Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.08.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 6 324 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 432 ал.1
от КЗ за сумата от 400 000 лв.
В исковата молба на Т.Н.П. /починал в хода на съдебното производство и на
негово място по реда на чл. 227 от ГПК са конституирани неговите наследници по
закон Д.Г.П., М.Т.К. и Д.Н.П./ и Д.Г.П. се твърди, че на 26.11.2016 г. е
осъществено ПТП на път VTR 1182 от водача на лек автомобил „Форд Мондео“ с ДКН****, който нарушил правилата
за движение по пътищата и ударил лек автомобил „ВАЗ“ с ДКН ********като
причинил смъртта на трима души, сред които и Н.П.. Твърди се, че първоначалните
ищци са родители на починалия в ПТП-то. Изложени са твърдения, че след смъртта
на сина си изпаднали в тежко психическо състояние, изпитвали огромна болка и
страдания, не можели да превъзмогнат болката от внезапната смърт на сина си.
Предвид тези фактически твърдения ищците
са мотивирали правен интерес от предявяване на исковете и искат от съда да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по
риска „ГО” на водача на лек автомобил „Форд Мондео”, да им заплати сумата от по
200 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди. Претендира се
законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Л.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Ищецът е депозирал допълнителна искова
молба респ. допълнителен отговор в срока по ГПК е заявен от ответника.
По делото като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран Б.А.А.,
редовно уведомен, не изразява становище по заявените искове.
По делото като трето лице помагач на страната на ответника е конституирано
и дружество ЗАД „А.“, редовно уведомено, депозира писмено становище, в което се
навеждат твърдения за неоснователност на заявените искове.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 516
на РУ на МВР – Горна Оряховица, от което се установява, че на 26.11.2016 г., в 01.45
часа, на път VTR – 1182, на км 3+770 се е
осъществило ПТП между лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. №******, управляван от
Б.А.А. и лек автомобил „ВАЗ 2121“ с рег.
№ ******, от което е починал Н. Т. П..
По делото е представено
удостоверение за семейно положение, съпруг и деца с изх. № 14/16.01.2017 г. на
община Горна Оряховица, от което се установява, че Д.Г.П. е майка на Н. Т. П.,
починал на 26.11.2016 г.
По делото е представено удостоверение за семейно положение, съпруг и деца с
изх. № 56/27.02.2017 г. на община Горна Оряховица, от което се установява, че Т.Н.П.
е баща на Н. Т. П., починал на 26.11.2016 г.
По делото е изслушана съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р К.А.С.. В заключението си вещото лице е посочило, че смъртта на Н. Т. П.
се дължи на бързата кръвозагуба, вследствие на тежката гръдна травма с
разкъсване на аортата и счупване на множество ребра на двете гръдни половини,
счупване на гръбначен стълб, тазови кости, дясна лакътна и мишнична кост и е в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. В заключението си вещото лице е посочило, че произшествието
е настъпило в тъмната част от
денонощието, облачно време, мъгливо, влажна пътна настилка. Посочено е, че
ударът е настъпил в западната лента за движение към град Лясковец. Вещото лице
е обосновал извод досежно механизма на ПТП, като е посочил, че лек автомобил
„ВАЗ“ е бил спрял в западната лента на 1,4 метра на пътното платно с включени
къси светлини като Н.П. се е намирал зад този автомобил. По същото време лек
автомобил „Форд Мондео“ се е движил с посока от север на юг със скорост около
84 км/ч в полагащата му се западна лента и когато автомобилът се е намирал на
разстояние около 60-70 метра от мястото на удара водачът е имал възможност да
възприеме светлините на спрелия автомобил „ВАЗ“, но същият не е реагирал и е
продължил движението си като е настъпил удар между предните челни части на
автомобилите. Обоснован е извод, че при движение със скорост от 84 км/ч водачът
на лек автомобил „Форд“ не е имал техническа възможност да спре преди мястото
на удара и същият е бил непредотвратим. Обоснован е извод, че при тази скорост
водачът на лек автомобил „Форд“ е имал техническата възможност да извърши
маневра „заобикаляне“ на лек автомобил „ВАЗ“. Обоснован е и извод, че
пешеходецът не е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието.
По делото е изслушано и допълнително заключение на САТЕ, в което вещото
лице е посочило, че при наличие на мъгла светлинният поток се разсейва както по
дължина, така по височина и видимостта намалява. Посочено е, че при насрещно
включени светлини от автомобил видимостта на водача намалява. Посочено е, че
при поставени светлоотразителни жилетки и при намалена видимост водачът на лек
автомобил „Форд“ би възприел от по-голямо разстояние включените на къси
светлини лек автомобил „ВАЗ“.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д.Н.К.,
Н.С.Н., Т. С.Л., Д.И.К.в съдебно заседание от 28.05.2018 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 26.05.2017 г. като към датата на заявяване на исковете в съда
срокът, посочен в чл. 496 ал.1 от КЗ не е изтекъл. В тази връзка ответното дружество
е навело възражения относно процесуалната допустимост на същите. Съобразно
установената практика на ВКС /определение
№ 165/24.03.2017г. по ч. т. д. № 306/2017 г. на ВКС, II ТО, постановено по реда
на чл.274, ал.3 ГПК/ изтичането на срока, предвиден в разпоредбата на чл. 496
ал.1 от КЗ е предпоставка за възникване на самото право на пряк иск на
увреденото лице. Възражението на ответника би било основателно, с оглед
визираната съдебна практика. Същото, обаче следва да се прецени и в светлината
на последващата съдебна практика, установена с определение № 352/26.06.2018 г.
по ч.търг. дело 1027/2018 г. на Второ ТО на ВКС, постановено по реда на чл. 274
ал.3 от ГПК от същия съдебен състав, постановил и предходното горецитирано
определение, съгласно което изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от КЗ е
обстоятелство, което следва да се съобрази по реда на чл. 235 ал.3 от ГПК. С
оглед на тези съображения и при липсата на тълкувателно решение, уеднаквяващо
тази съдебна практика, настоящият съдебен състав намира, че следва да съобрази актуалната
практика на ВКС. Към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция срокът по чл. 496 ал.1 от КЗ е изтекъл, поради което заявените искове
следва да се считат за процесуално допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявените искове са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност»,
сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са
настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с
деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в
нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент.
Наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение, покриващо риска
«ГО» по отношение на лек автомобил «Форд Мондео» се установява от констатациите
на протокола за ПТП, който в тази си част притежава обвързваща съда
доказателствена сила. Този факт се потвърждава и от данните на Информационния
регистър към ГФ, представен по делото, който също удостоверява наличието на
сключено застрахователно правоотношение до доказване на противното по арг. на
чл. 574 ал.12 от КЗ. По делото не са ангажирани доказателства, разрушаващи
презумптивната сила на тази разпоредба, поради което настоящият съдебен състав
намира, че към датата на ПТП по отношение на лек автомобил «Форд Мондео» е
налична валидна застраховка, покриваща риска «ГО», сключена с ответното
дружество.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Налице е формиран спор между страните по делото досежно вината като
субективен елемент от фактическия състав на деликта. При съвкупна преценка на
ангажираните по делото доказателства – заключенията на САТЕ и показанията на
допуснатите свидетели – оцевидци настоящият съдебен състав намира, че вината на
водача на лек автомобил «Форд Мондео» е установена. Същият е управлявал
автомобила със скорост от 84 км/ч. Тази скорост е в рамките на разрешената
скорост, установена в чл. 21 ал.1 от ЗДвП за съответния пътен участък /90
км/ч/. Според настоящия съдебен състав е налице нарушение на нормата на чл. 20
ал.2 от ЗДвП, съгласно която при избор на скоростта на движение на превозното
средство водачът следва да съобрази редица обстоятелства – атмосферни условия,
пътна обстановка и др. Съобразно установените факти по делото, ПТП-то е
осъществено през нощта, при влажна пътна настилка и намалена видимост от
наличието на мъгла. Вещото лице по САТЕ е посочило, че при скорост на движение
от 84 км/ч опасната зона за спиране възлиза на 77, 57 метра. В същото
заключение е обоснован извод, че късите светлини на автомобила осветяват напред
на около 75 метра т.е. разстояние по-малко от необходимото за спиране извън
опасната зона. При тези данни по делото настоящият съдебен състав намира, че
водачът на лек автомобил «Форд Мондео» е управлявал същия със скорост, която не
е съобразена с пътните условия и която не му е позволила да реагира и спре в
зоната на осветеност от фаровете, с което е причинил и процесното ПТП т.е.
причината за пътния инцидент е от субективните действия на водача на лек
автомобил «Форд Мондео». Дори да се приеме, с оглед наведените твърдения в
писмения отговор на ответника, че вина за ПТП има и водачът на лек автомобил
«ВАЗ», каквито данни по делото съществуват, с оглед разположението на
автомобила – на 1,4 метра от края на банкета т.е. същият е бил спрял в пътното
платно за движение на лек автомобил «Форд Мондео» респ. изявлението на вещото
лице по САТЕ, че починалият П. е бил ударен от лек автомобил «ВАЗ» с оглед
местоположението на пешеходеца зад този автомобил би се стигнало евентуално до
хипотеза на независимо съизвършителство, при която ответника по делото отново
би отговарял пред увреденото лице в пълен размер с оглед разпоредбата на чл. 53
от ЗЗД.
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото СМЕ.
Първочаналните ищци са възходящи от първа степен на починала в ПТП, предвид
което притежават активна материалноправна легитимация да претендират репарация
на причинените им, вследствие смъртта на техния син, вреди. Същите са от кръга
на близки родственици, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на
ВС, което настоящият съдебен състав следва да съобрази.
Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на дете, представляват пряка и непосредствена последица
от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968
г. на ВС, при определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, отношенията му с починалото лице и
други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се имат предвид
конкретните болки и страдания, претърпени от ищците. Настоящият съдебен състав счита, че предвид интензитета на страданието,
вследствие загуба на дете, с която са живели дълги години заедно, в общо
домакинство, поддържайки близка връзка и взаимно са се подкрепяли справедливо
би било да се присъди сумата от по 150 000 лв. като за горницата до пълните
предявени размери исковете като неоснователни следва да се отхвърлят.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване с оглед на обстоятелството, че пострадалият е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат като е нарушил разпоредбите на чл.101, чл.
108, чл. 111 , чл. 113 и чл. 5 от ЗДвП. При ангажираните от страните
доказателства настоящият съдебен състав намира заявеното възражение за
основателно. Починалият в ПТП Н.П. се е намирал зад спрелия автомобил „ВАЗ“
като се е опитвал „да върже теглича“ на автомобила с оглед показанията на Д.К..
Същият се е намирал на платното за движение, в тъмната част от денонощието, на
неосветен участък от пътя, без светлоотразителна жилетка, с оглед изводите на
вещото лице, че автомобилът е бил спрял на 1,4 метра източно от западния край
на пътното платно. Показанията на свидетеля К., че пострадалият П. се е намирал
на банкета не се подкрепят от останалите доказателства по делото, поради което
съдът не цени същите в тази им част. С оглед на тези обстоятелства, настоящият
съдебен състав намира, че със собствените си субективни действия пострадалият
сам е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Съдът намира, че
процентът съпричиняване е 30% и така възприетия процент следва да се редуцират
определените по-горе в съдебното решение размери на обезщетенията т.е. същите
следва да възлязат на сума от по 105 000 лв.
С оглед факта на смъртта на ищеца Т.П. в хода на съдебното производство и
при съблюдаване правилата на чл. 5-10 от ЗН определеното обезщетение се следва
на конституираните по реда на чл. 227 от ГПК трима ищци по равно т.е. по 35 000
лв. за всеки един от тях.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата, следваща
изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в настоящия случай от 27.08.2017
г. като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител,
при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Със списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран в съдебно
заседание на 28.05.2018 г. процесуалните представители на ищците са заявили
искане да им се определи възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА.
Направеното искане е заявено в преклузивния по ГПК срок. В представените по
делото договори за правна помощ и съдействие е отбелязано, че процесуалното
представителство е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА /стр. 141 – за ищцата Д.П.,
стр. 348 и стр. 349 за останалите две ищци/. С оглед заявените размери на исковете
и при съблюдаване Наредба 1/2004 г. минималното адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищците Д.П. и М.К. възлиза на сума в размер на 10
590 лв., а това на процесуалния представител на ищцата Д.П. на 2 530 лв. С
оглед фактическата и правна сложност на делото респ. извършените по делото
процесуални действия, настоящият съдебен състав намира, че това е адекватния
размер на адвокатското възнаграждение. Припадащата се част от сумите, съобразно
уважената част от исковете възлиза на 1 328, 25 лв. за процесуалния
представител на Д.П. и 5559, 75 лв. за
процесуалния представител на другите две ищци. С оглед данните по делото, че
същият е лице, регистрирано по ЗДДС върху този размер следва да се начисли и
дължимото ДДС т.е. същото възлиза на сумата от 6 671, 70 лв.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищцата Д.П. се следва сумата от 78, 75
лв. – разноски, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК в тяхната припадаща се част.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва припадащата се част
от разноските за депозит за съдебни експертизи и юрисконсултско възнаграждение,
която сума възлиза на 308, 75 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ в размер на 8 636, 25 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Д.Г.П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** 0 АС „Ч., П. и И.“ сумата от 105 000 /сто и пет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в смъртта на Н.
Т. П. в резултат на ПТП, реализирано на 26.11.2016 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 27.08.2017 год. до окончателното им
изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от
200 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Д.Г.П., ЕГН **********,
М.Т.К., ЕГН **********, и двете със съдебен адрес: *** - АД „Ч., П. и И.“ и Д.Н.П., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, пл. „*******, ет.1 офис 12 – адв. Й.Й., конституирани на
основание чл.227 от ГПК на мястото на починалия в хода на съдебното
производство Т.Н.П., сумата от по 35 000
/тридесет и пет хиляди/ лв. на всяка
една от трите, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в смъртта на Н. Т. П. в резултат на ПТП, реализирано на 26.11.2016 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 27.08.2017 год. до
окончателното им изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния предявен
размер от 200 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на Д.Н.П., ЕГН **********, със съдебен
адрес:***, пл. „*******, ет.1 офис 12 – адв. Й.Й. сумата от 78, 75 лв. – съдебни
разноски.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на СГС на основание
чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 8 636, 25 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Й.Й., съдебен адрес: ***,
пл. „*******, ет.1 офис 12 сумата 1 328, 25 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2
от ЗА на АД „Ч., П. и И.“сумата 6 671, 70 лв. – адвокатско възнаграждение
с включен ДДС.
ОСЪЖДА Д.Г.П., ЕГН **********,
М.Т.К., ЕГН **********, и двете със съдебен адрес: *** - АД „Ч., П. и И.“ и Д.Н.П., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***, пл. „*******, ет.1 офис 12 – адв. Й.Й. да заплатят на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 125
лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трети лица помагачи на страната на ответника
– Б.А.А., ЕГН ********** и ЗАД „А.“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: