Р Е Ш Е Н И
Е № 3819
гр. Пловдив, 13.11.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3056 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова
молба от „РОУД РАНЪР“ АД, ЕИК: *********
против Г.Я.С., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр.
чл. 284, ал. 2 във вр. с чл. 284 ЗЗД
за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 888,67 лв. – главница, представляваща платена, но неотчетена сума по договор за поръчка № ***, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 13.11.2017 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 18055 по описа за 2017
г. на ПРС, ХVІІІ-ти гр.с-в. Претендират се разноски.
Ищецът сочи се, че на *** между
ищеца в качеството на доверител и ответника в качеството на довереник е сключен
договор за поръчка, с който доверителят възлага, а довереникът се задължава да
извърши от свое име и за сметка на доверителя следните действия: периодични
доставки на продукти по номенклатура на доверителя на клиенти на доверителя
след регистрация в електронна система, срещу договорено възнаграждение. След
приемане на поръчката същата следва да бъде изпълнена не по – късно от 60
минути, считано от момента, в който на довереника бъде възложена, а отчетът по
нея трябва да бъде даден от довереника на доверителя до края на същия работен
ден. За периода от 19.06.2017 г. – 08.07.2017 г. на ответника били възложени 57
поръчки, от които същият е получил 888,67 лв.- оборот / събрана сума. Въпреки
договореното се сочи, че довереникът не е изпълнил задължението си по договора
за поръчка, за ежедневен отчет на събраните от доставките суми, като и до
момента сумите не били отчетени. Посочва се, че съгласно съдебната практика по
приложението на чл. 284, ал.2 в изпълнение на задължението по отчетната сделка,
довереникът следва да предаде на доверителя всичко, което е получил в
изпълнение на поръчката – полученото от трети лица и това, което е получил от
доверителя си във връзка с изпълнението й. В конкретния случай се сочи, че не
са отчетени сумите, получени в изпълнение на 57 броя поръчки, направени в горния
период. С оглед липсата на отчетени средства, ищецът е подал заявление на
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 888,67 лв., ведно
със законна лихва, което е уважено. В срок е постъпило възражение против
заповедта за изпълнение, което е обусловило и правния интерес от предявяване на
иска, предмет на настоящото производство. Моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски в заповедното и настоящото исково производство.
Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответника, като в законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
се оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан. Оспорва се
изложеното в исковата молба по повод на броя на възложените поръчки в периода
от 19.06. -08.07.2017 г. , получените суми и другите описани факти и
обстоятелства. Твърди, че през целия срок на договора между довереника и доверителя са извършени
всички отчетни сделки по изпълнение на договора, като по същите отчетни сделки,
ответникът в качеството си на довереник е предал на доверителя всичко, което е
получил в изпълнение на поръчките от трети лица, както и полученото от
доверителя във връзка с изпълнението на тези доставки. Твърди, че не дължи суми
на ищеца по сключения договор за поръчка.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
По делото е прието ч.гр.д. № 18055/ 2017 г. по описа на ПРС, ХVІІІ-ти гр.
с-в. , от което се установява, че на 13.11.2018 г. ищецът е депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процеснате сума.
Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Против заповедта е
постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от ответника – длъжник в заповедното
производство, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по
чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока е предявен иск, въз
основа на които е образувано настоящото исково производство за установяване на
дължимост на сумите.
Не се спори по делото и приетите писмени
доказателства се установява, че между страните е сключен договор №
***, по силата на който ищецът в качеството на доверител е възложил на
ответника в качеството на довереник да извърши от свое име и за сметка на
доверителя следните действия: периодични доставки на продукти от номенклатурата
на доверителя на клиенти на доверителя след регистрация в електронната система,
срещу възнаграждение, платимо в размера, сроковете и начина, уточнени в
договора. В чл. 3 от договора е уговорено, че след приемането й поръчката
трябва да бъде изпълнена не по – късно от 60 мин., считано от момента, в който
на довереника бъде възложена, а отчетът по нея трябва да бъде даден от
довереника на доверителя до края на същия работен ден. В чл. 11 е предвидено,
че довереникът се задължава да уведоми незабавно доверителя за изпълнението на
възложената му поръчка и да получи уговореното възнаграждение. В чл. 15 е
уговорено, че довереникът има право да получи възнаграждение за извършената от
него работа в размер на 3 лв. за всяка извършена доставка, като в чл. 16 се
сочи, че възнаграждението ще бъде изплатено в срок от 45 дни. В чл. 17 от
договора е уговорена неустойка при неизпълнение на задълженията на довереника.
По делото е приет, като доказателство едностранно изготвен и подписан от
ищеца частен свидетелстващ документ - системна справка № *** за периода от
19.06.-08.07.2017 г. за *** Г.Я.С., ID на *** – ***,
с отразени 57 броя поръчки и обща сума в размер от 888,67 лв.
Видно от приложената по делото длъжностна характеристика за длъжността ***,
същият извършва всички действия, необходими за осъществяването на доставките до
клиентите, използвайки предоставените му материално – технически средства. ***ът
е задължен да отчита оборота след приключване на смяната си на ***, като носи
материална отговорност за неотчетен оборот по негова вина. Длъжностната
характеристика е подписана от ответника при сключване на договора, като е
декларирал, че е получил същата и е запознат с нея.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза,
което съдът кредитира изцяло, като компетентно изготвено, безпротиворечиво,
обективно и отговарящо в пълнота на поставените въпроси, се установява, че на
06.07.2017 г., като вземане от подотчетно лице по счетоводна сметка 422
„Подотчетни лица“ по партида на ответника Г.Я.С. и по счетоводна сметка 491
„Разчети с доверители“ е осчетоводена сумата 887,67 лв. Като основание за
осчетоводяване на сумата е отразено, че същата представлява неотчетен оборот,
който съответно дружеството трябва да плати на партньорите си /***/ за
изготвените поръчки. В счетоводството на дружеството ищец, като длъжник е
отразен ответника в качеството му на
служител на дружеството в ролята на посредник за изпълнение на поръчките.
Лицето – служител на ищцовото дружество, което дължи сумата, е установено въз
основа на Справка от софтуера на БГ меню ЕООД, където се вижда кой е ***а,
получил поръчката от ***а, кога и дали е доставена, сумата, която е получил от
крайния потребител. Справката е автоматична и всеки един статус на поръчката
излиза само при потвърждение лично от мобилното устройство на всеки един *** в
изброените доставки е отразено, че това е ***ът Г.С.. Към заключението е
приложена справка от софтуера на БГ Меню, в която са отразени твърдените
доставки, като е отразен номер и код на поръчката, контрагент, ***, статус на
поръчката, име на шофьора, номер на клиента, градът и датата. При разпита в
съдебно заседание *** посочва, че лицето – *** се установява единствено от
софтуерната справка и от отразеното по сметка 422. Посочва, че не е установила
друг документ, двустранно подписан за получаване на доставката или за предаване
и получаване на сума. Не може да отговори дали има документи, удостоверяващи
кое мобилно устройство на кой *** е дадено, тъй като не й е била поставена
подобна задача от страните по делото. Вещото лице посочва, че от фирмата са й
обяснили, че се въвеждат в мобилното устройство данни, като нагледно й е
показан алгоритъма на работа.
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Безспорно по делото се
установява, че между страните по делото е сключен договор за поръчка, по силата
на който ответникът е поел задължението да осъществява периодични доставки на
продукти от номенклатурата на ищеца от свое име и за сметка на ищцовото
дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗЗД довереникът е длъжен да
даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение
на поръчката. Разпоредбата възлага в тежест на довереника задължението да
уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, да даде отчет за действията си
и да му предаде всичко, което е получил във връзка с изпълнението. Това
задължение е такова за действие, а не за бездействие, поради което може да бъде
изпълнено и съответно погасено само с активни действия от страна на длъжника
(довереник), като именно от тези действия, той черпи изгодни за себе си правни
последици. Затова при предявен иск с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД
ответникът (довереник) носи доказателствената тежест за установяване на това,
че е уведомил доверителя за изпълнението на поръчката, дал е отчет за това
изпълнение, както и че му е предал всичко, което е получил във връзка с
изпълнението. От своя страна ищецът (доверител) трябва да установи
съществуването на валидно сключен договор за поръчка, както и че довереникът е
извършил действията, които са предмет на този договор, съответно че при това
действие довереникът му е получил имуществото, които се иска да му бъде
предадено.
От събраните по делото писмени
доказателства и изслушаното заключение на съдебно счетоводната експертиза не
може да се обоснове категоричен извод, че ответникът е извършил посочените в
исковата молба доставки и че при осъществяването на тези доставки е получил
сумите, предмет на спора. При разпределената му доказателствена тежест за това
ищецът не успя да установи при пълно и главно доказване, че отразените в
софтуерната справка доставки са извършени именно от ответника, като липсват
както данни, така и твърдения, че ответникът е отразявал доставките с мобилно
устройство, което е използвано единствено и само от него или чрез
идентификация, с която единствено и само
ответникът би могъл да изпраща автоматично данни към софтуера, отразяващ
извършените доставки. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 182 ГПК вписванията в счетоводни книги се преценяват от
съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото.
Според установената съдебна практика по въпроса, вписванията в счетоводните
(търговските) книги са частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена
сила не е равнозначна на материална доказателствена сила на официални
свидетелстващи документи, независимо от разпоредбите на чл. 182 ГПК,
респ. чл. 55 ТЗ.
Редовно водените счетоводни книги на търговеца могат да служат като
доказателство в негова полза, но те не се ползват със задължителна
доказателствена сила, а същата трябва да бъде преценена от съда с оглед всички
обстоятелства по делото и с оглед всички събрани доказателства.
Доказателствената сила на счетоводните регистри е производна и се основава на
доказателствената сила на първичните счетоводни документи, въз основа на които
същите са изготвени. (В този смисъл решение № 169/31.01.2013 г. по т.д.№
664/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 187/24.01.2013 г. по т.д.№ 436/2012 г.
на ВКС, ІІ т.о.; решение № 62/25.06.2009 г. по т.д.№ 546/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о., решение № 7/22.02.2011 г. по т.д.№ 264/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о. и
други).
На
основание гореизложените съображения съдът счита, че счетоводните записвания на
ищеца не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, като
липсват първични счетоводни документи, които да ги обуславят. Вещото лице не
установява други документи, въз основа на които са извършени счетоводните
записвания, освен софтуерната справка, която от своя страна не се ползва с
материална доказателствена сила и не представлява първичен счетоводен документ
по смисъла на Закона за счетоводството. В
този смисъл е и Решение № 88 от
11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4559/2014 г., IV г. о., в което се приема, че счетоводните книги не се ползват с материалната доказателствена сила на
официалните документи за съдържащата се в тях информация. Това налага
доказателствената им сила да се преценява с оглед на всички релевантни за спора
данни по делото, включително и за тяхната редовност. Тъй като те представляват вторични
счетоводни документи съобразно класификацията по чл. 6 ЗСч, защото са носител
на преобразувана информация за стопанска операция или за факт, получена от
първичен счетоводен документ, който ги удостоверява, редовността им е
обусловена от съставянето им въз основа на такъв документ. В това се изразява
едно от основните изисквания, при съобразяване на които се осъществява
счетоводството на предприятията - за документалната обоснованост на стопанските
операции и факти. Тежестта за установяване както на редовността на счетоводните
книги, така и на осъществяването на възпроизведени в счетоводните записи факти,
е на страната, позоваваща се на тях.
По делото
не се събраха нито преки, нито косвени доказателства, ползващи се с материална
доказателствена сила, от които да се обоснове еднозначен извод, че отразените в
софтуерна справка доставки действително са извършени от ответника, че именно
той е изпратил данните към софтуерната справка и че отразените суми са получени
от него.
На основание гореизложените съображения
и доколкото не се събраха достатъчно доказателства по делото, обосноваващи изцяло и
безпротиворечиво отговорността на ответника, съдът счита, че така предявеният
иск следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Съобразно с решението по делото и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника ще следва да бъдат присъдени
направените от него разноски,
съобразно приложени доказателства в общ
размер от 700 лв., включващи сумата от 650 лв.- заплатен адвокатски хонорар и
сумата от 50 лв. – депозит за вещо лице.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от
„РОУД РАНЪР“ АД, ЕИК: *********, гр.
С.,*** *** против Г.Я.С., ЕГН **********,*** иск за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 888,67 лв. –
главница, представляваща платена, но
неотчетена сума по договор за поръчка № ***.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.11.2017 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 18055 по описа за 2017 г. на ПРС, ХVІІІ-ти гр.с-в.
ОСЪЖДА
„РОУД РАНЪР“ АД, ЕИК: *********, гр. С.,*** *** ДА ЗАПЛАТИ НА Г.Я.С., ЕГН **********,***
сумата от 700 лв. – разноски по делото,
включващи заплатен адвокатски хонорар в размер от 650 лв.- заплатен адвокатски
хонорар и сумата от 50 лв. – депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