Р Е Ш Е Н И Е № 129
гр. Бургас 03.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А:
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: Румяна Манкова
Членове: Албена Зъбова
Росица Стоева
при секретаря Пенка Шивачева, като разгледа докладваното от Р. Манкова в. гр.д. № 258 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. А. М. от гр. Б., чрез процесуален представител, против решение № 285 от 10.07.2019г. по т.д. №512/2018г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът ѝ против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, гр. София за сумата над присъдения размер от 20 000 лв. до още 15 000лв., или общо до 35 000 лв. от предявените с исковата молба 60 000 лв, обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесно увреждане при пътно транспортно произшествие, причинено ѝ на 25.02.2018г. от Г. И. К. при управление на лек автомобил „*******“, с рег. №А 6396 КМ, застрахован за гражданска отговорност при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, в едно със съответната законна лихва.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, досежно размера на присъденото обезщетение. Същият не е съобразен с претърпените болки и страдания от увреждането, изразяващо се в закрито счупване на външен манеол, наложило операции за поставяне на метални импланти и за тяхното отстраняване. Изтъква се тежестта на увредата, характерът и интензивността на търпените болки и страдания, както и тяхната продължителност за дълъг период от време и до настоящия момент. Навеждат се доводи и за установено от деликта негативно емоционално състояние на пострадалата, която се е затворила в себе си, била е зависима от близките си, има страх от шофиране и пътуване с автомобил. На следващо място са изложени съображения за несъобразяване на конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, като се изтъква настъпилото увеличение на лимитите за отговорността на застрахователите, увеличаване размера на средната работна заплата за страната, увеличението на премиите по застраховка „гражданска отговорност“, инфлационните процеси и поскъпването на живота като цяло. Присъденото обезщетение се сочи като занижено, съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и несъразмерно със съдебната практика по сходни казуси. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение в атакуваната част и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен в претендирания във въззивната жалба размер.
Въззиваемият ответник, ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, не е депозирал отговор на въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:
Обжалваното решение, преценено служебно съобразно изискванията на чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо, като постановено от законен състав на компетентния съд, при изискуемите от закона форма и съдържание и при редовно развило се исково производство по допустими за разглеждане искови претенции.
По правилността на обжалваното решение:
Искът е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие, предявен против застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност”, сключена за участвалия в процесното ПТП автомобил и има правното си основание в чл.432, ал.1 КЗ, вр чл.45 ЗЗД.
По делото не се спори, досежно доказаността на иска по основание. Безспорно е от фактическа страна, че на 25.02.2018г. в гр. Б., на ул. „В. П.“ по посока ж.к. „М. р.“, в тъмната част на деня и при заледена настилка, Г. И. К., при управление на лек автомобил „***“ с ДК №А6396КМ и движение с несъобразена с пътните условия скорост и последвала загуба на управлението на автомобила, е причинил ПТП, като е ударил в задната дясна част управлявания от въззивницата-ищца лек автомобил „*****“ с ДК №А4612НА, в резултат на което същата получила фрактура на ляв глезен.
При описания по-горе деликт и безспорната застраховка „гражданска отговорност“ при въззиваемия застраховател по застрахователна полица №BG/03/118000526970, действаща към момента на произшествието, отговорността на застрахователя по прекия иск по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД се явява доказана по своето основание.
Въззивникът оспорва размера на присъденото обезщетение като занижен. За изясняване на спора, предмет на настоящото въззивно производство, следва да се съобрази разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Дължимата обезвреда трябва да е адекватна на тежестта на претърпените от увреденото лице болки и страдания.
В тази насока пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно-медицинска експертиза, съгласно която, в резултат на процесното ПТП И. е получила контузия на глезена, изразяваща се в счупване на външния малеол. Проведено е оперативно лечение с метална остеосинтеза. Обичайният срок за пълно възстановяване е 2-3 месеца, през което време е затруднено движението на левия крак. Травмата е свързана с продължителни болки, които постепенно затихват. В медицинската документация липсват данни за настъпили усложнения. В допълнително заключение, вещото лице д-р П. е посочил, че на 25.02.2019г. пострадалата е претърпяла втора операция за екстракция на металната остеосинтеза. След оперативното лечение, възстановяването е в рамките на 30 дни.
По делото са изслушани свидетелските показания на Я. Д. и Д. Р. Първата е посетила пострадалата в Окръжна болница на следващия ден след катастрофата. И. била в лошо състояние, кракът ѝ бил подут и не ѝ се говорело. Лекарите обсъждали операция за поставяне на три пирона, но след консултация в София, се преценила възможност за един пирон. На следващия ден въззивницата постъпила в друга болница - „Бургасмед“, където извършили операцията. Изписали я на третия ден. Била с патерици и с шина, не можела да се обслужва сама. Налагало се приятелят ѝ да я обслужва. След седмица се преместила при родителите си и майка ѝ се грижила за нея. През този период М. била много зле, не искала да комуникира, била притеснена от преживяното и имала силни болки. Биела си сама инжекции за разреждане на кръвта. След 45 дни оставила патериците. Все още имала болки и кракът ѝ се надувал, раната не била затворена /към 22.03.2019г., датата на показанията/. Свидетелката Р. е колежка на пострадалата и се чула с нея по телефона след произшествието, от което последната била много разстроена. По-късно се видели след операцията. Въззивницата не била на работа близо два месеца и през това време не контактувала с никой, освен с най-близките си. След това ходела на работа с патерици, кракът ѝ се надувал. След втората операция все още имала дискомфорт. Преди спортувала, а след инцидента водела заседнал начин на живот. Изпитвала болки в крака при влажно време, както и психически дискомфорт, тъй като имала голям белег, променила се походката ѝ, натрупала килограми. След инцидента се страхувала, когато се качва в кола или шофира, особено при лошо време.
При изложените обстоятелства, настоящата инстанция намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лв. се явява справедливо, като съответстващо на вида и тежестта на претърпените от въззивницата вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания от счупване на външния малеол на ляв крак. Посоченият размер е съобразен с вида на увреждането, проведеното оперативно лечение, периодът на затруднение в движението на долен крайник, липсата на усложнения, младата възраст на пострадалата и преживения обичаен физически и психологически дискомфорт от травмата. Обезщетението съответства на конкретните икономически условия, съобразно средните доходи в страната към момента на увреждането, като съставлава около 20 средни работни заплати. Що се отнася до нивата на застрахователно покритие, следва да се отбележи, че застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната. Те не са критерий за самото обезщетение за неимуществени вреди, а имат значение при произнасяне по отговорността на застрахователя и следват нарастването на доходите.
С оглед на горните съображения, настоящата инстанция счета, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което е съобразено с доказателствата по делото и приложимия закон. Като такова, същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 285 от 10.07.2019 г., постановено по т.д. № 512/2018 г. на Бургаския окръжен съд, в обжалваната част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: