№ 147
гр. Бл. , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
пуБлично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20211200600058 по описа за 2021 година
Производството пред БлОС е образувано по въззивна жалба на адв.Р. като
повереник на тъжителя по НЧХД № 1527/19г. по описа на БлРС- Е.М. против
постановената по делото оправдателна присъда. Твърди се в жалбата, че
присъдата противоречи на материалния и процесуалния закон, както и на
събраните по делото доказателства. В насока на обвинителната теза,
застъпена в тъжбата, се посочват показанията на свидетелите Ев. и Ив., които
са видели подсъдимият М. в Близост до автомобила на тъжителя, а
впоследствие са констатирани увреждания по същия. Ето защо се иска от
въззивния съд да отмени атакуваната присъда на РС-Бл., като признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.216, ал.4 от НК и уважи предявените срещу него искове за имуществени и
неимуществени вреди.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбодателят се явява
лично и с повереника си, като поддържат жалбата по съображенията в нея. Не
сочат нови доказателства.
Въззиваемият не се явява в с.з., представлява се от защитника си –адв.Н.,
1
който оспорва жалбата, пледира присъдата на БлРС- предмет на въззивна
проверка- да бъде потвърдена изцяло от настоящата инстанция като правилна
и законосъобразна, като им бъдат присъдени и направените пред БлОС
разноски.
Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното:
С обжалваната присъда състав на РС- Бл. е признал за невиновен
подсъдимия С.М., затова че за времето от м.май 2017г. до м.01.2018г. при
условията на продължавано престъпление противозаконно е повредил чужда
движима вещ –лек автомобил марка и модел „Р.“ с рег. № ..., като случаят е
маловажен и го е оправдал да е извършил престъпление по чл.216,ал.4, във
връзка с ал.1,пр.2, НК и във връзка с чл.26,ал.1 НК. Със същата присъда съдът
е отхвърлил като неоснователни предявените от Е.М. против С.М.
граждански искове- за сумата от 2000 лева обезщетение за неимуществени
вреди и за същата сума имуществени вреди, считано от датата на
увреждането –януари 2018г. до окончателното им изплащане, като е осъдил
тъжителя да заплати на подсъдимия сторените от последния пред БлРС
разноски в размер на 400 лева- адвокатско възнаграждение.
За да постанови този си съдебен акт, районният съд е приел за
установена следната фактическа обстановка, възприета и от настоящата
инстанция:
Подсъдимият е неосъждан, български гражданин, женен. Същият е бил
кмет на с.З.д., а понастоящем стопанисва питейно заведение „П.“ като според
св.Хр. /посещаващ ежедневно ресторанта/ въззиваемият от 14 до 17 часа е
там, за да обслужва клиентите, макар че св.Ив. го видял веднъж през м.юни
или юли 2017г. около 13,30-14 часа да отива в посока магазина, в Близост до
който била паркирана колата на въззивника.
Въззивникът и въззиваемият са възрастни хора, жители на с.З.д., където са
израснали като деца и до преди около двадесет години поддържали нормални
отношения. Във връзка с възникнал помежду им имотен спор /за два имота в
землището на с.З.д., община-Бл./ обаче отношенията им се влошили. Към
2009г. въззиваемият бил кмет на с.З.д. и според жалбодателят злоупотребил
2
със служебното си положение с цел лично оБлагодетелстване, като
„променил плана на селото“, за което той /М./ сигнализирал тогавашния кмет
на община-Бл. и оБластния управител на оБласт-Бл.. В този смисъл тъжителят
счита, че подсъдимият има мотив да му отмъсти, поради което на 01.02.2018г.
депозирал жалба в 01 РУ-Бл., че в продължение на една година М. повредил
лекия му автомобил марка и модел „Р.“ с рег. № .... В жалбата си въззивникът
изрично посочва, че за надраскванията на автомобила му няма свидетели
очевидци, но има косвени доказателства.
По повод тази жалба на М. била разпоредена полицейска проверка,
извършена от полицейските служители –свидетели по делото К. и Кр., които
не установили информация за евентуален извършител. Напротив св.К.
споделя в показанията си пред решавашия съд, че установил, че тъжителят е
влияел на свидетели. В тази връзка св.Б. свидетелства, че между подсъдимия
и тъжителя има дрязги, както и че преди време М. /който й е съсед/ я е
извикал да види, че автомобилът му е одраскан, което и тя установила и й
казал да заяви, че това е сторено от С.М., но тя отказала, понеже не била
видяла такова нещо.
На 27.02.2018г. обаче било образувано досъдебно производство за
престъпление по чл.216,ал.1 във връзка с чл.26,ал.1 НК, което било спряно по
реда на чл.25,ал.1,т.6 НПК с постановление на наБлюдаващия прокурор от
РП-Бл. от 20.02.2019г., понеже се касае за престъпление, което се преследва
по тъжба на пострадалия. В срока по чл.81,ал.3 НПК такава тъжба била
подадена от М. срещу М. за престъпление по чл.216,ал.4 НК и е образувано
настоящото дело. В същата /тъжба/ е посочено, че в един продължителен
период от време от м.май 2017г. до м.01.2018г. определени части от
автомобила на тъжителя /като предни ляв калник и лява врата, задни лява
врата и калник и капака на багажника му/ били наранени, като им били
направени дълбоки надрасквания с твърд и остър предмет.
В хода на първоинстанционното производство са разпитани като
свидетели Ев. Хр., Ив., К., Кр., Р. и Б., назначена и изслушана е съдебно-
оценителна експертиза относно нанесените щети на процесния лек
автомобил; изслушани са и обясненията на подсъдимия, който не отрича за
влошените им отношения с тъжителя, но отрича да е извършил вмененото му
3
престъпно деяние. Съгласно заключението на вещото лице М. щетите за
възстановяване на преден и заден ляв калници, на предна дясна и лява врата,
на капак на багажника, тониране, боядисване и интензивно изсушаване в
камера и труда за горните възлиза на 634 лева. Според показанията на св.Р.
тъжителят зле преживял „това, което се случваше с автомобила му..вдигал е
кръвно“, приемал е лекарства. Св.Ев. пък твърди, че един ден през 2017г.
между 12 -14 часа, докато „оправял лозите“ на тъжителя, видял подсъдимият
да прави някакви движения около колата на М.- първо от лявата страна
отпред, после да се връща отзад до капака, след което извикал жалбодателя и
двамата установили драскотини /резки/ от лявата част от фара на калника
назад през лявата врата и до десен ляв калник и на задния капак, както и на
задния ляв калник. Щом констатирали горното, св.Ев. и тъжителят посетили
кметството в с.З.д..
Именно такава фактическа обстановка е приета и от решаващия съд, който
е изложил аргументирани съображения кои доказателства кредитира и на кои
не дава вяра. Въззивният съд напълно споделя доводите в тази насока на
районния и не намира за необходимо да ги преповтаря. Дори и да се приеме,
че св.Хр. говори „по принцип“, че подсъдимият е всеки ден от 13,30-14 до 17
часа в заведението си, предвид, че св.Ив. свидетелства, че около 13,30- 14
часа през м.юни или м.юли 2017г. го е видял /М./ извън кръчмата му, в посока
селския магазин, където наБлизо бил паркиран автомобила на тъжителя, не
могат да бъдат кредитирани показанията на св.Ев. в частта, че един ден през
2017г. около обяд видял подсъдимия да извършва някакви действия около
автомобила на М., след което двата констатирали гореописаните от този
свидетел увреждания по същия л.а. Това е така, както заради Близките
отношения между посочения свидетел и тъжителя, така и заради твърденията
/както в депозираната жалба от последния до полицията, така и в самата
тъжба до съда/, че въпросните наранявания по автомобила му са били
извършени не еднократно, в един ден, а в продължение на повече от половин
година, с няколко деяния на въззиваемия. Както е посочил в мотивите към
присъдата си БлРС, в стремежа си да дискредитира опонента си в имотния
спор- под.М., тъжителят дори е накарал св.Б. да лъжесвидетелства, че именно
първият е повредил автомобила му, което тя е отказала да стори.
4
И тъй като –по аргумент от разпоредбата на чл.303 НПК- присъдата не
може да почива на предположения, при липса на несъмнени, категорични
доказателства за авторството и вината на подсъдимия, правилно и
законосъобразно решаващият съд го е признал за невиновен по повдигнатото
му с тъжбата обвинение за престъпление по чл.216,ал.4 НК. Тук следва да се
отбележи, че неправилно изначално е било образувано наказателно
производство, доколкото от изнесеното в тъжбата става ясно, че не се касае за
„повреждане“ по смисъла на чл.216 НК, тъй като съдебната практика и
доктрина са категорични, че „повреждането представлява такова засягане на
субстанцията или структурата на вещта, при което временно или частично се
отнема възможността тя да се използва според нейното нормално
предназначение“. Така описаните в тъжбата и изследвани в заключението на
в.л.М. увреждания по процесния лек автомобил /нанесени драскотини по
повърхностния слой на бояджийското покритие с твърд и остър предмет/
практически не влияят върху функционалните и експлоатационните качества
на автомобила, а касаят само естетическия му вид, т.е. не е отнета
възможността на собственика му да го ползва по предназначение /така и р. №
350/07.12.2011г. по н.д. № 1770/11г. на ВКС/.
Независимо от това се касае за деликт и в случай, че в производството бе
установена отговорността за такъв от страна на подсъдимия, съдът е длъжен
да се произнесе – по аргумент от чл.307 НПК- по предявените от тъжителя и
ищец граждански искове. С оглед приетото обаче за липсата на доказателства
по смисъла на закона за авторството и вината на подсъдимия, правилен е
изводът на БлРС, че липсва и противоправно деяние по смисъла на чл.45 ЗЗД
/доколкото и деликтната отговорност е лична и виновна/ и респективно-
законосъобразно са отхвърлени като неоснователни предявените от М. срещу
М. граждански искове.
Съобразно нормата на чл.190,ал.1 НПК правилно върху тъжителя са
възложени сторените от подсъдимия в производството пред първата
инстанция разноски. Тъй като такива се претендират и пред настоящата
инстанция в тежест на въззивника следва да бъдат възложени и направените
такива пред БлОС от въззиваемия.
Мотивиран от преждеизложеното и на основание чл.338 НПК, БлОС
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 908207 от 20.10.2020г., постановена по
НЧХД № 1527 по описа на РС – Бл. за 2019г.
ОСЪЖДА Е.А.. М. от Бл., ул.“Т.Ал.“ № .., ... с ЕГН- ********** да
ЗАПЛАТИ на Ст. Сл. М. от с.З.д., община- Бл. сторените пред настоящата
инстанция разноски за адвокат в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6