Присъда по дело №126/2021 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 8
Дата: 8 ноември 2021 г. (в сила от 1 април 2022 г.)
Съдия: Димитър Бишуров
Дело: 20215230200126
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 8
гр. Панагюрище, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
СъдебниГЕРГАНА АТАНАСОВА
заседатели:ВРАГОВА

СОНЯ ИЛИЕВА ДИМИТРОВА
ДУРАКОВА
при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова
и прокурора Николай Запрянов Топкаров (РП-Пазарджик) Георги Христов
Кацаров (РП-Пазарджик) Георги Христов Кацаров (РП-Пазарджик)
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Наказателно дело от общ
характер № 20215230200126 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Д. Р., роден на 03.07.1970 г. в гр. Стрелча,
живущ в гр. Стрелча, ул. „Витоша” № 31, българин, български гражданин, със
средно образование, женен, работещ, неосъждан, с ЕГН: ********** за
ВИНОВЕН в това, че в периода 21.10.2020 г. - 18.11.2020 г. в землището на с.
Попинци, обл. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, се е
заканил с убийство на ИВ. Р. К. от гр. Панагюрище с думи и действия: „Ще
запаля теб и тракторите ти, та всичко да изгори и ще вмиришеш някоя
канавка“, преследвал го и се опитал да го удари с права лопата и с жест на
ръката показал, че ще му отреже главата му, като това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на
основание чл. 144, ал.3, във връзка с ал.1, във връзка с чл. 26, ал.1 от НК и
1
във връзка с чл. 54 от НК го ОСЪЖДА една година лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното
наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 67, ал. 3 от НК, ПОСТАНОВЯВА в рамките на
изпитателния срок подсъдимият Н.Р. да изтърпи пробационна мярка по чл.
42а, ал.2, т.1 от НК, а именно задължителна регистрация по настоящ адрес
при честота на явяване и подписване два пъти седмично.
Възпитателната работа с условно осъдения се възлага на
Наблюдателната комисия при Община Стрелча.

ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Д. Р., роден на 03.07.1970 г. в гр. Стрелча,
живущ в гр. Стрелча, ул. „Витоша” № 31, българин, български гражданин, със
средно образование, женен, работещ, неосъждан, с ЕГН: ********** за
НЕВИНОВЕН в това, че на 18.11.2020 г. в землището на с. Попинци, общ.
Панагюрище, обл. Пазарджик, м. „Мантишора“ е повредил противозаконно
чужда движима вещ – колесен трактор марка „К-701“, с рег. № *******,
собственост на ИВ. Р. К., като причинил щети на стойност 260,00 (двеста и
шестдесет) лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК го
ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл. 216, ал.1 от
НК.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Н. Д. Р., с
ЕГН: **********, да ЗАПЛАТИ сторените по делото разноски: по сметка на
ОДМВР – Пазарджик сумата от 39,00 (тридесет и девет) лева, по сметка на
Районен съд – Панагюрище сума в размер на 221,10 лв. (двеста двадесет и
един лева и десет стотинки), а на частния обвинител ИВ. Р. К. парична сума в
размер на 200,00 (двеста) лева – ½ от платен адвокатски хонорар.

На основание чл. 53, ал.1, б. „а” от НК, ПОСТАНОВЯВА вещественото
доказателство - 1 (един) брой права лопата тип бел с дървена дръжка, на
съхранение в РУ – Панагюрище, да се отнеме в полза на Държавата и поради
2
липсата на съществена икономическа стойност ДА СЕ УНИЩОЖИ.

Присъдата може да се обжалва и протестира пред Пазарджишкия
окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес.


Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

НОХД № 126/2021 год.
МОТИВИ:

Обвинението е против подсъдимия Н. Д. Р. от гр.Стрелча,
обл.Пазарджик за престъпления, както следва:
по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 и във вр. с чл.26 ал.1 от НК, а именно
затова, че при условията на продължавано престъпление се е заканил с
убийство на ИВ. Р. К., както следва:
на 21.10.2020г., в землището на с.Попинци, обл.Пазарджикq се е
заканил с убийство по телефона на ИВ. Р. К. от гр. Панагюрище с думите:
„Ще запаля теб и тракторите ти, та всичко да изгори и ще вмиришеш някоя
канавка“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му;
на 18.11.2020г., в землището на с.Попинци, обл.Пазарджик, в м.
“Мантишора“, се е заканил с убийство на ИВ. Р. К. от гр. Панагюрище, като
го преследвал и се опитал да го удари с права лопата и с жест показал, че ще
му отреже главата и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му;
по чл.216 ал.1 от НК, а именно затова, че на 18.11.2020 година, в
землището на с.Попинци, обл.Пазарджишка, м. „Мантишора“ е повредил
противозаконно чужда движима вещ - колесен трактор марка „К-701“ с рег. №
** *****, собственост на ИВ. Р. К., като причинил вреди на стойност 260
лева.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-
гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатите обвинения. Излага
подробни съображения по същество в хода на съдебните прения. Пледира за
осъдителна присъда и налагане на наказания лишаване от свобода с
приложение на разпоредбата на чл.66 от НК
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен
защитник. Не се признава за виновен по повдигнатите му обвинения и дава
обяснения. Лично и чрез защитника си пледира да бъде оправдан.
С протоколно определение на съда от 14.07.2021г., пострадалият И.К.
бе конституиран като частен обвинител в процеса. Същият се представлява от
повереник, който също поддържа обвиненията против подсъдимия и пледира
за осъдителен съдебен акт с налагане на наказания лишаване от свобода при
превес на отегчаващите обстоятелства.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установена следната фактическа
обстановка:
Към инкриминирания период подс. Н.Р. се занимавал с отглеждането на
селскостопански животни - основно крави. Последните били
1
свободнопасящи в пасища, предоставени му от Община Стрелча, граничещи с
такива в землището на с.Попинци, общ. Панагюрище.
Пострадалият И К пък бил земеделски производител, като се занимавал
със земеделие – основно отглеждал посеви от житни култури в землището на
с. Попинци, общ. Панагюрище.
Многократно свободнопасящите животни на подсъдимия навлизали в
земеделските земи, обработвани както от св.И.К., така и от други негови
колеги – земеделски производители, като нанасяли щети по посевите и
очакваната от тях реколта. Това ставало повод в годините да бъдат подавани
множество жалби против подсъдимия от различни граждани до съответните
държавни и общински органи. Обикновено св. И.К. се обаждал по телефона
на подс. Р., за да го уведоми, че животните му се намират в чужди имоти и с
апел да ги прибере в пасищата им.
На 21.10.2020г. св. И.К. бил с автомобила си в землището на
с.Попинци, обл.Пазарджик, местността „Церака“, за да прегледа нивите си.
Той бил придружаван от св. Ф.Ч. – негов колега земеделски производител.
Двамата видели за пореден път животните на подс. Р. в нивите обработвани
от К.. Последният веднага му се обадил по телефона с искане да прибере
животните си. Р. тогава попитал учудено К. дали и през есента трябва да
„варди“ животните си, на което пострадалият отвърнал недвусмислено, че
земите са засети и трябва да ги „варди“ целогодишно. Това несъмнено
подразнило подсъдимия, който отправил закана към пострадалия с думите:
„Ще запаля теб и тракторите ти, та всичко да изгори и ще вмиришеш някоя
канавка“. В първия момент св. К. изпаднал в ступор, а след това заявил, че ще
пусне жалба срещу подсъдимия. Последният пък му казал да пуска. Св.К.
видимо се притеснил, т.к. изпитал страх за живота си от думите на подс. Р..
По този повод той попитал св.Ч. какво е личното му мнение в смисъл дали
мисли, че подсъдимият е способен да изпълни заканите си. Св.Ч. го
посъветвал да осигури камери и охрана в базата си.
На 26.10.2020г., т.е. пет дни след гореописаните събития, св.К. подал
жалба в копия до кметовете на общините в гр.Стрелча и гр.Панагюрище, до
областният управител в гр.Пазарджик и до началника на РУ-Панагюрище, в
която освен изразеното недоволство от щетите, които причиняват на
земеделските производители животните на подсъдимия, описал и отправената
му закана в горния смисъл. Тази жалба /виж л.51-55 от ДП/ била подписана
освен от К. и от още трима земеделски производители.
На 18.11.2020г., около 15:30-16:00 часа, св. К. бил землището на
с.Попинци, обл.Пазарджик, местността “Мантишора“, за да прегледа как
върви оранта на една от нивите му. Тя била извършвана от тракториста – св.
Г.С., с колесен трактор марка „К-701“ с peг. № *******, който бил
собственост на И.К..
К. се движел с джипа си по полски път и когато приближил
горепосочената местност видял, че срещу него се движи друг джип, който
първоначално не разпознал. Полският път бил тесен и за да осигури
разминаването на двете МПС, К. навлязъл плътно в дясно на пътя. Насрещно
2
движещият се джип бил управляван от подс. Р., като в него били и двамата му
синове – свидетелите Д.Р. и М.Р.. Подсъдимият разпознал джипа на
пострадалия и спрял точно пред него, като по този начин блокирал
възможността да продължи движението си. Подсъдимият пръв излязъл от
джипа си, а след това излязъл и пострадалият. Р. се обърнал към К. с думите:
„Чакай бе, баровец, ти ли си този дето пуска жалбите, да ** *** майката!“.
Веднага след това от джипа слязъл и единият от синовете на подсъдимия, а на
пострадалия се сторило, че нещо проблясва в ръцете му. Всичко това
изключително силно притеснило К., т.к. допуснал, че може да бъде бит или
убит на място, при което решил, че единственото му спасение е да побегне с
всички сили през угарта /изораната част от нивата/ и да се насочи към
трактора. Така и направил, изоставяйки джипа си с отворена врата и работещ
двигател. Докато тичал позвънил на телефона за спешни повиквания 112,
провел кратък разговор с оператора, след което била направена конферентна
връзка с дежурния в РУМВР-Панагюрище. В началото успял само да каже, че
е преследван от подсъдимия Р., срещу който бил подал жалба и от още двама
човека. Поради това, че бил изключително притеснен и задъхан не успял
веднага да поясни къде точно се случват събитията.
Междувременно синовете на подсъдимия опитали да догонят
пострадалия, но неуспешно. Той пък от своя страна продължавал да тича към
трактора и да маха с ръце, съзнавайки, че трактористът периодично извръща
глава назад, за да следи плуга, при което ще го забележи. Не след дълго св.С.
видял бягащия към него К., двете момчета, които се опитвали да го догонят и
джипа на подсъдимия, при което рязко обърнал трактора и тръгнал да го
пресреща. След това подсъдимият качил последователно синовете си в джипа
и тръгнал да обикаля изораната част на нивата, за да настигне пострадалия.
Когато К. стигнал до трактора, св. С спрял, а горният се насочи към
стълбата, за да се качи в кабината. Същевременно обаче джипът на
подсъдимият също вече бил спрял в близост до трактора. Р. взел от багажното
отделение на колата си една права лопата, като с нея се насочил и замахнал
към К.. Последният обаче в последния момент успял да влезе в кабината на
трактора и да затвори вратата, с което предотвратил попадането на удара от
лопатата в тялото му. При това положение ударът попаднал във вратата,
предизвиквайки побитост и хлътнатина. След това подсъдимият ударил с
лопатата в основата на кабината на трактора, както и по задния му калник,
като предизвикал побитости. Св.С. подал рязко газ на двигателя и потеглил,
като започнал да се отдалечава. Подсъдимият се качил в джипа си, където
били и синовете му, след което тръгнал да преследва трактора. Пострадалият
все още говорел по телефона си с дежурния в РУ-Панагюрище, посредством
връзката през тел.112, като този път успял да обясни в кое землище и коя
местност се намира, малко след което връзката се разпаднала. Подсъдимият
карал успоредно на трактора и през отворения прозорец на шофьорската
врата правел жестове към пострадалия, като прекарвал пръст хоризонтално
през гърлото си, с което илюстрирал, че ще отреже главата му. Един от тези
жестове бил видян и от св.С., макар че последния бил съсредоточен върху
управлението на трактора. След като тези жестове бил направени,
3
пострадалият К. включил видеокамерата на мобилния си телефон и започнал
да прави клип, на който заснел по-нататъшните действия на Р., който пък
продължил да ръкомаха и сочи с пръст към пострадали, както и да говори
нещо. Секунди след това подсъдимият се отказал да преследва трактора и се
насочил в ляво от него, съобразно посоката им на движение, като се
отдалечил. Не след дълго тракторът бил пресрещнат от полицейския
служител – св. К.В., който бил изпратен в м.“Мантишора“ от дежурния в РУ-
Панагюрище по повод подадени сигнал по телефона от К.. Пострадалият се
качил в джипа на св.В., а трактористът продължил към с.Попинци. К. бил
изключително притеснен и уплашен, започнал да разказва на В. какво се е
случило. Споделил, че ако не бил тракторът вероятно е щял да бъде убит.
Двамата се опитали на открият джипа на подсъдимия но безуспешно. След
това отишли при джипа на пострадалия, който все още бил с отворена врата и
работещ двигател. После се прибрали в с.Попинци, където установили
пораженията по трактора в резултат на ударите с лопатата. Св. В. направил
снимки с мобилния си телефон, които в последствие препратил на телефона
на К..
Междувременно джипът на подсъдимия бил установен в гр.Стрелча,
като в него се намирала и правата лопата, с която били нанесени ударите по
трактора. С протокол за доброволно предаване подсъдимият я предал на
полицейския служител – св. Г К..
След този случай и в резултат на отправените му закани за убийство,
пострадалият К. бил изключително стресиран, заради което започнал да
посещава психолог. Страхувал се сам да обикаля и наглежда посевите си,
поради което винаги забирал със себе си човек да го придружава. Малко по-
късно си купил и дрон, с който да наблюдава земите си дистанционно, както и
газов пистолет за самозащита.
На 19.11.2020г. пострадалият И.К. и св.Г.С. подали жалби до началника
на РУ-Панагюрище, в резултат на което било отпочнато настоящото
наказателно производство.
Видно от заключението на съдебно-оценъчната експертиза /л.75 от ДП/,
което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, стойността на
нанесените щети по колесен трактор марка „К-701“ с рег. № *******, в
резултат на ударите с лопата по вратата, в основата на кабината и по калника,
възлиза на сумата от 260 лева.
Видно от заключението на назначената в съдебната фаза на процеса
видео-техническа експертиза /л.82-91 от материалите в съдебното дело/,
което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, в подложената на
изследване флаш памет м. „Verbatim“ 16 GB е установено наличие на 1 бр.
фидеофайл и 3 бр. снимкови файла. Вещото лице е категорично, че
записаните изображения във видеофайла са цифров презапис от оригиналните
файлове, записани върху паметта на преносимата записваща система, като не
са налице следи от манипулация/намеса върху записаната информация.
Вещото лице е описало подробно съдържанието на фидеозаписа и
снимковите файлове, което не е нужно да се преповтаря тук. Удачно е обаче
4
да се отбележи, че вещото лице е констатирало, че изображенията на трите
снимкови файла са заснети с мобилен телефон подробно описан като марка и
модел, както и че датата на създаването на тези файлове е 19.11.2020г. в
часовия диапазон 11:59:39ч. - 11:59:53ч. За съда обаче не остана никакво
съмнение, че инкриминираните събития не са се развили на тази дата, а на
предишни ден – 18.11.2020г. Категорично стана ясно по делото, че трите
снимки на побитостите по трактора са направени на 18.11.2020г. от страна на
св.В., както свидетелства самият той, след което същият ги е прехвърлил на
телефона на К., който пък в последствие ги е качил на изследваната от
експертизата флаш памет заедно със заснетия от неговия телефон видеофайл.
Очевидно е, че прехвърлянето на снимковите файлове от В. на К. е станало на
19.11.2020г. в посочения часови диапазон, т.к. тогава тези файлове са били
създадени в телефона на приемащия ги К.. За съда няма съмнение, че
инкриминираните събития са се развили на 18.11.2020г., около 16:00 часа, т.
