Р Е Ш Е Н И Е № 12
27. 04. 2012 год.
гр. Ч.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ч.ски районен
съд………………… в състав
На 17. 04. 2012
год.
В публично
заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Съдебни заседатели:
Секретар: М.Т.
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното
от председателя ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 4 по описа за 2012 година.
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл. 49
ал. 1 от СК и е за прекратяване на граждански брак.
Ищцата изнася в исковата си молба
и в конкретизацията на същата, че бракът й с ответника бил втори и за двамата,
сключен на 11. 11. 1976 г., с Акт за граждански брак № 147/ 11. 11. 1976 г. на
Община Ч.. От брака си нямали родени деца.
Изнася още в молбата си, че от
1980 г. се разделили и тя заживяла с предишния си съпруг / който починал през
2002 г. / в гр. Ч., а ответникът с друга жена в с. Р.. От тогава до този момент
фактически били разделени, като нямали никакъв контакт помежду си. Тъй като
счита, че разкъсването на семейната им общност е окончателно и бракът им
съществувал само формално, опразнен бил от онова съдържание, което законът и
моралът му придавали и представлявал тежест за нея, достигнала до сериозно и
непоколебимо намерение за неговото съдебно прекратяване. Предвид на това и тъй като нямала негов телефон, се обадила
на други хора от с. Драгиево, да му предадат предложение за развод по взаимно
съгласие, но й отговорили, че ответникът от десетина години е заминал за Гърция
заедно със семейството си и от тогава не се бил връщал.
Не желаела съдът да се произнася
за вината или причините за прекратяване на брака.
Решението й за развод било сериозно
и непоколебимо.
Нямала претенции за лична
издръжка след развода. Не притежавали собствено семейно жилище или имоти,
представляващи СИО.
Желае след развода да продължи да
носи брачното си фамилно име- Д., тъй като всички нейни лични документи били на
това име и с него била позната в обществото.
Моли, след като съдът се убеди в
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, да постанови решение, по силата
на което да прекрати бракът между нея и ответника, като дълбоко и непоправимо
разстроен, като постанови след развода ищцата да продължи да носи брачното си
фамилно име – Д..
В хода на производството страните постигат
споразумение по смисъла на чл. 321 ал. 5 предл. 2 от ГПК във вр. с чл. 49 ал. 4
от СК, като ищцата моли съда, същият да се счита предявен по смисъла на чл. 50
от СК. Страните молят съда да одобри постигнатото споразумението по см. на чл.
51 във вр. с чл. 50 от СК, като постанови прекратяване на брака, по взаимно
съгласие на страните.
От събраните по делото писмени
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от
становището на страните по делото, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Съдът
счита, че са налице изискванията на Закона за прекратяване на гражданския брак
между страните по взаимно съгласие.
В хода
на производството се установи по безспорен начин, че съгласието на страните е
сериозно и непоколебимо по смисъла на чл. 50 от СК.
Видно от представеното и
приложено по делото Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз
основа на акт за граждански брак № 147/ 11. 11. 1976 г. се установи, че
страните действително са съпрузи, като са сключили граждански брак на 11. 11. 1976
г. в Община Ч..
От сключеният помежду им
граждански брак, нямат родени деца. Установи се, че фактическата раздяла между
страните датира повече от 30 години, като през това време никоя от тях не е
правила опити да се помири и да заживеят съвместно.
Постигнатото,
в съдебно заседание, по смисъла на чл. 51 вр. с чл. 50 от СК споразумение, е
пълно, точно и ясно. Предвид обстоятелството, че страните нямат ненавършили
пълнолетие деца, то съдът не следва да се занимава с въпроса за издръжката,
упражняването на родителските права и местоживеенето им. Не се изявяват претенции
за лична издръжка. Същите нямат придобито движимо и недвижимо имущество в режим
на СИО. Съдът счита, че няма пречки жената, след прекратяване на брака, да
запази фамилното си име- Д., още повече, че след извършената в съдебно
заседание конкретизация на ИМ се установи, че ответникът е с фамилното име- Д..
Съдът
счита, че така постигнатото между страните споразумение не противоречи на
закона и морала и същото е в интерес на страните.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 330 от ГПК, чл.51 във вр. с чл. 50 от СК и чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак
сключен на 11. 11. 1976 г. в Община Ч. между Т.П.Д., с ЕГН ********** със
съдебен адрес за призоваване: гр. Ч., ул. Е. № ** и Д.С. Д., с ЕГН ****** със съдебен адрес за
призоваване с. Р., община Д., по взаимно съгласие, като
ОДОБРЯВА постигнатото между страните споразумение по смисъла на чл. 51 от СК,
както следва:
ДВИЖИМО
И НЕДВИЖИМО имущество, в режим на СИО, страните нямат придобито по време на
брака.
ПРЕТЕНЦИИ
за издръжка един спрямо друг страните нямат.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака жената Т.П.Д., с ЕГН ********** да носи
брачното си фамилно име – Д..
ОСЪЖДА Д.С.Д. с п. а. и ЕГН да заплати по сметка на РС- Ч.
окончателна ДТ в размер на 40,00./ четиридесет ./ лева /.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: