Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.12.2018 г.
СГС,
VI-4 състав, в открито съд.заседание на петнадесети ноември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело
№ 1996/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС
е сезиран с искова молба от „КДБ – И.“ООД, с която е предявен срещу ЗД “Е.“ АД
иск с правно основание чл.208 КЗ /отм./ за сумата от 45 000 лв. – застрахователно
обезщетение за вреди от увреждане на лозови насаждения, претендирана частично
от 67 021,20 лв. Твърди се от ищеца, че на 26.03.2014 г. е сключил с ответника
договор за имуществено застраховане „селскостопански култури“, по който
ответникът е поел задължението да носи през периода 27.03.2014 г. – 26.03.2015
г. риска от увреждане на трайни лозови насаждения с площ от 26,42 дка, находящи се в землището
на с.Искра, община Първомай. Сочи се от ищеца, че на 11.06.2014 г. се е
разразила буря, придружена с проливен дъжд и градушка, в резултат на което листната
маса на застрахованите лозови насаждения е разкъсана и унищожена и са останали
само стъблата на растенията. На 12.06.2014 г. ответникът е уведомен за
събитието, но не е извършил своевременно оглед. На 16.06.2014 г. ОСЗ –
гр.Първомай е изготвила Протокол, с който са установени пораженията – 70-75 %
от насажденията. Едва на 23.06.2014 г. ответникът е извършил оглед и е съставил
протокол, в който не е направена констатация за тотално загинали растения. Иска
се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 45 000 лв. –
застрахователно обезщетение, частично от 67021,20 лв.
Ответникът е представил писмен отговор, с
който оспорва предявения иск с възражението, че застраховката е сключена в
полза на трето лице – „Б. ДСК“, поради което ищецът няма право да претендира
застрахователно обезщетение. Прави възражение за погасителна давност от три
години, както и възражение за нищожност на застрахователния договор, защото в
него не е направена точна индивидуализация на предмета на застраховане, тъй
като не са посочени територия и граници и не е ясно кои са парцелите от зем.земи.
Оспорва се настъпването на твърдяното застрахователно събитие, както и че
обектите, посочени в застрахователната полица, са били увредени. Налице е
изключен риск по т.5 от ОУ, защото извън предмета на застрахователно покритие
са млади или новозасадени неплододаващи трайни насаждения. Не е доказана и
степента на увреждане на лозовите растения. Прави възражение за пропорционална
отговорност по чл.208 ал.4 КЗ /отм./, защото по отношение на насажденията е
сключена и застраховка с „Д.О.З.“ ЕАД.
Ищецът е представил доп.искова молба, с
която поддържа предявения иск с довода, че задълженията към третото лице „Б.
ДСК“ ЕАД са погасени, поради което съгласно условията на договора за банков
кредит е погасено и правото това трето лице да претендира застрахователно
обезщетение. Сочи се, че искът е
предявен в рамките на тригодишния давностен срок – чл.60 ал.2, вр. с ал.4 и
чл.62 ал.2 ГПК. В предложението- въпросник е посочено кое имущество е предмет
на застраховката. Поддържа се, че на посочената в исковата молба дата е
настъпило застрахователно събитие, както и че предмет на застраховката са
растения, а не реколта, а съгласно т.4, р.II при клаузата „плододаващи“
ако загинат повече от 70 % от наличните в увредения блок, е налице тотална
щета. Поради бездействието на ответника след уведомяване за събитието ищецът се
е обърнал към ОСЗ. Прави искане за конституиране на трето лице „Б. ДСК“ ЕАД.
Ответникът е представил доп.писмен
отговор, с който поддържа възраженията в писмения отговор. Прави възражение за
самоучастие в размер на 5 % на основание т.25 от ОУ.
На
основание чл.219 ГПК на страната на ищеца е конституирано като помагач третото
лице „Б. ДСК“ ЕАД, а на страната на ответника е конституирано третото лице „Д.О.З.“
ЕАД.
Третото лице „Б. ДСК“ ЕАД изразява становище за
неоснователност на иска.
е са изразили становище по исковете.
Представена е застрахователна полица от
26.03.2014 г., от която се установява, че между ищеца и ответника е сключен
договор за имуществено застраховане, по който
ответникът в качеството на застраховател е поел задължението да носи
покритие на риска от увреждане на селскостопански култури – лозя, маточници и
лозови вкоренилища през периода 27.03.2014 г. – 26.03.2015 г. Уговорено е, че
правата по застрахователния договор са в полза на третото лице „Б. ДСК“.
Представени са Общите Условия за застраховка
на селскостопански култури.
Представено е искане за оглед и оценка на
щети на селскостопански култури от 12.06.2014 г., с което ищецът е уведомил
ответника за възникнало на 11.06.2014 г. застрахователно събитие - градушка, буря, проливен дъжд.
Представен е протокол от 16.06.2014 г. на
експертна комисия при ОСЗ – Първомай, изготвен по заявление от 13.06.2014 г., в
който са направени констатации, че в резултат на неблагоприятни климатични
условия – градушка в парцели 32826-1479-5-2 и 32826-203-11-6, засадени с
десертни лозя, е налице увреждане от 70-75 % на земеделскиите култури.
Представени са фотоснимки на земеделски
площи.
Представено е удостоверение от 28.02.2018
г. на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“, в което се сочи, че на
11.06.2014 г. в района на с.Искра, община Първомай, през периода 20 – 22.00
часа са се развили мощни градови облаци, от които е паднал проливен дъжд,
придружен от силен вятър и интензивна градушка с размери, достигащи 2 см.,
която е направила слой, а падналото количество дъжд е 43 л./кв.м.
Представени са нот.актове, удостоверяващи
сключването на договори за продажби, по които ищецът е придобил собствеността
върху поземлени имоти в землището на с.Искра, община Първомай.
Установява се от заключението на
единичната съдебно-агротехническа експертиза, че при огледа на процесните
засети с лозя площи същите в сравнение с други съседни насаждения са изостанали
с 4 години. Лозето в площите няма нужната вегетативна маса, а това е в резултат
на унищожителната градушка, паднала през нощта на 11.06.2014 г. Според в.лице
щетите върху листата, филизите и останала дървесина са в порядъка на 7—75 %. В
обясненията на в.лице К. в съд.заседание на 04.05.2018 г. се сочи, че
механичните увреждания на растенията са причинени от градушка и е налице
нараняване, нацепване и обезлистване на
младите растения, а по старата дървесина е налице натъртване и разкъсване на
кората. Наземната маса е увредена на 70-75 %. Възрастта на растенията към
събитието е била между 2 и 4 години, която е начална за плододаване. Взети са
мерки и към момента лозовите растения са в добро състояние.
Установява се от заключението на тройната
съдебно-агротехническа експертиза, че процесните площи са били засадени със
сорт „Палиери“. В резултата на градушката е унищожена листна маса, зелените
леторасти и гроздовата реколта, а силно са засегнати и многогодишните части –
стъбла, кордони рамена. Нанесените поражения са над 70 %. Развитието на
лозовите насаждения е било на трета година във фаза на вегетационен период и са
навлезли в период на частични плододаване. Падналата градушка е нанесла тежки
повреди по лозите, но не ги е увредила. При 70 % вредите са на стойност
48029,10 лв., а при 75 % на стойност 51 459,75 лв. – при действителна
стойност от 68 613 лв. на застрахованите площи. Сочи се в обясненията, че
цялото растения не е погинало, но надземната част е била силно увредена, а това
има негативно влияние на цялото развитие на растението. Ако не се вземат мерки
след събитието, би се стигнало до цялостно погиване на растението.
Представено е удостоверение от 19.06.2018
г. на „Б. ДСК“, с което е направено изявление за отказ от уговорката в
застрахователния договор.
Установява се от показанията на св.Колева, че
при посещения на процесния масив е констатирано увреждане на лозовите
насаждения от градушка, но не е имало загинали растения, които са били в добро
състояние.
Установява се от показанията на св.Д., че е
посетил процесните площи след събитието и е констатирал, че е имало градушка.
Основното увреждане на растенията се е изразявало в разкъсване на листната
маса, както и че е имало удари на топчета по стъблата на растенията. Според
свидетеля градушката не е била особено силна, защото е имало и дъжд, а в тези
случаи пораженията са по-малки.
Установява се от показанията на св.П., че е
бил очевидец на градушката, която е продължила около 30-40 минути и са падали
ледени късове с големина на орех. Градушката е била придружена с буря и силен
вятър. Многогодишните растения са били изпочупени, а кордоните на около 80 %
наранени. След събитието агроном е предписал третиране на растенията с бордолезов разтвор, а предписанията са били
изпълнени. Имало е и напълно погинали растения
Установява се от показанията на св.С., че е
бил очевидец на събитието, при което е паднал градушка с големина на лешник в
продължение на 30 минути. Градушката е била изключително интензивна и
продължителна. При посещения на място състоянието на лозето е било много тежко
– буквално е било побеляло от ледените зърна и са останали от растенията само
стъблата на лозичките. Имало е и много прекършени растения. Голяма част от
растенията не са преживели зимата и са изгнили до корен.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание
чл.208 ал.1 КЗ /отм./.
Установи
се от представената по делото застрахователна полица от 26.03.2014 г., че между
ищеца и ответника е сключен договор за имуществено застраховане, по който ответникът в качеството на застраховател е
поел задължението да носи покритие на риска от увреждане на селскостопански
култури – лозя, маточници и лозови вкоренилища през периода 27.03.2014 г. –
26.03.2015 г. Уговорено е, че правата по застрахователния договор са в полза на
третото лице „Б. ДСК“.
По
делото не е направено оспорване, че е платена уговорената застрахователна
премия, поради което съдът приема, че на основание чл.187 КЗ /отм./
застрахователният договор е влязъл в сила.
Според
императивното правило на чл.184 ал.2 КЗ /отм./ „писменото предложение или искане до
застрахователя за сключване на застрахователен договор или писмените
отговори на застрахования на поставени от застрахователя въпроси относно
обстоятелства, имащи значение за естеството и размера на риска, са
неразделна част от застрахователния договор. С определението за доклад от 11.12.2017 г. ответникът е бил задължен на основание чл.190 ГПК да представи цялата
преписка по процесната щета и бил предупреден, че при неизпълнение „ще се
приложат неблагоприятните последици на чл.161 ГПК и ще се приеме, че
насажденията в описания в доп.исковата молба масив са предмет на
застрахователна закрила“. Тъй като ответникът не е изпълнил задължението и не е
представил предложението за сключване на застрахователен договор, за който
документ с определение от съд.заседание на 02.03.2018 г. изрично е бил задължен
да представи, съдът на основание чл.161 ГПК приема, че преди сключване на застрахователния договор ищецът е отправил предложение
за застраховане на трайни насаждения, в което са посочени за предмет на застрахователно
покритие имотите в землището на с.Искра, изброени в представената от ищеца в
допълнителната искова молба справка /лист 85 и 86/.
Възражението на ответника за нищожност на
застрахователния договор поради липса на реквизит от задължителното съдържание на
застрахователната полица е несъстоятелно.
Освен това - както се спомена по-горе, фактът
на изплатена от ищеца застрахователна премия не е спорен, поради което по
аргумент от правилото на чл.293 ал.3 ТЗ съдът приема, че застрахователят, който
е получил плащане на застрахователната премия, не може да се позовава на
нищожност на застрахователния договор поради липса на реквизит от застрахователната
полица. От поведението на застрахователя може да се заключи, че не е оспорил
действителността на застрахователния договор поради липса на реквизит от
застрахователната полица.
Важно е да се отбележи, че от показанията на доведените от ответника
свидетели се установява, че след настъпване на процесното събитие служители на
застрахователя са посетили именно процесния масив. Този факт по несъмнен и
категоричен начин сочи, че ответникът е бил наясно кои точно лозови масиви са в
обхвата на застрахователното покритие по процесния застрахователен договор.
Няма никакво съмнение, че ответникът в качеството на застраховател по
имуществено застраховане е поел задължението да носи застрахователно покритие
за посочените от ищеца в справката на лист 85 и 86 имоти, засадени с лозови
насаждения.
Третото лице „Б.Д.“ АД има качеството на
бенефициер по застрахователния договор, в който е включена клауза в негова полза.
В този случай при настъпване на застрахователното събитие третото лице
бенефициер е легитимирано да получи застрахователното обезщетение.
По
делото е представено удостоверение изх.N 95/19.06.2018 г., в което се сочи от третото лице „Б.Д.“ АД,
че е получило изпълнение по сключения с ищеца договор за кредит и че се отказва
от уговорената в негова полза клауза в застрахователния договор. Поради формалния характер на застрахователния договор, всяко
изменение и допълнение, включително
и отказът на третото лице от уговорката в негова
полза следва да се извърши в писмена форма - чл. 293 ал. 6, вр. с ал. 1 ТЗ. Тази форма е спазена по отношение изявлението за отказ на третото ползващо се
лице, защото е депозирано по
делото в писмен вид и е доведено до знанието на всяка от
страните по застрахователния договор – ищеца и ответника. Това изявление представлява нововъзникнало в хода на
процеса обстоятелство, което рефлектира върху материалноправната легитимация на ищеца. Отказът на третото лице води до отпадане правото на третото ползващо се лице да получи застрахователното обезщетение, което право преминава в полза на ищеца -
застрахован / решение № 155 от 22.04.2016 г. по т.д. № 2575/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, както и решение № 167 по т.д. № 3174/2013 г. на І т.о. на ВКС/.
