Решение по адм. дело №206/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП, вр. с чл.128 и сл. от АПК.

Образувано е по жалбата на Г. Х. Г. от [населено място] против Заповед №25-1228-000096 от 11.02.2025г., издадена от М. Г. К., на длъжност полицай в 02 РУ при ОД МВР Стара Загора, с която е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл.171, т.1, буква „а“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 11.02.2025г., приложена с отнемане на СУМПС [номер] за това, че на 11.02.2025г. в [населено място], по [улица][жк], 49, до чешма Три чучура в посока запад - изток Г. управлява лек автомобил [Марка], модел Ксара с рег. № [рег. номер], собствен на „Тенсидей“ ЕООД, като в 13.10 часа отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози в сградата на 02 РУ на МВР при ОД на МВР Стара Загора. На водача издаден талон за медицинско изследване № 294727 ведно със седем броя холограмни стикери, връчен на 11.02.2025г. в 14.02 часа и определен срок от 45 минути за явяване в медицинското заведение. На водача съставен АУАН сер. GA№ 1310749 от 11.02.2025г. От приложено писмо на УБМАЛ „проф. д-р Ст. Киркович“ Стара Загора е удостоверено, че Г. Х. Г. не фигурира в журнала на Спешно отделение като пациент на дата 11.02.2025г.

Заповед № 25-1228-000096 от 11.02.2025г. е връчена на лицето на 11.02.2025г. с указание за правото да бъде обжалвана пред АС Стара Загора в 14-дневен срок. Жалбата е подадена по пощата на 25.02.2025г., поради което е процесуално допустима.

Жалбоподателят иска от съда да бъде отменена Заповед №25-1228-000096 от 11.02.2025г., като постановена при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на процесуални правила. Счита АУАН, въз основа на който е издадена заповедта за нищожен, като така претендира и нищожност на заповедта. Оспорва фактическата обстановка описана в заповедта и АУАН, въз основа на който е издадена. Твърди, че е спрян за проверка от полицейските служители и заведен в 02 РУ на МВР при ОДМВР Стара Загора, където му е казано, че ще бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техните аналози, но същият ден по-рано, поради грипоподобни симптоми, приел значителни количества медикаменти. Твърди, че никой не му разяснил правните последици в случай на получаване на положителен резултат от теста и на какво има право, както отказът да бъде тестван, какви последици има за него. Въпреки липсата на такива разяснение, той заявил, че не отказвал тестване с техническо средство, но искал да го напише изрично някъде. Въпреки, че първоначално приел да бъде тестван с техническото средство, то поради възникнали у него съмнения в пригодността на предоставените консумативни на теста, в крайна сметка отказал да бъде тестван, като поискал друг консуматив да му се предостави, но последвал отказ. Последвали действия по съставяне на АУАН за отказ от тестване, който му бил предявен, като невярно било посочено, че нямал възражения по акта, а при опита да напише „имам възражения“ документите му били отнети от полицая, който съставил нов екземпляр на АУАН, без да можел да напише възражения в него. Г-н Г. твърди, че успал да отиде в медицинското заведение, посочено в издадения му талон, но след определеното му време, където поради тази причина му било отказана от лекар да бъде взета кръв за изследване.

Ответникът, ст. полицай при 02 РУ на МВР при ОД на МВР Стара Загора, представляван от упълномощен представител, оспорва жалба и моли съда да я отхвърли. Претендира се възнаграждение за юрисконсулт.

Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата разгледана по същество и на основанията по чл.146 от АПК, се явява неоснователна.

Заповед № 25-1228-000096 от 11.02.2025г. е издадена от компетентен административен орган, като надлежно упълномощен с това правомощие полицейски орган, съгласно приложената Заповед № 349з-2996/02.11.2020г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора. Компетентността е делегирана на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, според която принудителните мерки по чл.171 от закона се прилагат с мотивирана заповед, издадена от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Ръководител на службата за контрол за територията на ОД на МВР Стара Загора е именно Директорът на дирекцията, издал и визираната по горе заповед.

От целокупния анализ на събраните доказателства за фактите от значение за правния спор е установено по несъмнен начин, че на 11.02.2025г. жалбоподателят управлява в [населено място] лек автомобил [Марка], модел Ксара, с рег. № [рег. номер], собствен на трето лице, като е спрян за проверка в 13,00 часа в [жк], до чешмата, в последствие доведен в сградата на 02 РУ на МВР при ОДМВР Стара Загора, където в 13,10 часа при опит да му бъде извършена проверка за употребата на наркотични вещества или техните аналози чрез техническо средство Дръг тест, Г. отказва тестване с техническо средство. Жалбоподателят отрича верността на тези факти, вкл. и часа на отказа, както се сочи в обжалваната Заповед, съответно в АУАН, сер. GA№ 1310749 от 11.02.2025г., но не обори доказателствената сила, която законът придава на редовно съставен АУАН, поради което, визираните в акта факти се приемат за настъпили, така както се описват в него. Безспорно е, че Г. е поискал медицинско изследване, за което му е издаден Талон за медицинско изследване №294727, връчен му на 11.02.2025г. в 14.02 часа, но без доказателство да се е явил в определения в талона времеви диапазон, за да му бъде взета кръв за медицинското изследване. По делото е налице доказателство, че същият не е вписан в журнала на Спешно отделение при УМБАЛ проф. д-р С. К., т.е. талонът не е изпълнен. Нещо повече, самият Г. изрично признава, че не се е явил в медицинското заведение в определеното му с талона време.

Заповедите за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП се налагат за преустановяване на административните нарушения, което съвпада и с първата от посочените в чл.22 от ЗАНН цели на административната принуда. След като основанието за прилагане на принудителната мярка е административно нарушение по ЗДвП, то е необходимо да бъде установено с редовно съставен акт, какъвто в случая е налице. Събраните по делото доказателства удостоверяват релевантния факт на отказ на водача Г. да бъде изпробван на 11.02.2025г. в сградата на 02 РУ на МВР с техническо средство за употребата на наркотични вещества или техни аналози, който е основание за органа да приложи по отношение на този водач съответната ПАМ, за да се осигури защита на живота и здравето на хората, включително и на този, спрямо когото е приложена мярката, докато се разреши спорният въпрос за отговорността. Разпоредбата на чл.171, ал.1, т.1, буква „б“ от ЗДвП изисква да бъде установено нарушение, посредством редовно съставен АУАН, което условие е изпълнено. Целта на принудителните мерки по чл.22 от ЗАНН, същата и по чл.171 ал.1 от ЗДвП, изисква незабавното им прилагане за преустановяване на установено с АУАН нарушение по аргумент и от чл. 172, ал.2, т. 3, вр. с чл.165, ал.2, т.1 от ЗДвП. Със съставяне на АУАН се отнема и задържа СУМПС на водача. Към момента на издаване на обжалваната заповед няма данни, които да отричат установеното административно нарушение, представляващо основание по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП. Следователно, административният орган е приложил правилно материалния закон спрямо установените факти към релевантния момент, а искането за отмяна на издадения административен акт е неоснователно.

Ответникът правил искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт до приключване на устните състезания по делото, поради което такива се дължат в размер на 200 лева на осн. чл.24 от НЗПП.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Г. Х. Г. от [населено място] против Заповед №25-1228-000096 от 11.02.2025г., издадена от М. Г. К., на длъжност полицай в 02 РУ при ОД МВР Стара Загора, с която е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл.171, т.1, буква „а“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 11.02.2025г.

ОСЪЖДА Г. Х. Г. от [населено място], [ЕГН] да заплати на ОД на МВР Стара Загора разноски за юрисконсулт в размер на 200 /двеста/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.