№ 32
гр. Русе, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Търговско дело №
20244500900110 по описа за 2024 година
Предявен е иск за установяване на вземане по издадена заповед за
изпълнение с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Московска“ №19 твърди, че подали заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против К. М. Н., въз
основа на което било образувано ч.гр.д. №2800/2024 г. по описа на Районен
съд- Русе и в полза на банката била издадена заповед за незабавно изпълнение
№1426/23.05.2024 г. и изпълнителен лист за вземанията на банката,
произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от 14.03.2023 г.
Съдът е разпоредил длъжникът К. М. Н., EГH **********, да заплати нa
кредитора „Банка ДСК“ AД сумите: 28 845,81 лв.- главница, ведно със законна
лихва за период от 22.05.2024 г. до изплащане на вземането; 221,00 лв.-
обезщетение за забава за периода от 30.04.2024г. до 20.05.2024г.; 1277,68 лв. -
договорна лихва за периода от 02.09.2023г. до 29.04.2024г.; 41,86 лв.- лихвена
надбавка зa забава за периода от 01.10.2023г. до 29.04.2024г.; 120 лв.- разходи
при изискуем кредит, както и държавна такса в размер нa 610,13 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер нa 150,00 лв. C разпореждане №
6363 от 16.07.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 2800/2023г. по описа на PC-
Русе, предвид обстоятелството, че длъжникът подал възражение пo чл.414 от
1
ГПК, съдът им указал на основание чл.415, ал.1, т.1 във вр. ал.3 от ГПK в
едномесечен срок от датата на уведомяване за възможността да предявят иск
зa установяване на вземането си. Препис от посоченото разпореждане и
съобщение на съда било получено на 23.07.2024г. Тези обстоятелства
обосновавали правния им интерес за предявяване на иска установяване
съществуването нa вземането си срещу длъжникът по издадена заповед за
незабавно изпълнение. Вземането им произтичало от договор за кредит за
текущо потребление от 14.03.2023 г., Общи условия нa Банката за
предоставяне на кредити зa текущо потребление, сключен между Банката и
ответника в качеството на кредитополучател. Съгласно договора за кредит
предоставили на кредитополучателя кредит в размер на 30 000 лв., a
кредитополучателят се задължил да върне предоставената сума, ведно с
уговорените лихви, в срокове и при условията на сключения договор.
Кредитът бил осчетоводен, усвоен изцяло и погасяван пo кредитна сметка
11/29764867. Всички средства пo отпуснатия кредит в размер на 30 000 лв.
били усвоени изцяло от ответника нa 15.03.2023 г. Съгласно т.2 и т.5 от
договора за кредит, кредитополучателят се задължил да изплaти отпуснатия
кредит в срок от 120 месеца, при уговорен нaчин на погасяване нa кредита - с
месечни вноски, съгласно погасителен план- Приложение № 1 към договора.
Падежната дата за издължаване на месечните вноски била 1-во число на
месеца, а погасяването се извършвало чрез разплащателна сметка ІBAN *** с
титуляр кредитополучателят (т.5 от договора за кредит). B изпълнение на
задълженията си по договора за кредит, на 15.03.2023г. предоставили на
кредитополучателя К. М. Н. договорената сума в размер нa 30 000 лв. C
предоставяне на кредита изпълнили поетия пo договора ангажимент и били
изправна страна пo него. За усвоените суми от кредита, предмет на договора,
кредитополучателят заплащал променлив лихвен процент в размер на 6,62%
годишно, формиран от стойността на референтен лихвен процент,
представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда пo срочни
депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 гoдини“ 0.060 %,
който при отрицателна стойност се приемал със стойност 0 и фиксирана,
преференциална надбавка в размер на 6,560%, предоставена на
кредитопопучателя при кумулативно изпълнение на условията пo т. 9 от
договора за кредит. Правото на ползване на преференциална лихва отпадало и
приложимият лихвен процент се увеличавал чрез увеличаване на надбавката
2
пo реда и в сроковете, посочени в Общите условия към договора за кредит.
Годишният процент на разходите (ГПР) пo кредита бил 7,23%, като можел да
бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. В т. 20 oт
дoгoвopa за кредит било предвидено, че кредитополучателят заплаща на
кредитора такси и комисионни, съгласно Тарифа на Банка ДCК за лихвите,
таксите и комисионните, които банката прилага по извършваните услуги на
клиенти. Когато кредитополучателят не внесял дължимите суми, с размера им
се увеличава дълга. Кредитополучателят поел и задължени, съгласно т. 1,
б.,,б“ и б. „в“ от ОУ да осигурява пo разплащателната си сметка, най-късно на
падежната дата, сума най- малко в размер на дължимата погасителна вноска и
да погасява кредита при условията на сключения договор за кредит. Следвало
да се има предвид, че сключеният договор за кредит бил действителен и
съдържал необходимото задължително съдържание, въведено oт законодателя,
налице била ваплдно изявена от кредитополучателя вoля за обвързване с
условията на подписания oт него договор за кредит и приложенията към него,
като волята мy била потвърдена с положeния от нeгo подпис- в договора за
кредит и всички приложения към нeгo. Съгласно т.16.1 oт ОУ при забава на
плащането нa месечната вноска oт деня, следващ падежната дата, определена
в договора, частта oт вноската, представпяваща главница, се олихвявала с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. Ако кредитопопучателят погасял дължимата месечна
вноска дo седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не ce
прилагала. B т.16.2. от ОУ било предвидено, че при допусната забава в
плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък
oт главницата ставал предсрочно изискуем и ce олихвявал с договорения
лихвен процент и с надбавка за забава в размер нa 10 процентни пункта.
Последиците настъпвали, a ако законът гo изисквал- след уведомление до
клиента, изпратено до последния посочен от нeгo адрес за кореспонденция. От
датата нa изискуемост на кредита- на краен падеж или предсрочна, целият
непогасен остатък от гпавницата се олихвява със законна лихва по чл.86 oт
ЗЗД до окончателно погасяване нa задължението, вкл. и пo принудителен ред-
т.16.3 oт ОУ. Ответникът допуснал нередовности в плащанията на вноските
по кредита, което довело до настъпване на предсрочната изискуемост на
вземането на основание т.16.2 от ОУ- при допусната забава в плащанията на
уговорени погашения пo главница и/или лихва над 90 дни (общо 229 дни
3
забава). Тази забава била налице пo отношение на дължимите вноски oт
м.oктoмвpи 2023г. - брой, размер и падеж на непогасени/частично погасени
месечни вноски пo лихва и/или главница към дата на изискуемост: седем
вноски, както следва: 01.10.2023г.- 342,14лв., 01.11.2023г.- 342,14лв.,
01.12.2023г.- 342,14лв., 01.01.2024г.- 342,14лв., 01.02.2024г.- 342,14лв,
01.01.2024г.- 343,12лв., 01.04.2024г.- 343,12лв. или в общ размер просрочената
сума- 2394,16лв., което пo безслорен начин удостоверявало, че в този период
била налице неизправност от страна на кредитополучателя- неточно
изпълнение на задължението за плащане погасителни вноски пo кредита. B
тази връзка, поради допуснатата забава в плащанията и съгласно
предвиденото в т.16.2. oт ОУ основания за това, като кредитор предприели
действия пo обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез изпращане на
уведомление до ответника за отнемане на договореното преимущество на
срока с уведомление- изх.№ 0050-20-00210/Z6.04.2024г. до
кредитополучателя, връчено лично на 30.04.2024г.
Всички факти, oтнocими към настьпване и обявяване на предсрочната
изискуемост, се осъществили преди подаване на заявлението зa издаване на
заповед за излълнение и вземането им, произтичащо oт договора за кредит
станало изцялo изискуемо, предвид наличието на неплатени дължими месечни
вноски пo кредита, както и предявената на длъжника предсрочната
изискуемост на цялото вземане. Банката упражнила правото си и обявила
непогасеният остатък от кредита за предсрочно изискуем, считано от
30.04.2024г. Задължението на длъжникa за целия остатьк oт кредита пo
сключения договор за кредит за текущо потребление било изискуемо към
момента нa подаване на заявлението за издаване на заповед зa незабавно
изпълнение. Вземането било осчетоводено като изискуемо на 30.04.2024 г., от
кoйтo момент банката се позовала нa правото си дa обяви вземането си зa
предсрочно изискуемо. Предсрочната изискуемост била резултат от промяна в
задължението на длъжника, след упражняване на потестативно право на
кредитора при наличието и нa двете предлоставки, императивно уредени като
фактически състав, пораждащ право на банка - заявител дa получи
предоставена главница пo кредит преди изтичане на уговорен в полза на
длъжника срок. Било осъществен обективен факт, уговорен като основание за
едностранно изменение на договора (допусната забава в плащанията на 7 бр.
месечни вноски) и упражнено от кредитора право да обяви кредита за
4
предсрочно изискуем с изявление, връчено лично на длъжника на 30.04.2024г.
Задължението на длъжника за целия остатък от кредита пo сключения договор
за кредит за текущо потребление от 14.03.2023г. било изискуемо към момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Въз основа на подаденото заявление било образувано ЧГД №2800/2024г. по
описа на РРС и била издадена Заповед № 1426 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ пo чл.417, т.2 от ГПК и Изпълнителен
лист №1237 от 23.05.2024г. за предявеното в производството парично вземане
на Банката, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
22.05.2024г. до окончателното изплащане на вземането. Въз основа на
издадения изпълнителен лист за събиране на сумите било образувано изп.
дело № 22/2024г. по описа на ЧСИ В. Н- peг.№ *** при КЧСИ с район на
действие Окръжен съд- Русе.
Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение- 22.05.2024г., вземането срещу длъжника К. М. Н. било
общ размер на 30 506.35 лв., от които: 28 845,81 лв. - главница, ведно със
законна лихва за период от 22.05.2024 г. до изплащане на вземането; 221,00 лв.
- обезщетение за забава зa периода от 30.04.2024г. до 20.05.2024г.; 1277,68 лв -
договорна лихва за периода от 02.09.2023г. до 29.04.2024г.; 41,86 лв.- лихвена
надбавка за забава за периода от 01.10.2023г. до 29.04.2024г.; 120 лв.- разходи
при изискуем кредит. За дължимите суми на 20.05.2024г. съставили документ
no чл.417, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ- Извлечение от счетоводна
книга (от банкова сметка) за задължения пo договор за кредит за текущо
потребление от 14.03.2023г., отчитан пo кредитна сметка №11/29764867. При
преценка размерите на исковите претенции следвало да се съобрази, че сумата
за главница се явявала размера на неплатения остатък от задължението за
главница, съобразно постигнатите договорености между страните,
претендираната лихва представлявала възнаградителна такава, дължима на
основание т. 8 от договора за кредит, като началния момент - 02.09.2023г. бил
моментът, от който съгласно договора и погасителния план към него, било
налице начисляване нa възнаградителна лихва, която не била платена.
Посоченият краен момент-29.04.2024г. бил датата, до която
кредитополучателят дължал възнаградителна лихва, a именно датата към
която кредитьт бил обявен зa предсрочно изискуем. Това била
възнаградителната лихва за изпопзваната в заем сума, която начислявали
5
върху падежиралите редовни вноски за главница, съгласно погасителния план.
Претендираните суми като обезщетение зa забава (лихвена надбавка за забава)
представлявала договорено между страните обезщетение за забава, дължимо
на основание чл. 16.1 от ОУ като същото било в размер на 10% върху частта от
дължимата и неплатена пo погаситепен план просрочена главница. B т.16.3. от
ОУ било предвидено, че oт датата на изискуемост на кредита- на краен падеж
/крайния срок за издължаване на кредита/ или предсрочна, целият непогасен
от главницата се олихвява със законна лихва пo чп.86 от ЗЗД до окончателно
погасяване на задължението, вкл. и пo принудителен ред. До момента
ответникът не погасил дължимите суми.
Претендира съдът да постанови решение, с което да признане за
установено по отношение на ответника, че съществува вземането на банката за
сумите: 28 845,81 лв.- главница по договор за кредит за текущо потребление
от 14.03.2023г., ведно със законна лихва за период от 22.05.2024 г. до
погасяване на вземането; 221,00 лв.- обезщетение за забава за периода от
30.04.2024г. до 20.05.2024г.; 1277,68 лв. - договорна лихва за периода от
02.09.2023г. до 29.04.2024г.; 41,86 лв.- лихвена надбавка зa забава за периода
от 01.10.2023г. до 29.04.2024г.; 120 лв.- разходи при изискуем кредит, по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
по ч.гр.д.№ 2800/2023г. по описа на PC- Русе. Претендира и направените
разноски в заповедното и в исковото производство.
Ответникът К. Р. М. чрез пълномощника си адв. М. М. от АК-Русе е подал
отговор по реда на чл.131 от ГПК, в който изразява становище за допустимот
на предявеният иск. По същество оспорва основателността на иска с доводи,
че договорът е недействителен, поради което дължи частично заявената за
установяване главница. Твърди, че договорът за потребителски кретит бил
сключен в нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, изискваща
същият да е сключен по ясен и разбираем начин като всички негови елементи
се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по- малко от 12 и
поради това бил недействител на основание чл.22 от ЗПИ, а на основание
чл.23 от ЗПК дължал връщане само на чистата стойност на кредита без
лихвите и другите разходи.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
6
На 14.03.2023 г. в гр.Русе между „Банка ДСК“ ЕАД- гр.София чрез ФЦ-
Русе от една страна, в качеството на кредитодател и от друга- К. М. Н. в
качеството му на кредитополучател е сключен договор за кредит за текущо
потребление, по силата на който банката е предоставила на Н. кредит в размер
на 30 000 лв. със срок на изплащане от 120 месеца, считано от неговото
усвояване, с падежна дата на вноската- първо число на месеца, за което е бил
изготвен и погасителен план. В погасителният план са конкретно посочени
размера на кредита, дължимите лихви, такси и други разходи, общият размер
на дължимата сума, падежът броят и размера на вняка месечна вноска с
конкретно описани компонетти.
В чл.8 от договора е уговорен променлив лихвен процент в размер на
6.62% годишно, формиран от стойността на референтен лихвен процент,
представляващ инцикатор от „среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева за домакинства със срок над 1 ден до 2 години“, 0.060% и
фиксирана преференциална надбавка в размер на 6.560%, предоставена при
кумулативното изпълнение на условията по т.9 от договара. В договора са
уговорени уславията, при които отпада преферинциалната лихва и
приложимия лихвен процент, както и надбавката при предсрочна изискуемост
на кредита. В договора страните са уговорили обезпечението на кредита, вида
и размера на дължимите такси и разходи. Съгласно чл.14 същият е сключен
при Общи условия, приети от кредитополучателя. Кредитът е усвоен по
посочена сметка на кредитополучателя на 14.03.2023 г.
К. М. Н. е погасил вноските за периода 01.04.2023 г.- 01.10.2023 г. в общ
размер на 2057.32, от които 1154.19 лв. – главница и 903.13 лв. договорна
лихва. От 01.10.2023 г. е преустановено погасяването на задълженията. С
уведомление- изх.№0050-20-00210/26.04.2024г. до К. Н., връчено му лично на
30.04.2024г. банката обявява предсрочната изискуемост на кредита поради
допусната забава в плащанията на 7 бр. месечни вноски с падежи: 01.10.2023г.,
01.11.2023г., 01.12.2023г., 01.01.2024г., 01.02.2024г., 01.03.2024г. и 01.04.2024г.
До 30.04.2024г. неплатената сума пo вноските за главница е в размер на
1272,63 лв., a неплатената сума за договорна лихва- 1277,68 лв. или общият
размер на непогасените суми по договора възлиза на 28 845,81 лв.
Непогасените задължения пo договора за потребителски кредит oт
14.03.2023 г. до 22.05 .2024г. са, както следва: непогасена главница в размер на
7
28 845,81 лв., просрочена редовна лихва-1277,68 лв., обезщетение за забава -
220,99 лв. за периода от 01.05.2024 г. до 20.05.2024 г. върху главницата oт 28
845,81 лв., лихвена надбавка за забава за периода oт 01.10.2023 г. до
29.04.2024г. в размер на 42,09 лв., разходи за изискуемост на кредита - 120,00
лв. Общата сума на задължениятато на кредитополучателя К. М. Н. възлиза на
30 506,57 лв.
На 22.05.2024 г. „Банка ДСК“ АД- София подава заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжника К. М. Н. за
дължимите главница, лихви и такси, въз основа на което е образувано ч.гр.д.
№2800/2024г. по описа на РС-Русе. В полза на банката е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите, както
следва: главница в размер на 28 845.81 лв., ведно със законната лихва, считано
от 22.04.2024 г. до окончателното плащане, договорна лихва в размер на
1277.68лв., лихвена надбавка за забава в размер на 41.86 лв., обезщетение за
забава в размер на 221 лв. за периода 01.05.2024 г.- 22.05.2024 г., за сумата от
120 лв.- разходи при изскуем кредит, както и за разноските за заповедното
производство в размер на 760.13 лв.
В срок длъжникът е оспорил вземането по издадената заповед с
възражение по реда на чл.414 от ГПК, за което банката е била уведомена на
23.07.2024г. Исковата молба е подадена на 23.08.2024г., препис от която е
представен в заповедното производство.
Изложените факти съдът приема за установени въз основа на приетите по
делото писмени доказателства, доказателствата по приложеното ч.гр.д.№
2800/2024 г. по описа на РРС, както и с приетата по делото ССЕ. Съдът
кредитира изцяло заключението на ВЛ като компетентно и обосновано дадено
и неоспорено от страните.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск за установяване на вземане по издадена заповед за
изпълнение с правно основание чл.422 от ГПК.
Предявяването на специалният установителен иск по чл.422 от ГПК
предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора- ищец заповед за
8
изпълнение на парично задължение, която е оспорена от длъжника с
възражение в срока по чл.414 от ГПК. Подаването на възражение поражда
правният интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния срок по чл.415,
ал.4 от ГПК с цел да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на
оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила на заповедта, за да
послужи същата като изпълнителен титул за реализиране на вземането срещу
длъжника / арг. от чл.416 от ГПК/.
В конкретният случай е налице издадена в полза на банката-ищец заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, оспорена
от длъжника с възражение по реда и в срока на чл.414 от ГПК.
Оспорването на заповедта за изпълнение е породило правния интерес от
търсената искова защита. Искът е предявен в едномесечния срок,
регламентиран в закона, поради което същият е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
Предмет на иска по чл.422 от ГПК е установяване съществуването на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение.
В процеса в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи
вземането си както по основание, така и по размер.
Ищецът е навел твърдения, че вземането му произтича от сключен
договор за кредит за текущо потребление с ответника и обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита поради наличието на основанията,
визирани в ОУ- поради непогасяване на задълженията в срок.
С представеният препис от договор за кредит, носещ подписите на
страните по него и ползващ се с доказателствената сила на чл.180 от ГПК се
установи, че на 14.03.2023г. банката в качеството й на кредитодател от една
страна и от друга- К. М. Н. в качеството му на кредитополучател са сключили
договор за кредит при ОУ, по силата на който банката е предоставила на на
насрещната страна кредит в размер на 30 000 лв., със срок за плащане- 120
месеца, считано от датата на неговото усвояване, с падежна дата на вноската-
първо число на месеца, за което е бил изготвен и погасителен план. В
погасителният план са конкретно посочени размера на кредита, дължимите
лихви, такси и други разходи, общият размер на дължимата сума, падежът
9
броят и размера на вняка месечна вноска с конкретно описани компонетти.
В чл.8 от договора е уговорен променлив лихвен процент в размер на
6.62% годишно, формиран от стойността на референтен лихвен процент,
представляващ инцикатор от „среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева за домакинства със срок над 1 ден до 2 години“, 0.060% и
фиксирана преференциална надбавка в размер на 6.560%, предоставена при
кумулативното изпълнение на условията по т.9 от договара. В договора са
уговорени уславията, при които отпада преферинциалната лихва и
приложимия лихвен процент, както и надбавката при предсрочна изискуемост
на кредита. В договора страните са уговорили обезпечението на кредита, вида
и размера на дължимите такси и разходи.
Сключването на договора е правопораждащ юридическа факт, тъй като
създава облигационно- правна връзка между страните по него- права и
задължения за всяка от тях.
Сключеният договор за потребителски кредит попада в обхвата на ЗПК и
ЗЗП, поради което в изпълнение на задължението си, визирано в чл.7, ал.3 от
ГПК съдът извърши служебна проверка и не констатира наличие на
неравноправни клаузи в договора.
Не е налице и наведеното от ответника основание за недействителност на
договора.
Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК / на която е основаво възражението на
ответника/ въвежда изискването договорът за потребителски кредит да се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт- не по-малък от 12, в два екземпляра- по един
за всяка от страните по договора. Разпоредбата е императивна и нарушаването
й има за последица недействителност на договора по смисъла на чл.22 от ЗПК.
Преценката обаче дали не е спазено изискването на закона шрифтът на
договора да е по-малък от 12, не може да бъде изведена от прочита на
представения документ, нито от използването на програма за конвертиране на
документа, нито въз основа на изведена съдебна практика по сходен вид дела,
а следва да се установи конкретно по делоло по надлежния ред- чрез
техническа експертиза.
10
Позоваването на нищожност на това основание е факт, от който ответника
иска да черпи права, поради което в негова доказателствена тежест е да го
установи, за което същият не е релевирал своевренно доказателства.
По делото не са ангажирани надлежни доказателства за нарушаване на
изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, поради което не е установена заявената
недействителност на договора.
Съдът приема, че сключеният договор за кредит е действителен и
поражда целените с него правни последици- създаването на облигационно
правоотношение между страните с уговореното в договора и ОУ към него
съдържание.
С представеното и неоспорено извлечение от сметка, както и с приетата
по делото експертиза се установи по категоричен начин, че банката е
изпълнила задълженията си по договора като е предоставила на
кредитополучателя по посочената сметка сумата в размер на 30 000 лв. на
14.03.2023г., когато кредитът е усвоен по смисъла на раздел ІІ, чл.2 от ОУ. С
факта на усвояване на кредита банката е изпълнила задължението си и като
изправна страна има качеството на кредитор.
За кредитополучателя е възникнало задължението да върне
предоставения кредит съгласно погасителния план, както и да учреди
уговореното в договора обезпечение.
С приетата по делото експертиза се установи по категоричен начин, че по
кредита са извършвани плащания в периода периода 01.04.2023 г.- 01.10.2023
г. в общ размер на 2057.32, от които 1154.19 лв.- главница и 903.13 лв.
договорна лихва. От 01.10.2023 г. е преустановено погасяването на
задълженията. С оглед на това съдът приема, че е налице неизпълнение на
поетите с договора задължения от страна на кредитополучателя, поради което
за банката е възникнало субективното й право да направи кредита предсрочно
изискуем- хипотеза, визирана в раздел VІІ, чл.16.2 от ОУ, които са неразделна
част от сключения договор.
Съгласно задължителните указания на ВКС, обективирани в т. 18 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на
ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал. 1 от ГПК за вземане,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
11
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната му изискуемост.
В настоящият случай банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и това обстоятелството го е обявила на
длъжника с уведомление, връчено му на 30.04.2024г., от който момент е
настъпила предсрочната изискуемост на кредита.
По делото не са налице доводи и доказателства ответникът да е погасил
задълженията си, породени от сключения договор за кредит, поради което
съдът приема, че е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя.
Неизпълнението е нов правнорелевантен факт, настъпил в договорната
връзка, който поражда нови правни последици. За банката в качеството й на
кредитор е възникнало субективното право да иска плащане на задълженията
за главница, договорна и наказателна лихва, разходи, както и за обезщетение
за забава.
Установи се по категоричен начин, че до 30.04.2024г. неплатената сума пo
вноските за главница е в размер на 1272,63 лв., a неплатената сума за
договорна лихва- 1277,68 лв. или общият размер на непогасените суми по
договора възлиза на 28 845,81 лв.
Със приетата ССЕ се установи, че непогасените задължения пo договора
за потребителски кредит oт 14.03.2023 г. до 22.05.2024г.- датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК са, както следва: непогасена главница в размер на 28 845,81
лв., просрочена редовна лихва-1277,68 лв., обезщетение за забава - 220,99 лв.
за периода от 01.05.2024 г. до 20.05.2024 г. върху главницата oт 28 845,81 лв.,
лихвена надбавка за забава за периода oт 01.10.2023 г. до 29.04.2024г. в размер
на 42,09 лв., разходи за изискуемост на кредита - 120,00 лв. Общата сума на
задължениятато на кредитополучателя К. М. Н. възлиза на 30 506,57 лв.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск е доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен в претендираните размери.
12
В полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски за
заповедното производство, както и разноските за исковото производство.
За заповедното производство банката е направила разноски в общ размер
на 760.13 лв. За исковото производство размера на направените разноски
1244.81 лв. Банката е представлява от юрисконсулт, поради което и на
основание чл.78, ал.5 от ГПК следва да се присъди и възнагражденеие в
размер на 300 лв. Общият размер на направените разноски възлиза на 1544.81
лв., които ответникът следва да заплати.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. М. Н., ЕГН
********** от гр.Русе, бул.“Гоце Делчев“ №35, вх.1, ет.4, ап.69 , че
съществува вземането на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ №19 по договор за кредит за
текущо потребление, сключен на 14.03.2023 г. за сумите: непогасена главница
в размер на 28 845,81 лв., просрочена редовна лихва-1277,68 лв., обезщетение
за забава - 220,99 лв. за периода от 01.05.2024 г. до 20.05.2024 г. върху
главницата oт 28 845,81 лв., лихвена надбавка за забава за периода oт
01.10.2023 г. до 29.04.2024г. в размер на 41,86 лв., разходи за изискуемост на
кредита - 120,00 лв. по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№2800/2024г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА К. М. Н., ЕГН ********** от гр.Русе, бул.“Гоце Делчев“ №35,
вх.1, ет.4, ап.69 да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ №19 сумата в
размер на 1544.81 лв. разноски за настоящото производство, както и сумата в
размер на 760.13 лв. разноски за заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
13
14