№ 2836
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря СО
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110155259 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
24.02.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря СО, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 55259/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 237 ГПК.
Подадена е искова молба от „АСВ“ ЕАД срещу Е. Г. Т., като се твърди, че ищецът
бил придобил вземания от „СК“ ООД по Договор за покупко-продажба на вземания (цесия)
от 05.07.2021 г. и Приложение № 1 към договора. Поддържа, че между цедента и
ответницата било възникнало правоотношение по силата на Договор за паричен заем №
414591/23.04.2020 г. Навежда доводи, че по силата на договора на ответницата била
предоставена парична сума, като договорът не бил изпълнен, поради което ответницата
дължала сумата от 1286,17 лева – главница, както и с оглед уговореното била дължима
сумата от 75,65 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 22.06.2020 г. до
23.03.2021 г. Освен това, тъй като насрещната страна била изпаднала в забава се дължала
мораторна лихва в размер на 506,65 лева за периода от 23.06.2020 г. до 31.05.2022 г. Твърди,
1
че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но ответницата била подала
възражение, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде
признато за установено, че ответницата дължи претендираните вземания, както и
присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба и не е изразено
становище по предявените искове. В открито съдебно заседание от 13.02.2023 г. ответницата
е заявила, че признава искането, като е направила искане за разсрочване на задължението. С
о. с. з. от 23.02.2023 г., ответницата е посочила, че иска да се постанови решение съобразно
признанието на иска, като съдът се произнесе и по искането за разсрочване на
задължението.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗДД, във вр.чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Спорните материални субективни права са обусловени от осъществяването в
обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, в който са
уговорени и валидни клаузи за неустойка, които не са неравноправни и не противоречат на
императивните материалниправни норми; 2) кредиторът да е предоставил, съответно
длъжника да усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит, като не са заплатени на
уговорения в договора падеж, дължимите вноски; 3) да е налице валиден договор за
прехвърляне на вземания по силата на който ищецът да е придобил претендираното вземане;
4) ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия.
Признанието на иска представлява отказ от процесуална защита срещу предявен иск,
тоест по същество се признават всички правопораждащи спорното материално право
юридически факти, като се поддържа, че предявеното субективно право не е прекратено чрез
изпълнение или чрез друг правопрекратяващ способ. Процесуални предпоставки за
постановяване на решение при признаване на иска изрично са: 1) ответникът да е признал
иска и 2) изрично искане на ищеца съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с
решение съобразно признанието. В случая съдът намира, че са налице и двете предпоставки
за постановяване на решение при признание на иска, като е съобразена и разпоредбата на
чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави, като признанието на иска е направено от страна, която може да се разпорежда със
съответното право – в материалноправен и процесуалноправен аспект.
С молба от 10.02.2023 г., ищецът е поискал да се постанови решение съобразно
признанието на иска.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице всички материални предпоставки, за
да постанови решение при признание на иска по отношение на иска за главницата и иска за
мораторна лихва, като същите следва да бъдат уважени в цялост.
При този изход на правния спор справна възможност да претендира присъждането на
деловодни разноски разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на
деловодни разноски, като е доказал, че действително е сторил такива, поради което и на
основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП
следва да му се присъди сумата от 301,45 лева, представляващи дължими деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното
производство.
2
Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на ответника за разсрочване на
изпълнението на задължението. В нормата на чл. 241, ал. 1 ГПК е предвидено, че при
постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с
оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. Съгласно приетото в т.
14 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
„Разпоредбата на чл. 241 ГПК намира приложение в исковото производство по чл. 415, ал.
1, респ. чл. 422 ГПК при уважаване на иска за установяване на вземането. Поначало съдът
може да отсрочи или разсрочи изпълнението само на съдебни решения, които подлежат
на изпълнение, т. е. на осъдителните съдебни решения /ТР № 129 от 01.11.1966 г., гр. д. №
98/66 г., ОСГК/. Ответникът по установителен иск по чл. 422 ГПК обаче не може да бъде
поставен в по-неблагоприятно положение от ответник, срещу когото е уважен
осъдителен иск за същото вземане, доколкото заповедното производство е факултативно
и поставено на разположение на кредитора по негов избор - същият може направо да
предяви осъдителен иск за вземането си или да поиска издаване на заповед за изпълнение.
Правата по чл. 241 ГПК са на длъжника и същите не могат да бъдат обусловени от
волята на кредитора относно избрания от него ред на защита.
Особеното при установителния иск по чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК е, че
кредиторът вече разполага със съдебно изпълнително основание, при което съдебното
решение за установяване на вземането стабилизира заповедта и в хипотезата по чл. 410
ГПК въз основа на нея се издава изпълнителен лист /чл. 416 ГПК/- аналогично на
хипотезата, при която се издава изпълнителен лист въз основа на влязло в сила или
осъдително въззивно решение /чл. 404, т. 1 ГПК/. Действието на съдебното решение за
уважаване на иска по чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК за установяване на вземане, за което
е издадена заповед за изпълнение, е идентично по последици с осъдителното решение за
същото вземане-създаване на изпълнително основание за принудително събиране на
вземането.
Следва да се има предвид и това, че основанията, на които се отсрочва или
разсрочва изпълнението /имотно състояние, здравословно състояние и др./, могат да са
налице по отношение на всеки длъжник, независимо от вида на производството, по което
същият е осъден.
Разпоредбата на чл. 454 ГПК не е аргумент за неприложимост на чл. 241 ГПК в
исковото производство по чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК поради наличие на друг ред за
защита, тъй като спирането на изпълнението от съдебния изпълнител се постановява при
различни предпоставки - необходимо е длъжникът доброволно да внесе част от
вземанията по изпълнителния лист.
Отсрочването или разсрочването на изпълнението не може да бъде постановено от
заповедния съд, тъй като не се постановява служебно, а по искане на ответника. В
заповедното производство длъжникът обаче не участва в производството преди да му е
връчена заповедта за изпълнение, а същевременно чл. 241 ГПК предвижда, че съдът
отсрочва или разсрочва изпълнението при постановяване на своя акт, а не след това.“. В
исковия процес на общо основание ответникът ще може да направи искането и да представи
доказателства в негова подкрепа до приключване на съдебното дирене пред първата
инстанция.
В случая са налице предпоставките за разсрочване на изпълнението, като съдът
съобразява и представените от ответника в о. с. з. от 23.02.2023 г. писмени доказателствени
средства – решения на ТЕЛК, епикризи, Решения на НОИ (за отпускане на пенсия). С оглед
на това съдът намира, че задължението за главница, лихви и разноски следва да бъде
разсрочено на равни месечни вноски в размер на 100,00 лева, вносими ежемесечно до пето
число на съответния месец. В тази насока, съдът намира, че следва да отбележи, че при
определянето на дължими размер е взел принципно предвид и размер на несеквестируемия
3
доход, така както е предвиден в закона – арг. чл. 446 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Г. Т., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ..............1, че дължи на „АСВ“ ЕАД, ЕИК: ................, със седалище и адрес на
управление: гр. ................., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
във вр. чл. 99 ЗДД, във вр.чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 1286,17 лева, представляващи главница по Договор за паричен заем №
414591/23.04.2020 г., сключен със "СК" ООД, вземанията по който договор са цедирани на
„АСВ“ ЕАД с Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 05.07.2021 г. и
Приложение № 1 към договора, за което длъжникът е уведомен, ведно със законната лихва
от 01.06.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 75,65 лева, представляващи
договорна възнаградителна лихва за периода от 22.06.2020 г. до 23.03.2021 г., както и
сумата от 506,65 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 23.06.2020 г. до
31.05.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 20.06.2022 г. по ч. гр. д. № 29002/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП Е. Г. Т., ЕГН: ********** да заплати на „АСВ“ ЕАД, ЕИК: ................,
сумата от 301,45 лева, представляващи дължими деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РАЗСРОЧВА задължението на Е. Г. Т., ЕГН: ********** за заплащане на сумите по
настоящото решение към „АСВ“ ЕАД, ЕИК: ................, като следва да се заплаща сумата от
100,00 лева, вносими ежемесечно до пето число на съответния месец, считано от влизане в
сила на решението, до пълното изплащане на дълга.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба, а в частта с която изпълнението на дължимите
суми е разсрочено, имаща характер на разпореждане – в едноседмичен срок пред Софийски
градски съд с частна жалба.
Препис от решението да се изпрати на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4