Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV „Б“ въззивен състав, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЙНА МАРТИНОВА
мл.съдия:
ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при секретаря Н. Масова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Карабашева в.гр.д. № 1557 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 09.12.2020 г. по
гр.д. № 75001/2019 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 35-ти с-в е признато за установено, че „И.КО“
ЕООД, ЕИК: ******дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******по иск с правно основание
чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1, ГПК вр. чл.59 ЗЗД сумата от 139.47 лв. за
периода 01.11.2017 г. - 30.04.2019 г., представляваща главница за доставена и
незаплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 06.11.2019 г до
окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 63933/2019 г. по описа на СРС, 35 състав, като искът е отхвърлен за
сумата от 25.32 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода
от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., като са отхвърлени и исковете с правно
основание чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата
от 14.07 лв., представляваща законна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода от 31.12.2017 г. до 21.10.2019 г., както и за сумата от 2.80 лв. - мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение, като съдът е разпределил
отговорността за разноски, съобразно уважената и отхвърлената част на исковете.
Постъпила е въззивна жалба от „И.КО“
ЕООД чрез адв. Д. срещу решението в частта, в която претенцията е уважена и в
частта на присъдените на ищцовото дружество разноски, с доводи за
необоснованост. СРС неправилно е приел, че част от процесните задължения са дължими
от ответника, както и че същият има качеството потребител на топлинна енергия.
Липсват доказателства ответникът да е придобил процесният имот, да е влязъл във
владението му, както и липсват доказателства за наличието на топлоснабден имот
и за ползване на доставени услуги в полза на ответника. Релевира се, че въпреки
издаваните фактури на името на физическото лице Е.М., неправилно е прието, че
ответникът е ползвал процесния имот. Посочва се, че адресът на управление на
ответното дружество е в гр.София, община Лозенец, бул. „******и е различен от
топлоснабдения имот. Възразява се и за погасяване на вземанията по давност. Моли
се за отмяна на решението в обжалваната част и за присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от „Т.С.“ ЕАД чрез юрк. А.Т.с доводи за неоснователност на
въззивната жалба и искане същата да бъде оставена без уважение. Претендират се
разноски.
Третото лице-помагач „Б.Б.“ ООД
не изразява становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.59, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.“
ЕАД, ЕИК: ******със седалище и адрес на управление *** Б твърди по отношение на ответника „И.КО“ ЕООД,
ЕИК: ******със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
Е.О.М., че до топлоснабдения имот,
представляващ магазин-търговско помещение, находящ се в гр.София, община
Средец, ул. „******, е била доставяна топлинна енергия за периода 01.11.2017г
до 30.04.2019г. Изтъква се, че между страните не е бил подписан договор за
продажба на топлинна енергия, както и че ищецът е изпратил писмена покана до ответника за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия,
но ответното дружество не е предприело действия за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия . Ответното дружество е ползвало топлинна енергия, предоставяна от ищеца, не е заплащало нейната
стойност и така ответникът се е обогатил за сметка на ищеца. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 139.47 лв. за главница, представляваща цена за топлинна
енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., както и стойността на
изравнителна сметка № **********/31.08.2019 г. за периода от 01.11.2017 г. до
30.04.2019 г., сумата от 14.07 лв. - изтекла мораторна лихва за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 31.12.2017 г. до 21.10.2019
г., сумата от 25.32 лв. - такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 2.80 лв. за изтекла мораторна лихва за
забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2017г.
до 21.10.2019г., с които ответникът неоснователно се е обогатил и за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 11.11.2019 г. по
ч.гр.д.№ 63933/2019 г. на СРС, 35 състав. Претендират се разноски.
С постъпилия в
срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът „И.КО“ ЕООД не
оспорва приложеното от ищеца извлечение от сметки за аб.№ 338077 и размера на
начислените суми за топлинна енергия, както и липсата на облигационни отношения
за небитови нужди до топлопреносния имот. Твърди се, че топлопреносният имот не
е свързан с топлопреносната система на ищеца. Излага се, че спорните фактури са
издавани на името на трето лице – Е.М., както и че ответното ЮЛ не дължи
претендираните суми нито по силата на облигационна връзка, нито по силата на
неоснователно обогатяване, тъй като липсва ползване на предоставяните от ищеца
услуги. Релевира се възражение за изтекла давност на основание чл.111 б. „в“ от ЗЗД. Прави се искане съдът да отхвърли исковете и да присъди сторените от
ответника разноски.
Със заявление с вх.№ 3080619/06.11.2019 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „И.КО“ ЕООД, ЕИК: ******за процесните суми от 139.47 лв. за главница,
представляваща цена за топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до
30.04.2019 г., от 14.07 лв. - изтекла мораторна лихва за забава върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 31.12.2017 г. до
21.10.2019 г.; сумата от 25.32 лв., представляваща такса за услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., и от 2.80 лв. -
изтекла мораторна лихва за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2017г. до 21.10.2019г., с които ответникът
неоснователно се е обогатил относно
доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, представляващ магазин-търговско помещение, находящ се в гр.София,
община Средец, ул. „******, с аб.№ 338077. Според т.12 от заявлението по чл.410
от ГПК основанието, на което се основавали претенциите на „Т.С.“ ЕАД срещу длъжника
за процесните суми е неоснователно обогатяване, тъй като длъжникът е ползвал
топлинна енергия без основание и дължи връщането на онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването.
На 11.11.2019 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу посоченото лице за сумите: от
139.47 лв. за главница, представляваща цена за топлинна енергия за периода от
01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., от 14.07 лв. за изтекла мораторна лихва за
забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 31.12.2017 г.
до 21.10.2019 г., от 25.32 лв., представляваща такса за услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., и от 2.80 лв. за
изтекла мораторна лихва за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2017г. до 21.10.2019г., както и сумата от 75.00
лв. - сторените в заповедното производство разноски. Издадената заповед за
изпълнение е връчена на 25.11.2019 г., на 02.12.2019 г. е подадено възражение
от длъжника по чл.
414 ГПК, в което е оспорил дължимостта на вземанията. На 23.12.2019 г. „Т.С.“ ЕАД е предявил пред СРС
искове за установяване съществуването
на вземанията му по издадената заповед, като указанията на съда са
връчени на ищцовото дружество на 05.12.2019 г.
Между страните не съществува спор
досежно следните обстоятелства: посочения период за времето 01.11.2017 г. -
30.04.2019 г.; че имотът се
намира в гр.София, община Средец, ул. „****** с открита партида на абонатен №338077
и че същият представлява магазин-търговско
помещение; че между страните не е сключен писмен
договор за доставка на топлинна енергия, както и относно размера на начислените
суми за топлинна енергия по приложеното към исковата молба извлечение от сметка
за аб.№ 338077.
По делото е приложен акт № 241 от
10.11.1998 г. за общинска частна собственост за имот, находящ се в гр.София,
район „Средец“, кв.461, м. „Центъра“, ул. „****** и представляващ магазин с
площ от 26.72 кв.м. с принадлежащо мазе от 15.33 кв.м. и съответните ид.ч. от
сградата. Според отразените в акт № 241 от 10.11.1998 г. за общинска частна
собственост за имот релевантни обстоятелства и съгласно представените по делото
решение № 44 от протокол № 39/2002 г. на Столичен общински съвет и решение № 20
по протокол № 36/2002 г. на Столичен общински съвет, процесният имот е изключен
от капитала на „Софийски имоти“ ЕАД и със същите решения и по силата на
сключена писмена спогодба със Столична община, вписана в Службата по вписвания
в том III № 5 с вх.№ 3646 от
10.02.2003 г., описаният имот е собственост на ответника „И.КО“ ЕООД с
представляващ го Е.М..
Представена е
покана с изх. № П-6189 от 25.05.2018 г. на ищеца, адресирана до „И.КО“
ЕООД, с която е обективирано изявление за
сключване на писмен договор до 22.06.2018 г. на основание чл.149, ал.1, т.3 от
ЗЕ. Поканата е връчена на ответника с обратна разписка на 31.05.2018 г.
По делото е
приета покана с изх. № П-12906 от 29.10.2019г. на „Т.С.“ ЕАД адресирана до
ответника, с изявление за доброволно изпълнение на претендирани суми за доставена топлинна енергия, предмет
на предявените в настоящото производство искове. Не са представени
доказателства поканата да е получена от ответника.
Като част от доказателствения
материал са приложени и протокол № 11 от Общо събрание на собствениците на
етажната собственост на сграда в гр.София, ул. „****** от 20.09.2011 г за избор
на фирма, която да извършва дялово разпределение, списък на етажните
собственици от 20.09.2011 г. от ЕС в гр.София, ул. „******, както и договор
сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Б.Б.“ ООД от 312/08.07.2011 г. за предоставяне на
услугата дялово разпределение.
По делото са приети извлечения от
сметки за дялово разпределение по месеци за процесния период за абонатен № 338077,
установяващи размера на дължимите суми за топлинна енергия за периода 01.11.2017
г. – 30.04.2019 г. на базата на констативен протокол за извършен отчет на
базата на неосигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение
на топлинна енергия, според които е начислена единствено сума за сградна
инсталация.
Приложени по делото са фактури за
претендираните суми за топлинна енергия за топлоснабдения имот в рамките на
исковия период, издавани първоначално на името на управителя на ответното
дружество - Е.О.М., като след издадени кредитни известия, в последствие ищецът
е издавал фактури за доставената топлинна енергия в имота на името на „И.КО“
ЕООД.
Приети са и Общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение на ДЕКВР с
№ ОУ-033/08.10.2007 г. на основание чл.21, ал.1, т.4 от ЗЕ, както и писмена
спогодба със Столична община, вписана в Службата по вписвания в том III № 5 с вх.№ 3646 от 10.02.2003 г.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правма
страна следното:
Въззивната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал.1 ГПК
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от наведените в жалбата оплаквания.
При извършената проверка
настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и
процесуално допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени релевираните от
жалбоподателя доводи относно неговата правилност.
За уважаване на
предявения иск по чл.422 от ГПК вр. 59, ал. 1 ЗЗД и респ. за ангажиране
отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните
факти: 1) доставката на ТЕ до топлоснабдения имот, 2) че е настъпило
неоснователно разместване наимуществени блага, т.е. че доставената ТЕ от ищеца за
исковия период е била ползвана от ответника в имота без да е била плащана, 3)
че е настъпило обогатяване за ответника и обедняване на ищеца в резултат на
извършената размяна на блага и 4) че ищецът няма друга законова възможност за
защита чрез иск. За уважаване на предявените искове по чл.422 от ГПК вр.
чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да се докаже наличие на главен дълг, изпадане в
забава, размер на акцесорното вземане и период.
Съдът отчита, че
доказателствената тежест относно спорното материално право е именно тази по
предявения иск с правно основание по чл.422 от ГПК вр. 59, ал. 1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, тъй като в исковата молба и в заявлението по чл.410 от ГПК ищецът
поддържа като основание на иска липсата на сключен между страните писмен
договор за доставка на ТЕ за стопански нужди, като се твърди, че е била
доставяна ТЕ до имота на ответника за стопански нужди, че е била ползвана
такава, но не е била заплащана. Тези твърдения и доводи са предопределящи
за правната квалификация на заявеното спорно право на извъндоговорно основание
(неоснователно обогатяване).
Имуществените облаги
имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на
актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или
спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да
понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в
случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без
да съществуват изгледи за тяхното връщане (в този смисъл са разясненията,
дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. дула № 941/2009 г. на ВКС, ГК,
ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
От съвкупния доказателствен
материал по делото се установява, че процесният имот се използва като магазин с
адрес гр.София, ул. „******. Ответникът е търговец, който при осъществяване на
своята дейност, ползва процесният магазин в качеството си на негов собственик
на основание приетите по делото решение № 44 от протокол № 39/2002 г. на
Столичен общински съвет, решение № 20 по протокол № 36/2002 г. на Столичен
общински съвет процесният имот и писмена спогодба на ответника, сключена на
10.02.2003 г. със Столична община, вписана в Службата по вписвания в том III № 5 с вх.№ 3646 от 10.02.2003г.
От представените по делото
доказателства относно нуждите, които задоволява имотът (магазин – търговско
помещение) на ответника, така и от анализа на дефинитивните разпоредби на
понятията за "небитов клиент" и "битов клиент", който
съгласно §1, т. 2а от ДР на ЗЕ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, следва, че
законодателят е използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на
понятията: вида правен субект (физическо или юридическо лице), и нуждите, за
които той ползва/купува енергия (битови - за домакинството си, или
небитови – по аргумент на противното, такива които не задоволяват битови
нужди). Определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия.
Същевременно, дефинираните с тези правни норми легални понятия, не обхващат
изчерпателно всички възможни случаи в практиката. Следва да се отбележи, че
понятието "стопански нужди" или "небитови нужди" съгласно
действащата ДР на ЗЕ е дори по-широко от търговска дейност и се свързва с
нуждите, които задоволява конкретният имот. Несъмнено е, че ответникът няма
домакинство и собствени битови нужди, както и че имотът не е предназначен за
задоволяване на такива (търговско помещение - магазин), което сочи на небитово
ползване на топлинна енергия. В случая въззивникът е търговец, който
при осъществяване на своята дейност, а не за задоволяване на битови нужди,
ползва топлоснабдения имот в качеството му на собственик, което се установява
от приетите по делото решение № 44 от протокол № 39/2002 г. на Столичен
общински съвет, решение № 20 по протокол № 36/2002 г. на Столичен общински
съвет процесният имот и писмена спогодба на ответника, сключена на 10.02.2003
г. със Столична община, вписана в Службата по вписвания в том III № 5 с вх.№ 3646 от 10.02.2003 г.
В конкретния случай страните не
спорят, че договор за доставка на топлинна енергия между тях не
е сключен. Ищецът обосновава задължението на ответника
с неоснователното обогатяване на последния с доставената му и
използвана топлинна енергия, доколкото въпреки отправената от ищеца покана,
страните не са подписали писмен договор. Поради тази причина, след като не се
спори, че между главните страни не е бил сключван договор за продажба
на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена
форма, то това означава, че помежду им не е възникнало валидно договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови
(стопански) нужди. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да
търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно
основание, същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, с която разпоредба
законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание и за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. За да бъдат уважени предявените искове, следва да се установи,
че за процесния период между страните, при липса на валидно договорно
правоотношение, топлопреносното предприятие е доставило топлинна енергия за
стопански нужди на потребителя и така е обеднял, както и че потребителят е
ползвал такава, т.е. обогатяването се изразява в увеличаване на
актива на имуществото на обогатения или намаляване на неговите
пасиви/спестяване на някои разходи, които иначе е трябвало да понесе.
Настоящата инстанция приема, че по
делото е установено, че въззивникът се е
обогатил неоснователно с топлинна енергия през процесния
период в имота, без да е заплатило стойността на използваната такава съгласно представените
по делото и неоспорени от въззивника извлечения от сметки за аб.№ 338077 и
индивидуални справки за използвана топлинна енергия за топлоснабдения имот,
съставени въз основа на констативен протокол за отчет на базата на неосигурен
достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение. Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва
по система за дялово разпределение, като начинът за неговото извършване е
регламентиран в ЗЕ и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата - етажна собственост в случая е възложено от
етажните собственици на „Б.Б.“ ООД с договор, сключен от упълномощен
представител на етажните собственици. Третото лице помагач е осъществявало
услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за процесния период. Размерът
на спестените от въззивника в настоящото производство разноски следва да се
определи въз основа на реално потребената топлинна енергия и
съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация по аргумент от чл. 156 от ЗЕ, които се установяват от
извлеченията от сметки за аб.№ 338077 и индивидуални справки на фирмата за
дялово разпределение.
Съдът достигна до извода, че
въззивникът е потребявал топлинна енергия за очертания исков период без
да заплати нейната стойност, при което е получил услуга, чиято стойност не е
заплатил, съответно той се е обогатил, а ищецът се е обеднил до размера на
цената на потребената топлинна енергия. Следва да се отбележи и
обстоятелството, че ответното дружество не е ангажирало доказателства, с които
да докаже заплащане на претендираните суми, чиято стойност се извежда на базата
на представените по делото и неоспорени извлечения от сметки за аб.№ 338077 и
индивидуални справки на третото лице-помагач за използваната топлинна енергия в
топлоснабдения имот.
Предвид тези установени по делото
данни относно начина на определяне на размера на дължимата сума за топлинна енергия за
процесния имот, възлизаща в размер на 139.47 лв. за периода от 01.11.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК от 06.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумите,
настоящият състав намира за неоснователни наведените в жалбата
възражения, че през процесния период не са налице данни за това на каква база и
как е отчетена потребената за процесния имот – магазин топлинна енергия,
респ. че спестените разходи за нея са останали недоказани.
Неоснователни са и изложените във
въззивната жалба доводи относно обстоятелството, че не въззивникът, а трето
лице е ползвало имота предвид факта, че част от процесните фактури са издадени
на негово име. Обстоятелството, че част от приложените фактури са били идадени
на името на Е.М. – управител на „И.КО“ ЕООД, не обосновава категоричен извод,
че именно това лице е ползвало процесния имот през посочения период. Не са
ангажирани доказателства от въззивникът, че имотът е бил ползван от друго лице
на друго основание (договор за наем, вещно право на ползване или др.), а и
освен това от приложената доказателствена съвкупност се установява, че
собственик на процесния имот е именно „И.КО“ ЕООД. Установено е по делото, че
имотът е топлоснабден. Видно от представения протокол на Общото събрание на
етажната собственост, се установява наличието на топлинен счетоводител, т.е.
сградата е топлоснабдявана. Обратното би било нелогичен извод, тъй като не би било
нужно да се избира топлинен счетоводител, ако сградата не е топлоснабдена. В
случая сумите са само за сградна инсталация, която зависи само от обема на
имота, като е без значение дали имотът реално се ползва, за да се приеме, че
такава доставка е извършена и съответният разход е бил спестен.
Съдът намира за неоснователно и
възражението за изтекла давност на основание чл.111, б. „в“ от ЗЗД по отношение
на претендираната с иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.59 от ЗЗД парична сума.
Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 06.11.2019 г. в СРС, а вземането за
доставената в топлоснабдения имот топлинна енергия е за периода 01.11.2017 г. - 30.04.2019 г.,
т.е. те не са обхванати от последиците на погасителната давност.
По изложените съображения и
предвид съвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
По разноските:
Предвид неоснователността на подадената
въззивна жалба, право на разноски има въззиваемата страна, но понеже подаденият
отговор на въззивната жалба е бланкетен, не се обосновава извод, че
претендираното от въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение не се
следва.
На основание
чл.280, ал.3 от ГПК решението на въззивния съд не подлежи на касационно
обжалване, предвид цената на исковете, като първоинстанционното
решение в необжалваните части е влязло в
сила и се ползва с последиците на силата на пресъдено нещо.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение от 09.12.2020 г. по гр.д. № 75001/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 35-ти
състав в обжалваната му част.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД – „Б.Б.“ ООД.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.