№ 9991
гр. София, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20241110108846 по описа за 2024 година
Производството е по реда на гл. 25 от ГПК.
Образувано е по искова молба от Е. С. Д., ЕГН: **********
против А.., ЕИК: .., за заплащане на дължимо трудово възнаграждение в общ
размер на 1 405 лева /след допуснато изменение на иска чрез намаляване на
неговия размер/ за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2023 г., формирано от
разликата между полученото от ищеца трудово възнаграждение и това, което
реално е следвало да получи, съобразно инде..ацията на възнаграждението му
според диапазона на колони 5 и 6 от К. на длъжностите в а. на с. за 2021 г.,
2022 г. и 2023 г.,ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от 16.02.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че от 2017 г. заема длъжността „ч.“ на 3/4
работно време във В.. на Р. по силата на трудов договор № ..., при уговорено
основно трудово възнаграждение 348,75 лева и ранг 18,75 лева, като с
допълнително споразумение към договора, считано от 01.06.2020 г. трудовото
му възнаграждение е увеличено на 585,75 лева и ранг 56,25 лева. Твърди, че
считано от .. всички служители по трудови договори в отдел „С..“, работещи
по трудови правоотношения с В.., са прехвърлени в А.. въз основа на
Решение на П.. от ..., с което е отнето стопанисването на недвижим имот,
находящ се в гр. С.., кв. 253, заедно с построената в него административна
сграда – С.. на В.. и стопанисването е възложено на п. на А.., като никой от
прехвърлените служители от структурата на В.. към административната
структура на А.., включително и ищецът, не е сключил нов трудов договор с
1
административния ръководител на А.., поради което всички права и
задължения по сключените такива се запазват, включително и трудовите
възнаграждения, получавани във В... Твърди, че след прехвърлянето на
длъжността при А.. не е извършвана дължимата инде..ация на трудовото
възнаграждение на ищеца, като при извършвани инде..ирания са прилагани
колони 7 и 8 от К. на длъжностите в а. на с., а не колони 5 и 6, които се твърди
да са приложими по отношение на съществуващото правоотношение. С оглед
на това се претендира разликата между дължимото възнаграждение, в случай,
че е била извършвана такава инде..ация и реално получените от ищцата
трудови възнаграждения. С допълнителна молба от 05.04.2024 г. ищецът е
уточнил, че за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. дължимата разлика е в
размер на 33 лв. за всеки месец, като общата сума за цялата календарна
година е 429 лв.; за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. разликата е в
размер на 36 лв. за всеки месец, като общата сума възлиза на 468 лв.; за
периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г. разликата е в размер на 36 лв. за
всеки месец, като прави искане за намаляване на иска с 4 лв. за всеки от трите
месеца, съответно общата сума за посочения период от 01.01.2023 г. до
31.03.2023 г. възлиза на 108 лв.; за периода 01.04.2023 г. до 31.12.2023 г.
разликата е в размер на 40 лв. за всеки месец, като общата сума възлиза на
400 лв. Посочва, че претендираните размери включват инде..ация и на
дължимото допълнително трудово възнаграждение – б. „..”.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който
оспорва иска по основание и размер. Не оспорва съществуването на
твърдяното трудово правоотношение, както и че към момента се явява
работодател на ищеца. Счита, че след преминаването на длъжностите при
ответника трудовото правоотношение на ищеца, както и на другите
служители в отдел „С.“, с В.. са прекратени. По силата на Правилата за
прилагане на к. на длъжностите в а. на с., възнагражденията на тези
служители не следва да се инде..ират до изравняването им с тези на сходни
или същите длъжности за съответната група, съгласно К.. Ответникът се
позовава на решение по т. 4, т. 1 от Протокол № .. на К.., , с което е
отхвърлено предложение на п. на А.. за изменение на Правилата, което
решение е обосновано с мотивите на решение на Комисията по протокол № .
т. 4, касаещи прилагането на колони 5 и 6 от К.. При инде..ирането на
възнаграждението не е прилагана колона 6 от К., тъй като в такъв случай
трудовото възнаграждение на ищеца би надвишило размера на това, което
получава служител, работещ в а. на същата длъжност и за същото работно
време. В условията на евентуалност оспорва размера на иска за разликата във
възнаграждението за периода от 01.01.2023 г. до 01.03.2023 г., тъй като
Класификаторът, приет с протокол № . е в сила от 01.04.2023 г., а не от
01.01.2023 г., както и до размера на претендираните от ищеца 40 %
начисление за ТСПО за исковия период. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
2
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 128, ал.
2 от КТ за заплащане на дължима част от трудово възнаграждение в общ
размер на 1 405 лева за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2023 г.
Възникването на вземането се обуславя от следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) съществуването на трудово
правоотношение с ответника за твърдения период, 2) полагането на труд
предвид комутативния характер на трудовия договор, 3) както и размера на
дължимото трудово възнаграждение.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване на основание чл. 154 ГПК посочените факти.
При установяване на горните предпоставки в тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за заплащане на
дължимото възнаграждение.
Между страните не се спори, че ищецът е заемал длъжността „ч.“
на 3/4 работно време във В.. на Р. по силата на трудов договор № ...,
представен и приет по делото.
Видно от приложено копие от кратък протокол на П.. № 10 от ...,
П.. е взел решение да отнеме възложеното стопанисване на С. от В. и да го
възложи на А. на основание чл. 388 вр. с чл. 387 З..
На 01.06.2020 г. е подписано допълнително споразумение № ..
към трудов договор № . между ищеца и В., с което е увеличено основното
трудово възнаграждение на 585,75 лв. и допълнително трудово
възнаграждение за . ранг в размер на 56,25 лв.
Въз основа на решение на С.. по протокол № .. на основание чл.
30, ал. 5, т. 8 З. са съкратени 31 щатни бройки във В.. на Р., от които 15 бр. за
длъжността „ч.“, като същите, вкл. процесните длъжности по решението по т.
16.2. са разкрити в А.. С решение по т. 16. 3. С.. е приела, че не възразява а. на
В. и на А. да приложат процедурата по чл. 343, ал. 2 от З., със запазване
размера на възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане
на К. за длъжностите в а. на с..
По делото е представена заповед № ., с която е утвърдено
изменението на структурата на а. към А., като от тази заповед се установява,
че в отдел „С.“ са налице разкрити 18 щата за длъжността „ч.“.
След тези решения е сключено допълнително споразумение № ..
между А. и ищцата, с което са определени ново основно месечно трудово
възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения за . клас и за
трудов стаж и професионален опит. А също така и допълнително
споразумение № . г. със същия предмет - определяне на нови размери на
основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови
възнаграждения за определен клас (вече III) и за трудов стаж и
професионален опит. Определено е брутното трудово възнаграждение на
3
служителя да се формира по следния начин: основно трудово възнаграждение
в размер на 682,50 лв., допълнително трудово възнаграждение за III клас –
120 лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит – 64,20 лв.
Представена е заповед № .. на п. на А., с която е отменена
Заповед № . и е утвърдена структура на а. на А., във връзка с решение на С..
по протокол № .
С допълнително споразумение № .. е определено брутното
трудово възнаграждение на ищеца да се формира по следния начин: основно
трудово възнаграждение в размер на 785,25 лв., допълнително трудово
възнаграждение за III клас – 135 лв. и допълнително трудово възнаграждение
за трудов стаж и професионален опит – 92,03 лв.
Приложено е извлечение от протокол № .. от заседанието на К..,
от който се установява, че е взето решение да бъде отхвърлено
предложението на п. на А.. за изменение на чл. 11 от П.., както и искането по
отношение длъжностите от Р. I „Р.“ и от Р. III „О.“ и прилагането на колони 5
и 6 от К. за служителите на А. с мотива, че съгласно §1 от ПЗР на П..
възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се инде..ират до
изравняването им с тези на сходни или същи длъжности за съответната група,
съгласно К.. Указано е на административния ръководител, че може да
организира структурата на а., съобразно нуждите на съда, съгласно чл. 12 от
П...
По делото е приложено извлечение от протокол № . на С.., от
който се установява, че е взето решение за утвърждаване на К., в сила от
01.01.2020 г., съгласно който възнагражденията на служителите от Р. IV, ч.,
във В.. и В. се определят в диапазона от колона 5 и 6, а за с. от първа група в
диапазона от колона 7 до 8.
По делото е приложено извлечение от протокол № .. на С.., от
което се установява, че е взето решение за утвърждаване на К., в сила от
01.01.2021 г., съгласно който възнагражденията на служителите от Р. IV, ч.,
във В.. и В. се определят в диапазона от колона 5 и 6, а за с. от първа група в
диапазона от колона 7 до 8.
От протокол № .. на С.. се установява, че е взето решение за
утвърждаване на К., в сила от 01.01.2022 г., съгласно който възнагражденията
на служителите от Р. IV, ч., във В.. и В. се определят в диапазона от колона 5
и 6, а за с. от първа група в диапазона от колона 7 до 8.
От протокол № . на С.. се установява, че е взето решение за
утвърждаване на К., в сила от 01.04.2023 г., съгласно който възнагражденията
на служителите от Р. IV, ч., във В.. и В. се определят в диапазона от колона 5
и 6, а за с. от първа група в диапазона от колона 7 до 8.
Съгласно чл. 14, ал. 3 от Закона за държавната собственост
управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост, включва
правото на ведомствата и юридическите лица на б. издръжка да ги владеят,
4
ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя
отговорност. Като специални правила за управлението на имотите-държавна
собственост за нуждите на с. са предвидени в гл. 19, р. 4 от Закона за с..
Според чл. 387 З. В. организира управлението на имуществото на с., като за
целта е предвидена и възможността му да възлага стопанисването им на а. на
органите на с.. Възлагането за стопанисване на отделен имот е правомощие на
В., което той упражнява при условията на оперативна самостоятелност, като
преценката на кого да бъде възложено стопанисването на даден имот е въпрос
по целесъобразност. Същественото в случая е, че стопанисването включва
задължение за поддържане на предоставените имоти, поради което с
посоченото по-горе решение по протокол № .. С. към В. в качеството си на
компетентен към онзи момент орган е взела решение за съкращаване на щата
към В.. по отношение на длъжностите, чието предназначение е извършване на
възложеното до този момент стопанисване на сградата на с. и за разширяване
на щатното разписание в А.. с длъжности, които да обслужват дейността по
стопанисване на посочения имот.
Настоящата съдебна инстанция счита, че в тази хипотеза е
налице прехвърляне на дейност от един работодател на друг съгласно чл. 123,
ал. 1, т. 7 от КТ. Цитираната разпоредба е въведена в българското
законодателство въз основа на Директива . от 12 март 2001 година относно
сближаването на законодателствата на държавите-членки във връзка с
гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на
предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански
дейности. В действителност посочената Директива включва в приложното си
поле единствено прехвърляне на стопанска дейност съгласно чл. 1, б. „в” от
същата, но подобно ограничение не е запазено в националното
законодателство. Директивата задължава държавите да въведат един
минимален стандарт, но националният законодател има възможността да
въведе по-широка по обем закрила според особеностите на националната
правна система. Предвид липсата на изрично ограничение следва да се
приеме, че разпоредбата на чл. 123 КТ намира приложение и при
прехвърлянето на една дейност от един административен орган на друг. Това
разбиране се подкрепя от съдебната практика, обективирана в решение № . г.
на В.. по гр. д. № ., . г. о., ГК. Също така на законодателно ниво е налице
пример за приложението на чл. 123 КТ за служители в административни
структури по § 63 ПЗР на ЗИД на ЗМВР /обн. ДВ бр. .., отм./ (Тълкувателно
решение № . г. на В.. по тълк. д. № .). В посочените решения е налице
прекратяване на едно държавно учреждение и прехвърляне на имуществото
му заедно със служителите в него в друго учреждение-правоприемник. Макар
и настоящата хипотеза да не касае цялостно прекратяване на учреждението,
все пак е прекратена обособена част от него, представляваща отдел „С.“ и
аналогичен отдел е създаден в структурата на А.. По аргумент за по-силното
основание, след като за цялото учреждение може да намери приложение чл.
123 КТ, то може да се приложи и за обособена структура в рамките на
5
учреждението.
В действителност дейността по стопанисване на имотите не е
основна за съдебните органи, но следва да се отчете, че цитираната
Директива . допуска прехвърляната дейност да бъде и спомагателна. От друга
страна В. възлага стопанисването на имота върху административния
ръководител на съда, чиито присъщи задължения са упражняването на
представителни и организационни функции, включващи провеждане на
обществени поръчки, сключване на договори, назначаване и освобождаване
на с. (така: Решение № .).
Следователно с възлагане на стопанисването на с. на п. на А.
настъпва промяна в работодателя като страна по трудовия договор с
работниците, които са били наети в отдел „С.“, доколкото за него е
възникнало задължението да сключва договори и да назначава с., с които да
извършва поддръжката на сградата, чието стопанисване му е възложено.
Съгласно чл. 118, ал. 1 КТ страните по трудовото
правоотношение не могат да променят едностранно съдържанието му, освен в
случаите и по реда, установени в закона. Като един от тези случаи е именно
хипотезата на чл. 123 КТ, като аргумент за това може да бъде изведен от
систематическото тълкуване на разпоредбата, доколкото тя се намира в р.а,
озаглавен „Изменение на трудовото правоотношение”.
Ал. 2 на чл. 123 въвежда общия принцип за запазване на
съдържанието на трудовото правоотношение и при новия работодател, но
това не означава, че промяната на работодателя не води до промяна на
правното положение на служителя, доколкото всеки работодател е длъжен да
издаде правилник за вътрешния трудов ред (чл. 181 КТ), Вътрешни правила за
работната заплата (чл. 22 от Н.), правила за здравословни и безо.ни условия
на труд и др. според особеностите на конкретната дейност, която извършва
работодателя. Посочените актове представляват „недържавни източници на
правото” и като такива са задължителни за всички работници и служители
при работодателя, включително и тези, които преминават при работодателя в
резултат на прехвърляне на дейността. Работодателят издава тези актове при
упражняване на нормотворческата си компетентност като елемент на
работодателската си власт, поради което запазването на трудовите
правоотношения не може да имат за последица ограничаването на
работодателската власт на новия работодател.
В конкретния случай предвид особеностите на работодателите
(В.. и А..) е налице специална правна уредба в З. и по-специално чл. 341.
Съгласно тази разпоредба С. на В. е компетентна към процесния период да
издава Класификатор на длъжностите в а. на с. и Правила за приложение на
К.. С тези актове се уреждат видовете длъжности в а. на с. и границите, в
които ще бъде определяно тяхното основно трудово възнаграждение, както и
допълнителните трудови възнаграждения за придобит клас, както и за
придобит трудов стаж и професионален опит, като те са задължителни както
6
за работниците и служителите, които са наети в съдебните органи, така и за
самите органи.
Аргумент в подкрепа на тезата, че в резултат на извършена
промяна на работодателя е възможно да настъпи промяна в правното
положение на работника или служителя, може да бъде изведен и от
разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 3а, като законодателят е предвидил право на
работниците и служителите да прекратят трудовото правоотношение
едностранно и без предизвестие в случай на значително влошаване на
условията на труд при новия работодател в резултат на запазване на
трудовото правоотношение по чл. 123 и чл. 123а от КТ. Тук условия на труд
следва да включват както промени в работната среда, така и промени в
правата или задълженията на работника или служителя по трудовото
правоотношение. В константната си практика В.. приема, че съгласно
разпоредбата на чл.221, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по
чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно
трудово правоотношение и в размер на действителните вреди - при срочно
трудово правоотношение. Поради това не следва да бъде споделена
аргументираната от ищеца теза, че е запазил статута си на служител във В.. на
Р..
Конкретното проявление на разглежданата концепция на
законодателя за запазване на трудовото правоотношение е предвидена в чл.
343, ал. 2 от З. и чл. 138, ал. 2 от ., които разпоредби предвиждат да не се
провежда конкурс при преместването на съдебния служител от един съдебен
орган в друг. В този случай се подписва трудов договор с административния
ръководител на съдебния орган, в който е преместен служителя, като той има
характера на допълнително споразумение. В това споразумение следва да
бъдат отразени промените, които настъпват в съдържанието на трудовото
правоотношение. От фактите по казуса е видно, че ищецът е сключил трудов
договор с В.. от .. с № . за длъжността „ч.”, като след това е подписано такова
допълнително споразумение между страните по настоящото дело и
обективирано в допълнително споразумение № .., като в него е отразена
промяната на работодателя и промяна в брутното трудово възнаграждение.
По този начин е настъпила промяна по трудовото правоотношение чрез
промяна на страна по трудовия договор, като така служителят е изгубил
качеството си служител на В.. и е придобил качеството служител на А., който
попада в г. от първа категория съгласно разграничението на К..
Предвид изложените по-горе мотиви следва да се заключи, че е
налице трудово правоотношение между ищеца и ответника, считано от .. Като
следователно и на основание чл. 7 от П.. за него от този момент за напред са
приложими правилата за инде..ация за с. от първа група съгласно К., Р. IV,
длъжност „Ч.”, в с. от първа група в диапазона по колони 7 и 8, със
съответния ранг. Извършването на инде..ация на работната заплата
7
представлява правна възможност за работника, а не негово субективно право,
доколкото е правомощие на С. на В. да приеме К., в който да определи
границите на работните заплати за служителите в различните категории
съдебни органи и е правомощие на административния ръководител да
определи конкретното трудово възнаграждение за дадена длъжност в
рамките, определени от К. (арг. от чл. 7 П..). Поради това с промяната на
работодателя не е накърнено субективното право на работника да получава
трудовото си възнаграждение, а то е било определено според приложимите за
категорията служители, към която той принадлежи, правила. Следователно
доколкото между страните не е спорно, че трудовото възнаграждение на
ищеца е било запазено такова, каквото е било при предходния работодател, и
доколкото настоящата съдебна инстанция приема, че трудовото
правоотношение е запазено при смяна на работодателя, за работника са били
приложими правилата за инде..ация на заплатите на с. от първа група, в която
категория попада ответника, като между страните не се спори, че такава
инде..ация реално е извършвана. Обратното, инде..ацията да се извършва
съобразно правилата за служител във В.. или В. няма нормативна опора и би
била незаконосъобразна, доколкото и а. ръководител на А. е обвързан от
правилата на П.. и К..
Предвид цитираното по-горе решение на С. на В. за закриване на
съответните щатове от структурата на В.. не е възможно ищецът да е запазил
трудовото си правоотношение с предходния работодател, доколкото вече не
съществува щат, който той да е заема в длъжностното разписание на
работодателя.
С оглед на всичко изложено предявеният иск следва да бъде
отхвърлен изцяло.
При този изход на спора право на разноски възниква за
ответника. Последният е поискал присъждането на такива за юрисконсултско
възнаграждение, което принципно му се дължи на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, но по делото се установява, че ответника е бил представляван от
служител с юридическо образование, а не от юрисконсулт, поради което и не
му се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. С. Д., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр.С. срещу А.., ЕИК: .. иск по чл. . за заплащане на дължима
част от трудово възнаграждение в общ размер на 1 405 лева за периода
01.01.2021 г. – 31.12.2023 г., формирана от разликата между полученото от
ищеца трудово възнаграждение и това, което реално е следвало да получи.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в
8
двуседмичен срок от обявяването му на 28.05.2024 г.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7,
ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9