к. именно на тази дата в 15:58:26ч. пострадалият К. е позвънил от мобилния
си телефон на телефона за спешни повиквания 112 /виж официалното
уведомително писмо на началника на РЦ 112 Кърджали, снимка на
електронен картон за прието повикване на тел. 112 и компакт диск, съдържащ
звукозапис на телефонно повикване на л.46-49 от съдебното дело/. Това
уточнение бе направено с оглед голословните твърдения в защитната реч на
защитника, че не била доказана по несъмнен начин датата на второто деяние
по чл.144 ал.3 от НК, включено в състава на продължаваното престъпление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията
на свидетелите И.К., Г.С., Ф.Ч., К.В. и Г К., частично от обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите Д.Р. и М.Р., а така също от
заключението на съдебно-оценъчната и видео-техническите експертиза, както
и от писмените и веществено доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по делото.
Съдът кредитира показанията на свидетелите И.К., Г.С., Ф.Ч., К.В. и Г
К., тъй като същите са изключително последователни, непротиворечиви и
взаимно се допълват, като установяват конкретните обстоятелства във връзка
с инкриминираните събития, които са включени в предмета на доказване.
Тук веднага следва да се каже, че показанията на св.К. не заслужават
задълбочено обсъждане, т.к. те имат отношение само към това, че след
събитията в м. „Мантишора“ той е установил джипа на подсъдимия в
гр.Стрелча, а последният му предал с протокол за доброволно предаване
правата лопата, като заявил, че с нея бил нанесъл удар по вратата на трактора.
Това пък кореспондира на приобщената като веществено доказателство
по делото права лопата, както и на огледа на въпросното веществено
доказателство, доколкото в протокола за това процесуално-следствено
действие и съпътстващия го фотоалбум /л.46-47 от ДП/ е отразено, че по
задната страна на левия режещ ръб на металния елемент на лопатата се е
виждат наслагвания от боя в бял и червен цвят с дължина 38 мм и ширина 2
мм. Последното пък корелира на отразеното в протокола за оглед на
5
процесния трактор и съпътстващия го фотоалбум /л.69-72 от ДП/, от който
става ясно, че тракторът е червен на цвят, под който цвят е положен бял
грунд, което пък е било установено при подробния преглед и описание на
побитостите причинени от ударите с лопатата.
Относно показанията на останалите четирима свидетели, които съдът
кредитира изцяло трябва да се каже следното:
Факт е, че св.И.К. е пострадал, а като такъв той е заинтересован от
изхода на делото по посока на уличаване на подсъдимия, но в същото време
това автоматично не го превръща в лъжесвидетел. Съдът анализира
внимателно неговите показания, при което достигна до извод, че те бяха
депозирани абсолютно добросъвестно и с единствената цел да бъде разкрита
обективната истина, а не да се мъсти на подсъдимия. Индиция за съда, че
св.К. депозира своите показания не воден от омраза към подс. Р. или от
някакви користни цели е и това, че пострадалият не пожела да се конституира
в процеса и като граждански ищец, а само като частен обвинител. Всичко това
даде основание на съда да приеме, че с показанията си св.И.К. възпроизвежда
обективно случили се факти от действителността, без да изкривява същите
или да ги хиперболизира. Категорично се изясни от показанията на
пострадалия, че подс. Р. на два пъти му се е заканил с убийство. На
21.10.2020г. в телефонен разговор, по подробно описания по-горе начин, му е
казал буквално: „Ще запаля теб и тракторите ти, та всичко да изгори и ще
вмиришеш някоя канавка“, а на 18.11.2020г. го преследвал и опитал да му
нанесе удар с права лопата, а след това с жест на ръката показал, че ще му
отреже главата.
Освен поради всичко казано по-горе, съдът даде пълна вяра на
показанията на пострадалия К. и защото те изцяло бяха подкрепени от тези на
свидетелите Ф.Ч., Г.С. и К.В., които са абсолютно незаинтересовани от
изхода на делото, т.е. нямат никакъв личен мотив да уличават подсъдимия,
респ. да му приписват поведение или деяние, което обективно той да не е
извършил. Св. Ч. бе категоричен, че чул заканата отправена по телефона на
21.10.2020г. от подсъдимия към пострадалия и макар да не я цитира дословно
като последния, категорично я възпроизведе като смисъл - че ще запали него
и имуществото му и че ще лежи в канавка. За съда не остана никакво
съмнение, че св.Ч. няма никаква причина да съобщава за така отправената
закана ако тя действително не е била отправена от подс.Р..
Св. Г.С. пък бе абсолютно категоричен, че е възприел преследването на
пострадалия от страна на подсъдимия и неговите синове, като подробно
разказа как са се развили събитията. Категоричен бе за това, че в момента
когато пострадалия влязъл в кабината на трактора и затварял вратата, същата
била ударена с лапата от страна на подсъдимия, а след това той нанесъл още
два удара съответно по основата на кабината и по единия заден калник на
трактора. Категорично съобщи и това, че видял как подсъдимия, движейки се
с джипа си успоредно на трактора, направил жест към К., прекарвайки пръст
6
през шията си и илюстрирайки, че ще отреже главата му. Вярно е, че към
инкриминираните събития св.С. е бил работник на пострадалия, а последният
е бил негов работодател, при което може да се мисли, че тази му зависимост
го прави заинтересован от изхода на делото по посока на доказване на
обвинителната теза. Съдът обаче констатира, че от мес. май 2021г. св.С. не
работи вече за жалбоподателя, т.к. по своя инициатива се преместил на друга
работа. Това пък значи, че към момента на неговото свидетелстване пред съда
той няма никаква зависимост от пострадалия, респ. няма причина да си
измисля и твърди съобщените от него факти, ако те действително не са се
били случили.
Показанията на пострадалия и на св.С. се подкрепят и от тези на св.В..
Вярно е, че той не е пряк очевидец на преследването на пострадалия, на опита
да бъде ударен с лопата от подсъдимия и на направените жестове,
илюстриращи отрязване на главата, т.к. е пристигнал в м.“Мантишора“ след
като всичко това се е случило, а джипът на подсъдимия е заминал в
неизвестна посока. Св. В. обаче е възприел психо-физическото състояние на
К. непосредствено след като му е била отправена заканата с убийство на
18.11.2020г. Той бе категоричен, че пострадалият е бил изключително
притеснен и уплашен за живота си, като му сподели, че ако не е бил трактора
вероятно е щял да бъде убит, както и че преди този случай подс. Р. му е
отправял закани. Св. В. бе категоричен и за това, че след като отишли при
джипа на пострадалия го заварили с отворена врата и работещ двигател, при
което всичко вкупом казано от този свидетел, макар и косвено, доказва
истинността на твърденията на К..
Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия Р. в частта им, в
която отрече да е отправял на 21.10.2020г. вербална закана с убийство към К.
по подробно посочения неколкократно вече начин, както и че на 18.11.2020г.
не е искал да удря К. с лопатата, а нанесъл само един единствен удар по врата
на трактора и не му е правел жест с ръка, имитиращ отрязването на главата
му. Съдът не даде вяра и на показанията на свидетелите Д.Р. и М.Р., които
общо взето депозираха такива, аналогични на казаното от техния баща.
Очевидно е, че родствената близост на двамата свидетели с подсъдимия ги
мотивира да депозират своите показания в подкрепа на защитната теза, а не с
цел изясняване на обективната истина.
Причината да не даде вяра на твърденията на подсъдимия и на неговите
синове в горния смисъл се свежда до това, че те бяха категорично
опровергани от показанията на свидетелите И.К., Г.С., Ф.Ч., К.В. и Г К., на
които съдът даде пълна вяра, за което пък подробни съображения се
изложиха по-горе.
Съдът не даде вяра на заявеното от подсъдимия и от неговите синове и
поради това, че в една част те звучат абсолютно нелогично и житейски
недостоверно, а в друга част се разминават помежду си.
Така например, тримата твърдят, че още в самото начало, когато спрели
7
пред джипа на К., подсъдимият слязъл, за да го пита дали знае нещо за тяхно
животно, което било наранено най-вероятно в резултата на стрелба по него.
Твърдят, че тогава К. също излязъл от джипа си и започнал да ги нагрубява и
заплашва. Тук обаче започват разминаванията, защото според св.Д.Р. тогава
К. казал, че както бил утрепал кравата, така щял и тях да утрепе. Според
св.М.Р. обаче тогава К. казал, че ще ги изтрови, че ще избие животните и те
нямат работа в земите му.
Според св.Д.Р., след цитираната от него реплика на пострадалия, той и
брат му също излезли от джипа, веднага след което К побягнал през
изораната нива към трактора. Според св.М.Р. само той, а не и брат му, бил
слязъл от джипа, след което пострадалият веднага побягнал. Само тези
разминавания между горните двама са достатъчни, за да бъдат преценени
като недостоверни свидетели.
Разминаванията обаче не спират до тук, т.к. подс.Н.Р. твърди, че след
като спрял джипа пред този на пострадалия, слязъл и го попитал защо
„пушка“ по кравите, а К. отвърнал, че ще утрепе и него, и кравите. Р. твърди,
че след това К. започнал да бърка по джобовете си и нещо му лъснало, при
което той помислил, че ще го „пушка/трепе“, в резултата на което той
тръгнал към него, а последният побягнал. Първо няма никаква логика в това,
което казва подсъдимия, т.к. ако наистина той е помислил, че К. е извадил
нещо от джобовете си, с което ще го стреля, то е най-логично да направи опит
да се отстрани от него и да се прикрие, а не да тръгва към него. Второ –
синовете на подсъдимия не съобщават нищо за бъркане по джобовете от
страна на К. и за тръгване на баща им към него, а само сочат, че след като те
/единият или и двамата/ слезли от джипа, пострадалият побягнал. Това
разминаване е поредното основание за преценка на обясненията на
подсъдимия и показанията на неговите синове като недостоверни.
В крайна сметка трябва да се каже и това, че няма никаква житейска
логика в казаното от подсъдимия и синовете му, т.к. едва ли е логично да се
приеме, че пострадалият е толкова безразсъден, че бидейки сам срещу трима
човека, насред полето, да си позволи да ги обижда и заплашва по посочения
от всеки от тях различен начин. Не следва да се забравя и това, че когато
подсъдимият е побягнал към трактора, той е оставил джипа си с отворена
шофьорска врата и работещ двигател, което е изключително сериозна
индиция, че е побягнал по причините, които сам съобщава – усетил е
агресивното настроение на подсъдимия след като му отправил репликата:
„Чакай бе, баровец, ти ли си този дето пуска жалбите, да ** *** майката!“.
Виждайки, че веднага след това от джипа слязъл и единият от синовете на
подсъдимия, а на К. се сторило, че нещо проблясва в ръцете му, като всичко
това изключително силно го притеснило, т.к. допуснал, че може да бъде бит
или убит на място, при което решил, че единственото му спасение е да
побегне с всички сили през угарта, за да се насочи към трактора, което и
направил.
8
Нещо повече, при прослушването на записа на подадения сигнал на тел.
112 от К. и провеждания разговор между него, оператора, а след това и
полицейските служители, с които е бил свързан, не може да не направи
впечатление изключителният стрес в който се е намирал горният. Това
несъмнено сочи, че още в този момент той е изпитвал страх за живота и
здравето си, което пък за пореден път изключва достоверността на заявеното
от подсъдимия и неговите синове – че К. е бил изначално агресивен към тях, а
в един момент, незнайно защо, бил побягнал.
Относно вербалната закана с убийство на 21.10.2020г., подс. Р.
категорично отрича да е отправял такава, като твърди, че десетина дни пред
събитията на 18.11.2020г., пострадалият му се бил обадил по телефона и го
заплашил, че щял да го трепе и да му трепе животните. Твърди, че по този
повод той се бил свързал с адвокат в гр.Пазарджик, който казал, че ще
напише и пусне жалба в полицията, но това така и не се случило. Това е
поредното голословно и недостоверно твърдение на подсъдимия, целящо да
обрисува пострадалия в негативен аспект. Съдът обаче не му даде вяра, т.к.
ако наистина Р. е бил заплашен с убийство от К., то несъмнено е щял да
предприеме действия за депозиране на жалба срещу него, още повече, че
самият К. е подал такава срещу Р. още на 19.11.2020г. и той е разбрал това на
същия ден, т.к. по повод на тази жалба е бил повикан в РУ-Панагюрище и са
му били снети писмени обяснения /л.14 от ДП/.
Съдът не даде вяра на твърденията на подсъдимия и неговите синове в
смисъл, че не е бил правен жест към пострадалия, имитиращ отрязването на
главата, както и че подс. Р. не е искал да удари с лопатата К., а нанесъл един
единствен удар по врата на кабината на трактора. Относно отправения жест
от страна на подсъдимия към пострадалия, с което илюстрирал отрязване на
главата му и обективирал закана с убийство, съдът събра категорични
доказателства посредством показанията на К. и тези на независимвия
свидетел – Г.С.. Фактът, че подсъдимият е нанесъл общо три удара с лопатата
по врата, в основата на кабинната на трактора и по единия заден калник,
отново категорично се установи от показанията на К. и С., както и от огледа
на процесния трактор, от приобщеното веществено доказателство – права
лопата, а също и от заключението на видео-техническата експертиза, касаеща
анализа на трите снимкови файла.
Неще повече, подс.Р. признава, че нанесъл само един удар с лопатата по
вратата на трактора и то, когато пострадалият вече бил вътре в кабината.
Обяснява това с факта, че се бил ядосал, т.к. казвал на пострадалия да излезе
от трактора и да се разберат, а последният отвътре му правел жест с ръка,
сякаш държи пистолет и ще го стреля. Всичко това е поредната неистина
изречена от подс.Р., още повече, че никой от синовете му не съобщава за
такива жестове към него от страна на К.. Това, че подсъдимият е ударил с
лопата вратата на трактора се признава и от св.Д.Р., но не и от св.М.Р..
Последният твърди, че когато пристигнали с джипа си при трактора, те
двамата с брат му останали вътре, а баща им слязъл и бил ядосан. Заявява, че
9
не си спомня баща му да е вадил лопата и да удря трактора с нея. Това е
поредното основание за оценка на тези свидетелски показания като
недостоверни, още повече, че самият подсъдим заяви, че след като се ядосал
от жестовете, които му правил К. от трактора, той отишъл до джипа си,
отворил багажната врата, след което взел лопатата и с нея ударил по врата на
трактора. Е, при това положение оправдано ли ще бъде да се повярва на
св.М.Р., че не е видял и разбрал баща му да взима от джипа им лопата и след
това с нея да удря по трактора, при положение, че се е намирал в същия този
джип, когато лопатата е взета. Отговорът е недвусмислен – не би било
оправдано.
На последно място, на не по значение, трябва да се каже и това, че
според подсъдимия и неговите синове, когато те с джипа пристигнали при
трактора, пострадалия К. вече бил вътре в кабината. Това също е категорично
невярно, т.к. се изясни, че в момента К. е бил под изключителен стрес и все
още е говорел с полицията през връзката по тел. 112. Ето защо, ако той
наистина се е бил качил в трактора секунди преди пристигането на джипа на
подсъдимия, то няма логика трактористът С. да не потегли веднага, а да стои
на място, да чака пристигането на Р., слизането му от джипа, вземането на
лопатата и нанасянето на удари с нея по трактора.
Истината е друга – когато подсъдимият е пристигнал с джипа си и е взел
лопатата, насочвайки се към трактора, К. все още не е бил влязъл изцяло в
кабината, а се е покатервал по стълбата към нея. Замахването от страна на
подс.Р. с лопатата е било насочено към самия К., който обаче в последният
момент е успял да влезе в кабината и започнал да затваря вратата, при което
ударът с лопатата е попаднал в нея, а не в тялото му. Подс.Р. е държал
лопатата за дървената дръжка, а ударът е бил осъществен с металната й част,
обърната в профил, т.е. с режещия ръб, за което неминуемо свидетелства
поражението по вратата – побитост с дължина 10.8 см /виж протокол за оглед
и фотоалбум сн. № 6 и № 7 – л. 69-72 от ДП/, както и следите от боя по
задната страна на левия режещ ръб на металния елемент на лопатата /виж
протокол за оглед на ВД с фотоалбум – л.46-47 от ДП/. От всичко казано до
тук може да се заключи, че щом подс.Р. е насочил ударът с лопатата по
описания начин към пострадалия, то с това си действие е манифестирал
закана с убийство, която малко след това категорично обективирал и
правейки жест към К, имитирайки прерязване на гърлото му.
Обобщено казано, поради констатираната и подробно мотивирана по-
горе недостоверност в обясненията на подсъдимия и показанията на неговите
синове, то съдът не им даде вяра относно това, че Н.Р. не е отправил закана с
убийство към К. на датите 21.10.2020г и на 18.11.2020г., а напротив – при
това за категорично доказано. По същото причина съдът не даде вяра и
твърдението, че Р. е нанесъл само един удар с лопатата по вратата на
трактора, а прие за категорично доказано и това, че е нанесъл още два удара –
в основата на кабината и по единия заден калник.
10
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от
обективна и субективна страна подсъдимият Н.Р. е осъществил престъпния
състав на чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 и с чл.26 ал.1 от НК, като на в периода
21.10.2020г. – 18.11.2020, в землището на с.Попинци, обл.Пазарджик, при
условията на продължавано престъпление, се е заканил с убийство на ИВ. Р.
К. от гр. Панагюрище, по подрабно описания по-горе начин, с думи и
действия: „Ще запаля теб и тракторите ти, та всичко да изгори и ще
вмиришеш някоя канавка“, преследвал го и се опитал да го удари с права
лопата, и с жест на ръката показал, че ще му отреже главата, като това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Авторството деянието се доказа по един несъмнен начин от събраните
по делото писмени, гласни и веществени доказателства, в светлината на
горния анализ. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето,
мястото и начина на извършването му. Подсъдимият е имал представа за
всички обективни елементи от състава на престъплението, което осъществява
и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си,
т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Същият при реализирането на своята проява е осъзнавал, че на два
пъти отправя закана с убийство по описания по-горе начин - с думи и
действия, към пострадалия К.. Съзнавал е още и че всяка от отправените
закани е от такова естество, че да може да възбуди основателен страх у
заплашения за осъществяването й, още повече, че за съставомерността на
престъплението по чл.144 ал.3 от НК не необходимо заплашения реално да е
изпитал страх. Установи се обаче в настоящото производство, че
заканителната реплика и действия отправени към пострадалия, по своето
съдържание и начин на отправяне не само са били от естество, че да възбудят
основателен страх за осъществяването им, а в конкретния случай те дори са
възбудили такъв. За това свидетелства и последващото поведение на
пострадалия, който още на следващия ден е подал жалба против подсъдимия в
полицията, а в следващите месеци винаги е търсел човек, който да го
придружава при обиколката на обработваемите земи в землището на
с.Попинци, купил си дрон, с който да наглежда земите си дистанционно,
както и газов пистолет за самозащита.
Подсъдимият е осъществил престъплението по чл.144 ал.3 от НК при
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй
като всяко от двете единични деяния, изразяващи се в закани с убийство, са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предходното при всяко от
двете престъпления.
Пак с оглед установената фактическа обстановка съдът намери, че
поведението на подс. Н.Р. на запълва от обективна страна престъпния състав
на чл.216 ал.1 от НК, поради което го призна за невиновен и оправда за това,
че на 18.11.2020 година, в землището на с.Попинци, обл.Пазарджишка, м.
11
„Мантишора“ е повредил противозаконно чужда движима вещ - колесен
трактор марка „К-701“ с рег. № ** *****, собственост на ИВ. Р. К., като
причинил вреди на стойност 260 лева.
Няма съмнение в доктрината и съдебната практика, че за
съставомерността на престъплението „унищожаване и повреждане“ по
смисъла на чл.216 ал.1 от НК е необходимо да е налице такова
противозаконно въздействие върху субстанцията на една чужда движима или
недвижима вещ, в резултат на което тя да е станала изцяло или частично
негодна да бъде използвана по предназначението си. С оглед степента на
засягане на вещта, респ. на невъзможността тя да се ползва изцяло или
частично, в първата хипотеза ще става дума за унищожаване, а във втората –
за повреждане. В настоящия казус с ОА е повдигнато обвинение за
„повреждане“ на движима вещ – процесният трактор. Установи се
категорично обаче, че нанесените вреди в резултата на трите удари с лопатата
от страна на подс. Р. са изключително повърхностни. По вратата на кабината
е налице побитост и хлътване на ламарината, а в основата на кабината и по
задния калник – побитост, съпроводена с падане на боята. Всички тези
увреждания по никакъв начин не на направили трактора нито изцяло, нито
частично негоден да се ползва по предназначение. Напротив, самият негов
собственик – св.И.К., заяви в съдебно заседание, че независимо от удара по
вратата същата е можела да се затваря, а тракторът е можел да се ползва,
въпреки трите увреждания причинени от ударите с лопатата. Според
тракториста С., след удара по врата същата се затваряла трудно, което се
разминава с твърдението на К., но дори да се приеме, че наистина е било така,
както сочи трактористът, то пак не е налице такова увреждане, което да прави
трактора изцяло или частично неизползваем по предназначението му. Още
повече, че в чл.10 от ППЗДвП е посочено изчерпателно кои повреди и
неизправности правят едно МПС технически неизправно, а от там и
невъзможно да се ползва по предназначение докато не бъдат отстранени.
Специално в чл.10, т.6, б. „а“ – „т“ от правилника са изписани неизправности
по рамата, кабината, каросерията и допълнителното оборудване в едно МПС,
като сред тях не фигурират такива, които са били причинени на процесния
трактор след трите удара с лопатата. Ето защо, макар причиняването на
конкретните увреждания по трактора да е било противозаконно и морално
укоримо, то същото не е с такава степен на обществена опасност, респ. не
засяга възможността да се ползва вещта, при което и не запълва състава на
престъплението „унищожаване и повреждане“ по смисъла на чл.216 от НК. За
конкретно причинените увреждания пострадалият би могъл да търси
обезвреда само по реда на чл.45 от ЗЗД.
Извън казано до тук, дори хипотетично по някакъв начин процесните
увреждания по трактора да го правеха частично негоден да се ползва по
предназначение, то тогава с оглед естеството на тези увреждания, респ.
стойността на щетата, то деянието би могло да се квалифицира само и
единствено като повреждане в маловажен случай по смисъла на чл.216 ал.4
12
вр. с ал.1 от НК. Това престъпление обаче, по силата на императивната и
допълнителна разпоредба на чл.218в, т.1 от НК, се преследва по тъжба на
пострадалия, когато предметът на посегателство е частно имущество, както е
и в настоящия казус. В същото време, ако всичко това хипотетично бе налице
по настоящото дело, то съдът би могъл да осъди дееца, но само ако е налице
искане за това по реда на чл.287 ал.5 от НПК. Такова искане обаче в
настоящото производство от страна на частния обвинител не бе направено,
поради което, дори деянието на подсъдимия да съставляваше престъпление по
чл.216 ал.4 вр. с ал.1 от НК, то пак присъдата за престъплението по основния
състав на чл.216 ал.1 от НК, както е повдигнато обвинението с ОА, щеше да
бъде оправдателна.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия за престъплението по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 и вр. с
чл.26 ал.1 от НК, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно
целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи вида и размера на наказанието, съдът отчете високата
степен на обществена опасност на конкретното деяние, извършено от
подсъдимия, предвид времето и мястото на извършване – демонстративно и с
чувство за безнаказаност, а също и предвид начина освен вербално на първата
дата и с действия – преследване и опит за удар с режещия ръб на лопатата,
както и с недвусмислен жест за прерязване на гърлото. Обществената
опасност на деянието се завишава и от това, че то е извършено при условията
на продължавана престъпна дейност, което заслужава по-високата социална,
морална и правна укоримост.
Подсъдимият е личност със завишена степен на обществена опасност.
Действително към момента на извършване на настоящото престъпление той
не е осъждан, доколкото за осъждането му по НОХД № 43/1999г. по описа на
РС-Панагюрище е реабилитиран по право по реда на чл.86 ал.1, т.1 от НК,
считано от 11.06.2002 година. Независимо от реабилитацията обаче, миналото
осъждане на подсъдимия във всички случаи следва да се отчита като
негативна характериситична данна за личността му, въпреки неутралните
характеристични данни по местоживеене. Това е така, защото според нормата
на чл.85 ал.1 от НК, реабилитацията заличава осъждането и отменя за в
бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. В случая,
при настъпилата реабилитация законови последици от миналото осъждане не
би могло да има, но това минало осъждане, би могло и следва да се преценява
от гледна точка на морала, т.к. охарактеризира негативно подсъдимия в чисто
личностен аспект.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането
на установения в страната правов ред, неприкосновеността на личността и в
недостатъчната способност за самоконтрол.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът
13
прецени чистото съдебно минало на подсъдимия и частичното самопризнание
за нанасяне на един удар с лопата по вратата на процесния трактор.
Отегчаващи отговорността обстоятелства са фактът, че при втората закана с
убийство е използвано подръчно средство – права лопата, с която е замахнато
по посока тялото на пострадалия с режещия ръб на металната й част, както и
негативните личностови данни за Р..
Съдът като прецени наличните смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест счете, че за
постигане целите на наказанието по чл.36 от НК и във връзка с личната и
генерална превенция спрямо подсъдимия и обществото, на Р. следва да бъде
наложено наказание от една година лишаване от свобода.
С оглед данните за личността на подсъдимия и неговата възраст, а също
и предвид чисто съдебно минало съдът прецени, че преди всичко за
принудително-възпиращ и поправително-превъзпитателен ефект спрямо
подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание.
С оглед на това и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от
три години.
Пак като направи преценка за личността на подсъдимия и за начина на
извършване на престъпното деяние, а също и за предизвикания у пострадалия
социален и психо-физически дискомфорт съдът намери, че за по-пълноценно
изграждане на нова ценностна система у подс.Н.Р. и за привързването му към
общественополезния начин на живот е наложително в рамките на
определения изпитателен срок той да изтърпи и пробационна мярка.
С оглед на това и на основание чл. 67 ал.3 от НК съдът постанови в
рамките на 3-годишния изпитателен срок подсъдимият да изтърпи
пробационна мярка по чл. 42а, ал.2, т.1 от НК, а именно задължителна
регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти
седмично.
Възпитателната работа с условно осъдения се възложи на
Наблюдателната комисия при Община Стрелча.
На основание чл.53 ал.1, бук. „а“ от НК съдът постанови вещественото
доказателство – 1 бр. права лопата тип бел, с дървена дръжка, като вещ,
принадлежаща на виновния и послужила за извършването на умишлено
престъпление, да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи, поради
липса на съществена икономическа стойност.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.Р. да заплати
сторените по делото разноски: по сметка на ОДМВР-Пазадрджик да заплати
разноски в размер на 39 лева – за оценъчна експертиза; по сметка на РС-
Панагюрище да заплати разноски в размера на 221.10 лева – за видео-
техническа експертиза и възнаграждение за явяване не вещо лице в с.з., а на
частния обвинител ИВ. Р. К. да заплати парично сума в размер на 200 лева,
представляваща ½ от платения адвокатски хонорар на повереника, предвид
14
оправдаването на подсъдимия по едното от двете обвинения.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:


15
Съобщи за изтекли лични данни