Р Е Ш Е Н И Е
№443
гр. Хасково, 12.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ХАСКОВО, в
публично заседание на дeвети
юли, през две хиляди и двадесет и първа година в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №546/2021г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84
ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба от З.М.А. -
гражданин на Й., с адрес: РПЦ Х., гр. Х., ж.к. „Д.“ №.., срещу Решение № УПХ 134/17.05.2021г.
на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
Жалбоподателят твърди, че административният
акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения,
основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният
орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с
наличието на заплаха за живота и сигурността му. В решението били изложени
формални съображения. Това не можело да се приеме като надеждно мотивиране на
обжалвания акт. Не били преценени обстоятелствата и фактите, касаещи бежанската
история на търсещото закрила лице. Предположението на административния орган
относно истинността на представения пред него документ за приемане на
християнската религия от молителя било необосновано. Не било изследвано каква
била съдбата на хората, отказали се от исляма и приели друго вероизповедание.
Всички изследователи на ислямското канонично право сочели, че религиозните
закони и най-вече „законът за отстъплението“ предвиждали смърт за всеки, които
се откаже от исляма. Нормално било отстъпилите от исляма да бъдат преследвани,
арестувани, бити и дори убивани от собствените си родители и роднини.
Ислямският закон за отстъплението бил в пряко противоречие с чл.18 от Всеобщата
декларация за правата на човека на Общото събрание на ООН. Счита, че бежанската
му история сочила наличието както на хипотезата н чл.8, така и на тази на чл.9,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. На следващо място твърди, че не била събрана подробна
информация за състоянието на сигурността в Й., от която да можело да се направи
извод за това, че в страната били гарантирани основните човешки права и че
държавата била в състояние да предостави ефективна закрила на своите граждани.
Не били обсъдени никакви източници на информация, за отношението към хората,
сменили исляма с християнството и отношението на обществото и рода към
хомосексуалистите. Сочи, че административният орган приел, че били налице
писмени доказателства, потвърждаващи заявеното пред него отношение на роднините
на молителя поради хомосексуалната му ориентация, но не приел, че това
отношение можело да доведе до екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително
отнасяне. Хомосексуализмът се отхвърлял категорично от исляма, като спорен бил
въпросът само за вида на наказанието, което следвало да им се налага – смърт
или убийство с камъни. От всичко изложено, следвал извода, че административният
орган неправилно приел, че следвало да се проведе ускорено производство. Не се
съобразил и с Методологията на Европейската служба за подпомагане в областта на
убежището, която изисквала цялостен подход при преценката на основанията за
предоставяне на статут, която била свързана най-вече със събиране на
доказателства от повече от един източник и анализирането им в количествено и
качествено отношение.
Иска се оспореното решение да бъде отменено
и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата за
предоставяне на закрила да се разгледа в производство по общия ред.
Ответникът - Интервюиращ орган в РПЦ
– Харманли при ДАБ при МС (П.
Р.), чрез процесуален представител в съдено заседание и в представени по делото
писмени бележки моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на
страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С молба вх.№105450-1203/20.04.2021г.
в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името М. З. от Й.,
поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е
потвърдено с молба с вх. №659 от 23.04.2021г., с рег. №УП 16957/23.04.2021г. на
ДАБ, подадена с името З.М.А.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за
самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от
ЗУБ, с рег.№УП 16957/23.04.2021г., видно от която търсещото закрила лице се
индивидуализирало с имената З.М.А., гражданин на Й., роден на ***г. в Й., гр.И.,
неженен. На същата дата лицето е регистрирано с имената З.М.А., роден на ***г.
в Й., гр.И., със същия постоянен адрес, гражданин на Й., етническа
принадлежност – …, религия – …, професия - …, образование - .., женен, без
документи за самоличност.
С писмо с рег.№УП 16957/23.04.2021г.
на ДАБ, директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е
посочено, че при задържането на лицето, същия се представил като М. З., роден
на ***г. в Й.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
На 27.04.2021г. с кандидата е
проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което
са отразени в Протокол с рег.№УП 16957/27.04.2021г. В хода на производството
жалбоподателят е заявил, че потвърждава всички данни, заявени от него при
регистрацията. Посочил, че не може да представи документи за самоличност. В Й.
притежавал лична карта, паспорт, семейна книжка и шофьорска книжка, които
останали в дома му. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Заявил, че напуснал Й.
на 08.12.2020г. и легално, с полет, заминал за Т., където останал 4 месеца, в
гр.Истанбул. На 17.03.2021г., с група от 40 човека по незаконен начин влязъл в
Б.. Когато преминал на българска територия, бил качен в автомобил, с който се
отправили към гр.С.. По пътя обаче колата била спряна за проверка от полицаи,
който го задържали. Заявил, че е женен, като посочил имената на съпругата си и
четирите им деца. Нямал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка
на ЕС. Не е подавал молба за закрила преди в България или друга държава. Не е бил
арестуван, нито осъждан в Й. или в друга страна. Не е имал проблеми заради
това, че е арабин. Заявил, че е православен християнин. По рождение бил
мюсюлманин, но решил да смени религията си, защото в исляма било забранено да
спиш с мъже, предвиждало се смъртно наказание. Не приел християнството
официално, но сменил вероизповеданието и сега се възприемал като християнин.
Нямал проблеми заради изповядването на тази религия, тъй като не я приел
официално. Нямал проблеми с официалната власт в страната си. Не членувал в
политически партии или организации, не участвал в религиозна организация,
общност или секта. Не му било оказвано насилие. Споделил, че семейството му
останало в Й.. Освен тях, там били четиримата му братя, както и родителите му.
Напуснал страната си, защото брат му разбрал за хомосексуалните му наклонности
и го нападнал в дома му, заплашил го с убийство. Станал голям скандал, защото
свадата прераснала в побой, при което роднините се обадили в полицията, от
където дошли органи на реда, които ги арестували. Задържани били една седмица,
през която били разпитани за случилото се. След това му била наложена глоба, а
после били освободени. Заявил, че в случая законът бил на страната на брат му,
тъй като деянието му било забранено в Й. и се наказвало. След всичко това,
роднините му взели решение да го отлъчат от фамилията, казали му, че ще го
изключат от родовия клан и че за извършеното заслужавал да бъде убит. Заплашили
го, че където и да отиде в Й., щели да го намерят и убият. Поради това се
страхувал за живота си. Единственият изход бил да напусне страната. Заплахата
към него била отправена през април 2020г., а той напуснал през декември, като
през тези месеци се стремял да не се задържа за дълго в града си. За
отправената заплаха не потърсил помощ от полицията, защото неговият клан имал
собствен закон и нямал как да му помогнат органите на реда. За целия му род,
той бил грешник и трябвало да бъде отлъчен и убит за назидание. Споделил, че хомосексуални
наклонности имал от 16-17 годишен. Изразил нежелание да се завърне в Й., тъй
като съществувала опасност за живота му. Подал молба за закрила в Б., защото
бил принуден да напусне страната си. Там, от страна на роднините му го очаквала
сигурна смърт. При напускане на страната нямал конкретна цел, до къде да
достигне.
С Решение № УПХ 134/17.05.2021г. на интервюиращ орган при Държавна
агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на З.М.А. е
била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т.
2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства
са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорения акт.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на
жалбоподателя на 26.05.2021г., а жалбата е подадена на 01.06.2021г. (видно от
поставения регистрационен номер), следователно същата е депозирана в
преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ, изхожда от активно легитимирана страна
и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, е
неоснователна.
Оспореното
в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – П. Г. Р.,
младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр. Харманли, определен
със Заповед № РД05-762/09.12.2020г. на председателя на ДАБ на основание чл. 48,
ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт
отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с
посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му.
Не се констатира при постановяването
му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Оспореното решение е издадено в
ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1
от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с
регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.
В случая чужденецът е регистриран на 23.04.2021г., а оспореният акт е издаден
на 17.05.2021г. Съдът, като взе предвид наличието на официални празници в
периода 23.04.2021г. – 17.05.2021г., приема че актът е издаден при спазване на
срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.
В хода на производството пред
решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено
интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в
присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и
нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от
ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила.
Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава
незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда
на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно
разпоредбата на чл.58 ал.10 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и на
общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са
посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.
Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на
чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут,
като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история,
така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението
фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни
норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния
орган да му откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е
съответно и на материалния закон.
Причините,
които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на
статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ.
Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се
предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване,
основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност
към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и
поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на
опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската
история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на
преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и
закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият
е заявил като причина за напускане на Й. това, че брат му разбрал за
хомосексуалните му наклонности и го нападнал в дома му, заплашил го с убийство,
като свадата прераснала в побой. След това роднините му взели решение да го
отлъчат от фамилията, казали му, че ще го изключат от родовия клан и че за
извършеното заслужавал да бъде убит. Заплашили го, че където и да отиде в Й. ще
го намерят и убият.
От изложената бежанска история на
жалбоподателя е видно, че до настъпването на визирания инцидент, а и след него,
е живеел сравнително спокоен живот в Й., не се установява срещу него да е било
осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има
риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил
единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на
жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките
за предоставяне на чужденеца на бежански статут. Правилно е отчетено, че
причината, поради която З.М.А. е напуснал държавата си по произход, не попада в
приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде
предоставен статут на бежанец. Жалбоподателят не навежда твърдения за наличие
на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на
семейството му по причини, релевантни по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази
връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено
спрямо чужденеца преследване по на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия
измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице
субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба
понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на
чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да
се прецени като обоснован. Заявеното от последния не може да бъде свързано с
нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който
прави ответникът, че оспорващият напуска, мотивиран единствено от съображения,
които не са релевантните за настоящото производство.
Действително, в Решение на Съда на ЕС
от 7 ноември 2013 година по съединени дела С-199/12 – С-201/12 по отправени
преюдициални запитвания е прието за безспорно, че сексуалната ориентация на
дадено лице представлява характеристика, до такава степен съществена за
неговата идентичност, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от
нея. Прието е също, че член 10, параграф 1, буква "г" от Директива
2004/83/ЕО следва да се тълкува в смисъл, че наличието на наказателно
законодателство, което е насочено конкретно към хомосексуалните лица, позволява
да се установи, че тези лица трябва да се разглеждат като съставляващи отделна
социална група. Прието е и че предвиденото от законодателна разпоредба
наказание лишаване от свобода, с което се наказват хомосексуални действия, е
възможно само по себе си да представлява акт на преследване по смисъла на член
9, параграф 1 от Директивата, ако то действително се прилага в приелата такова
законодателство страна на произход.
В настоящия случай обаче не се
установява, а и липсват твърдения в насока, в Й. да съществува законодателна
разпоредба, предвиждаща наказание лишаване от свобода за хомосексуални
действия, за да може да се направи извод, че е възможно само по себе си
действия спрямо лица с хомосексуална ориентация да представляват акт на
преследване по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата 2004/83/ЕО. Описаната
пред интервюиращия орган от страна на жалбоподателя роднинска свада, прераснала
в побой, настоящия съд определя като криминално деяние, а не като акт на
преследване по смисъла на ЗУБ, респ. по смисъла на член 9, параграф 1 от
Директивата 2004/83/ЕО. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото не се
установи да са били налице актове на преследване по отношение на жалбоподателя
от страна на държавата Й., на партии или организации, които контролират
държавата или значителна част от нейната територия, на недържавни субекти, за
които да се доказа, че държавата, партиите или организациите, включително
международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу
евентуално преследване на оспорващия.
Съгласно чл.8, ал.4 от ЗУБ,
преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от
действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно
тежки по своето естество или повторяемост. Според ал.5 на чл.8 от ЗУБ,
действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие,
включително сексуално насилие; правни, административни, полицейски или съдебни
мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по
дискриминационен начин; наказателно преследване или наказания, които са
непропорционални или дискриминационни; отказ на съдебна защита, който се
изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; наказателно
преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на
военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на
престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 – 3; действия, насочени срещу
лицата по причина на техния пол или срещу деца.
В случая не се установява на
оспорващия да са били нарушени основни човешки права до такава степен тежки по
своето естество или повторяемост за да се приеме, че е налице преследване по
смисъла на относимите правни норми. Както се посочи, оказаното насилие върху
жалбоподател от страна на брат му има криминален характер. Подобен проблем не
се оценява като релевантен за предоставянето на закрила. Освен това,
принадлежността към определена социална група, сама по себе си не е достатъчно
основание за да се приеме, че е налице преследване на дадено лице, а оттам и да
се предостави статут на бежанец на тава лице. Наред с изложеното, следва да се
има предвид, че от представените по делото справки за актуалното положение в Й.,
не може да се направи, обоснове извод, че в тази страна лицата с хомосексуална
ориентация са обект на преследване. Няма данни в тази страна да съществуват
норми, които да предвиждат репресии срещу такива лица. Нещо повече, според
информацията в Справка вх.№ МД-229/13.05.2021г., Йорданският наказателен кодекс
вече не позволява на членовете на семейството да бият или убиват член на
собственото си семейство, чиято сексуалност се тълкува като безчестие за цялото
семейство. Посочено е, че Наказателният кодекс от 2013г. прави убийствата на
честта незаконни. Предвид изложеното, реална е била възможността за З.М.А. да
подаде жалба в полицията във връзка с твърдените от него настъпили
посегателства и отправени заплахи. Нещо, което търсещият закрила не е сторил,
основавайки тази своя пасивност на твърдение пред решаващия орган за
съществуващ в неговия клан собствен закон за такива случаи.
Както правилно е посочил
интервюиращият орган в решението си, представените в хода на производството
доказателства – сред които и акт на Върховен съдия (л.19), единствено
удостоверяват състояла се физическа саморазправа между жалбоподателя и брат му,
в следствие на което на двамата е била наложена глоба. Същите не дават
основание за се приеме, че търсещото закрила лице е било обект на преследване в
страната си на произход по причините, посочени в ЗУБ.
На следващо място, не се установи по
делото наличие на опасения от преследване, основаващи се на събития, настъпили,
след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност,
извършена от него след отпътуването му, както и че тази дейност представлява
израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в Й., по
смисъла на чл.8, ал.6 от ЗУБ.
По изложените съображения, съдът
прима извода на интервюиращия орган за липса на основания за предоставяне на
статут на бежанец на З.М.А. за правилен и законосъобразен.
Съдът намира за правилна и обоснована
преценката на интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне
на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец,
който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който
не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може
да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно
наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай търсещият
закрила въобще не е навел като причина за напускането на страната си по
произход наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или
екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю жалбоподателят не е
направил изявления в подобен смисъл, а наред с това и изрично е заявил, че не е
бил арестуван или осъждан, не е имал проблеми с официалните власти. Изтъкнатите доводи за вероятността да бъде
убит от близките си, не попадат в предметния обхват на ЗУБ, тъй като
твърденията за евентуални действия в тази насока се отнасят за извършването им
от роднините на жалбоподателя, като в тази връзка вече се отбеляза по-горе в
настоящото решение, че търсещият закрила би могъл да потърси съдействие от
компетентните органи в Й..
Третата причина за предоставяне на
хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу
живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за
налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на
настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3
от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от
13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki
Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от
холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от
Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е
постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1.
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи
доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото
лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава
молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени
основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или
евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна
територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на
съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена,
но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива
2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело
№ С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да отхвърли
молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в
Справка с вх. № МД-229/13.05.2021г. относно Й. на Дирекция „Международна
дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на
Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира,
поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни
държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна
информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на
човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя
и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за
третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.
Следователно цитираната справка е
изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което
представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето,
което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно
фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви
други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана
в изготвената справка. Следва да се има предвид, че решаващият орган няма
задължение да изследва всички възможни източници на информация, съдържащи данни
за страната на произход на търсещо закрила лице. В тази връзка, позоваването в
оспореното решение само на информация, съдържаща се в цитираната справка не
представлява пропуск на интервюиращия орган, който бил могъл да обоснове отмяна
на издадения от него административен акт само на това основание.
Разрешенията, дадени в тълкувателно
решение от 17.02.2009г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването
на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от
Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на
нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна
заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до
такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята,
че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална
опасност да претърпи тежки и лични заплахи.
При подробен анализ на Справка с вх.
№ МД-229/13.05.2021г. съдът намира, че на територията на Йордания не е налице
въоръжен конфликт. Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато
развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита
ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този
смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи
извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални,
както е в настоящия случай.
От актуалната справка за положението
в Йордания става ясно, че ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да
се приеме, че са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила на
лицата от тази държава. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.9 ал.5 от
ЗУБ, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази
ѝ част като неоснователна.
Не се установява да са налице и
останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил
задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от
преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е
обстановката в Й., данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в
решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на
жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания,
предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват
предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и
законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че
оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като
незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а
подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на З.М.А.,
гражданин на Й., против Решение № УПХ 134/17.05.2021г. на Интервюиращ орган към
Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: