Решение по дело №307/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „М-Транс 1“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от И. И., срещу Решение № 1750 от 06.12.2023 г., постановено по АНД № 20233110203940 по описа на Варненски районен съд за 2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0001761/23.06.2023 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна /РД АА - Варна/, с което на основание чл. 96г, ал. 1, пред. второ от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложена „имуществена санкция“ в размер [рег. номер]. на „М-Транс 1" ЕООД, за нарушение по чл. 34, т. 6 от Наредба № 34 от 06.12.1999 на министъра на транспорта. С обжалваното решение „М-Транс 1“ ЕООД е осъдено да заплати сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение, поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради липсата на точно и ясно описание на нарушението. Сочи се, че е налице несъответствие между словесното описание на вмененото за извършено деяние и визираната санкционна норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, като вместо него се постанови друго, с което се отмени наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, чрез представител по пълномощие с писмено становище оспорва жалбата. Излага подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение и отправя искане за оставянето му в сила. Претендира се присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за основателност на жалбата, тъй като обжалваното решение е постановено в противоречие на материалния закон и на Решение от 13.07.2023 г., постановено по дело № С-227 на Съда на Европейския съюз. Пледира отмяна на обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от „М-Транс 1“ ЕООД срещу НП № 23-0001761/ 23.06.2023 г. на Директора на РДАА - Варна, с което на дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер [рег. номер]., на основание чл. 96г, ал. 1, пред. второ от ЗАвП, за нарушение по чл. 34, т. 6 от Наредба № 34 от 06.12.1999 на министъра на транспорта.

В хода на въззивното производство е установена следната фактическа обстановка:

На 08.09.2022 г. в сградата на РД АА – Варна е извършена комплексна проверка на документи относно транспортната дейност на превозвача „М-Транс 1“ ЕООД, притежаващ удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на област Варна в Република България. Към преписката е приложена пътна книжка серия М № 124, заверена на 30.05.2022 г. за лек таксиметров автомобил Р. М. с рег. № [рег. номер], таксиметров апарат № [рег. номер], регистриран търговец „М-Транс 1“ ЕООД. В хода на проверката е установено, че на 09.07.2022 г. с таксиметровия автомобил с водач С. Б., „М-Транс 1“ ЕООД е извършва таксиметрова дейност. Констатирано е, че за водача С. Б. са издавани Удостоверения за психологическа годност № 591015/о/ от 08.07.2019 г., валидно до 08.07.2022 г. и № 746988/О/ от 13.07.2022 г., валидно до 13.07.2025 година.

Въз основа на тези установявания старши инспектор в РД АА – Варна, на 26.04.2023 г. съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 332455 против „М-Транс 1“ ЕООД за това, че на 09.07.2022 г. е извършил таксиметрова дейност с водача С. Б., който не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Таксиметровата дейност е установена от Пътен лист № 028/09.07.2022 г., Пътна книжка серия М с № 124, заверена на 30.05.2022 г. от търговеца „М-Транс 1“ ЕООД и Отчет на водача № 6084/10.07.2022 г., разпечатан от монтирания в автомобила [Марка] с рег. № [рег. номер], ЕТАФП № [рег. номер] с фискална памет № 46089182. Актът бил редовно предявен и връчен, без възражения.

АНО възприема изцяло констатациите на проверяващите, квалифицира нарушението по чл. 34, т. 6 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на министъра на транспорта и наложил имуществена санкция на „М-Транс 1“ ЕООД в размер на 3000 лева на основание чл. 96г, ал. 1, пред. 2 от ЗАвП.

За да потвърди наказателното постановление, е прието въззивният съдче НП е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно е приложен материалния закон. Към 09.07.2022 г. водачът на таксиметров автомобил Рено с рег. № [рег. номер] не отговоря на изискванията, регламентирани в Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, тъй като не притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Формиране и извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН за прилагане на по-благоприятния закон, тъй като към датата извършване на нарушението водачът С. Б. не притежава валидно удостоверение за психологическа годност.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо правен интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване изискванията на чл. 212 АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директорът на РД АА – Варна, съгласно т. I.6. от Заповед № РД-08-30/ 24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. АУАН също е съставен от компетентно лице. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за неправилно приложение на материалния закон на обжалваното решение, се явяват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Този извод се налага по следните съображения:

На първо място, съдебният състав приема, че към 09.07.2022 г. от превозвача е осъществен обективния състав на вмененото нарушение по чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвтПр - извършен обществен превоз на товари от водач, който не е отговаря на изискванията за психологическа годност, разписани в чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/ 2006 г., чието удостоверение за психологическа годност е валидно до 08.07.202022 г., т.е. с прекратено действие един ден преди датата на извършване на превоза.

Наказуемостта на конкретното нарушение не е отпаднала с последващото изменение на чл. 8 ал. 2 от Наредба №36/2006г. Този извод се налага с оглед разпоредбата на §6 от ПР на Наредбата (ДВ бр.84 от 2022г, в сила от 21.10.2022г.), според която валидните удостоверения за психологическа годност, издадени преди влизане в сила на тази наредба, стават безсрочни и запазват валидността си при условията на §2 т.4 относно чл.8 ал.7. В конкретния случай, към момента на проверката – 09.07.2022 г. (преди влизане в сила на изменението на наредбата), водачът е без валидно удостоверение за психологическа годност. Видно от приобщената по административната преписка справка, неговото удостоверение е валидно до 08.07.2022 г. След като не е разполагал с валидно удостоверение за психологическа годност преди влизане в сила на изменението, с което този вид удостоверения стават безсрочни, то конкретния водач не отговаря на условието, поставено от законодателя, и не придобива валидно безсрочно удостоверение за психологическа годност и след изменението на Наредбата. Това изменение е приложимо единствено за водачи, притежавали валидно срочно удостоверение за психологическа годност към 20.10.2022 г., което след тази дата става безсрочно. Поради изложеното не налице основание за приложение на чл. 3 ал. 2 от ЗАНН, т.е. този последващ по-благоприятен закон е неприложим за дружеството-превозвач като основание за отпадане на административнонаказателната му отговорност.

От друга страна, с решение от 18.01.2024 г. по дело С-227/ 2022 г. на СЕС, е прието, че член 7 параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006г относно свидетелствата за управление на МПС следва да се тълкува в смисъл, че се не допуска държава-членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на МПС за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление от категория С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за правоуправление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност. По силата на това решение за 5-годишния срок на валидност на СУМПС за професионалните водачи, уреден с чл. 51 ал. 4 от Закона за българските лични документи, притежаването му е достатъчно доказателство за психологическата годност на водача за същия период, без да се изисква притежаването на отделно удостоверение за такава годност, при това с по-кратък срок на действие. От приетото с това решение, с което българските национални съдилище следва да съобразяват актовете си, следва, че сега действащите разпоредби на чл.8 ал.2 от Наредба №36/2006г, както и §6 от ПР от Наредбата, противоречат на общностното право. Първата – поради наличие на валидно СУМПС е недопустимо изобщо изискване за притежаване на отделно удостоверение за психологическа годност, а след като е недопустимо – то не може да бъде безсрочно, а и не е необходимо, понеже тъй като за срока на валидност на СУМПС професионалният водач се счита за психологически годен; втората – защото прави безсрочни удостоверения за психологическа годност, каквито изобщо не следва да съществуват отделно от СУМПС.

В настоящия случай, липсва спор между страните по делото, че към 09.07.2022 г. водачът С. Б. притежава валидно СУПМС. В преписката също липсват констатации, твърдения и доказателства, че към момента на проверката това лице не е правоспособен водач или че дружеството-превозвач, е наказано за извършване на обществен превоз на товари от неправоспособен водач. При тези данни по делото и с оглед приложението на решението на СЕС касационният съд приема, че към 09.07.2022 г. водачът, извършил превоза за дружеството - касатор, е отговарял на изискванията за психологическа годност, т.е. е психологически годен за срока на валидност на неговото СУМПС.

Поради изложените съображения, налага се извода, че вмененото на дружеството-превозвач административно нарушение по чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвтПр е обективно несъставомерно, което квалифицира НП за налагане на имуществена санкция за него като незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон, и налага отмяната му.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Независимо от изхода на спора, в полза на касатора не следва да се присъждат разноски, в предвид липсата на искане и доказателства в извършване на такива.

Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, десети тричленен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1750 от 06.12.2023 г., постановено по АНД № 20233110203940 по описа на Районен съд - Варна.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001761/23.06.2023 г. на Директора на РДАА-[населено място], с което на „М-Транс 1“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от И. И., е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 (три хиляди) лева, на основание чл. 96г, ал. 1, пред. второ от ЗАвП, за нарушение по чл. 34, т. 6 от Наредба № 34 от 06.12.2006 г. на министъра на транспорта.

Решението не подлежи на обжалване.