На следващо място – както се посочи по-горе, не
се спори в отношенията между бенефициера и ищеца, че основанието да се уговори от ищеца изплащане на
застрахователно обезщетение в полза на Б.та е с цел да се обезпечи изпълнението на задължението на уговарящия - ищец по договор за кредит, сключен с бенефициера. В този случай основанието на
уговорката в полза на трето лице / бенефициера / е част от фактическия състав
на сключения застрахователен
договор, който съдържа клауза в полза на трето лице. С отпадане на
основанието на уговорката в
полза на третото лице, което е резултат от пълното изпълнение на задълженията на ищеца по договора
за банков кредит, отпада и основанието да се уговаря в полза на трето лице, защото това лице е
получило удовлетворение на вземането си към ищеца уговарящ /решение № 89
от 24.09.2014
г. по т.д. № 1885/2013 г., Т. К., І Т. О. н ВКС/.
Ответникът
е направил възражение, което следва да се квалифицира по чл.301 ТЗ - че изявлението в удостоверение изх.N
95/19.06.2018 г. не изхожда от
законния представител на третото лице. В действителност изявлението не изхожда
от законните представители на третото лице, но доколкото по делото не е
постъпило от самото трето лице оспорване на представителната власт на лицата,
направили изявлението за отказ, съдът приема, че тези действия са потвърдени.
На следващо място – когато са направени от името на търговец изявления без
надлежна представителна власт, само търговецът, от чието име е направено
изявлението, има правен интерес да оспорва представителната власт. От страна на
третото лице не е направено оспорване.
От събраните по делото доказателства,
преценени в съвкупност, се налага по несъмнен и категоричен начин фактическият
извод, че на 11.06.2014 г. се е разразила силна буря, придружена с проливен
дъжд и градушка, от която застрахованите лозови насаждения са били увредени.
Няма никакво съмнение относно настъпването на събитие с вредоносен характер -
градушка. Фактическата констатация за разразила се градушка се установява от протокол
от 16.06.2014 г. на експертна комисия при ОСЗ – Първомай, изготвен по заявление
от 13.06.2014 г., от удостоверение от 28.02.2018 г. на Изпълнителна агенция
„Борба с градушките“, както и от показанията на св. П. и св.С., които са били очевидци на
събитието.
Спорният въпрос е дали увреждането на лозовите насаждения от „градушка“
/ т.4.1 от Общите Условия/ е в резултат на покрит застрахователен риск или е
налице изключението по т.5 от Общите Условия.
В
застрахователния договор изрично е посочено, че предмет на застрахователното
покритие са „лозя, маточници и лозови вкоренилища, които са със статус
„поникнала/разсадена“. В обясненията на в.лице К., изнесени в съд.заседание на
04.05.2018 г., се сочи, че към настъпване на събитието растенията са били на
възраст между 2 и 4 години, която е начална фаза на плододаване. Тази
фактическа констатация се потвърждава и от заключението на тройната
съдебно-агротехническа експертиза, в което се сочи от трите в.лица, че към
сключване на застрахователния договор лозята са били на 3 годишна възраст
- III фаза на развитие, през която лозовите
растения навлизат в частично плододаване, а в следващите 1-2 години от
развитието се влиза в пълно плододаване, както и че ако не бе градушката, през
есента би могло да има нисък добив.
При
тези факти съдът намира, че от страна на ответника, който носи доказателствената
тежест, не се проведе успешно при условията на пълно и главно доказване
установяването на факта, че лозовите насаждения са неплододаващи. Ето защо
съдът намира, че случаят не попада в хипотезата на т.5 от ОУ, поради което за
изплащането на застрахователно обезщетение не е необходимо да се доказва, че напълно
са загинали 30 % от застрахованите растения.
Като краен извод – налице е покрит застрахователен иск, при който за
изплащането на застрахователно обезщетение
фактът на погиване на 30 % от застрахованите растения е неотносим.
Поведението
на ищеца в качеството на застрахован след настъпване на процесното застрахователно
събитие е изцяло съобразено с изискванията на чл.206 ал.3 КЗ /отм./ и на ОУ на
застрахователя. Още на следващия ден – 12.06.2014 г. е отправено до
застрахователя искане за оглед и оценка на щети, а на 13.06.2014 г. е подадено
заявление до ОСЗ, по което е изготвен и Протокол от 16.06.2014 г. Ищецът не
само е уведомил своевременно застрахователя, но и е осигурил възможност за
извършване на оглед от негови служители – разпитаните като свидетели по делотоК.
и Д.. Освен това е сезирал ОСЗ за съставяне на протокол – това означава, че са
сторени и действия с цел да се улесни застрахователят да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието – чл.206 ал.3 КЗ /отм./.
Фактът,
че лозовите насаждения са били увредени от градушката се установява от
показанията на св. С. и св.П., които са били очевидци, както и от заключението
на единичната съдебно-агротехническа
експертиза, според което при оглед процесните засети с лозя площи същите в
сравнение с други съседни насаждения са изостанали с 4 години. Според в.лице К.
70-75 % от листата, филизите и останалата дървесина са увредени. От
заключението на тройната съдебно-агротехническа експертиза се потвърждава
фактическият извод за сериозното засягане на лозовите растения.
От
представените по делото фотоснимки, предявени на свидетелите в открито
съд.заседание на 06.07.2018 г. и на 15.11.2018 г. и изнесените от тях показания,
обективирани в съдебен протокол, се установяват нараняванията на растенията.
Тук следва да се спомене, че на преден план от всяка една снимка е изобразено
растение, което е в сравнително добро състояние, но около него и на заден план
на всяка снимка е видно, че масивите са „опустошени“. Ако се изключат изобразените
на преден план сравнително запазени растения, останалите видими площи „наподобяват“
на лозов масив само по коловете, на които би трябвало да са привързани лозовите
растения. Заснетите пространства имат вид на необработваеми площи с набити колове, но не и на лозов масив през месец юни
от годината.
В този
смисъл съдът приема за доказано, че 75 % от насажденията са увредени от
процесното събитие, а в този случай обезщетението според заключението на
тройната съдебно-агротехническа експертиза възлиза на 51459,75 лв. Поради
диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да присъди
претендираната от ищеца сума от 45 000 лв., заявена частично.
По възражението за погасителна давност.
Застрахователното събитие е настъпило на 11.06.2014 г., поради което тригодишният
давностен срок изтича на 11.06.2017 г. Исковата молба е подадена по пощата на
11.06.2017 г., поради което на основание чл. 72 ал.4 ЗЗД следва да се приеме,
че претенцията е предявена преди изтичане на тригодишния давностен срок по
чл.197 КЗ /отм./.
От
представеното по делото предложение въпросник и сключеният застрахователен
договор от 28.08.2013 г. се установява, че ищецът е застраховал при „Д.О.З.“ лозови
насаждения, но те не са в масива, който е предмет на сключения с ищеца застрахователен договор, за
увреждането на който се претендира застрахователно обезщетение по настоящето
дело. От страна на ответника не е доказано, че лозовите насаждения в процесните
площи са предмет на сключен от ищеца с „Д.О.З.“ АД застрахователен договор. Случаят
не попада в хипотезата на чл.208 ал.4 КЗ /отм./, поради което не е налице
основание за намаляване на застрахователното обезщетение.
С
оглед на изложеното съдът намира, че предявеният частичен иск следва да се
уважи изцяло.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД“Е.“ АД, ЕИК*********, гр.София, бул.“*********, да заплати на „КДБ – И.“ООД, EИК*********, гр.София, ул.“*********, на
основание чл.208 ал.1 КЗ /отм./ сумата от 45 000 лв. – застрахователно
обезщетение за вреди от градушка на 11.06.2014 г. по застрахователен договор N 01800100001286/26.03.2014 г., частично от
67 021,20 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 45 000 лв.
от 11.06.2017 г. до окончателното плащане, както и съдебни разноски от 2400 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице „Б. ДСК“ ЕАД,
конституирано на основание чл.219 ГПК на страната на „КДБ – И.“ООД, както и при
участието на трето лице „Д.О.З.“ ЕАД, конституирано на основание чл.219 ГПК на
страната на ЗД“Е.“ АД.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: