№ 742
гр. Велико Търново, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ
при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело
№ 20254110100107 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид:
Предявени са по реда на чл.415, ал.1, т.1 , вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК обективно съединени
установителни искове, имащи за предмет претендирани вземания за наемна цена и договорена
годишна лихва – с правна квалификация , изведена от нормите на чл.288, вр. с чл. 286, ал.1 от ТЗ,
вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД , чл.10, ал.2, чл.9 от ЗЗД, вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ.
Ищецът *** – гр.*** чрез пълномощника си *** с Булстат ********* , действащо чрез адвокат
Н. К. от ВТАК, твърди , че на 27.07.2018 г., в сключил с ответника ***- град *** договор за
наем на земеделски земи с № ВТ 2084 с обща площ 184,345 дка , по силата на който му е
предоставил ползването им за 5 стопански години, считано от 01.10.2028 г. / чл.2/, срещу
задължението да му заплаща годишна наемна цена в размер на 561,71 EUR, платима в
лева по централния курс на БНБ на 31.08.2018 г. , 31.08.2019 г. , 31.08.2020 г. , 31.08.2021 г.
и 31.08.2022 г. / чл.7, ал.2, чл.8, ал.1 от договора /, поради което възлиза на сумата от 1
098,60 лева (561,71 х 1,95583).
Общият размер на дължимите наемни плащания по този договор за всички стопански
години възлиза на 5 493,00 лева (1 098,60 лв. х 5), която сума не е заплатена на падежите и
досега .
На 29.07.2019 г., сключил с ответника друг договор за наем на земеделски земи № 2 с
обща площ от 10,104 дка за една стопанска година , считано от 01.10.2019 г. , по силата на
който му е предоставил ползването им срещу годишна наемна цена в размер на 60,62 лева .,
платима в срок до 31.08.2019 г. , която също не е заплатил.
На 27.10.2021 г., страните сключват споразумение, с което ответникът безусловно е
признал всяко едно от вземанията по двата договора за наем/ чл.1 / и уговарят нов падеж за
изпълнение на задълженията му- на 01.10.2022 г. /чл. 2/ .
На 07.08.2023 г., сключват ново споразумение , с което ответникът пак безусловно е
признал всяко едно от вземанията по двата договора за наем (чл. 1 от споразумението) и
уговарят нов падеж за изпълнение на задълженията му – на 31.01.2024 г. (чл. 2 от
споразумението).
1
Съгласно чл. 3 от второто споразумение страните уговарят за срока от
първоначалния падеж на всяка дължима годишна наемна вноска по договора за наем,
наемателят да заплати на наемодателя годишна лихва (договорна) в размер на 3 %.
За периода от 07.10.2021 г. до 07.10.2024 г. върху всяко едно от дължимите годишни
наемни цени плащания по двата договора, с изключение на тази за стопанската 2022/2023 r.
по договор BT 2084, натрупаната договорна лихва е в следните размери:
98,87 лева — за стопанската 2018/2019 r. по договор за наем BT 2084; 98,87 лв. — за
стопанската 2019/2020 г. по договор за наем BT 2084; 98,87 лв. — за стопанската 2020/2021
г. по договор за наем BT 2084; 98,87 лв. — за стопанската 2021/2022 г. по договор за наем
BT 2084; 5,45 лева — върху главницата от 60,62 лева , дължима за стопанската 2019/2020 г.
по договор за наем № 2/29.07.2019 г. ; 65,92 лева - за периода от 07.10.2022 г. до 07.10.2024
г. върху главницата 1 098,60 лева за стопанската 2022/2023 г. по договор за наем BT 2084.
За дължимите суми се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение № №
1271/15.10.2024 г. по ч.гр.д. № 3180 /2024 г. на ВТРС , но длъжникът е подал срещу нея
възражение в срока по чл.414 от ГПК.
Предвид горетвърдяното , моли съда да постанови решение , с което да приеме за
установено по отношение на ответника , че вземанията – предмет на издадената заповед за
изпълнение, съществуват, както и да бъде осъден да заплати направените по
производството разноски.
В с.з. писмено поддържа исковете.
Ответникът чрез пълномощника си адвокат М. Г. от ВТАК оспорва претендираните
вземания за наемна цена за стопанските 2018/2019 г. ; 2019/2020 г. ; 2020/2021 г. и 2021/2022
г. с възражение за погасяването им по давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД , а
вземанията за договорна годишна лихва ги оспорва с възражения, основани на
обстоятелствата , че при сключване на споразумението , от което произтичат, не е спазена
изискуемата за договорите за наем нотариална заверка на подписите , както и че не е
вписано в имотния регистър .
Претендира присъждане на направените по производството разноски .
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и
обосновава следните правни изводи:
Сключването и съдържанието на посочените в исковата молба два договора за наем
на земеделски земи и споразумение, установяващо нов падеж на задълженията на
ответника- наемател и уговорена годишна лихва от 3 процента върху забавените наемни
плащания, имаща типично мораторен характер , са безспорни и доказани с представените
преписи на едноименни договорни документи, юридически факти, поради което е ненужно
преповтарянето им.
Безспорни и съответни на уговорените, са и размерите на претендираните вземания.
Тяхното съществуване към настоящия момент / възникване и изискуемост/ е предмет
на субективни притезателни / главни и аксесорни/ права с облигационен характер и
договорен произход , позволени от и уредени в закона – чл.288, вр. с чл. 286, ал.1 от ТЗ, вр. с
чл.232, ал.2 от ЗЗД , чл.10, ал.2, чл.9 от ЗЗД, вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ.
Отрицанието им/ с изключение на вземането за наемна цена за стопанската 2022/2023 г. / с
изложените по- горе възражения е неоснователно.
Тригодишната погасителна давност за въпросните наемни възнаграждения, започнала да
тече от падежите на всяко едно от тях- 31.08.2018 г. , 31.08.2019 г. , 31.08.2020 г. , 31.08.2021 г./
чл. 111, б.“в“ , чл.114, ал.1 от ЗЗД/ е прекъсната с факта на сключените две споразумения от
27.10.2021 г. и 07.08.2023 г. , установяващи към съответното време/ момента на
сключването им / кои задължения на ответника за конкретните стопански години на
ползване на имотите, са забавени/ забавата е преминала отвъд стопанските години , за които
са вземанията / и подлежат на изпълнение с предоставяне на нов срок за това от ищеца
кредитор .
2
Правилността на този правен извод следва от положението , че споразуменията по
логическото си естество/ никое лице с нормален разсъдък не би сключвало доброволно
споразумение за нов срок на изпълнение на вменено му задължение, ако в представите му
то не е негово, или макар и да е било , вече е погасено по някакъв начин / съдържат
признание на вземанията от ответника , което признание съгласно нормата на чл.116, б.“а“
от ЗЗД е юридически факт , чиято последица е прекъсване на давността. От прекъсването й
започва да тече нова давност от същия вид , която до датата на предявяване на исковете /
11.10.2024 г. - отнесена към момента на подаване на заявлението – чл.422, ал.1 от ГПК/
очевидно не е изтекла , тъй-като с факта на предявяването им тя пак се прекъсва – чл.116,
б.“б“ от ЗЗД.
Тези споразумения поради чисто установителния си характер относно забавените
наемни плащания отвъд стопанските години, за които са се дължали, не са типично
изменение на договорите за наем по смисъла на чл.20а, ал.2 от ЗЗД и чл. 4б, ал.1 от ЗСПЗЗ ,
за да е нужно като условие за валидност да бъде спазена повелената с втората законова
норма форма на сключване на договорите за наем на земеделска земя над 1 година ,
състояща се в нотариално удостоверяване на подписите на страните.
Освен това , дори и хипотетично да би се допуснало , че за споразуменията би била
приложима тази особена форма , признанието на вземанията като факт не може да се отрече
по причина неспазването й , тъй-като законът не изисква то да се извършва в някаква
особена форма – съответна или не/ друга някаква/ на тази , в която трябва да е „облечен“
договора.
За валидността на последвалото договаряне на задължение за заплащане на годишна
лихва върху забавените наемни възнаграждения / плащания /, законът също не изисква
спазване на форма, съответна на тази на договора за наем по чл.4б, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Това е така, понеже въпросната писмена уговорка не е негово изменение в смисъла на
посочената законова норма , защото не преурежда никакви основни права и задължения на
страните от типичното съдържание на наемното правоотношение / чл.228 от ЗЗД/, а просто
заменя/ чл.10, ал.2, чл.9 от ЗЗД/ едно, така или иначе произтичащо от закона аксесорно
право на обезщетение за забава в полза на кредитора – наемодател- чл.86, ал.1 от ЗЗД, чл.
294, ал.1 от ТЗ.
По изложените съображения исковете подлежат на уважаване в своята цялост.
При този изход на спора ищецът има право на присъждане на направените по производството
разноски / заповедното и исково/ , възлизащи общо на сумата от 749,13 лева - чл.78, ал.1 от ГПК.
Предвид горното , съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по реда на чл. 415, ал.1, т.1, вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК, че
ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ с фирма *** , с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.***, ул.*** , представлявано от управителя Н.Г. е
насител на вземания към ЕДНОЛИЧНО ДРУЖЕСТВО с ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ с
фирма *** , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град ***, ул.***,
представлявано от управителя Б. Б. Б .- предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение № 1271/15.10.2024 г. по ч.гр.д. № 3180 /2024 г. на ВТРС , както следва:
1/ за сумата от 5493,00 лева , представляваща сбор от наемни цени , дължими за
стопанските 2018/2019 г.; 2019/2020 г.; 2020/2021 г.; 2021/2022 г. и 2022/2023 г. (по 1098,60
лева — левова равностойност на 561,71 EUR, за всяка една стопанска година) по
договор за наем на земеделска земя № BT 2084, изменен със споразумение от 07.08.2023
г.;
2/ за сумата от 60,62 лева , представляваща наемна цена за стопанската 2019/2020 г. по
3
договор за наем на земеделска земя № 2/29.07.2019 г., изменен със споразумение от
07.08.2023 г.;
3/ за сумата от 98,87 лева , представляваща договорна годишна лихва в размер на 3%
върху главницата от 1098,60 лв. (наемно плащане за стопанската 2018/2019 r. по
договор за наем BT 2084) за периода 07.10.2021 г. — 07.10.2024 г.;
4/ за сумата от 98,87 лева , представляваща договорна годишна лихва в размер на 3%
върху главницата от 1098,60 лв. (наемно плащане за стопанската 2019/2020 г. по
договор за наем BT 2084) за периода 07.10.2021 г. — 07.10.2024 г.;
5/ за сумата от 98,87 лева , представляваща договорна годишна лихва в размер на 3%
върху главницата от 1098,60 лв. (наемно плащане за стопанската 2020/2021 r. no
договор за наем BT 2084) за периода 07.10.2021 г. — 07.10.2024 г.;
6/ за сумата от 98,87 лева , представляваща договорна годишна лихва в размер на 3%
върху главницата 1098,60 лв. (наемно плащане за стопанската 2021/2022 r. по договор
за наем BT 2084) за периода 07.10.2021 г. — 07.10.2024 г.;
7/ за сумата от 65,92 лева, представляваща договорна годишна лихва в размер на 3%
върху главницата 1098,60 лв. (наемно плащане за стопанската 2022/2023 r. по договор
за наем BT 2084) за периода 07.10.2022 г. — 07.10.2024 г.;
8/ за сумата от 5,45 лева, представляваща договорна годишна лихва в размер на 3%
върху главницата от 60,62 лв. (наемно плащане за стопанската 2019/2020 r. по договор
за наем № 2/29.07.2019 г.) за периода 07.10.2021 г. — 07.10.2024 г., заедно с дължимата
годишна договорна лихва в размер на 3% върху главницата, считано от 11.10.2024 г.
(датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПK) до окончателното й изплащане .
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЕДНОЛИЧНО ДРУЖЕСТВО с
ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ с фирма *** , с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град ***, ул.***, представлявано от управителя Б. Б. Б . да заплати на
ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ с фирма *** , с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : гр.***, ул.*** , представлявано от управителя Н.Г., сумата
от 749,13 лева , представляващи направени по производството / заповедно и исково/
разноски.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните .
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4