраженията на процесуалния представител на ответниците, че следва да бъде отречена
възможността родителят, на когото не са предоставени родителските права, да бъде
освободен от заплащане на издръжка. Той я дължи през цялото време, включително и през
времето на личните си отношения с децата, като законът не прави разлика дали това време е
два дни или един месец. Ето защо и само на това основание съдът намира, че така
предявените искове подлежат на отхвърляне. Още повече, че бащата има право да
упражнява режима на личен контакт с децата, като това не е негово задължение. И въпреки
определения такъв, често той не се възползва от него, предвид честите му отсъствия извън
страната.
По отношение исковете за прекратяване заплащането на определената добавка към
присъдената с решение № 3702/14.08.2018 г. по гр. д. № 10836/2018 г. по описа на ВРС,12
състав, издръжка в полза на децата Максим Г. Л. и Ева Г. Л.а, съразмерна на разходите за
заплащане на частните учебни заведения на децата, ако те посещават такива, съдът приема
искането за основателно по следните причини:
Това задължение е поето от ищеца в подписаното между страните споразумение,
одобрено от съда по гр. д. № 10836/2018 г. по описа на ВРС, 12 състав. Същото е израз на
добрата воля на бащата и на общото решение /неговото и на бившата му съпруга/ детето
Максим да учи в частно училище, за което свидетелства и брата на майката на ответниците
Кондо Димитров Кондов. Неговите показания съдът приема като достоверни, напълно
житейски оправдани и логични.
Към 2021 г. в същото частно училище в к. к. Камчия е постъпила да учи и
ответницата Ева Л.а.
С това разходите за частните училища са нараснали двойно.
Следва да се отбележи, че за нито едно от децата не съществува каквато и да е нужда
да учат в частни, а не в нормални общински или държавни училища. Дори здравословният
проблем на детето Максим, коментиран по-горе в изложението, не обуславя такава
необходимост. Дори да се приеме за вярна тезата на майката, че там преподаването е по-
добро, то това обстоятелство не обосновава покриването на някакви изключителни нужди на
8
децата по смисъла на закона /чл. 143, ал. 4 СК/.
Не е спорно, че през учебната 2022/2023 г. децата вече не посещават частното
училище в к. к. Камчия, а училище „Цар Симеон“ в гр. Варна. Майката на ответниците
посочи, че не разполага с необходимите възможности, за да заплаща обучението на децата.
Тоест, отпаднала е и предпоставката за дължимост на тази добавка /ако децата
посещават частни училища/.
Детето Максим при изслушването си посочи, че е на 11 години, ученик в пети клас. В
новото му училище „Цар Симеон“ всичко е нормално, има хубави оценки, учителите са
добри, харесва ги. Има приятели. Преди, от първи до четвърти клас, е учил в „Камчия“,
където също му харесвало.
Тези обяснения на детето са показател за адаптивността му към новите събития в
живота му и промяната на училищната среда.
Всичко това мотивира съда да приеме, че действително, считано от учебната
2022/2023 г. /с оглед избягването на всякакви бъдещи спорове между страните/, следва да
бъде прекратено задължението, поето от ищеца, за заплащане на разходите за посещение на
ответниците в частни училища. Въпреки че съдът направи заключение, че не е налице
промяна във възможностите на ищеца да заплаща определената издръжка от 500 лв. месечно
в полза на всяко дете, то характерът на тази добавка е такава, че за да бъде прекратена
дължимостта й не е необходимо да има някаква съществена промяна във финансовата сфера
на дължащия я. Защото последният е поел това задължение в момент, когато е мислил, че
това ще е добро за децата му, съобразявайки се с желанието на бившата си съпруга
малолетните да учат в частни училища /това желание бе демонстрирано и през цялото време
на производството/. От вземането на това решение до настоящия момент е изминал един не
малък период от време, в който и отношенията между бившите партньори са се влошили,
двамата са създали нови семейства, приоритетите им са променени. Разходите за обучение
също така са в такъв порядък, в такъв висок размер /над 6000-7000 лв. годишно/, че далеч
надхвърлят обичайните такива /още повече, че образованието в общинските училища е
безплатно/, поради което няма как ищецът да бъде задължен да ги заплаща, ако доброволно
не желае да стори това. Още повече, че тези разходи не са съпътствани с покриването на
изключителни нужди на ответниците.
Необходимостта децата да посещават едни или други частни уроци, породила се в
резултат на прекратяване на обучението на децата в частното училище, в който смисъл са
твърденията на майката на ответниците, не може да обоснове извод това задължение на
ищеца да остане в сила. Причините за това едно дете да взема частни уроци по един или
друг предмет могат да бъдат от различно естество и не са пряко свързани с учебното
заведение, посещавано от детето.
По изложените съображения така предявените искове с правно основание чл. 150 вр.
чл. 143, ал. 4 СК следва да бъдат уважени.
Предвид изхода на спора, разноските в производството следва да бъдат разпределени
9
по следния начин:
Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. Представя и доказателства за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. В същото не е изрично посочено за
защитата по всеки от исковете какво възнаграждение се дължи, поради което съдът приема,
че 350 лв. е за исковете с правно основание чл. 150 СК, а останалите 350 лв. – за оказаното
правно съдействие по исковете с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 4 СК. С оглед
уважаването на последните, съдът приема, че ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца сумата в общ размер от 1710.08 лв., в това число 1360.08 лв. – държавна
такса по тези искове и 350 лв. – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
съразмерно с уважената част от предявените искове.
Ответниците също представят списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за
извършени такива в размер на сумата 1601.20 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение. Съдът, с оглед и направените по-горе изводи във връзка с платения от
ищеца адвокатски хонорар, приема, че половината от това възнаграждение е с оглед
оказаната правна защита и съдействие по исковете с правно основание чл. 150 СК /за
намаляване на дължимата издръжка/, а останалата половина – с оглед представителството
във връзка с исковете с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 4 СК /за прекратяване на
добавката към издръжката/. От страна на процесуалния представител на ищеца е направено
възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, като взе предвид
действителната правна и фактическа сложност на делото, броя на предявените искове
/отчитайки и обстоятелството, че ответниците в производството са двама/, многобройният
ангажиран в производството доказателствен материал /писмени доказателства и гласни
доказателствени средства чрез разпита на свидетели/, размера на исковите претенции,
проведените по делото 3 открити съдебни заседания /включително изнесено такова извън
сградата на ВРС с оглед изслушването на детето Максим/, както и проявената процесуална
активност от страна на процесуалния представител на ответниците, намира така
направеното възражение за неоснователно. Предвид заключението за неоснователност на
исковете за намаляване на вече определената издръжка, съдът приема, че в полза на
ответниците следва да бъдат присъдени разноски в размер на 800.60 лв., съответстваща на
адвокатското възнаграждение за защитата по тези искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. М. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Димитър Икономов“ № 36, вх. А, ет. 3, ап. 31, срещу Максим Г. Л., ЕГН ********** и Ева
Г. Л.а, ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител М. Д. Н., ЕГН
**********, тримата с адрес: гр. Варна, ул. „Доспат“ № 18, ет. 5-6, ап. 8, искове за
10
изменение на размера на присъдената с решение № 3702/14.08.2018 г. по гр. д. № 10836/2018
г. по описа на ВРС, 12 състав, издръжка в полза на децата Максим Г. Л. и Ева Г. Л.а, чрез
намаляването й от 500 лв. на 250 лв. месечно в полза на всяко едно от децата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 04.11.2021 г., на основание чл. 150 СК, както
и исковете за прекратяване заплащането на издръжка за месеца през лятото, когато бащата
упражнява режима си на лични отношения с децата.
ПРЕКРАТЯВА по предявените искове от Г. М. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Димитър Икономов“ № 36, вх. А, ет. 3, ап. 31, срещу Максим Г. Л., ЕГН
********** и Ева Г. Л.а, ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен
представител М. Д. Н., ЕГН **********, тримата с адрес: гр. Варна, ул. „Доспат“ № 18, ет.
5-6, ап. 8, заплащането на определената добавка към присъдената с решение №
3702/14.08.2018 г. по гр. д. № 10836/2018 г. по описа на ВРС,12 състав, издръжка в полза на
децата Максим Г. Л. и Ева Г. Л.а, съразмерна на разходите за заплащане на частните учебни
заведения на децата, ако те посещават такива, считано от учебната 2022/2023 г., на
основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 4 СК.
ОСЪЖДА Максим Г. Л., ЕГН ********** и Ева Г. Л.а, ЕГН **********, действащи
чрез своята майка и законен представител М. Д. Н., ЕГН **********, тримата с адрес: гр.
Варна, ул. „Доспат“ № 18, ет. 5-6, ап. 8, да заплатят на Г. М. Л., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ул. „Димитър Икономов“ № 36, вх. А, ет. 3, ап. 31, сумата 1710.08 лв. /хиляда
седемстотин и десет лева и осем стотинки/, представляваща сторените по делото съдебно-
деловодни разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. М. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Димитър Икономов“ №
36, вх. А, ет. 3, ап. 31, да заплати на Максим Г. Л., ЕГН ********** и Ева Г. Л.а, ЕГН
**********, действащи чрез своята майка и законен представител М. Д. Н., ЕГН
**********, тримата с адрес: гр. Варна, ул. „Доспат“ № 18, ет. 5-6, ап. 8, сумата 800.60 лв.
/осемстотин лева и шестдесет стотинки/, представляваща сторените по делото съдебно-
деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11