Решение по дело №1/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.

С Решение № 52 от 16.11.2022 г. по АНД № 61/2022 г. по описа на Районен съд - Девин е отменено Наказателно постановление № НП № 619025-[рег. номер]/15.12.2021 г. на и.д. Началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с което на "Люко 2011" ЕООД [населено място], представлявано от Н. К., за нарушение на чл.8, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от Началника на отдел "Оперативни дейности" – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт И. Д., с която въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По същество касаторът излага доводи, че не е съгласен с мотивите на съда, че АУАН и НП са съставени при съществена непълнота по отношение на фактическите основания, водещи до нарушения на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Счита решението да противоречи на материалния закон, като по делото е установено по безспорен начин нарушението на чл.8, ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. като в Приложение №1, раздел ІІІ б. е въведено изискването за наличие на дистанционна връзка между фискалното устройство и НАП, при което не споделя изводите на ДРС, че не е уточнено кое точно задължение не е изпълнено от страна на търговеца, след като е посочено, че „при проверка в информационната система на НАП е установено, че няма данни за регистрирано в НАП, ФУ в горепосочения търговски обект, на което да се отчитат оборотите от извършените продажби“. На следващо място, първоинстанционният съд неправилно се сочи да е констатирал, че липсват данни в НП за срока, в който дружеството е следвало да приведе дейността си с изискванията на наредбата, като цитираните в мотивите на решението §71, ал.1 и ал.2 от Наредбата са неотносими в случая, тъй като касаят сроковете за изпълнение на изисквания въведени с наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18. За неоснователен се сочи и извода, че са доказани предпоставките на чл. 4, т. 9 и т.11 от Наредба № Н-18, като в съдебното производство не са ангажирани доказателства, че пътната обстановка до [населено място] е непроходима и без регулярен транспорт. Сочи се и че ако са били налице основания за преквалифициране на нарушението по чл.185 от ЗДДС, съдът е следвало да го направи с оглед правомощията си по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН. По тези съображения моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което НП да се потвърди. Претендира разноски.

Ответникът по касация „Люко 2011“ ЕООД [населено място], чрез адв. К. със становище за неоснователност на жалбата. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски.

Представителят на ОП-Смолян дава становище за неоснователност на касационната жалба. Споделя съображенията на първоинстанционния съд за това, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неясно описание на извършеното нарушение в АУАН и НП. С оглед на това счита, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно. Предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въззивният съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото: На 22.10.2021 г. е извършена проверка с Протокол № 0012943/22.10.2021 г. на търговски обект – хотел ресторант „Попини [община]“, находящ се в [населено място] се извършва търговска дейност, която се отчита чрез въведено в експлоатация ФУ, което не е от одобрен тип. Констатирано е, че „при проверка в информационната система на НАП е установено, че няма данни за регистрирано в НАП, ФУ в горепосочения търговски обект, на което да се отчитат оборотите от извършените продажби“.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил наказателното постановление, като е приел, че АУАН и НП са съставени при съществено нарушение на императивните разпоредби на чл.42, ал.1 т.5 и чл.57, ал.1, т.6, както и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Констатирал е, че описаните фактически обстоятелства и приложената правна квалификация не са достатъчни да обосноват извършено от ответника по касация нарушение. Сочи се, че от жалбоподателя са наведени възражения за наличие на обстоятелства по чл.4 от Наредба №Н-18, които не са обсъдени.

Цитирана е и разпоредбата на § 59, ал.9 от Наредбата №Н-18. Констатирано е, че нормата на чл.8, ал.2 от Наредбата е препращаща към ал.1, във вр.с приложение №1 и 2 и в случая е приложена без връзка с друга норма, като основание за ангажиране на отговорността на дружеството. Конкретни правила за поведение, се сочи да не са изложени и в разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС. Посочено е и, че в случая е отразено, че нарушението води до неотразяване на приходи, но е наложена санкция по чл.185, ал.1 от ЗДДС, без мотиви защо е предпочетен привилегирования състав.

Настоящият състав намира решението за правилно. Правилно съдът е приел, че липсва яснота какво нарушение е осъществено от наказаното лице. Не са посочени функционални и/или технически изисквания от Наредбата, на които не отговаря установеното в обекта ЕСФП. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 8, ал. 2 от Наредбата е бланкетна и се нуждае от попълване с други разпоредби на Наредба№ Н-18/13.12.2006 г., които не са посочени в АУАН и НП. Не е посочено с кои конкретни изисквания от Наредбата не отговаря въведеното в експлоатация ФУ, което е ограничило правото на защита на санкционираното лице. Нарушаването на правото на защита във всеки случай води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено нарушение и е самостоятелно основание за отмяната му. Посоченото в НП е довело до неправилна и непълна правна квалификация, а изложените факти са крайно недостатъчни за да обосноват вмененото нарушение на чл.8, ал.2 от Наредбата. Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти.

При така изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, с оглед направеното възражение за прекомерност от оспорващия и неголямата сложност на делото на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, съобразено с чл.18, ал.2 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, според която възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2, в хипотезата на т.1 , в която е предвидено при интерес до 1000 лв., минимален размер от 400 лв. .

Предвид изложеното, ще следва да бъде осъден ЦУ на НАП - София да плати на „Люко 2011“ ЕООД [населено място], представлявано от Н. К. разноски за процесуално представителство в размер на 400 лв. вместо претендираните пред настоящата инстанция 1000 лв.

По отношение на направените разноски пред ДРС съществува различен ред за присъждане и компетентен е въззивния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Смолян

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 52 от 16.11.2022 г. по АНД № 61/2022 г. по описа на Районен съд - Девин.

ОСЪЖДА ЦУ на НАП [населено място], да заплати на „Люко 2011“ ЕООД [населено място], представлявано от Н. К. сумата 400,00 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.