Р Е Ш Е Н И Е
№ 635/18.7.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик –VІІ
– административен състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при
секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от съдия ХУБЧЕВА административно
дело № 49 по описа на съда за 2022 год., взе предвид следното:
Производство е
по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по
жалбата на Н.Й.С. с ЕГН **********, адрес: ***, чрез пълномощника адв. Х.С.,***,
офис 6, против Ревизионен акт № Р-16001320000774-091-001 от 27.08.2021 год., в
частта му потвърден с Решение № 596 от 15.11.2021 год. на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП за
допълнително установени задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО и лихви по години, както
следва: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ: за 2014
год.-главница, в размер на 1 204, 72 лева и лихви-773, 62 лева; за 2015 год.-
2010, 03 лева-главница и лихви 1 086, 10 лева; за 2016 год.-7 100, 45
лева-главница и 3 116, 56 лева-лихви; за 2017 год.-8645, 90 лева-главница и
2918, 22 лева лихва; вноски за ДОО: за 2016 год.- 4 245, 60 лева-главница и 1
929, 09 лева-лихви; за 2017 год.-4 269, 60 лева-главница и 1 512, 91
лева-лихви; вноски за ЗО: за 2016 год.-2 294, 40 лева-главница и 1 021, 82
лева-лихви; за 2017 год.-2 275, 20 лева-главница и 784, 09 лева-лихви, всичко в
общ размер на 45 188, 31 лева, от които 32 045, 90 лева-главница и 13 142, 41
лева-лихви.
В жалбата се
излагат доводи за противоречие с материалноправните разпоредби. Сочи се, че в
ревизионния доклад изрично е посочено, че съгласно извършена справка в
информационната система на НАП, съгласно Протокол № 167932 от 25.05.2021 год.,
е установено по безспорен начин, че жалбоподателката няма сключвани трудови
договори за ревизирания период, както и преди това. Също така в процесния
период не е управител на търговско дружество. Твърди, че дружеството „Асия 2“
ЕООД никога не е било пререгистрирано, както и че е налице декларация от
01.09.2006 год. за започване на дейност, подадена от С., ведно с декларация за
прекъсната дейност считано от 01.11.2006 год. отбелязва, че проверяващият орган
е констатирал, че към 31.01.2017 год. дейността е прекратена. Счита, че за
ревизирания период не се дължат осигурителни вноски, като необосновано не са
кредитирани обясненията, дадени в хода на ревизионното производство, досежно
произхода на доходите на жалбоподателката. Моли се за отмяна на обжалвания ревизионен
акт. Подробни съображения се излагат в писмени бележки. Претендира се
присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, с оглед
представените списъци по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в общ
размер на 2 510, 00 (две хиляди петстотин и десет) лева.
В открито
съдебно заседание жалбоподателката се представлява от процесуалния й
представител адв. Х.С., който поддържа жалбата и
представя писмени доказателства. Моли за отмяна на обжалвания ревизионен акт. Представени
са писмени бележки.
Ответната страна – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив, чрез пълномощника му юрисконсулт К., оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност и моли за отхвърлянето й. Прави възражение за прекомерност относно размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Пазарджик, в настоящия съдебен състав, като обсъди оплакванията в
жалбата, писмените доказателства по преписката, доводите и становищата на
страните и след извършена служебна проверка за законосъобразност на акта
съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, намира следното:
С жалбата се оспорва
акт, за който изрично е предвидено съдебно обжалване, съгласно чл. 156, ал. 1
от ДОПК. Решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е връчено чрез
адв. С. на 06.12.2021 год. (л. 122). Жалбата е подадена чрез административния
орган с вх. № 18972 на 17.12.2021 год., от надлежно лице и при наличието на
правен интерес, поради което същата е процесуално допустима.
От фактическа
страна, съдът приема за установено:
Със Заповед
за възлагане на ревизия № Р-16001320000774-020-001 от 10.02.2020 год. (л. 524),
издадена от Г.П.Й., на длъжност началник на сектор „Ревизии“ – ИРМ Пазарджик, оправомощена
със Заповед № РД-09-2433 от 16.12.2019 год. (л.7-л.10), издадена от Директора на
ТД на НАП – Пловдив е възложено извършването на ревизия на жалбоподателя за
следните видове задължения:
- Данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период от 01.01.2014 год.
до 31.12.2018 год.
Заповедта за
възлагане на ревизия е връчена лично на жалбоподателя на 17.02.2020 год. (л. 525),
като е определен срок за извършване на ревизията – до три месеца от връчване на
заповедта. За ревизиращи органи са определени С.М.И. – главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията, и С.С.Ч. – главен инспектор по приходите.
Заповедта за
възлагане на ревизия е изменяна със Заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия Р-16001320000774-020-002/07.05.2020 год., Р-16001320000774-020-003
от 18.05.2020 год. и Р 16001320000774-020-004 от 03.06.2021 год., спирана е със
Заповед Р-16001320000774-023-001 от 18.06.2020 год., след което е възобновена
със Заповед Р-16001320000774-143-001 от 19.05.2021 год.
С оглед на
измененията е определен краен срок за извършване на ревизията - 17.06.2021 год.
и обхватът ѝ е изменен за следните видове задължения:
- Данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период от 01.01.2014 год.
до 31.12.2018 год.;
- Данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период от 01.01.2019 год.
до 31.12.2019 год.;
- ДОО – за
самоосигуряващи се, за данъчен период от 01.12.2015 год. до 31.12.2019 год.;
- Здравно
осигуряване – за самоосигуряващи се, за данъчен период от 01.12.2015 год. до 31.12.2019
год.
В хода на ревизионното
производство е установено, че Н.С. не е имала сключени трудови договори за
ревизирания период. Установено, че за процесния период лицето е собственик и
управител на „Асия 2“ ЕООД, с Булстат *********.
В хода на ревизията
на ревизираното лице са връчени няколко Искания за представяне на документи вх.
№ Р-16001320000774-040-001 от 10.02.2020 год., вх. № Р-16001320000774-040-002
от 08.05.2020 год., № Р-16001320000774-040-003 от 26.05.2021 год. и №
Р-16001320000774-040-004 от 03.06.2021 год. с цел установяване произхода на средствата, с
които е извършила покупка на ДМА, МПС, както и за произхода на средствата,
които е внасяла по банковите си сметки.
С Писмени
обяснения вх. № 4865 от 02.03.2020 год. и вх. № 10396 от 29.05.2020 год. от ревизираното лице е
декларирано, че от Република България никога не е имала доходи от трудови и
приравнени на тях правоотношения; не е имала дейност като едноличен търговец,
никога не е упражнявала свободна професия, занаятчийска дейност и не е
извършвала услуги с личен труд. Декларирано е, че няма доходи от участия в
търговски дружества, кооперации или каквито и да е било дейности в Република България
и че средствата са единствено и само от лични спестявания от дейността на
съпруга й Я. С. в Република Турция. Към писмените обяснения са
представени копие на Нотариален акт № 129 от 16.11.1999 год. за покупка на
апартамент и гараж с адрес гр. Пазарджик, ул. Стефан Захариев; Нотариален акт №
152 от 09.06.2017 год. за покупката на офис с адрес гр. Пазарджик, ул. Иван
Вазов № 99, ет. 4; Нотариален акт № 150 от 02.11.2016 год. за собственост
върху недвижим имот, придобит по наследство с адрес гр. Пазарджик, ул. „Рила“ №
43; Нотариален акт № 117 от 20.04.2018 год. за покупка на апартамент с адрес
гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 25, ет. 8, ал. 14 и Нотариален акт № 89 от 07.02.2019
год. за покупка на гараж в сграда с адрес гр. Пловдив, бул. „Марица“ № 25.
Приложено е копие на Удостоверение за наследници - 2 броя, Препис-извлечение от
акт за смърт, копие на фактура за покупка на лек автомобил „Хонда Сивик“ от
дата 18.10.2017 год., копие на протокол за прихващане от 19.10.2017 год. и
договор за покупка на МПС, Декларация за придобито движимо и недвижимо
имущество по време на брака. Относно получените пари от „Аква Сорос“ ЕООД
жалбоподателката заявява, че е дистрибутор на предлаганите от дружеството продукти,
за да ползва отстъпка и не осъществява търговска дейност по смисъла на Търговския
закон (ТЗ).
Н.С. е декларирала,
че всеки месец съпругът й Я. С. предоставя за издръжка на семейството им сума в
размер на 5 000,00 долара, в това число влизат разходите и за храна, облекло,
електрическа енергия, ВиК услуги, кабелна телевизия, издръжка на дома,
пътувания в страната и чужбина.
В хода на ревизионното производство ревизираното лице е представило
декларация, с която е дало съгласие за разкриване на банкова тайна съгласно чл.
62, ал. 5 от ЗКИ, с оглед на това са изпратени искания до банките за представяне
на извлечение относно начални и крайни салда и движение по банковите сметки за
ревизирания период 01.01.2014 год.-31.12.2019 год.
В хода на ревизионното производство с Протокол № 1679332 от 10.06.2021 год.
е присъединен към настоящето производство PA № Р- 16001320000470-091-001 от 18.05.2021
год. и РД № Р-16001320000470-092-001 от 01.04.2021 год. от приключено
ревизионно производство на съпруга на жалбоподателката – Я. С..
В хода на приключилото ревизионно производство по отношение на Я. С. не са
установени данни за получени и декларирани доходи в Република Турция.
От присъединения ревизионен акт и ревизионен доклад по отношение на Я. С. ревизионните
органи са извели извода, че за съпруга на Н.С. не са събрани преки или косвени
доказателства за получени доходи в Република Турция, с оглед на което декларираните
данни от Н.С., че произходът на средствата за закупуване на МПС, ДМА и
внесените пари по банковите сметки са от съпруга й Я. С., не са кредитирани в
ревизионно производство, тъй като не били представени доказателства за това.
В хода на ревизионното производство са представени изисканите банкови
извлечения от сметките на ревизираното лице за ревизирания период от „Банка ДСК“
АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Централна
кооперативна банка“ АД и от „Юробанк България“ АД.
За
резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад № Р-16001320000774-092-001
от 01.07.2021 год., връчен на ревизираното лице чрез адв. Х.С. на 05.07.2021 год.
(л. 68-л. 100). На основание Искане с вх. № 13227 от 05.07.2021 год. срокът за
подаване на възражение и доказателства по ревизионния доклад е продължен до
18.08.2021 год. с Уведомление № Р-16001320000774-РУС-001 от 08.07.2021 год. В
срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е подадено писмено възражение срещу
констатациите в ревизионния доклад (л.60). С подаденото възражение са изложени
твърдения, че ревизионният доклад е издаден при нарушаване на материални и
процесуални разпоредби на закона. Лицето сочи, че многократно в обясненията си
пред ревизиращия екип е посочило, че единствено и само съпругът й я е издържал
и никога не е работила в Република България, и няма доходи освен тези, които
съпругът й и е осигурявал. Твърди се, че от проведеното ревизионното
производство на съпруга й Я. С. и от присъединени документи и банкови извлечения
от „Юробанк“ ЕАД ясно се виждало движението по сметките, наличностите в тях,
както и произходът им. Такива са и твърденията на Я. С., съгласно приложена към
възражението декларация от 05.08.2021 год., с нотариална заверка на подписите.
Ревизията
приключва с Ревизионен акт № Р-16001320000774-091-001 от 27.08.2021 год. (л. 46
и сл.), издаден от Г. П. Й. на длъжност началник на сектор – орган, възложил
ревизията и С. М. И. на длъжност главен инспектор по приходите–ръководител на
ревизията. Ревизионният акт е връчен на жалбоподателката, чрез адв. Х.С., на 24.09.2021
год. (л. 51). С него от ревизиращия екип не са приети за достоверни
декларираните в декларацията на съпруга на жалбоподателката обстоятелства.
Ревизиращите органи са приели, че в хода на приключилото ревизионно
производство по отношение на Я. С. не са установени данни за получени и декларирани
доходи в Република Турция, както и кога, по какъв начин и в какъв размер лицето
е предоставяло средства за издръжка на семейството си. Тъй като, както от
ревизираното лице, така и от съпругът й, в хода на извършеното му ревизионно
производство, не са представени доказателства в подкрепа на твърденията във
възражението, ревизиращият екип е приел възражението за неоснователно. С
ревизионния акт са приети изложените в ревизионния доклад факти и
обстоятелства, направените фактически и правни изводи, и основанията,
обосноваващи издаването им. С оспорения ревизионен акт по отношение на
жалбоподателката са установени следните задължения, съобразно
направените констатации в ревизионен доклад:
-Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в общ размер на 1 8961,10
лева и лихви за просрочие – 7 894,50 лева;
-Вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице в общ размер на 11 788,13 лева
и лихви за просрочие – 5 212,49 лева;
-Вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице в общ размер на 6 400,46 лева
и лихви за просрочие – 2 795,65 лева.
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК жалбоподателката
е оспорила изцяло процесния ревизионен акт пред директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив. Последният се е
произнесъл с Решение № 596 от 15.11.2021 год. (л. 30-35), с което е потвърдил
ревизионния акт, издаден на жалбоподателката, за допълнително установените
задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО и лихви в общ размер на 32 045, 90 лева-главница
и 13 142, 41 лева-лихви, както следва:
-Данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 год. в размер на 1 204, 72
лева-главница и 773, 62 лева-лихва;
-Данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 год. в размер на 2 010, 03
лева-главница и 1 086, 10 лева-лихва;
-Данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 год. в размер на 7 100, 45
лева-главница и 3 116, 56 лева-лихва;
-Данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 год. в размер на 8 645, 90
лева-главница и 2 918, 22 лева-лихва;
-Вноски за
ДОО за 2016 год. в размер на 4 245, 60 лева-главница и 1 929, 09 лева-лихва;
-Вноски за
ДОО за 2017 год. в размер на 4 269, 60 лева-главница и 1 512, 91 лева-лихва;
-Вноски за ЗО
за 2016 год. в размер на 2 294, 40 лева-главница и 1 021, 82 лева-лихва;
-Вноски за ЗО
за 2017 год. в размер на 2 275, 20 лева-главница и 784, 09 лева-лихва.
С решението
си Директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив
е изменил ревизионния акт, издаден на жалбоподателката, за допълнително установените
задължения по КСО и ЗЗО и лихви общо от 5 103,7 9 лева-главница на 529, 42 лева
и от 2 760, 23 лева – лихва на 288, 27
лева, както следва:
-Вноски за
ДОО за 2015 год. от 3 272, 93 лева-главница намалена на 376,85 лева и от 1 770,49
лева-лихва намалена на 205, 45 лева;
-Вноски за ЗО
за 2015 год. от 1 830, 86 лева-главница намалена на 152, 57 лева и от 989, 74
лева-лихва намалена на 82, 82 лева;
В настоящото
производство ревизионният акт се обжалва в потвърдената с горепосоченото
решение част.
В хода на
съдебното производство са приети като доказателства административната преписка,
нотариално заверена декларация от 05.08.2021 год. от Я. С., договор за покупко-продажба на МПС от
09.11.2016 год., писмени обяснения от Я. С. и писмени обяснения на Н.С.,
извлечение от банковата сметка на Я. С., както и писмо с изх. № 8786 от 10.05.2022
год. от директора на офис Пазарджик на ТД на НАП Пловдив.
По делото е приета изготвената съдебно-икономическа
експертиза (л.167-172). В заключението си вещото лице сочи, че жалбоподателката
няма подавани годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ с деклариран трудов
доход от трудови правоотношения. Също така Н.С. няма подавани уведомления по
чл. 62, ал. 5 от КТ. От заключението на вещото лице се констатира, че наличните
парични средства и получените през годината доходи не покриват извършените през
годината разходи, като установеното превишение е прието от органите за приходи,
като облагаем доход от трудова дейност на жалбоподателката. В заключението си
вещото лице е констатирало, както доходите на жалбоподателката през периода
01.01.2014 год. до 31.12.2017 год., така и извършените разходи през същия
период във връзка с плащания от банкови сметки и установени издадени фактури за
обявени продажби от регистрирани по ЗДДС лица. Извършено е определение на
приходите и разходите на база констатациите в Ревизионния доклад № Р-16001320000774-092-001
от 01.07.2021 год., както следва:
За 2014 год.:
1.
Налични парични средства в банкови сметки в началото на периода: 37 907,85 лева.
2. Постъпления:
1 463,75 лева, в т.ч.:
- от
начислени лихви по банкови сметки - 1 463, 75 лева.
3. Разходи:
11 984, 21 лева.. в т.ч.:
- разходи
за телекомуникация 2 372, 49 лева.;
-
разходи за покупка на стоки/услуги от „Бултрако Моторс“ АД - 337, 52 лева ;
- издадени
фактури от „Аквасорс“ ЕООД - 9 072, 60 лева.
- здравни
осигуровки - 201, 60 лева.
4. Налични
парични средства в банкови сметки в края на периода 42 916,75 лева.
5.
Установено превишение: 15 529, 36 лева.
За 2015 год.:
1. Налични
парични средства в банкови сметки в началото на периода: 42 916, 75 лева.
2. Постъпления:
1 519, 57 лева, в т.ч.:
- от
начислени лихви по банкови сметки -1 519, 57 лева.
3. Разходи:
12 556, 10 лв.. в т.ч.:
- разходи
за телекомуникация - 939, 28 лева;
- разходи
за покупка на стоки/услуги от „Бултрако Моторс“ АД - 282, 56 лева;
- издадени
фактури от „Аквасорс“ ЕООД - 11 106, 45 лева;
- нотариални
такси – 24, 00 лева;
- здравни
осигуровки -203, 81 лева.
4. Налични
парични средства в банкови сметки в края на периода 57 285, 97 лева.
5. Установено
превишение: 25 405,75 лева.
За 2016 год.:
1. Налични
парични средства в банкови сметки в началото на периода: 57 285, 97 лева.
2. Постъпления:
22 217, 56 лева, в т.ч.:
- от
начислени лихви по банкови сметки - 717, 56 лева;
- 1/2
част от продажба на МПС (стр.26 от РД, т.1.4) - 21 500, 00 лева.
3. Разходи:
151 831, 42 лева, в т.ч.:
- разходи
за телекомуникация - 823, 67 лева;
- разходи
за покупка на стоки/услуги от „Бултрако Моторс“ АД - 325, 26 лева;
- издадени
фактури и КИ от „Аквасорс“ ЕООД - 9 153, 80 лева;
- нотариални
такси - 254, 66 лева;
- здравни
осигуровки - 201, 60 лева.
- други
разходи (описани на стр. 3 от експертизата) - 41 072, 43 лева.
4. Налични
парични средства в банкови сметки в края на периода 105 418, 19 лева.
5. Установено
превишение: 77 746, 08 лева.
2017 год.:
1. Налични
парични средства в банкови сметки в началото на периода: 105 418, 19 лева.
2. Постъпления:
256 124, 65 лева, в т.ч.:
- от
начислени лихви по банкови сметки - 276, 11 лева;
- постъпили
суми от Я. С. по „съвместна“ банкова сметка ***, 48 щатски долара - 255 848,54
лева.
3. Разходи:
72 105,52 лева, в т.ч.:
- разходи
за телекомуникация - 2 054, 93 лева;
- издадени
фактури и КИ от „Аквасорс“ ЕООД - 10 256, 75 лева;
- нотариални
такси -446, 10 лева;
- здравни
осигуровки - 220, 80 лева
- разходи
за застраховки - 1 094, 94 лева.
- разходи
за придобиван на недвижим имот (стр. 28 от РД) - 18 055, 00 лева.
- разходи
за придобиване на МПС (стр. 10 от РД) - 39 977, 00 лева.
4. Налични
парични средства в банкови сметки в края на периода 382 661, 89 лева.
5. Установено
превишение: 93 224, 57 лева.
За 2018 год. и 2019 год.: - с
обжалваният Ревизионен акт № Р-16001320000774-091- 001 от 27.08.2021 год., в
частта му, с която е потвърден с решение № 596 от 15.11.2021 год. на директора
на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив не са
установени задължения за Н.Й.С..
В отговор на поставените въпроси вещото
лице е отговорило, че съгласно констатациите в Ревизионния доклад №
Р-16001320000774-092-001 от 01.07.2021 год. (на стр. 30, т.2.5), при извършена
проверка в информационната система на НАП и изготвена справка за обявени
продажби от регистрирани по ЗДДС лица към ЗЛ, е установено, че към лицето има
издадени фактури за извършени разходи за ревизирания период 01.01 2014 год. -
31.12.2019 год. При съпоставката между доходи и разходи са взети предвид само
тези разходи, за които няма данни да са платени от банковите сметки на Н.Й.С..
Според направения анализ е констатирано,
че сума в размер на 41 072,43 лв. (21 000 евро) е отразена в паричния поток за
2016 год., в т. 28 „Други разходи“, като е взето предвид, че сумата е внесена
по банкова сметка ***. и през същата година е извършено разплащане, като по
този начин не е намерила отражение в началното или крайното салдо в банковите
сметки на паричния поток (стр.32 от РД), което е в противоречие с отразеното на
стр. 30 от РД, че при съпоставката между доходи и разходи са взети предвид само
тези разходи, за които няма данни да са платени по банков път.
В хода на
съдебното производство са разпитани свидетелите Н. И. и В.М., които заявяват,
че жалбоподателката е домакиня, не полага трудова дейност и че съпругът й я
издържа.
Във връзка с компетентността на ревизиращите органи по делото са представени Заповед № РД-09-2433 от 16.12.2019 год., Заповед № РД-09-1801 от 28.09.2018 год., Заповед № РД-09-1530 от 30.09.2020 год. на директора на ТД на НАП-Пловдив (л. 7-л. 15).
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК
срок, срещу Ревизионен акт, обжалван изцяло в предвидения за това срок пред
компетентния в приходната администрация орган, който с решението си не го е
отменил изцяло, а частично го е потвърди и частично – изменил.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността, законосъобразността и обосноваността на обжалвания Ревизионен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, счита жалбата за основателна.
Ревизионното
производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им
правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото
Заповед № РД-09-2433 от 16.12.2019 год. на директора на ТД на НАП - Пловдив, на
основание чл. 7, ал. 3 и чл. 11, ал. 3 от Закона за националната приходна
агенция (ЗНАП), във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, като органи,
компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за
възлагане на ревизии, съгласно чл. 113, ал. 3 от ДОПК, са определени
началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с
изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик,
Смолян и Кърджали (л. 7 и сл.). В случая издателят на заповедта за възлагане на
ревизия – Г. П. Й., на длъжност началник на сектор „Ревизии“ – ИРМ Пазарджик, е
сред органите посочени в Приложение № 1 към цитираната заповед, т. 11,
определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за
възлагане на ревизия и последвалите заповеди за изменение на заповед за
възлагане на ревизия, са издадени от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл. 113 от ДОПК,
при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран
електронен подпис.
Възложената
за извършване ревизия на Н.Й.С. е извършена от определените със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-16001320000774-020-001 от 10.02.2020 год. (л. 524), орган
по приходите-С. М. И.-главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията)
и С.С.Ч.-главен инспектор по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и
определянето им за ревизиращи органи по чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК със ЗВР,
са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на
ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16001320000774-092-001 от
01.07.2021 год. (чл. 117, ал. 1 от ДОПК).
Заповедта за
възлагане на ревизия, Ревизионният доклад и издаденият въз основа на него
Ревизионен акт, са издадени чрез информационна система „Контрол“ като
електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е
допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като
самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител (приложения
с административната преписка CD-R). В случая, от представените доказателства се
установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни
подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са
подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран
електронен подпис и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният
ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК, във връзка с чл. 3,
ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
форма (ЗЕДЕУУФ) и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като
съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него.
Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е и срокът по чл. 119, ал. 2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
Задължително
условие за преминаването към ревизия по чл. 122 – чл. 124 от ДОПК е
безсъмненото наличие на една или повече от изчерпателно изброените предпоставки
в чл. 122, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК. Само при това положение съгласно чл.
122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от
съответния закон размер на данъка към определената от него по реда на ал. 2 от
същата разпоредба данъчна основа. В чл. 124, ал. 2 от ДОПК изрично е регламентирано,
че в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по
реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, но именно заради предвиденото в разпоредбата
разместване на доказателствената тежест относно установяването на релевантните
за данъчното задължение факти, според нормата оборимата доказателствена сила на
констатациите е налице, само когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства.
В случая, за
провеждане на ревизията по чл. 122 – чл. 124 от ДОПК органът по приходите е
приел констатации за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК.
Относно
установените задължения по ЗДДФЛ:
Ревизията на Н.С. обхваща задълженията за
данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от
01.01.2014 год. до 31.12.2017 год., общо в размер на 18 961, 10 лева и лихви в
размер на 7 894, 50 лева.
По делото се
установи, че Н.С. е местно физическо лице по
смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и с второ гражданство Република Турция, тъй като е
омъжена за гражданин на Република Турция-Я. С.. Жалбподателката е с постоянен
адрес на територията на Република България, и е данъчно задължено лице по
смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ, за доходите, получени през отделните данъчни години,
попадащи в обхвата на ревизията. Представена е декларация от съпруга, в която
заявява, че съпругата и всички разходи по семейното им са изцяло на негова
издръжка. В хода на ревизионното производство Я. С. представя копие на писмо от
банка „Ишбанкасъ“ – Истанбул към 24.02.2020 год. с данни, че лицето има открити
шест банкови сметки с големи наличности по тях, декларира, че доходите в
Република Турция са основно от лихви от банката, в която са спестяванията му и
от отдаване под наем на недвижими имоти в гр. Анталия, както и препис на
удостоверение за пребиваването му и адресна регистрация, издадено от Република
Турция. Представен е ревизионен доклад за извършени ревизии на съпруга.
След
извършена от съда служебна справка в Търговския регистър към момента на
постановяване на настоящото решение се установи, че лицето не е собственик и
управител на „Асия 2“ ЕООД, с БУЛСТАТ *********. По делото е представена
декларация от 01.09.2006 год. за започване на дейност, подадена към
ревизираното лице, а също така е налице и декларация за прекъсната дейност,
считано от 01.11.2006 год., като проверяващият орган констатира, че към датата
31.01.2017 год. дейността е прекратена.
Констатирано
е, че за ревизираните данъчни периоди Н.С. не е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ,
както и уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ.
За посочения
период ревизиращият орган е установил, че лицето е придобило недвижими имоти,
МПС, извършвало е разходи в значителни размери, внасяло е регулярно суми по
банковите сметки, без да е реализирало доходи. При направен анализ на
декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанска дейност на
ревизираното лице, органът е приел, че същите не съответстват на имущественото
и финансовото му състояние за ревизирания период.
По отношение
на начина на определяне размера на укритите доходи по чл. 122 от ДОПК, в хода
на съдебното производство са представени и приети извлечения от банкови сметки
на Я. С. за движение на парични потоци, включително и от Република Турция към
Република България.
По делото е ангажирана
е съдебно-икономическа експертиза, от заключението, на която се установява
(стр. 4 от същата), че съгласно констатациите в ревизионния
доклад (стр. 30), при извършена проверка в информационната система на НАП и
изготвена справка за обявени продажби от регистрирани по ЗДДС лица към задължени
лица, е установено, че към лицето има издадени фактури за извършени разходи за
ревизирания период 01.01 201 год. - 31.12.2019 год. При съпоставката между доходи и разходи са взети предвид
само тези разходи, за които няма данни да са платени от банковите сметки на Н.Й.С..
Вещото лице е
констатирало, че сума в размер на 41 072, 43 лв. (21 000, 00 евро) е отразена в
паричния поток за 2016 год. в т.
28 „Други разходи“, от таблицата на
стр. 32 от ревизионния доклад, като е взето
предвид, че сумата е внесена по банкова сметка ***. и през същата година е
извършено разплащане, като по този начин не е намерила отражение в началното
или крайното салдо в банковите сметки на паричния поток (стр. 32 от РД). В
заключение е посочено, че е налице противоречие с отразеното на стр. 30 в
ревизионния доклад, че при съпоставката между доходи и разходи са взети предвид
само тези разходи, за които няма данни да са платени по банков път. Твърдението
се основава на факта, че например за 2014 год. по банкова сметка ***й
1 510, 00 лева и са платени битови сметки за 1 400, 58 лева през същата година;
за 2015 год. са внесени в брой 1 700, 00 лв. и са платени битови сметки за 1
768, 54 лева; за 2016 год. са внесени в брой 1 850, 00 лева и са платени битови
сметки за 1 844, 98 лева, като при всеки от случаите сумите са внесени и
преведени същата година. Изброените суми не са отразени за съответните години в
т. 28 „Други разходи“ в таблиците за определяне на паричните потоци (стр. 33 от
РД).
Това е констатирано от вещото лице като разминаване и това неправилно отразяване
е довело до разлика при формиране на крайните суми от приходния орган, защото
при положение, че останалите суми не са включени, би следвало и тази също да е
изключена. Следователно се установява разминаване в начина, по който са определени
приходите и доходите на жалбоподателката във връзка с плащания по банкови
сметки и установени издадени фактури от регистрирани по ЗДДС лица за
ревизирания период.
Твърденията
на жалбоподателката за придобити доходи от съпруга й са подкрепени с
доказателства, както пред ревизиращия орган, така и пред съда. От приобщения
доказателствен материал се установява, че съпруга на Н.С.-Я. С. има открити
шест броя банкови сметки с големи наличност по тях, в банка
„ИШБАНКАСЪ“-Истанбул. Жалбоподателката е декларирала, че всеки месец е
получавала по пет хиляди долара от съпруга й, но тези факти са отхвърлени от
ревизиращия орган без да са аргументирани с доводи. Признати са само два броя
банкови преводи на суми от Я. С. от 28.03.2017 год. и 01.04.2019 год., в общ
размер на 192 050, 48 щатски долара, по банковата сметка на ревизираното лице,
но не са изложени конкретни мотиви какви са причините за невъзприемане на
обстоятелството, че Н.С. е съпруга на Я. С., поради което придобитите по време
на брака недвижими имоти от страна на съпруга са в резултат на съвместен принос
и принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити – по
арг. на чл. 21, ал. 1 от Семейния кодекс СК). Следва да се отбележи, че
семейният принос освен в придобити вещни права може да се изразява във
влагането на труд и средства, в грижи за децата и работа в домакинството. Въз
основа на изложеното се налага извод, че при действащата правна уредба декларираните
от съпруга банкови средства, получени вследствие на отдавани под наем недвижими
имоти в Република Турция не са изследвани от компетентния орган с оглед
установяване на презумпцията на чл. 21, ал. 3 от СК за съвместен принос, т.е.
не е отчетено дали паричните влогове, набрани по време на брака са лични на
съпруга, но в случай, че купените с тях недвижими имоти са СИО, включително и
сумите получавани при отдаване под наем на имотите. В този смисъл е практиката
по приложението на СК от 1968 год., изразена в ППВС № 8 от 1980 год. и ППВС № 5
от 1972 год.-паричните влогове набрани п време на брака са лични на съпрузите,
но купеното с тях е СИО. Приемането от стана на ревизиращия орган, че всяка вещ
заплатена със средства от банкова сметка ***, е негова лична собственост, без
оглед произхода на средствата по сметката, означава игнориране на презумпцията
за съвместен принос и води до неправилност на изводите изложени, както в
ревизионното решение, така и в ревизионния акт и респективно и в ревизионния
доклад. Ето защо, след като не е изследван въпросът за придобитите недвижими
имоти по време на брака и получаваните от тях доходи в режим на СИО е правно
непремлиево и не е опровергано от административния орган.
От
изслушаните гласни доказателства се установи, че Н.С. не е реализирала доход от
трудови правоотношения, а е изцяло издържана от съпруга й, който доказва
достатъчно доходи. Тези факти се подкрепят и от представените декларации от
съпруга Я. С. и на Н.С., сочещи същите обстоятелства. Също така ревизиращият
орган не е кредитирал обясненията дадени от съпруга С., че всеки месец при
идването си в страната е предоставял издръжка на съпругата си в размер на пет
хиляди щатски долара. Последните са били давани на ръка, което не е нарушение
на чл. 11, чл. 11а и чл. 11б, всички от Валутния закон (ВЗ), както и на Наредба
№ Н-1 от 01 февруари 2012 год. за пренасянето през границата на парични
средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия съд и от тях и водене
на митнически регистри по чл. 10а от ВЗ, както и Директивата за контрол върху
движението на парите при влизане в и излизане от държавите членки на ЕС, приета
на 12.07.2005 год., отменена и съгласно регламент (ЕС) 2018 год. № 1672 от
23.10.2018 год.
Ревизиращият
орган не е направил обстоен и всестранен анализ на всички представени
документи, писмени обяснения, декларации и други относно установеното от него
несъответствие на извършените разходи с получените разходи и доказаните ресурси
за ревизирания период за установяване наличието на предпоставките на чл. 122,
ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, според които „налице са данни за укрити приходи или
доходи“ и „декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му
състояние за ревизирания период“, което е довело до неправилно определяне на
данъчни основи за посочения период по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
Относно
установените задължения по КСО и ЗЗО:
Допълнително установените задължения на
жалбоподателката, в качеството й на самоосигуряващото се лице са в резултат на
установения с РА № Р-16001320000774-091-001 от 27.08.2021 год. осигурителен
доход по реда на чл. 122 — чл. 124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а от цитирания.
Размерът на осигурителните вноски е определен по реда на чл. 6, ал. 8 (предишна
ал. 7 - ДВ,
бр. 61 от 201 5 год., в сила от 01.01.2016 год.) от КСО и ал. 9 (предишна ал. 8
- ДВ,
бр.61 от 2015 год., в сила от 01.01.2016 год.) от Кодекса за социално
осигуряване (КСО) и чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване
(ЗЗО). За невнесените в законоустановения срок задължения за ЗОВ, върху
определения осигурителен доход за посочените години, са начислени дължимите
лихви.
С
Тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022 год. по тълк. дело № 8 от 2020 год. на
ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд е прието, че не е
налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова
дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна
основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК при установени при ревизията
фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК – укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които
са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен
период, но не е установен източникът на парични средства (доходи), осигурили
въпросните разходи. В тълкувателното решение е прието, че съгласно чл. 10, ал.
1 от КСО правопораждащият юридически факт за задължително обществено и здравно
осигуряване е започването на трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и чл.
4а, ал. 1, всички от същия кодекс, а такава по делото не е установена, както от
ревизиращия орган, така и в хода на съдебното производство. С тълкувателното
решение е прието, че върху органите по приходите е тежестта да докажат
посочения факт в съдебното производство по оспорване от физическо лице на
ревизионен акт, с който при фактическите установявания при ревизия по чл. 122,
ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, са определени осигурителни задължения по чл. 124а от ДОПК за периоди след 15.02.2011 г. В процесния случай приходните органи не са
установили, че недекларираните доходи са от трудова дейност, поради което
неправилно са установени задълженията за ЗОВ: за ДОО и ЗО за ревизирания период
от 01.01.2016 год.-01.01.2017 год.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, жалбата за основателна и като такава ще следва да
се уважи, а ревизионният акт, в потвърдената му част, следва да бъде отменен
като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от жалбоподателката,
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да й заплати
сторените по делото разноски, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК (л. 202 от делото), в размер на 2 510, 00 лева,
от които договорен и изцяло заплатен адвокатски хонорар-2 200, 00 лева,
държавна такса-10, 00 лева и депозит за вещо лице-300, 00 лева.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд-Пазарджик,
VІІ – ми състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт
№ Р-16001320000774-091-001 от 27.08.2021 год., в частта му потвърден с
решение № 596 от 15.11.2021 год. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП за допълнително
установени задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО и лихви по години, както следва:
данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ: за 2014 год.-главница,
в размер на 1 204, 72 лева и лихви-773, 62 лева; за 2015 год.- 2010, 03
лева-главница и лихви 1 086, 10 лева; за 2016 год.-7 100, 45 лева-главница и 3
116, 56 лева-лихви; за 2017 год.-8645, 90 лева-главница и 2918, 22 лева лихва;
вноски за ДОО: за 2016 год.- 4 245, 60 лева-главница и 1 929, 09 лева-лихви; за
2017 год.-4 269, 60 лева-главница и 1 512, 91 лева-лихви; вноски за ЗО: за 2016
год.-2 294, 40 лева-главница и 1 021, 82 лева-лихви; за 2017 год.-2 275, 20
лева-главница и 784, 09 лева-лихви, всичко в общ размер на 45 188, 31 лева, от
които 32 045, 90 лева-главница и 13 142, 41 лева-лихви.
ОСЪЖДА дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на Н.Й.С.
с ЕГН **********, адрес: ***, направените по делото съдебно-деловодни разноски
в размер на 2 510, 00 (две хиляди петстотин и десет) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /П/