МОТИВИ ПО НАХД №4593/2011г. по описа на
ВРС към Решение № 3330/24.11.2011г., тридесет и шести наказателен състав
Варненска районна прокуратура е
обвинила :
Ф.И.Б. в това, че през месец февруари 2010г., в гр.
Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ - л. а. „Фолксваген Кади"
с per. № Т 1045 АТ на стойност 4 109 лв., собственост на фирма
„Лего" ЕООД - с. Долно Новково,
област Търговище, с управител и едноличен собственик В. В.в Д., която владеел,
като до приключване на разследването в първоинстанционния съд присвоената вещ е
внесена- престъпление по чл.206 ал.6 т.1 във вр. с ал.1 от НК.
ВРП при
редовност в призоваването не се явява представител.
Обвиняемият
Б. не се явява.. На досъдебното производство дава подробни обяснения, с които
по същество признава вината си. В съдебно заседание се представлява от адв. И., която счита, че са
налице всички предпоставки на чл.78а от НК и
моли съда да освободи обвиняемия от наказателна отговорност като му
наложи административно наказание Глоба към минималния размер
Варненският районен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Ф.И.Б. е
род. на ***г***, обл. София, българин, български
гражданин, със средно образование, женен, не работи, не осъждан.
Св. В. В.в Д. е собственик на „Лего" ЕООД - с. Долно Новково,
обл. Търговище и „Метал флейт интернешънъл"
ООД - Варна. Двамата с обв. Ф.И.Б. се познавали от 2007г. През м. февруари 20
Юг. обв. Б. посетил базата на „Метал флейт интернешънъл" ООД, находяща се в гр. Варна, Западна
промишлена зона до бившия „Нов домостроителен комбинат". Там се срещнал
със св. Д. и св. В. Г. Л. - служител в „Метал флейт интернешънъл" ООД. В присъствието на св. Л. обв. Б.
помолил св. Д. да му предостави за ползване за срок от една седмица л.а. „Фолсваген Кади" с per. Т 1045 АТ. Автомобилът бил
собственост на другата фирма на св. Д. - „Лего"
ЕООД - с. Долно Новаково, обл. Търговище. Св. Д. имал
доверие на обв. Б. и се съгласил да му предостави автомобила за поискания срок.
В присъствието на св. Л., св. Д. дал на обв. Б. ключовете за автомобила,
свидетелство за регистрация на автомобила част 2, документите за платена застраховка
„Гражданска отговорност" за 2010г., както и за платена винетна такса за
2010г. След като уговорения срок изтекъл, обв. Б. се обадил на св. Д. и му
казал, че много е харесал автомобила и желае да го купи. Св. Д. се съгласил, казал
му, че автомобила струва 5000лв. и двамата се разбрали, че след една седмица
обв. Б. ще донесе парите или ще върне автомобила. До края на м. март обв. Б. не
изпълнил уговорката, като в разговори по телефона обещавал на св. Д., че ще му
върне автомобила, без да има намерение реално да го направи. През м. април
2010г. обв. Б. изключил мобилният си телефон и св. Д. нямал никаква връзка с
него. Поради това св. Д. подал жалба и било образувано настоящото досъдебно
производство.
След като разбрал, че има
образувано дело срещу него, обв. Б. се обадил на мобилния телефон на св. Д. в
началото на м. март 2011 г.
и му казал, че е изпратил сина си, да върне автомобила в склада „Метал флейт интернешънъл" ООД. Св.
Д. веднага се обадил на пазача на склада и същият му съобщил, че едно момче е
оставило автомобила там. На следващия ден св. Д. отишъл до склада, огледал
автомобила и установил, че същият е в движение и по него няма големи щети.
Видно от назначената и изготвена в хода на досъдебното производство
автотехническа оценителна експертиза, стойността на л.а. „Фолсваген
Кади" с per.
Т 1045 АТ възлиза на 4109лв.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана според показанията на св.Д., св.Л., обясненията на
обвиняемия, писмените доказателства- протоколи за доброволно предаване,
заключението по назначената съдебно оценителна експертиза, които в своята съвкупност очертават идентична фактическа обстановка и
сочат, че има извършено престъпление и негови автори са именно двамата
подсъдими.
Анализът на
писмените и гласните доказателствени средства налага следния правен извод:
От обективна
страна обвиняемият Ф.Б. е осъществил състава на престъпление по чл.206ал.6
т.1във вр. с ал.1 от НК , тъй като през
месец февруари 2010г., в гр. Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ -
л. а. „Фолксваген Кади" с per. № Т 1045 АТ на стойност 4 109 лв., собственост на фирма
„Лего" ЕООД - с. Долно Новково,
област Търговище, с управител и едноличен собственик В. В.в Д., която владеел,
като до приключване на разследването присвоената вещ е внесена.
За да е налице
обсебване от обективна страна е необходимо вещта да е чужда и тя да се владее от дееца на определено правно
основание, като изпълнителното деяние се осъществява чрез акт на противозаконно
присвояване, чрез който се засяга възможността собственикът на вещта да се
разпорежда с нея. Не е необходимо да са налице последващи действия , с които
деецът да се е разпоредил с вещта, тъй като умисълът, респ. намерението му за своене следва да се преценява към момента на
противозаконното присвояване. Престъплението се явява довършено в момента, в
който собственикът е лишен от възможността да се разпорежда с вещта си. Или
престъплението се явява довършено в момента, в който обвиняемият е отказал да върне автомобила на пострадалия.
Дали намерението му е било да върне автомобила или да заплати цената, за да го
придобие, не е факт, който касае обективните елементи на престъплението
обсебване. От значение е единствено съзнанието у същия, че вещта е чужда и че своенето в
случая е противозаконно, т.е. не е имал правно основание да задържа вещта, тъй
като в уговорения срок не платил уговорената цена и поел задължението в този
случай да я върне. Ето защо съдът приема, че от обективна страна са налице
всички елементи на престъплението по чл.206ал.1 от НК, като счита, че е
доказано по несъмен и безспорен начин, че обв. Б.
присвоил процесния автомобил. Тъй като веща е възстановена /автомобилът е
върнат /, то съдът намира, че осъщественото от обвиняемия деяние правилно е
квалифицирано по привилегирования състав на чл.206ал.6т.1 от НК, тъй като веща
е върната доброволно. Като съобрази, че внасянето на веща е станало преди
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд/ още на досъдебното
производство/ , то правилно деянието му е
било квалифицирано по чл.206ал.6т.1 от НК.
От субективна
страна обв. Б. е извършил престъплението при пряк умисъл, видно от неговите обяснения
и действия: обвиняемият е съзнавал, че владее чужда движима вещ на правно
основание, предвиждал е общественоопасните последици
при противоправността на присвояването на чуждата вещ
и че по този начин лишава собственика от възможността да се разпорежда с
нея и видно от действията му е искал
тези последици. Съдът счита, че намерението на обвиняемият е било именно да свои
вещта, което обосновава умисъла му за извършване на това престъпление, тъй като
задържайки вещта въпреки противопоставянето на собственика й и изричните му
изявления да я върне, той е обективирал своенето. Не е
необходимо да е налице умисъл за разпореждане в чужд интерес, достатъчно е, че
в резултат на разпореждането, вещта е преминала в полза на обвиняемия и че това
излиза извън предоставените му правомощия за разпореждане с предмета на
посегателство.
При
индивидуализация на наложеното наказание на обв. Ф.Б. за престъплението по чл.206ал.6т.1 от НК,
съдът съобрази, за това престъпление се предвижда до 3 години лишаване от
свобода, причинените с деянието
съставомерни щети са възстановени, обв. Б. не е осъждан за умишлено престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, то са
налице предпоставките по чл.78а НК, поради което същият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност и ангажирана административно-наказателната
му такава, като му се наложи адм.наказание Глоба. За
определяне на размера й, съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало,
възстановяването на щетите, критичното му отношение и съжаление за извършеното,
осъзнаване от негова страна на последиците от престъплението. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да бъде отчетено единствено високата
стойност на предмета на посегателство. При така отчетените обуславящи
отговорността обстоятелства, съдът отмери наказанието над минималния размер, като съобразявайки чл.2ал.2 от НК, с
оглед обстоятелството, че към момента на извършване на престъплението минимума
на предвиденото по чл.78а от НК наказание Глоба е бил в размер на 500 лв. /
явяващ се по-благоприятен за обвиняемия/,
наложи наказание Глоба в размер на 850лв/ осемстотин и петдесет лева/. С така наложеното наказание,
съдът намира, че биха се изпълнили целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и би оказало възпиращо и превантивно действие спрямо обвиняемия при
извършването на нови престъпления.
На основание чл.189 от НПК обвиняемия
Ф.Б. следва да заплати направените по делото/ досъдебното производство/
разноски в размер на 40лв. в полза на Държавата.
Мотивиран така, съдът се произнесе с
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: