Р
Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Ловеч, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ЛОВЕЧ в публично
заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Вълков
адм. дело № 97/2021 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 27, ал. 3 и 7
от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Административното дело е
образувано по жалба от П.Г.Я. с адрес: *** против Акт за установяване на
публично държавно вземане № 02-110-6500/491#3 от 10.02.2021 г., издаден от Заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (ДФЗ), с който на жалбоподателя е
определено изплатена субсидия по направление „Контрол на почвената ерозия” за
кампании 2015, 2016 и 2017 във връзка с подадените от Я. заявления за
подпомагане е УИН11/060715/45444, УИН11/200516/46401 и УИН 11/050617/49563 в размер на 1514.63 лв. (хиляда петстотин и
четиринадесет лева и шестдесет и три стотинки), да бъде възстановена на
основание чл. 18, ал.3, т.3 и ал. 4, буква „б“ и чл. 20, ал. 2 и 4 от Наредба
№7 от 24.02.2015 г.
По изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт се иска неговата отмяна,
като според жалбоподателя Акт за прекратяване на ангажимент
по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 с изх. №
01-6500/6973 от 10.09.2019 г. на ДФЗ-РА, въз основа на който е издаден
атакувания в настоящото производство Акт за установяване на публично държавно
вземане, не е влязъл в сила. Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон и
процесуалните правила при издаването на АУПДВ и предхождащия го Акт за
прекратяване на агроекологичен ангажимент.
В съдебно заседание
жалбоподателят – редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – Зам. изпълнителният
директор на ДФЗ в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт оспорва
жалбата. Намира същата за неоснователна и развива доводи по съществото на правния
спор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за което
представя списък.
Настоящият съдебен състав на
Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима като подадена
от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по
същество е неоснователна.
От доказателствата по делото се
установява, че П.Г.Я. е регистриран с уникален регистрационен номер (УРН) 551732
в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и е одобрен е за участие
по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. с направление „Контрол
на почвената ерозия“ (л. 24-29).
С Акт за прекратяване на
ангажимент по същата мярка с изх. № 01-6500/6973 от 10.09.2019 г. (л. 16-18) ДФ
„Земеделие“-РА е прекратил агроекологичния ангажимент на П.Г.Я.. Същият е
връчен на Я. на 26.09.2019 г. видно от известието за доставяне на лист 19 от
делото.
С писмо изх. № 02-110-6500/491 от
23.09.2020 г. (л. 12-14) П.Я. е бил уведомен на основание чл. 26, ал. 1 от АПК,
че ДФ „Земеделие“ - РА открива производство по издаване на Акт за установяване
на публично държавно вземане. Посочено е, че производството се открива въз
основа влязъл в сила административен акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПСРСР 2014-2020 г. с изх.№
01-6500/6973 от 10.09.2019 г., като на лицето е предоставена възможност в
7-дневен срок от получаване на писмото да представи възражения и допълнителни
доказателства, в случай, че не е съгласен с направените от административния
орган констатации.
В посочения срок жалбоподателят е
подал писмено обяснение с вх. № 02-110-6500/491#2 от 13.10.2020 г. (л. 15).
На 10.02.2021 г. Зам.
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издал на основание чл. 18, ал. 3,
т. 3 и ал. 4, б. „б“ от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. по отношение на П.Г.Я.
процесния Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-110-6500/491#3
(л. 6-7) в размер на 1514,63 лева, представляващо изплатена субсидия по направление
„Контрол на почвената ерозия“ за кампании 2015, 2016, 2017 във връзка с подадените
от П.Г.Я. заявления за подпомагане с УИН 11/060715/45444, УИН 11/200516/46401 и
УИН 11/050617/49563.
От представените от ответника
доказателства – хронологичен опис и
справки от „Себра” относно изплатени суми (л. 148-157), се установява,
че на П.Я. по мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампании 2015, 2016 и 2017 е
изплатена сума в общ размер на 3786,58 лева, от които: 1586,66 лв. за кампания
2015, 613,26 лв. за кампания 2016 и 1586,66 лв. за кампания 2017.
Видно оспорвания АУПДВ, в
съответствие с чл. 18, ал. 4, б. „б“ от Наредба № 7 от 24.02.2015 г.,
определеният с оспорвания акт размер на публичното вземане е 1514,63 лева,
което е точно 40 % от общата изплатена сума.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подписана е и
е подадена пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална
легитимация и пряк и непосредствен интерес – адресат на оспорения акт. Жалбата
е редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подадена в срок предвид
материалите по делото – АУПДВ № 02-110-6500/491#3 от 10.02.2021 г. на Зам.
изпълнителния директор на ДФЗ е връчен на Я. на 24.02.2021 г. (видно от
известието за доставяне на л. 11), а жалбата е подадена на 08.03.2021 г. (видно
от пощенското клеймо върху плика на лист 8 от делото). Жалбата е подадена срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, предвид
така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, съдът
намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен
съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на
обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен
ли е с целта, която преследва законът. При преценката си съдът изхожда от
правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален
административен акт.
Обжалваният в настоящото
производство акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му
правомощия. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и чл. 2, ал. 2, т. 1 от
Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие”, функциите на
Разплащателна агенция се изпълняват от ДФЗ. Според чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП,
изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната
агенция. Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП предоставя възможността
последният да делегира на заместник-изпълнителните директори и на директорите
на областните дирекции на фонда със заповед правомощията си, произтичащи от
правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и
такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по ЗУСЕСИФ и по подадени заявки и искания за плащане.
А съобразно чл. 20а, ал. 6 вр. с ал. 5 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да
делегира със заповед правомощията си по издаване на актове за установяване на
публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III
от ЗУСЕСИФ на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните
дирекции на фонда.
От доказателствата в преписката се установява, че към датата на издаване на
акта за Изпълнителен директор на ДФЗ е избран Васил Грудев (решение на УС на
ДФЗ на л. 38), а за заместник-изпълнителен директор на фонда – П.Д.С.(л. 32-35).
В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, явяващ се съответния закон по смисъла на чл. 166, ал.
1 от ДОПК, е определен органът, компетентен да издава АУПДВ – изпълнителният
директор на фонда. В случая, по делото е представена Заповед № 03-РД/2891 от
23.07.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л. 39-41), с която
на издателя на процесния АУПДВ са делегирани подробно описани правомощия,
включително да издава и подписва АУПДВ по всички схеми и мерки по директни
плащания.
Съдът счита, че при издаване на
процесния АУПДВ е спазено изискването за форма на административния акт и в хода
на проведеното административно производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, основание за отмяна по чл. 146, т. 2 и т. 3
от АПК. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК. Разпоредбите на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК предвиждат, че същите се
установяват по основание и размер с АУПДВ в производството за издаване на
административен акт по реда на АПК.
В оспорения АУПДВ са изложени както фактическите, така и правните основания
за издаването му. Административният орган е изложил фактите, въз основа на
които е приел, че процесната сума е недължимо платена. Посочено е, че поетият
от оспорващия ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ е бил прекратен с
влязъл в сила Акт за прекратяване на ангажимент по същата мярка с изх. №
01-6500/6973 от 10.09.2019 г. на ДФЗ-РА.
Посочено е правното основание за издаване на акта – нормативните разпоредби,
регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от
административния орган правомощие и съдържанието на разпоредените правни
последици. Посочени са и разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. „б“ от
Наредба № 7/24.02.2015 г., относими съответно към възстановяване на получената
финансова помощ и към определяне на размера на дължимата сума. Спазена е
разпоредбата на чл. 26 от АПК, като лицето е уведомено за започналото
производство и му е предоставена възможност да изрази становище и да представи
доказателства. Актът е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая, съобразно изискванията на чл. 35 от АПК.
Съдът намира, че процесния АУПДВ е и материално законосъобразен.
Безспорно е установено по делото, че през 2015 г. П.Г.Я. е регистриран с
УРН 551732 в ИСАК, одобрен е за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от
ПРСР 2014-2020 г. с направление „Контрол на почвената ерозия“ през кампания
2015 г., както и че с влязъл в законна сила Акт за прекратяване на ангажимент за
кампания 2018 по същата мярка с изх. № 01-6500/6973 от 10.09.2019 г. ДФ
„Земеделие“ – Разплащателна агенция е прекратил агроекологичния ангажимент на П.Я..
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е
длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции,
предвидени в законодателството на Европейския съюз.
Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК
– чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са
вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно
получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове
и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов
инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз.
Издадената на основание специалния закон Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 г. в чл. 18, ал. 3 предвижда изрично, че
ДФЗ-РА прекратява поетия ангажимент, а подпомаганите лица възстановяват
получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал.
4. Следващата ал. 4 на чл. 18 е императивна и задължава (при прекратен
агроекологичен ангажимент) земеделският стопанин да възстанови получената до
момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви,
като в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината,
в която е прекратен поетият ангажимент, се възстановяват съгласно б. „б“ 40 %
от изплатената финансова помощ, ако е до края на четвъртата година, какъвто е
настоящия случай, при поет ангажимент през 2015 г.
Изплатената финансова помощ по мярка 10, направление „Контрол на почвената
ерозия“ е правилно определена както по основание, така и по размер от
административния орган.
Фактите, релевантни за проверка законосъобразността на оспорения по
настоящото дело акт и посочени като мотиви в него, се свеждат до: 1.
извършването на плащане в полза на земеделски стопанин на основание подпомагане
по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г.; 2. прекратяване на
агроекологичния ангажимент вследствие на влязъл в сила
административен акт.
От събраните по делото доказателства се установява наличието и на двете
релевантни материалноправни предпоставки. От представените от страна на ответника
писмени доказателства (л. 148-157) се установява, че посочената в обжалвания
акт сума за извършени плащания за кампании 2015, 2016 и 2017 е изплатена от РА
и получена от земеделския стопанин, поради което съдът приема за безспорно
обстоятелството, че жалбоподателят е получил финансово подпомагане в размер на 3786,58
лв. по мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020 г., направление „Контрол
на почвената ерозия“ за кампании 2015, 2016, 2017 във връзка с подадени
Заявления за подпомагане с УИН 11/060715/45444, УИН 11/200516/46401, УИН
11/050617/49563.
Налице е и втората материалноправна предпоставка, необходима при условията
на кумулативност за възникване на задължение за земеделския стопанин да
възстанови получена от него като финансово подпомагане и установена с акта
сума, а именно агроекологичният ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“
да е бил прекратен.
По делото е представен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10
„Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020 г. за кампания 2018, от който е видно, че ДФЗ-РА прекратява поетия от
П.Я. през 2015 г. петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 10
„Агроекология и климат“ с направление „Контрол на почвената ерозия“, поради
неспазване изискванията на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. –
процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от Я. през
текущата кампания (2018) парцели, спрямо референтните парцели за участие по
направление „Контрол на почвената ерозия“ е 76.88 %, видно от Приложение 1 към
акта.
Спорно е дали към момента на издаването на процесния АУПДВ е налице влязъл
в сила акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент, който е и
предпоставка за възникването на публичното вземане. Съдът намира, че е налице такъв акт.
Въпреки твърденията на жалбоподателя, че Акт за прекратяване на ангажимент
с изх. № 01-6500/6973 от 10.09.2019 г. не е влязъл в законна сила, тъй като е
обжалван от него, същият не е посочил, нито е представил доказателства за това
обстоятелство, въпреки изрично указаната от съда доказателствена тежест с
определение от 28.04.2021 г., с което са конституирани страните по делото. Със
същото определение съдът е указал на основание чл. 171, ал. 4 от АПК във връзка
с чл. 170 от АПК на жалбоподателя, че следва да ангажира доказателства в
образуваното съдебно-административно производство по отношение на твърденията
за незаконосъобразност на обжалвания акт, както и че в 14-дневен срок от получаване на препис от определението може да
представи заверени копия от писмените доказателства, с които разполага (при наличие на такива).
Актът за прекратяване на агроекологичен ангажимент е бил връчен на Я. на
26.09.2019 г. видно от известието за доставяне на лист 19 от
делото. Към момента на връчването на процесния АУПДВ (връчен на
24.02.2021 г. – л. 11) няма данни за оспорването на известния на жалбоподателя
акт за прекратяване на многогодишния ангажимент, като впрочем за него към
датата на връчването на АУПДВ е изтекъл както срока по чл. 149, ал.1 от АПК,
така и срока по чл. 140, ал. 1 от АПК. Посоченото означава, че към момента на
връчването на процесния АУПДВ, актът за прекратяване на многогодишния
ангажимент по мярка 10 е бил влязъл в сила по отношение на жалбоподателя и е
бил стабилен административен акт.
С факта на влизане в сила на административния акт по прекратяването на
агроекологичен ангажимент, по който е реализирано плащане, административният
орган в условията на обвързана компетентност е длъжен да проведе производство
за събиране на изплатените суми, а за земеделския стопанин възниква
задължението за възстановяване на получената финансова помощ.
По отношение на доводите на жалбоподателя и представените от него
доказателства досежно начина на стопанисване на имота по прекратения агроекологичен
ангажимент (л. 159-179), съдът счита, че същите са неотносими доколкото предмет
на съдебен контрол в настоящото производство е АУПДВ № 02-110-6500/491#3 от 10.02.2021 г., а не Акт за
прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР
2014-2020 с изх. № 01-6500/6973 от 10.09.2019 г. Съдът не може да осъществява
косвен контрол върху този акт и е длъжен да зачете стабилитета му на влязъл в
сила индивидуален административен акт.
Посоченият от адм. орган размер на сумата за възстановяване
е правилно определен съобразно реално получените от бенефициента суми за
подпомагане и съгласно чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. „б“ от Наредба № 7/24.02.2015
г., тъй като агроекологичният ангажимент е прекратен в срок до четири години от първоначалното
одобрение на мярката. Фактическите основания, на които е издаден АУПДВ, са ясно посочени и
безспорно установени – прекратен с влязъл в сила акт агроекологичен ангажимент
поради неспазване на изискванията, предвидени в чл. 18, ал. 3, т. 3 вр. с чл. 20,
ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г. Прекратяването на това основание прави
недължими плащанията по мярката и поражда задължението на подпомаганото лице да
възстанови получената финансова помощ в пълен размер съгласно чл. 18, ал. 4, б.
„б“ от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., поради което правилно административният
орган е приложил материалния закон, установявайки процесното вземане.
Общите правила относно подпомагането на развитието на селските райони с
финансови средства от Съюза по линия на ЕЗФРСР са установени с Регламент (ЕС) №
1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно
подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за отмяна на Регламент
(ЕО) № 1698/2005 на Съвета. Една от мерките, финансирани от ЕЗФРСР, е мярка
„Агроекология и климат“, правилата за прилагането на която са регламентирани в
чл. 28 от Регламент (ЕС) № 1305/2013. Съгласно чл. 28, § 2 от Регламента,
плащанията за агроекология и климат се отпускат на земеделски стопани, групи
земеделски стопани или групи земеделски стопани и други лица, стопанисващи
земи, които доброволно се задължават да извършват операции, състоящи се от един
или повече ангажименти за агроекология и климат по отношение на земеделска
земя, която се определя от държавите членки и която включва, но не се
ограничава до земеделската площ, определена в чл. 2 от настоящия регламент.
Съгласно § 5 и § 6 на чл. 28 от регламента, ангажиментите по мярката се поемат
за период от пет до седем години, като плащанията се отпускат годишно и
покриват изцяло или частично размера на допълнителните разходи и пропуснатите
доходи на бенефициерите, произтичащи от поетите задължения. Разпоредбите на
Регламент (ЕС) № 1305/2013 са допълнени с Делегиран Регламент (ЕС) № 807/2014
на Комисията от 11.03.2014 г. за допълнение на някои разпоредби на Регламент
(ЕС) № 1305/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на
развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за въвеждане на преходни разпоредби.
На национално ниво условията и редът за прилагане на мярка 10 „Агроекология и
климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. са регламентирани с Наредба № 7 от
24.02.2015 г., издадена от МЗХ за прилагане на чл. 28 от Регламент (ЕС) №
1305/2013 г. Съгласно чл. 1, ал. 3 от тази наредба, подпомагането се предоставя
под формата на годишно агроекологично плащане при спазване на изискванията на
Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г.
относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР, Регламент (ЕС)
№ 1307/2015 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за
установяване на правилата за директни плащания за земеделски стопани по схеми
за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и Регламент №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. В чл. 3 от
Наредба № 7 от 24.02.2015 г. са посочени 8 направления, по които се подпомага
извършването на агроекологични дейности, като едно от тях е избраното от
жалбоподателя.
Следователно за агроекологичните мерки е характерно, че земеделските
производители поемат петгодишни задължения да съобразяват селскостопанската си
дейност с опазването на околната среда, като в замяна на агроекологичните
ангажименти държавите-членки отпускат ежегодна помощ в зависимост от
претърпяната загуба на доходи или произтичащите от това допълнителни разходи.
Когато помощта е многогодишна, плащанията се извършват в отговор на ежегодна
молба за подпомагане, която е условие за допустимост на агроекологичните помощи.
Подаването на ежегодна молба позволява да се провери спазването на поетите
агроекологични ангажименти и да се регулира изплащането на помощите.
Преждевременното прекратяване на многогодишния агроекологичен ангажимент е
в противоречие с предназначението на субсидията по мярка 10, поради което
задължаването на получателя да я възстанови отговаря на целта на закона. Този
извод се налага и при прочита на чл. 1, ал. 2, т. 1 от Наредба № 7 от
24.02.2015 г., съгласно който подпомагането се предоставя за постигане на
следните цели: запазване и поддържане на постоянно затревени площи с висока
природна стойност и свързваните с тях видове, чрез насърчаване или
възстановяване на традиционните практики за управление на полуестествените
затревени площи. А съобразно чл. 3 от същата наредба, подпомагането се
предоставя за извършването на агроекологични дейности, като последните се
прилагат за период от пет последователни години (чл. 8, ал. 1 от Наредба № 7 от
24.02.2015 г.). Целта на подпомагането е да се извършват съответните
агроекологични дейности на съответните
площи за целия петгодишен период, т.е. цели се устойчивост на тези дейности.
Това е и законодателната логика при определянето на различните процентни
стойности, посочени в чл. 18, ал. 4, б.“а“-„г“ от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Размерът на
сумата за възстановяване от получената финансова помощ е обусловен от времето,
през което се е осъществявал агроекологичният ангажимент. Колкото по-дълъг
период от реалното осъществяване на ангажимента е минал (в случая – контрол на
почвената ерозия), толкова по-малък е размерът на средствата за подпомагане,
които финансираното лице следва да възстанови на фонда. Разпоредбата на чл. 18,
ал. 4, б. „б“ от Наредба № 7 предвижда, че земеделските стопани възстановяват
получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със
законните лихви в зависимост от кампанията на първоначално одобрение по мярката
до кампанията, в която е прекратен агроекологичният ангажимент.
Възстановяването на 40 % от получените средства е последица от влезлия в сила
акт за прекратяване на поетия многогодишен ангажимент до края на четвъртата
година.
Според практиката на Съда на Европейския съюз (Решение от 24.05.2012 г. по
дело С-188/11; решение от 07.02.2013 г. по дело С-454/11) неспазването на
всички условия по поетия многогодишен ангажимент води до недължимост на
плащанията, извършени във връзка с него. Възстановяването на платените суми
(изцяло или частично) не е санкция, а последица от неизпълнение на условията на
поетия ангажимент.
При описаните обстоятелства са били налице предпоставките за издаване на
оспорения АУПДВ и АО точно е определил размера на установено с него публично
държавно вземане, като правилно е приел, че подпомаганото лице следва да
възстанови 40 % от получената сума от 3786,58лв., а именно – 1514,63 лв. заедно
с лихвите, при прекратен агроекологичен ангажимент до четвъртата година.
В съответствие с изложеното съдът намира, че обжалваният АУПДВ е издаден от
компетентен орган по силата на делегирани правомощия, в предвидената от закона
форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, съобразен е с материалноправните
разпоредби и с целта, която преследва закона, поради което не са налице
основания за отмяната му, а подадената срещу него жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора съдът намира за основателно искането на ответника
за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 24,
изр. второ от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от
Закон за правната помощ вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, по административни дела с
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Съобразно фактическата
и правна сложност на делото и представения списък за разноски от ответника на
л. 180, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ-РА разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на П.Г.Я. ЕГН ********** с адрес: *** против Акт за установяване на
публично държавно вземане № 02-110-6500/491#3 от 10.02.2021 г., издаден от Заместник изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА П.Г.Я. ЕГН **********
с адрес: *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 200,00 (двеста)
лева, представляваща сторени от ответника съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.
Препис
от него да се изпрати на страните по делото на основание чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: