Решение по дело №411/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 269
Дата: 11 май 2021 г. (в сила от 11 май 2021 г.)
Съдия: Зорница Хайдукова
Дело: 20211001000411
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 23 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. София , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20211001000411 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на В. Й. Н. срещу решение № 8/15.02.2021г. по
ч.т.д. 5/2021г. по описа на Пернишки окръжен съд, с което е потвърден отказ
№ 20200921121950/23.09.2020г. на длъжностно лице по регистрацията при
Агенция по вписванията. Жалбоподателят поддържа неправилност на
обжалвания съдебен акт предвид постановяването му в нарушение на нормата
на чл. 125, ал. 2 ТЗ и с оглед неговата необоснованост. Излага към
заявлението за вписване да са приложени изискуемите от закона
доказателства за уведомяване на дружеството преди повече от три месеца с
писмено изявление, че жалбоподателят – съдружник иска да прекрати
участието си в дружеството. Поддържа уведомлението да е редовно връчено
на управителя на „Стил – 98“ ООД и да е налице фактическия състав на чл.
125 ТЗ и исканото вписване да следва да бъде извършено. Оспорва като
противни на закона и установената съдебна практика изводите на съда по
обжалвания съдебен акт за липса на легитимация у съдружника да заяви
вписване на подлежащото на вписване обстоятелство по напускане на
дружеството. Сочи правният му интерес да е накърнен от липсата на вписване
на настъпилото прекратяване на членственото му правоотношение и да не е
1
налице друг ред за защита на същия, освен да заяви сам вписване на
последните обстоятелства. По изложените доводи моли за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде указано на
Агенцията да извърши вписване по заявлението му.
Срещу жалбата на основание чл. 25, ал. 2, изр. последно ЗТРРЮЛНЦ
Агенция по вписванията е подала писмен отговор, с който поддържа
подадената жалба пред ПОС да е просрочена, тъй като е депозирана почти
три месеца след като обжалваният отказ е бил връчен на жалбоподателя на
29.10.2020г. По същество оспорва жалбата като неоснователна. Излага
правилно съдът да е споделил мотивите по обжалвания отказ, че
съдружниците не са легитимирани да заявят вписване на обстоятелства по
партидата на търговеца и на последното основание е потвърдил отказа на
длъжностното лице по регистрация за вписване на заявените обстоятелства.
По тези доводи моли за оставяне на жалбата без уважение. Прави искане за
присъждане на разноски за представителство по частната жалба.
Съдът при извършена служебна проверка за допустимостта на
сезиралата го жалба намира същата за подадена от легитимирана страна и при
спазване на преклузивния срок по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ срещу подлежащ
на обжалване акт, предвид на което и жалбата ще бъде разгледана по
същество.
По същество жалбата е неоснователни по следните мотиви:
На първо място, при дължима служебно проверка, настоящият състав на
съда намира обжалваният съдебен акт за допустим, противно оплакванията на
ответника по жалбата. Видно от приложената по делото преписка
обжалваният отказ е изпратен не до заявителя В.Н., а до Ц. К. без данни
последното лице да е посочено за адресат или упълномощено да представлява
заявителя. Съобщението чрез „Български пощи“ АД е върнато на подателя
Агенция по вписванията на 29.10.2020г. с отбелязване, че пратката е
непотърсена. Последното удостоверяване според настоящия състав на съда не
установява редовно връчване на пратката, доколкото видно от същото
писмото не е връчено, без обаче да се сочат извършените от служители на
пощите действия по връчването му – посетен ли е адреса, на кои дати и т.н., за
да може съдът да приложи някоя от фикциите за връчване по ГПК. В този
2
смисъл и доколкото не се установява обжалваният акт да е връчен на
заявителя Кирова, то подадената от последната до ПОС жалба на дата
07.01.2021г. следва да се счита за депозирана в срок, а постановеният по
жалбата съдебен акт е допустим.
На второ място, при проверка правилността на обжалвания съдебен акт
съдът приема следното:
Жалбоподателят В. Й. Н. е подала в търговския регистър на 09.12.2020г.
заявление по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ с искане за вписване на подлежащото на
вписване обстоятелство за прекратяване на участието и като съдружник в
търговско дружество „Стил - 98“ ООД.
С обжалвания отказ № 20200921121950/23.09.2020г. длъжностното лице
по регистрация като е взело предвид заявлението да изхожда от лице, извън
легитимираните заявители по чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ, е приело на основание чл.
24 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, че следва да постанови отказ по
заявлението на В. Й. Н.. Допълнително са изложени мотиви, че отказ следва
да бъде постановен и по причина непредставянето на доказателства за взето
решение за уреждане на отношенията между напускащия съдружник и
дружеството по повод притежаваните от последния дялове.
Отказът е потвърден с обжалваното решение на ПОС с изложени
мотиви за правилност на извода на длъжностното лице по регистрация за
липса на легитимация за съдружника да подаде заявление за вписване на
обстоятелства по партидата на търговското дружество.
Решението е правилно.
С нормата на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ са очертани лицата, легитимирани
да заявят искане за вписване, заличаване и обявяване на обстоятелства в
търговския регистър. Нормата е императивна и изчерпателно очертава
легитимираните субекти, на които законът признава правото надлежно да
заявят в търговския регистър вписване, заличаване и обявяване на
обстоятелства по партидите на регистрираните търговци. Разпоредбата на т.3
от ал. 1 на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ е препращаща като предвижда легитимация
да подадат заявление и за други лица в предвидените в закон случаи. При
извършено систематично тълкуване на същата и във връзка с основните цели
3
на закона – чл. 10 и чл. 11 от ЗТРРЮЛНЦ, за публичност и доверие в
търговския регистър, настоящият състав на съда приема, че тази законова
разпоредба не може да бъде тълкувана разширително. Препращането е само
към изрично уредените със закон хипотези на признато право и на лица, извън
изброените в чл. 15, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, да заявяват
обстоятелства за вписване, заличаване или обявяване в ТР, каквито са
например хипотезите на чл. 141, ал. 5 ТЗ и чл. 233, ал. 5 ТЗ. Законът не
урежда възможността съдружник в ООД сам да заяви за вписване
подлежащите на вписване обстоятелства по прекратяване на участието му в
дружеството, предвид на което и последното лице не е легитимирано да
подаде заявление за вписване на същото обстоятелство. Настоящият състав на
съда не споделя практиката, че приложение по аналогия към процесния
случай може да намери уредбата по чл. 141, ал. 5 ТЗ, доколкото аналогията
предполага законова празнота, каквато в процесната хипотеза не е налице, с
оглед предвиденото задължение за друг субект да заяви за вписване на
последното обстоятелство – чл. 6 ТЗ, както и предвид избрания от
законодателя подход ясно и изрично в други като горецитираните хипотези,
когато общественият интерес изисква последното, да признае правото на
лица, извън тези по чл. 15, т. 1 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 6 ЗТРРЮЛНЦ, да заявят
подлежащите на вписване обстоятелства. По никакъв начин не се накърняват
и правата на съдружника от липсата на легитимация да заяви за вписване
прекратяването на участието му в дружеството, доколкото правата му по чл.
125, ал. 2 и ал. 3 ТЗ, както и вътрешните му отношения с дружеството при
съблюдаване на константната практика на ВКС по чл. 140 ТЗ не зависят от
извършване на вписване на обстоятелството по прекратеното му участие в
дружеството.
Предвид дължимата от длъжностното лице по регистрация проверка по
чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ при разглеждане на сезиралото го заявление същото преди
да разпореди вписване на обстоятелствата следва да провери дали
заявлението изхожда от оправомощено лице, както и дали към заявлението са
представени изискуемите документи, удостоверяващи подлежащото на
вписване обстоятелство и дали последните удостоверяват съществуването на
заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона.
На основание чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ, когато не е налице някое от
4
предвидените в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ обстоятелства, какъвто е и процесния
случай – заявлението е подадено от лице, извън легитимираните по чл. 15
ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице постановява отказ.
По горните съображения на съда и правилно с обжалвания отказ
длъжностното лице по регистрация на основание чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл.
21, т. 3 ЗТРРЮЛНЦ е отказало да извърши вписване по заявлението на В. Й.
Н..
Предвид съвпадението в крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно. За пълнота
следва да бъде добавено, че липсва развила се процедура по чл. 248 ГПК и
молба по последната норма, включително оплаквания в жалбата за
неправилност на решението в частта за разноските, предвид на което и съдът
не може да извърши проверка за правилността на решението в тази му част по
присъдени разноски в полза на Агенция по вписванията.
Заявено е искане от Агенция по вписванията за присъждане на разноски
за представляването и от юрисконсулт пред САС на основание чл. 81 ГПК.
Искането е неоснователно. Цитираната законова разпоредба предвижда с
всеки акт, с който се слага край на делото, съдът да се произнася по
дължимите в производството разноски. Производството по вписване на
обстоятелства/обявяване на документи в ТРРЮЛНЦ е охранително по своя
характер, предвид на което същото на основание чл. 530 ГПК се урежда от
правилата на глава Четиридесет и девета ГПК, доколкото в специален закон
не е предвидено друго. С нормата на чл. 541 ГПК е дадена специална уредба
по отношение на разноските в охранителните производства, като е
предвидено сторените от молителя разноски да остават за негова сметка.
Липсва, както в глава Четиридесет и девета ГПК, така и в специалния закон –
ЗТРРЮЛНЦ, предвидена възможност на органа АВп, който е компетентен да
се произнесе в охранителното производство по подадени заявления за
вписване на обстоятелства или обявяване на документи в ТРРЮЛНЦ, да
бъдат присъждани разноски при неоснователност на сезиралото го заявление,
както и при неоснователност на жалбата срещу постановен от длъжностно
лице по регистрация отказ да бъде извършено исканото вписване или
обявяване. Последното не може да бъде извлечено и от нормата на чл. 25, ал.
6 ЗТРРЮЛНЦ, която единствено препраща към уредбата на ГПК, или в
5
приложимата и част за процесното охранително производство - глава
Четиридесет и девета ГПК, съобразно която уредба разноски не се присъждат
нито в полза, нито в тежест на компетентния да се произнесе по молбата за
съдействие орган, включително и в производството по обжалване на
постановен отказ по молбата. Неприложима е разпоредбата на чл. 78 ГПК,
доколкото видно от диспозицията на последната, нормата урежда дължимите
разноски на ищец и ответник – страни в спорния исков процес, а и е
дерогирана от специалните правила на охранителното производство – чл. 541
ГПК. В последния смисъл досежно характера на производството по чл. 25
ЗТТРЮЛНЦ като охранително такова е и постоянната практика на ВКС, като
напр. тази по определение 226/09.12.2020г. по т.д. 1986/2020г. по описа на
ВКС, ТК, I ТО. По тези доводи и разноски не следва да бъдат присъждани в
настоящото производство пред САС.
По тези мотиви, САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8/15.02.2021г. по ч.т.д. 5/2021г. по описа
на Пернишки окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 25, ал. 4
ЗТРРЮЛНЦ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6