№ 1232
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20221100503814 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20052769 от 25.02.2021г., поправено с решение №20090898/09.04.2021г.,
постановено по гр.дело №23538/2020г. по описа на СРС, ГО, 32 с-в, е признато за
установено на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че
ответникът А. Ц. А. с ЕГН:********** дължи на ищеца „Т.С.”ЕАД с ЕИК:******* сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1886/2020г., а именно: 3284,97лв.-
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул.„******* абонатен №135429, ведно със
законна лихва от 15.01.2020г. до изплащане на вземането; 393,20лв.- мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017г. до 07.01.2020г.; 3,36лв.- цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2019г. до 30.04.2019г., ведно
със законна лихва от 15.01.2020г. до изплащане на вземането. Отхвърлен е предявеният от
ищеца срещу ответницата иск за сумата 0,24лв.- мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. до 07.01.2020г. Ответницата е осъдена да
заплати на ищеца 781,48лв разноски в исковото и заповедното производство. Решението е
постановено при участието на подпомагаща страна на ищеца „МХ Е.“ООД.
Срещу решението в частта с която са уважени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника А. Ц. А..
Жалбоподателят поддържа, че имотът не е топлоснабден, измервателните уреди не работят
и не са преминали метрологична проверка. В имота не живеел никой и нямало парно от
1
2013г. Твърди, че направените изчисления на доставена топлинна енергия са некоректни,
необосновани и неправилни. Ето защо моли решението да бъде отменено в обжалваната
част, а предявените искове- отхвърлени изцяло.
Ответникът по жалбата „Т.С.” ЕАД с подадения в срок писмен отговор оспорва
въззивната жалба като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено в
обжалваната част. Претендира възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Третото лице-помагач не изразява становище по жалбата.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1
ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е правилно в обжалваната му част, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
По отношение на процесния имот не се спори, че е собственост на ответника през целия
процесен период, а това обстоятелство се установява и от представените по делото
нотариални актове. От представените по делото писмени доказателства се установява също
така, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира същият е била
присъединена към топлопреносната мрежа. Следователно ответникът се явява потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция,
Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./ през процесния период.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани – арг. чл.
150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са
били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
2
действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е също така въз основа на неоспореното от страните заключение на вещото
лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа
експертиза, че делът на ответника за сградна инсталация, отопление на имота и битово
горещо водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. Т.е., доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената
от ответника топлоенергия в определено количество за исковия период.
Непогасените задължения на ответника за доставена топлинна енергия за процесния
период са установени въз основа на заключението на вещото лице по допусната и изслушана
в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката
му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото въззивният съд намира, че
следва да бъде кредитирано. Направеното от ответника оспорване на заключението в
първата инстанция е декларативно и липсва искане за изслушване на допълнителна или
повторна ССчЕ.
Неоснователно е и възражението на ответника относно изчисляването на дължимите
суми за доставена топлинна енергия от ищеца, представляващо всъщност твърдение за
нарушение на чл.182 ГПК. Доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна
на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ. Тя е
производна, което следва от изискването, установено в разпоредбата на чл. 182 от ГПК, те
да бъдат редовни, т.е. всяко вписване в тях да бъде въз основа на документи, които доказват
извършеното вписване. Редовността на счетоводните книги, обаче, не се предполага, тя
трябва да бъде доказана от страната, която се позовава на тях. Пропускът на ответника да
оспори редовността на книгите, не ги прави редовни и в този смисъл ищецът не може да
бъде освободен от процесуалното си задължение да установи при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици.
Ето защо съдът не би могъл да основе решението си само на едностранно съставените от
ищеца фактури и извлечение от сметка. Настоящият случай обаче не е такъв. По делото са
събрани доказателства– изравнителни сметки, документи за главен отчет и заключение на
вещо лице, въз основа които може да бъде извършената преценката, че извършените от
ищеца вписвания в счетоводните книги са достоверни.
Наведеното в откритото съдебно заседание от 14.12.2022г. възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на част от сумите и за част от процесния период е
преклудирано, тъй като не е заявено в срока за отговор на исковата молба, а погасителната
давност не може да бъде приложена служебно от съда.
Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззиваемото дружество следва да се присъди
3
претендираното възнаграждение за защита от юрисконсулт, по отношение на което съдът
намира за подходящ размер от 100 лева предвид липсата на фактическа и правна сложност
на спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, вр.чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20052769 от 25.02.2021г., поправено с решение
№20090898/09.04.2021г., постановено по гр.дело №23538/2020г. по описа на СРС, ГО, 32 с-
в, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА А. Ц. А. с ЕГН:********** да заплати на „Т.С."ЕАД, с ЕИК ******* сумата
от 100 (сто) лева разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач -
„МХ Е.“ООД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4