П Р О Т О К О Л № 85
Гр. Видин, 28.08.2019год.
ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД в публично
Съдебно заседание на двадесет и осми август,
две хиляди и деветнадесета
година,
в състав:
Председател: Г. Й.
Членове:
При участието
на секретаря: И. К.
и прокурорът В.В. сложи за разглеждане
ЧН Дело № 198 по описа
за 2019г., докладвано
от
съдията Г. Й.
На именното повикване
в 14:00 часа се явиха:
За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
ВИДИН – се явява прокурорът В.
Обвиняемият С.В.С. – се явява лично, доведен
от ОЗ „ОХРАНА“ Видин и заедно с адв.Б.В. с пълномощно по ДП.
На страните
се разясниха правата по чл.274 от НПК.
Прокурорът В.: – Нямам искания за отводи. Моля да се даде ход на
делото.
Адв.В.: – Нямам искания за отводи. Да се даде ход на делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Делото се докладва от съдията Й.
Прокурорът В.: – Оспорвам искането, няма да соча доказателства.
Адв.В.: - Моля да приемете, че молбата е основателна.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Обявява
съдебното следствие за приключено.
ДАВА ХОД НА
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Прокурорът В.: – Моля,
да оставите искането на обвиняемия С. чрез колегата В. за изменение на взетата
МНО в по-лека без уважение, като считам, че към настоящия момент липсват новонастъпили обстоятелства, които да променят първоначалния
извод на съда, че по отношение на обвиняемия следва да бъде взета най тежката МНО
„Задържане под стража“. Считам, че и към настоящия момент мярката за
неотклонение се явява адекватна, законосъобразна и ще моля да я потвърдите.
Действително разследването по делото е приключило, като с постановление от 13.08.2019г.
е указано назначаване на допълнителна експертиза, предвид искането за промяна в
обвинението от чл.115 в такова по чл.116, ал.1, т.6 – убийство, извършено по
особено мъчителен начин. Предвиди заключението в експертизата, че пострадалия е
бил жив 6 до 8ч. след преустановяване на побоя, за който обвиняемият признава. Авторството
е безспорно установено и от комуникацията през Фейсбук,
и разбира се от неговия обиск. Считам, че само и единствено на това основание, предвид
изменението на престъплението, предвиждащо доживотна присъда, без право на замяна,
е достатъчно силен мотив да подтикне обвиняемия да се укрие, в случай, че по
отношение на него е не е взета МНО „Задържане под стража“. Затова считам, че
към настоящия момент тази МНО се явява адекватна, съответства на извършеното,
като ще моля съда да счете обстоятелството, че разследването не се движи в
неразумни срокове – 7 месеца е само задържането, респективно разследване по
това тежко криминално деяние и затова моля, да оставите без уважение жалбата и
потвърдите мярката за неотклонение.
Адв.В.: – Уважаеми г-н Председател, моята информация беше
друга за хода на
разследването от разследващия
полицай. Сега разбирам, че е отказано
искането за предявяване на материалите за извършване на допълнителни СМЕ, което
затвърждава посоченото в искането за изменение за взетата
най-тежка мярка за
неотклонение, че досъдебното
производство е приключило. Аз обаче не мога да се съглася с
казаното от представителя на публичната власт, че няма нововъзникнали
обстоятелства в хода на разследването. Считам, че има такива и това провокира
направеното от нас искане за изменение
на мярка
за неотклонение. Това се подкрепя
и от изготвената и приложена към делото психолого-психиатрична експертиза. Тя съдържа
два много важни момента, касаещи коректната квалификация на деянието по този
казус. Единият момент се съдържа на л.4 в цитираната от мен експертиза, където
експерта дава заключение, че обвиняемият не лъже. Посочил е метода на
изследване, и е посочил и извода, до който е стигнал, че прага на лъжата при
него е изключително нисък. И друг момент, който подробно е описан в заключението
по тази експертиза се съдържа на
л.5 и л.6, където експерта достига до извода,
който извод сочи на няколко места в същата експертиза, че деянието
е извършено в състояние на физиологичен афект. Това доказателство, съотнесено
към останалите доказателства по делото,
освидетелстване на обвиняемия, съдебно-медицинска експертиза на пострадалия,
извършените във връзка с първоначалните процесуално-следствени действия огледи
и изготвените въз основа на тях
фотоалбуми обуславят тезата, че деянието е извършено провокирано от
пострадалия, от жертвата. Тоест налице е посегателство върху основни права на
обвиняемия, в случая върху неговата полова неприкосновеност. Това основно право
е защитено от закона, прокламирано от закона и законодателят
го е въвел като една от предпоставките
за наличието на чл.12 от НК, тоест пострадалия
с действията си да е застрашил
основни права на лицето. Всичко това, взето в съвкупност и поотделно, може да
сочи на различни деяния. Коректната квалификация
не е предмет на този процес, а на същинския, но тя може да
бъде, съдейки
по тези доказателства, по чл.118,
чл.119, чл.124 от НК, но не и по чл.115 или чл.116 от НК, както се иска изменение на квалификацията
от
пострадалите или както е
направена и се поддържа
от прокуратурата. При всички положения не е това
коректната квалификация на това деяние. Тъй като ДП вече е приключило и по силата на
събраните доказателства мога да си
позволя в настоящото производство да твърдя това,
това от своя страна сочи и на едно друго обстоятелство
– че случаят е инцидентен, чистото съдебно минало на пострадалия и тези доказателства,
за които твърдят и те са факт сочат, че този случай е случаен, при това провокиран от
пострадалия. Тоест обвиняемия няма един дълбок и постоянен престъпен укор. Това
се сочи от неговите пълни и чистосърдечни самопризнания. Всички тези обстоятелства
– чистото съдебно минало, направените самопризнания, съдействието в процеса,
поведението на жертвата при извършването на деянието – съда знае, че има наука
за това, наречена виктимология – постоянния адрес,
сочат че на този етап целите на МНО биха могли да бъдат постигнати и с по лека
мярка, включително моля да обсъдите и същата, но при други условия, например при
домашни условия. Данните за личността на обвиняемия по никакъв начин, както и
доказателствата, събрани по делото, не сочат, че неговата обществена опасност е
такава, че той би могъл да се укрие или
извърши друго престъпление, още повече, че ДП е приключило и той не би могъл да
въздейства върху хора и хода и развитието на производството. Поради това моля,
да измените най тежката МНО в по-лека. В този смисъл моля, за Вашето определение.
Обвиняемият С.В.С. в лична защита:
– Исках да се защитя, беше ме много
страх, изпитах панически страх и се защитих. Аз съм висок 178см и тежа 72кг. Според
мен той тежеше може би около 100кг. и на височина е по-висок от мен, но не мога
точно да преценя. Не съм тренирал нещо, само волейбол, не съм се занимавал с
бойни изкуства и с боди билдинг. Считам, че неговата физическа сила е по-голяма
от моята. Както си седяхме, може би от опиянението на алкохола, бях леко
замаян, малко задремал, след което усетих галене по
врата, с ръка, по тялото надолу към чатала, обърнах се и видях въпросния човек
със свалени гащи. С извинение, в лицето ми искаше да си завре онази работа,
след което аз го отблъснах, ударих го с лакът в областта на лицето, той явно много
се подразни, след това той ме хвана за гърлото, искаше да ме тръшне на масата
да ме обърне, сбихме се, имаше моменти, когато сме на земята, той е върху мен и ме душеше, аз се опитвах по
всякакъв начин да се освободя със всевъзможни удари, може да съм го ударил с
нещо в паниката, но с ръце и крака се опитах по всякакъв начин да се изтръгна
от него, исках да се спася, изпитах много силен панически страх. Това мога да
кажа. Той ми се извини, но вече на тръгване,
каза ми „Добре, добре, извинявай“. Помня, че
ми се извини. Той през това време беше на земята. Не ми направи впечатление да
е толкова зле. Имаше кръв по него, но не мислех че е толкова зле, че да
сигнализирам, а и бях много уплашен. Просто исках да се махна от там. Действията
ми не са били умишлени. Трябваше да се защитя от него. Съжалявам за стореното.
Това е.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ
Последна дума на обвиняемия С.В.С.: – Моля съда за снизходителност
и моля да бъда пуснат под „Домашен арест“.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна
страна и се оттегли на тайно съвещание и обяви на страните, че ще се произнесе
определението си в 15:30ч.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
доказателствата по делото, приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е по
реда на чл.65, ал.1 и сл. от НПК.
Образувано е по искане от процесуалния представител на С.В.С., обвиняем по ДП №24/2019г. година
по описа на РУ-МВР-Белоградчик, прокурорска преписка №164/2019г., по описа на ОП-Видин за изменение на взетата мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, като се сочат доводи относно направеното
искане.
В съдебно заседание представителят на ОП оспорва жалбата.
За да се произнесе Видинският окръжен съд взе предвид
следното:
В РУ-Белоградчик на производство е ДП № 242
ЗМ-24/2019г. прокурорска преписка №164/2019г. на ОП-Видин, образувано и водено
за това, че на 18.01.2019г. в гр.Димово умишлено е умъртвен И. Й. Д., ЕГН:**********
– престъпление по чл.115 от НК. ДП е започнато на основание чл.212, ал.2 от НПК. Извършен с оглед на местопроизшествието и е изготвен фотоалбум.
От проведеното разследване се установи следната
фактическа обстановка: На 24.05.2016г.
пострадалият дошъл да живее в гр.Димово,
като е обитавал стаж от къща, находяща се на ул.“***“
№5А. Тъщата на пострадалия М. Г. живеела в същата къща на приземния етаж. Според
показанията на множеството разпитани на досъдебното производство свидетели Д. е
обичал компаниите и често се е събирал с приятели да се черпят в магазина на К.
или в домът си.
На 16.01.2019г. през деня пострадалия кани
свидетелката да разгледа новите мебели. Същия ден вечерта около 20:00ч.
св.Георгиева си ляга. Събужда се около 02:00ч. от силен шум идващ от към етажа
на пострадалия. Чула тропане и викове. Шумовете оприличила на обичайни такива
от провеждаща се сбирка. Заспала отново и в 03:58ч. се събудила от подобни шумове. Около 6:00ч. отново се
събудила от същите шумове, след което всичко утихнало. Този ден не видяла Д.,
нито пък чула шумове от присъствието му в къщата. На 18.01.2019г. след обяд
около 16:00ч. забелязала, че кучето на пострадалия е гладно и решила да го
нахрани. Влязла в къщата, за да вземе
храна, като междувременно позвъняла по телефона на пострадалия, но никой не и
отговорил. По телефона се свързала с внука си Ж. И., който й казал да се качи
на етажа, за да потърси баща му, като не прекъсва връзката. Качвайки се на
етажа, Г. отворила входната врата и се отправила към вратата на кухнята. Навсякъде
било тъмно и тихо. Отправила се към вратата на кухнята, където обикновено зетът и се събирал с компании, бутнала вратата, но тя се
отворила само 5-10см. и сякаш се опирала в нещо. Свидетелката си помислила, че
нещо се е случило със зета й и вратата се опира в тялото му. Внука й, който
е бил на линия, й казал да се успокои и да се обади на тел.112. На място
дошъл екип на спешна помощ, който
констатирал, че Д. е починал, но не от
естествена смърт.
По ДП с Постановление от 21.01.2018г. в качеството на
обвиняем е привлечен и разпитан С.В.С. с ЕГН:**********.*** за извършено
престъпление по чл.115 от НК. Обвиняемият признава авторството на деянието и
дава обяснения по случая. От разпита му се установява следното: на 16.01.2019г.
обвиняемият вечерта отива в дома на пострадалия Д., за да пият вино. Уговарят
се чрез мобилно приложение „Фейсбук". Двамата
влизат в кухнята в дома на пострадалия, находящ се в
гр.Димово на ул.“………“ №5А и употребяват солидно количество алкохол и пушат
цигари. Обвиняемия заспал на масата. Събужда се от усещането, че някой го гали
по ушите, по главата и му шепне нежни думи. Събуждайки се вижда до себе си
пострадалия. Обвиняемият започва да бута от себе си пострадалия и като вижда,
че няма да успее да си тръгне, с лакът му нанася удар в лицето и пострадалият
пада на пода на стаята. Пострадалият дръпва обвиняемия и той също пада на пода,
при което обвиняемият започва да рита пострадалия с крака, за да се отскубне.
Борбата продължава известно време, след което обвиняемият си тръгва, като оставя жив пострадалия. Прибира се в тях и си
ляга с дрехите с които с бил на гости на Д.. На другия ден вижда, че върху
дрехите, обувките има кръв и в последствие ги изпира. Слизайки да пие кафе от
граждани на гр.Димово разбира, че Д. е починал.
Извършен е
оглед на местопроизшествие и повторен такъв, при който са иззети множество
следи и веществени доказателства. Изготвени са фотоалбуми. Извършен е оглед на
веществени доказателства – мобилен телефон и таблет,
при който е установена комуникацията между обвиняемия и пострадалия. Извършен е
оглед и на мобилния телефон на обвиняемия. При извършения оглед на труп и
аутопсия е установено, че пострадалия е със счупване на ностната
преграда, кръвоизлив между двете полукълба, счупени 11 двойки ребра и наличие
на нарезна рана лявата буза. Всички протоколи от
извършените ПСД са одобрени от ОС-Видин. Обвиняемият е негово съгласие е
освидетелстван. В качеството на свидетели са разпитани В. И., М. Г., М. М., Г.
Г., Г. В., В. В., М. Д.-съпруга
на И. Д., Ж. Д.-син на Д. ,които дават обяснения по случая. Разпитани са и В. И.
Д. и Г. И. Г.-деца на пострадалия. Изготвена е справка за съдимост на обвиняемия.
Изготвени са характеристични справки на обвиняемия и на пострадалия.
По ДП е назначена и изготвена химическа експертиза, от
заключението па която е видно, че в
получените за изследване проби кръв и урина от трупа на Д. се доказва
етилов алкохол в концентрации както следва: 0.82 на хиляда в кръвта и 2.45 на
хиляда в урината. По ДП е назначена и изготвена дактилоскопна
експертиза, от заключението на която е видно, че дактилоскопна
следа – серия Б с №*** /иззета от облегалка на стол в кухнята в къщата на
пострадалия/ при извършения на 18/19.01.2019г. оглед на местопроизшествие е
комбинация от три пръста и е оставена от средния, безименни и малкия пръсти на
лявата ръка на С.В.С..
Със Заповед
№368з-1/20.01.2019г. на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР С.В.С. е задържан за
срок от 24ч. считано от 16:00ч.
С Постановление от 21.01.2019г. ОП Видин е постановила
С. да бъде задържан в РС“ИН“Сектор Арести за срок до 72часа, считано от 16:00ч.
на 21.01.2019г. с оглед довеждането му пред ОС-Видин за разглеждане на искане
за налагане на постоянна мярка „Задържане под стража“. С Определение от
23.01.2019г. ВОС по ЧНД №22/2019г. по описа на ОС-Видин е взел спрямо
обвиняемия С.С. мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. Същото е влязло в законна сила на 28.01.2019г.
С Протоколно определение №38/30.04.2019г. ВОС е потвърдил взетата
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия С.. С Протоколно
определение от 09.05.2019г. САС потвърждава протоколно определение №38 на ВОС.
По ДП е назначена и изготвена съдебно-медицинска
експертиза.От заключението на същата е видно, че при извършения оглед и
аутопсия на трупа на И. Й. Д. е установено: съчетавна
травма, изразяваща се в закрита черепно-мозъчна и лицева травма-кръвонасядания
на меките черепни обвивки и лицето със счупване на носни кости, кръвоизлив под
външната обвивка на двете очни ябълки, кръвонасядане
на двете устни и ракъсно-контузна рана на горна - 3 на
брой. Кръвонасядане на лявата ушна мида и кръвоизлив
под твърдата мозъчна обвивка, розов ликвор, околосъдов и околоклетъчен оток,
гръдна травма-множество счупвания на ребра двустранно с разкъсване на
междуребрената мускулатура /7-мо и 8-мо ребро в ляво/ и кръвонасядане
на същите, кръвоизлив в двете гръдни кухини, охлузвания на гръдния кош,
охлузвания на двете рамена и драскотини в ляво, охлузване на ляв лакът,
драскотини в дясно поясно и към седалищно и кръвонасядане и охлузване на двете колена,
кръвонасядания по коремната стена, порезна рана на
лявата буза, хипертрофия на миокарда и артеросклероза.
ХОБВ и антракоза.
Причината за смъртта е така описаната съчетана травма
довела до остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Смъртта е в пряка
причинна връзка с описаните увреждания
и е настъпила
бързо, но не
веднага, видно от
така установените кръвопропивания и
кръвоизливи, за които с необходимо време. Всички увреждания са прижизнени. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат
получени от действието на твърди, тъпи предмети
с широка повърхност-удари с такива,
като в областта на главата и гръдния кош
същите са били със значителна кинетична енергия и са довели до кръвоизлив
под мозъчната обвивка, счупване на ребрата
с разкъсване на междуребрената
мускулатура. Множествените счупвания на ребра по две, три линии, добре
отговарят да бъдат получени при притискане между твърди-тъпи предмети с широка
повърхност /могат да бъдат получени при притискане на гръдния кош с колена или тяло върху пода/. Уврежданията добре отговарят
да са получени при удари с ръка /лакът/ в областта на лицето, охлузванията в
областта на двете рамена и гръдния кош могат да бъдат получени при ритане и/или
падане, а счупванията на ребрата при притискане.
Уврежданията не могат да бъдат самопричинени и не
могат да бъдат получени при падане/падания от собствен ръст и не са установени
увреждания, които с категоричност да бъдат определени като защитни. Увреждането
в областта на лявата буза може да бъде определено като повърхностно и отговаря
да бъде получено от тангенционалното действие на
твърд предмет с остър връх и режещ ръб, като посоката е била отдолу нагоре спрямо надлъжната ос на лицето. По време на
получаване на уврежданията пострадалият Д. и лицето, нанесло уврежданията, са
били един срещу друг. Към момента на настъпване на смъртта Д. е бил в лека
степен на алкохолно опиване във фаза на елиминация /наличие на значително
по-висока концентрация на алкохол в урината-2.45 на хиляда/, което означава, че
максималната му алкохолна концентрация в кръвта е била над 2.5 на хиляда, т.е.
със сигурност и в значителна степен е бил повлиян от действието на алкохол.
Смъртта не е настъпила веднага след причиняване на уврежданията, а е преминал
определен период от време, което е необходимо за образуване на кръвоизливите,
за обилно кръвопропиване в местата на счупванията на ребрата, същевременно е необходимо за
елиминация на алкохола т.е. след получаване на уврежданията Д. имал дихателна и сърдечна дейност
най-вероятно 6-8часа, т.е уврежданията могат да бъдат получени след 21:00ч. на
16.01.2019г. Не са установени изменения, които да означават, че трупа е местен
след настъпване на неблагоприятния изход-смърт.
По ДП е назначена и изготвена ДНК експертиза. От
заключението на същата е видно следното: за обекти №1.1, 1.2,
2, 4.1, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 12, 17 и 18 е доказана
човешка кръв. Изследвания билогичен материал по
тениска-Обект №3, 4бр. угарки - Обекти №9.2, 9.3, 9.6, 15 и изрязани нокти от
дясната ръка на С.В.С.-Обект №20, произхожда от С.В.С.. Изследваният биологичен
материал: кръв по чаша-обект №1.2, кръв по чаша със златисти кантове-обект №2,
кръв по шапка-обекти №4.1 и 4.2., кръв по стъклени парчета-обект №5, кръв по
2бр. тампани-обекти №6 и 7, 10бр. угарки – обект №8, 9.1,
9.4, 9.5, 9.8, 10, 11, 12, 14 и 16, кръв по изрезки от нокти от лява и дясна
ръка на трупа-обекти №17 и 88 и 4бр. косми-обекти №22.1 и 22.4 произхожда от
Илич Йорданов Джунов. За изследвания билогичен материал по чаша на цветя-обект №1.1 и 1 бр.
угарка-обект №9.7, са установени смеси на клетъчен материал в различно
съотношение. По-голямото количество биологичен материал произхожда от И. Й. Д.,
а останалото количество от С.В.С.. За изследвания биологичен материал по 2бр.
угарки-обекти №9.9 и 13 са установени смеси на клетъчен материал в различно
съотношение – по-голямото количество биологичен материал произхожда от С.В.С.,
а останалото количество от И. Й. Д.. За изследвания обект 1бр. косъм-Обект
№22.2 се визуализира частичен ДНК профил, като визуализираните алели в отделни локуси съвпадат с
алели на съответните локуси
от ДНК профила на И. Й. Д..
По ДП е назначена и изготвена комплекса
съдебно-психологична и психиатрична експертиза. От заключението на същата е
видно, че психическото състояние на обв.С.В.С.
отговаря на нормален психичен статус, адекватен за възрастта и социалния опит. Същият е разбирал свойството и
значението на действията си по време на извършеното от него
деяние и е бил в състояние
да
ръководи постъпките си. В момента
на извършване на престъплението психическото състояние на изследваното
лице е позволявало да предвиди последствията от своите действия. В момента на
изследването няма отклонения от нормалното психическо състояние. Налице е
повишена раздразнителност, която не е на патологична основа. Освидетелстваното
лице не страда от психическо заболяване, умствена изостаналост, хроничен алкохолизъм или
наркотична зависимост. Няма данни за умствена недоразвитост, продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието у С.В.С., които водят до невменяемост
на същото. Лицето не се води на диспансерен учет.
Основните изживявания и чувства по време на извършване на процесното
деяние на страх, гняв, дълбока обида и раздразнение могат да бъдат приети, като
мотиви ,довели до състояние на силно “раздразнение“, което представлява
внезапно възникнало силно душевно вълнение „физиологичен афект“.Това състояние
на силно „раздразнение“ представлява внезапно възникнало силно душевно вълнение
„физиологичен афект“, при което чувствата завладяват до такава степен
съзнанието на личността, че волята му се подчинява на тези чувства. Волевата
способност на личността да ръководи постъпките си не се изключва, а само значително отслабва. Състоянието на силно раздразнение е краткотрайно, предизвикано от неприятни
преживявания. Индивидуалните особености на личността не оказват влияние върху
способностите му за правилно възприятие и оценка на фактите и обстоятелствата,
имащи значение за разследването.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че се налице основания за ОТМЯНА на мярката за неотклонение „Задържане
под стража“ .
Съображенията на съда за това са следните:
Съдът намира, че не
е налице нито едно от основанията, предвидени в закона за вземане мярка
за неотклонение „Задържане под стража“. Съдът приема, че по делото няма данни
изобщо за извършено престъпление. Съдът приема за безспорно, че е налице
хипотезата на чл.12, ал.4 от НК – извършване на деянието при превишаване
пределите на неизбежна отбрана, дължаща се на уплаха. Съгласно постановлението
на Върховния съд на НРБ за неизбежната отбрана деянието, извършено при
условията на неизбежна отбрана не само не е наказуемо и не се явява общественоопасно,
но е и общественополезно деяние.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че
обвиняемият С. е бил нападнат противоправно чрез
непосредствено противоправно нападение по смисъла на
чл.12, ал.1 от НК чрез нападение върху неговата физическа и сексуална
неприкосновеност. На ДП и пред съда обвиняемият С. дава най -подробни обяснения
за случилото се, които се намират в най-пълно съответствие с всички събрани по
делото доказателства. Категорично е и заключението на съдебната психолого-психиатрична експертиза, че обясненията имат
много висока степен на достоверност и ниски стойности по скала „лъжа“.
Не съществуват каквито и да било основания деянието на
обвиняемия С. да се квалифицират като убийство по чл.115 от НК или като
квалифицирано убийство по чл.116 от НК. Липсват каквито ида било доказателства, които да говорят за
наличието на какъвто и да било мотив у обвиняемия С. умишлено и противоправно да
лишава от живот пострадалия Д.. От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че двамата
са се намирали в много добри отношения, че обвиняемият С. е помагал на пострадалия
Д. да транспортират мебели в дома на последния и пр. Липсват каквито и да било данни обвиняемият С. да е извършил
убийството поради други користни цели – грабеж, сексуално посегателство и
прочие. Установява се по безспорен начин, че след приключване на действията по
самоотбрана обвиняемият С. е напуснал веднага дома на пострадалия Д. и че е
отнемал от там каквито ида било вещи с
цел противоправно да ги присвоява.
Установява се от събраните по делото доказателства, че
обвиняемият С. в състояние на алкохолно опиянение и късно през нощните часове
внезапно е бил нападнат от Д., като последния е извършил блудствени
действия по отношение на обвиняемия С. чрез опипване тялото на С. , след което
се опитал с насилие да принуди С. към орална любов, а също така и към анален
секс, в който обвиняемият С. да е пасивната страна. От материалите по делото
може да се направи извода, че Д. е по-висок, по-тежък и физически по-силен.
Почувствал се в опасност, обвиняемият С.
изпитал страх за своята физическа и сексуална неприкосновеност и прибягнал към
защитни действия, изразяващи се в нанасяне на удари в лицето и тялото на Д., целящи да спрат противоправното нападение. След отбиване на първоначалното противоправно нападение обвиняемият С. се устремил към вратата с
намерение по най-бързия начин да напусне стаята. В този момент лежащия на
земята Д. го хванал за крака и го съборил на земята. Лежейки на земята,
обвиняемия С. продължил да се защитава, нанасяйки удари с крака в лицето и тялото на Д.. Съдът намира, че това
обстоятелство е абсолютно безспорно с оглед насиняванията
и други травматични увреждания по гърба на обвиняемия С., фиксирани по време на
освидетелстването и добре видни на фотоалбума, приложен на ДП. От огледния протокол и
приложения фотоалбум се установява по безспорен начин обстоятелството, че в
стаята е имало борба – разместени килими, странично полегнал стол, множество
счупени разхвърляни стъкла и други вещи.
Обвиняемият С. твърди, че от действията на пострадалия
Д. е направил извода, че последният желае да осъществи с него насилствено
орален и анален секс. Съдът намира тези обяснения за напълно достоверни, тъй
като те напълно корелират с останалите факти и
обстоятелства, както и че се отличават с висока степен на достоверност,
съгласно заключението на съдебната психолого-психиатрична
експертиза. От приложения фотоалбум на ДП – том І, страници от 1 до 32 е видно,
че Д. е със свалени гащи и с вдигната
тениска,което говори за желанието му да извърши сексуално посегателство спрямо обв.С...
В съдебната практика и достиженията на съвременната
криминалистика се приема за безспорно, че при непосредствено противоправно поведение пострадалият се опитва да се защити
главно чрез отблъскване с длани на атакуващия и опити да бъдат причинени
наранявания на същия чрез одраскване с нокти – във всички тези случаи под
ноктите на пострадалите се открива ДНК на нападателя. Назначената по настоящото
ДНК експертиза /л.362 от том ІІ на ДП/ е категорична, че под ноктите на Джунов не е открита ДНК на обвиняемия С.,което говори ,че
не обв.С. първи е нападнал Д.. Съдебно-медицинската
експертиза е категорична, че липсват защитни увреждания по тялото на Д..
Съдът приема, че в състояние на уплаха и внезапно противоправно
поведение обвиняемия С. е предприел адекватни защитни мерки за защита, като
съдебната практика е категорична, че същите могат да бъдат и с по-голям
интензитет от тези на нападащия. Съдът приема, че нанесените от обвиняемия С.
удари сами по себе си не могат да причинят смърт и че в случая до летален изход
се е стигнало поради наличието на тежки общи и професионални заболявания на Д.
– хипертрофия на миокарда, атеросклероза, хронично обструктивна
белодробна болест и антракоза /заболяване на белите
дробове с отлагане на въглищен прах/.
Нищо в действията на С. не говори същият да е имал
какъвто и да е умисъл да умъртви Д.. За това се съди от факта, че веднага след
като е отбил непосредственото противоправно
нападение, обвиняемият С. е напуснал местопроизшествието. Обвиняемият С. дава
обяснение, че при напускането на дома на Д., последният е бил в съзнание и че
дори се опитвал да установи вербален контакт с обвиняемия С. и да му се извини.
Съдът напълно кредитира тези обяснения най-вече с оглед заключението на съдебно-медицинската
експертиза, което е категорично, че смъртта не е настъпила непосредствено след
нанасянето на ударите, а чак след няколко часа – показателни в това отношение
са наличието на множество вътрешни кръвоизливи в меките тъкани, които биха били
невъзможни при непосредствена смърт.
От заключението на съдебната психолого-психиатрична
експертиза е видно, че обвиняемият С.
има повишена чувствителност на стресогенни фактори и силно развито чувство за справедливост, като
в същото време въпреки склонността към агресия не я проявява безпричинно и има
позитивно отношение към околните. Тези особености на психиката на обвиняемия С.
са предизвикали у него силно желание да защити физическата си неприкосновеност,
причинявайки на атакуващия вреди в рамките на необходимите предели.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че поради
липсата на доказателства за извършено от обвиняемия С. престъпление, спрямо него
изобщо не следва да бъде взимана каквато и да било друга мярка за неотклонение.
Предвид
изложеното съдът счита, че така направеното искане за изменение на мярката за
неотклонение в по-лека е основателно, поради което и на основание чл.64, ал.4 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ взетата с протоколно Определение
№7/23.01.2019г. по ЧНД№22/2019г., потвърдена с Определение №38/30.04.2019г. по
ЧНД №101/2019г., двете по описа на Окръжен съд-Видин, мярка за неотклонение “ЗАДЪРЖАНЕ
ПОД СТРАЖА” спрямо обвиняемия С.В.С., ЕГН:**********,***, обвиняем по ДП №24/2019г., по описа на
РУ-МВР-Белоградчик,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано и/или протестирано пред Софийския Апелативен съд в 3-дневен срок от днес.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
СЕ ИЗПЪЛНЯВА НЕЗАБАВНО
след изтичането на срока за обжалване, освен ако е подаден частен протест,
който не е в интерес на обвиняемия.
В случай на жалба или протест Видински окръжен съд насрочва
делото пред Софийски Апелативен съд на 10.09.2019г.
от 10:00 часа, за която дата
страните уведомени в днешното съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в
15:45ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: