Решение по дело №2299/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262036
Дата: 23 юни 2021 г. (в сила от 1 март 2023 г.)
Съдия: Таня Кунева
Дело: 20203110102299
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ …………………/23.06.2021 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА

 

при секретаря Мариана Маркова,

като разгледа докладваното от съдията

гр. д. № 2299 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявена е искова молба от К.Д.П., ЕГН **********, и П.Г.П., ЕГН **********,*** срещу П.М.Х., ЕГН **********,***, с която съдът е сезиран със субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 284 от ЗЗЗД , чл. 59 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 108 от ЗС и евентуален иск с правно основание чл. 57 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците по ½ от следните суми: сума от 9795 лв., изтеглена от ответника на 07.09.2018 год. с пълномощно 10192/28.08.2018 год. и неотчетена от ответника на възложителя – наследодател на ищците **; сумата от 1800 лв., изтеглена на 22.10.2018 год. и на 23.10.2018 год. с банкова карта от банкомат от ответника, с която неоснователно се е обогатил; сумата от 2210 евро, изтеглена от банковата сметка на наследодателката на ищците ** на 25.10.2018 г. и получена от ответника без основание; сумата от 1027 евро, изтеглена от банковата сметка на наследодателката на ищците ** на 26.10.2018 г. и получена от ответника без основание; сумата от 4000 евро, изтеглена от банковата сметка на наследодателката на ищците ** на 19.11.2018 г. и получена от ответника без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба (18.02.2020 г.) до окончателно изплащане на задължението; както и иск за приемане на установено, че ищците са собственици на придобитата по наследство от наследодателя им ** движима вещ- телевизор марка на «**»,цвят черен, 43 инча, закупен на 22.07.2015 г. с фабричен номер 6002620, и за осъждане на ответника да предаде владението върху нея, на основание чл. 108 ЗС, евентуално осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците по ½ от равностойността на ѝ, а именно сумата от 1500 лв., представляваща стойността на телевизор марка на «**».  

С протоколно определение от 13.11.2020 г. производството е прекратено в частта, в която се претендира от ищците от ответника сумата от 1000 лв., изтеглена от банковата сметка на наследодателката на ищците ** на 25.11.2018 год. и получена от ответника без основание, на основание чл.232 ГПК, а с протоколно определение от 28.05.2021. е прекратено производството в частта по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване собствеността и предаване на владението върху таблет **на стойност 279 лева и евентуалният такъв за заплащане на неговата равностойност,  на основание чл.  232 ГПК.

Твърди се в исковата молба, че ищците са наследници на **, починала на 21.10.2018 г. Твърди се, че в периода от 09.02018г. до 21.10.2018 г. и след смъртта на наследателката им ответникът е изтеглил от личната ѝ банкова сметка ***ва. Твърди се, че първата сума от 9795лв. е изтеглена приживе на наследодателата въз основа на пълномощно от 28.08.2018 г., която сума не е предадена на наследодателя, респ. неговите наследници. Сочи, че останалите претендирани суми са изтеглени след смъртта на ** и са получени без основание от ответника, а като нейни наследници същите принадлежат на тях съобразно наследствената им квота. Със същите аргументи твърдят, че по наследствено правоприемство са придобили собствеността върху движимите вещи на наследотелката им и искат връщането им от ответника, евентуално заплащане на тяхната равностойност. Излага се, че наследодателката им и ответникът не са живеели на семейни начала, като последният е бил неин личен асистент по програма в Община * от 2017 г., поради това че същата е била с увреждане на ръцете и не е можела да се обслужва сама. Сочи се, че ответникът се регистрирал на личния адрес на **, но не живеел там, а само ѝ помагал и го посещавал ежедневно, като осигуряването на храната било поето от родителите. Твърди се, че през 2018г. ** се преместила в дома на Х. в с. **. Излага се, че след този момент започнали конфликти в семейството, като ** се разпоредила с имуществото си, като предоставила и пълномощно на ответника да се разпорежда с наличните ѝ банкови сметки. Настоява се, че дъщеря им не е била болна и не се е нуждаела от средства за лечение. Считат за неверни твърденията на ответника за наличие на общи спестявания, договори и задължения между него и дъщеря им. Моли се за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуален представител поддържат  предявените искове и молят за уважаването им. Настоява се, че изтеглените суми от сметката на починалата ** **, не са за покриване на задължения на наследниците, а освен това Х. не е разполагал с изрично нотариално заверено пълномощно от наследниците да тегли сумите от банката. Представя писмена защита, в която развива подробни съображения по същество на спора. Настоява се, че сумите са получени без основание от ответника и подлежат на връщане. Намира за недоказани твърденията за представени заеми на наследодателката, като се настоява, че същата е била добре обезпечена финансово и не се нуждаела от средства. Счита за недоказани твърденията за заплащане на брокерска комисионна на фирма **, както и погасяване на заемите, като намира гласните доказателства за недопустими в тази насока. Настоява се, че не е доказано ответникът да е влагал лични средства по банковата сметка на наследодателката, нито е заявявал възражения за прихващане или подобрения в имота, които да бъдат съобразявани.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника П.М.Х., с който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Подробно излага развилите се отношения между страните, като сочи, че от 2015г. с ** заживели заедно в условията на съпружеско съжителство, като до смъртта ѝ споделяли общо домакинство в собствения на ** апартамент, общ бюджет, където той също бил регистриран като негов постоянен адрес. Излага, че не поддържали контакти с близките на **, а инцидентно поддържали такива с родителите ѝ. Твърди, че цялостното здравословно състояние и придружаващи заболявания на ** налагали посещение на редица лечебни заведения, терапии и консултации в цялата страна. Поддържа, че получавали финансова подкрепа от техни близки приятели, както и от неговите роднини. Сочи, че през 2016 г. и в началото на 2017 г. взели заем в размер на 2000лв. и 4000лв. за обзавеждане и ремонт на апартамента на **. Посочва, че поради неуредени имуществени отношения с бивша съпруга от предходен брак, ответникът не желаел да притежава движимо и недвижимо имущество на негово име, поради което влагали спестените от тях общи средства на името на ** по открити на нейно име банкови сметки и с която той оперирал за покриване на неотложни нужди на домакинството, пътувания и медицински разходи. Сочи, че на 08.10.2018г. бил назначен за личен асистент на **, тъй като същата била преосвидетелствана с решение на ТЕЛК по-рано през 2016г.  Сочи, че през м. януари 2018 г. здравословното ѝ състояние се влошило, поради което по нейно настояване се преместили в къщата му в с. **. Решили да закупят празно дворно място в с. Близнаци и да продадат апартамента в гр. *, като на 09.07.2018 г. заплатили капаро 900лв. за изготвяне на архитектурни проекти. Паричните средства били осигурени от техни общи спестявания и заемни средства. На 07.09.2018г. бил сключен окончателен договор, по който представлявал ** с представеното от нея пълномощно. Договорили, парцелът в с. Близнаци да бъде записан на негово име, а новопостроената къща на нейно, като в полза на ответника да бъде учредено пожизнено право на ползване. Впоследствие здравословното състояние на ** се влошило. Сочи, че преди постъпването ѝ в болница през 2018г. взели заеми от приятели, в т.ч. от ** на 07.09.2018г. сумата от 6000лв. с уговорка, че в срок от две седмици ще му бъде върната сумата. Не успели да спазят срока, поради което на 03.10.2018г. взели заем от **, като оформили договор между него като представител на „**“ АД  и представляваното от ответника дружество „**“ ЕООД за сумата от 6000лв., която върнали на 05.10.2018 г. на **.  Сочи, че на 19.10.2018 г. сключили предварителен договор за покупко-продажба на апартамента в гр. * със **при продажна цена от 72000евро и задатък от 10%, заплатен на 18.10.2018г.  Твърди, че с ** се уговорили заплатения задатък от 7200евро да бъде използван за погасяване на задължението към  брокерската фирма в размер на 2160евро и погасяване на заемите, предоставени от **и **. Уговорили, че ще стартират процедури за електрифициране и водоснабдяване на закупения имот, но на 21.10.2018г. ** внезапно починала. След смъртта ѝ уведомил родителите за всички започнати сделки, получени плащания, задължения и движение по сметки. В тази връзка с тяхно съгласие осъществил тегленията от сметките на ** и извършил плащанията съобразно постигнатите между страните уговорки. Твърди, че заплатил разходите за погребението в размер на 877, 04лв., на 26.10.2018г. заплатил на брокерската фирма сумата от 2160евро;на 26.10.218г. и 19.11.2018 г. заплатил на **сумата от 5000лв. като част от общо дължимата от 6000лв., на 19.11.2018г. заплатил на **сумата от 6000лв. и лихва от 25.33лв. Предприели действия за финализиране на сделките като на 30.10.2018г. платил с предоставената му дебитна карта 20лв. за издаване на скица от СГКК, а на 13.11.2018г. 30 лв. за удостоверение за липса на тежести от СВ- Варна. От 19.11.2018 г. родителите на ** преустановили всякакви контакти с ответника и сделката била изповядана без негово участие. На 18.12.2018г. прехвърлили автомобила на негово име, след което ищците отказвали да спазят първоначалните им уговорки. На 20.12.2018г. предявил иск за обявяване на окончателен договор и било образувано гр.д. №19088/2018г. по описа на ВРС. По отношение на сумата от 9795лв. подчертава, че същата е изтеглена с пълномощно, представено с нейно съгласие и което не  е било оттеглено, поради което и същата сума не била получена от ответника неоснователно. Настоява, че на 25.11.2018 г. не е теглил от нито една от сметките сумата от 1000лв. Сочи, че изтеглените суми от банковите сметки през периода от 21.10.2018 г. до 19.11.2018г. са в размер на 2210евро и 11588лв. или общо в размер на 15910лв., които са изтеглени и разходвани със знанието и съгласието на ищците съобразно уговорките им за заплащане на погребението, връщане на заеми, заплащане на комисионната на брокерската фирма, такси за снабдяване с необходимите документи за изповядване на сделките за апартамента в гр. Варна и дворно място в с. Близнаци, поради което настоява, че не е налице  имуществено обогатяване на ответника. По отношение на искането за връщане на собствени на наследодателката движими вещи подчертава, че на 28.01.2019 г. с протокол и опис изпратил чрез куриерска фирма „*ес“ ООД на родителите на ** нейните лични вещи, които били останали в къщата в с. **. По отношение на телевизора сочи, че същият е собственост на Теодор Тодоров, закупен на 22.07.2015г. за сумата от 1499лв., поради  което не е собственост и на правоприемниците на **. Договорено било със същия ответникът да придобие собствеността върху него чрез изплащане на месечни вноски за периода от 10.12.2019 г. до 21.04.2020г., поради което и същият бил придобит от него. Настоява, че таблетът е закупен от ответника с негови лични средства, а впоследствие ползван от двамата, както и апарата за измерване на кръвно налягане, но предвид постъпилите жалби срещу него изпратил на родителите ѝ и тези вещи на 16.07.2019г., но те отказали да ги получат. Намира, че с това същите са се отказали от собственическите права върху тях, поради което искането за връщането им е неоснователно. В тази връзка моли за отхвърляне на исковете, включително и за заплащане на тяхната равностойност. Изразява готовност доброволно да предаде таблета на ищците. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ответникът лично моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски. Представена е писмена щита, в която са развити подробни съображения по същество на спора. Настоява се, че сумите не са получени без основание. Сочи, че безспорно по делото е установено наличие на съпружеско съжителство и сумите по сметка на ** са общ бюджет на семейството. Настоява се, че наследодателката на ищците е била във влошено здравословно състояние. Сочи се, че сумата от 9795лв., изтеглена от сметка на ** ** е извършено с предоставеното му пълномощно, дадено доброволно от последната с оглед съвместното им съжителство и общо домакинство. Сочи, че отношенията между страните се базирали на пълно доверие и той като пълномощник можел да се разпорежда със сумата.  Твърди се, че от ищците не са ангажирани доказателства за получаване на сумата от 1800лв. на 22.10.2018 г. и 23.10.2018 г. и моли за отхвърлянето му. Излага се, че на 25.02.2019 г. банката е изплатила на ищжите от депозитната сметка на ** сумата от 4053,01евро представляваща част от изтеглената от П.Х. сума в размер на 7237 евро , изтеглена на 25.10.2018г., 26.10.2018 г. и 19.11.2018 г., поради което намира, че не е налице обедняване на ищците. Настоява се, че изтеглените суми от сметката на наследодателката на ищците са получени със знанието и съгласието на ищците и постигнати помежду им договорки. Намира за доказани тъврденията за предоставени заеми. Настоява се, че процесният телевизор е изплатен и придобит от ответника, поради което не е част от имуществото на ** и не подлежи на връщане на наследниците ѝ. 

Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представеното удостоверение за наследници от 30.10.2018 г. се установява, че наследници на **, починала на 21.10.2018 г., са родителите ѝ К.П. и П.П..

Видно от приобщените материали по делото ДП №1071/2018 г. по описа на * е прекратено, образувано за престъпление по чл. 127, ал. 1 НК по отношение на починалата ** **.

Видно от пълномощно №*/28.08.2018 год. ** е упълномощила П.М.Х. да я представлява пред „У.Б.“ АД, като тегли, внасям, нарежда преводи и извършва всякакви други действия на разпореждане без ограничение със средтсвата по откритите на нейно име сметки без ограничение на сумите, на вида и валутата на сметките.

С пълномощно №*/28.08.2018 г. ** е упълномощила П.М.Х. да я представлява за закупуване на имот в с. *, подробно индивидуализиран в пълномощното, включително договаряне сам със себе си.

Съгласно пълномощно №12452/18.10.2018 г. ** е упълномощила П.М.Х. да се разпорежда със собственото ѝ жилище – апартамент № 7, находящ се в гр. **.

С договор за покупко-продажба от 07.09.2018 г. **, чрез пълномощника си П.М.Х. е придобила недвижим имот в с. Близнаци, подробно индивидуализиран в нотариалния акт срещу продажна цена от 3400лева.

Не е спорно между страните, а и от приобщеното по делото производство по гр.д. №*/2018 г. по описа на ВРС се установява, че с влязло в сила решение е обявен за окончателен сключения на 18.10.2018г. предварителен договор за продажба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № * в с. *, Община *, Област Варна по КККР, одобрени със Заповед № */06.03.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: с. *, Община *, Област * с площ 900 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), стар идентификатор № 04426.502.81, с номер по предходен план УПИ № *, образуван след промяна на дворищната регулация между УПИ № **, одобрена със заповед № */30.11.2010г. на Зам. Кмета на Община *, Област * в кв. 52 по плана на селото, при граници: ПИ № **, а съобразно скица № 15 – 803153 – 01.11.2018г. по КККР, одобрени със заповед № */06.03.2015г. на Изпълнителния директор на АГКК поземлен имот с идентификатор № * с площ от 900 кв.м., находящ се в с. * при граници: № ** при цена от 3 400 лв. по предявените от П.М.Х., ЕГН **********,*** срещу К.Д.П., ЕГН ********** и П.Г.П., ЕГН ********** ***, явяващи се законни наследници на продавача **, ЕГН **********, починал на 21.10.2018г. искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. 

В случая не се спори между страните, както е прието и с окончателния доклад по делото, че на 07.09.2018 год. с пълномощно */28.08.2018 год. ответникът е изтеглил от сметката на ** **  сума от 9795 лв.; че на 25.10.2018 г. е изтеглена от ответника сумата от 2210 евро, от банковата сметка на наследодателката на ищците **; че на 26.10.2018 г. е изтеглена сумата от 1027 евро от банковата сметка на наследодателката на ищците ** от ответника; че на 19.11.2018 г. е изтеглена сумата от 4000 евро от банковата сметка на наследодателката на ищците ** от ответника; както и че и телевизор марка на «**»,цвят черен, 43 инча, закупен на 22.07.2015 г. с фабричен номер *, е в държане на ответника.

Не се спори, че по отношение на така изтеглените суми от ответника е била образувана пр.пр. № */2019 г. по описа на РП – *, по която е отказано да се образува досъдебно производство с постановление на прокурор от 16.07.2019 г., което няма обвързваща доказателствена сила относно установените факти в настоящия спор.

С платежни нареждания от 25.02.2019 г. на наследниците на ** ** – К.П. и П.П. са изплатени сумите от по 2026,51 лева от „У.Б.“ АД, съставляващи остатък от наличното по сметка на ** салдо, което не е спорно по делото

По делото са приобщени епикризи и медицинска документация относно здравословното състояние на ** **, което е неотносимо към предмета на спора, поради което не следва да бъде коментирано. Още повече, същите датират в периоди извън процесния, поради което не могат да се обвържат с разходи сторени от наследниците или спестени им такива.

От представените по делото доказателства се установява, че П.Х. е бил назначен за личен асистент на наследодателката ** с трудов договор от 08.10.2018 г.

Видно от сметка по фактура от 07.09.2018 г. (л. 487) е заплатена сумата от 251,28 лв. за изготвяне на нотариални заверки и преписи на документи от ** **. На 18.10.2018 г. е заплатена сумата от 69,60лв. (л. 488) във връзка със заверка на пълномощни, като задължено лице отново е посочена наследодателката **. Представени са платежни нареждания от 07.09.2018 г. към Община * и Агенция по вписвания съответно за заплатени суми от 88,40 лв. и 10 лв. Тези доказателства обаче са представени след първо съдебно заседание, страната не е изложила причини за представянето им с отговора на исковата молба или в първото по делото заседание, поради което  възможността за представянето им е преклудирана и не следва да бъдат ценени от съда по същество на спора. 

Представените от ответника писмени доказателства са оспорени от ищците досежно тяхната автентичност във връзка с което е допусното провеждане на СГрЕ. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че подписите на оспорените документи - „ОБРАТНО ПИСМО ПО ЧЛ. 65,АЛ.2 ОТ ГПКот 12.09.2016г.; „ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДО­ГОВОР ЗА ПОКУПКО-ПРОДАЖБА НА МПС" от 23.08.2016г.; „РАЗПИСКА" за сумата от 900/деветстотин/лв.,от дата 09.07.2018г.; „РАЗПИСКА" за сумата от 6000/шест хиляди/лв.,от дата 07.09.2018г.; „ДОГОВОР за заем" за сумата от 6000/шест хиляди/лв. от дата 03.10.2018г.; „РАЗПИС­КА за върната сума",за сумата от 6000/шест хилади/лв.,от дата 05.10.2018г.; „РАЗПИСКА" от 25.10.2018г.; „РАЗПИСКА" за сумата от 3000/три хиляди/лв.,от дата 26.10.2018г.; „РАЗПИСКА" за сумата от 2000/две хиляди/лв.от дата 19.11.2018г.; са положени от лицата посочени за техни автори.

От представената разписка за върната сума от 6000лв., подписана от **, се установява, че на 05.10.2018г. му е върната от П.Х. сумата от 6000лв. по сключен заем между него и ** ** от 07.09.2018 г.  

Видно от договор за посредничество от 01.07.2018 г., склчен между ** **, чрез пълномощник К.Д.П. и Агенция за недвижими имоти ** – * ООД, страните са договорили посредничество при продажба на собствения на ** ** недижим имот апартамент на ул * с образавеждането с офертна цена от 79000евро, при задължение за заплащане, съобразно т. 5 от договора на комиосионна от 3% без ДДС, но не по-малко от 1000евро.

Съгласно предварителен договор от 19.10.2018 г. ** **, чрез пълномощника си П.Х. се е задължила да прехвърли собствеността върху притежавания от нея имот – апартамент №7, находящ се в гр. *, като страните се задължават да сключат окончателен договор на 19.11.2018 г. Страните са декларирали, че договорът е склчючен със съдействие на фирма ** – *.

Видно от представената разписка от 25.10.2018 г. ** **, чрез пълномощника си П.Х., е заплатила на фирма ** – * ООД дължимото на фирмата възнаграждение във връзка продажбата на имота апартамент №7, находящ се в гр. ** и няма повече претенции спрямо продавача.

С анекс от 25.10.2018 г. във връзка с договор между ** **, чрез пълномощника си П.Х.,*** ООД, е предоговорено, че комисионната на фирмата е предоговорена на 300 евро и се представя касов бон за сумата от 586,75лева.

От представената разписка от 26.10.2018 г., се установява, че П.Х. е предал сумата от 3000лв. на Теодор Тодоров, представляваща частично погасяване на получен от ** ** заем в размер на 4000лв. за ремонт на апартамент врати и дограми през януари 2017 г.

От представената разписка от 19.11.2018 г. се установява, че П.Х. е предал сумата от 2000лв. на Теодор Тодоров, представляваща погасяване на получен от ** ** заем за закупуване на домакински електроуреди в апартамента на ул. *

От платежно нареждане от 19.11.2018 г. се установява, че П.Х. е заплатил на ** сумата от 6025.33лв. Същата обаче е заплатена във връзка със сключен договор за заем от П.Х. и няма индиция, че с тази сума е погасено някакво задължение на наследодателката ** **, поради което не следва да кредитира. Като такива не могат да бъдат кредитирани и представените РКО от 05.10.2018 г. /л.232/.

Видно от платежно нареждане от 13.11.2018 г., П.Х. е заплатил на Агенция по вписвания сумата от 30 лева за издаване на удостоверение.

Представено е извлечение от банковите транзакции по карта на ** ** в периода от 2013-2018 г., от които обаче не се установява да са осъществявани преводи от * Х. по нейната банкова сметка.

***ия се установява, че на 19.11.2018 г. е сключен окончателен договор за продажба на апартамента на ул. *между наследниците К.П. и П.П. и *

Видно от извлечение за извършени транзакции от сметката и месечна справка на кредитна карта на **(чието притежание се установява от представеното от Юробанк България удостоверение от 09.12.2020 г. – л. 402 от делото) се установява, че същият е заплатил в полза на * сумата от 1499лв. на 23.07.2015 г.

От представените разписки от 10.12.2019 г., 20.12.2019 г. 14.01.2020 г., 05.02.2020 г. , 16.03.2020 г., 21.04.2020 г. се установява, че П.Х. е погасил изцяло задължението в размер на 1499лв.,представляваща цената на закупения от **телевизор марка на «**»,цвят черен, 43 инча, закупен на 22.07.2015 г. с фабричен номер *.

Представени са доказателства за извършени разходи за поддръжка и заплащани за имота, притежаван от ** ** режийни разноски, в периода от 2014 г. до 2018 г., които се подкрепят от данните, изложени от свидетелите, водени от страните, че в имота са извършвани ремонтни дейности в различни периоди през годините. Същите обаче не следва да бъдат обсъждани по същество на спора, доколкото претенция за тяхното възстановяване не е предявена от ответната страна. Отделно от това, като доказателства за сторени конкретни разходи не обхващат периода на процесните тегления от сметката на наследодателката, поради което не може да се приеме, че с получените суми са погасявани тези разходи, за които са представени оправдателни документи.

Представени и са доказателства за доходите на **, които също съставляват индиция, че месечният доход на същата не е бил висок, но последното е неотносимо към предмета на спора. 

По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите * **. 

От показанията на свидетеля * Г. * се установява, че същият е предоставил на ** заеми веднъж 2000лв., когато сменяли електроуредите в апартманета и и после 4000лв. за дограми , който бил върнат на два пъти след смъртта ѝ от П.Х., като останала сумата от 1000лв. Установява се, че свидетелят е заплатил цената за телевизора, като се уговорили да го платят на изплащане от него, за което П.Х. му се издължил на няколко вноски през 2020 г. Разказва, че П. и ** са живеели заедно и във връзка с желанието им да закупят жилище в с. * взели и други заеми от техен общ познат *. Последният бил върнат на *. Свидетелят * споделя, че през месец януари 2017 г. е извършвал ремонтни дейности в процесния апартамент, за което му било заплащано от П.Х.. Посочва, че стойността на ремонта е заплатена на ръка от него.

Свидетеля * разказва за извършени ремонтни дейности в апартамента на ** ** през 2015 г., за което получавала и помощ от родителите си. Парите получавал от **, като след 2016 г. не е извършвал ремонт в апартамента. Свидетелят Г. също разказва за отношенията им с **, като споделя, че са се отчуждили през 2017 г., като преди това извършвал и помагал с ремонти в жилището в периода 2010-2015 г. Бил закупил и електроуреди в имота. ** закупила това жилище с нейни средства, които били по нейна банкова сметка, ***. След 2015 г. не  е ставал свидетел за предаване на суми, не знае родителите на ** да са полагали личен труд при ремонта на имота. Не знае дали ** е теглила заеми.

 Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 284 ЗЗД и чл.59 ЗЗД:

За основателността на иска с правна квалификация чл. 284 от ЗЗД ищците следва да установят наличието на мандатно отношение, по което упълномощен да представлява наследодателката е бил ответникът, който е получил сумата от 9795лв. със задължение да я предаде на наследодателя на ищците с отчетна сделка, респетивно  нейните наследници, респективно валидно сключена упълномощителна сделка. За отблъскване на исковата претенция ответникът от своя страна следва да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, или направените правоизключващи възражения, включително твърдението, че получената сума е разходвана за погасяване на задължения на наследниците по сключени от наследодателя им сделки, респективно спестяване на разходи, дължими от тях. По исковете с  правно основание чл. 59 от ЗЗД ищците следва да установят получаване на парични суми от ответника в твърдяния период, принадлежащи на ищците, както и техния размер, а ответникът основанието на което е получил процесните суми, включително твърдението, че всяка от получените суми е разходвана за погасяване на задължения на наследниците по сключени от наследодателя им сделки, респективно спестяване на разходи, дължими от тях.

В случая не е спорно, че на 07.09.2018 год. с пълномощно */28.08.2018 год. ответникът е изтеглил от сметката на ** **  сума от 9795 лв.; както и че след нейната смърт са изтеглени, както следва: на 25.10.2018 г. сумата от 2210 евро, на 26.10.2018 г. - сумата от 1027 евро;  на 19.11.2018 г. - сумата от 4000 евро.

По отношение на твърдяното получаване на сумата от 1800лв. от ответника на 22.10.2028 г. и 23.10.2018 г. ищците не са ангажирали доказателства, поради което съдът намира, че искът за заплащане на тази сума следва да се отхвърли, доколкото не е доказана първата предпоставка от фактическия състав на неоснователното обогатяване за уважаването му, а именно наличието на имуществено разместване и получаването ѝ от ответника Х..

Срещу исковете за връщане на останалите суми, предмет на иска, ответникът е релевирал правоизключващо възражение, че генерираните в сметката на наследодателката на ищците суми ** ** съставляват общ бюджет на П.Х. и ** **, тъй като са живеели на семейни начала.   

От анализа на събраните писмени и гласни доказателства, в т.ч. приобщените материали по прокурорските преписки, се установява по категоричен начин, че ответникът и ** ** са били във фактическо съпружеско съжителство. Фактът, че той е бил назначен за неин личен асистент не изключва възможността за установяване на такива отношения между тях.  Въпреки това обаче наличието на фактическо съжителство не означава, че всеки от фактическите съжители не разполага с лични средства и че притежаваните от него по банковите му сметки суми са общи на двамата съжители. В случая ответникът не е ангажирал никакви доказателства, че наличните парични средства по банковата сметка на ** ** са общи на двамата съжители, чрез осъществен от ответника принос в придобиването им. Няма данни ответникът да е внасял собствени суми по тази сметка, за да се приеме, че средствата по нея са общи. Ето защо, парите са собственост на притежателя на банковата сметка, което не  е спорно, че е ** **. При този извод ответникът следва да докаже, че ги е предал на последната или че с тях са погасени нейни задължения към трети лица, респективно след нейната смърт сумите са предадени на нейните законни наследници – ищците по делото, или са погасени задълженията им, които те имат като универсални правоприемници.   

В случая от ангажираните доказателства – гласни и писмени, се установи, че наследодателката на ищците е взела заеми от трети лица – ** и * *. Доказателствената сила на представените по делото частни документи – разписки за предаване на суми, не е опровергана, доколкото съгласно приетата СГЕ подписите принадлежат на лицата, посочени за техни автори. Следователно, същите удостоверяват надлежно изявленията на лицата, посочени в тях. Обстоятелствата, обективирани в оспорените документи, се потвърждават и от ангажираните гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля *, които съдът кредитира като последователни, вътрешнологини и незаинтересовани от изхода на спора, почиващи на непосредствени впечатления от съвместния живот на ответника и наследодателката на ищците. Свидетелят сочи, че е предоставил на ** два заема – от  2000 лв. и 4000лв. , които са му върнати от П. на два пъти в общ размер на 5000лв., като са останали още 1000лв.  Свидетелят разказва, че сумите са били необходими за подмяна на дограма в апартамента след януари 2017 г. и закупуване на електроуреди, което не противоречи на показанията на водения от ищците свидетел – Г., чиито впечатления датират от по-ранен момент и същия разказва за период преди развилите договори за заем между * и **. Наследодателката на ищците е имала и  задължение към ** в размер на 6000лв., което видно от ангажираните доказателства също е погасено от П.Х. на 05.10.2018 г.

Недоказано е обаче твърдението на ответника за заплатена комисионна към фирма „**- Варна“ ЕООД в размер на 2160 евро. Видно от представените от третото лице касов бон и разписка сумата, която е заплатена възлиза на 586,75 лв., която съответства и на предоговорения размер на задължението към брокерската фирма. При това, съдът приема, че на 25.10.2018 г. след смъртта на наследодателката, П.Х. е погасил задължението на наследниците по обвързващ ги в качеството им на наследници договор за посредничество с фирма „**“ ЕООД от 586,75лв., поради което не може да се приеме, че с тази сума се е обогатил. Във връзка с издаване на удостоверение за процесния имот П.Х. е заплатил на 13.11.2018 г. и 30 лв. на Агенция по вписванията, поради което тази сума също следва да се приспадне от собствените на ищците суми, придобити от наследодателката им **.

Неоснователно е възражението в писмената защита, че следва да се приспадне от получената от ответника сума и заплатените на 25.02.2019 г. суми в общ размер на 4053.01 евро във връзка с поканата на банката да възстанови на наследниците сумите по депозитната сметка. Видно от представения на л. 491 от дело документ относно сметките на наследодателката ** ** същата е имала разкрити в „*“ ЕАД , както депозитни, така и разплащателни сметки, закрити в различен период. Представената информация за сметка за периода от 21.10.2013-23.11.2018 г. удостоверява салдо по  разплащателна сметка №…160150 от 65,31 евро, а видно от разписките (л. 29 и л.30) сумите са изплатени от депозитна сметка №…406815. Не са ангажирани доказателства, че банката е възстановила неоснователно получените от ответника суми на ищците до посочения размер, за да се приеме, че материалноправно легитимирано лице да ги получи е банката, а не ищците по делото.

Както се коментира по-горе в мотивите сумите, обективирани в сметка по фактура от 07.09.2018 г. (л. 487) от 251,28 лв. за изготвяне на нотариални заверки и преписи на документи от ** ** и на 18.10.2018 г. от 69,60лв. (л. 488) във връзка със заверка на пълномощни, като задължено лице отново е посочена наследодателката **, както и по платежни нареждания от 07.09.2018 г. към Община * и Агенция по вписвания съответно за заплатени суми от 88,40 лв. и 10 лв. не могат да бъдат приспанати от задължението на ответника, тъй като доказателствата за направата им са представени след първо съдебно заседание, страната не е изложила причини за представянето им с отговора на исковата молба или в първото по делото заседание, поради което  възможността за представянето им е преклудирана.  Не следва да бъдат ценени, както се посочи и по-горе представените доказателства за извършени разходи за поддръжка и заплащани за имота, притежаван от ** ** режийни разноски, в периода от 2014 г. до 2018 г., които се подкрепят от данните, изложени от свидетелите, водени от страните, че в имота са извършвани ремонтни дейности в различни периоди през годините, доколкото претенция за тяхното възстановяване не е предявена от ответната страна. Още повече, тези конкретни разходи не обхващат периода на процесните тегления от сметката на наследодателката, поради което не може да се приеме, че с получените суми са погасявани тези разходи, за които са представени оправдателни документи.  

По изложените по-горе съображения съдът намира, че ответникът е заплатил задължения на наследодателя на ищците в общ размер на 11616,75лв., с която сума не може да се приеме, че се обогатил, поради което искането за връщането ѝ е неоснователно и следва да се отхвърли.

Съобразно разпоредбата на чл.76, ал. 1 от ЗЗД с посочената сума следва да се погаси задължението за връщане на сумата от 9795 лв., изтеглена 07.09.2018 г. и част от задължението по изтеглените на 25.10.2018 г. сума от 2210 евро, т.е. за сумата от 1821,75лв (931,45 евро). За остатъка от сумата от 2500,63 лева, т.е. 1278,55 евро, исковете за заплащане на по ½ от сумата на всеки от ищците следва да се уважи (по 639,27евро за всеки).        

За сумите от 1027 евро, изтеглена на 26.10.2018 г. и 4000 евро, изтеглена на 19.11.2018 г.  от банковата сметка на наследодателката на ищците ** от ответника не са ангажирани доказателства относно основанието за получаването им, поради което следва да се приеме, че е налице неоснователно  имуществено разместване в патримониума на страните. Липсват доказателства за връщане на тези суми, поради което претенциите на ищците за връщане на ½ от тях от всеки ищец, следва да бъдат уважени изцяло.

Така претендираните суми се дължат на ищците по равно (по 1/2 част) разделно в качеството им на наследници, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от по 639,27 евро, представляваща 1/2 част от 1278,55евро, която е част от изтеглена от банковата сметка на наследодателката на ищците ** на 25.10.2018 г. и получена от ответника без основание; сумата от 513,50евро, представляваща 1/2 част от сумата от 1027евро, изтеглена от банковата сметка на наследодателката на ищците ** на 26.10.2018 г. и получена от ответника без основание; както и сумата от 2000евро, представляваща 1/2 част от сумата от 4000 евро, изтеглена от банковата сметка на наследодателката на ищците ** на 19.11.2018 г. и получена от ответника без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба (18.02.2020 г.) до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 59 ЗЗД.

По иска с правна квалификация с правно основание чл. 108 от ЗС:

За успешното провеждане на иска по иска с правна квалификация чл. 108 ЗС ищците следва да установят, че са придобили правото на собственост върху процесните движими вещи на твърдяното в исковата молба придобивно основание, както и че ответника упражнява фактическа власт върху тях, а на ответника е да установи, че държи вещите на годно правно основание, че е върнал фактическата власт върху тях на ищците, а по отношение на телевизора да установи собственическите си права върху него.

В случая от анализа на ангажираните писмени и гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля *, се установява, че процесният телевизор е закупен от свидетеля с уговорката да бъде придобит на изплащане от П.Х. и ** **. Меродавен момент за придобиване на собствеността е датата на изплащане на последната вноска по неформалния  договор на изплащане, което съобразно показанията на свидетеля **и представените вноски бележки е осъществен след смъртта на ** **. Цялата продажна цена е изплатена от ответника П.Х., поради което и същият е станал собственик на процесния телевизор.

С оглед горното процесната движима вещ- телевизор марка на «**», цвят черен, 43 инча, закупен на 22.07.2015 г. с фабричен номер 6002620, не е бил собственост на наследодателката на ищците, респективно не е придобит по силата на наследствено правоприемство от тях, поради което искът за връщането му следва да се отхвърли като неоснователен.

При този извод не следва да се разглежда заявения в условие на евентуалност иск за неговата равностойност, доколкото не се е сбъднало вътрешно-процесуалното условие за разглеждането му, а именно да се приеме, че ищците са собственици на вещта, но последната не се намира в държане на ответника и заплащане на нейната равностойност.

По разноските:

С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищците се следват разноски, съобразно уважената част от исковете. Срещу претендираното от ищците адвокатско възнаграждение е релевирано от ответната страна възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. С оглед фактическата и правна сложност на делото, броя на предявените искове и предвидения в Наредбата за адвокатско възнаграждение минимален размер, намира че адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано на сумата от 1600лв. за всеки ищец. Искането за присъждане на 30 лв. за заплатен депозит за свидетел е неоснователно, доколкото тази сума не е изплатена  на свидетеля, поради което не съставлява сторен разход в производството, а подлежи на връщане при поискване. По тези съображения на всеки от ищците следва да бъдат присъдени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете, а именно  1053,68 лева на всеки ищец.

С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК всеки ищец следва да заплати сторените от ответника разноски. Ответникът е представил доказателства за заплатени разноски в размер на 1808лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съдебно-почеркова експертиза, съдебно удостоверение и преписи, които следва да се разпределят по равно между ищците, или съобразно отхвърлената част от исковете всеки следва да заплати на ответника сумата от по 471,03 лв.

Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА П.М.Х., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, следните суми: сумата от 639,27евро, представляваща 1/2 част от 1278,55евро, която е непогасена част от изтеглена от банковата сметка на наследодателката на ищците ** на 25.10.2018 г. и получена от ответника без основание; сумата от 513,50евро, представляваща 1/2 част от сумата от 1027евро, изтеглена от банковата сметка на наследодателката на ищците ** на 26.10.2018 г. и получена от ответника без основание; както и сумата от 2000евро, представляваща 1/2 част от сумата от 4000 евро, изтеглена от банковата сметка на наследодателката на ищците ** на 19.11.2018 г. и получена от ответника без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба (18.02.2020 г.) до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 59 ЗЗД.

ОСЪЖДА П.М.Х., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, следните суми: сумата от 639,27евро, представляваща 1/2 част от 1278,55евро, която е част от изтеглена от банковата сметка на наследодателката на ищците ** на 25.10.2018 г. и получена от ответника без основание; сумата от 513,50евро, представляваща 1/2 част от сумата от 1027евро, изтеглена от банковата сметка на наследодателката на ищците ** на 26.10.2018 г. и получена от ответника без основание; както и сумата от 2000евро, представляваща 1/2 част от сумата от 4000 евро, изтеглена от банковата сметка на наследодателката на ищците ** на 19.11.2018 г. и получена от ответника без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба (18.02.2020 г.) до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 59 ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Д.П., ЕГН **********, и П.Г.П., ЕГН **********,***, срещу П.М.Х., ЕГН **********,***, осъдителни искове ответникът да заплати разделно на всеки от ищците по ½ част от следните суми: сума от 9795лв., изтеглена от ответника на 07.09.2018 год. с пълномощно 10192/28.08.2018 год. и неотчетена от ответника на възложителя – наследодател на ищците **; на основание чл. 284 ЗЗД; сумата от 1800лв., изтеглена на 22.10.2018 год. и на 23.10.2018 год. с банкова карта от банкомат от ответника, с която неоснователно се е обогатил, на основание чл. 59 ЗЗД; сумата от 931,45евро, представляваща част от изтеглена от банковата сметка на наследодателката на ищците ** на 25.10.2018 г. и получена от ответника без основание, на основание чл. 59 ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.П., ЕГН **********, и П.Г.П., ЕГН **********,***, срещу П.М.Х., ЕГН **********,***, иск за приемане на установено, че ищците са собственици на ½ ид.ч. от придобитата по наследство от наследодателя им ** движима вещ - телевизор марка на «**»,цвят черен, 43 инча, закупен на 22.07.2015 г. с фабричен номер 6002620, и за осъждане на ответника да предаде владението върху нея, на основание чл. 108 ЗС.

ОСЪЖДА П.М.Х., ЕГН **********,***, да заплати на К.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1053,68 лева (хиляда петдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща сторени по делото разноски, на основание  чл.78. ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА П.М.Х., ЕГН **********,***, да заплати на П.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1053,68 лева (хиляда петдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща сторени по делото разноски, на основание  чл.78. ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА К.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на П.М.Х., ЕГН **********,***, сумата от 471,03 лв. (четиристотин седемдесет и един лева и три стотинки), представляваща сторени по делото разноски, на основание  чл.78. ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА П.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на П.М.Х., ЕГН **********,***, сумата от 471,03 лв. (четиристотин седемдесет и един лева и три стотинки), представляваща сторени по делото разноски, на основание  чл.78. ал.3 от ГПК.

Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени доброволно от ответника по посочения от ищците начин: чрез пощенски запис.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :